Р E Ш Е Н И Е
№ 504
гр.Плевен, 01.11.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Дойчо Тарев, като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 628
по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 338/08.06.2022 год.,
постановено по АНД № 20214430202126 по описа на РС – Плевен за 2022
година, е потвърдено Наказателно постановление № 21-0938-003157 от 30.09.2021
г. на началник сектор „ПП“ към ОД МВР – Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на Л.А.Ц. *** са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв.; глоба в размер на
50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Против горното решение е постъпила
касационна жалба от Л.А.Ц., подадена чрез адв. О.Л. ***, в която се излагат
подробни доводи за незаконосъобразност на първостепенния съдебен акт. По
отношение нарушението по чл.123, ал.1,
т.3, б.“в“ от ЗДвП се оспорват мотивите на РС-Плевен, свързани с осъществяване
на нарушението от обективна и субективна страна. За нарушението по чл.20, ал.2
от ЗДвП се твърди липса на виновно поведение от страна на касатора и
несъставомерност на деянието по въпросния законов текст. В заключение е направено
искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което да
бъде отменено оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът не се явява
и не се представлява.
Ответникът също не изпраща процесуален
представител и не излага становище по основателността на касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд
е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК,
настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на
решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Първостепенният съд е събрал всички относими към
предмета на делото доказателства. В решението те са обсъдени и съдът е изложил
съответни правни изводи, с които касационният съдебен състав е съгласен намира
за нужно да ги повтаря в настоящето решение, в който смисъл е разпоредбата на
чл.221, ал.2 от АПК.
Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. Процесният АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т.е.
представлява редовно съставен акт по смисъла на посочената по- горе разпоредба.
Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на
проведеното съдебно такова са събрани други доказателства, които да са в
противовес на доказателствена съвкупност, съобразена от РС, а и в подадената
касационна жалба приетата за установена фактическа обстановка също не се
оспорва, поради което следва да се приеме, че описаното в АУАН деяние се
установява по несъмнен начин от обективна страна и установената от чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на същия не е оборена.
Правният спор е за съставомерността на деянието по
посочените вобжалваното НП законови разпоредби и наличието на основания за
санкционирането му.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
оплакванията на касатора, че в конкретния случай не е било налице разногласие
между участниците в процесното ПТП, поради което не са налице предпоставките на
чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Горната разпоредба визира задължението на
водач на ППС, който е участник в ПТП, от което са причинени само имуществени
вреди. Буква „в“ от въпросната разпоредба гласи, че ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без
да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. Разпоредбата на чл.123,
ал.1, т.3, б.“б“ от ЗДвП регламентира възможността да бъдат преместени
превозните средства, участващи в ПТП, което е възможно при наличие на съгласие
между участниците относно обстоятелствата, свързани с него. В конкретния случай
следва да се посочи, че при конкретното ПТП всъщност няма друг участник, тъй
като произшествието се изразява в това, че деецът, управлявайки товарен
автомобил с несъобразена с пътните условия скорост, унищожил 12 броя
ограничителни табели, собственост на Община – Плевен. Ето защо няма как да е
налице съгласие по смисъла на горните разпоредби, тъй като фактически друг
участник в същото няма. Община – Плевен се явява пострадал от нарушението по
смисъла на чл.45 от ЗАНН, но не и участник в ПТП. След като обективно няма как
да бъде постигнато процесното съгласие, то по отношение на дееца са приложими правилата
на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Същият е следвало да остане на местопроизшествието,
да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълни дадените му
указания.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и
оплакванията за съставомерността на деянието по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съобразно този законов текст: „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“. В конкретния случай водачът не е съобразил скоростта на
управляваното от него пътно превозно средство със създадената временна
организация на движението поради ремонт на мостово съоръжение и поставените 12
бр. ограничителни табели тип С4.1, т.е. със състоянието на пътя по смисъла на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, вследствие на което е причинил ПТП с материални щети, т.е.
деянието е съставомерно и по посочения по-горе законов текст.
Предвид горепосоченото оспореното пред РС наказателно
постановление е законосъобразно, издадено при спазване на установените в ЗАНН и
ЗДвП правила, удостоверява съставомерни и доказани нарушения на правилата за
движение по пътищата, с оглед което въззивният съд е постановил правилно
решение, което следва бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен,
първи касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
338/08.06.2022 год., постановено по АНД № 20214430202126 по описа на РС –
Плевен за 2022 година.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ
1./п/ 2./п/