Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/ 07.07.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 104 / 2021 г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
АПК, във вр. с чл. 107,
ал. 2 от ЗАвтПр.
Образувано е по жалба на И.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ РД-14-864/08.03.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, в частта по т. втора, с която на основание чл.106а,
ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвтПр на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на СУМПС – до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Оспорват се изводите на органа, че на посочената в АУАН дата с
управлявания от жалбоподателя автомобил е извършван обществен превоз на
пътници. Твърди се, че от представените на контролните органи доказателства се установява безспорно, че в случая се касае за отдаване под наем на
автомобил при условията на „RENT A CAR“ срещу заплащане на възнаграждение за ползването на
автомобила в уговорения размер съгласно издаден фискален касов бон за сумата от 900 лева. Счита се, че при издаването на акта не е спазена предписаната от закона форма, тъй като не е посочена правната
квалификация на нарушението, за което е приложена процесната ПАМ. Сочи се, че в заповедта не е посочен конкретен срок за
налагане на ПАМ. Липсата на мотиви относно срока води до невъзможност да бъде
направена проверка дали е изпълнено изискването за съответствие на
индивидуалния административен акт с целта на закона. Твърди се, че
жалбоподателят е подведен под отговорност само въз основа на писмени
обяснения, които не са цитирани в заповедта, а и дори да бяха, не могат да допълват липсващите в нея мотиви. По тези съображения се иска отмяна на заповедта в оспорената й част и
присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът - директорът на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, оспорва основателността на жалбата в писмено становище по делото. Твърди, че в хода на производството пред
административния орган са събрани всички необходими
доказателства за установяване на извършеното административно нарушение, поради
което правилно е приложена предвидената в закона принудителна административна
мярка. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение, в случай че надвишава размера, предвиден в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя е и основателна.
По делото няма спор, че на процесната дата - 05.03.2021 г., И.А.Д. е управлявал лек автомобил марка „М.“, модел „Спринтер“, категория
М1, с рег. № ХХХХХХХХХХ, собственост на С.Х.О.. В автомобила са пътували осем броя лица с маршрут от РБългария за РГермания. Няма
спор и за това, че за управлявания от него автомобил няма издадено заверено
копие към лиценз на Общността за международен превоз на пътници.
Срещу водача е съставен АУАН № 287602/05.03.2021 г. за извършено нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр – извършване на
международен обществен превоз на пътници срещу заплащане или икономическа
облага, без за автомобила да има издадено заверено копие към лиценз на
Общността. Със съставянето на акта са иззети СУМПС и
контролен талон към него, СРМПС и 1 бр. регистрационна табела. При проверката са снети обясненията
на водача и на две от пътничките в
автомобила. Първата е заявила, че е заплатила сумата от 520 лева на
фирма „Г.“ ЕООД, за да закара нея и трите й деца до Германия. Втората е
посочила, че е платила 130 лева на фирма „Г.“ ЕООД, за да я откара до Германия.
За платената сума е получила касов бон от 05.03.2021 г. Водачът е дал
обяснения, че превозва осем броя пътници от България за Германия. Разходите
дотам са 900 лева. Платени са от пътниците на фирма „Г.“ ЕООД, като за това има
издаден касов бон от 05.03.2021 г. Установено е, че водачът е назначен на
трудов договор на длъжността „шофьор, лек автомобил 9 места“ в „Г.“ ЕООД. Към
акта са приложени копие на трудов договор, копие на договор и копие на фискален
бон.
На 08.03.2021 г. е издадена оспорената заповед № РД-14-864 от директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе, с т.2 от която на основание чл.106а, ал.1,
т.4, б. „б“ от ЗАвтПр е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане
на СУМПС на И.А.Д. – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година. От фактическа страна заповедта е обоснована с констатациите, съдържащи
се в съставения АУАН. В мотивите към нея е посочено, че водачът извършва
обществен превоз на 8 броя пътници, видно от снетите писмени обяснения на Г.Н.Х.и
А.А.Я.. Разходите за превоза са заплатени към „Г.“ ЕООД, за което е издаден
фискален бон от 05.03.2021 г. Превозът се извършва от водача Д., назначен на
трудов договор в дружеството. Извършваният превоз е с маршрут от РБългария до
РГермания, като за автомобила няма издадено заверено копие към лиценз на
Общността. В резултат на това е направен извод, че е осъществен фактическият
състав на чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтПр за прилагане на принудителната
административна мярка.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 08.03.2021 г., като на 10.03.2021 г. е обжалвана пред административния съд.
Към административната преписка са приложени писмените обяснения на А.А.Я., Г.Н.Х.и
И.А.Д., дадени на 05.03.2021 г. в присъствието на
двама инспектори от РД „АА“ – Русе.
Приложени са и копия на личните карти и паспорти на осем физически лица, сред които и на лицата, дали писмени
обяснения.
Пред контролните органи са представени копие на трудов договор
на водача и копие на договор за отдаване по наем на МПС при условията на „RENT A CAR“, сключен между работодателя на водача „Г.“ ЕООД, гр.Добрич, от една страна
като наемодател, и седем от пътниците в автомобила, от друга страна като
наематели. Към договора е приложен и касов бон № 001140 от 05.03.2021 г., 13 00
часа, за платена рент – а – кар услуга в размер на 900 лева, издаден от „Г.“
ЕООД.
По повод на възраженията срещу акта е приложено копие на договор за наем от
01.05.2018 г., сключен между С.Х.Ю. и “Г.” ЕООД, по силата на който първият в
качеството си на наемодател е предоставил на втория в качеството му на наемател
лек автомобил марка М. Спринтер с рег. № ТХ9771ХТ за срок от 56 месеца, считано
от датата на подписване на договора.
В хода на съдебното производство е представено копие
на приемо – предавателен протокол от 06.03.2021 г., подписан в Манхайм,
РГермания, съгласно който част от пътниците са предали на „Г.“ ЕООД след ползване
под наем автомобил марка Форд Транзит с рег. № ХХХХХХХХХХ. Според неоспорените
изявления на процесуалния представител на жалбоподателя автомобилът е бил
предоставен след спирането от движение на първия автомобил с рег. № ХХХХХХХХХ,
за който е бил сключен договорът за рент-а-кар.
От приложеното по делото писмо с рег. № РД-14-864(4) от 27.05.2021 г. на
директора на РД „Автомобилна администрация“ се установява, че не са снети
писмени обяснения от другите пътници в автомобила.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Обжалваната заповед е издадена от надлежно упълномощено длъжностно лице
съгласно представената по делото оправомощителна заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и в
необходимата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Съгласно посочената като правно основание за издаване на заповедта норма на
чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗавтПр за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници
или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
Следователно една от основните предпоставки за налагане на обжалваната принудителна
административна мярка е извършването на обществен превоз на пътници.
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява по безспорен начин това обстоятелство.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗавтПр “Обществен превоз” е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане
или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр “Превоз на пътници” е дейност на лице, което извършва услуги по извършване
на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу
заплащане или икономическа облага. В § 1, т. 54 от ДР на ЗАвтПр е дадена
легалната дефиниция на понятието „икономическа облага“, съгласно която
това е всяка икономическа изгода, която лицето не
би получило при нормални пазарни условия или обратно - ще избегне разходите,
които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този
начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните
механизми. Следователно от
значение за обективното осъществяване на обществен превоз на пътници,
независимо от причината за извършването му и взаимоотношенията на лицата, е
неговото заплащане или получаване на икономическа облага, т.е. формирането на
възнаграждение, печалба или спестяването на разходи.
В случая от събраните по време на проверката доказателства се установява,
че действително има заплатена сума, но тя е срещу предоставена услуга
рент-а-кар по договор за наем на МПС, а не срещу предоставена услуга за превоз.
Това изрично е вписано в издадения от наемодателя касов бон за сумата от 900
лева, за наличието на който се споменава и в обясненията на водача, както и на една
от пътничките Г.Н.Х.. Действително директорът на РД “АА” – Русе е взел предвид издадения касов бон, но неправилно е
приел, че с него са заплатени разходите за превоза, без да съобрази, че той е
издаден за платена рент – а - кар услуга. От данните по делото е видно, че
водачът работи на трудов договор в „Г.“ ЕООД. Собственикът
на автомобила Сезгин Хамди Юсеин го е предоставил под наем на дружеството,
което пък на свой ред е сключило договор за отдаването му под наем при
условията на рент-а-кар с част от пътниците, като им е издал и касов бон за
това. Касовият бон е приложен към АУАН заедно с договора за наем
на МПС, но административният орган не е обсъдил и оценил двата документа в
тяхната логическа последователност и взаимовръзка. В мотивите към заповедта не
се споменава изобщо за съществуването на този договор. Не се посочва дали се
оспорва или не. Действително в самия договор има редица пропуски и неясноти
относно датата на издаването му, както и относно срока, предмета и цената на
предоставената с него услуга, но наличието на издаден касов бон за тази услуга дава
основание да се приеме, че между страните е възникнало съвсем различно
правоотношение по договор за наем и не е безспорно установено, че водачът е
осъществявал обществен превоз на пътници. Вярно е, че при прегледа на приложените
към административната преписка лични карти на пътниците се установява, че един
от тях (Рубиян Назиф Исмаил) не е страна по договора за наем на МПС, но
контролните органи не са снели писмените му обяснения, за да се установи при
какви условия е пътувал в автомобила и заплатил ли е някаква сума срещу
превоза. Контролните органи не са снели писмените обяснения и на другите
пътници в автомобила извън Г.Н.Х.и А.А.Я.. Безспорно някои от тях са малолетни
и непълнолетни лица и са пътували заедно с една от пътничките (Яшарова), която
е дала обяснения по време на проверката, но останалите две лица (Варадинова и Тодорова) не са. Те са страни по договора
за наем на МПС и контролните органи е следвало да изискат и техните писмени
обяснения, за да преценят какви са действителните взаимоотношения по случая. С
оглед на това направените в АУАН констатации, на които се е позовал и административният
орган, не почиват на пълна и обективна проверка на всички факти и доказателства
по спора. Липсва такава проверка и в мотивите към заповедта, в която най-общо е
възпроизведено съдържанието на акта, без да се коментират част от събраните от
контролните органи писмени и гласни доказателства и да се прецени тяхната
достоверност. Следователно административният орган не е изпълнил задълженията
си по чл.35 и чл.36 от АПК, което е довело до непълнота на доказателствата и
неизясненост на фактическата обстановка, а оттам и до нарушение на материалния
закон. Липсва безспорна установеност на обстоятелството, че пътниците са
ползвали услугата превоз срещу заплащане, поради което и изводите на директора
на регионалната дирекция за наличието на предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 4,
б. “б” от ЗАвтПр са
неправилни и необосновани.
Неправилни и необосновани са и изводите на органа относно срока за налагане
на принудителната административна мярка.
В действителност при определяне на
срока на мярката органът буквално е
пренесъл текста на нормата в съдържанието на административния си акт, но от
това не може да се направи обосновано заключение, че е мотивирал нейната продължителност.
Мярката „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“ е въведена в диспозицията на чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от
ЗАвтПр, като законодателят я характеризира като
мярка с преустановителен характер. Нормативно срокът на мярката е предвиден до „отстраняване на нарушението, но за не повече от една година“. На практика с отнемането на СУМПС на водача при съставянето на АУАН се постига
преустановителният характер на мярката,
като се преустановява нарушението - извършване на превоз с конкретно МПС без заверено копие
към лиценз на Общността. Срокът на мярката обаче е до отстраняване на
нарушението. ЗАвтПр изисква лицензионен
режим за извършване на обществен превоз на пътници. При това положение отстраняване на
нарушението по смисъла на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ ЗАвтПр би трябвало да
означава извършване на правни действия по лицензиране на превозвача и включване на процесното МПС в списъка
към лиценза, което е извън правните възможности и волята на водача, спрямо когото е наложена ПАМ. Това именно налага определянето на конкретен по размер
срок на ПАМ, с излагане на съответни мотиви, тъй като в противен случай е налице пряко нарушение на чл. 13 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи поради липса на
ефикасно вътрешноправно средство за защита на правото на жалбоподателя. Неопределяйки такава,
а пренасяйки текста на нормата в съдържанието на акта си, органът фактически определя максимален срок на мярката една година без мотиви за това. Този подход не съответства на изискването за мотивираност на
волята на администрацията и гарантиране на ефективни средства за защита на
адресата на мярката. Съгласно т. 2 от ТР № 4 от 22.04.2004 година по ТД №
4/2004 година на ВАС, в случаите, когато административният орган е овластен да
реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви съставлява основание
за отмяна на административния акт. След като в обжалваната заповед липсват съображения
относно продължителността на мярката, то е налице нарушение на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК, във вр. чл. 107, ал. 1 от ЗАвтПр, изискващ прилагането на мерките
по чл.106 и чл.106а да става с мотивирана заповед. В този смисъл са и решение №
7662 от 25.06.2021 г. по адм. дело № 4579/2021 г. по описа на ВАС, VІІ о. и
решение № 7663 от 25.06.2021 г. по адм. дело № 5911/2021 г. по описа на ВАС,
VІІ о.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед по т. втора е
незаконосъобразна, тъй като е издадена при допуснати съществени процесуални
нарушения и липса на материалноправните предпоставки на закона, поради което следва
да се отмени на основанията, посочени в чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
С оглед на изхода от спора и на
основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски в размер на общо 510 лева, от които 10 лева -
платената държавна такса, и 500 лева - платено адвокатско възнаграждение. Така
заплатеният хонорар за адвокат не надвишава минималния размер на адвокатското
възнаграждение, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и съдът не се
произнася по евентуално направеното от ответника възражение за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ РД-14-864/08.03.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, в частта по т. втора, с която на основание чл.106а,
ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвтПр на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на СУМПС – до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе да заплати на
И.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 510 лева, сторени разноски по
делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: