№ 253
гр. Пазарджик, 15.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20215220102923 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
Ищцата АТ. М. Х. се явява лично, редовно призована и с адв. Г.,
редовно упълномощена да я представлява с пълномощно приложено по
делото.
Ответницата Й. Г. ЦВ. не се явява, редовно призована. За нея се явява
адв. М., редовно упълномощена да го представлява с пълномощно приложено
по делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. Г.: Поддържаме подадената искова молба изцяло, с всички
направени в нея искания, доказателства и т.н.
АДВ. М.: Оспорвам подадената искова молба. Поддържам писмения
отговор и направените искания по отношение на доказателствата в него.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
1
АДВ. Г.: Не е разговаряно на този етап.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, с която са предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 240 от ЗЗД.
В подадената искова молба се твърди, че ищцата и ответницата се
познават от деца. Родени са и са израснали в гр.Ветрен на една и съща улица,
играли са заедно, учили са в едно училище. След ученическите години, всяка
поела по свой собствен път и имало един дълъг период от време, в който не се
били виждали. Ищцата се омъжила и заживяла в гр.София, където е и
понастоящем. Знаела, че Й. също е омъжена и живее в с.Мененкьово.
Засичали са се рядко и не са имали много време за разговори. В началото на
2013г., при едно от прибиранията на ищцата в гр.Ветрен, за да посети
родителите си след Новата година, срещнала отново ответницата, която също
била дошла в родната си къща - през няколко къщи от нейният дом. Имали
повече време и се разприказвали надълго и нашироко. Й.Ц. й разказала, че
единствената й дъщеря - към онзи момент вече 22-годишна, учи медицина, но
семейството им е извънредно затруднено финансово и едва успявали да
плащат семестрите на детето, а сега идва следващото плащане и те нямат
никакви пари, поради което може би ще се наложи момичето да прекъсне
следването си. Оплаквала се основно от финансовите си неуредици и несгоди
и казала на ищцата, че спешно й трябват поне 500 лева за семестъра на
дъщеря й, като попитала дали може ищцата да й ги даде назаем. Тъй като
пазела топли чувства към нея, не заподозряла никакво коварство в това.
Когато се прибрала вкъщи, разказала на своята дъщеря, че е срещнала
приятелка от детинство, чиято дъщеря учи медицина, но семейството е с
толкова оскъдни средства, че има вероятност момичето да не може да
дозавърши висшето си образование. Дъщеря й, която е много чувствителна и
състрадателна, се съгласила да помогнат на ответницата. След няколко дни
ищцата отишла с колата си до с.Мененкьово и предала сумата на ръка на Й.Ц.
пред съпруга й. Тя я приела радушно и обещала да й върне парите при първа
възможност. С ищцата била и малката й дъщеря Б. Х.. Оттам двете
продължили за София. С ответницата се уговорили да поддържат връзка. Тя
не закъсняла да й се обади още в началото на месец септември същата година,
за да й съобщи, че предстои плащане на следващия семестър на дъщеря й и,
2
ако може, да й даде още 500 лева назаем, за да ги внесе в учебното заведение.
При следващото пътуване на ищцата към Ветрен, минала отново през
с.Мененкьово й дала поредните 500 лева в брой. Тази ситуация продължила и
през 2014г., когато отново на два пъти - през януари и през септември ищцата
й дала заем от по 500 лева по нейно искане за заплащане семестрите на
дъщеря й, като й занесла парите на ръка в с.Мененкьово. Все още ищацата
нямала никакви подозрения, че ответницата я използва, и смятала, че
наистина е затруднена, тъй като всеки път жално се оплаквала от липса на
средства и от тежък живот. Същевременно ответницата не работела нищо,
откакто се била омъжила, и на въпроса на ищцата защо не започне някаква
работа, отвръщала, че възнамерява да започне, но така и си останала с
възнамеряването. В началото на 2015г. ответницата отново се обадила на
ищцата с искане на заем от 500 лева и тъй като ищцата нямала възможност да
пътува, на 21.01.2015г. й изпратила 500 лева заем с пощенски запис. Твърди,
че на 24.09.2015г, ответницата получи от ищцата нов заем от 500 лева за
поредния семестър па дъщеря си. Това се повторило и на датите 02.02.2016г.
и 09.09.2016г., както и на 08.02.2017г., като всеки път ответницата й се
обаждала по телефона с искане за нов заем за заплащане поредния семестър
на дъщеря си. Тъй като се натрупали доста суми, след това поредно даване на
заем през февруари 2017г. ищцата провела разговор с Й.Ц. и поискала да
започне да връща, а не само да иска. Добавила, че вече е платила девет
семестриални такси на дъщеря й и би трябвало тя да е завършила висшето си
образование. Й. признала, че към този момент дължи на ищцата 4500 лева и
обещала, че започва постепенно да й ги връща, като възнамерява в рамките па
една година дори да й се издължи напълно.
Твърди се, че следващия път ответницата звъннала през август 2017г.,
може би на 20-ти или 21-ви, за да й съобщи, че съпругът й внезапно е починал
и спешно се нуждае от паричен заем за погребението. Помолила ищцата да й
заема нови 500 лева и ищцата, предвид трагедията, сполетяла семейството,
веднага реагирала и отишла лично с автомобила си в с.Мененкьово, за да
предаде на ръка исканата сума и да изкаже съболезнованията си. После около
една година ответницата я оставила на мира и ищцата вече очаквала, че след
смъртта на мъжа си е започнала работа, че дъщеря й е завършила и че най-
сетне ще се заеме с връщането на заемите, които й е дала, но не станало така.
В края на август 2018г. Й.Ц. й се обадила отново, за да й каже, че откакто
3
съпругът й е починал, финансовото положение е съвсем трагично, тя
получавала само малка наследствена пенсия от него, а трябвало да плати
накуп 1000 лева за стажа на дъщеря си. Поискала да й даде поредния заем,
този път от 1000 лева, за заплащане на въпросния стаж. Дошло ми в повече
тази нейна молба за нов заем, но след сърцераздирателните уверения, че
съвсем скоро ще започне да връща заемите, успяла да намери парите с
помощта на двете си дъщери и на 30.08.2018г. й изпратила исканите 1000
лева с пощенски запис. Все още вярвала в приятелските й чувства и в
сериозното й намерение да й се издължи.
Твърди се, че няколко месеца по-късно, някъде в края на 2018г., с
ответницата отново се чули по телефона и тя за пореден път ми споделила, че
мисли да започне да връща заемите, получени от ищцата, но първо било
важно да узакони имота си в с.Мененкьово и да заведе някакво дело в съда,
защото с дъщеря й имали проблеми около собствеността. Без това дело нищо
не можела да стори по въпроса с връщането на парите. За целта й бил
необходим още един заем от 1000 лева за водене на делото. Тъй като се бях
хванала на хорото, повярвах отново и занесох в с.Мененкьово още 1000 лева
в брой, с което общата сума пари, дадени от ищцата в заем на ответницата
нарасна на 7000 лева. Скоро обаче, започнала силно да се осъмнява в
лоялността и искреността й, но решила, че ще изчакам прилично време, за да
види дали ще се сети да я потърси и да й ги върне сумите.
Твърди се, че ищцата не може да изчисли разходите, които е сторила за
път и гориво, за да й носи на ръка парите повечето пъти, когато поискала
заем. Често пътувала и сама в почивни дни или пък е водила със себе си някоя
от дъщерите си, или съпруга си, за да има компания. Те са били преки
свидетели на предаването на сумите за заем. За всеки от телеграфните
пощенски записи, които е изпращала, е плащала такси от по 10,00 - 15,00 лв.
Твърди се, че в началото на 2020 г. възникнал сериозен проблем със
зъбите на ищцата и след посещение при стоматолог разбрала, че ще са й
нужни около 3000 лева за дентални процедури. Макар да е работеща
пенсионерка, тази сума й се видяла доста непосилна. Не била забравила, че у
ответницата се намират 7000 нейни лева, от които тя, въпреки многократните
си признания и уверения, не й била върнала никаква част, и й се обадила по
телефона. Обяснила й, че сега тя е в нужда и я помолила да предприеме
4
действия по връщането на заемите. Й.Ц. почти й се разкрещяла по телефона.
За първи път тонът й бил груб и отношението й към ищцата - обидно. Казала
й, че няма пари и нищо не може да й даде, след което й затворила телефона и
спряла да й вдига, когато й звъняла. Това силно ядосало и притеснило
едновременно ищцата. Търсила я многократно, но тя не й отговаряла, нито
впоследствие отвръщала на повикванията й. Принудила се неколкократно да я
търси в къщата й в с.Мененкьово, където не я откривала, но разговаряла с
брата на починалия й съпруг С. С. Ц.. Той й казал, че Й.Ц. е завела дело
срещу него, за да го изгони от имота и че самата тя не живее там, а се криела
някъде в Пловдив. Идвали с дъщеря й от време навреме, без предупреждение
и си тръгвали по същия начин. Това съвсем я разтревожило. Започнала
периодично да минавам през с.Мененкьово в най-различни часове на
денонощието, за да търси ответницата. Така на 28.07.2020г. към 23,00 часа я
намерила заедно с дъщеря й. Казала й, че поведението й е некоректно и че й
дължи пари, които трябва да й върне. Тя й отговорила, че няма пари. Тогава
ищцата й заявила най-категорично, че иска да й издаде документ за сумите,
които й е дала назаем и които тя многократно е признала, че й дължи,
обещавайки да започне да ги връща. С доста пренебрежително отношение, тя
й поискала лист и химикал, ищцата измъкнала от чантата си лист хартия, а тя
собственоръчно написала разписка, че дължи на ищцата 7000 лева, като сама
чудесно помнела и знаела каква е сумата. Докато пишела, я попитала кога все
пак смята да й ги върне. Този път тя се въздържала да си определи конкретен
срок, а вместо отговор написала, че се задължава да ги върне при първа
възможност. Дала й бележката и ищцата си тръгнала. Оттогава ищцата нито е
виждала, нито е чувала ответницата, нито е получила някаква сума за
погасяване на задължението й.
Твърди се, че постепенно осъзнала, че ответницата има финансова
възможност да й върне заетите суми, но не желае да стори това, разчитайки
на писменото си изявление да й върне парите при първа възможност, която се
опасява, че никога няма да настъпи. Това принудило ищцата на 17.06.2021г.
да й отправя писмена покана, чрез адв. Г., с определяне на едноседмичен срок
за плащане на всички заеми в размер на общо 7000 лева от получаване на
поканата, която бе изпратена по куриер с предоставен от ищцата телефон на
ответницата, а той, тъй като не я открил на адреса й в с.Мененкьово, на
18.06.2021г. е провел два телефонни разговора с нея, в които й е обяснил
5
какво има да й връчи, а тя категорично е заявила, че отказва да получи
поканата. Ищцата прилага същата в цялост така, както е върната от куриера, а
вътре в плика се съдържа текстът, който прилага като доказателство по
делото. Счита, че с изпращането на поканата и предоставянето на срок на
ответницата за връщане на заемите, който срок е изтекъл седем дни след
направения от нея отказ за получаване на поканата, а именно на 25.06.2021г.,
от 26.06.2021 г. Й. Г. ЦВ. вече е в забава за връщането на заемните суми.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата Й.
Г. ЦВ. с ЕГН ********** от с.Мененкьово, ул.„******, да заплати на ищцата
следните суми, които е получила от нея по устни договори за заем, както
следва: 500 лева през м.януари 2013 г., предадени на ръка; 500 лева през
м.септември 2013г., предадени на ръка; 500 лева през м.януари 2014г.,
предадени на ръка; 500 лева през м.септември 2014г., предадени на ръка; 500
лева на 21.01.2015г., изпратени с пощенски запис; 500 лева на 24.09.2015г.,
изпратени с пощенски запис; 500 лева на 02.02.2016г., изпратени с пощенски
запис; 500лева на 09.09.2016г., изпратени с пощенски запис; 500 лева на
08.02.2017г., изпратени с пощенски запис; 500 лева на 20.08.2017г., предадени
на ръка; 1000 лева на 30.08.2018г., изпратени с пощенски запис; 1000 лева в
края на 2018г„ предадени на ръка, възлизащи общо на 7000лева, описани
сумарно и потвърдени от ответницата в собственоръчно издадената от нея
разписка с дата 28.07.2020г., ведно с изтеклите мораторни лихви върху
главницата от 7000 лева, възлизащи на 106,94 лева, считано от датата, на
която ответницата е изпаднала в забава - 26.06.2021г. до предявяване на
исковете, както и ведно със законната лихва от момента на предявяване на
исковата молба до окончателното заплащане на сумите.
Претендират се сторените по делото разноски, както и разноските по
обезпечаването на бъдещ иск във връзка с проведеното ч.гр.дело №2434/2021
г. по описа на РС-Пазарджик.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени
са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответницата, с който се оспорват изцяло твърденията и претенциите изложени
в исковата молба, като се сочи, че същите не отговарят на истината.
Ответницата заявява, че не е искала, не е получавала и не се е задължавала да
6
връща каквито и да било пари на ищцата. Колкото до представената като
доказателство бележка с признаване на задължение, заявява, че същата е
подписана под натиск, шантаж и изнудване, поради което се моли съдът да
отхвърли предявеният иск и да й присъди разноските по делото.
Твърди се, че в изложената фактическа обстановка има само една
единствена истина, че страните се познават. Всичко друго е измислица и
откровена лъжа. С едно изключение: Действително на погребението на
съпруга на ответницата, ищцата е оставила пари в присъствието на дъщеря й.
Твърди се, че исковата молба се основава на твърдения за периодично
предоставяне на суми, като се твърди, че те представляват заеми, за
обучението на дъщерята на ответницата, които ответницата се е задължила да
върне. Твърди се, че това не отговоря на истината.
Твърди се, че от една страна, дори да не са живели охолно, в нейното
семейство не са имали парични затруднения. Сочи, че ответницата е едно
дете на родителите си и те й оставили, както два имота, така и пари в брой.
Освен това, мъжът й винаги е работил, включително и на частно, както и в
чужбина и това им е позволило да живеем нормално, да си построим нов дом
и да издържат дъщеря си съвсем спокойно. Не се е оплаквала от безпаричие
на когото и да било, още по малко на ищцата, с която макар и познати, никога
не е била близка, за да споделя проблеми на семейството си или да иска
услуги и още по-малко парични заеми.
Твърди се, че така както е представена „хронологията на „предадените“
суми“ е напълно невярна, а и невъзможна.
Заявява се, че никога и по никакъв повод ответницата не е получавала
пари „на ръка“ от ищцата. Оспорва твърдението, че на четири пъти - януари
2013, септември 2013, януари 2014 и септември 2014 година, в къщата й в
село Мененкьово ищцата й е предала по 500 лева. Твърдението е не само
невярно, но и невъзможно да се е случвало. През 2012 година, дъщеря й
кандидатствала медицина в Пловдив, София и Плевен. Била приета и на трите
места, като първо излезнали резултатите в Плевен и тя се записала там.
Ответницата отишла с нея и започнала работа в една закусвалня. По това
време баща й работел в София и идвал в Плевен да ги вижда. До есента на
2013 година, ответницата в Мененкьово не се е връщала, не се е срещала с
ищцата, никога не е виждала дъщерите и няма как, физически в Мененкьово
7
да са й предавани, както пари, така и каквото и да било друго. През есента на
2013 г., дъщеря й подала документи и се прехвърлила да учи в МА в гр.
Пловдив, където ответницата се преместила с нея и започнала работа. Може
да е чистила входове на сгради, но без пари не са оставали, а и винаги са
разчитали на съпругът й. Твърди, че няма как през 2013 и 2014 година да са й
предавани пари в Мененкьово, защото тя не е била там.
Твърди се, че в описанието следва изпратените пари с пощенски записи,
за които ищцата представя и доказателства, като ответницата заявява, че на
посочените от ищцата дати 21.01.15, 24.09.15, 02.02.16, 09.09.16, 08.02.17
година не е получавала суми от по 500 лева от ищцата, а на представените
записи, макар и адресирани до ответницата положения подпис не е неин!
През този период, ответницата и дъщеря й, освен през лятото, продължавали
да живеят в Пловдив и ако е искала от някой пари, щяла да иска да й ги
праща в Пловдив, а не на адреса й в Мененкьово.
Сочи се, че за всички суми, за които се твърди, че са й давани или
изпратени до 02.02.2016 г., независимо от направените възражения, прави
възражение и за изтекла давност.
Твърди се, че през лятото на 2015 г. за първи път от много години се
срещнала с ищцата. Заедно със съпруга й дошли в Мененкьово с молба,
съпругът на ответницата да поеме грижите за лозето им в с. Аканджиево,
което е близо до тяхното село. Заявили, че няма как да идват от София и
съпругът й, който винаги е бил много отзивчив и работен човек се съгласил и
поеме грижите за лозето - пръскане, рязане, изправяне на колове, опъване на
телове, и бране. Това продължило три години, като понякога, в летните
месеци, когато си били в село и ответницата му е помагала. На третата
година, а именно на 20.08.2017 г. мъжът на ответницата починал. Смъртта му
била внезапна и голям удар за тях, но дори и тогава от никой не е „просила“
пари.
Твърди се, че в деня на погребението - 21.08.2017 г. ищцата дошла, като
ответницата мислела, че идва да отдаде почит. Била сама и след като си
отишла разбрала от дъщеря си, че точно тя е оставила 500 лв. за всичко, с
което мъжът й и е помогнал. Нито е разговаряла с нея, нито е видяла кога е
оставила парите. Това й го казала дъщеря й, когато попитала какви са тези
пари, между дребните суми, които се остават по такъв повод.
8
Оспорва се твърдението, че на 30.08.2018 г. ответницата е получила от
ищцата с пощенски запис 1000 лева. Видно е, че записът не е на нейно име и
не е подписан от нея.
Оспорва се и твърдението, че в края на 2018 година ищцата е предала на
ответницата 1000 лева на ръка. Действително ищцата й се обадила и й казала,
че иска да й даде 1000 лева. Ответницата била много изненадана, но
категорично отказала да има нещо общо с подобен заем или каквото и да
било плащане. Тогава тя се обадила на дъщеря й и даже и поискала банкова
сметка, за да и преведе парите или банкова сметка на университета, за да и
плати таксите. Дъщеря й също не поискала да има каквото и да било общо с
подобни пари. Тогава за първи път се обадила и по-голямата дъщеря на
ищцата и казала на дъщерята на ответницата, че ще им предаде тези пари.
Дъщерята на ответницата не се съгласила и отказала. Даже й заявила повече
да не се обажда. След няколко дни обаче, ищцата наново позвънила и на
ответницата и казала, че е минала през Мененкьово и е оставила на девера й -
С. Ц. 1000 лева, които той ще й предаде. Ответницата била шокирана, а както
се вижда и от изложението в исковата молба, ищцата много добре е знаела за
споровете й с този човек, за да му предава каквито и да било пари.
Сочи се, че действително през 2018 година С. Ц. се е снабдил с
нотариален акт по обстоятелствена проверка за техния, с дъщеря й, личен и
наследствен имот - двуетажна къща в общия им двор в с.Мененкьово, което
наложило да водят дело с № 4424/18 година, но не за да гонят някой от
където и да било, а за да защитят собствеността си. След приключване на
делото ЧСИ А. събрала от сметката на С. Ц. в тяхна полза сумата от 1000
лева, а от описанието, което прави ищцата излиза, че тези пари тя му ги е
дала и сега трябва да си ги върне по някакъв начин.
Твърди се, че някъде през 2019 година, в телефонен разговор ищцата й
заявила, че следва да й върне 7000 лева, като 6000 лева ги е дала лично на
ответницата, а 1000 лева е дала на С. Ц. за ответницата. Ответницата заявила,
че не е искала и не е получавала никакви пари от нея и разговорът
приключил.
Сочи се, че от настоящето възражение е видно, че ищцата няма как да
докаже, каквото и да било твърдение за получени суми и поради липсата на
доказателства за това и поради изтеклата давност.
9
Твърди се, че за да се преодолеят, всички направени до тук възражения,
ответницата предполага, под много веща режисура, се представя и документ
за признание на иска. Само, че това „признание“ е изтръгнато насила и с
принуда, с което се осъществява хипотезата на чл.30 от ЗЗД, което го прави
недействително. Твърди се, че на 28.07.2021 година след 22.30 часа
ответницата и дъщеря й били извикани от дома им от ищцата. Тя била пред
вратата на къщата на ответницата и поискала да разговарят. Ищцата била
сама, а ответницата излязла с дъщеря си. Ищцата поискала двете да влязат в
колата и да се разберат. Държала се изключително грубо и арогантно, като
дала на ответницата лист и химикал, които била приготвила предварително.
Започнала да крещи и към двете им и й заявила, че трябва да напише, това
което ще й продиктува и да признае, че й дължи 7000 лева. Ответницата
отказала и тогава ищцата казала: „Ако не пишеш каквото ти казвам, няма да
видиш дъщеря си, нито пък тя теб, а и да я видиш няма да я познаеш, тя ли е
или не е тя. Нито пък тя теб ще те познае“. Тогава се намесила дъщеря й, като
попитала за какви пари става дума и защо трябва да се пише каквото и да
било посред нощ, на което ищцата й казала: „Ти, да мълчиш и да не се
обаждаш, че знаеш ли на какво съм способна. Мога и двете ви да ликвидирам
за нула време и ще го направя. Но, преди това ще те унижа в университета.
Ти, не ме познаваш!“ Ответницата се опитала да слезе от колата, но ищцата й
хванала ръката и не я пусна. Била уплашена и ужасена и написала
продиктуваното от нея. Дъщеря й се опитала да вземе листа и да го скъса, но
ищцата я ударила през ръката, след което го прибрала. Казала й, че ще отиде
в полицията, за да се оплаче, а тя й отвърна: „Само да си посмяла, навсякъде
имам подготвени хора, които ще ви намерят и пребият!“
Иска се от съда да отхвърли предявеният иск приеме за недоказани
твърденията за предаване на суми общо в размер на 7000 на посочените от
ищцата дати, тъй като ответницата не е получавала суми на ръка и няма
доказателства за това, а посочените пощенски записи не са подписани от нея,
като един от тях не е предназначен за нея.
Оспорва подписите на всеки един от представените записи и моли
съдът да задължи ищцата да представи оригиналите на същите за откриване
на съответната процедура.
Твърди, че представеният писмен документ за признание на
10
задължението е недействителен, защото неговото написване е станало под
диктовка и е изтръгнато със заплаха и насаждане на основателен страх.
Претендират се разноските по делото.
С отговора са направени доказателствени искания.
С определението по реда на чл. 140 от ГПК съдът е дал правна
квалификация на предявените искове. Произнесъл се е по доказателствените
искания на страните. Дал им е съответните указания. Указал е и
разпределението на доказателствената тежест.
АДВ. М.: Искам да направя едно уточнение. Коригирам, в отговора съм
посочил, че срещата на 28.07. е била 2021 г., това е моя грешка. Срещата е
била на 28.07.2020 г. ,както е посочено в исковата молба.
АДВ. Г.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ищцата и приложени към исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 2434/2021 г. по
описа на РС – Пазарджик.
АДВ. Г.: Водим двама свидетели Г. Х. и С. Ц.. Ще настояваме да ни
бъде допуснат и трети свидетел, който ще установява факти и обстоятелства,
които тези двама свидетели не могат да установят, но ще искаме третия
свидетел да бъде при режим на призоваване от съда, а именно лицето М. К.,
която е началник на Пощенската станция - с. Мененкьово и служител там,
като моля същата да бъде призована на адреса на нейната месторабота, а
именно Пощенска станция - с. Мененкьово, ул. „******. Ще внесем
съответната такса.
По отношение на оспорените писмени доказателства, за които сме
задължени да представим оригинали, носим и самите оригинали за сверка от
съда. Съответно на част от тях сме изготвили с днешна дата нотариално
заверени официални копия, като на всички доказателства сме изготвили
такива, като единствено по отношение на пощенските записи, които са ни
11
предоставени с печат на „Български пощи“ ЕАД и които оригинали се
съхраняват при тях и няма начин да ни бъдат представени, тъй като са в
архива на пощенската станция и ако приемете, че това не отговаря на
изискванията, ще искам по реда на 186 от ГПК да изискате тези оригинали да
бъдат предоставени по делото, но предоставям по този въпрос съдът да
прецени, както и и ответната страна. Първообраза се намира в пощенската
станция. Това са копия, които са ни издадени от пощенската станция.
Оригиналите се съхраняват в самата поща.
АДВ. М.: Мен ме интересува там където се е подписвала ответницата да
дойде оригнала, съответно да се проведе процедурата по оспорването.
АДВ. Г.: Да разбирам, че държите документите да дойдат от пощата?
АДВ. М.: Държа да представите документите, на които се е подписала
доверителката ми. Не приемам, че ищцовата страна е изпълнила
задължението си. Искам оригиналите на документите. Ако трябва да се
премине през процедурата да ги представи трето лице, нямам нищо против.
АДВ. Г.: Категорично ще се ползвам от оспорените документи.
АДВ. М.: За да се оспорят тези документи, те трябва да дойдат тук.
Мисля, че процедурата е ясно записана от закона. Водим двама свидетели – Д.
В. Ц. и В. А. К..
АДВ. Г.: Приготвила съм с описание на разписките и известията за
доставяне за изискване от български пощи. За улеснение Ви ги представям.
Това са четирите записа, които имаме от „Български пощи“ ЕАД и не можем
да представим в оригинал, там са подписите на ответницата, както и
разписката к представих. Оригиналите се намират в моята доверителка. С
оглед съхранението им направихме нотариални заверки на преписите.
АДВ. М.: Видно от доказателствата по делото и молбата, която се
подава последния паричен превод не е до ответницата. Така, че тук да
говорим за оспорване… Аз съм го оспорил като документ, който доказва, а
той ясно личи, че тази сума не е изпращана на ответницата, така че не виждам
защо трябва да го обследваме. Видно е, че сумата не е до ответницата и тя
няма как да носи отговорност.
АДВ. Г.: Тази сума е поискана като заем от ответницата и по стечение
на обстоятелствата е изпратена до дъщеря й Д., която я е получила в
12
пощенската станция, но като заем и сума е поискана ответницата и платена от
ищцата.
АДВ. М.: Адресирана е до друго лице.
АДВ. Г.: Да, но заема е поискан от ответницата.
СЪДЪТ по доказателствата счита, че ще следва да се приемат днес
представените от ищцовата страна нотариално заверени преписи на част от
приложените към исковата молба писмени доказателства, както и официално
заверен препис от „Български пощи“ ЕАД на останалата част от документите,
приложени към исковата молба, във връзка със задължението на ищцовата
страна с определението по чл. 140 от ГПК.
С оглед изявлението на адв. Г., че оригиналите на три от известията за
експресен превод и на разписката за изпращане на паричен превод се намират
в посочената Пощенска станция в с. Мененкьово ще следва да се изискат
оригиналите от „Български пощи“ ЕАД на посочените документи, подробно
описани в днес представената от адв. Г. молба.
Ще следва да се допуснат до разпит, посочените от страните свидетели,
доведени в днешното съдебно заседание.
По искането на ищцовата страна за допускане до разпит на трети техен
свидетел, при режим на призоваване, съдът ще се произнесе, след разпита на
явилите се четирима свидетели.
Затова и по доказателствата, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА днес представените от ищцовата страна нотариално заверен
препис на бележка от 28.07.2020 г., собственоръчно написана от ответницата,
нотариално заверен препис на системен бон от дата 24.09.2015 г., нотариално
заверен препис на системен бон от 02.02.2016 г., нотариално заверен препис
на системен бон от 21.01.2015 г., нотариално заверен препис от системни
бонове - 2 бр. от 30.08.2018 г., заверен препис от „Български пощи“ ЕАД на
служебен бон от 04.09.2018 г., заверен препис от „Български пощи“ ЕАД на
системен бон от 08.02.2017 г. и на известие за експресен превод от 07.02.2017
г., заверен препис от „Български пощи“ ЕАД на служебен бон от 03.02.2016 г.
и известие за експресен превод от 02.02.2016 г., заверен препис от „Български
пощи“ ЕАД на служебен бон от 09.09.2016 г. и известие за експресен превод
13
от 09.09.2016 г.
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до „Български пощи“ ЕАД и да се изиска
представянето в оригинал на находящи се при тях документи, подробно
описани от адв. Г., в днес представената молба в т. 1, т. 2, т. 3 и т.4 от същата.
ДОПУСКА до разпит като свидетели на ищцовата страна Г. Х. и С. Ц..
ДОПУСКА до разпит като свидетели на страната ответник Д. Ц. и В. А.
К..
По искането на ищцовата страна за разпит като свидетел на лицето М.
К., съдът ще се произнесе след разпита на допуснатите четирима свидетели.
АДВ. М.: Когато пристигнат документите, тогава ще направя искане за
откриване производство по оспорване истинността им. С оглед изискването
на процедурата трябва да има оригинали.
АДВ. Г.: смятам че следва да бъде открита такава процедура заради
оспорването. Ответната страна, разбира се, си носят последствията, но ние ще
се ползваме от тях.
АДВ. М.: Уточнявам, че оспорвам подписите, положени в разписката от
03.02.2016 г. за получател, подписа в разписката от 09.09.2016 г. за получател
и подписа в разписката от 08.02.2017 г. за получател с твърдението, че това не
са подписите на ответницата.
СЪДЪТ, с оглед направеното оспорване, още с писмения отговор на
исковата молба, на посочените три документа и заявеното от ищцовата
страна, че ще се ползва от същите счита, че на основание разпоредбата на чл.
193, ал. 1 от ГПК ще следва да се открие производство по оспорване
истинността на същите, в частта относно положен подпис за получател, с
твърдението, че подписите не са положени от ответницата Й.Ц..
С оглед на горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 193 АЛ. 1 ОТ ГПК ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО
по оспорване истинността на представените с исковата молба и приложени
към същата разписка от 03.02.2016 г. в частта за получател с твърдението, че
положеният подпис в същата за получател не е на ответницата Й.Ц., разписка
от 09.09.2016 г., също в частта за получател с твърдението, че положения
подпис не е на ответницата и разписка от 08.02.2017 г. с твърдението, че в
14
частта за получател, положения подпис не е на ответницата.
АДВ. М.: Освен, че оспорвам подписите в тези три документа, в
отговора съм оспорил и факта, че на посочените пет дати за пощенски записи,
моята доверителка не е получавала записи. Ако не се представят документи за
получаване, защото са представени документи само за изпращане, не за
получаване, ние ги оспорваме изобщо, че е имало някакво получаване. Ако се
позовават на документ за получаване, то трябва да бъде представен. Ако не
ще разглеждаме оспорването само досежно това, че няма доказателства, че е
получена сума. Това е оспорване по същество, така излиза. Искането ми е да
се назначи СГЕ, но след представяне на оригиналите.
АДВ. Г.: Не възразявам по това искане.
АДВ. М.: Вещото лице да използва положения подпис в НБД, който
съществува за лични документи за самоличност и да отговори на въпроса,
дали положените подписи върху тези документи са на ответницата Й.Ц..
Няма проблем и да ползва сравнителен материал.
АДВ. Г.: Вещото лице може да използва и собственоръчно написаната
разписка от ответницата, която не е оспорена в отговора.
АДВ. М.: Само ако е в оригинал.
АДВ. Г.: Да, в оригинал е.
СЪДЪТ намира искането на пълномощника на ответницата за допускане
по делото на СГЕ за процесуално допустимо, относимо и основателно и
счита, че същото ще следва да бъде уважено, с оглед откритото производство
по чл. 193 от ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА да бъде изслушана по делото СГЕ, която да отговори на
въпроса, поставен от пълномощника на ответницата - адв. М., в днешното
съдебно заседание и отразено по-горе.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото Н.Н..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 180 лв.,
вносими от ответната страна, в едноседмичен срок от днес.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице, че при изготвяне на експертизата
следва да има предвид оригиналите на оспорените документи, след
15
предоставянето им от „Български пощи“ ЕАД.
УКАЗВА на ответницата, че следва да съдейства на вещото лице, като
при необходимост да предостави на същото образци от подписа си.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТА НА ДОПУСНАТИТЕ
СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. С. Ц. – роден на 05.10.1959 г. в с. Мененкьово, живущ в с.
Мененкьово, българин, българска гражданин, неженен, живущ на семейни
начала, неосъждан, Й.Ц. е на моят брат жена, снаха ми е, със средно
образование, работи към Община Белово, по програма „Зелено строителство“.
Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Ц.: А.Х. я познавам от нашата снаха – Й.. И момичето на Й.,
дъщерята – Д. и нея познавам. А. я познавам от 2012 – 2013 година. А. и Й.
бяха като сестри. Тя дойде с колата, забере ги от Мененкьово и ги води на
Ветрен да хапнат, пийнат. Те дойдат в Мененкьово – като сестри са си. В
Мененкьово аз живея под Здравната служба. Живеем с Й. и моя покойния
брат и момичето в един двор. Когато А. идва на гости в Мененкьово съм бил
там и редовно съм я виждал. Знам, че е имало заемни отношения с пари
между тях. Като започна през 2012-2013г. нашето момиче да следва, нямаше
доходи от никъде. Майка й нямаше доходи от никъде. Аз теглих кредит 1200-
1300 лв. за образованието. Трябваше да се внася такса и после трябва да се
връщат тези пари. И започна да следва момичето, обаче няма пари за
семестрите и тази жена А., есента дойде, за да може детето да следва след
това януари не може да кара сесията и тази жена пролет и есен даваше парите.
Това го знам, защото съм вкъщи, парите са увити във вестник и после ги
давам на снахата Й.. Ходех да й помагам на лозето, защото съм доволен че
помага на нашето момиче. Кой ще даде такива пари на тези времена мътни. Й.
искаше парите. Това продължи някъде 5-6 години има. Й. да казва, че ще
връща парите и моят брат каза, като беше жив, че момичето като завърши
висше образование ще ги върнат. Брат ми В. почина на 20.08.2017 г. Тази
жена А. тогава донесе 500 лв. за погребението, защото нямаме пари. Й.Ц. ги
16
мушна в пазвата и не ги даде. Един човек направи погребението за 750лв. и
после аз ги върнах. Аз взех заем за погребението 750 лв. от един човек. Брат
ми В. имаше минимални доходи. Той работеше в ЖП-то. Реши да иде в
Англия 2006 г., ходи три пъти по три месеца, ама нищо не донесе. После иде
някъде на работа, седмица – две, три, но нямаше постоянна работа. А., като
носеше пари идваше с колата в Мененкьово. Един път да е идвал с нея Г. -
мъжът й, но повече идваше сама. Й. не работеше нищо – 30 години никъде не
работеше. А. носеше пари до 20.08.2017 г. до погребението. Тогава за
последен път видях, че тя носи пари. Й. и дъщеря й не идват в Мененкьово.
Не знам те къде живеят. А. издирваше Й. да й връща парите. А. им се обажда,
а те се крият. Една вечер бяха долу и намерих А. по телефона. Викам й:
„идвай, че са долу, можеш да ги хванеш“. Тя дойде. Те викат „айде, да
излезем навънка и отидоха в колата на А.“. Какво говориха, какво чиниха, не
знам. А. е кротка жена и не е викала и крещяла. Тя е стабилна жена и сестра й
– всичките ги знам. Имам съдебно изпълнително дело с ответницата. Моят
адвокат прати писмо за търг, нещо. Той води нещата. Нямам пари да дължа.
Съдия изпълнител удръжа от сметката ми 1800-1900 лв. Други суми да дължа
на ответницата не знам да имам. През 2018 г. пари от А., които да предам на
Й. не съм получавал. Познавам ищцата от Й.. Сестрата на ищцата А. я
познавам, защото й работя на лозето. Аз помагам и А., даже баща й беше жив.
На Й. мъжът и ходи да помага на лозето веднъж, но той го разсипа, не иска да
работи.
АДВ. М.: Моля да ми разрешите да представя писмени доказателства за
съдебно изпълнителното производство, от което се вижда какви суми дължи
свидетеля на ответницата. Смятам, че това има отношение към изложението,
за което се говори току що.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. Л. Х. – роден на 23.01.1953 г. в с. Поповяне, обл. София, живущ в гр.
София, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно
образовани, ищцата по делото ми е съпруга, нямам родство с ответницата,
пенсионер. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Х.: От 45 години познавам ответницата. Те с жената живеят в гр.
17
Ветрен през две къщи. Откакто сме женени 45 години се познавам с
ответницата Й.. Познавам и покойният й мъж – В. и Д.. Били сме в тях и те в
нас. Й. се обаждаше на А. по телефона и молеше за заем за семестъра на
детето. На семестър по 500 лв., пролет и януарската сесия – по два пъти в
годината. Това започна 2015-2016 г., не мога точно да си спомня. Това беше
по два пъти в годината. Носихме ги у тях и мъжът й викаше „записвай си,
след време ще ги връщаме“ и Й. прибираше парите. Това продължи пет
години. Задължително всеки път тя се обаждаше за семестъра. Освен лично,
когато сме били и ние на зор и се е обаждала за заем и нямаме време да
отидем до Мененкьово, тя ги пращаше със запис по пощата. Не съм бил на
погребението на В.. Тогава пак е искала заем от 500 лв., че нямала с какво да
го погребат и жена ми отиде сама, лично. Й. един път вика „ето, вече 5000 лв.
станаха, ще ги връщаме като завърши детето“ и се помоли за още 1000 лв.
заем за специализацията и съпругата ми ги даде. Мисля, че й ги изпрати.
Съпругата ми търси Й., а тя се крие след като поискахме да ги връща парите
и тя прекрати връзка с нас. Знам за разписката, която е подписала Й..
Съпругата ми е отишла, срещнала се е с тях, влезли са в колата, написали са
това, което дължат и се е подписала. Тогава Й. е била с дъщеря си. И двете са
влезли в колата и са подписали каквото трябва. Тогава жена ми, като се върна
късно вечерта, ми каза. С. й се обади, че Й. е там, да отиде да се разберат и тя
запали колата и отиде. Точно час не си спомням, но беше късно. Други пари
жена ми ми е казвала, че е давала на Й., други 1000 лв. за някакво дело. Тези
пари й ги е занесла или по пощата й ги е пратила, аз не се интересувам. Аз
бях против тези заеми, но понеже са приятелки, тя я съжаляваше и искаше да
помогне, защото детето учи. На уговорката между моята съпруга и Й. съм бил
там, когато е обещавала да ги връща. Казвала е, че сме много добри хора,
съпругата ми й е била като сестра. Когато съпругата ми носеше на ръка пари
на Й., й ги е носила в Мененкьово. На самото предаване на парите само
няколко пъти съм присъствал. Това е било в Мененкьово или Ветрен – там
при нас. Пет, шест пъти да съм присъствал, може и повече, то вчера ли беше.
Даваше се по 500 лв. колкото е таксата. Тя се обаждаше по телефона,
съпругата ми включваше микрофона и аз слушах.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. В. Ц. – родена на 22.12.1990 г. в гр. Пазарджик, с адрес: с.
Мененкьово, понастоящем живуща в гр. Пловдив, българка, българска
18
гражданка, неомъжена, неосъждана, дъщеря съм на ответницата, с висше
образование, завърших медицина, чакам специализация. Желая да бъда
свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Ц.: А.Х. я познавам. За първи път я видях през лятото на 2015 г.
когато тя дойде с мъжът й у нас в с.Мененкьово. Никога не сме поддържали
контакт с нея, не сме били никога в някакви отношения. Понастоящем живея
в Пловдив, от края на септември 2013 г. Преди това през лятото на 2012 г.
кандидатствах медицина в София, Пловдив и Плевен и на трите места бях
приета, но понеже първо излязоха резултатите в Плевен се записах там. Там
завърших първи курс. През лятото на 2013 г. бях в Плевен и си подадох
документи за прехвърляне в Медицинския университет в Пловдив. Началото
на септември 2013 г. започнах втори курс в Плевен, но в края на месеца ми
разрешиха и се прехвърлих в Пловдив. От края на септември 2013 г. съм в
Пловдив. От момента, в който заминах в Плевен мама беше с мен, още от
началото на моето следване септември 2012 г. до края на септември 2013 г.,
защото аз съм едно дете и никога не съм се отделяла от родителите си.
Завърших средното си образование в Белово и си пътувах всеки ден, затова
мама остана с мен в Плевен. След като се прехвърлих в Пловдив, оттогава
досега съм там и винаги майка ми е с мен. Майка ми когато беше с мен в
Плевен започна работа в една закусвалня. Тя е със средно гимназиално
образование. Татко работеше в София, във фирма за телекомуникация. След
като отидохме в Пловдив мама си намери работа, чистеше офиси,
апартаменти. После започна работа в закусвалня и в момента работи. През
лятото на 2015 г. татко беше пенсионер, но и работеше като охранител на
„Чаира“, местност близо до Белово, на смени, но работеше и на частно,
поставяше ел. инсталации. За първи път А. я познавам от 2015 г. През лятото
на 2015 г. я видях за първи път. Тогава дойде у нас, в Мененкьово, с мъжът й.
Тогава дойде с молба татко да се грижи за лозето й в Аканджиево. Казаха, че
им е трудно да идват от София и не могат да се грижат за лозето. Тогава
разбрах, че е от Ветрен и са били с мама съученици в осми клас, но никога не
са били приятелки, че да си ходят на гости. Мама никога не е искала пари от
ищцата. Аз знам, понеже татко и мама винаги работеха и имаха финансова
19
възможност да ме издържат и да поемат моето следване. Не се е налагало да
искат пари назаем от никого. Вторият път когато видях А. беше в деня на
погребението на татко. Той почина на 20.08.2017 г. и на 21.08.2017 г., в деня
на погребението, А. дойде, беше сама и остави 500 лв. между дребните суми,
които се оставят по такъв повод. Тогава каза лично на мен „оставям тези 500
лв., защото баща ти работеше на лозето“ и си тръгна. Тогава мама не беше на
себе си от случилото се, нищо не знаеше и след погребението аз й казах. Не
знам как е разбрала А. за погребението, ние нямахме контакт с нея. След
погребението, аз казах на майка ми откъде са тези пари. Лично аз от А. не съм
получавала никога паричен запис по пощата и по принцип не съм получавала
запис и пари. От 2012 г. мама винаги е с мен и никога не е получавала пари,
ние не сме били в Мененкьово. На 28.07.2020г., това е най-зловещата нощ в
живота ми. Понеже на 27.07.2020 г. аз и мама бяхме на Мененкьово, защото
трябваше да поставим СОТ на къщата ни. На 28.07.2020 г. ние трябваше да си
тръгнем за Пловдив, но сутринта на 28.07. мама, отивайки до магазина да
пазарува я ухапа куче по крака, отиде на лекар за инжекция и не се чувстваше
добре. Решихме да си легнем по-рано. След 22.30 часа чухме, че силно се чука
по вратата, пробудихме се и бяхме извикани от А.Х., Мама отвори. А. стоеше
пред вратата на стаята ни пред лятната постройка – кой беше отключил
вратата не знам, но дворната врата беше отключена. Мама я попита какво
прави тук по това време. А. нищо не каза беше сама. После каза „минавах
оттук, ела да се видим, да поговорим, ела да ме изпратиш до колата, защото
утре отивам в София“. Аз придружих мама, защото беше късно. Стигайки до
колата А. каза „влезте в колата да си поговорим, не сме се виждали от доста
време“. Мама каза, че не се чувства добре, че я е ухапало куче и е късно. Ние
с мама не бяхме съгласни да влезем в колата, тогава А. настояваше. Тя поиска
мама да седне отпред при нея а аз да седна отзад зад мама. Не знам защо тя
поиска така. Аз и мама влязохме в колата. Щом влязохме в колата нейното
поведение рязко се промени. Започна много арогантно и грубо да се държи с
нас. Започна да крещи, каза ми „сега каквото ви кажа това ще правите“.
Веднага, лично тя, напъха на мама в ръцете празен лист и химикал,
предварително подготвени, защото видях, че стояха до волана на колата.
Започна да ни обижда, да вика, крещи. Каза на мама „пиши това, което ти
казвам аз, пиши, че ми дължиш 7000 лв. и започна да диктува на мама дума
по дума какво да пише. Мама отказа. Ние не бяхме съгласни. Тогава А. каза
20
„ако не пишеш каквото ти казвам, няма да видиш дъщеря си, нито пък тя теб,
и да я видиш няма да я познаеш, тя ли е или не е тя, нито пък тя ще те
познае“. Мама се разплака и много се разстрои, но А. продължи и каза „ако
веднага не започнеш да пишеш, много скоро ще намеря хора, които ще те
принудят да напишеш това, което ти казвам. Знам как да действам, моите
хора имат методи и похвати, знаят как да действат. Ще бъдете бити и
премахнати“. Аз тогава я попитах какви са тези пари и защо е нужно да се
пише каквото и да било посред нощ и че мама не е в състояние да пише и не
иска да пише. Тогава А. ми каза „ти да мълчиш, че не знаеш на какво съм
способна аз, мога и двете ви да ликвидирам за нула време и ще го направя, но
преди това ще отида в университета да те излагам и да те унищожа. Такъв
театър съм способна да разиграя, че ти нямаш представа“. Каза ми „ти не ме
познаваш“. Бяхме много уплашени, ужасени, шокирани и стресирани. А.
създаде стресова ситуация. Нейните заплахи отправени към мен и към мама
бяха ясни и категорични. Тогава мама се опита да слезе от колата, но А. я
хвана за ръката задърпа я, със сила и ярост й удари шамар по лицето и каза
„не ми губи времето и пиши, иначе няма да видиш детето си“. Аз и мама
бяхме в шок, защото такъв стрес и атаки, тези чудовищни заплахи и този
натиск беше реален. А. накара мама на сила, принуди я, задължи я, оказвайки
физически и психически тормоз да напише и подпише продиктувания от нея
текст. Майка ми го написа и подписа. След като майка ми написа текста, се
опитах да взема листа и да го скъсам, но А. ме удари през ръцете и прибра
листа. Тогава ми каза „внимавай“, отвори жабката на колата и каза „виж какво
имам вътре“. Видях нож. Тогава А. каза „няма да ви оставя живи, подготвена
съм“. Мама каза, че ще отидем в полицията да се оплачем от нея, но А. каза
„само да си посмяла, с вас е свършено, имам подготвени мои хора, които ще
ви намерят и пребият“. Бяхме ужасени от нейното поведение. Чувствахме се
сякаш беше въпрос на оцеляване. Беше тъмно и нямаше никой на пътя, а тя се
държа много грубо, безскрупулно, подло и долно с нас. Аз й казах тогава „ти
затова ли дойде, да ни тормозиш по това време и така жестоко да постъпваш с
нас, татко толкова ти работи на лозето“, но тя ми каза „това не ме интересува,
той умря, било каквото било“. Слизайки от колата А. блъсна мама със сила и
мама едва успя да се задържи да не падне. Тогава А. ехидно се изсмя. Когато
се прибрахме мама от силен стрес получи кръвотечение от носа. Цяла нощ не
се чувстваше добре. Беше вдигнала кръвното, беше я страх. В края на 2018 г.
21
А. се обади на мама по телефона и й каза, че иска да й даде 1000 лв. Мама я
попита защо. Тя каза „да си направиш ремонт на покрива на къщата“. Мама
каза, че не иска никакви пари от нея, но А. настояваше и каза, че щяла да
прати някакъв човек от София, който да й даде 1000 лв. Мама й отказа и каза,
че ние имаме финансовата възможност сами да си посрещаме нуждите и мама
затвори. Тогава А. се обади и на мен. Казах й същото и отказах. Тогава тя ми
поиска данните от личната карта и ЕГН-то ми. Не съм ги предоставила,
защото са лични данни. Тя каза, че имала начин да разбере и това е нейна
работа. Ядосах се и затворих телефона. След няколко минути ми се обади
една жена, която се представи за нейна дъщеря. Аз не я познавам и не съм я
виждала. Тя каза, че тя и майка й искат да ни дадат 1000 лв., аз отказах. След
няколко дни А. се обади на мама и й каза, че ходила в Мененкьово и дала на
С. Ц. - мой чичо, 1000 лв. той да ни ги даде. Тогава мама я попита защо
толкова иска да ни даде 1000 лв. Тогава А. й е казала да си направи ремонт на
къщата. Мама й казала, че не иска никакви пари от нея. Със С. Ц. ние не сме в
добри отношения, след смъртта на татко. С. беше осъден за над 4000 лв.
разноски. Плати 1000 лв. на съдия изпълнител, който ни ги връчи. А. за първи
път я чух в колата каза, че иска 7000 лв. като 6000 лв. от мама, а 1000 лв.,
които е получила от С.. Тогава мама й каза, че никога не е искала и никога не
е получавала пари от нея. С. Ц. никога не ни е давал пари. Нито сме го
питали, нито сме му искали.
Това е страшната жена, която ни уплаши пред собствения ни дом
/свидетелката посочва ищцата/. Тогава тя беше сама, ние бяхме с майка ми.
Говорим за онази нощ. Ние бяхме в нашето село, в нейната кола. Колата беше
паркирана на пет крачки от пътната ни врата. Видях, че листа е продълговат
бял лист, беше мек, неудобен, майка ми да пише. В онзи момент бях
изключително много стресирана. Видях, че листа е бял, продълговат и мама
едвам пишеше в скута си. Мама никога не е искала пари от А.Х.. За нея беше
голям шок онази нощ, както и за мен и не можахме да си обясним, защо това
тя го прави. А. не каза защо иска от майка ми 7000 лв. Мама също нищо не
знаеше и за нея беше шок това нещо. А., лично тя, продиктува на мама дума
по дума какво да пише. През 2015 г., понеже татко беше пенсионер и
работеше на смени, тогава с мама много рядко, лятото сме си ходили на
Мененкьово, само събота и неделя, никога през седмица. След смъртта на
баща ми изключително много рядко ходим на Мененкьово, само събота и
22
неделя. А. непрекъснато казва, че има начин и че е нейна работа да разбере и
за телефона ми и данните от личната ми карта. Аз така и не разбрах защо тя
ги иска. Майка ми е от Ветрен родом, но не ходим във Ветрен, защото
живеем в Пловдив. Като по-малка аз, мама и татко сме ходили много рядко
във Ветрен. Там къщата е била необитаема. Лятото сме ходили за не повече
от половин час. Когато жената, която се обади и се представи за по-голямата
й дъщеря, тогава разбрах, че й е дъщеря, но не знам какви деца има и никога
не съм ги виждала.
АДВ. Г.: Искам съдът да предяви на свидетелката служебния бон, от
„Български пощи“ ЕАД, за изплащане на паричен превод на дата 04.09.2018 г.
в Пощенския клон в с. Мененково, където има нейни подпис и имена.
АДВ. М.: Нямам против.
СЪДЪТ намира искането на пълномощника на ищцата за основателно,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на свидетелката Д. Ц. служебен бон от 04.09.2018 г., в
заверен препис, от „Български пощи“ ЕАД, представен в днешното съдебно
заседание.
СВИД. Ц.: На „получател“ изписването на имената не е моя почерк,
подписът не е мой и словом 1000 лв. не съм го написала аз.
Когато ищцата дойде през нощта на 28.07.2020 г., тя много настояваше
да излезем, казваше да се видим, да поговорим, не сме се чували, не сме се
виждали. Те с мама не са приятелки, но понеже татко през 2015 г. се съгласи
да работи лозето им, да се грижи за него и предвид това, че мама не беше
съгласна татко да се съгласява, а той въпреки това се съгласи. Качихме се в
колата, защото тогава нищо не предполагахме, не сме очаквали такова нещо.
Тогава такъв шок и стрес беше за мен. Дали А. заключи колата нямам спомен.
Като видях, че се държи с мама прекалено агресивно и хвана мама за ръката,
тогава нямаше никой по пътя, беше тъмно, бях в шок. Как една майка може да
оказва такъв стрес върху друга майка и срещу такъв агресивен човек и аз ли
да проявя агресия? Аз се опитах да поговоря с нея, да я попитам какви са тези
пари, защо така се държи. Тогава тя започна и мен да заплашва, че ще отиде в
университета да ме излага, че ще ме унищожи. Телефона не беше у мен. А.Х.
23
диктуваше на майка ми дума по дума какво да пише. Тя я принуди, притисна
я, оказа й психически и физически стрес и майка ми написа документа и го
подписа. Беше 22.30 часа вечерта. Аз не съм шофьор, не знам как да го
обясня. В колата имаше лампичка, която светеше горе. Когато се обаждаше за
тези 1000 лв. аз и мама непрекъснато питахме защо иска да ни ги даде. Не
знам нейният интерес какъв е бил към нас, защото ние винаги имахме
финансовата възможност да се справим с нуждите си. Все пак тате работеше
и мама работеше. Мама работи и към момента и е пенсионерка. Не мога да си
обясня поведението на А.. Не се обадихме в полицията, защото тя създаде
такъв страх у нас, такъв ужас и предвид нашите оплаквания в полицията и
прокуратурата и по други поводи свързани със С. Ц.. Нашите многобройни
жалби и оплаквания в полицията и прокуратурата бяха свързани със С. Ц., но
резултатите бяха нулеви.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. А. К. – родена на 28.12.1952 г. в с. Осиково, обл. Благоевград,
живуща в с. Мененкьово, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство със страните, със средно техническо образование,
пенсионер.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. К.: И с двете страни сме съседи и се познаваме. Уточнявам, че
не познавам ищцата А.. Й. ми е съседка в с.Мененкьово. С Й. сме в много
добри отношения. Със съпруга й бяхме в още по-добри отношения. Познавам
дъщеря им. Мисля, че я приеха студентка през 2012 г в Плевен. Като сме
говорили с баща й ми каза, че е била приета на три места, най-напред в
Плевен. Там беше една година. Тя беше там с майка й в Плевен. Д. беше по-
свитичка. След това се прехвърли да учи в Пловдив. На следващата година се
прехвърли в Пловдив. Майка й винаги я е придружавала. Даже и в момента я
придружава. Първите години, двете години, въобще не я бях виждала Й..
Впоследствие 2014-2015 г. се виждахме по-рядко. С баща й сме се виждали
по-често. С него сме си говорили за работата, за децата. Когато той почина, аз
бях на работа в Англия и преди това като се връщах той ме питаше за
Англия. Преди да започне делото със С. – девера на Й., поне двете си идваха
от време на време в събота и неделя. Откакто започна делото, той заключваше
24
външната врата и не идват. Дори и в момента, миналата, по-миналата, още по-
миналата година не са идвали, Къщата се руши. Делото започна веднага след
като почина съпруга на Й.. В началото на 2018 – 2019 г. може да сме се
засичали един, два пъти. След това им заключи вратата. Само веднъж им се
обадих, че някой им беше счупил прозореца и те си бяха дошли, или може би
беше сама, за да сложи СОТ и сега има СОТ. От 2019 г. не съм я виждала.
Външната им врата е заключена. Дъщеря им - Д. завърши медицина. Даже
видях снимките с тогата, с дипломата. Тя завърши може би края на 2021 г.
Знам, че дъщеря й работи като лекар специализант. Майка й Й. е с нея,
защото и тя работи. Тя не е спряла да работи, защото как иначе я издържа?
АДВ. Г.: По искането на колегата считам, че подобни писмени
доказателства са абсолютно ирелевантни към настоящия спор. Не се спори, че
между Й. и девер й С. има съдебни дела. Те са водени дори в РС - Пазарджик
и може лесно да бъде проверено, а дали свидетеля дължи суми на ответницата
не е в предмета на нашето дело. Ако целта е да се дискредитира свидетеля, не
си правете труд. Желая да бъде разпитана и призована по делото пощенската
служителка, която ще установи как се изплащат пощенските записи в
Пощенска станция - с. Мененкьово, следва ли човека да се яви лично с лична
карта и има ли възможност да се изготви документ, указващ изплащането на
едни пари, които да не са изплатени.
АДВ. М.: Не поддържам искането си за трети свидетел.
СЪДЪТ, по искането на адв. М. за предоставяне на възможност да
представи доказателства във връзка с водено срещу свидетеля С. Ц.
изпълнително дело и дължими суми по това изпълнително дело от същия към
ответницата по делото счита, че същите са неотносими към предмета на
разглеждане в настоящото производство и не следва да бъдат събирани
такива доказателства.
Ще следва да се уважи искането на ищцовата страна за допускане до
разпит, като свидетел пощенската служителка от Пощенска станция с.
Мененкьово за установяване на посочените адв. Г. обстоятелства и касаеща
процедурата по изплащане на пощенските записи в пощенската станция, в
която същата работи .
Затова по доказателствата, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
25
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ответницата
за предоставяне на възможност да представи, в следващото съдебно
заседание, поисканите от него писмени доказателства, във връзка с водено
изпълнително дело срещу свидетеля С. Ц. за дължими суми от същия към
ответницата по делото.
ДОПУСКА до разпит като свидетел на ищцовата страна лицето М. К.,
която да се призове по местоработата й в Пощенска станция - с. Мененкьово,
ул. „******, за следващото съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна, в едноседмичен срок от днес, да внесе
такса за призоваването на свидетел в размер на 10 лв. и да представи
документ за внасянето й.
За събиране на допуснатите доказателства, съдът счита, че делото
следва да бъде отложено за друга дата, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 22.03.2022 г. от 10:30 часа за
която дата и час страните уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещото лице Н., както и свидетеля М. К..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:05
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
26