Присъда по ВНЧХД №663/2025 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО ВЧНД № 663/25

Варненският районен съд с присъда по НЧХД № 3632/23, е признал
подсъдимия И. П. И., за виновен в това че
На 16.11.2019 година, в гр.Варна причинил лека телесна повреда на Г. И.
Ц., изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, обусловила временно разстройство на здравето неопасно за
живота - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание
.чл.78а, ал.1 от НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е
НАЛОЖИЛ административно наказание „ГЛОБА" в размер на 1 000
/хиляда / лева.
На осн.чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД е ОСЪДИЛ подсъдимия И. П. И. да заплати
на частния тъжител Г. И. Ц., обезщетение за претърпените от същия
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130, ал.1 от НК в размер
на 2 000 /две хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането /деликта/ - 16.11.2019 година, като е отхвърллил предявения
граждански иск за разликата над сумата от 2 000 /две хиляди/ лева до пълния
му предявен размер от 9 000 /девет хиляди/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪДИЛ подсъдимия И. П. И. да
заплати на частния тъжител частния тъжител Г. И. Ц., направените по делото
разноски в размер 2 600.00 /две хиляди и шестстотин/ лева за адвокатско
възнаграждение, 902,00 /деветстотин и два/ лева, съставляващи внесени
депозити за изготвяне на експертизи, държавна такса за образуване на
производството, държавна такса за издаване на удостоверения и такси за
медицински прегледи
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪДИЛ подсъдимия И. П. И. да
заплати сумата от 350,00 /триста и петдесет/ лева, явяваща се направени по
делото разноски в полза на Районен съд - Варна, както и сумата от 80,00
/осемдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения гражданки
иск в полза на Държавата.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият, която
я е обжалвал в срок, моли да бъде признат за невинен.
В съдебно заседание, редовно призован подсъдимият се явява, чрез адв.
Б. поддържа жалбата.
Законният представител на пострадалия, адв. Г. се явява, изразява
становище, че присъдата, като правилна и законосъобразна, следва да бъде
потвърдена.
След преценка на доводите на жалбоподателя и неговия защитник, както
и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл. 313 и 314
НПК, настоящият състав намира, че жалбата е основателна по следните
съображения:
За да постанови атакувания акт, първоинстанционният съд е приел за
установено от фактическа и правна страна, че
През 2019г. свидетелката А. Ал. К. работела в салон за красота „Поля",
1

намиращ се „Капитан Райчо Николов" №28. Салонът бил в непосредствена
близост до адреса, на който живеели подсъдимият и частният тъжител. Св.К.
познавала по физиономия подсъдимия, който се подстригвал при нея. Имала
впечатления и от частния тъжител, като за него знаела, че е конфликтна
личност.
На 16.11.2019г., около 17 часа, частният тъжител Ц. и подс. И. се срещнали
във вътрешния двор на кооперацията, в която живеели. Помежду им
възникнал конфликт, като по делото не е установена причината за неговото
възникване. Тогава подсъдимият нанесъл няколко удара с ръце в лицето на
пострадалия, блъскал го към околните повърхности, съборил го на земята и
му нанесъл удар по тялото - ребрата / в долната част на гръдния кош вдясно/.
В този момент във входа на блока влезли неустановени лица, поради което и
подсъдимият преустановил нападението си над Ц. и се прибрал в дома си.
Веднага след като И. се прибрал, Ц. отишъл в салона, където работела
св.А. К. за да потърси помощ. Споделил с К. че се е скарал със съсед от блока
и че е бил удрян от него. Поискал телефон, за да се обади на единен номер 112
и да съобщи за случилото се. Св.К. видяла, че Ц. има синини по лицето си и
телефонирала на тел.112 от мобилния си номер **********. Разговорът с ЕЕН
112 бил регистриран в 17:08ч. на 16.11.19г., като св.К. съобщила за инцидента.
Понеже операторът поискал подробности за случая св.К. предала телефона на
частния тъжител. На оператора той обяснил, че съседът му от първия етаж го е
ударил, че го е блъскал и тръшкал. Посочил, още че го е ударил в ребрата и че
го боли, че има кръв по лицето и нужда от екип на полиция и бърза помощ.
След подаване на сигнала на тел.112, частният тъжител изчаквал
пристигането на полицията пред адреса, при което видял подсъдимия да
излиза от дома си и да отива до магазина. Между двамата отново възникнал
спор, който бил възприет от св.К.. Последната излязла от салона като
помолила частния тъжител и подсъдимия да не се карат. Тогава подсъдимия
продължил към магазина.
Около 17:15ч. на мястото на инцидента пристигнал екип на Първо РУ-
Варна в състав свидетелите В.Пл.Д. и Г. И. П.. Те заварили Ц. изплашен, с
посинено око. Пострадалият обяснил, че е бил ударен от съсед, като им
посочил и апартамента, в който живеел съседът. Полицейските органи отишли
до жилището на подсъдимия и установили неговата самоличност, като
констатирали, че той е сам в дома си. Пред органите на реда подс. отрекъл да
има съпричастност към деянието, за което бил подал сигнал от Ц., като
посочил, че не е излизал от дома си.
Данните на проверените лица по повод подадения сигнал органите на реда
обективирали в съставената от св.Д. докладна записка, в която били вписани
имената и ЕГН на подателя на сигнала /частния тъжител/ и имената и ЕГН на
лицето /подсъдимия И./, посочено от частния тъжител като лице нанесло му
удари
Полицейските служители обяснили на пострадалия Ц., че може да си
извади медицинско за причинените увреждания и да подаде жалба по случая.
Веднага след заминаването на полицията частният тъжител Ц. посетил
Спешния център на МБАЛ „Св. Анна -Варна"АД, като в 17:55ч. му бил
извършен медицински триаж. При извършените му медицински прегледи в
Спешния център в часовия интервал от 21:00ч. до 22:25г. било констатирано
следното : Основна диагноза контузио капитис ет торацис , нанесен побой,
2

