№ 170
гр. София , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000502319 по описа за 2020 година
С решение от 27.01.2020 г., постановено по гр. дело № 10 489/2018 г.,
Софийският градски съд, І Гражданско отделение, 8-ми състав, е осъдил ответника П.
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на ищеца Г. И. С. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева на осн. чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ. В
останалата им част претенциите на ищеца са отхвърлени – до 100 000 лева за
неимуществени вреди и за 1 100 лева за имуществени вреди.
Недоволни от решението са останали и двете страни по делото, които са подали
въззивни жалби срещу него.
С въззивната жалба на ищеца Г. И. С. решението се обжалва в частта, с която
претенциите са отхвърлени. Както в жалбата, така и в допълнително изготвената от
процесуалните му представители писмена защита се излагат следните съображения: На
първо място се твърди, че е нарушено изискването за справедливост, съдържащо се в
чл.52 от ЗЗД, тъй като съдът не е обсъдил всички конкретно наведени от ищеца
обстоятелствата, които дават отражение върху размера на претърпените вреди, а
именно – че обвинението е променило изцяло начина му на живот, включително е
засегнало и най-близкия му семеен кръг, и професионалните среди, и политическата му
кариера.
На второ място се посочва, че необосновано съдът е приел като начална дата на
1
наказателното преследване 19.01.2011 г. /датата на повдигане на обвинението/, а не
датата, на която срещу Г.С. е било образувано досъдебното производство – 09.03.2010
г. Горното се отразява и на продължителността на наказателното производство.
Излагат се доводи за „тенденциозност“ в действията на П.та срещу ищеца.
Относно приетото от СГС, че при определяне на размера на обезщетението
следва да се съобрази и обстоятелството, че срещу ищеца през същия период са
образувани и други наказателни производства, се излагат съображения, че в настоящия
процес подлежат на обезщетяване само и единствено претърпените от процесното
обвинение имуществени и неимуществени вреди, тъй като възражение за такова
„съпричиняване“ е направено от П.та само за едно обвинение срещу ищеца, различно
от предмета на настоящото дело. Цитира се практика на ВКС, че наличието на други
обвинения е относимо като факт само ако ищецът вече е бил обезщетен за вредите от
другото обвинение – обстоятелство, което не е установено от ответника. Твърди се, че
градският съд не е обсъдил подробно това възражение и в каква степен другите
обвинения са допринесли за вредите, за които се претендира обезщетение по
настоящото дело. Оспорват се изводите на СГС, че наказателното дело не е
„резултирало“ в накърняване на доброто име на ищеца в обществото, на неговата
репутация като орган на местната изпълнителна власт и на авторитета му като
политическа личност на местно ниво. Сочат се противоречия в мотивите на
първоинстанционното решение относно приетата от СГС липса на причинна връзка
между повдигането на неоснователно обвинение и създадените негативни обществени
нагласи към ищеца.
Оспорва се виждането на СГС, че свидетелите К. и К. са заинтересовани по
смисъла на чл.172 от ГПК, поради което не може да се кредитират изцяло.
По отношение на медийното разгласяване на обвинението от страна на П.та се
поддържа, че същото е имало „предвидим ефект“ по отношение на личността на ищеца
предвид заеманата от него длъжност, което е допринесло за допълнителната тежест на
неимуществените вреди, включително и промяната на оценката, която обществото е
давало на ищеца.
Подробно се обсъждат данните за отражението на наказателното производство
върху здравето на ищеца, включително и върху психичното му състояние. Твърди се,
че е налице противоречие между представената по делото медицинска документация и
изводите на вещото лице кардиолог, изготвило съдебно-медицинска експертиза.
Решението се обжалва и в частта, с която градският съд е отхвърлил претенцията
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.
2
Иска се отмяна на решението в тези негови части, с които исковете са
отхвърлени и уважаването им изцяло, както и присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
Ответникът П. НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ обжалва решението на СГС в
частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 10 000 лева, както и разноски в
размер на 590 лева. Твърди, че първоинстанционното решение е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като ищецът не е доказал претенцията си за обезщетяване на
неимуществени вреди. В жалбата се излагатн доводи, че действията на П.та във
воденото наказателно производство са били изцяло законосъобразни и правилни,
необходими, изискуеми и задължителни съобразно изискванията на наказателния закон
за конкретната фактическа обстановка. Заявява се, че непредприемането на тези
действия би представлявало незаконосъобразно бездействие от страна на П.та.
Поддържа се, че по делото няма данни, ПРБ да е изнасяла информация в медиите по
повод на наказателното производство срещу ищеца. Сочат се и нарушения на
материалния закон – чл.52 от ЗЗД като се твърди, че присъденото обезщетение е
несправедливо завишено. Твърди се също, че присъдените разноски в размер на 590
лева са прекомерни.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска изцяло, а при условията на
евентуалност – намаляване на размера на обезщетението.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на П.та заявява, че
справедливо обезщетение би било 5 000 лева.
Както ищецът Г.С., така и представителят на ответната П. на Република
България оспорват оплакванията на насрещната страна.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателите, намира следното:
От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че
ищецът Г. И. С. е бил издиган от ПП „ГЕРБ“ и избиран за кмет на Община Ямбол три
пъти – на изборите, проведени на 04.11.2007 г., на 30.10.2011 г. и на 25.10.2015 г.
3
Установено е по делото, че с постановление от 06.11.2009 г. прокурор при
Окръжна П. – гр. Ямбол, след запознаване със сигнал, подаден от група общински
съветници в града, е постановил извършване на проверка във връзка с осъществен
ремонт и реконструкции на 8 улици в града.
С постановление от 09.03.3010 г. прокурорът е образувал досъдебно
производство срещу кмета на гр. Ямбол – Г.С., за извършено престъпление по чл.282,
ал.2 от НК /длъжностно престъпление, от което са настъпили значителни вредни
последици и което е извършено от лице, заемащо отговорно служебно положение/. За
това престъпление в НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години,
както и лишаване от право за заемане на държавна или обществена длъжност.
Впоследствие прокурорът е дал указания на разследващия орган, С. да бъде
привлечен за престъпления по чл.201 и чл.219 от НК.
С постановление на разследващ полицай от 19.01.2011 г. Г.С. е бил привлечен
като обвиняем за две престъпления: по чл.201 от НК – присвояване и по чл.219, ал.4
във връзка с ал.3 от НК – безстопанственост в особено големи размери,
представляващо особено тежък случай. За първото престъпление предвиденото в НК
наказание е до 8 години лишаване от свобода, конфискация и лишаване от права, а за
второто – лишаване от свобода от 3 до 12 години, както и лишаване от права по чл.37,
ал.1, т.6 и 7 от НК.
С постановление от 18.02.2011 г. на прокурор от Окръжна П. – гр. Ямбол,
досъдебното производство по чл.219 и по чл.282 от НК е прекратено – поради
направени от прокурора изводи за липса на престъпление. А по обвинението за
престъпление по чл.201 от НК производството е изпратено по компетентност на
Районна П. – Ямбол.
По жалба на председателя на Общинския съвет – Ямбол, горното постановление
е било проверено от прокурор при Апелативна П. – Бургас на 28.03.2011 г. В частта, с
която досъдебното производство по чл.219 и по чл.282 от НК е било прекратено,
постановлението на окръжния прокурор е потвърдено. В частта, с която
производството е изпратено на районната П., е отменено и са дадени указания да се
прецени, дали не е извършено престъпление по чл.212 от НК.
На 07.06.2012 г. в Ямболския районен съд е бил внесен обвинителен акт срещу
Г.С.. С него той е бил обвинен за това, че във времето от 30.04.2008 до 15.05.2008 г., в
качеството си на длъжностно лице – кмет на община Ямбол, е присвоил 10 000 лева,
собственост на община Ямбол, поверени му в това качество да ги пази и управлява.
Изпълнителното деяние според обвинителния акт се изразява в това, че обвиняемият е
4
сключил договор със строителна компания за изготвяне на инвестиционен проект за
изграждане на техническа инфраструктура в жилищен район в гр. Ямбол, какъвто
проект е бил изготвен през месец януари 2008 г. по възлагане на общината от нейни
служители и въз основа на който проект е бил сключен договор за безвъзмездна
финансова помощ по програма „ФАР“.
В Ямболския районен съд е образувано НОХД № 778/2012 г., по което на
21.01.2013 г. е постановена оправдателна присъда. Видно от мотивите на наказателния
съд, последният е приел, че деянията на подсъдимия са несъставомерни, поради което
го е оправдал.
Оправдателната присъда е протестирана от прокурора, но е потвърдена с
решение на Окръжен съд – Ямбол, постановено на 01.08.2013 г. по ВНОХД № 89/2013
г., неподлежащо на обжалване.
По време на цялото наказателно производство спрямо ищеца е била приложена
мярка за неотклонение „парична гаранция“.
По делото са представени също:
„Отворено писмо“ от 26.08.2009 г., изходящо от група общински съветници от
ОбС – гр. Ямбол, адресирано до президента на републиката, министър-председателя,
председателя на Народното събрание, министъра на правосъдието и народни
представители от 31 Ямболски многомандатен избирателен район. В това писмо се
излагат множество твърдения за извършени от кмета на град Ямбол – Г.С., нарушения
на правилата за обществени поръчки, злоупотреби с финансови средства на общината,
сключване на договори с близки до кмета лица и търговски дружества, подаване на
декларации с невярно съдържание пред Сметната палата;
Разпечатано на хартиен носител пряко предаване на БНТ от НС, отразяващо
питане на народен представител към министъра на финансите С. Д. и отговор на
министъра, даден в парламентарно заседание на 21.05.2010 г. В отговора на министъра
е посочено, че данните за нарушения по проекта по програма „ФАР“ са изпратени на
П.та, която е образувала досъдебно производство;
Публикации и копия от предавания в местни и централни медии /печатни и
електронни/ от месец януари 2011 г., отразяващи привличането на кмета на Ямбол като
обвиняем по 4 обвинения, включително и това за присвояване. Освен обвинението по
чл.201 от НК се цитира и друго обвинение – за умишлена безстопанственост, при която
общината била ощетена с 342 00 лева за ремонта на 8 улици в ромския квартал;
5
Публикации от месец февруари 2011 г., отразяващи прекратяването на
досъдебното производство по обвинението за умишлена безстопанственост;
Публикации в местните ямболски медии, подробно отразяващи развитието и на
съдебното производство по делото за присвояване;.
Разпечатано на хартиен носител интервю, дадено от ищеца пред радио „Фокус“
на 19.06.2013 г. В него самият ищец е разказал за „шестте дела, които вървят в момента
срещу мен“ и е изразил критичното си отношение срещу П.та.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди са
представени:
Етапна епикриза от клиника „Кардиотонус“ /без дата/. В нея е отразена
анамнезата, че от месец февруари 2013 г. пациентът Г.С. се оплаква от артериална
хипертония до 170/100, с прояви на сърцебиене, главоболие, гръден дискомфорт след
психоемоционален стрес;
Епикриза след проведено болнично лечение през периода 26-31.05.2013 г. с
диагноза „окципитална невралгия“; Етапна епикриза от 22.05.2018 г., при която на
ищеца е поставена диагноза „Хипертонична болест. Хипертонично сърце. Преходни
церебрални исхемични атаки“;
Етапна епикриза от 14.01.2019 г. от клиника „Кардиотонус“, в която е отразена
същата анамнеза, която е записана и в предходната;
Етапна епикриза от 14.01.2019 г., издадена от семеен лекар д-р Б. К.;
Удостоверение от фондация „Център Надя“ – гр. София, в което е отразено, че
през месец юни 2013 г. Г.С. е посетил центъра за консултация с психолог и психиатър
по повод персистиращи оплаквания от психично напрежение, главоболие, безсъние и
подтиснато настроение, както и че ищецът продължава и след 2013 г. да поддържа
консултативен контакт.
От Ямболския районен съд по делегация са разпитани свидетелите А. К. и Г.
К..
Свидетелят А. К., който е работил заедно с Г.С. в община Ямбол, включително и
като началник на сектор „Връзки с обществеността“, има непосредствени впечатления
6
от преживяванията на ищеца, свързани с наказателното производство. Същият заявява,
че проектът по програма „ФАР“ бил първият, по който екипът на кмета С.
кандидатствал за финансиране с европейски средства и била една от последните
възможности за използване на предприсъединителните фондове. Общината се
справила с проекта в много кратки срокове. По повод на т.н. „ромски улици“ имало
много коментари в публичното пространство, твърдения за нередности. Бил подаден
сигнал до П.та да се извърши проверка. Такова искане било отправено и от кмета.
След образуване на наказателното производство били разпитвани много
служители на общината, което им причинявало тревоги и притеснения. В обществото
също имало негативни нагласи след повдигане на обвинението, като хората
обвинявали кмета, че първото нещо, което е направил, „е направено за циганите“ и че
умишлено е направено така, за да може „да се откраднат едни пари“. Обвинението
променило мнението на гражданите в силно негативен аспект, било нарушено и
доверието към кмета от служителите на общината.
Наказателното производство било широко отразено в медиите и обсъждано в
града. Ищецът бил огорчен, че всички разбрали за обвинението срещу него, но никой
не разбрал, че е оправдан.
Докато се водело делото, той често оставал да работи и след работно време, тъй
като поради ангажираността му с наказателния процес се налагало да се готви и за
защитата си.
Обвинението се отразило на самочувствието му, довело до спад в мотивацията и
ентусиазма му. Много публични личности се отдръпнали от него. Авторитетът му
пострадал много от това обвинение, включително и на функцията му като партиен
ръководител.
Всичко това разстроило нормалния живот на кмета С. – постоянно изпитвал
чувство на тревога и вина за това, че заради него служителите на общината имали
неприятности, притеснявал се за семейството си, което също тежко преживявало
случващото се.
Имал и здравословни проблеми – започнал да пие хапчета поради високото
кръвно налягане, а преди 2007 г. нямал такива проблеми.
Свидетелят Г. К., който е съученик и семеен приятел на ищеца, го познава като
изключително добър човек, работлив, добър съпруг и приятел, интелигентен и
ерудиран. И този свидетел е запознат с наказателното производство. Знае и за проекта
7
за „ромските улици“, защото това бил първият проект, реализиран с европейски
средства и интересът към него бил голям. Проектът започнал в началото на мандата на
С. и приключил доста бързо – през лятото на 2008 г. Обвинение било повдигнато в края
на първия му мандат – през 2011 г., която била и предизборна година за втория мандат.
Първоначално бил обвинен за присвояване на около 400 000 лева, но после бил съден
за присвояване за 10 000 лева.
Делото му се отразило много тежко. Гражданите били чувствителни, когато
става въпрос за инвестиции в тази част на града, тъй като всички искат в техния
квартал да се извършват ремонти. А проектът бил конкретно за „ромски махали“, не за
останалата част от града. Обвинението за присвоени 400 000 лева го травмирало
допълнително. От контактен и разговорлив човек станал затворен, не участвал вече в
събиранията на приятели.
Понеже съпругата на свидетеля е личен лекар на ищеца, К. има впечатления от
отражението на наказателното производство и върху здравето на Г.С. – започнал да
„вдига кръвно“, изпадал в аритмия, често се оплаквал от главоболие.
Въпреки че спечелил изборите и за втори мандат, поради обвинението загубил
много гласове – както от ромския квартал, така и от останалите избиратели.
Наказателното производство и особено изявленията по медиите се отразило
отрицателно и на семейството му – съпругата му получавала нервни кризи, а дъщерите
му се затваряли в стаята си. Ищецът споделял със свидетеля, че се притеснява не
толкова за себе си, колкото за това, че семейството му изживява тежко случващото се.
Въззивният съд намира, че показанията на свидетелите следва да бъдат
кредитирани, тъй като те са дадени от лица, които са близки на ищеца и имат
непосредствени впечатления от преживяванията му.
По искане на ищеца градският съд е допуснал и приел съдебно-психологична
експертиза. От заключението на вещото лице Г. Г. се установява, че Г.С. има
сангвинична темпераментова структура. Притежава по-скоро екстровертна насоченост
и относително висока социабилност. При общуването търси изява, утвърждаване и
отстояване. Не е склонен към раздразнение, има относително висок фрустрационен
праг, рядко реагира импулсивно под влияние на моментните обстоятелства. Не е
налице повишена тревожност или депресивност като личностова характеристика и
липсва висока обща предразположеност към бързо изпадане в дистрес. Но има
8
известна склонност към „соматизация“ /изпитване и споделяне на психологически
дистрес под формата на соматични симптоми и търсене на медицинска помощ за тях/.
Според вещото лице, при ищеца не се констатират психични увреждания в
смисъла на клинично разстройство, което да нарушава качествено базовите му
психични годности. Според проведеното интервю и скалите за тревожност и
депресивност, към момента на изследването не е налице клинично изразено състояние
на тревожност или депресивност. Не са налице личностови промени или когнитивни
нарушения в смисъла на заболяване.
Във връзка с воденото наказателно производство за така наречените „ромски
улици“ при ищеца са били породени трайни и интензивни негативни емоционални
състояния и психосоматичен дискомфорт. Те са довели до загуба на психоемоционална
енергия, което е намалило общата му адаптивност.Тези преживявания са очертани като
изразен стресогенен фактор. С. характеризира този фактор като такъв с висок
стресогенен потенциал в сравнение с други стресори. Отличава съдържателно делото
за „ромските улици“ като свързано с първи проект и със значително европейско
финансиране, но със създаден негативен обществен отзвук на етническо
противопоставяне. За тежестта на стресора е допринесло и това, че е засегнал
негативно функционирането му в много аспекти: професионален, партиен, социален,
семеен. В периода, през който бил обвиняем и подсъдим, усещал негативен медиен
натиск, чувствал се напрегнат и тревожен за членовете на семейството си. Като
остатъчни последици се отчитат отрицателни преживявания при мислено връщане към
ситуацията и чувство за намалена концентрация и ефективност при вземане на
решения.
В съдебно заседание на 24.10.2019 г. психологът Г. е обяснил, че в
документацията, представена по делото, е отразен преглед при психиатър, в който се
говори за „посттравматичен стрес“, но това е различно от клиничната диагноза
„посттравматично стресово разстройство“, каквато не е поставена.
Пред СГС е изслушана и съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо
лице невролог д-р Б. С.. В заключението е посочено, че ищецът С. страда от
„Окципитална невралгия. Двустранен неврит на слуховите нерви. Нарушение на
вестибуларните функции“. Оплакванията са регистрирани в края на месец май 2013 г. и
се изразяват в световъртеж, гадене и шум в ушите. Според д-р С., тези увреждания са
от общ характер, възрастово обусловени, с хронично-рецидивиращо протичане, не се
провокират от стресови фактори и не са свързани с водените срещу ищеца дела.
В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че причините за развитие на
окципиталната невралгия е дегенеративно заболяване – ошипяване в шийния отдел на
9
гръбначния стълб и увреждане на шийни коренчета. Продължителната принудителна
поза води до такива дегенеративни промени в гръбначния стълб – шиен и поясен отдел.
Градският съд е приел и експертиза, изготвена от вещо лице кардиолог – д-р Д.
Б.. В заключението на това вещо лице е посочено, че при ищеца е регистрирана
артериална хипертония през 2009-2010 г. Проведено е медикаментозно лечение, не са
отбелязани хипертонични кризи. Според д-р Б., по отношение на хипертонията не са
настъпили усложнения, ищецът провежда адекватна терапия и поддържа стойностите
на артериалното налягане в норма. Преживеният психоемоционален стрес е оказал
влияние върху психичното му състояние, но той се справил с предизвикателството и не
са настъпили органичните увреждания, характерни за дистреса.
Заключението на д-р Б. е оспорено от ищеца с твърдението, че същото е в
противоречие с представената по делото медицинска документация и по-точно –
епикризата, издадена от клиника „Кардиотонус“. В съдебно заседание вещото лице е
обяснило, че не приема диагнозата „хипертонично сърце“, поставена през 2013 г., тъй
като при изготвяне на заключението не е констатирано такова заболяване, а е
невъзможно, ищецът да е страда от „хипертонично сърце“ през 2013 г., а към 2016 г. да
се е излекувал.
А с оглед оспорване на изводите на д-р С., същата е обяснила в съдебно
заседание, че при ищеца нивото на кръвното налягане се поддържа във физиологични
граници с ниски дози медикаменти и не би трябвало да се очакват усложнения.
От П.та пред градския съд е представен препис от искова молба, от която е
видно, че ищецът е предявил искове за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди, които е претърпял от друго обвинение по чл.282 от НК за
престъпление, извършено през периода 2008-2010 г., за което също е бил оправдан. В
отговора на исковата молба това производство е посочено като „съпричиняващ
фактор“ на вредите, за които се претендира обезщетение по настоящото дело. Не са
представени доказателства за изхода на това гражданско производство.
С оглед на обсъдените по-горе доказателства, по оплакванията на
жалбоподателите въззивният съд намира следното:
ПО ЖАЛБАТА НА ИЩЕЦА Г.С.:
10
1.Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди жалбата е
частично основателна. Определеното от първоинстанционния съд е занижено.
Въззивният съд намира, че при определяне на обезщетението следва да се съобрази
обстоятелството, че обвинението за престъпление, предмет на настоящото дело, е
първото такова, предявено срещу ищеца. Всички престъпления, за които е бил
привлечен, съответно – обвинен кметът С., са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК,
тъй като предвиждат наказание „лишаване от свобода“ за повече от 5 години.
От цитираните по-горе показания на свидетелите К. и К. се установява, че
обвинението се е отразило тежко на ищеца – същият се е почувствал демотивиран в
работата си, изпитвал е тревога не само за себе си, а и за служителите на общината, и за
членовете на семейството си. Обвинението е станало достояние не само на местно, но
и на национално ниво, което също е допринесло за тежестта на вредите.
Въпреки че не се установява причинна връзка между заболяването му от
артериална хипертония и наказателното преследване, несъмнено напрежението се е
отразило и върху здравословното му състояние, върху способността му за
концентрация в изпълнение на задълженията му като орган на местната власт.
При определяне на обезщетението следва да се отчете и обстоятелството, че е
засегнато доброто име на публична личност – кмет на община и представител на
политическа партия, на лице с доказани професионални качества, избрано на
длъжността в мажоритарни избори.
Съобразявайки горните обстоятелства, въззивният съд намира, че справедливото
обезщетение е 20 000 лева и в този смисъл следва да бъде изменено
първоинстанционното решение.
В останалата й част, отнасяща се до оценката на неимуществените вреди,
жалбата на ищеца С. е неоснователна. На първо място, неоснователно е оплакването,
че съдът необосновано е приел за начало на наказателното производство датата на
образуване на досъдебното производство – 09.03.2010 г. Едно лице става обект на
наказателно преследване с привличането му като обвиняем, което в случая е
извършено на 19.01.2011 г., както правилно е приел и градският съд. Поради това и
продължителността на наказателната репресия е 2 години и 6 месеца. Следва да се
отчете също, че спрямо ищеца не е налагана тежка мярка за неотклонение.
На второ място, въпреки че обвинението се е отразило негативно върху
общественото мнение в град Ямбол, обстоятелството, че и след него Г.С. е бил избиран
още два пъти за кмет на града, води до извода, че пораженията върху публичния му
11
образ не са били толкова тежки. Освен това, както установяват свидетелите К. и К.,
негативната реакция на голяма част от жителите на Ямбол се е дължала не само на
обвинението, а и на факта, че първите средства от предприсъединителните европейски
фондове са били използвани точно за „ромските улици“. П.та не следва да носи
отговорност за нематериални вреди, причинени в резултат на обществени настроения,
основани на отношението на гражданите към определен етнос.
На трето място, въпреки че настоящият съдебен състав приема, че
наказателното производство се е отразило негативно и на здравето на ищеца, не е
установено, че именно процесното обвинение е предизвикало заболяванията. Както
беше цитирано по-горе, заболяването „окципитална невралгия“, характеризиращо се
със световъртеж, гадене и шум в ушите, е от общ характер, възрастово обусловено и не
се провокира от стресови фактори. Същото се отнася и за артериалната хипертония.
От заключението на вещото лице психолог се установява, че ищецът е човек с
устойчива психика и въпреки преживения стрес от наказателното производство, това
не е довело до личностови промени или когнитивни нарушения в смисъла на
заболяване.
Относно отразяването в медиите на обвиненията прави впечатление, че за
разлика от други случаи, при които П.та е обявявала известни личности за виновни
още преди произнасянето на съда, по отношение на кмета С. прокурори не са го
обявявали публично за виновен. Само са съобщавали за повдигнати обвинения, за
предявяване на разследването. Съобщавали са и за прекратени наказателни
производства.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че не са доказани
неимуществени вреди в такъв обем и тежест, причинени от конкретното обвинение,
които да обуславят обезщетение в размер на 100 000 лева, в какъвто размер се
претендира от ищеца. Поради това жалбата на Г.С. за разликата над 20 000 до 100 000
лева се явява неоснователна.
2. Относно претенцията за обезщетяване на имуществените вреди, жалбата на
Г.С. е изцяло основателна. Същата е била отхвърлена от градския съд поради
обстоятелството, че представеният договор за правна защита и съдействие, сключен за
наказателното производство, е нечетлив. Пред настоящата инстанция е представено
четливо копие, по което е направена констатация и от което се установява, че за защита
по досъдебно производство № 192/2009 г. ищецът е заплатил 1 100 лева адвокатско
възнаграждение.
12
В тази му част решението на СГС следва да бъде отменено и на ищеца следва да
се присъди сумата 1 100 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат от наказателно преследване.
ПО ЖАЛБАТА НА ОТВЕТНИКА П. НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:
Обстоятелството, че ищецът е бил привлечен като обвиняем и за други
престъпления, в резултат от което също е търпял морални вреди, не могат да обосноват
извод, че за процесното му се дължи обезщетение в минимален размер. В случая не би
могло да се обсъжда „съпричиняване“ по смисъла на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, а очевидно
се твърди принос към причиняване на вредите в резултат от друго наказателно
производство, провеждано срещу ищеца през същия период. Още повече, по делото не
е доказано, ищецът да е получил други обезщетения за вреди, присъдени му по реда на
ЗОДОВ.
По изложените по-горе съображения, жалбата на П.та се явява изцяло
неоснователна, поради което решението на градския съд в частта, с която е присъдено
обезщетение в размер на 10 000 лева, следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
За производството пред градския съд ищецът е документирал разноски в размер
на 6 010 лева, от които 6 000 лева заплатено адвокатско възнаграждение с начислен
ДДС и 10 лева държавна такса. Градският съд е намерил възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно и не го е намалил. От
ответната страна не е подадена молба по реда на чл.248 от ГПК за изменение на
решението в тази му част.
С оглед на уважената част от исковите претенции, с решението си СГС е
присъдил 590 лева разноски, а с решение за поправка на очевидна фактическа грешка,
постановено на 15.06.2020 г. е коригирал техническа грешка – сумата за разноските да
се чете 610 лева.
С оглед на допълнително присъденото обезщетение от общо 11 100 лева и
общата основателност на исковете за 21 100 лева, за производството пред СГС на
ищеца се дължат 1 254,31 лева. След като първоинстанционният съд е присъдил 610
лева, с настоящото решение в полза на ищеца следва да се присъдят още 644,31 лева.
13
За настоящата инстанция ищецът претендира разноски както следва: 5 лева
държавна такса по въззивната жалба; 3 120 лева адвокатско възнаграждение по
въззивната жалба на ищеца и 1 320 лева адвокатско възнаграждение за защита срещу
жалбата на ПРБ. Представителят на П.та е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. По това възражение съдът намира следното:
Относно възнаграждението за производството по жалбата на ищеца – при
обжалван интерес от 91 100 лева, минималният размер на адвокатското
възнаграждение, изчислен по реда на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г., възлиза на
3 263 лева без ДДС. Следователно, заплатеното възнаграждение не е прекомерно.
Съразмерно на уважената част от жалбата, на ищеца се дължат 380,15 лева.
Относно възнаграждението за защита срещу жалбата на ответника. При
обжалван интерес от 10 000 лева, минималното адвокатско възнаграждение е 830 лева.
С начислен върху него ДДС – 996 лева. При съобразяване на обема на защитата срещу
жалбата на ПРБ, съдът намира, че това възнаграждение следва да бъде редуцирано до
1 000 лева. Поради неоснователността на жалбата на П.та, на ищеца следва да се
присъдят 1 000 лева.
От заплатената държавна такса в размер на 5 лева, съразмерно на уважената част
от жалбата, на ищеца се дължат 0, 61 лева.
С оглед изхода на въззивното производство, на ищеца се дължат общо 1 380,76
лева разноски за настоящата инстанция.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Софийският градски съд, І Гражданско отделение, 8-ми
състав, постановено на 27.01.2020 г. по гр. дело № 10 489/2018 г., В ЧАСТТА, с която
искът на Г. И. С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 10 000 /десет хиляди/ до 20 000 /двадесет хиляди/ лева И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.ТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Г. И. С. с ЕГН
14
**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 104,
ет.4, ап.24 – адв. С. К., още 10 000 /десет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени
вреди на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, начислявана от
01.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решението на Софийският градски съд, І Гражданско отделение, 8-ми
състав, постановено на 27.01.2020 г. по гр. дело № 10 489/2018 г., В ЧАСТТА, с която
искът на Г. И. С. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за
сумата 1 100 /хиляда и сто/ лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.ТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Г. И. С. с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 104,
ет.4, ап.24 – адв. С. К., сумата 1 100 /хиляда и сто/ лева обезщетение за имуществени
вреди на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, начислявана от
01.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.ТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Г. И. С. с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 104,
ет.4, ап.24 – адв. С. К., още 644,31 /шестстотин четиридесет и четири лева и 31 ст./
разноски за производството пред СГС.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА П.ТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Г. И. С. с ЕГН
********** със съдебен адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 104,
ет.4, ап.24 – адв. С. К., 1 380,76 /хиляда, триста и осемдесет лева и 76 ст./ разноски за
производството пред Софийския апелативен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16