Определение по дело №588/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната жалба на Р. О. Г.- подсъдим,за проверка на невлязлата в сила присъда №1637/12.04.2012 год.,постановена по нохд №672/2011 год. по описа на Районен съд Г.Р..

С цитираната присъда Г. е признат за виновен в това,че на 28.04.2011 година, към 17.30 часа, в с. К., О. Б., в дом № 13, находящ се на ул. „П.”, се заканил на Д. А. В. и Х. Т. В., двете от с. К., О. Б., с убийство – размахвайки нож срещу тях, отправил думите: „ще ви заколя”, „ще ви утрепа”, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,поради което на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и във вр. с чл. 54, ал. 1 НК ,съдът го е осъдил да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца,като е отложил същото за срок от три години от влизане на присъдата в сила на основание чл.66,ал.1 от .Г. е осъден да заплати и сторените разноски по делото.С присъдата са отнети в полза на Държавата на основание чл. 53,ал. 1, б. „а” НК и веществените доказателства- един брой нож и един брой камък.

Недоволен от така постановената присъда подсъдимият твърди в бланкетната си жалбата ,че атакуваният акт е неправилен, незаконосъобразен,необоснован,а наложеното наказание-явно несправедливо.Не се излагат съображения. Иска се отмяна на присъдата.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с процесуален представител.Чрез защитникът си поддържа жалбата.В хода по същество се излагат съображения ,свързани с липса на доказателства за наличие на елементите както от обективна,така и от субективна страна за престъплението по чл.144,ал.3 от НК.Твърди се,че неправилно съдът е кредитирал заключението на съдебно-психологическата експертиза, от което се цели да се установи изпитвали ли са двете пострадали страх от отправените закани на подсъдимият.Сочи се също,че след като едната пострадала е успяла да отнеме ножа на Г.,то същата не е изпитала и основателен страх от заканата.Защитата твърди ,че не е налице престъпление по чл.144,ал.3 от НК и ако има осъществено някакво престъпление то е такова по чл.325,ал.1 от НК,при което са налице и основанията на чл.78а от НК.Излагат се и съображения,свързани с последващи подобрени взаимоотношения между Г. и свидетелката В.,с която и към настоящият момент живеят на съпружески начала.

Представителят на ОП оспорва жалбата.Счита,че от показанията на разпитаните пред РС свидетели безспорно се установява подсъдимият да е автор на деянието в което е обвинен.Намира,че са налице предпоставките за потвърждаване на присъдата,предмет на въззивна проверка.Не ангажира нови доказателства.

Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция след като се запозна с доводите на страните и извърши цялостна проверка на невлязлата в сила присъда и извън основанията,сочени от страните,в съответствие с разпоредбите на чл.313 и 314 от НПК,намира следното:

Подсъдимият е от С.. Осъждан е и е реабилитиран.Съжителствал е със свидетелката Д. В.,от която има дете -Ф.,родена на ... год.Детето обаче не е признато от бащата. В последствие отношенията им се влошили и свидетелката заедно с детето се преместила в дома на родителите си,отново в С.. Подсъдимият започнал дело за припознаване на детето.

На 28.04.2011 година, около 17.30 часа, подсъдимият,след като бил употребил алкохол, пристигнал с автомобил пред домът на родителите на Д. А. В.. Искал да вземе детето,като викал :”това дете е мое.Дайте ми детето”.Влязъл в къщата на първия и етаж,където живеели Д. с детето и с родителите си. Влязъл в кухнята, в която се намирали детето и свидетелите Д. А. В. и Х. Т. В..Бил във видимо нетрезво състояние. Взел детето и го извел пред входната врата,при което то се разплакало.Излязла и Д. и казала на подсъдимият да се види с детето и да го остави,след което се върнала в кухнята. В този момент подсъдимият също влязъл в кухнята при двете свидетелки и започнал да ги псува.Х. В. помолила подсъдимият да напусне домът и,но подсъдимият извадил нож от левия си ръкав, хванал го и го насочил към двете свидетелки В., като им казал: „ще ви заколя”, „ще ви утрепа” и започнал да блъска Д.,като я наранил в областта на ръцете-с прорезни рани в двете предмишници. Пияното му състояние и ножа изплашили свидетелките,но въпреки това Д. започнала и тя да го блъска.В този момент подсъдимият забил ножа в стената,а свидетелката Д.В. успяла да вземе ножа и да го изхвърли през прозореца на съседната стая. Върнала се отново в кухнята,където по била и майка й-Х..Двете започнали да блъскат подсъдимия,с цел да го изведат извън стаята.Изблъскали го на коридора и заключили вратата.Тогава той счупил стъклото на вратата на кухнята,като част от стъклото наранило Х. в областта на носа.Тогава подсъдимият си тръгнал.Пред къщата срещнал свидетелят А. В.-брат на Д. и син на Х..В този момент, подсъдимият започнал да чупи стъклата на прозорците, намиращи се от към улицата, като хвърлял по тях камъни и дърва. Свидетелят А. В. /който живее на вторият етаж от къщата/, излязъл от къщата и отишъл на улицата при подсъдимият, като го запитал защо чупи. Той му отговорил, че не чупи неговото имущество, а това на долният етаж и да не се занимава, защото ще бие и него. След това се качил в автомобила и същия потеглил.

Двете свидетелки Д. и Х. уведомили в ПУ в Б.,за случилото се.Били изслушани от свидетелят Х. М. – служител в РУ „Полиция” Г. Р..Последният посетил домът им, където намерил ножа, изхвърлен пред къщата, както и камък, с който бил счупено стъклото на един от прозорците.

След инцидента Г. и Д. отново заживели заедно.

В хода на ДП е назначена съдебно – психологическа експертиза,изпълнена от вещото лице Г.,заключението на която сочи,че у пострадалите на инкриминираните дата и място, е бил налице основателен страх от поведението на подсъдимият, като и в двете пострадали е възбуден основателен страх от осъществяването на заканата за убийство.

Назначени са и съдебно - медицински експертизи,от заключенията на които се установява,че в резултат на деянието на пострадалата Д. В., били причинени порезни рани на двете предмишници, контузии на главата и дясна мишница, навяхване на врата и травматична церебрастения, а на пострадалата Х. В.-порезна рана на носа, контузия на главата и травматична церебрастения.

Така установеното във фактическо отношение се базира на анализ на всички събрани по предвиденият в НПК процесуален ред доказателства-както показанията на двете пострадали-свидетелките Д. и Х. В.,така и на А. В.,на полицейският служител- М., частично на обясненията на подсъдимият,както и от заключението на съдебно-медицинските експертизи.

Въззивната инстанция изключи от доказателственият материал съдебно-психологичната експертиза на вещото лице Г. на две основания: на първо място по повод направено възражение на защитата за липса на предвидената в чл.25 от Наредба №2 от 26.10.2011 год. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи ,включително и за заплащане на разходите на лечебните заведения, специалност –„клинична психология”.Видно от представените от вещото лице доказателства,същата не притежава такава специалност.На следващо място,въззивният съд намира,че за изясняване обстоятелствата по делото не е необходимо назначаването на такава експертиза.

Останалите доказателства,анализирани и от решаващият съд сочат на следното:показанията на пострадалите напълно се кредитират ,както от РС,така и от настоящият състав,поради обстоятелството,че те са последователни и непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства.Действително тези показания на свидетелките следва да бъдат анализирани внимателно,тъй като същите имат качество на пострадали в процеса /макар и да се са се възползвали от правата си да се конституират като частни обвинители и граждански ищци/,поради което и изначално може да се предположи известна заинтересованост от изхода на делото.Независимо от това от показанията и на двете се изясняват фактите по делото,които се потвърждават и от показанията на свидетеля А. В. и М.,както и от съдебно-медицинските експертизи.Самият подсъдим също не спори,че на процесната дата е бил в дома на В..Твърди,че не си спомня да е носил нож със себе си.И свидетелката Д. и Х. В. изясняват обстоятелството,че подсъдимият не само е носил нож,но и е размахвал същият като се е заканвал и към двете с думите : „ще ви заколя”, „ще ви утрепа”,при което е започнал да се „боричка” с Д.,при което я е наранил с ножа в областта на ръцете.Тези показания на двете пострадали кореспондират със заключението на вещото лице-медик за причинените увреждания на Д..Видно от същото /л.56 от ДП/,възможно е така описаните травматични увреждания да са причинени в резултат на удар с или върху твърд,тъп предмет и от действието на предмет с остър режещ ръб.Това,че подсъдимият е бил с нож се установява и от показанията на полицейският служител Марценков,посетил непосредствено след инцидента домът на В.,така и от протокола за доброволно предаване,с който Д. е предала ножа като веществено доказателство.Настоящият състав напълно дава вяра и на показанията на свидетелките за отправените от подсъдимият закани: „ще ви заколя”, „ще ви утрепа”.И двете свидетелки установяват безпротиворечиво факта на отправената закана от Г., което на фона на държаният от него нож,представлява и реално основание ,че тя може да бъде осъществена.Настоящият състав приема,че това може да бъде така /заплахата да бъде реална/ и поради факта,че макар и с влошени взаимоотношения подсъдимият и Д.,с която той живеел на съпружески начала,никога не са имали инциденти от този вид.Така в показанията си св.Д. В.,дадени пред РС в разпита си на стр.35 ,тя твърди,че и друг път е имала инциденти с подсъдимият,но „…друг път такива заплахи към мен не е отправял…” , „…и друг път сме имали конфликти с него,но с нож не е идвал…”. По отношение пък на другата пострадала –Х. В. изобщо не съществуват данни да е имала конфликти в който подсъдимият да й се е заканвал.Така доказателствата по делото очертават една фактическа обстановка на влошени лични взаимоотношения,в които обаче Г. е изричал само псувни по отношение на Д. В.,но не са съществували други закани,които да не са осъществявани и поради които в свидетелките-пострадали да е налице убеждение,че подсъдимият няма да осъществи заканата си.Именно поради това и с оглед на по-горният анализ на цялата ситуация в която подсъдимият нахлува в дома на свидетелките пиян с нож,който размахва и закани „ще ви заколя”, „ще ви утрепа” и въззивният съд намира,че Г. е осъществил деянието в което е обвинен. За неоснователно съдът намира възражението на защитата,че деянието не е осъществено,тъй като пострадалата Д. не само не се е изплашила,но е и успяла да вземе ножа от подсъдимият.В подкрепа на това е и съдебната практика ,според която „…не е необходимо лицето,към което се отправя заканата за убийство ,действително да се е уплашило.Достатъчно е само да съществува основание ,че заканата би могла да се осъществи.”/вж.решение №127 от 12.07.2010 год. на ВКС по н.д. №9/2010 год. на III н.о./. За да е съставомерно деянието следва да се установи от доказателствата,че подсъдимият е съзнавал съдържанието на заканата и,че тя е възприета от пострадалите като действителна такава.Без да е необходимо подсъдимият да е имал реално оформено решение да извърши убийство или без да е разполагал с годно за това средство достатъчно е да е отправил закана за това ,която да е възприета като такава от пострадалите.В настоящият казус,още повече от това е и факта,че подсъдимият дори е разполагал с годно средство да причини смърт. /в този смисъл вж. и тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 год. по н.д. №47/89 год. на ОСНК /.

С оглед на гореизложеното ,настоящият състав,така както е сторил и РС намира,че обвинението повдигнато на Г. по чл. 144, ал. 3, връзка с ал. 1 от НК е доказано по безспорен и несъмнен начин.

По наказанието:

При определяне вида и размера на същото ,районният съд е отчел всички обстоятелства относими към определяне на едно справедливо наказание и с съответствие с целите на същото.Отчел е наличието на смекчаващите наказателната отговорност на подсъдимият обстоятелства –данните за предходните осъждания на същият, сочещи на лице със завишена степен на обществена опасност и склонност към противообществени прояви.Смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства са създаденото напрежение между него и едната от пострадалите –Д.,с оглед на установяване на бащинството на детето.Като смекчаващо отговорността му обстоятелство може да се отчете и факта на последващото подобряване на отношенията между него и Д. В. ,довело до съвместното им съжителство. Всички тези данни основателно са мотивирали решаващият съд да определи наказанието в минималният размер предвиден в закона-лишаване от свобода за срок от три месеца.Законосъобразно районният съд е отчел,че са налице и предпоставките за приложение на чл.66,ал.1 от НК-наложеното му наказание е лишаване от свобода до три години,не е осъден с друго наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер /наложените му наказания по предходните осъждания са глоба и пробация/ и съдът намира,че с отлагане ефективното изтърпяване на наказанието ще се постигнат целите на личната превенция.

С оглед на гореизложеното ,въззивният съд не споделя доводите на защитата за липса на доказателства подсъдимият да е осъществил състава на престъплението по чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК,а евентуално от фактите залегнали в обвинителният акт може да се направи извод,че е осъществил състава на чл.325 ,ал.1 от НК.

Съображенията за това са следните: престъплението в което е обвинен подсъдимият е по чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК.Попада в глава 2 от НК-престъпления против личността.Обект на защита са личността,здравето и телесната неприкосновеност. Престъплението по чл.325 –хулиганство е систематично разположено в глава Х от НК-престъпления против реда и общественото спокойствие. Обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната, и общественото спокойствие. Съдебната практика сочи,че „под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността …„. Поначало хулиганските действия могат да бъдат насочени срещу личността,нанасяне на обида,телесна повреда, но когато тези действия не целят чрез тях да се засегне общественият ред и да се изрази явно неуважение към обществото ,то няма и хулиганство./в този смисъл вж. Решениe № 611 от 21.10.1999 г. на ВКС по н. д. № 557/99 г., II н. о., докладчик председателят Р.Н./. В настоящият казус от изяснената фактическа обстановка не може да се направи извод,че подсъдимият е целял чрез отправянето на заканите,изваждането на ножа и причиняването на леката телесна повреда на Д. В. да изрази неуважение към обществото.Мотивът за това е бил изключително личен-породеният конфликт,свързан с родителските права върху роденото от Д. дете.От своя страна личният мотив също автоматично не изключва възможността едно деяние да съставлява хулиганство,но и тогава посегателството върху личността следва отново да е съпроводено с грубо нарушение на обществения ред и да изразява явно неуважение към обществото ни,каквито са и елементите от обективна страна на престъплението хулиганство. /вж. Решение № 11 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 695/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Е. С./. Само за пълнота ,настоящият състав намира за необходимо да отбележи,че това възражение на защитата е неоснователно и на още едно основание:без да е налице изменение на обвинението ,съдът не може да преквалифицира деянието от закана за убийство в хулиганство,тъй като в обвинителният акт не са залегнали факти,при които прокуратурата да твърди,че с поведението си Г. е извършил непристойни действия,с които да е нарушил общественият ред и да е демонстрирал явно неуважение към обществото.Съществува процесуална възможност за съда, да преквалифицира деянието и да може да осъди подсъдимия за по-леко престъпление от повдигнатото му такова ,но това може да стане само ако фактите за по-лекото деяние са се съдържали в обстоятелствената част на обвинителния акт и за подсъдимият е била налице възможност да организира защитата си и по тях.В противен случай,ще е налице грубо нарушаване правото му на защита,с което ще се допусне и съществено процесуално нарушение.

С оглед на така изложеното,настоящият състав не споделя тези доводи на защитата и при безспорно установените признаци на деянието по чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК ,в което е признат за виновен Г.,намира,че атакуваната присъда следва да се потвърди като правилна и законосъобразна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 1637/12.04.2012 год.,постановена по нохд №672/2011 год. по описа на Районен съд Г.Р..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: