Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
03.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на двадесет
и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №11685 по
описа на СГС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова
молба на А.Н.А. ЕГН ********** ***, А.Н.А. ЕГН ********** от гр.София и С.Н.А.
ЕГН ********** от гр.София, с която са предявили иск за осъждане на ответника З.
„Б.И.“ АД *** да им заплати на основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ суми от по 130 000 лева – представляващи
застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за
болки и страдания от смъртта на баща им Н.А.А.при ПТП
на 08.06.2015г, около 5,40 часа на главен път Е-79, в района на 383 км гр.Благоевград
– гр.Сандански по вина на Б.Х.Х., управлявал
л.а.Мерцедес С-180 с рег.№*******, ведно със законната лихва от 03.09.2018г до
окончателното заплащане на сумите.
В исковата си молба ищците твърдят, че на
08.06.2015г. около 05,50ч. на главен път Е-79 в района на км.383-ти, Б.Х.Х.
ЕГН *** *** като правоспособен водач на МПС при управление на л.а. марка
„Мерцедес“ модел С-180 с рег.№*******, с посока на движение от гр.Благоевград
към гр.Сандански, виновно е нарушил правилата за движение, установени в Закона
за движение по пътищата, а именно чл.21 ал.1 от ЗДвП, като избрал скорост на
движение на управляваното от него МПС категория В над разрешената извън
населено място от 90см./ч., а именно от 99,9км./ч. като при навлизане от прав
участък в ляв завой, увеличил радиуса на завиване, отклонил се надясно към
банкета и след излизането си от него последвал удар на предната дясна част на
автомобила последователно в нисък бетонов фундамент и метален стълб на билборд,
като по непредпазливост причинил смъртта на Н.А.А.на
60г., баща на ищците.
За станалото ПТП било образувано досъдебно
производство. В последствие с влязла в сила присъда по НОХД №376/2018г. по
описа на ОС Благоевград от 28.07.2018г. подсъдимият водач Б.Х.е бил признат за виновен, че по
непредпазливост е причинил смъртта на Н.А..
Твърди се, че отговорността на водача на
л.а.“Мерцедес С 180“ с рег.№******* за вреди , причинени на трети лица е
застрахована със застрахователна полица Гражданска отговорност, сключена със З.
„Б.И.“ АД №BG/02/115001419934,
валидна от 25.05.2012г. до 24.05.2016г., прекратена на 09.09.2015г.
Т.е. застраховката е била валидна към датата на процесното
ПТП.
Ищците твърдят, че тежко преживяла смъртта на
баща си. Двете били силно привързани една към друга. Внезапната смърт на
родителя им ищците твърдят, че са загубили един от най-важните хора в живота им
и преживените болки и страдания били огромни, като ги преживяват и към
настоящия момент. И тримата били в много близки отношения с починалия си баща.
В законов срок ответникът ответникът
З. „Б.И.“ АД е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва иска по основание
и по размер. Според него не е причинен деликт и няма
доказателства да е търпяна действителна вреда. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на
ищците с твърдение, че е бил без поставен обезопасителен
колан и с поведението си се е поставил в значителен риск.
Съдът е връчил препис от отговора на исковата
молба и в срок ищците са депозирали допълнителна такава. Оспорват направените
възражения от ответника с подробни доводи.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от
фактическа страна.
От приложеното към делото НОХД №376/2018г. на
БОС се установява, че с Присъда №3434/12.07.2018г. Б.Х.Х.
е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343 ал.1 б.в вр.чл.342 ал.1 от НК вр. чл.21
ал.1 от ЗДвП за това, че по непредпазливост е причинил смъртта на Н.А.А.на 60г., поради което и му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 1 година и шест месеца, което на осн.
чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от 3 години. На осн.
чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК е бил лишен от право
да управлява МПС за срок от 2 години.
Присъдата е влязла в сила на 28.07.2018г.
Налице е присъда със задължителна сила за
гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Не се оспорва легитимацията на ищците като наследници - деца, на починалия
в катастрофата Н.А.А.– починал на 08.06.2015г., видно
от приложените удостоверение за наследници, издадено от община Лозница, обл.Разград и препис-извлечение от акт за смърт, издаден от
община Благоевград.
Не се оспорва факта на налична и валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на л.а.“Мерцедес С 180“
с рег.№*******, управляван Б.Х.Х., със застрахователна
полица Гражданска отговорност, сключена със З. „Б.И.“ АД №BG/02/115001419934,
валидна от 25.05.2012г. до 24.05.2016г., прекратена на 09.09.2015г.
За доказване на претенцията си са ангажирани
от ищците гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.И.С.и
Р.Р.Х..
При анализа на показанията им безспорно
следва да се отчете наличието на съпричастност към загубата в живота на ищците,
но също и факта, че показанията им са за непосредствени техни впечатления,
последователни са, логични и единни. Не се откриват противоречия между тях за относими за спора факти и с останалите доказателства по
делото. Затова съдът приема, че може да се позове на показанията и ги
съобразява.
Свидетелят С.твърди, че познава семейството
на Н.А. от седем години, защото е приятел на дъщеря му С.А., с която живеели в
чужбина в Холандия. Когато разбрал за катастрофата първоначално не й казал,
защото тя била болна с припадъци и не можел да й обясни. След като й казали тя
плакала всеки ден, страдала за баща си и до ден днешен. Свидетелят твърди, че С.
не се е виждала често с баща си, но се чували по телефона през няколко дни.
Взаимно си помагали с Н., те му пращали пари от чужбина, той ги подкрепял и тази подкрепа била по отношение на всичките
му деца. Свидетелят познава братята на С.. А. бил в Германия. Често
комуникирали с баща си. Според свидетеля и тримата ищци много тежко преживявали
загубата на баща си.
Свидетелят Р.Х.потвърждава близките
взаимоотношения между бащата и децата. И те много тежко приемали загубата, тъй
като Н. бил здрав човек, не боледувал, бил подкрепа на децата си.
От изготвената комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза, изготвена от вещите
лица д-р А.М. и инж.А.М., се установява,
че причина за настъпване на ПТП е високата скорост на движение на автомобила в
района на ляв завой и мокро пътно платно, при което автомобилът се отклонил
надясно и се ударил в бетонен парапет и в основата на рекламен билборд. Според
вещите лица, получените деформации на предна дясна колонка и средна колона,
където се захваща предпазния колан не може да предотврати уврежданията на
пътника на предна дясна седалка от деформациите на купето, при условие, че
пътника е бил с правилно поставен предпазен колан. Пътникът на предна дясна
седалка не е бил с поставен предпазен колан и това е причината да не е сработил
еърбега на предна дясна седалка. При правилно
поставен колан на този пътник и челен удар би се отворила въздушната възглавница
и да се намалят значително конкретно получените увреждания отляво. Но
деформациите на предня дясна колонка и средна колона
не може да предотврати уврежданията на пътника на предна дясна седалка от
деформациите в купето на автомобила при условие, че пътника е бил с правилно
поставен предпазен колан. Установено е, че автомобилът е оборудван с предпазен
колан и еърбеци на предните седалки.
В съдебно заседание вещите лица са пояснили,
че когато тялото е фиксирано с колан, то не може да се мести настрани. Като се
получат деформации от страната, която е близка до това тяло, тези деформации ще
доведат до увреждането му. Обобщено е, че в случая ако се седи на предна дясна
седалка с поставен предпазен колан, при получаването на тези деформации и
невъзможността му от колана да се дръпне, да се отмести при удар от
деформацията ще получи същите увреждания. Следователно и с предпазен колан и
без поставен такъв би се стигнало до същия резултат.
Съдът кредитира изцяло изготвената комплексна
експертиза като обективна, компетентно изготвена, подкрепена от доказателствения материал по делото и неоспорена от
страните.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран със иск с
правно основание чл.226 от КЗ(отм.), § 22, § 31 и § 96 от КЗ/нов/, във връзка с
чл.45, чл.52 от ЗЗД.
Ищците претендират заплащане на
застрахователно обезщетение, като се позовават на застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения
риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска
отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя
се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ законът признава в полза
на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по
чл.226, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя.
Искът е предявен срещу ответника „Б.И.“ АД, тъй като към датата на ПТП - 08.06.2015г.,
при което умира бащата на ищците, отговорността на водача, управлявал процесния автомобил, е била обезпечена със сключена и
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с този
застраховател.
Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди.
За ангажиране отговорността на застрахователя
по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС
за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. /Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011
г., I т. о., ТК/.
В настоящият случай с влязла в сила присъда
№3434/12.07.2018г., постановена по НОХД №376/2018г. по описа на ОС-Благоевград,
Б.Х.Х. е признат за виновен за това, че на 08.06.2015г.
около 05,50ч. на главен път Е-79 в
района на км.383-ти, Б.Х.Х. ЕГН *** *** като
правоспособен водач на МПС при управление на л.а. марка „Мерцедес“ модел С-180
с рег.№*******, с посока на движение от гр.Благоевград към гр.Сандански,
виновно е нарушил правилата за движение, установени в Закона за движение по
пътищата, а именно чл.21 ал.1 от ЗДвП, като избрал скорост на движение на
управляваното от него МПС категория В над разрешената извън населено място от
90см./ч., а именно от 99,9км./ч. като при навлизане от прав участък в ляв
завой, увеличил радиуса на завиване, отклонил се надясно към банкета и след
излизането си от него последвал удар на предната дясна част на автомобила
последователно в нисък бетонов фундамент и метален стълб на билборд, като по
непредпазливост причинил смъртта на Н.А.А.на 60г., поради
което и на осн.чл.343 ал.1 б.в вр. чл.342 ал.1 вр.чл.373 ал.2 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 1,6 години, което на осн. чл.66
ал.1 от НК е било отложено за срок от три години. На осн.
чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК е бил лишен от право
да управлява МПС за срок от две години.
При наличието в случая на влязла в сила присъда
на наказателния съд, въз основа на която за установено се приема извършване на
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер,
както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките, психическите и физически последици. Относимо
обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№
619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на
вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г.,
следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение №
93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив.
Вследствие на настъпилата смърт на Н.А., баща
на ищците, последните са преживели скръб, която не е преодоляна и до момента.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира изцяло
като основани на непосредствени впечатления, се установява, че ищците,
независимо, че към момента на настъпване на катастрофата не са живели с баща
си, са били изключително близки с него, поддържали са непрекъснато връзка,
помагали си взаимно, той бил тяхна морална опора и подкрепа. Внезапната нелепа
загуба за тях е била съпроводена със значителни болки и страдания, които не са
преодолени и към момента.
При преценката на обективния размер следва да
се отчитат действителните и налични към момента на увредата
вреди. Обективният критерий е, че на обезщетение подлежат преките и
непосредствени вреди от увреждането. Специфичното при неимуществените вреди,
особено тези от причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а
в повечето случаи и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на
дължимия размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се
вреди, а и това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от
случаите целия живот на пострадалите /в т.см. Реш.№958/29.09.2009г.
пост. по т.д.№355/2009г.на І ТО на ВКС, Опр.№708/08.12.2009г.на
ВКС, пост.по т.д.№622/2009г./. Преценката трябва да се прави и при съобразяване
на историята на живота на починалия и на пострадалите. Следва да се отчете, че
претърпените болки и страдания от загубата на близък са изключително интензивни
както на емоционално ниво, така и от
гледна точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
При определяне на размера на обезщетението
съдът отчита, че със смъртта на баща си ищците са загубили внезапно родител със
значимо присъствие в живота им. Подкрепата, съветите и възможността да споделят
важни моменти от живота си, е осуетена и вече невъзможна. Установи се, че
трудно превъзмогват мъката си.
При това положение следва да се приеме, че
претърпените от ищците неимуществени вреди следва да се репарират в размер на
сумата от по 50
000лева, който размер съответства на критерия за справедливо обезщетение,
съгласно чл.52 от ЗЗД. За не присъждането на пълния претендиран
размер, се съобразява факта, че ищците са вече поели своя самостоятелен път в
живота, някои от тях живеят в чужбина. Безспорно емоционалната свързаност с
починалия родител не е прекъсната и страданията им продължават, но те не са с
интензитет, различен от обичайните за съответната загуба.
При
този изход следва да се присъди и лихва за забава. В случая, на основание §22
от КЗ(нов), приложими към казуса са нормите на КЗ(отм.), където
застрахователното обезщетение се дължеше съгласно общия принцип на
непозволеното увреждане - чл.84 ал.3 от ЗЗД от деня на деликта
(при липсата на норма, аналогична на чл.496 от КЗ нов).
По възражението за съпричиняване.
Своевременно в предвидения от закона срок, а
именно с отговора на исковата молба ответникът Б.И. АД е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Н.А..
Съдът намира това възражение за неоснователно. Налице е категорична практика на
ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о.,
според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В случая експертизата е
категорична, че поставянето на предпазен колан няма отношение към настъпилата
смърт.
По разноските.
При този изход на спора и обстоятелството, че
ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски, на основание
чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва да се
заплати от осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 6000лв., платима по
сметка на СГС.
На осн. чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА вр. чл.7
ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответника следва да заплати на адв.Г.Я. адвокатско
възнаграждение в размер на 4530лв.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК ищците следва да заплатят на ответника
разноски в размер на 11446лв. съобразно отхвърлената част от иска.
На
основания изложеното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.Н.А.
ЕГН ********** ***, А.Н.А. ЕГН ********** от гр.София и С.Н.А. ЕГН **********
от гр.София, сумата от по 50000лева/петдесет хиляди/ на всеки – представляващи
застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за
болки и страдания от смъртта на баща им Н.А.А.при ПТП
на 08.06.2015г, около 5,40 часа на главен път Е-79, в района на 383 км
гр.Благоевград – гр.Сандански по вина на Б.Х.Х.,
управлявал л.а.Мерцедес С-180 с рег.№*******, ведно със законната лихва от
03.09.2018г до окончателното заплащане на сумите, като за разликата от
присъдения размер от 50 000лв. до
130 000лв. за всеки, ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78 ал.6 от ГПК З. „Б.И.“ АД ЕИК *******
със седалище и адрес на управление ***, да заплати държавна такса по сметка на
Софийски градски съд в размер на 6000лв./шест хиляди/.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ***, да заплати на осн. чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1
т.2 от ЗА вр. чл.7 ал.2 т.5 от Наредба№1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв.Г.Я.
разноски в размер на 4530лв./четири хиляди петстотин и тридесет/.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78 ал.1 ГПК А.Н.А. ЕГН ********** ***, А.Н.А.
ЕГН ********** от гр.София и С.Н.А. ЕГН ********** от гр.София да заплатят на З.
„Б.И.“ АД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление *** разноски в размер
на 11 446лв./единадесет хиляди четиристотин четиридесет и шест/.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: