№ 3011
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110146504 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация - София” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, срещу П. Д. А., ЕГН
********** и С. А. А., ЕГН **********, и двамата с адрес: АДРЕС, искове за
установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, в условията на разделна отговорност при равни квоти - по 1/2 ид.ч.
за всеки на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 20.04.2022 г.
по ч. гр. д. № 18777/2022 г. на СРС, 157 състав:
П. Д. А. – 483,29 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия
за имот с адрес: АДРЕС, аб.№ 227773, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.04.2022
г. до окончателното заплащане на вземането, и 124,52 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 24.03.2022 г.
С. А. А. - 483,29 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия
за имот с адрес: АДРЕС, аб.№ 227773, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.04.2022
г. до окончателното заплащане на вземането, и 124,52 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15 .09.2019 г. до 24.03.2022 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили
задължението си да заплатят сумите всеки по 1/2, съобразно дела в собствеността, а
1
именно по 483,29 лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. Претендира и заплащането на обезщетение за
забава съответно в размер на 124,52 лв. върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 24.03.2022 г. , както и законната лихва върху
главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
07.04.2022 г. до окончателното й погасяване.
Ответниците П. Д. А. и С. А. А. не са подали отговор на исковата молба. На
02.02.2023 г. са депозирали молба, в която заявяват, че са заплатили на ищеца сумата
от 2199,02 лв.
В проведено по делото открито съдебно заседание ищецът е заявил, че
претендираните с исковата молба суми са изцяло заплатени от ответниците, като е
останало незаплатено единствено юрисконсултско възнаграждение, което се
претендира, поради факта, че ответниците са дали повод за завеждане на делото.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис” ЕООД изразява становище за основателност на
предявените искове, като твърди, че дяловото разпределение е извършвано в
съответствие с нормативните изисквания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото и от представените нотариални актове се установява, че
през процесния период ответниците са били съсобственици при режим на СИО на
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в АДРЕС.
По делото е представено и заявление –декларация от 18.05.2005 г. от
ответницата П. Д. А. за откриване на партида за процесния топлоснабден имот.
Представен е Договор № 3211/29.08.2002 г. между етажните собственици на
АДРЕС и третото лице помагач „Техем сървисис” ЕООД за извършване от третото
лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно
системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от
общото събрание на етажната собственост на 01.08.2002 г., както и Договор от
03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна
собственост.
По делото е представено съобщения към фактура № ******** с отразени
количества потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., както и индивидуална справка за използвана топлинна енергия за същия
период, изготвени от третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД и документ за
главен отчет за същия период.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
Според заключението на вещото лице инж. М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. в сила от 10.2006 г. и съгласно измененията на същата наредба,
обнародвани в ДВ 94 от 2013 г. в сила от 01.06.2014 г. Посочено е, че през исковия
период за процесния имот е била начислявана топлинна енергия за отоплението му,
като сумите за отопление са изготвени за топлинната енергия, отдадена от 7 монтирани
отоплителни тела. В имота се ползва топла вода, начислявана по показанията на 2 бр.
водомера. Вещото лице е изчислило стойностите на топлинната енергия от сградна
инсталация, като същото е заключило, че стойностите съвпадат с отразеното в
изравнителните сметки на ФДР и е изчислено, съгласно Методиката за дяловото
разпределение. Вещото лице е установило и че общия топломер в абонатната станция,
който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана
лаборатория. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че
2
стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на
1216,18 лева.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за начислена топлинна енергия на топлоснабдения имот за
процесния период са на стойност 966,58 лв. Посочено е как са отразени
изравнителните сметки по месеци и суми. Изчислено е обезщетението за забава от
датата на изпадане на ответниците в забава до 24.03.2022 г. върху дължимата главница,
а именно 247,56 лв. Вещото лице е установило, че към 06.01.2023 г. процесните
задължения не са били погасени.
Ответниците са представили 2 бр. фискални бонове от 31.01.2023 г., видно от
които в полза на ищеца е заплатена сума в общ размер от 2199,02 лв. за главница,
мораторна лихва и съдебни разноски.
В проведените съдебни заседания процесуалният представител на ищеца
признава факта, че всички задължения по настоящото производство са заплатени, с
изключение на юрисконсултското възнаграждение.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
По делото се установи и не е спорно, че през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019
г. ответниците са били съсобственици на процесния имот, представляващ апартамент
№ 15, находящ се в АДРЕС, поради което съдът приема, че същите са били клиенти на
топлинна енергия и са били в облигационно правоотношение с ищцовата страна.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
3
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая ответниците не са оспорили дължимостта на претендираните суми, а
това се установява и с представените по делото писмени доказателства (съобщение към
фактура, дебитни известия и справка), както и от неоспорените заключения на СТЕ и
ССчЕ, поради което беше доказано, че за отоплявания имот през процесния период е
доставена топлинна енергия в размер на 966,58 лв. В този смисъл по делото не са
ангажирани доказателства ищецът да е доставял топлинна енергия в нарушение на
задълженията за качество и оттук подаването на топлинна енергия с по-висока
температура да е повлияло върху размера на начислените суми.
В случая ответниците представят доказателства за плащане на претендираните
от ищеца суми – главница за доставена топлинна енергия, обезщетение за забава върху
главницата за съответния период и разноски в производството. Това плащане се
признава изрично и от ищцовата страна, поради което настоящият съдебен състав
приема, че претендираните от ищеца суми са изцяло погасени, което, като факт,
настъпил в хода на делото, следва да бъде съобразен от съда и същият обоснова
неоснователност на исковите претенции, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, доколкото отхвърлянето на
иска е обосновано с извършено от ответниците в хода на делото плащане, като
последните са дали повод за завеждане на иска – подали са възражения срещу
издадената заповед, поради което ищецът е бил длъжен да предяви иск за установяване
на вземането си, за да възпрепятства обезсилването на издадената заповед. Ищецът
претендира разноски в исковото производство, като такива следва да му се присъдят,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, с който се претендира юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лв. В тази връзка настоящият
съдебен състав съобразява, че съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК възнаграждението за
юрисконсулт се определя от съда и не може да надвишава максималните размери за
определен вид дело, съгласно чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
4
правната помощ юрисконсултско възнаграждение. Предвид разделната отговорност на
ответниците всеки един от тях следва да заплати на ищеца дължимите разноски – по 50
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, обективно кумулативно и
пасивно субективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с материално правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване на вземане срещу ответниците П. Д. А., ЕГН ********** и С. А.
А., ЕГН ********** - и двамата с адрес: АДРЕС, за сума в общ размер на 966,58 лв. -
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. в топлоснабден
имот, находящ се в АДРЕС, абонатен № 227773, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.04.2022 г. до окончателното плащане
на вземането и сума в общ размер на 249,05 лв. - обезщетение за забава върху
вземането на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 24.03.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
18777/2022 г. по описа на СРС, 157 състав, за което вземане ответниците отговарят
разделно всеки, както следва: П. Д. А. - 483,29 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. в топлоснабден
имот, находящ се в АДРЕС, абонатен № 227773, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.04.2022 г. до окончателното плащане
на вземането и 124,52 лв. - обезщетение за забава върху вземането на доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 24.03.2022 г.; С. А. А. - 483,29 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. в топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, абонатен № 227773, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.04.2022 г. до
окончателното плащане на вземането и 124,52 лв. - обезщетение за забава върху
вземането на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 24.03.2022 г.,
поради извършено в хода на делото ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА П. Д. А., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5