Р Е Ш Е Н И Е
Номер ………………
Година 2020 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение
На
единадесети юни година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станчо Савов
ЧЛЕНОВЕ: Румяна
Петрова
Мл. с. Филип Радинов
Секретар Теодора Иванова
Прокурор – Ивелина Бухлева – Ван
Каутер
като разгледа докладваното от съдия
Савов ВНОХД №1288 по описа на съда за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъдата
по НОХД №5122/2018год. по описа на РС- Варна 44 състав, постановена на 02.09.2019год., с която:
Подсъдимия Р.Д.С. живущ *** ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на 01.09.2016г. в землището на с.
Пчелник, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, в съучастие като извършител с А.М.И.,
отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон марка „Сони Експерия Е 2105“ с
ИМЕИ № 358137062596919 със СИМ – карта на „Виваком“ на стойност 215,10 лв., 1
бр. кожен калъф за телефон с прозорче на стойност 22,50 лв., 1 бр. голяма кутия
с бонбони „Сушард“ на стойност 7,89 лв., 1 бр. метален визитник на стойност
32,40 лв., 1 кутия с цигари марка „Дънхил“ – син на стойност 5,60 лв., 1 кутия
с 4 бр. цигари марка „Собрание“ 100 мм – златно на стойност 1,30 лв., 1 бр.
ключодържател „Балантайнс“ на стойност 2,34 лв., 3 бр. секретни ключа на
стойност 10,26 лв., 2 бр. обикновени ключа на стойност 5,76 лв., 1 бр. ключ за
заключване на велосипед на стойност 3,24 лв. и сумата от 265 лв., всички вещи
на обща стойност 571,39 лв. (петстотин седемдесет и един лева и тридесет и
девет стотинки) от владението на Ц.П.И., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила – престъпление
по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
поради което и на основание чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК вр. с
чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „в“ от ЗИНЗС е постановено да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
Със същата присъда подс. Р.С. е признат за
невиновен в това, че на 01.09.2016 г. в землището на с. Пчелник, общ.
Долни Чифлик, обл. Варна, в съучастие като извършител с А.М.И. да е отнел чужди движими вещи 2 бр. дебитни карти
към „ДСК“ и „ПИБ“ и лични документиот владението на Ц.П.И., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, като на основание
чл. 304 от НПК е оправдаан по така повдигнатото обвинение.
С присъдата си съдът е ПРИВЕЛ В ИЗПЪЛНЕНИЕ наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, наложено на подс. Р.Д.С. по НОХД № 395 по описа за 2015
г. на Районен съд – Варна, като е постановил същото да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим, на основание разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Със същата
присада съдът е признал подсъдимия А.М.И. живущ *** ЕГН: ********** за виновен в това, че :на 01.09.2016 г. в
землището на с. Пчелник, общ. Долни чифлик, обл. Варна в съучастие като
извършител с Р.Д.С. отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон марка „Сони
Експерия Е 2105“ с ИМЕИ № 358137062596919 със СИМ – карта на „Виваком“ на
стойност 215,10 лв., 1 бр. кожен калъф за телефон с прозорче на стойност 22,50
лв., 1 бр. голяма кутия с бонбони „Сушард“ на стойност 7,89 лв., 1 бр. метален
визитник на стойност 32,40 лв., 1 кутия с цигари марка „Дънхил“ – син на
стойност 5,60 лв., 1 кутия с 4 бр. цигари марка „Собрание“ 100 мм – златно на
стойност 1,30 лв., 1 бр. ключодържател „Балантайнс“ на стойност 2,34 лв., 3 бр.
секретни ключа на стойност 10,26 лв., 2 бр. обикновени ключа на стойност 5,76
лв., 1 бр. ключ за заключване на велосипед на стойност 3,24 лв. и сумата от 265
лв., всички вещи на обща стойност 571,39 лв. (петстотин седемдесет и един лева
и тридесет и девет стотинки) от владението на Ц.П.И., с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване – престъпление по чл. 198, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 от НК,поради което и на
основание чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му
е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изпълнение на
основание разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК
е отложил с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
С присъдъта си късът е признал подс. А.М.И. за НЕВИНЕН за това, че на 01.09.2016 г. в землището
на с. Пчелник, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, в съучастие като извършител с Р.Д.С.,
отнел чужди движими вещи 2 бр. дебитни карти към „ДСК“ и „ПИБ“ и лични
документи от владението на Ц.П.И., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплашване, като на основание чл. 304 от НПК го
е оправадал по
така повдигнатото обвинение.
С присъдата си
съдът е уважил частично предявеният граждански иск, като е осъдил подсъдимите Р.Д.С. и А.М.И. да
заплатят в условията на солидарност на гражданския ищец Ц.П.И. парична сума в размер на 2000 лева (две хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната
лихва, считано от датата на деянието 01.09.2016 г. до окончателното заплащане
на сумата, като е отхвърлен предявения граждански иск за горницата над
2000 лева до претендираната сума от 4000 лева, както и двамата подсъдими са осъдени да заплатят на
гражд. Ищец и сумата от 500лева –съдебно деловодни разноски.
Двамата подсъдими са осъдени да заплатят
и направените по делото разноски в полза
на ОД на МВР – гр. Варна, както и държавна такса в полза на Държавата и по сметка на Районен съд Варна
В жалбата на подсъдимия Р.С. чрез адв. Н.В. инициирала
настоящето въззивно производство се
излага, че не е доволен от постановената присъда, като счита, че същата е явно
несправедлива , както и че от събраните
доказателства не се установява авторството на деянието от негова страна. Твърди се пострадалия от
престъплението няколкократно е променял показанията си, поради което и не
следва да им се дава вяра. Твърди също, че показанията на свидетелите П. и А.
са противоречиви и непълни и като такива не обосновават по категоричен начин
вината на подсъдимия С..
Моли се
присъдата в частта в която
подс. С. е бил признат за виновен да бъде
отменена и да бъде признат за невиновен
в извършване на престъплението.
В съдебно заседине жалбата се подържа от адв.В. в качеството на защитник на подс.С., като отново се моли последния да бъде
оправдан.
В съдебно
заседание през въззивния съд подсъдимия А.И. се явява
лично и с адв.В.В. , като не се присъединява към жалбата на подс.С.. Излага се, че подс.И. е доволен от присъдата.
За частния
обвинител и граждански ищец в съдебно заседание пред въззивния съд се явява
неговият доверител адв.В.В., като излага, че жалбата е неоснователена, а
присъдата, като правилна и
законосъобразна следва да бъде оставена в сила.
За
варненска окръжна прокуратура в съдебно заседание прокурор Бухлева излага, че наложените на подсъдимите
наказания са справедливи. Излага, че жалбата е неоснователна и присъдата
следва да бъде оставена в сила.
В
последната си дума подс.С.
моли да бъде оправдан.
Съдът,след като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,както и при
извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка, намери
за установено следното:
В съответнствие с
всички събрани по делото доказателства относими към предмета на доказване,
първоинстанционния съд е приел за установено следното:
Гражданският ищец и частен обвинител Ц.И.
и подс. А.И. се познавали от няколко години, като имали интимни отношения
помежду си. В късните часове на 31.08.2016 г.
двамата се срещнали в центъра на с. Пчелник, като в това време подс. И. бил в
компанията на другия подсъдим – Р.С. и свидетелите М. А. П. и А. М. А..
Подс. И. и
гражданския ищец и частен обвинител И. си поприказвали няколко минути, след
което двамата отишли с лекия автомобил на И. до старото и вече нефункциониращо
селскостопанско летище в землището на с. Пчелник, за да правят секс.
Малко по – късно
двамата се върнали отново със същия автомобил до центъра на с. Пчелник, където
се разделили.
След като останал
сам, подс. И. отново се срещнал с другия подсъдим – С. и свидетелите М. П. и А.А.,
като им разказал как през 2015г. И. го бил оставил да се прибира пеш от с.
Дъбравино до с. Пчелник, като им споделил, че иска да му отмъсти за постъпката му.
Подс. И. предложил
на подс. С., на св. П. и на св. А. всички заедно да И. за отмъщение. За
целта подс. И. предложил да извика гражданския ищец и частен обвинител до
центъра на селото, като двамата отново да
отидат до старото селскостопанско летище, а
подс. С., св. П. и св. А. да ги последват след около 10 – 15 минути и да
изпълнят това което са замислили.
Тогава подс. И.
позвънил по телефона на И. и му предложил
отново да се срещнат, за да правят секс, при което последния се съгласил.
Малко преди полунощ
на 31.08.2016 г. срещу 01.09.2016 г. гражданският ищец и частен обвинител И.
отново пристигнал с автомобила си в центъра на с. Пчелник, където го чакал
подс. И..
В ранните часове на
01.09.2016 г. двамата отишли с превозното средство до селскостопанското летище
в землището на с. Пчелник, слезли от автомобила и започнали да разговарят
помежду си.
След няколко минути
с автомобил „Опел Корса“ с рег. № Н 1584 АК пристиганали подс. С. и свидетелите
П. и А.. Тримата слезли от лекия автомобил, който бил спрял на няколо метра от
автомобила на И. и се насочили към
подс. И. и гражданския ищец и частен обвинител И..
Самият И. се
притеснил от появата на тримата мъже, но подс. И. го хванал за ръцете, за да не
мърда. Подс. С. и свидетелите А. и П. се приближили и започнали
да нанасят удари с ръце и крака по тялото на гражданския ищец и частен
обвинител И..
След като нанесли
по няколко на брой удари, свидетелите А. и П. се отдръпнали настрани,
преценявайки, че вече са отмъстили заради приятеля си.
Същевременно обаче
подс. С. и подс. И. решили да ограбят имуществото на гражданския ищец и частен
обвинител, като подс. И. притиснал тялото на И. на земята и казал на подс. С.
да отиде до автомобила на И. и да потърси пари. Подс. С. отишъл до автомобила
на гражданския ищец и частен обвинител и започнал да тършува из купето му, като
намерил и взел в себе си мобилен телефон марка „Сони Експерия Е 2105“ с ИМЕИ:
358137062596919, с поставена в него СИМ карта на мобилния оператор „Виваком“.
Самият мобилен телефон бил поставен в кожен калъф за телефон с прозорче.
След това подс. С.
отишъл при гражданския ищец и частен обвинител, хванал силно ръцете му, като
продължил да го притиска към земята.
Междувременно подс.
И. започнал с ръце да претърсва дрехите на гражданския ищец и частен обвинител,
като го приканил да му даде наличните в него пари, заплашвайки го ще го заколи
с нож, ако ги издаде на полицейските органи.
През цялото това
време И. умолявал
подсъдимите да го пуснат и викал за помощ.
Тогава подс. И.
отишъл до автомобила на И., като намерил мъжката му чантичка, която се намирала
под шофьорската седалка, извадил портфейла и взел от нея наличната сума от 265
лева, 2 бр. дебитни карти към банка „ДСК“ и банка „Първа
инвестиционна банка“ и лични документи.
От същата тази
чантичка, подс. И. взел 1 бр. метален визитник, 1 кутия с цигари марка „Дънхил“
син на цвят, 1 кутия с 4 броя цигари марка „Собрание“ 100 мм – златно и 1 бр.
ключодържател „Балантайнс“ с 6 броя ключове, от които 3 броя – секретни ключа,
2 броя обикновени ключа и 1 бр. ключ за заключване на велосипед, както и взел
една голяма кутия с шоколадови бонбони марка „Сушард“.
След това подс. И.
изхвърлил на земята мъжката чантичка и изпразнения портфейл, като уведомил
подс. С., че е взел вече парите.
В този момент подс.
С. се отдръпнал от тялото на И. и заедно с подс. И.,
свидетелите П. и А. се качили в лекия автомобил „Опел Корса“ с рег. № Н 1584 АК
и се отдалечили.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза за освидетелстване № 826 – 2016 се установяват
вида и характера на телесните увреждания на гражданския ищец и частен
обвинител, вследствие нанесените му удари в ранните часове на 01.09.2016 г., а
именно: контузия на лявата
долночелюстна става и гръдния кош, кръвонасядания по лицето, двете ушни миди,
шията, ожулвания по окосмената част на главата и десния долен крайник.
Установява се от заключението на
изготвената от д-р. Д.Д. съдебномедицинска експертиза № 383/ 2017, че
гражданският ищец и частен обвинител Ц.П.И. не е изпадал в действително
безсъзнателно състояние (мозъчна кома), т.е. не е било налице разстройство на
здравето му временно опасно за живота в този смисъл.
Ог изготвеното
заключение на СОЕ се устатовява, че стойността на инкриминираните вещи е в
размер на 571.39лева.
От приложената
справка за съдимист на подс.С. се установява, че същият е осъждан с присъда по
НОХД №395/2015г. на РС Варна вл. в сила
на 11.03.2015г. с наложена наказание лишаване от свобада за срок от една година
и четири месеца , което накзание на осн. чл.66 ал.1 от НК е отлажено с
изпитателен срок от три години.
Тази фактическата
обстановка се установява от събраните в хода на наказателното производство
доказателства, а именно: показанията на
гражданския ищец и частен обвнител Ц.И., дадени в хода на съдебното следствие и
показанията му от досъдебното производство, приобщени към доказателствената
съвкупност по реда и на основание чл. 281, ал. 4 вр. с чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на св. М. А. П., дадени в хода на съдебното следствие и
показанията му от досъдебното производство, приобщени към доказателствения
материал по реда и на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК;
показанията на св. Л.П.; показанията на св. В.А.; показанията на св. А. М. А.,
дадени в досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност
по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК; изготвената в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза за освидетелстване № 826 – 2016 от
д-р. Д.Д. и изготвената от д-р. Д.Д. съдебно – медицинска експертиза № 383/2017
г.; изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – оценителна
експертиза; справки за съдимост на подсъдимите.
Доказателствата са
непротиворечиви и не навеждат съда на различни изводи от тези приети от
районния съд. Те очертават една и съща фактическа обстановка, а именно, такава,
каквато е посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Първоинстанционния съд е приел за
установена гореизложената фактическа обстановка на база обективен анализ на
всички събрани по делото доказателства и е направил законосъобразен извод, че
осъществяването на престъплението
от подсъдимия С. по чл. 198, ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК
е доказано по безспорен
начин по мотиви, които въззивната
инстанция споделя изцяло, поради което и счита, че не следва да ги преповтаря.
Настоящата инстанция счита, че
първоинстанционния съд е оценил и
детайлите по повдигнатото
обвинение по отношение на
подс.С..
По отношение на
направеното от защитника на подс.С. възражение, че същият не е извършил
деянието за което е предаден на съд,
настоящия съдебен състав напълно споделя изложеното в мотивите на РС, където
много подробно е обяснено и аргументирано участието на подс.С. в
инкриминираното деяние, като са дадени отговори на всички поставени от адв.В.
въпроси в съденото заседание пред първата инстанция, които въпроси се поставят
и пред настоящия съдебен състав. Предвид
на горното и настоящия съдебен състав не намира за нужно отново да обяснява и
аргументира вече прието от първоинстанционния съд - което напълно се споделя от
настоящия съдебен състав.
Намира за нужно
само да отбележи, че действително в
показанията на гражданския ищец и частен обвинител се забелязват известни
противоречия, но те не касаят основните факти по обвинението и обективната съставомерност на
извършеното от подсъдимите престъпно деяние наказуемо по
чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Показанията на гражданския ищец и частен обвинител в тази им част са
последователни и категорични и кореспондират
напълно с показанията на свидетелите А.
и П., които са били очевидци на извършеното
престъпление и които показания в съвкупност с тези на частния обвинител дават
пълна и завършена картина на извършеното от подсъдимите престъпно деяние наказуемо
по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Малките различия в
дребни детайли не могат да обосноват извод различен от приетия от районния съд,
а имено за осъществен престъпен състав от страна и на двамата подсъдими наказуем по чл.198 ал.1 от НК.
По отношение на определяне на размера на
наложеното на подсъдимия С. наказание, настоящият съдебен състав намира, че ВРС е
отчел правилно степента на обществена
опасност както на деянието, така и на подсъдимия, като се е съобразил и с предходната му съдимост и обстоятелството, че
тя по никакъв начин не е повлияла поправително-възпитаващо и възпиращо спрямо
същия да не извършва нови престъпления.
Правилно е преценил, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като
е взел предвид и отегчаващите отговорността обстоятелства при
определяне на размера на наложеното
наказание.
Намира също за
нужно да отбележи, че подсъдимият явно не зачита установените в страната
правила и норми на поведение /което се установява от приложената справка за
съдимост/, като намира, че периода на
лишаване от свобода, какъвто е определен от районния съд ще повлияе
благоприятно по отношение на подсъдимия, като през този период в пълна степен
спрямо него ще може да бъде осъществена
превантивна работа от страна на работещите в местата за лишаване от свобода – с
оглед неговото поправяне и превъзпитаване и постигане целите на чл.36 от НК.
Правилно с
присъдата си първоинстанционния съд е привел на осн. чл.68 ал.1 от НК в
изпълнение наказанието наложено с присъдата по НОХД №395/2015г. на РС Варна на
подс.С. от една година и четири месеца
лишаване от свобода, тъй като настоящото деяние е изършено в изпитателения три
годишен срок на тази присъда.
Правилно също така
съдът е оправдал и двамата подсъдими по отношение на вещите без стойност -
предвид несъставомерността на деянието по отношение на тях от обективна страна.
По отношение на
граждански иск, настоящия съдебен състав напълно споделя приетото от
първоинстанционния съд, че уважен в размер на 2000лева в пълна степен ще
обезщетят пострадалия И. за претърпените от него болки и страдания с оглед
извършеното спрямо него от подсъдимите. За разликата до 4000лева правилно
гражданският иск е бил отхвърлен като неоснователен.
По изложените от ВРС съображения и тези,
изложени в настоящия съдебен акт,
съдебният състав намира, че присъдата, като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена
След цялостна служебна проверка
извършена на осн. чл.313 и чл.324
от НПК не бяха констатирани основания за отменяване или изменяване на съдебния
акт.
Водим от горното и на осн. чл. 338 от НПК , съставът на Варненския окръжен съд ,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъдата по №190 по НОХД №5122/2018год. по описа на РС Варна - 44 състав,
постановена на 02.09.2019год.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.