Решение по дело №111/2025 на Районен съд - Габрово

Жалбоподателя Т.Т. от град Горна Оряховица, община Горна Оряховица, област
Велико Търново, е обжалвал Наказателно постановление № **********, издадено на
24.01.2025 година от Директор на РДГ – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл.
12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии
(Обн. ДВ брой 11/07.02.2012 г.) във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 5 от 05.08.2011 г. за
сечите в горите (Обн. ДВ брой 64 от 19.08.2011 г.), същия е бил санкциониран с “Глоба” в
размер на сумата от 300 лева, наложена на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 272 от
ЗГ. По съображения, изложени в жалбата и развити в рамките на проведеното съдебно
производство по делото от процесуален представител, който е упълномощил според
предвидения за това ред, жалбоподателя е приел наказателното постановление за
незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна,
заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Същите включват и разноски,
заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на
предвидените предпоставки в ЗАНН.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който също е
упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище за
нейното оставяне без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез същата наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също се поддържа искане
за присъждане на разноски съобразно съществуващите основания по ЗАНН. Освен него, тази
страна е направила и искане за намаляване (поради прекомерност) на заплатения адвокатски
хонорар в случай, че същия надвишава съответния размер, предвиден в действащата
нормативна база по отношение на него.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
Свидетелите К.Д. и Т.Г. работят като горски инспектори към РДГ – В. Търново.
На 04.11.2024 г. посочените свидетели осъществили проверка в сечище, разположено
в имот с кадастрален номер 23159.455.1, находящ се в Отдел „345”, подотдел „В” в
землището на село Драгановци, община Габрово. При проверката свидетелите констатирали,
че за този имот, който се явявал в територия, спадаща към тази на ТП „ДГС Габрово” към
РДГ – Велико Търново, имало издадено позволително за сеч с № 0780082 от 14.07.2024
година на името на „Бул лес 2012” ЕООД, с нает регистриран лесовъд в лицето на
жалбоподателя Т.П.Т., с което на дружеството се разрешавало да извърши сеч на дървесина
от него по количество, видове и в срокове, упоменати в самото позволително. При
извършената проверка на терен служителите на РДГ – Велико Търново са приели за
установено, че в имота има обособено три броя извозни пътища, както следва: 1. От
северозападната страна в посока югозапад-североизток, с дължина 39 метра и широчина
3,00 – 3,50 метра; 2. От североизточната страна в посока юг-север с дължина 48 метра и
широчина 4,00 – 4,50 метра; 3. От югозападната страна в посока югоизток – северозапад с
дължина 77 метра и широчина 3,00 – 3,50 метра, по които са личали следи от грайферите на
гуми на многократно преминала тежко-товарна техника, които са били различни от 5 броя
извозни пътища, отразени в съставения технологичен план за добив на дървесина. Във
връзка с резултатите от проверката е бил съставен констативен протокол Серия В, № 011964
от 04.11.2024 година. Във връзка с повторна проверка на терен, осъществена на 07.11.2024
година в описания имот, е бил съставен и втори констативен протокол – Серия В, №
012026/07.11.2024 година.
Въз основа на данните, отразени в констативните протоколи, на 03.12.2024 година в
личното присъствие на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение от свид. К.Д., който е приел, че след като през периода
17.07.2024 г. (датата за започване на сечта) до 07.11.2024 г., в качеството си на лесовъд на
частна практика, отговарящ за имота, не е следил за спазване на одобрения технологичен
1

план за добив на дървесина от имот с кадастрален номер 23159.455.1, находящ се в Отдел
„345”, подотдел „В” в землището на село Драгановци, община Габрово, за който е имало
издадено позволително за сеч № 0780082/14.07.2024 г., като в подотдела са направени три
броя новоизградени извозни пътища, неотразени в технологичния план, първия от които - от
северозападната страна в посока югозапад-североизток, с дължина 39 метра и широчина
3,00 – 3,50 м.; втория - от североизточната страна в посока юг-север с дължина 48 метра и
широчина 4,00 – 4,50 м.; и третия - от югозападната страна в посока югоизток – северозапад
с дължина 77 м. и широчина 3,00 – 3,50 м., с видими следи от движение на горска техника
(по тях – допълнението е на съда) жалбоподателя Т.П.Т. е извършил нарушение по смисъла
на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 5 от 05.08.2011 година за сечите в горите.
Актът е бил връчен на жалбоподателя на същата дата, след неговото съставяне. По-късно,
въз основа на него и останалите приложени материали по административно-наказателната
преписка, на 24.01.2025 година от Директора на РДГ – град Велико Търново е било издадено
и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по
настоящето дело.
При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От данните, които се съдържат в приложеното на л. 34 от делото копие от известие за
доставяне, се установява, че обжалваното наказателно постановление е било получено от
жалбоподателя на 30.01.2025 година. Жалбата против него (съобразно данните за отразените
в нея входящ номер и дата) е постъпила пред наказващия орган на 12.02.2025 г., или в
рамките на предвидения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесетдневен срок за обжалване,
започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня,
следващ този за получаване на препис от самото постановление. Поради изложеното и с
оглед на това, че се явява подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за
процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на
искането за неговата отмяна.
От данните, които са отразени в събраните по делото писмени и гласни
доказателствени материали, е видно, че в констативните протоколи, акта за установяване на
административното нарушение и издаденото въз основа на същите наказателно
постановление, разположението на трите броя новоизградени извозни пътища, установени
от служителите на РДГ – Велико Търново при проверките на терен, е локализирано чрез
посочване на тяхната дължина, широчина и местонахождение - в северозападната страна, в
посока югозапад-североизток, североизточната страна в посока юг-север и югозападната
страна в посока югоизток – северозапад, без тези пътища да са били заснемани и
месторазположението им да е било фиксирано с помощта на точни географски координати.
Доколкото това е така, а използвания начин за определяне на тяхното месторазположение не
дава възможност същите да бъдат ясно отграничени от другите пет броя съществували
пътища за извоз на дървесина, който са били налични и са били отразени в скицата към
изготвения технологичен план за добив на дървесина, следва да се приеме, че извода за
съществуването на тези новоизградени пътища не би могъл да намери опора в
доказателствените материали. След като отчита изложените обстоятелства съдът отбелязва,
че при това положение събраните по делото доказателства не биха могли да установяват
съществуването на самото нарушение по несъмнен начин, а от тук – и наличието на
безспорни основания, които биха оправдали ангажирането на реализираната
административно-наказателна отговорност по повод на него.
Освен изложеното до момента следва да се има предвид, че дори и наличието на
трите броя новоизградени извозни пътища в имота да се счита за безспорно доказан факт,
обжалваното постановление не би могло да се приеме за законосъобразно поради нарушения
на административно-процесуалните правила, допуснати в дейността, свързана с
2

установяването и санкционирането на описаното в същото нарушение, тъй като в акта и
издаденото във основа на него наказателно постановление липсват данни за конкретното
съдържание на бездействието, чрез което жалбоподателя не е изпълнил задължението си да
следи за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина от имота. Данните
по отношение на това бездействие имат важно значение за състава на нарушението от
обективна страна, тъй като именно те позволяват да се извърши преценка дали той е
виновен за него, както и въз основа на каква (умишлена или непредпазлива) форма на вина.
Поради това само отразената в акта констатация (че не е следил за спазването на този
технологичен план) не би могла да се счита за условие, достатъчно за законосъобразното
ангажиране на неговата административно-наказателна отговорност, още повече и поради
факта, че датата (датите) от описания в акта и НП период, на които той не е проявил
дължимото поведение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 5/05.08.2011 г. за
сечите в горите, не са отразени в материалите по административно-наказателната преписка.
Те безспорно попадат в рамките на периода, който е изтекъл между началната дата за
започване на сечта по издаденото позволително и тази за установяване на съответното
нарушение, отразена в писмените материали. Само посочването на този период обаче (при
това без необходимото допълнително пояснение, че се касае за нарушение, осъществено на
неустановен ден/дни от него) не е в състояние да определи, че акта и постановлението
отговарят на предвидените изисквания в чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, още повече
че (предвид обстоятелството, че трите броя новоизградени пътища са послужили не за
друго, а за извоз на добитата от имота дървесина), продължителността на този период би
могла да се отнася само за времето от 27.07.2024 г. до 05.11.2024 г., през което (съобразно
приложената на л. 20-24 от делото извадка за издадени извозни билети) е бил извършван
извоз на такава от него. Възникналата във връзка с гореизложеното непълнота по отношение
на обстоятелствата, при които нарушението е било прието за осъществено от страна на
актосъставителя, е била пренесена и в обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление, в което също липсват данни за конкретното съдържание на съответното
бездействие на жалбоподателя, отчетено от страна на наказващия орган като причина за
налагане на наказание въз основа на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, както и за датите, на които то е
било проявено. С оглед на това се налага и логичен извод, че жалбоподателя е бил
санкциониран в разрез със законовите изисквания, защото липсващите данни за
изпълнителното деяние на съответното нарушение не позволяват да се даде еднозначен
отговор и на въпроса дали то би могло да бъде санкционирано въз основа на конкретно
приложената от Директора на РДГ – Велико Търново санкционна норма, а ако да – в
съответствие с коя от двете различни хипотези, предвидени в нея. Това обстоятелство
самостоятелно определя издаденото постановление като незаконосъобразно по същество,
тъй като нормата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е предвидила наказание за лице, упражняващо
лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или
контролни правомощия, възложени му по Закона за горите, подзаконовите актове по
прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично изразеното
искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че ответната по
жалба страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Т.П.Т. и разноски,
действително направени (според приложения на л. 64 от НАХД № 111/2025 г. на Районен
съд – гр. Габрово договор за правна защита и съдействие) от него за упълномощаване на
процесуален представител (адвокат от Адвокатска колегия – град Велико Търново), който не
само е изготвил жалбата против него, но и го е представлявал в рамките на производството,
проведено по настоящото дело. Вписаната в същия сума надвишава със 100 лева
възнаграждението за съответния вид дело, което се явява предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 1 от
3

Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, а като отчете
това обстоятелство и вида на самото осъществено процесуално представителство, което не
се характеризира с каквито и да било затруднения, обективно възникнали заради
фактическата или правна сложност на делото, съдът прие, че направеното искане за
неговото намаляване следва да се уважи. При тези съображения и предвиденото в чл. 36, ал.
2 от ЗА във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 1 (в редакцията по ДВ бр. 88/2022 г.) от
посочената Наредба № 1/09.07.2004 г. прие, че от действително направените разноски
ответната по жалба страна ще следва да заплати на жалбоподателя сума в размер на 400
лева, съгласно предвиденото в чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, както и че искането за присъждане на
разноски над нея ще следва да се остави без уважение (като неоснователно) в останалата
част. С оглед на изложеното направеното искане от процесуалния представител на
ответната по жалба страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство следва да се остави без уважение, тъй като
визираните за това предпоставки в чл. 143 от АПК не са налице.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................
4

Номер на акта:	57
Дата:	16 април 2025 г.
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20254210200111
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 февруари 2025 г.

Решение по дело №111/2025 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите