Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………/………..02.2021 г.,
гр. Варна
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично заседание на четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Светлана С. и с участието на прокурора при Окръжна
прокуратура Варна Силвиян И., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1969/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 АПК,
във вр. с чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба от Д.В.Д. с ЕГН **********, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, уточнена на
23.09.2020 г. и на 05.10.2020 г. (л. 13 и л. 21 от делото), с която се иска
присъждане на обезщетение в размер на 200 000 лева за периода от 15.09.2019 г. до
25.08.2020 г., за претърпени неимуществени вреди - изтезания и нечовешко
отношение от страна на администрацията на Затвора Варна, с които се нарушава чл. 3 ЗИНЗС и които причиняват силна физическа болка и страдания, доколкото на ищеца
не е бил осигурен достъп до зъболекар, не му е
разрешавано да си качва хляб в килията, а времето за хранене е ограничено,
полагал е труд без заплащане, условията в столовата са лоши – има плъхове и
течащи тръби, плъховете обикалят касетите с хляб, миризмата е на канал и на
умрели плъхове, липсва тоалетна в карето за разходка, а в спалните помещения
има хлебарки и дървеници.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез адв.
Кр. Д. поддържа исковата молба на изложените в нея основания. Позовава се на
доклади на Омбудсмана на Република България за извършени проверки в Затвора
Варна и в следствения арест – Варна, както и на решения на Европейския съд за
правата на човека. Пледира се за уважаване на иска.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието, в хода на делото и с писмено
становище от 03.02.2021 г. и с писмени бележки от 10.02.2021 г. чрез процесуалния
си представител - ст. юрисконсулт С. Ст. С., настоява за отхвърляне на иска
като неоснователен и недоказан. Изтъква се, че от представените по делото
доказателства се установява, че действията на служителите на ответника през
процесния период са били законосъобразни и съобразени с характера на
институцията. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на ответника.
Заключението на участващия в
производството представител на Окръжна прокуратура - Варна е за неоснователност
на исковата претенция, като се пледира за отхвърлянето й. Изтъква се, че
събраните в хода на съдебното производство доказателства не навеждат на извод
за осъществен фактически състав на отговорността по чл. 284, ал.3 ЗИНЗС - събраните доказателства не са достатъчни, за
да установят категорично претендираните с исковата молба незаконосъобразни
действия или бездействия на служителите на Затвора – Варна, които да
осъществяват състава на нарушение по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС.
Административен съд – Варна, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на фактите, изведени от събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Д.В.Д., ЕГН № **********, е
постъпил в Затвора Варна на 02.08.2019 г. и изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 2 години и 4 месеца при първоначален „Строг“ режим - писмо
с рег. № 259/19 от 22.10.2020 г. на Началника на Затвора Варна, л. 40 от делото.
По отношение твърдението на ищеца за
неосигуряване на достъп до зъболекар, ответникът представя два броя молби на
ищеца от 20.07.2020 г. и от 06.08.2020 г. (л. 132 и л. 136 от делото). С
молбата от 20.07.2020 г. ищецът е поискал разрешение да бъде изведен на външен
преглед и снимка на зъбите. На молбата е положена резолюция от 20.07.2020 г.
„За становище от зъболекар“, като обективираното такова на 21.07.2020 г. от д-р
Славчева (на гърба на молбата) е „да се изведе на зъболекар извън затвора“.
Позовавайки се на становището на д-р С., на 22.07.2020 г. е вписана резолюция
за уважаване на молбата на ищеца да бъде изведен за снимка. С втората молба от
06.08.2020 г. ищецът е поискал да бъде изведен на външен специалист – лицево
челюстен хирург и да му бъде направена снимка на зъбите и челюстта. Според
писмо с рег. № 259/19 от 25.11.2020 г. на Началника на Затвора Варна при
извършване на прегледа на ищеца на 21.07.2020 г. на лишения от свобода е
обяснено, че разходите по всички манипулации, извършвани извън територията на
Затвора Варна следва да се поемат от него, а след втората молба от 06.08.2020
г. ищецът е бил повикан и му е разяснено, че прегледът при лицево челюстен
хирург и евентуално нуждата от извършване на манипулация се поемат от лишения
от свобода. В подкрепа на последния факт е и докладна записка от 22.10.2020 г.
на мл. инспектор С.С – надзирател в Затвора Варна (л. 56 от делото), според
която С. е извикал ищеца при д-р С. (зъболекар към МЦ) във връзка с постъпила
молба от ищеца за извеждането му до външно болнично заведение при специалист
лицево челюстен хирург (ЛЧХ) и снимка на зъбите и челюстта, като на ищеца е
било разяснено, че в гр. Варна няма ЛЧХ, който да работи по здравна каса и
прием при такъв специалист трябва да бъде платен. Според докладната записка ищецът
е заявил, че ще уговори с майка си ден и час и плащането, но след 10 дни
надзирателят е видял ищеца и последният му е казал, че майка му изпитва
финансови затруднения и ще отложи нещата, като оттогава са изминали 3 месеца и
молбата на ищеца няма развитие.
Приложени са 6 бр. (от л. 117 до л.122) молби от ищеца до затворническата
администрация, подадени в периода от 20.07.2020 г. до 06.08.2020 г., за
извеждането му до външно лечебно заведение за преглед и консултация със
специалисти от различни области на медицината по повод различни негови
здравословни оплаквания.
По отношение на твърденията на ищеца, че
не му е разрешавано да си качва хляб в килията, ответникът представя график за
хранене на лишените от свобода в Затвора гр. Варна, утвърден от Началника на
Затвора Варна (л. 142 от делото), според който времето за хранене (закуска,
обяд и вечеря) е по 20 минути и е достатъчно предоставеното време за хранене. С
писмо на Началника на Затвора Варна с рег. № 259/19 от 13.11.2020 г. – л. 130-131
от делото, се сочи, че на ищеца не му е давано предписание (по чл. 68, ал. 3 от
ППЗИНЗС), въз основа на което същият да взема хляб от столовата и да го внася в
спалното помещение. Представена е молба на ищеца от 22.07.2020 г. до ИСДВР (л.
133 от делото) за служебна бележка от медицинско лице, за да можел да си качва
храна, защото имал проблем със зъбите и лично зъболекарят преди това му бил
издал такава бележка. От вписаното от д-р С. на 23.07.2020 г. на гърба на
въпросната молба се установява, че такава предходна бележка не е била издавана
от нея.
Във връзка с доводите на ищеца за полагане
на труд без заплащане, ответникът представя Заповед № 330 от 25.10.2019 г. (л. 57) на Началника на Затвора Варна относно
възлагане на доброволен неплатен труд като общ работник на лишения от свобода
Д. Д. в цех „Профили“, както и Заповед № 130/01.06.2020 г. (л. 58) за
преназначаването му на длъжност „шлосер“ в механичен цех, където да полага
доброволен труд. Представена е и Заповед № 215/18.08.2020 г. на Началника на
Затвора Варна за спиране от работа на ищеца Д. Д., считано от 18.08.2020 г.,
поради извършени от него дисциплинарни нарушения - употреба на наркотични
вещества и алкохол, както и Заповед № 242/14.09.2020 г. на Началника на Затвора
Варна, идентична на предходно посочената (л. 59-60).
Ответникът прилага и справка относно
излизане на работа и получени възнаграждения в ДП „Фонд Затворно дело“
поделение гр. Варна за л.св. Д.В.Д. за периода: 01.06.2020 г. – 30.09.2020 г.,
от която е видно, че през посочения период Д. е излизал на работа като шлосер
към „Механичен цех“ към ДП „Фонд затворно дело“ ТП – Варна само през м. 06.2020
година. За този период ищецът е отработил 22 работни дни, за които е получил
сума от 38,74 лв., отнесени по партида за лавка.
Във връзка с доводите на ищеца Д. Д. по
отношение на условията в столовата (наличие на плъхове и течащи води) и в
спалните помещения (наличие на хлебарки и дървеници), ответникът представя 13
бр. протоколи за извършени планирано и извънредно услуги по мониторинг, дезинсекция
и дератизация от „Д.Д.Д. – 1“ ООД в Затвора Варна ежемесечно за периода 15.09.2019
г. - 25.08.2020 г. (л. 42-54 от делото). Според представените от Затвора Варна
справки (л. 55 и л. 130 от делото) извършваните минимум веднъж месечно от
оторизираната фирма услуги са по утвърден график и обхващат както общите части
(затворническа кухня, столова, перално помещение, работни помещения и др.),
така и всички спални помещения като освен планови, са извършвани и извънредни
третирания, като са ползвани описаните препарати и третиране чрез атомизация.
Ответникът заявява (справка от инспектор в
Затвора Варна, л. 55 от делото), че в периода от 17.10.2016 г. до 26.01.2017 г.
в Затвора Варна са извършени СМР за изграждане на санитарни възли във всички
спални помещения, оборудвани с мивки с течаща вода, като изтъква, че санитарни
възли (WC) с мивки и бани с топла вода има и в коридорите и достъпът до тях е
непрекъснат. Според соченото от Началника на Затвора Варна в писмо до ГДИН (л.
130-131 от делото), в зоната за провеждане на престой на открито няма изграден
санитарен възел, но лишените от свобода могат да ползват санитарните възли в
спалните си помещения, както преди, така и след провеждане на престоя на открито,
като правото на лишените от свобода на престой според чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС е не
по-малко от един час на ден, респ. не е задължително за лишените от свобода
провеждането му. Освен това се сочи, че престоят на открито се провежда по
предварително утвърден график и лишените от свобода са запознати с него, а и
при възникнало неразположение, физиологични нужди или друг проблем лишените от
свобода винаги могат да изявят желание да се приберат в спалното си помещение.
По отношение на твърденията на ищеца за
условията в столовата и в спалните помещения ответникът се позовава на това, че
се извършват периодични и извънредни мониторинг, дезинсекция и дератизация
минимум веднъж месечно, както и че хигиената в столовата се извършва по
утвърден график (л. 130 и л. 55 от делото).
По настояване на ищеца по делото се
приобщени свидетелски показания на л.св. З.А.Я. и л.св. К.Е.И..
Пред съда св. З.Я. заявява, че през
исковия период е пребивавал в Затвора Варна и познава ищеца, но не е бил с него
в едно спално помещение, нито в една група. Заявява, че по време на разходките
в затворническото каре в Затвора Варна и в случай на физиологична нужда
лишените от свобода: „някой път се обаждаме на надзирателя, някой път
отиваме на двора“. Твърди, че не винаги, когато се обадят на надзирателя,
им се осигурява достъп до тоалетна, а, ако такъв им се осигури, не винаги ги
връщат обратно в карето за разходка. Заявява, че до началото на м. март 2019 г.
е работил в столовата и на шубера в кухнята на затвора. Свидетелства, че през
периода, в който е работил в кухнята, се е извършвала дезинфекция и
дератизация. Имало е и специално назначени хигиенисти в столовата, чието
задължение е било да почистват местата за хранене с препарати след нахранването
на всеки отряд. Въпреки това се е случвало да види екскременти на гризачи върху
масите за хранене, което си обяснява с това, че сградата на затвора е много
стара. Виждал е през столовата да преминават плъхове, но не може да си спомни колко
пъти се е случвало това през исковия период. Пояснява, че си спомня да е виждал
гризачи в столовата, но не може категорично да каже същото и за кухнята, тъй
като това са две различни зони в затвора. Спомня си, че е виждал как на ищеца
му става лошо и му се „повдига“ по време на хранене. Според показанията на
свидетеля, над предните маси в столовата минавала фекална тръба, която „през
повечето време тече“. Твърди, че в столовата лишените от свобода нямат
определено място, което са длъжни да заемат - всеки сам си избирал къде да
седне.
От показанията на разпитания свидетел К.
Е. И. е видно, че същият не е бил с ищеца в едно спално помещение, но са били в
една група – ІІІ, и са били настанени в един коридор. Поради настъпил на
01.11.2019 г. трудов инцидент със свидетеля, същият е бил настанен за дълъг
период – около 3 месеца, в лечебно заведение, след което е настанен в
медицинската служба на затвора Варна, където е и понастоящем. След връщането си
от болницата се е виждал с ищеца три- четири пъти, като първият път е бил през
м. февруари 2020 г. Заявява, че до настъпване на трудовия инцидент е бил
бригадир на ищеца в цеха за производство на поцинковани профили. Не си спомня
колко време са работили заедно. Заявява, че е виждал гризачи да се разхождат по
масите в столовата и „по мозайката, отзад, където стоят кофите за болашика“.
Свидетелства за наличието на тръба в столовата, която минава над някои от
масите като твърди, че същата е фекална. Заявява пред съда, че последната смяна
от полагащите труд лишени от свобода се храни последна след 18,00 ч. и тогава
хората са по-малко на брой, но, когато се хранят с отрядите, се хранят
едновременно по две групи, като всеки сам си избира място по масите. В
останалите случаи всеки се храни там, където си намери място. Твърди пред съда,
че е бил свидетел как на ищеца му прилошава в столовата и отказва храна, заради
течащата над масите тръба, от която текат води с неустановен произход и странен цвят. На въпрос
на съда отговаря, че след връщането си от болницата не се храни в
затворническата столова, а се храни на място – в медицинския център. Заявява
пред съда, че в Затвора Варна има зъболекаричен кабинет, но той „много често не
функционира“. Не е ставал свидетел на случай, в който по време на разходка в
карето ищецът да се е обърнал към надзирател с молба да го пусне в сградата, за
да ползва тоалетна, и това да му е било отказано.
На въпрос на процесуалния представител на
ищеца отговаря, че е виждал дървеници в спалните помещения. Дори е бил хапан от
тях, въпреки че е виждал да идва фирма, която пръска срещу инсектите. Заявява,
че спалното помещение (№ 327), в което е бил настанен преди трудовия инцидент от 01.11.2019 г. се
намирало точно срещу това на ищеца Д. Д.. Всички лишени от свобода били
задължени сами да поддържат хигиената в спалните помещения и това се правело от
повечето от лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в Затвора Варна, но
въпреки това дървеници имало. Те не се повлиявали от третирането с препарати,
което е извършвано от наета фирма, а, по думите на свидетеля, дори тези
действия ги активирали още повече.
Свидетелят К. И. излага пред съда, че
всички лишени от свобода, които започват работа в тази фирма (има се предвид ДП „Фонд затворно дело“ –
поделение Варна) излизат на старт „доброволен труд“. На въпрос на съда дали на лишения от
свобода се предоставя някакъв документ в случай, че премине от доброволен труд
към труд срещу заплащане, свидетелят отговаря, че не може да каже категорично,
но предполага, че такъв документ се издава и се прилага към затворническото
досие на съответното лице. Заявява, че когато той е преминал от доброволен труд
към труд срещу заплащане му е предявен документ, върху който се е разписал, но
самият документ не му е връчен и не се съхранява у него. От самия ищец е
разбрал, че са го спрели от работа поради дисциплинарно нарушение – употреба на
наркотици. Не си спомня ищецът да е бил спиран от работа докато са работили
заедно през периода от 25.10.2019 г. до 01.11.2019 г., когато е настъпил
трудовият инцидент с К. И..
Не са налице основания за некредитиране на
свидетелските показания, независимо, че свидетелят К. И. е ищец по
административно дело, с предмет идентичен с настоящия иск. Съдът намира
показанията за достоверни и обективни.
Въз основа на така изяснената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
На основание чл. 128, ал. 1, т. 4 от АПК и
по аргумент от чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 132, ал. 1 от АПК предявените
искове са подведомствени и родово подсъдни на административните съдилища.
Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, когато искът се основава на
незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред
който е предявен искът за обезщетението. Този иск се предявява, съгласно чл.
285, ал. 2 от ЗИНЗС, пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес
на увредения. Изхождайки от цитираните разпоредби и съобразно обстоятелствата,
на които се основава разглеждания в настоящото производство иск, следва, че
родово и местно компетентен да се произнесе по него е Административен съд –
Варна.
По аргумент от чл. 205 от АПК (според
която разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите), във връзка със чл. 285, ал. 2 и чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, надлежно пасивно легитимирани по иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са
юридическите лица, към който са съответните специализирани органи по изпълнение
на наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на
нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби се осъществява от ГДИН – юридическо лице към министъра на правосъдието
на бюджетна издръжка, а затворите, поправителните домове и областните служби
"Изпълнение на наказанията" са териториални служби на ГДИН.
Дейността на администрацията на затвора е дейност по
осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията
лишаване от свобода и по своя характер представлява административна дейност на
орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия. От
всичко, изложено по-горе следва, че за разглеждания в настоящото производство
исков период - от 15.09.2019 г. до 25.08.2020 г., ГДИН притежават необходимата
пасивна процесуална легитимация.
Искът е допустим и съдът следва да го разгледа по
същество.
По
основателността на иска:
Съгласно чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС се
съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е
неизчерпателно.
В настоящия случай оплакванията на ищеца не са
насочени към конкретни неправомерни действия на ответника, а по-скоро са
оплакване срещу бездействие от негова страна.
От събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав на съда намира, че не се
доказа по делото нито едно от заявените от ищеца основания, от които твърди, че
е търпял неимуществени вреди през исковия период:
І. Неоснователни са доводите на ответника
за бездействие на администрацията на Затвора Варна във връзка с негова молба да
бъде изведен на външен зъболекар/специалист „Лицевочелюстна хирургия“. Съгласно
чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС, медицинското обслужване на лишените от свобода се
осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение,
разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона
за лечебните заведения.
Между страните в настоящото производство
не е спорно, че в Затвора Варна има разкрит медицински център, към който има и зъболекарски
кабинет. Последното се потвърждава и от гласните показания на разпитания по
делото свидетел К. Е. И..
От доказателствата по делото е видно, че
първата молба на ищеца за осигуряване на достъп до специалист по дентална
медицина е от 20.07.2020 г. (л. 132 от делото), въпреки че в нея се твърди, че чака да бъде „изведен на
външен преглед“ от няколко месеца. В молбата е посочено, че не просто иска
консултация с дентален специалист, а настояването му е да бъде прегледан от външен специалист. Според посоченото
върху самата молба и в справка с рег. № 259/19 от 25.11.2020 г. молбата е
разгледана веднага. На 21.07.2020 г. е извършен преглед, като е отбелязано
становището на д-р С. „с мнение да се изведе на зъболекар извън затвора“, както
и на 22.07.2020 г. на д-р Р. - за уважаване на молбата. След извършения преглед
на Д. е обяснено, че разходите по всички манипулации, извършвани извън
територията на Затвора Варна следва да се поемат от него (Писмо на Началника на
Затвора Варна с рег. № 259/19 от 25.11.2020 г., л. 146 от делото).
На 06.08.2020 г. е постъпила втора молба
от Д. (л. 136 от делото), като този път е поискал да му се осигури достъп до
специалист по лицево-челюстна хирургия (ЛЧХ), както и да му се направи рентгенова
снимка. От приложената към доказателствата докладна записка № 7708 от
22.10.2020 г. (л. 56) на надзирател І ст. Ст. С. става ясно, че по повод неговите молби за
преглед при външен специалист по дентална медицина/ЛЧХ ищецът Д. Д. е повикан за
разговор в медицинския център в Затвора, където д-р С. му е разяснила, че такава
консултация с външен специалист не може да бъде направена по Здравна каса, а
само срещу заплащане от негова страна. Пред д-р С. и пред присъствалия на
разговора надзирател Ст. С, Д. е заявил, че ще помоли майка си за съдействие
като му осигури нужните средства и му запише час за преглед при специалист ЛЧХ,
след което своевременно ще уведоми затворническата администрация, за да бъде
организирано извеждането му. В докладната записка е посочено, че в разговор
между същия надзирател и ищеца, проведен около 10 дена след разговора с д-р С.
в МЦ, Д. е заявил, че към този момент майка му не разполага с нужните пари,
което налага да отложи посещението си при лекар от външно лечебно заведение за
по-късен етап. Към датата на изготвяне на докладната записка – 22.10.2020 г.
няма последващи действия от страна на ищеца. Изложените в докладната записка факти
не са оборени по надлежен ред от ищеца. Нещо повече, същите се потвърждават от
писмо с рег. № 259/19 от 25.11.2020 г. на Началника на Затвора Варна (л. 146 от
делото).
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба №2/
22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода, денталната медицинска помощ на лишените от свобода се
осъществява от лекар по дентална медицина от медицинския център в мястото за
лишаване от свобода. В чл. 135, ал. 1 ЗИНЗС законодателят е установил, че
лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване
от свобода, когато: 1. в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода
няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2. се налага лечение на
инфекциозни заболявания; 3. са необходими консултативни прегледи или
специализирани изследвания. Разглежданият случай не се установява по делото, че
попада в някоя от посочените в чл. 135, ал. 1 ЗИНЗС хипотези. Желанието на
ищеца да потърси консултация с външен специалист, а не с медицинското лице,
което е на разположение в медицинския център към Затвора Варна, е негов личен
избор. Предвид това следва да се има предвид разпоредбата на чл. 137, ал. 1,
изречение І-во ЗИНЗС, съгласно която при несъгласие с определената диагноза или
назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска
консултация със специалисти от други лечебни заведения, като в случая
законодателят има предвид диагнозата и лечението, назначени от специалист в
специализираната болница за активно лечение или МЦ към съответното пенитенциарно
заведение. Текстът на молбата от 20.07.2020 г. имплицитно съдържа в себе си
отказ на ищеца да се съгласи и да приеме въобще диагноза и/или лечение,
назначени му от специалист към МЦ на Затвора Варна. На същия извод навежда и
съдържанието на останалите молби на Д. Д. за консултация по повод на други негови
медицински оплаквания – молба от 28.07.2020 г. (л.119), молба от 04.08.2020 г.
(л. 120), молба от 06.08.2020 г. (л. 121), в които Д. Д. заявява потребност от
медицинска помощ, но настояването му е да бъде прегледан от външен специалист. Този
извод на съда се подкрепя и от обстоятелството, че въпреки липсата на
възможност близките му да му осигурят преглед в лечебно заведение, извън
затвора, ищецът алтернативно не е потърсил помощ от специалиста, който обслужва
лишените от свобода в Затвора Варна. Предвид изложеното съдът приема, че
непровеждането на консултация с медицинско лице – специалист в предпочитаната
от ищеца област на медицината не се дължи на бездействие от страна на
ответника, а е резултатът от негово решение да търси помощ извън МЦ при Затвора
Варна, както и от други обстоятелства, които не могат да бъдат вменени във вина
на ответника. Този извод на съда намира опора и в доказателствата, приложени от
ответника, от които е видно, че при възникнала за ищеца основателна нужда от
медицинска помощ, такава му е била оказвана своевременно. Осигурявани са му и
предписаните от съответния специалист лекарства.
По делото не се събраха доказателства, от
които да е видно, че в МЦ към Затвора Варна е съществувала обективна
невъзможност да му бъде оказана помощ от специалист в денталната медицина. Обстоятелството,
че становището на медицински специалист при МЦ към Затвора Варна е да се изведе
Д. на зъболекар извън затвора, само по себе си не обосновава невъзможност за
оказване на медицинска помощ в МЦ към Затвора Варна, а може да се разглежда
като желание да се уважи искането на лишения от свобода да бъде изведен на
външен преглед. Изложеното дотук налага извод, че ищецът не е бил лишен от
медицинска грижа, в това число и от помощ от зъболекар.
ІІ. Неоснователно е и твърдението за
претърпени от ищеца неимуществени вреди поради липса на разрешение от страна на
затворническата администрация да качва хляб от столовата в спалното помещение. Според
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ППЗИНЗС храненето на лишените от свобода се
извършва съгласно утвърдения график за разпределение на времето. Видно от
представения на л. 142 от делото график за хранене на лишените от свобода в
Затвора Варна, същите са разпределени в три групи за хранене, всяко от които
разполага с 20 минути за хранене в интервали между 6,00 ч. и 7,00 ч., между
11,00 ч. и 12,00 ч. и между 17,00 ч. и 18,00 часа. На четвърта група, включваща
ІІІ гр., ІV гр., VІ гр. и VІІ гр., е разпоредено да се хранят на място в
коридорите си по график. От това следва, че храненето се извършва само в
затворническата столова и в коридорите на конкретно посочените групи. Видно от
показанията на св. К. И., изключение от задължението да се хранят в столовата се
прави и за настанените лежащо болни в медицинския център на затвора.
По делото не са представени доказателства,
от които да е видно, че на ищеца е издадено предписание от лекар или друг
документ от медицинско лице в посочения от него смисъл – да изнася храна от
столовата в спалното помещение. Точно обратното! Към доказателствата е
приложена молба на Д. Д. от 22.07.2020 г. (л. 133 от делото), в която същият твърди за издадена от медицинско лице служебна бележка, с
която му е разрешено да качва храна от столовата в спалното помещение, която не
е у него поради конкретни причини. На гърба на молбата д-р Славчева –
медицинско лице към МЦ в затвора Варна, на 23.07.2020 г. е посочила, че не е
запозната със случая и не е издавала такава служебна бележка на Д.. От
изложеното следва, че ищецът не се е обръщал с такъв въпрос към администрацията
на Затвора Варна. В допълнение към горното следва да се посочи, че липсват
доказателства качването на храна от столовата в спалните помещения да е
разрешено на други лишени от свобода, което да се възприеме от съда като
основание ищецът Д. Д. да се чувства дискриминиран, каквито доводи са изложени
в исковата молба.
ІІІ. Неоснователно е оплакването на ищеца
за това, че е полагал тежък физически труд без заплащане.
От представените от ответника
доказателства, приложени по делото л. 57 -61 е видно, че със Заповед № 330 от
25.10.2019 г. на Началника на Затвора Варна на ищеца Д.Д. е възложено да
полагал доброволен неплатен труд за почистване и поддръжка на цех „Профили“.
Трудовата дейност на Д. е спряна със Заповед № 215 от 18.08.2020 г. на Началника
на Затвора Варна, издадена на основание чл. 170, ал. 3 ППЗИНЗС, във вр. с ал.2
от същата норма - поради извършени дисциплинарни нарушения. За периода от
25.10.2019 г. до 18.08.2020 г., през който ищецът е полагал труд, е получил
възнаграждение само за м. юни 2020 г. в размер на 38,74 лв., след направени
удръжки по наложен запор върху доходите му. Ответникът уточнява (писмо с рег. №
259/19 от 13.11.2020 г. – л. 130 от делото), че процесното възнаграждение е във
връзка с извънредна спешна поръчка по договор за ремонт на казани, сключен с ДП
„ФЗД“, което е наложило включването в изработката и на л.св. Д., за което
съгласно количеството и постигнатата норма и направените удръжки по наложен
запор на ищеца, на последния е изплатена само сумата в размер на 38,74 лв. Не
се установява по делото ищецът да е полагал в исковия период друг „тежък
физически труд“, за който да не е получил заплащане, което да го е карало да се
чувства използван и ограбен. Ответникът уточнява и че по грешка е издадена
втората заповед № 242/19.09.2020 г., която дублира първата Заповед № 215 от
18.08.2020 г. на Началника на Затвора Варна, тъй като още с първата заповед Д.
е бил спрян от работа.
От показанията на св. К.Е. И. е видно, че
всички лишени от свобода, които желаят да полагат труд, стартират трудовата си
дейност с полагането на доброволен труд, който не се заплаща. След определен
период от време, при наличие на определени обстоятелства, които свидетелят не
може да посочи, затворническата администрация променя правното положение на
лишения от свобода, като му позволява да премине от доброволен неплатен труд към
заплатен такъв.
Според текста на чл. 80, ал. 1 ЗИНЗС, с
изрично писмено съгласие на лишените от свобода администрацията на затвора може
да им възлага доброволен неплатен труд за определени дейности, изброени от т. 1
до т. 5. Списъкът на дейностите не е изчерпателен предвид посоченото в т. 5
„други дейности“. В следващата алинея 2 законодателят доразвива нормата, като посочва,
че времето, през което лишените от свобода са положили доброволен труд, се
зачита за намаляване срока на наказанието. От изложеното следва, че, докато
изтърпява наказанието си, лишеният от свобода може да избира между две
алтернативи - да не полага труд и да изтърпи пълния размер на наказанието
„лишаване от свобода“ или да полага труд, което ще бъде зачетено за намаляване
срока на наказанието. Полагането на труд не може да бъде наложено принудително
на лишения от свобода, а е следствие от негово самостоятелно решение. В
исковата молба не се съдържат твърдения, че е бил принуден от затворническата
администрация да полага доброволен неплатен труд. Следва да се има предвид и
това, че макар доброволният труд да не е платен, то той не е безвъзмезден.
Насрещната престация за този труд е под формата на зачитане на отработеното
време за намаляване срока на наказанието, което лишеният от свобода изтърпява.
ІV. Не се възприемат твърденията на ищеца
за наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника по
поддържане на хигиената в кухнята и столовата в Затвора Варна. От ответника са
представени 13 бр. протоколи за извършени услуги по третиране на помещения
срещу насекоми и гризачи. Такива дейности са извършвани през целия исков период
- планирано и извънредно. Това се потвърждава и от гласните показания на
разпитаните по делото свидетели. От изложеното се налага извод за неоснователност
на твърденията за бездействие от страна на затворническата администрация по
хигиенизиране на кухнята и столовата. Съществуват и други фактори, които
способстват за наличието на насекоми и гризачи в посочените помещения, въпреки
усилията на администрацията да дезинсекцира и дератизира всички площи в Затвора
Варна. Това може да се дължи на неполагането на достатъчно грижи за хигиената в
спалните помещения и в столовата, като следва да се има предвид, че
задължението за поддържане на тази хигиена е възложено на самите лишени от
свобода. В случая, вероятно действително са налице насекоми и гризачи и именно
поради това администрацията на Затвора Варна е възложила както планирано, така
и извънредно предоставяне на услугата по мониторинт, дезинсекция и дератизация на
спалните и на общите площи в сградата. Следва да се има предвид обаче че е ноторно
известно е, че борбата с дървеници и хлебарки, както и с гризачи (плъхове и
мишки) е трудна. От представените от ответника протоколите за реално извършени
услуги по мониторинг, дезинсекция и дератизация се установява релевантният факт
на предприемане на действия от страна на затворническата администрация, с цел
осигуряване на лишените от свобода на добри условия в спалните и в общите
помещения.
От гласните показания на разпитаните по
делото свидетели категорично се установи, че по тавана на столовата минава
тръба, както и че под нея има разположени маси за хранене, но не над всички
маси. Не е установено по категоричен начин предназначението на тръбата да е за
отвеждане на отходни води. В показанията си пред съда св. И. твърди, че от
тръбата капят „неуточнени води със странен цвят“. В този смисъл не е установено
по несъмнен начин, че капките, които падат от тръбата, възможно – и върху
намиращите се под нея маси, се дължат на теч от самата тръба или става дума за
конденз поради наличие на разлика в температурата на въздуха в столовата и
температурата на преминаващите през тръбата флуиди, какъвто и да е техният произход
и състав. От показанията на св. Здр. Я. е видно, че в столовата е имало
специално назначени лица-хигиенисти, на които е възложено да почистват и
дезинфекцират масите след всеки отряд.
Съдът съобрази, че в хода на настоящото
производство се установи по категоричен начин и че при хранене лишените от
свобода не са задължени да заемат конкретни места, а имат възможност да сами да
избират мястото, където да се хранят. Тоест за Д. Д. е съществувала възможност
да избере сам място за хранене.
Съдържащите се в исковата молба доводи за
лоша хигиена в столовата са плод на субективни възприятия и нагласи на самия
ищец, а не са резултат от бездействия на администрацията на Затвора Варна.
V. Неоснователни са твърденията на ищеца
за неправомерно бездействие от страна на ответника поради липса на тоалетна в
карето за разходки. Видно от приложената на лист 55 от делото справка, в
периода от 17.10.2016 г. до 26.01.2017 г. в Затвора варна са извършени СМР по
изграждане на санитарни възли – WC и мивка с течаща вода, във всяко спално помещение, като санитарни възли,
мивка и баня с топла вода има и във всеки коридор на затвора, а достъпът до тях
е непрекъснат. Тези факти не са оборени от ищеца. Съгласно чл. 71, ал. 3 от
ППЗИНЗС, по време на престоя на открито администрацията на затвора осигурява
подходящи условия - съоръжения, екипировка и организирани дейности, насърчаващи
поддържането на добро физическо здраве. Липсва правна регламентация, която да задължава
пенитенциарните заведения в Република България да изградят санитарни възли в
карето за разходки на открито. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС
сочи, че лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от
един час на ден. Престоят на открито е право на лишения от свобода, а не негово
задължение, т.е. в случаи на здравословно неразположение лишените от свобода
могат да откажат да излязат на разходка в карето. От свидетелките показания по
делото и от заявеното от ответника в хода на делото се установява, че в случай
на неотложна физиологична нужда всеки лишен от свобода може да се обърне към присъстващия
в карето надзирател с молба да се върне в сградата. Според изявленията на
самите свидетели, ако е имало откази от страна на надзирателите, то това
по-скоро са изключения, а не обичайна практика в Затвора Варна. По делото не се
събраха доказателства, от които да е видно, че на ищеца в исковия период е
отказвано да бъде допуснат в сградата и да ползва WC, след като е бил изведен на открито.
VІ. Неоснователни са и оплакванията за
лоша хигиена в спалните помещения и наличието на инсекти в тях – хлебарки и
дървеници. Аргументите на съда за липса на бездействие от страна на ответника
са аналогични с тези, изложени в т. ІV на мотивите към настоящото съдебно
решение. По делото са представени убедителни доказателства за провеждани
мониторинг, дезинсекция и дератизация – планово и извънредно, на всички площи на
Затвора Варна за целия исков период. Това се потвърждава и от показанията на
разпитаните свидетели.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е
обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
Твърдените от ищеца незаконосъобразни
бездействия обаче съдът не установява, а липсата на материалните предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 284, ал.1, вр. с чл.
3 ЗИНЗС, обуславя извод за неоснователност на предявения иск и като такъв същият
следва да се отхвърли.
Независимо от изхода на делото –
отхвърляне изцяло на иска, претендираното от ответника присъждане на
юрисконсултско възнаграждение не следва да се уважава. По аргумент от чл. 286,
ал. 2, във вр. с ал. 3 от ЗИНЗС, при пълно отхвърляне на иска, ищецът е
задължен за направените от ответната страна разноски по производството, като
същите не включват адвокатски и/или юрисконсултски възнаграждения. Разпоредбите
на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС са специални и дерогират чл. 78, ал. 3 ГПК. (Решение
№ 9725 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10167/2019 г., III о., докладчик
съдията Аглика Адамова, Решение № 17703 от 27.12.2019 г. на ВАС по адм. д. №
2062/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова, Решение № 17581 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2174/2018 г., III о.,
докладчик съдията Пламен Петрунов и др.)
На основание чл. 203 АПК, във вр. с чл.
285, ал. 1 ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.В.Д. с ЕГН **********, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието за
присъждане на обезщетение в размер на 200 000 лева за периода от 15.09.2019 г.
до 25.08.2020 г., за претърпени неимуществени вреди - изтезания и нечовешко
отношение от страна на администрацията на Затвора Варна, с които се нарушава
чл. 3 ЗИНЗС и които причиняват силна физическа болка и страдания, доколкото на
ищеца не е бил осигурен достъп до зъболекар, не му е разрешавано да си качва
хляб в килията, а времето за хранене е ограничено, полагал е труд без
заплащане, условията в столовата са лоши – има плъхове и течащи тръби,
плъховете обикалят касетите с хляб, миризмата е на канал и на умрели плъхове,
липсва тоалетна в карето за разходка, а в спалните помещения има хлебарки и
дървеници.
Решението може да се оспори с касационна
жалба пред тричленен състав на Административен съд - Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: