Р
Е Ш Е
Н И Е
№………./…………04.2018г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета
година, в състав
СЪДИЯ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при секретар Мария
Манолова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 801 по описа за 2011 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
т.д.№801 по описа на Окръжен съд Варна е образувано по предявен от Д.П.С. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адвокат Г. Н.А.
САК, срещу „ЮНИОН КОРЕКТ“ АД ЕИК
********* /след промяна в правната форма на дружеството след депозиране на
исковата молба/, със седалище и адрес на управление гр.Врана,
ул.Васил Друмев 23, представлявано от С. П. Б. и И. П. Б., заедно и поотделно и
„ЮНИОН ИНВЕСТ 2010“ АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.И. Драсов 12 вх.Б,
представлявяно от изп.директор С. П. Б. конститутивен иск за обявавяне за
недействително спрямо ищеца възмездно разпореждане, представляващо внесен от „ЮНИОН КОРЕКТ“ АД ЕИК ********* в
„ЮНИОН ИНВЕСТ 2010“ АД ЕИК ********* апорт на недвижими имоти и движима вещ.
Сочи се в исковата молба, че ищецът, в качеството си на съдружник в „ЮНИОН
КОРЕКТ“ ООД ЕИК ********* е притежавал 18 дружествени дяла по 100 лева всеки
един. Взетото на ОС на дружеството от 02.11.2009г. решение за изключване на
ищеца от състава на съдружниците е вписано в ТР на 19.01.2010г. Сочи се, че
задължението на дружеството, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.3 от ТЗ
възлиза на 470 520 лева, като за присъждането му ищецът е завел иск пред
Окръжен съд Варна.
Изнася се, че на 28.01.2010г. ОС на „ЮНИОН КОРЕКТ“ ООД взема решение да
се учреди между учредителите акционери
„ЮНИОН КОРЕКТ“ ООД и Александър Спасов Александров дружество „ЮНИОН ИНВЕСТ
2010“ АД със седалище и адрес на управление гр.Варна, като акционерът „ЮНИОН КОРЕКТ“ ООД прави непарична вноска,
представляваща правото на собственост на недвижими имоти и вещ, а именно :
ТЪРГОВСКО
ПОМЕЩЕНИЕ с идентификатор 10135.2560.260.1.24, находящо се в партера вход „В-
Друмев" №21 на жилищна сграда №1, находяща се в гр.
Варна, ул. „Васил Друмев" №21,23 и ул. „Сава Радулов" №3, разположена
в имот с
идентификатор 10135.2560.260, предназначение - за офис, брой нива - 1, състоящо
се
от търговска зала, санитарен възел с обща площ 64.26 кв.м. при граници: на
същия етаж
- 10135.2560.260.1.23, 10135.2560.260.1.24, под обекта - няма, над обекта -
10135.2560.260.1.22, както и складово помещение №4, находящо се в сутерена с
площ
62,19 кв.м. при граници по документ за собственост: север - вътрешен двор,
изток -
стълбище, юг - коридор, запад - изба №6, отгоре - търговско помещение, както и
3.5651% идеални части от общите части на сградата и 3.9110% идеални части от
дворното място, цялото с площ от 618 кв.м.;
ОФИС
с идентификатор 10135.2560.260.1.25, находящ се в партера и етаж
1, вход „В. Друмев" №21, по схема ет.0, на жилищна сграда №1, находяща се
в гр.
Варна, ул. „Васил Друмев" №21,23 и ул. „Сава Радулов" №3, разположена
в имот с
идентификатор 10135.2560.260, предназначение - друг вид самостоятелен обект в
сграда, с площ 280.81 кв.м., обхващаща: фоайе, две стаи, 6 помещения, кухненски
офис
и санитарен възел, при граници: на същия етаж - 10135.2560.260.1.24, под обекта
-
няма, над обекта - 10135.2560.260.1.22, на същия етаж - 10135.2560.260.1.23,
10135.2560.260.1.24, под обекта - няма, над обекта - 10135.2560.260.1.1, както
и
складово помещение в сутерена с площ от 37,17 кв.м. при граници по документ за
собственост: север - изба №14, изток - ул. „С. Радулов", юг - ул. „В.
Друмев", запад -
изба №11, отгоре - офис, партер и магазин, открита тераса с площ 62.18 кв.м.,
както и
12.1515% идеални части от общите части на сградата и 11.3438%» идеални части от
дворното място, цялото с площ от 618 кв.м.
ГАРАЖ
№5 с идентификатор 10135.2560.260.1.26, находящ се във вх.ЗБ,
ет.0, в жилищна сграда №1, находяща се в гр. Варна, ул. „Сава Радулов" №3,
разположена в имот с идентификатор 10135.2560.260, предназначение - гараж в
сграда с площ от 19.86 кв.м. при граници: на същия етаж 10135.2560.260.1.31,
10135.2560.260.1.30, 10135.2560.260.1.27, 10135.2560.260.1.32, под обекта -
няма, над обекта - 10135.2560.260.1.13, както и 0.8639% идеални части от общите
части на сградата и 0.8366% идеални части от дворното място, цялото с площ от 618
кв.м.
ОФИС
№1 с идентификатор 10135.2560.72.1.13, разположен на първия
етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Княз Николай
Николаевич"
№28А, община Варна, Варненска област, с площ 56.27 кв.м., предназначение - за
офис,
състоящ се от работно помещение и санитарен възел, при граници на същия етаж:
10135.2560.72.1.2, под обекта - 10135.2560.72.1.17, 10135.2560.72.1.16,
10135.2560.72.1.15, над обекта - 10135.2560.72.1.9, изба №2, с площ от 4.45
кв.м., при
граници по документ за собственост: североизток - коридор изби, северозапад -
изба
№1, югозапад - ул. „Чаталджа", югоизток - изба №3, отгоре - магазин №1,
както и
15.2552% идеални части от общите части на сградата, построена в дворно място,
цялото
с площ 193 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот с идентификатор
10135.2560.72.
АТЕЛИЕ
№3 с идентификатор 10135.1505.256.1.11, находящо се на
трети жилищен етаж във вътрешна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „И.
Драсов"
№12, община Варна, Област Варна, предназначение - ателие за творческа дейност,
състоящо се от ателие и санитарен възел с обща площ 23.72 кв.м., при граници:
на
същия етаж - 10135.1505.256.1.7, под обекта - 10135.1505.256.1.9, над обекта -
10135.1505.256.1.8; изба №10 с площ 2.81 кв.м., при граници: североизток - коридор
изби, югоизток - подземен паркинг, югозапад - подземен паркинг, северозапад -
изба
№11, отгоре - медицински център; както и 1.6291% идеални части от общите части
на
сградата и 1.6290%> идеални части от дворното място с идентификатор
10135.1505.256,
представляващо урегулиран поземлен имот III - 3 в кв.449 по плана на първи
микрорайон - Варна, цялото с площ 620 кв.м.
ДВОРНО
МЯСТО с идентификатор 10135.1507.974, трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване - до 10 м., находящо се в гр. Варна, община Варна, Област Варна,
ул. „Цар
И. Шишман" №12, без построените в него сгради, цялото с площ 220 кв.м. по
документ за собственост, а по скица 223 кв.м., съставляващо поземлен имот
№1824,
идентичен с поземлен имот №10, кв.68 по плана на 8 подрайон, при граници по
документ за собственост: ул. „Цар И. Шишман", имоти №9,10 и 12 и граници
по
скица: 10135.1507.975, 10135.1507.978, 10135.1507.973, 10135.1507.934.
АПАРТАМЕН
№10 с идентификатор 10135.1508.89.1.10, предназначение
- жилище, апартамент, находящ се на четвърти и пети жилищен етаж / по схема
ет.4/ в
жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, Община варна, Област Варна, ул. „Любен
Каравелов" №12, състоящ се на първо ниво от: дневна, кухненска ниша,
трапезария,
спалня и санитарен възел и на второ ниво от: спалня, кабинет и санитарен възел,
с обща
площ от 214,35 кв.м., при граници: Ниво 1: на същия етаж - 10135.1508.89.1.11,
под
обекта - 10135.1508.89.1.8, 10135.1508.89.1.9, 10135.1508.89.1.7, над обекта -
10135.1508.89.1.11, Ниво 2: на същия етаж - 10135.1508.89.1.11, под обекта -
10135.1508.89.1.11, над обекта - няма, ведно с прилежащата към апартамента изба
№8 с
площ 8.22 кв.м., при граници: югоизток - изба №9, югозапад - коридор изби,
североизток - ул. „Македония", северозапад - изба №7, отгоре - подземен
паркинг,
както и 14.4164% идеални части от общите части на сградата и 12.2283% идеални
части
от дворното място, цялото с площ от 273.30 кв.м., представляващо имот с
идентификатор 10135.1508.89.
1/5
идеални части от ПОДЗЕМЕН ПАРКИНГ с 5 паркоместа, с
идентификатор 10135.1508.89.1.17, предназначение - гараж в сграда, находящ се
на
втори сутерен на жилищна сграда /по схема - ет.2/, находяща се в гр. Варна, ул.
„Любен
Каравелов" №12, Община Варна, Област Варна, състоящ се от 5 паркоместа и
рампа, с
обща площ 217.32 кв.м., при граници: на същия етаж - няма, над обекта -
10135.1508.89.1.16, както и 1.0524% идеални части от общите части на сградата и
2.6228%) идеални части от дворното място , представляващо урегулиран поземлен
имот
с идентификатор 10135.1508.89.
СКЛАД
с идентификатор 10135.1508.89.1.16, предназначение - склад,
находящ се в сутерена на жилищна сграда / по схема ет. -1/, находяща се в гр.
Варна, ул.
„Любен Каравелов" №12, Община Варна, Област Варна, с площ 34.32 кв.м., при
граници: на същия етаж - няма, под обекта - 10135.1508.89.1.17, над обекта -
10135.1508.89.1.13, 10135.1508.89.1.14, 10135.1508.89.1.15, ведно с 1.1084%
идеални
части от общите части на сградата и 2.1039% идеални части от дворното място с
идентификатор 10135.1508.89.
Лек
автомобил АУДИ А6 2,5 ТДИ ОЛРОУД КУАТРО, В 9911КХ, комби,
сив, дизел, идентификационен номер: WAUZZZ4BZ1N000801, номер на двигател:
АКЕ011728, първа регистрация: 28.09.2000 г., брой места - 4 плюс 1, мощност 132
KW.
Сочи се, че „ЮНИОН ИНВЕСТ 2010“ АД е вписано
в ТР на 03.02.2010г. с ЕИК *********. Ищецът се мотивира, че апортът го
уврежда, т.к. значително намалява възможността да събиране на вземането от
„ЮНИОН КОРЕКТ“ ООД. Твърди се, че и двете дружества са знаели за увреждането,
като се изтъква, че членовете на СД на „ЮНИОН ИНВЕСТ 2010“ АД са същите
физически лица, които са съдружници в „ЮНИОН КОРЕКТ“ ООД; както и, че
представляващ новоучреденото дружество в качеството му на изпълнителен директор
и представляващия „ЮНИОН КОРЕКТ“ ООД е едно и също лице. Твърди се, че „ЮНИОН
КОРЕКТ“ ООД като акционер в „ЮНИОН ИНВЕСТ 2010“ АД притежава 99.99 % от
капитала на дружеството и може да взема самостоятелно решения от
компетентността на ОСА, от което следва, че е знаел, че апорта уврежда Д.П.С. като бивш съдружник в „ЮНИОН КОРЕКТ“ ООД относно реализиране на
правото му по чл.125, ал.3 от ТЗ.
Претендира се отмяна на извършените
недействителни по смисъла на чл.135 ЗЗД действия на първия ответник спрямо
ищеца ведно с присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.367 от ГПК ответникът „ЮНИОН
КОРЕКТ“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим,
евент.като неоснователен. Твърди се, че вписаната възбрана върху част от
имотите, предмет на апортната вноска, чиято относителна недействителност се
настоява, лишава от правен интерес воденето на настоящия иск, т.к. ищецът при
положително за него решение по иска с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ ще
получи пълно удовлетворение в резултат от принудителното изпълнение върху
възбранените имоти. На следващо място се твърди, че ищецът не е легитимиран да
води иска по чл.135 от ЗЗД, поради това, че няма качество на кредитор на
дружеството, предвид неприключилото производство по т.д.№237/2010г., предмет на
което е иска по чл.125, ал.3 от ТЗ. Ответникът счита, че атакуването на апорта
по реда на чл.135 от ЗЗД е недопустимо, с оглед обстоятелството, че ищецът не
твърди порок при вписването. Според ответника с настоящия иск се заобикаля
закона с оглед въведената хипотеза по чл.70, ал.2 във вр.ал.1 от ТЗ. На
следващо място се твърди, че липсва увреждане на кредитора, т.к. срещу
извършената анюитетна вноска в капитала на
„ЮНИОН ИНВЕСТ 2010“ АД, „ЮНИОН КОРЕКТ“ АД е придобило 57594 поименни
налични акции, всяка една от които с номинална стойност 10 лева. Оспорва се
твърдението за знание за увреждане от страна ответниците предвид сочената
адекватност на резултата от прехвърлителната сделка. Твърди се, че вземането на
ищеца е погасено поради прихващане, обективирано в нот.покана от 08.02.2010г.
Настоява се за отхвърляне на иска.
Ответникът „ЮНИОН ИНВЕСТ 2010“ АД не е подал
писмен отговор.
С допълнителна
искова молба ищецът оспорва въведените от ответника „ЮНИОН КОРЕКТ“ АД
възражения и допълва твърденията си, като сочи, че не е задържал парични
средства от касовата наличност на дружеството. Настоява, че апортът го уврежда,
тъй като намалява драстично невъзможността за удовлетворяването му с оглед
придобитите акции, чиято стойност изцяло зависи от имущественото състояние на новоучреденото
дружество. Пояснява се, че ако „ЮНИОН ИНВЕСТ 2010“ АД се разпореди с цялото си
имущество или влоши финансовото си състояние, стойността на придобитите акции
ще е равна или ще е близка до нула.
В срока по чл.373 от ГПК ответникът „ЮНИОН КОРЕКТ“ АД представя отговор на ДИМ, в която заявява
наличието на новонастъпили факти предвид влязлото в сила съдебно решение под
№142 на ВКС по т.д.№1945 по описа на съда за 2016г., с което е отменено решение
№147/06.06.2016г. по т.д.№77/2016г. на АпС Варна, подвърждаващо решение
№851/12.11.2015г. по т.д.№237/2010г. на ОС Варна, и въз основа на което „ЮНИОН
КОРЕКТ“ АД е осъдено да заплати на Д.С., на осн.чл.125, ал.3 от ТЗ, сумата от
449 501.47 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2010г. до
окончателното плащане на дълга. Сочи се, че по изп.дело №616 на ЧСИ с рег.№808
на КЧСИ, образувано от ищеца за удовлетворяване на посочените вземания, същите са
изцяло заплатени. Като се репликират твърденията в допълнителната искова молба
и се поддържат въведените с ОИМ възражения, ответникът оспорва основателността
на иска и с оглед междувременно настъпилите обстоятелства, в резултат на които
ищецът е изгубил качеството си на кредитор на първия ответник.
Ответникът „ЮНИОН ИНВЕСТ 2010“ АД не е подал
писмен отговор на ДИМ.
В допълнителни становища ищецът не оспорва
наличието на влязло в сила решение по заведения от него иск по чл.125, ал.3 от ТЗ, както и пълно усвояване на сумите по образуваното изпълнително дело,
представляващи окончателния размер на вземането. Твърди, че първият ответник
продължава да бъде негов длъжник предвид обстоятелството, че дължимата сума е
преведена по сметка на ЧСИ от трети на спора, съотв.изпълнителното производство,
лица. Настоява за открИ.е на производство по чл.193 от ГПК относно представено
от ответника „ЮНИОН КОРЕКТ“ АД Удостоверение изх.№28285 от 02.10.2017г., изд.
ЧСИ №808 по изп.д.№20178080400616 относно съдържанието на документа, съдържащо
изявление, че сумата е изцяло заплатена от длъжника.
В самостоятелни становища ответниците се
противопоставят на искането по чл.193 от ГПК относно депозираното
удостоверение, като настояват за неоснователност на заявената искова претенция
с оглед факта на удовлетворяване на вземането на кредитора в хода на съдебното
производство.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален
представител адв.М.Т. въвежда нови твърдения като сочи, че част от дълга, за
принудително удовлетворяване на който е образувано изп.д.№ 616/2017г. по описа
на ЧСИ З.Д., не е изплатена на взискателя Д.П.С.. Посочва, че върху сумата от
97 850.74 лева е наложен запор за насрещно вземане на ответника „Юнион
Корект“ АД, поради което и същата не е постъпвала в патримониума на ищеца.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка
на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:
Искът черпи правно основание от
разпоредбата на чл.135 от ЗЗД. Същият представлява представено от закона
потестативно право в полза на кредитора да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Основателността на
конститутивния отменителен иск е в зависимост от наличието на елементите на
фактическия състав, предвидени в чл.135 от ЗЗД : ищецът да е кредитор,
длъжникът да е извършил конкретно действие, с което уврежда кредитора, знание
на длъжника за увреждането; знание у третото лице, с което длъжника договаря
при възмездно действие.
На първо място кредиторът
следва да разполага с действително вземане срещу длъжника, което не е
удовлетворено и е възможно още да не е изискуемо. Вземането може да е
възникнало преди извършване на увреждащото действие и този случай правото на
кредитора се упражнява по чл.135, ал.1 от ЗЗД, а когато е възникнало след увреждащото
действие, правото на кредитора се упражнява по чл.135, ал.3 от ЗЗД.
Видно от приетите по делото писмени
доказателства ищецът Д.С. е бил съдружник в „Юнион корект“ ООД ЕИК ********* като
е притежавал 36 % /18 дружествени дяла, всеки от които на стойност 100 лева/ от
капитала на дружеството, възлизащ на 5 000 лева.
На Общо събрание на съдружниците на
„Юнион корект” ООД от 02.11.2009г.
е взето решение съдружникът Д.П.С. да бъде изключен на основание чл.126 ал.3 от ТЗ поради неизпълнение решенията на общото събрание на дружеството, неоказване
на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и извършване на
действия против интересите му, както и да бъде изплатен дружествения му дял
съгласно изискванията на чл.125 ал.3 ТЗ. Решението е вписано в ТР под №
20100113112053. Същото е атакувано по реда на чл.74 от ТЗ от изключения
съдружник Д.С.. С влязло в сила на 19.04.2012 год. решение № 153/20.10.2010
год., постановено по в.т.д. № 363/2010 год. на Варненския апелативен съд, е
отменено решението на ВОС по т.д.№
1377/2009 год. и предявеният иск е
уважен, като решенията на ОСС от
02.11.2009г. са отменени. Решението на въззивната инстанция, недопуснато до
касационен контрол, е вписано по партидата на търговеца с рег. №
20120523104458.
Отмяната на решението за изключване с влязло в сила
съдебно решение, постановено по предявения от С. иск по чл.74 от ТЗ не
възстановява членствените му права, доколкото междувременно е налице преобразуване на „Юнион корект“ ООД чрез промяна на правната му форма,
вписано в ТР с рег.№ 20110427103210, от дялово в акционерно, при липса на данни
срещу дяловете на съдружника да са му прехвърлени акции по правилото на чл.185
от ТЗ. Това обуславя правото му на базата на приемството в правата и
задълженията между ООД и АД, да иска
изплащане на дяловете, които е притежавал в ООД преди
преобразуването, като имуществените отношения се уреждат съобразно разпоредбата
на чл.125, ал.3 ТЗ - въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през
който е настъпило прекратяването.
С решение №142 от 28.07.2017г. по т.д.№1945/2016г. на ВКС, ТК, първо
отделение, постановено по реда на чл.290 от ГПК, е отменено решение
№147/06.06.2016г. по т.д.№77/2016г. на ВАпС, с което е било потвърдено изцяло
решение №851/12.11.2015г. по т.д.№237/2010г. по описа на ВОС, с което са
отхвърлени предявените от Д.П.С. срещу
„Юнион Корект“ АД искове с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ. С решението си касационната
инстанция осъжда „Юнион Корект“ АД с ЕИК *********
да заплати на Д.П.С. на основание чл.125, ал.3 от ТЗ сумата от 449 501.47лв.,
ведно със законната лихва, считано от 16.02.2010г. до окончателното й
изплащане, както и 60 615.05 лв. разноски за производството пред всички
инстанции.
Следователно безспорно установен е фактът, че
ищецът е придобил качеството на кредитор на първия ответник с право да получи
изплащане на дела си като съдружник в дружеството, предвид : 1. прекратеното поради
изключването му с решение на ОСС от 02.11.2019г. членствено правоотношение при
36%-но дялово участие и 2. липса на извънсъдебно плащане от страна на дружество
на дела му към момента на прекратяване на участието му в него.
На следващо място фактическият състав на иска по
чл.135 от ЗЗД изисква длъжникът да е извършил конкретно действие, с което
уврежда кредитора. Действията, предмет
на иска по чл.
135 от ЗЗД са
разнообразни –договори /възмездни
и безвъзмездни/, едностранни правни сделки и други правни действия. В конкретния случай, увреждащото
действие е апорт.
След възникване на правото на бившия съдружник по чл.125, ал.3 от ТЗ, съответно задължението на дружеството да уреди имуществените последици от прекратеното участие на съдружника, първият ответник „ЮНИОН КОРЕКТ“ АД ЕИК ********* е апортирал процесните недвижими имоти и лек автомобил в капитала на втория ответник „ЮНИОН ИНВЕСТ 2010“ АД ЕИК ********* чрез учредителен апорт. Апортът е вписан в Търговския регистър на 03.02.2010г.Безспорно с извършения апорт активите на дружеството на първия ответник принципно намаляват значително. Винаги има увреждане, когато длъжникът се лишава от свое имущество, или извършва каквито и да са действия, с които затруднява удовлетворяването на кредитора. С апорта е извършена трансформация на недвижимо имущество на длъжника с относително устойчива пазарна стойност в акции, чиято стойност зависи изцяло от осъществяваната дейност, имуществено състояние и печалбата на новото дружество и представлява по-трудно продаваем актив. И тъй като с атакувания апорт ответникът намалява имуществото си, което на осн.чл.141, ал.1 във вр.чл.133 от ЗЗД служи за общо обезпечение на кредиторите, се налага извода, че с разпоредителната сделка се увреждат интересите на кредитора.
В съдебната
практика се приема, че правно ирелевантно е дали
длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност.
Съществуването на друго имущество предполага разполагането с инструмент за
изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради което и
кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово състояние
на длъжника и само когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е
недостатъчно, да упражни правото си на иск по чл. 135 от ЗЗД. Обявената
относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и
длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на
задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от
длъжника и по правилото на чл.133 ЗЗД е служело за общо удовлетворяване на
кредитора. Следователно, в производството по чл. 135 от ЗЗД е без значение дали
длъжникът притежава друго имущество, с което да удовлетвори кредитора, тъй като
оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която може да
бъде преодоляна като длъжникът изпълни задължението си към кредитора /в тази
насока Решение № 320/05.11.2013г. по гр.д. № 1379/ 2012г., ВКС, ІV г.о./.
Следващата
предпоставка на иска по чл.135 от ЗЗД се отнася до субективния елемент и се
различава в зависимост от това дали действието е възмездно или не, но само по
отношение знанието на третото лице.
Относно
знанието на длъжника по смисъла на чл.135 от ЗЗД е без значение дали увреждащото
действие е възмездно или не - когато длъжника знае че има кредитор, но въпреки
това извършва учредителен апорт, длъжникът
съзнава, че го уврежда, тъй като новото дружество още не е учредено, не е
започнало да извършва търговска дейност, в резултат на което не може да се
извърши преценка на каква стойност биха могли да се продадат акциите или
дяловете му, ако не изпълни задълженията си към кредитора.
Основателно е
възражението, въведено от първия ответник, относно липсата на правен интерес от
водене на иска, но само по отношение на двата имота, предмет на атакувания
апорт, представляващи : 1. търговско помещение на площ от 126.45 кв.м., находящо
в партера и сутерена на вход В.Друмев 21 на жилищна сграда в гр.Варна, ул.Васил
Друмев 21, 23 и ул.Сава Радулов 3 и 2. офис с обща застроена площ от 280.81
кв.м. с вход ул.В.Друмев 23, разположен на партера и първи жилищен етаж в
жилищна сграда в гр.Варна, ул.Васил
Друмев 21, 23 и ул.Сава Радулов 3. Изложени са съображения, че върху процесните
два имота по молба на Д.П.С. за обезпечаване на предявения от него иск с правно
основание чл.123, ал.3 от ТЗ е вписана обезпечителна мярка възбрана, данни за
което по делото се извличат при извършена служебна справка в деловодната
система на съда и се сочат от страната с представеното определение от
26.01.2010г. по ч.т.д.№106/2010г. и обезпечителна заповед, вписана в СВп АВп
Варна на 27.01.2010г.
С решение
№264 от 18.12.2013г. по гр.д. №915/2012г. на ВКС, ГК, 4 гр.о. и решение № 312
от 28.10.2014г. по гр.д. №2800/2014г. на ВКС, ГК, 4 гр.о. се приема, че при
вписана по-рано възбрана върху процесните имоти от кредитора с оглед
обезпечаване принудителното удовлетворяване на вземането му от стойността им,
воденето на иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване относителната
недействителност на разпоредителна сделка със същите имоти по отношение на
ищеца, е недопустимо. Сочи се, че с конститутивният иск, вкл. и този по чл.135
от ЗЗД, ищецът цели настъпването на една правна промяна в гражданските
правоотношения между страните по делото. Приема се, че когато търсената правна
промяна е настъпила по друга причина
/поредност на вписванията в нотариалните книги/ или е налице по-тежък
порок /прогласена нищожност на сделката по отношение на всички/, искът е недопустим, тъй като правната промяна
не може да настъпи повторно.
В конкретния
случай Павловият иск е предявен на 13.04.2011г., а възбраната върху посочените
двата имота /част от апортната вноска/ като обезпечителна мярка на заявения от Д.П.С.
за разглеждане иск по чл.125, ал.3 от ТЗ, е вписана в СВп АВ Варна на
27.01.2010г., том първи, акт 290, вх.рег. №1160, като апорта, атакуван с
настоящия иск, е вписан в ТР на
03.02.2010г., т.е. след вписване на възбраната, която обезпечава вземането. В
цитираната практика се сочи, че щом веднъж възбраната е вписана, всякакви
разпореждания на длъжника с имота са недействителни, без значение дали третото
лице е знаело за възбраната или не е знаело, без значение дали, е придобило
възбранения имот от длъжника възмездно или безвъзмездно или дали е получило
владение на имота. Нужда от обезпечителната мярка „възбрана” възниква когато се
преследва ефектът на непротивопоставимост на извършено след възбраната
прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижимия имот от ответника.
Вписването на възбрана обаче има и друг ефект – претенцията на кредитора
придобива публичност и това прави последващи сделки непротивопоставими и поради
поредността на вписванията. Съгласно чл. 401 ГПК, наложената за обезпечение на
иска възбрана произвежда действието, предвидено в чл. 451 – 453 ГПК
–извършените от длъжника разпореждания с възбранения имот са недействителни спрямо
взискателя; на взискателя не могат да бъдат противопоставени прехвърлянето и
учредяването на вещни права, както и решения по искови молби, които не са били
вписани преди възбраната. Идентичен е и правният ефект от искът по чл.135 ЗЗД-
да се осигури противопоставимост при конкуренция на права от същия праводател,
тъй като придобитите от трети лица вещни права не могат да бъдат
противопоставени на ищеца-кредитор. Ето защо предявяване на иск по чл.135 ЗЗД
за прогласяване относителна недействителност на сделка с недвижим имот от
увреден кредитор след вписана възбрана върху този имот от същия кредитор е
недопустим, тъй като не е налице правен интерес от търсената с иска защита,
която е постигната с вписаната възбрана. Следователно по отношение на двата имота,
върху които е вписана възбраната по искане на кредитора за вземането, преди
завеждане на иска, производството по чл.135 от ЗЗД е лишено от правен интерес и
следва да бъде прекратено.
Не се спори
по делото, че за принудително събиране на установеното с влязло в сила решение
вземане на ищеца С. по чл.125, ал.3 от ТЗ е образувано изп.№20178080400616 по
описа на ЧСИ З.Д., рег.№808. Не се спори от страните, че дългът на ответника
възлиза на 870 230.25 лева, от които главница 449 501.47 лева,
законна лихва за забава върху главницата в размер на 350 294.88 лева за
периода 16.02.2010г. до 28.09-2017г., разноски в производството по делото пред
всички инстанции в размер на 60 615.05 лева, разноски по изп.дело в размер
на 9 524 лева и предплатени такси по Тарифа към ЗЧСИ – 294.85 лева.
Съгласно удостоверение с изх.№ 7487 от 22.03.2018г. по изп.д.№616/2017г. на ЧСИ
рег. № 808, по сметка на взискателя С. на дата 04.10.2017г. е преведена общо
сумата от 772 329.78 лева, от които 762 560.93 лева за цялостно
погасяване на задължението по изпълнителния лист, изд. по т.д.№237/2010г. по
описа на ВОС, разноски по изп.дело в размер на 9 524 лева и предплатени
такси по Тарифа към ЗЧСИ – 294.85 лева. Посочено е, че на сумата от
97 850.74 лева е наложен запор в полза на взискателя „ЮНИОН КОРЕКТ“ АД ЕИК
********* по изп.д.№652/2017г. по
описа на ЧСИ рег. № 808, поради което същата не е преведена на взискателя по
изп.№ 616/2017г. С..
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца изнася, че взискателят С. е
обжалвал разпореждането на ЧСИ, с което поради пълно погасяване на дълга е
постановено свършване на изпълнителното производство по изп.дело №616/2017г. по
описа на ЧСИ рег.№808. След извършена служебна справка в деловодната система на
ВОС, съдът установява, че с решение, неподлежащо на обжалване, постановено по
в.гр.д.№2715 по описа на ВОС за 2017г., е оставена без уважение като
неоснователна жалба вх.№24239 от 31.10.2017г., депозирана от взискателя Д.С.,
чрез проц.представител адв.М.Т. срещу разпореждане на ЧСИ от 06.10.2017г., с
което поради пълно погасяване на дълга е постановено свършване на
изпълнителното производство по изп.д.№ 616/2017г. по описа на ЧСИ рег.№808. В
обстоятелствената част на съдебния акт е пояснено, че на 28.09.2017г. в
кантората на ЧСИ З.Д.е образувано изп.дело №20178080400652, въз основа на
подадена писмена молба вх. №22038/28.09.2017г. от адв.Л.М. – процесуален
представител на „ЮНИОН КОРЕКТ" АД ЕИК ********* и приложени изпълнителен
лист от 14.09.2017г., издаден от Окръжен съд - Варна, т.о., III - ти състав, на
основание решение по т.д. № 660/2012 г.
и изпълнителен лист от 12.06.2015 г.
издаден от Окръжен съд - Варна, т.о., III - ти състав, на основание решение по т.д.
№ 126/2011 г. По силата на
упоменатите изпълнителни листи Д.П.С. ЕГН ********** е осъден да заплати на
„ЮНИОН КОРЕКТ" АД ЕИК ********* сумата от 51 766.81лв. - обезщетение за
причинена имуществена вреда, ведно с мораторно обезщетение за периода
08.04.2008г. до 23.02.2012г. в размер на 23 880.56лв. и разноски по делото в
размер на 8 381.13лв. Към момента на образуване ЧСИ приема разноски в размер на
2 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
Взискателят посочва като изпълнителен способ да бъде наложен запор на
вземанията на длъжника Д.П.С. ЕГН ********** по изпълнително дело
№20178080400616 по описа на ЧСИ З.Д.със страни Д.П.С. ЕГН ********** -
взискател и „ЮНИОН КОРЕКТ" АД ЕИК ********* - длъжник. На 02.10.2017г. по
изп.дело №20178080400652 е депозирана молба от С. П. Б. -Изпълнителен директор
на „ЮНИОН КОРЕКТ" АД ЕИК *********, с приложено Удостоверение за
присъединяване по чл.456 от ГПК, издадено от ЧСИ Надежда Денчева по изп.дело №
20138070400261, образувано въз основа на изпълнителен лист от 09.05.2013г.,
издаден от Окръжен съд - Варна, т.о., I - ви състав, на основание решение по т.д.
№ 1906/2010 г. за сумата в размер на
4 050 лв. - разноски по делото, 700лв. - адвокатски хонорар по
изпълнителното дело и 162.00лв. - такси по ТТРЗЧСИ. С разпореждане на ЧСИ от
02.10.2017г., и въз основа на молба вх. №22291/02.10.2017г., горепосоченото
вземане е присъединено към изпълнително дело №20178080400652. Сочи се, че със запорно
съобщение от 28.09.2017г. и запорно съобщение от 02.10.2017г. е наложен запор на вземанията на длъжника Д.П.С.
ЕГН ********** по изпълнително дело №20178080400616 по описа на ЧСИ З.Д.за
посочените суми. Запорираните суми по изп. дело №20178080400616 са прехвърлени
по изп. дело №20178080400652, като на взискателя по изп. дело №20178080400616
по описа на ЧСИ З.Д.Д.П.С. е изплатена сума в размер на 772 379.78лв. Съгласно Протокол
за извършено разпределение по изп.дело №20178080400616 – л.274 от изп.дело,
прехвърлената сума е в размер на 97 850.47 лв.
На първо място, ищецът счита, че ответникът „ЮНИОН
КОРЕКТ" АД продължава да бъде негов длъжник
предвид обстоятелството, че дължимата сума е преведена по сметка на ЧСИ от
трети на спора, съотв.изпълнителното производство лица. Действително, видно от представените от ищеца счетоводни документи -
л.298 и л.299 от делото - за превод на
суми по изп.дело №616/2017г. с длъжник „Юнион Корект“ АД, вносители са трети
лица. Възражението е неоснователно, защото изпълнението на третото лице има
еднакъв погасителен ефект с този на изпълнението на длъжника, който не може да
се дерогира по волята на длъжника и кредитора. В случая се касае да изпълнение на
задължение, което не е с оглед на личността, и може да бъде изпълнявано от
трето лице и ако кредиторът неоправдано не приеме престацията на третото лице,
той изпада в забава. Законът не изисква наличието на правен интерес като
предпоставка за изпълнението на третото лице. Правният интерес има значение не
за изпълнението на третото лице и кредитора, а за възможността на третото лица
да се суброгира в правата на кредитора, по арг. от чл.74 ЗЗД.
С оглед
извършеното в хода на настоящото съдебно производството погасяване на вземането
на ищеца от първия ответник, произтичащо от правото на съдружника по чл.125,
ал.3 от ТЗ, поради плащане, то същият изгубва качеството си на кредитор на
дружеството на първия ответник. Поради липса на елемент от фактическия състав
на иска с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
Ищецът
претендира за заплащане на разноски съобразно представен списък на разноските
по чл. 80 ГПК в общ размер на 41 110.74 лева, от които следва да се
присъдят 27 469.34 лева, съобразно поставения на разглеждане предмет на
иска, без да се отчита сумата от 80 лева – внесена допълнително ДТ поради липса
на основание за внасянето й, както и без да се присъжда сумата от 30 лева – ДТ
за две жалби предвид изхода на производството по същите.