Решение по дело №1195/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано по касационна жалба от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, чрез процесуалния му представител мл. експерт В. С. с юридическо образование, против Решение № 532/05.04.2023 г. по АНД № 5286/2022 г. по описа на ВРС, 45 с-в, с което е отменено издаденото от касатора НП № 23-0001024/03.10.2022 г. и наложената на „Д.“ ЕАД с. Здравец, обл. Варна, „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв., на осн. чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Със съдебното решение ИА „Автомобилна администрация“ е осъдена да заплати в полза на „Д.“ ЕАД с. Здравец разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 484 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено при неправилно установена фактическа обстановка, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са мотивирани съображения за липсата на противоречие между националното законодателство и Директива 2006/126/ЕО относно изискването за удостоверяване на психологическата годност на водачите на МПС, извършващи обществен превоз на пътници и товари, в подкрепа на които се цитират съдебни решения, и се твърди, че липсва законово основание за отпадане отговорността на същите водачи преди влизането в сила на решение по дело С-227 на СЕС. Моли се производството по делото да бъде спряно до произнасяне на Съда на ЕС по дело С-227/22 с решение по преюдициално запитване относно честотата на медицинските прегледи на водачите, като се твърди, че отговорът е от значение за правилното разрешаване на спора. В случай, че съдът не спре производството, се моли в условията на евентуалност за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на законосъобразното НП; претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност се моли при присъждане на адвокатско такова да бъде приложен чл.63д, ал.2 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна – „Д.“ ЕАД с. Здравец, обл. Варна, в отговор по жалбата се излагат доводи за законосъобразност на решението на ВРС с цитирана съдебна практика и се настоява за отхвърлянето й, както и за присъждане на разноски по делото по представен списък по чл. 80 от ГПК. В условията на евентуалност се прави възражение за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора.

В съдебно заседание представител не се явява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което приема жалбата за допустима.

Разгледана по същество на основанията, посочения в нея, и в пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК, настоящият състав намира жалбата за неоснователна.

При извършване на преценка относно прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 от АПК, настоящият съдебен състав приема за установено следното:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било НП № 23-0001024/03.10.2022 г. на Директора на РД „АА“-Варна, с което на „Д.“ ЕАД с.Звездица, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лв., за нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 ЗАвтП.

За да постанови този резултат, Районният съдът е приел следната фактическа обстановка:

На 08.09.2022 г. от страна на служители на РДАА-Варна била извършена комплексна проверка на дружеството „Д.“ ЕАД относно транспортната му дейност за периода от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г. Констатирано било, че дружеството притежава лиценз № 06458 за обществен превоз на товари на територията на Р България. При проверката било установено, че на 02.04.2022 г. в обл. Варна, общ. Аврен, с. Здравец, [улица], лицензирания превозвач е осъществил превоз на товари за собствена сметка с МПС кат.N2, марка „Мерцедес“ с рег.№ [рег. номер], оборудван с дигитален тахограф и водач П. С. Л. с [ЕГН], който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредба по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Водачът е притежавал удостоверение за психологическа годност № 433883, валидно до 01.08.2020 г. и до приключване на проверката не е придобил ново, видно от направената справка в регистъра за психологически изследвания на ИААА. Било установено, че превозът е извършен на основание Заповед № 002/02.04.2022 г.

При тези факти било прието, че дружеството е извършило нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 ЗАвтП, за което му бил съставен АУАН № 324957/08.09.2022 г. Актът е съставен в присъствието на пълномощник, който не направил възражения. В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН не са депозирани възражения пред административнонаказващия орган. Въз основа на така съставения АУАН АНО издал НП № 23-0001024/03.10.2022 г., с което за нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. 2 от ЗАвтП, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 1 ЗАвтП, наложил на дружеството „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.

При така установената фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че процесното НП е издадено от компетентен орган. Установил е, че АУАН и НП са издадени в предвидените в закона срокове. Приел е също, че с новата редакция разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. в сила от 21.10.2022 г. има действие за напред, т.е. се отнася за удостоверенията, издадени след тази дата. Посочил е, че с § 6 от ПР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 36/2006 г., е придадено обратно действие само по отношение на удостоверенията, които са валидни към датата на влизане в сила на измененията – 21.10.2022 г. Предвид факта, че водачът не е имал валидно удостоверение за психическа годност е приел, че настоящият случай не попада в обхвата на обратното действие по § 6 от ПР към Наредбата за изменение.

За да отмени процесното наказателно постановление въззивният съд е приел, че е налице колизия между разпоредбите от националното ни право с правото на Европейския съюз, което влече съответно несъставомерност на деянието. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата (в относимата редакция), удостоверението за психологическа годност важи за 3 години, а в определени случаи - за 1 година, а тези срокове са по-кратки от сроковете за валидност на СУМПС, които са с 5 или 10-годишна продължителност, съгласно чл.51, ал.3 - 4 от Закона за българските лични документи. В същото време Съображение 9 от Преамбюла на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета указва, че доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава, както и периодично след това. Предвид констатираното противоречие между националното законодателство и правото на ЕС, което сочи за несъставомерност на деянието, съдът е отменил процесното НП.

Решението е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото касационно решение.

В допълнение настоящият касационен състав споделя направеното с въззивната жалба и с отговора по касационната жалба възражение на наказаното дружество, че при издаване на процесното НП административнонаказващият орган е допуснал нарушение на процесуалните правила, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице. Според АУАН и НП, изпълнителното деяние се изразява в следното: „… лицензиранията превозвач е осъществил превоз на товари за собствена сметка с МПС, кат.N2, марка „Мерцедес“, с рег.№ [рег. номер], оборудван с дигитален тахограф и водач П. С. Л. ЕГН: …, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП…“. Така формулираното обвинение е непрецизно и създава неяснота както по отношение на субекта на нарушението, така и по отношение на приетото за противоправно негово поведение. Лицензираният превозвач е юридическо лице по смисъла на чл.12б, ал.1 от ЗАвтП и като такъв, в контекста на установените факти и приложената санкционна разпоредба (съдържаща и състав на административно нарушение), може да бъде санкциониран само за това, че е "назначил на работа" или "допуснал водач", който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвтП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Ето защо описаното в АУАН и НП деяние – "осъществил превоз на товари за собствена сметка", не кореспондира с нито една от хипотезите на чл. 96г, ал. 1 ЗАвтП. Допуснатите нарушения са съществени такива, които пораждат неяснота в административнонаказателното обвинение, срещу което дружеството следва да организира защитата си и чиято законосъобразност и основателност е предмет на изследване в производството по съдебен контрол.

Като допълнително основание за незаконосъобразност на НП следва да бъде съобразено и Решение от 18.01.2024 г. по дело С-227/2022 г. на СЕС, според което „Член 7 параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелствата за управление на МПС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава-членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на МПС за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление от категория С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за правоуправление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност.“. По силата на това решение за 5-годишния срок на валидност на СУМПС за професионалните водачи, уреден с чл. 51, ал. 4 от Закона за българските лични документи, притежаването му е достатъчно доказателство за психологическата годност на водача за същия период, без да се изисква притежаването на отделно удостоверение за такава годност, и то с по-кратък срок на действие. От приетото с това решение, с което българските национални съдилище следва да съобразяват актовете си, следва, че сега действащите разпоредби на чл. 8 ал. 2 от Наредба № 36/2006 г., както и §6 от ПР от Наредбата, противоречат на общностното право. Първата – понеже при наличие на валидно СУМПС е недопустимо изобщо изискване за притежаване на отделно удостоверение за психологическа годност, а след като е недопустимо – то не може да бъде безсрочно, а и не е необходимо, понеже за срока на валидност на СУМПС професионалният водач се счита за психологически годен; втората – защото прави безсрочни удостоверения за психологическа годност, каквито изобщо не следва да съществуват отделно от СУМПС.

В контекста на гореизложеното – в настоящия казус между страните по делото липсва спор, че към 08.09.2022 г. професионалният водач П. С. Л. е притежавал валидно СУПМС, той е извършвал превоз на товари за собствена сметка през процесния период, а в преписката липсват констатации, твърдения и доказателства, че той не е бил правоспособен водач, или че дружеството-превозвач – неговият работодател, е било наказано за извършване на превоз на товари от неправоспособен водач. При тези данни по делото и с оглед приложението на решението на СЕС касационният съд приема, че към 08.09.2022 г. водачът, извършил превоза за „Д.“ ЕАД, е отговарял на изискванията за психологическа годност, т.е. бил е психологически годен за срока на валидност на неговото СУМПС. Поради изложеното към настоящия момент вмененото на дружеството-превозвач административно нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 ЗАвтП е обективно несъставомерно, което квалифицира НП за налагане на имуществена санкция за него като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон, и налага отмяната му.

В същия смисъл е и проверяваното решение на въззивния съд, което не е обременено с наведеното касационно основание. Други такива, налагащи ревизия или отмяна, не бяха установени и при задължителната служебна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Тази на ответното дружество следва да бъде уважена чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 484 лв., определено съобразно размера на имуществената санкция, на осн.чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г., само за настоящата инстанция – за предходната същото възнаграждение вече е присъдено с решението на ВРС.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, АдмС-Варна, VII тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 532/05.04.2023 г., постановено по АНД № 5286 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, 45 състав.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати в полза на „Д.“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: с.Здравец, общ. Аврен, обл. Варна, [улица], представлявано от изпълнителния директор Д. С. Д., разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция в размер на 484 (четиристотин осемдесет и четири) лева.

Решението е окончателно.