травма на глава с рана по чело, травма на гръден кош. В анамнезата било
вписано: бит по главата, гр. кош, не е губил съзнание, не е повръщал
контактен, адекватен. Била му извършена рентгенография гр. кош череп фас и
профил, които не визуализирали промени по костни структури.
На следващия ден /17.11.2019г./ на Г. Ц. била извършена съдебно
медицинска консултация обективирана в Медицинско удостоверение /МУ/ №
159/17.11.2019 год., издадено от Амбулатория за индивидуална практика по
съдебна медицина, съдебен лекар- д-р Г.. В предварителните данни от
прегледа на частния тъжител , съдебният лекар вписал, че на 16.11.2019г. към
17.30ч. във входа на ж.к. където живее е бил нападнат от непознат съсед, който
му нанесъл удари с юмруци в областта а главата, бил съборен и ритан. Не е
губил съзнание. След инцидента посетил на МБАЛ „Св. Анна Варна" АД,
проведени клинични преведи, образни изследвания, първична хирургична
обработка на рана. Клиничния преглед от съдебния лекар установил следните
увреждания : Клепачите на дясното око са отекли, мораво кръвонаседнали. По
долния клепа на лявото око личи червеникаво кръвонасядане. По лигавицата
на долната устна в лява половина се установява рана с неравни ръбове,
диаметър около 5 мм. покрита с белезникав налеп. По кожата на брадата в
лява половина личи червеникаво ивицесто кръвонасядане с ширина около 1
см. ориентирано вертикално. В областта на лявата долночелюстна става е
налице значителна палпаторна болезненост. Движенията в същата са
ограничени и болезнени. Задната повърхност на лявата ушна мида е мораво
кръвонаседнала. Зад нея, на площ с диаметър около 3-4 см. се установяват
оток, палпаторна болезненост, червеникаво кръвонасядане. В областта пред
лявата ушна мида и областта на ушния израстък, личат рани с неравни ръбове,
диаметър по около 1 см. неравни ръбове, обработени с тъканно лепило.
Ръбовете са спокойни По предностраничната повърхност на дясната гръдна
половина, на нивото на 7-9 ребра, по предна мишнична линия, се установява
значителна палпаторна болезненост засилваща се при дишане.
В заключението на медицинското удостоверение вещото лице
констатирал, че се касае за кръвонасядания и травматични отоци в областта на
лицето, контузия на лявата долночелюстна става, разкъсно контузии рани в
лявата лицева половина, контузия на гръдния кош, като други травматични
увреждания не били установени. Според заключението описаните
травматични увреждания били резултат на действието на твърди тъпи
предмети и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. В
своята съвкупност тези травматични увреждания обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
По случая била извършена проверка от органите на Първо РУ-Варна, като
материалите по същата били изпратени в РП-Варна по компетентност. Там
била образувана пр.пр. №970/2020г., като с постановление от 21.02.20г. на
основание чл.213, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК прокурор при ВРП отказал
да образува ДП, като приел, че се касае за престъпление по чл.130, ал.1 от НК,
което се преследва на основание чл.161 от НК с тъжба на пострадалия до съда.
На 20.03.2020г., в 6-месечен срок по чл.81 НПК, частният тъжител сезирал
ВРС с частна тъжба срещу подсъдимия. Въз основа на последната било
образувано и настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на назначената по делото и приета от съда като
обективна, компетентна и безпристрастно дадена съдебно - медицинска
експертиза /СМЕ/ изготвена от съдебен лекар д-р Господинова при
3

съдебномедицинското освидетелстване от 17.11.2019г., свързано с описания в
тъжбата инцидент, са отразени наранявания в следните области от главата и
гръдния кош на частния тъжител Ц.:
-хематом на клепачите на дясно око, кръвонасядане по долния клепач на
лявото
-повърхностна ограничена рана (5мм) по лигавицата на долната устна в
ляво, ивичесто кръвонасядане по кожата на брадата в ляво (1,0 см), контузия в
областта на лявата долночелюстна става;
-кръвонасядане по кожата на лявата ушна мида и областта зад нея (3-4 см
в диаметър);
-хирургически обработени чрез лепене рани (по 1 см) по кожата пред и по
ушната мида;
-контузия на гръдния кош, изразяваща с болка при палпация и дишане в
дясно (на ниво 7-9 ребра ).
В резултат от образно изследване, проведено на 18.11.2019г. са отразени
суспектни данни за дискретна фрактура на десета ребрена дъга в дясно по
мишничната линия с локално задебеляване на плеврата в тази зона.
Според експертизата, изброените наранявания, документално
регистрирани чрез клиничната диагноза „контузио капитис ет торацис"
(контузия и гръдния кош) и описани в последствие при съдебномедицинското
освидетелстване имат характеристиките да са получени в частната тъжба
време на инцидента.
Експертизата дава заключение, че травматичните увреждания описани в
медицинската документация в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Установените увреждания били резултат от действие на твърди тъпи
предмети. По дадената им локализация в най-общ вид можело да се
разграничат пет различни области, в които са осъществени механичните
въздействия- четири в областта на главата и поне едно в долната част на
гръдния кош в дясно.
Кръвонасяданията в областта на клепачите, евентуално контузията на
гръдния кош може да се разглеждат като резултат от нанесени удари с предмет
притежаващ нехарактерна травмираща повърхност, вкл. ръце/ юмруци.
При ивичестото кръвонасядане на брадата и раните пред и по ухото се
касаело за действие на изразено ръбести или неравни контактни повърхности,
включително разположени на по-широка плоскост. Към, възможните
механизми за възникването на подобни наранявания се включвали и удари
върху околни предмети при падане или притискане страничната лява част на
лицето към неравна повърхност.
Според експертното заключение описаните в тъжбата механизми за
получаване на уврежданията са възможни начини за възникване на наличните
по тялото наранявания по вид и локализация. Налице били едновременно
хематоми по кожата на лицето, който могат да се обяснят с нанесени удари с
ръце и рани от удари в ръбести неравни форми в резултат на падане/блъскане
към околни повърхности или терен.
Периодът за възстановяване от подобен вид травми бил от порядъка на 3-
4 седмици. За наличните рани била приложена съответната хирургична
4

обработка с тьканно лепило.
Обичайното протичане на възстановителния процес не налагал
специфично или поддържащо лечение. Възможно било в първите няколко дни
пострадалият да има необходимост от болкоуспокояващи медикаменти.
От приетите по делото справки съдимост за подс.Ил.И. е видно, че същият
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК.
Приетата от ВРС фактическа обстановка е установена по безспорен и
категоричен начин от гласните доказателства по делото: отчасти
обясненията на подсъдимия И., включително и приобщени чрез прочитането
им по реда на чл.279, ал.1, т.3 от НПК, от показанията на свидетелите В.Пл.Д.
и Г. И. П., включително и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетелката А. Ал. К. , включително и тези приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК; от показанията на
Ат.К.С., в кредитираните от съда части, от показанията на вещото лице Д.
Господинова; от писмените доказателства: заключението по назначената
СМЕ, изготвена от д-р Господинова, от справка за съдимост ведно с бюлетин,
справка с характеристични данни, заверени за вярност копия от лист за
преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешното отделение
на името на частния тъжител Ц. от 16.11.2019г. и от журнал за прием на
пациенти в спешен център за дата 16.11.2019г. ; Медицинско направление от
17.11.2019г., Медицинско удостоверение № 159/17.11.2019 год., издадено от
Амбулатория за индивидуална практика по съдебна медицина, съдебен лекар-
д-р Г., 3 броя искания за клинико-лабораторни изследвания от 16.11.2019г.,
лист за преглед на пациент в консултативно- диагностичния блок /спешното
отделение, , рентгеново изследване от 18.11.2019г., писмо рег. №105820-279,
екз.2 от 02.09.2020г. на МВР, Дирекция „Национална система 112-МВР",
Регионален център „112-Варна"; справка относно сключени трудови договори
на името на свид. Сулев, изготвена служебно от ЕИСС на дата 10.02.2025г. ,
справка от Управителя на „Булкарго" ЕООД /на л.267 от НЧХД № 2039/2020г.
по описа на Районен съд - Варна, 2 състав/, разпечатка от деловодната система
за движението на НЧХД №3105/1999 г., съдебно удостоверение от 22.12.2021
г. от РС Варна за участие на Г. Ц. като страна по наказателни дела и съдебни
актове на РС Варна: Определение от 26.08.2019 г. по ЧНД №3737/2019 г.,
Протокол от с. з. от 20.11.2010 г. по НЧХД №411/2019 г., Разпореждане от
03.01.2020 г. по НЧХД №5559/2019 г., Присъда №260019 от 01.02.2021 г. по
НОХД №3738/2020 г., ведно с Решение №187 от 09.08.2021 г. по ВНЧХД
№581/2021 г. по опис на ОС Варна, Определение №2713 от 27.11.2009 г. по
ЧНД №5990/2009 г., Присъда №531 от 17.11.2008 г. по НЧХД №6125/2008 г.
/л.269-282 от НЧХД № 2039/2020г. по описа на Районен съд - Варна, 2 състав/;
Справка от Националната агенция за приходите относно подс.И. И. /л.311-312
от НЧХД № 2039/2020г. по описа на Районен съд - Варна, 2 състав/,
материалите по пр.преписка № 970/2020г. на ВРП/послужила като ориентир за
съдебното следствие/; от веществените доказателства: 1 бр. СД-Р диск с
надпис 105820-279/02.09.2020г, екз.2, съдържащ 1 брой звукозапис с №
********* и 4 броя файлове, съдържащи електронни картони, предоставен
„Национална система 112" гр.Варна и др., като в своята съвкупност така
посочените доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не
водят на различни правни изводи.
В хода на съдебното следствие подс.И. П. И. е дал обяснения по
5

повдигнатото с частната тъжба обвинение, като е отрекъл да е удрял ч.
тъжител.
Съдът не е кредитирал обясненията му в цялост, не е приел че е работил в
едно и също дружество, заедно със св.Сулев, тъй като този факт се
опровергава категорично от писмените доказателства по делото - справка за
трудови договори, изискана и приобщена от ТД на НАП, НЧХД №2039/2020г.
на ВРС, приобщена и по настоящото дело.
Приел е че обясненията му са напълно нелогични и в часта им касаеща
посещението на полицейските служители, които са изискали от него
единствено личната му карта, без да му кажат какъв е поводът за проверката
им и без да го попитат за процесния случай. Приел е че те са в тотално
противоречие с показанията на органите на реда, и най-вече с тези на св.Д.,
който сочи, че подс. е споделил, че е спял по време на инцидента с частния
тъжител. Приел е за напълно нелогично и юридически необосновано е
служителите на реда да посещават сигнал с данни за нанесен побой, да им
бъде показан от потърпевшия домът на лицето нанесло побоя и те единствено
да установят самоличността му, без да изяснят участието му в инцидента.
Как да установят участието му, след, като той е заявил, че е спял по време
на инцидента.
Поради констатираните противоречия и вътрешна противоречивост в
обясненията на подсъдимия, съдът не ги кредитирал в тези им части, като ги е
възприел за житейски нелогични, некореспондиращи с останалите
кредитирани от съда гласни , писмени и веществени доказателства,
установените обективни находки, отразени в медицинските документи, както
и със звукозаписите от тел.112., като ги е приел, като защитна тези.
В останалата им част обясненията на подсъдимия кореспондират с
доказателствения материал по делото и съдът ги кредитира.
Съдът не е кредитирал и показанията на свидетеля Ат.К.С., като е
изложил аргументи.
Като логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи
и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни , писмени и
веществени доказателства, съдът е кредитирал показанията на свидетелката А.
Ал. К. която възприела състоянието на пострадалия след процесния инцидент
ден / с насинено око, търсещ помощ/, казал, че, че се е скарал със съсед, който
го е ударил, възприела случайно и разправията между подс. и Ц. пред
жилищната кооперация, след подаване на сигнала на тел.112, видяла е, че
частния тъжител бяга от подсъдимия, помолила ги е да спрат да се разправят.
Съдът е приел, че няма никакво съмнение, че показанията на св.К.
относно споделеното с нея от Ц. , за лицето нанесло му удари се отнасят
именно за подс.И.. Нещо повече самата свидетелка сочи, че е провела
разговор с И. и го е питала, защо е бил частния тъжител, при което той
заявил, че не го е бил.
Съдът напълное кредитирал и останалите писмените доказателства по
делото, приобщени по чл. 283 от НПК и веществените доказателства , които
не се оспорват от страните, непротиворечиви са по отношение на фактите,
подлежащи на доказване и допринасят за изясняване на обективната истина.
След като е преценил всички доказателства релевантни за делото,
поотделно и в тяхната съвкупност при така установената фактическа
6

обстановка, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдъте приел за
установено от правна страна, че подсъдимия И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл. 130, ал. 1 от
НК, тъй като на 16.11.2019 година, в гр.Варна причинил лека телесна повреда
на Г. И. Ц., роден на ******г., изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, обусловила временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Известно е, че делата от частен характер, образувани по тъжба на
пострадал, създават сериозни затруднения при разглеждането и решаването
им, тъй като доказателствената съвкупност често е предимно от свидетелски
показания, които съдържат неистини. От понякога две групи свидетелски
показания, съдът следва да установи истината и съобразно вътрешното си
убеждение, да постанови съдебен акт.
Това е направил и съставът на ВРС, като е защитил вътрешното си
убеждение с подробни мотиви.
Част от тези мотиви не се споделят от въззивния съд.

Какви са безспорните факти по делото
Според показаниятана на св. К. познавала Г. Ц., като конфликтна
личност. Видно от представената справка от ВРП, същият е имал качеството
на пострадал по пет преписки, включително и срещу подс. И. П. И., за
отправени обиди и закани.Същият е частен тъжител по пет НЧХД по описа на
ВРС.
На 16.11.2019г Г. Ц. бил удрян и блъскан, вследствие на което получил
телесни увреждания отразени в СМЕ. Видимо пострадал, поискал от св. А. К.
телефон за да се обади на ЕЕН 112, обяснил, че съсед, лъхаш на алкохол, в
нетрезво състояние, го е удрял и блъскал. Казал, че с въпросния съсед са си
били шамари. По късно видяла двамата да се гонят и карат пред салона за
красота, не видяла размяна на удари и не чула за какво се карат. Попитала
подсъдимия какво се е случило и той отговорил „нищо не съм направил“.
Според свидетелката „всички се оплакваха от господина“ посочва ч.т.,
напълнил кофа с фекалии и я идсипал върху колата на колежка. По късно
подсъдимият отивал към магазина, а ч.т. мислел, че го гони. Попитала
подсъдимия защо го е направил, а той отговорил „ той е луд, защо му
обръщате внимание“. На пристигналия на място полицейски екип посочил
жилището на съседа, подс. И., който го е бил. Полицейските служители
позвънили, подс. И. излязъл спокоен и обяснил, че няма нищо общо със
случая. Въпреки разговора в непосредствена близост, полицейските
служители не констатирали мирис на алкохол.
Правилно съдът е приел част от обясненията на подсъдимия, като
защитна теза относно присъствието на Ат.С., той не е бил видян да влиза или
излиза от кооперацията от св. К. но на практика този свидетел не казва нищо
съществено.
Същественото е, че по делото не са установени нито преки, нито верига
от косвени доказателстмва водещи до едназначен отговор относно виновно
поведение на подсъдимия
Единственото доказателство са твърдениятана частния тъжител.
Предвид данните за неговата личност, тези твърдения също следва да бъдат
7

подкрепени с доказателства. Полицейските служители са категорични, че
подсъдимия не е лъхал на алкохол и не е бил алкохолно повлиян.
Според разпоредбата на чл. 303 от НПК, присъдата не може да почива
на предположения и съдът признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е докано по несъмнен начин.
Предвид изложеното и след, като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно разпоредбата на чл. 4 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът призна подсъдимия И. П. И., за НЕВИНЕН по
предявеното му с частната тъжба обвинение.
Водим от горното съставът на Варненски окръжен съд постанови
присъдата си .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

8

Номер на акта:	44
Дата:	10 юли 2025 г. (в сила от 10 юли 2025 г.)
Съдия:	Светлозар Георгиев Георгиев

Дело:	20253100600663
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	7 май 2025 г.

Присъда по ВНЧХД №663/2025 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите