Р Е Ш Е Н И Е
№
93 05.11.2020 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на тридесети септември
две хиляди и двадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар М.
Коматарова
прокурор Д.
Георгиева
като разгледа
докладваното от съдия Петков
ВНОХД № 187 по описа на ЯОС за
2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано
е по въззивна жалба на служебния защитник на подсъдимите М.А.А. /М. А. L./ и М.Х.А.
/М. Н. А./,
против Присъда №18/26.02.2020
г., постановена по НОХД №495/2019 г. по описа на РС – Елхово, с която подсъдимите са признати за
виновни в това, че на **.**.**** година около 20.04 часа, в района на 269 гранична
пирамида в землището на село Л., община Е., област Я., действайки в съучастие
като извършители с подсъдимия С.Ч. /S.
C./, влезли през границата на страната от Р. Т. в Р. Б. без разрешение на
надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 279, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл. 54 от НК всеки един
от тях е осъден на ТРИ МЕСЕЦА лишаване
от свобода и ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100.00 лв., като
изпълнението на наказанията Лишаване от свобода, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Във
въззивната жалба
се изтъква, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, а наложените
наказания са явно несправедливи. Служебният защитник на М.А.А. /М. А. L./ и М.Х.А.
/М. Н. А./,
счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 279 ал. 5 от НК и
подзащитните му да не се наказват, тъй като същите са с реална заплаха за
живота им. Излага доводи, че прилагането на посочената разпоредба на НК би било
напълно достатъчно, за да се постигнат целите на наказателната репресия и да се
окаже необходимото поправително и възпиращо въздействие.
Служебният
защитник на подсъдимия С.Ч. /S. C./ не
се присъединява към въззивната жалба. Счита, че присъдата в частта й относно
подзащитния му е правилна и справедлива и моли съда да я остави в сила.
Представителят на държавното обвинение счита, че деянието по чл. 279 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 от НК е доказано както от обективна, така и от субективна страна.
Изразява становище, че наложените наказания на М.А.А. /М. А. L./ и М.Х.А.
/М. Н. А./,
са справедливи, като са взети предвид всички смекчаващи отговорността
обстоятелства и че наложеното наказание е в предвидения минимум от закона.
Намира, че не са налице условията на чл. 279, ал. 5 от НК, тъй като както по
време на досъдебното производство, така и на съдебното производство не са
събрани доказателства, че деянието е осъществено с оглед търсене на убежище в
пределите на Р. Б.. Пледира присъдата да бъде оставена в сила.
Ямболският
окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена от лица, имащи право и интерес да обжалват,
в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена следната фактическа
обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд:
Тримата подсъдими М.А.А. /М. А. L./, М.Х.А.
/М. Н. А./ и С.Ч. /S. C./,
до **.**.**** . пребивавали на територията на Р. Т.. Тъй като не
притежавали необходимите за това документи и в изпълнение на намерението си, на
**.**.**** година около 20.04 часа подсъдимите преодолели граничното
възпрепятстващо съоръжение и заедно влезли от Р. Т. в Р. Б. през границата
страната в района на 269 гранична
пирамида, находяща се в землището на с. Л. , община Е., обл.Я.. След това
продължили да се движат към вътрешността на страната. Преминаването им било
установено от оператор на ЛКЦ и около 02.25 часа на **.**.****г. свид. З. и
колегата му – Р. Г. установили тримата подсъдими в местността „П.“, намираща се
в землището на с. Л. , на разстояние от около 1 км. от мястото, на което
подсъдимите осъществили влизането си на територията на Р. Б.. В резултат на
предприетите ОИМ тримата подсъдими били задържани и била установена
самоличността им. След задържането на подсъдимите свид. З. проходил обратната следа
до мястото на нарушение на държавната граница, при което установил увреждания в
горната част на възпрепятстващото съоръжение, по т.н. „бруно“, като на
процесната дата не е имало други нарушения на държавната граница.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ ЯОС счита, че правилно
първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа обстановка,
въз основа на събрания доказателствен материал – от показанията на
свидетеля И. З. , дадени в хода на съдебното следствие, както и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал,
чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Показанията на разпитания
свидетел са правдиви, логични и последователни, поради което същите се
възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние. Писмените доказателства са редовни от външна страна и
кореспондират с останалите събрани доказателства по делото, поради което също
следва да се ценят.
От всички доказателствата, които са безпротиворечиви,
взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин се установяват
фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни
изводи, че подсъдимите М.А.А. /М. А. L./ и
М.Х.А. /М. Н. А./, са осъществили от обективна и
субективна страна, състава на престъплението по чл. 279, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на **.**.**** година около
20.04 часа, в района на 269
гранична пирамида в землището на село Л. , община Е., област Я., действайки в
съучастие като извършители с подсъдимия С.Ч.
/S. C./, влезли през границата на страната от Р. Т. в Р. Б. без
разрешение на надлежните органи на властта.
Правилно ЕРС е приел, че от обективна страна всеки от
двамата подсъдими е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване
на държавната граница, като с деянието си е осъществил първата форма, визирана
в чл. 279, ал. 1 от НК – без разрешение на надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично-пропускателен контрол, извършил фактически действия по
преминаване през държавната граница - влязъл в страната. Безспорно, всеки от
подсъдимите не е имал изискуемата, предвид неговото гражданство (С.) и от държавата от която идва - Р Т., виза за влизане РБ, без
знанието и разрешението на българските гранични власти е преминал през
държавната ни граница в района на 269
гранична пирамида, в землището на село Л. , община Е., област Я..
Деянието е довършено, тъй като всеки подсъдим е задържан от граничните власти
на територията на страната ни в района на с. Л. , обл. Я.
– след като е преминал държавната ни граница с
Р Т. и след като е преодолял наложения контрол,
мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на
границата. При това положение, законосъобразно решаващият съд е
преценил, че всеки от подсъдимите нелегално, без разрешение на властите и
избягвайки граничния контрол, е влязъл в страната ни. Безспорно при деянието е
налице задружно участие от страна на двамата подсъдимите, които са действали в
съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, под формата на съизвършителство –
след като общо са взели престъпното решение, заедно са се придвижили до
границата ни, заедно са я пресекли при 269
гранична пирамида, в землището на село Л. , община Е., област Я. -
преодолявайки
граничния контрол и заедно продължили придвижването си на българска територия, до задържането им в района на с. Л. , обл. Я..
Проверяващата
инстанция счита за правилен извода на районния съд, че от субективна страна
процесното престъпление е извършено от всеки от двамата подсъдими с пряк
умисъл, при логично съзнаване на общественоопасния му характер и последици,
както и тяхното целене.
Всеки
от подсъдимите е бил наясно с липсата на изискуемото
разрешение за влизане в Р. Б. (и в др. държава от ЕС), както и логично с това,
че има установен пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната
граница и именно затова е всеки от тях е преминал тайно без знанието на
властите през държавната ни граница с намерение да реализира крайната си цел –
да влезе на територията Европейския съюз. Подсъдимите
са съзнавали, че ще влязат заедно в страната ни без знанието на граничните
власти, следователно в съзнанието им е била формирана представата за
противоправния характер на деянието им и за неговите общественоопасни
последици, които те логично са предвиждали, а от волева страна пряко са целели
и искали тяхното настъпване, за да реализират крайната си цел.
ЯОС намира за безспорно доказано, че деянието е извършено
от подсъдимите в съучастие, при общност на умисъла им към престъплението. Всеки
от подсъдимите - граждани на една и съща държава (С.), е имал съзнанието, че не действа сам, както и волята да осъществи
намерението си, заедно с другия участник в изпълнителното деяние, като за
отговорността на подсъдимите е достатъчно, че те са съзнавали връзката между
действията си. По делото тя е доказана от вземането на общо решение и синхрона
в поведението на подсъдимите при едновременното придвижване, преминаване на
държавната ни граница и движението им на българска територия.
Предвид изложеното ЯОС счита, че правилно ЕРС е
признал всеки от подсъдимите М.А.А. /М. А. L./ и М.Х.А.
/М. Н. А./,
за виновен по предявеното му обвинение в престъпление по чл. 279,
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът
намери в незачитане от подсъдимите на установения в страната ни правов ред и в
частност на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната
граница, както и в желанието на двамата подсъдими да напуснат държавата си и да
влязъл на територията на Р Б. и ЕС, като имигранти.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Правилно при определяне на вида и размера на наказанието,
решаващият съд е взел предвид високата степента на обществена опасност на
деянието, както и невисоката степен на лична опасност на всеки един подсъдим,
които са относително млади хора, всеки от които е неосъждан. При това положение
правилно и законосъобразно ЕРС е наложил на всеки от двамата подсъдими
наказание при условията на чл. 54 от НК. Обосновано районният съд е определил вида и
размера на наказанията наложени на всеки от двамата подсъдими – три месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лева. Наказанията,
в конкретните им параметри са необходими и
достатъчни за
постигане на целите за специалната и генерална
превенция на наказателната репресия, визирани от законодателя в чл. 36 НК. ЯОС счита, че правилно ЕРС
е преценил, че наличните смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, не са
нито многобройни, нито изключителни такива, така че да доведат до извод, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Правилно също така, като е преценил, че са
налице всички материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1
от НК по отношение на двамата подсъдими – всеки от тях не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното на
всеки наказание лишаване от свобода е за срок до 3 години и за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на всеки от подсъдимите, не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, ЕРС е отложил
наказанията от изтърпяване за минималния изпитателен срок от три години.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Правилно ЕРС е преценил, че разноските по делата са за
извършен превод следва да останат за сметка на органа, който ги е направил.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Неоснователни са възраженията на защитата, че тъй като
подсъдимите са граждани на
С., а там от дълги
години се водят военни действия и тя е в състояние на гражданска война с
множество жертви, че в такава среда всеки човек е изложен на реална опасност, с
тежки посегателства срещу личността и живота, не следва да бъдат наказани на
основание чл. 279, ал. 5 от НК. Въззивният съд счита, че не са налице условията
за прилагането на тази законова разпоредба, съгласно която „не се наказва
лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно
Конституцията”. Решаващият съд правилно е преценил, че за всеки от двамата
подсъдими няма основание да се приеме, че е влязъл в Р. Б. за да търси закрила,
поради застрашаване на живота или свободата му по причина на раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група или политическо
мнение и/или убеждение или поради излагане на опасност от изтезания или други
форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата
си по произход и местоживеене. Тук следва да се отбележи, че за да се приложи
разпоредбата на чл. 279, ал. 5 от НК, следва да се установи по делото, че
влизането в страната е свързано единствено с желанието, да се ползва от правото
на убежище по смисъла на чл. 27, ал. 2 от КРБ. В конкретния случай двамата подсъдими
са преминали тайно границата ни, идвайки от територията на Р. Т., а не от С., а
след извършване на деянието не са се представили незабавно на компетентните
органи и не са посочили уважителни причини за незаконното си влизане в
страната, в последствие са се отклонили от участие в с.з., напуснали са адресите на които са живели и са били в
неизвестност за ДАБ при МС. При тези факти, ЯОС намира, че липсва намерение у
двамата подсъдимите, влизайки на територията на страната ни, да се ползват от
правото на убежище и закрила.
Неоснователни са и възраженията за намаляне на
наложените наказания. По отношение на размера на всяко от наложените наказания
на двамата въззивници ЯОС ще отбележи, че и
двете наказание са наложени на възможния законов минимум за такъв вид наказание
(лишаване от свобода и съответно - глоба), поради което не съществува правна
възможност за тяхното намаляне. Също така правилно и обосновано
районният съд ЕРС е преценил, че наличните смекчаващи вината на всеки един
подсъдим обстоятелства, не са нито многобройни, нито
изключителни такива, така че да доведат до извод, че и най-лекото, предвидено в
закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Ето защо настоящият състав счита, че
атакуваната присъда, като правилна
обоснована и законосъобразна, следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл.
334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №18/26.02.2020 г.,
постановена по НОХД №495/2019 г. по описа на РС – Елхово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________________________
ЧЛЕНОВЕ: ___________________________
___________________________