Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2025 12.11.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Пловдив, XXIV състав,в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДАРИНА МАТЕЕВА
Членове: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретар К.Р.
и с участието на
прокурор Владимир Вълев
като разгледа
докладваното от съдия Д.Матеева
КАН дело № 2277 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, във връзка с
чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от „Тейсти 13“ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Асеновград, ул. “Съединение“ №20,представлявано от ***С.И.П.против Решение №
1217 от 30.07.2020г.,постановено по АНД № 6668 по описа за 2019г. на Районен
съд-Пловдив , XIV н.с.,с което е потвърдено наказателно
постановление/НП/№433705-F440979/08.05.2019г.
на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив,с което на „Тейсти
13“ЕООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция „в размер на 500 лева,за нарушение на чл.86,ал.1 и
ал.2 ,вр.с чл112,ал.1 ППЗДДС ,вр.чл.180,ал.2,вр.ал.1
от ЗДДС.
Касаторът счита, че обжалваното решение
е неправилно и незаконосъобразно,издадено в нарушение на материалноправните
разпоредби и процесуалните правила и в пълно несъответствие с фактическата
обстановка.Основните доводи са за нарушение на чл.40,ал.1 от ЗАНН свързани с
връчване на поканата за съставяне на АУАН по електронен път,както и досежно
неправилно определяне размера на имуществената санкция.
Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, както
и отмяна на издаденото наказателно постановление .
Ответникът по касационната жалба – ТД на
НАП-Пловдив,чрез процесуалния си представител юрисконсулт Манолева, поддържа
становище за неоснователност на жалбата ,както и ,че оспореният съдебен акт следва
да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 120 лева.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба ,предявена
от „Тейсти 13“ЕООД против наказателно
постановление/НП/№433705-F440979/08.05.2019г. на Директора на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив,с което на дружеството-касатор е наложено
административно наказание имуществена
санкция в размер на 500 лева,за нарушение на чл.86,ал.1 и ал.2 ,вр.с чл112,ал.1
ППЗДДС ,вр.чл.180,ал.2,вр.ал.1 от ЗДДС.
От фактическа страна е установено,че „Тейсти
13“ЕООД извършвало търговска дейност
като по негово усмотрение на 25.09.2018г. подало заявление за регистрация по
ЗДДС в ТД НАП -Пловдив. Била извършена проверка за установяване наличие на
предпоставките за регистрация и в хода на същата се установило, че всъщност
задължителните предпоставки за това, а именно оборот над 50 000лв бил достигнат
в по-ранен период, а именно от 01.07.2018г. до 21.08.2018г. оборота бил 50
191.07лв. Следователно заявлението за регистрация е следвало да се подаде още
преди септември 2018г., а след регистрацията, дружеството жалбоподател следвало
да издава данъчни фактури с отразен и начислен ДДС. Тъй като това не било
сторено, а проверяващите установили, че за м.09.2018г. има извършени облагаеми
доставки на стойност 1230.00лв, то за тях „Тейсти 13“ЕООД следвало да начисли
ДДС в размер на 205лв. Ето защо срещу дружеството -жалбоподател бил съставен АУАН
№ F440979/09.11.2018г.
Горното е квалифицирано като нарушение
на чл.180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 112,
ал. 1 от ППЗДДС.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е
възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на основание чл.
180, ал. 2, вр. ал. 1 ,вр. чл. 86, ал. 1
и ал. 2 от ЗДДС и във вр.чл.112,ал.1 от ППЗДДС е наложил на нарушителя
имуществена санкция в размер на 500лева.
При така установената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел, че нарушението е установено
безспорно като от обективна, така и от субективна страна,не са допуснати
съществени процесуални нарушения.По отношение на въведените в обстоятелствената
част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и
задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и
събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят
от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани
от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на
основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Доводите,които са изложени в касационната
жалба са идентични на тези,които са направени и пред въззивната
инстанция.Първото възражение,че е налице нарушение на чл.40,ал.1 от ЗАНН,тъй
като дружеството-касатор е било поканено да са яви в ТД на НАП-Пловдив за
съставяне на АУАН по електронен път ,а не му е било съобщено по реда на чл.84
от ЗАНН,препращаш към НПК и съответно към способите визирани в чл.180 или
чл.178 от НПК,е неоснователно.Съдът намира,че действително е налице процесуално
нарушение във връзка с поканата ,изпратена до „Тейсти 13“ЕООД ,по елекронен
път,но това нарушение не е от категорията на съществените ,преценено към
настоящия казус и не е довело да нарушаване правото на защита на страната.Спор
по фактите не е бил налице между страните по делото,касае се за нарушение чрез
бездействие,като нарушението се реализира с изтичане на срока,в който трябва да
се извърши действието.
Относно второто възражение за неправилно
определена имуществена санкция.Тези доводи,развити в касационната жалба,също са
неоснователни.Поддържаното от касатора,че първоинстанционният съд неправилно не
е взел предвид,обстоятелството,че на основание чл.102,ал.3 от ЗДДС при
описаната фактическа обстановка ДДС
следва да се дължи от11.09.2018г./когато е изтекъл срокът за издаване на акт за
регистрация по ЗДДС/,а не на 21.08.2018г. Жалбоподателят,обаче,не отчита
обстоятелството,че в конкретния случай е приложим специалният текст на чл.102,ал.4
от ЗДДС,който урежда хипотезата на закъсняла регистрация при достигане на
облагаем оборот по чл.96,ал.1,изр второ-в рамките на два последователни месеца
,както е по настоящия случай.Нормата на чл.102,ал.4 от ЗДДС определя,че :
„За
определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1,
изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация
в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които
надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен
оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до
датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата
доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък“.
В настоящия случай,облагаемият оборот
над 50000 лева е достигнат за периода 01.07.2018г.-21.08.2018г.,поради което
ДДС е дължим,на основание чл.102,ал.4 от ЗДДС от 21.08.2018г. до датата на
регистрацията-04.10.2018г. и съотнесено към настоящия период от 01.09.2018г. до
30.09.2018г.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
С оглед очерталия се изход на делото, в
полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП),а именно 80 лева.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд - Пловдив
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1217 от
30.07.2020г.,постановено по АНД № 6668 по описа за 2019г. на Районен съд-Пловдив
, XIV н.с.
ОСЪЖДА „Тейсти
13“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Асеновград, ул. “Съединение“
№20,представлявано от ***С.И.П.да заплати НА Национална агенция по
приходите-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.