РЕШЕНИЕ
№ 542
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300500274 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Н. К. Г. против
решение № 2344/01.12.2021г. по гр.д.№ 9903/2021г. на ПдРС, ХV гр.с., с което е осъдена да
заплати на въззиваемата сумата 874 лева, обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за
неоснователно обогатяване от ползването на жилище, върху което въззиваемата притежава
право на ползване, през периода 15.03.2021г. - 15.06.2021г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда. Във въззивната жалба се сочи, че
обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правилна, неправилно и необосновано. Сочи се, че първоинстанционният съд
въобще не е отчел обстоятелството, че жилището, за което е присъдено обезщетението се
явява семейно жилище за жалбоподателката и съпруга й, който е син на въззиваемата. Не
бил отчетен факта, че през периода 25.4.2001 г. до 10.5.2001 г. жалбоподателката била
насилствено отстранена от жилището и фактически била лишена от възможността да го
ползва. За горното обстоятелство били събрани гласни и писмени доказателства, които
въобще не били коментирани от съда. Твърди се, че за да постанови обжалвания акт РС не е
мотивирал защо обезщетението е присъдено за ½ ид. ч. от пазарния наем. В тази връзка се
сочи, че не е отчетено обстоятелството, че жалбоподателката живяла в жилището с двете си
малолетни деца. Заявено е и възражение за погасяване по давност на правото на ползване на
въззиваемата. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което иска по чл. 59 от ЗЗД да бъде отхвърлен.
От въззиваемата Д.Д. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че
обжалваното решение е правилно, законосъобразно, подробно мотивирано и постановено в
съответствие със събраните доказателства. Изложени са съответни доводи за това. Набляга
се на обстоятелството, че възражението за погасяване на правото на ползване е заявено едва
с въззивната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
1
В исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 9903/2021г. на ПдРС, ХV гр.с., се
твърди, че с нот.акт № *****г. в полза на Д.Д.- ищец по първоинстанционното дело и
въззиваема по настоящето, е учредено пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване
върху апартамент „К“, на шестия етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. *****, със
застроена площ от 131,04 кв.м.. Тя обитавала жилището до 2015г., когато от чужбина се
върнали сина й и снаха й Н.Г.. Тъй като те били с две малки деца и имат нужда от
апартамент с по- голяма жилищна площ, Д. се съгласила да им предостави за ползване
горепосоченото жилище. На 05.03.2021г., тя отправила нотариална покана до сина си М. Г. и
до Н.Г., с която ги уведомила, че преустановява постигнатата устна договореност да ползват
жилището и им дава месечен срок от получаване на поканата, в който да върнат ключовете
от жилището. На 25.04.2021г. М. Г. предал на майка си намиращите се у него ключове за
жилището. Ответницата получила лично нотариалната покана на 15.03.2021г., но и към
момента на подаване на исковата молба в съда не била предала ключовете от процесния
недвижим имот на ищцата. Претендира се обезщетение в размер от 900 лева за лишаването
на Д.Д. от възможността да се ползва процесният недвижим имот през периода 15.03.2021г.-
15.06.2021г., която сума представлява половината от пазарния наем.
С подадения от жалбоподателката по настоящето дело Н.Г. отговор на исковата
молба не се оспорва факта, че в полза на Д.Д. е учредено пожизнено и безвъзмездно право
на ползване върху процесния недвижим имот. Твърди се обаче, че имотът представлява
семейно жилище по смисъла на СК. Именно като такова то било ползвано от Н.Г., от
съпруга й- син на въззиваемата, и от двете им деца, считано от 2015г.. От началото на 2021г.
отношенията между двамата съпрузи се влошили драстично, като към момента на подаване
на отговора срещу М. Г. била издадена заповед за незабавна защита по реда на ЗЗДН. Н.Г.
била инициирала и дело за прекратяване на гражданския брак между нея и М. Г., като
същото било висящо. На 25.04.2021г., при опит да се прибере в жилището,
жалбоподателката установила, че ключалката на входната врата била подменена. Едва на
10.05.2021г. заповедта за защита по ЗЗДН, включваща и мярката по чл.5, ал.1, т.2 от същия
закон, била приведена в изпълнение, като синът на въззиваемата бил принудително
отстранен от жилището от служители на МВР. Акцентира се и на това, че жалбоподателката
не е ползвала жилището сама, а заедно с двете деца от брака. Не е заявено възражение за
погасяване на учреденото в полза на въззиваемата право на ползване поради
неупражняването му.
По първоинстанционното дело са приети заверени копия от нот.акт № ***** г. и от
нот.акт № *****г., с първият от които М. Г. е придобил чрез договор за покупко- продажба
правото на собственост върху апартамент „К“ на адрес: гр.*****, а с вторият той е учредели
в полза на майка си Д.Д. вещно право на ползване върху същия имот. Съобразно с
безспорните твърдения в исковата молба, следва да се приеме, че между въззиваемата от
една страна, в качеството й на титуляр на вещното право на ползване, и жалбоподателката и
съпруга й М. Г. е сключен договор за заем за послужване по чл.243 и сл. от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл.243 от ЗЗД, с договора за заем за послужване заемодателят предоставя
безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване, а заемателят се
задължава да я върне. Този договор е неформален- не е необходима писмена форма за
сключването му, като за факта на сключването му и условията по него може да се преценя и
само на база на твърденията на страните.
Съгласно чл.56, ал.1 от ЗС, правото на ползуване включва правото да се използува
вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да
се променя съществено. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД е приложима в случай, че ищецът не
разполага с друг иск. В конкретния случай, за да се дължи обезщетение за неоснователно
обогатяване от ползването на имота, върху който въззиваемата притежава вещно права на
ползване, следва сключеният от нея със сина й и снаха й договор за заем за послужване да е
валидно прекратен.
2
Съгласно чл.249, ал.1 от ЗЗС, договорът за заем за послужване се прекратява с
изтичане на уговорения срок или след ползването / след послужване с веща за определена
цел/, като заемодателят може да иска връщането на вещта и преди изтичане на срока, ако
сам неотложно се нуждае от нея, поради непредвиден случай или ако заемателят не
изпълнява задълженията си по чл. 244. Задълженията по чл.244 от ЗЗД са следните: да се
грижи за вещта като добър стопанин и според нейното предназначение или целта, за която
му е предоставена, като предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи. В
ал.2 на чл.249 от ЗЗД е предвидена възможността за заемодателя по всяко време да поиска
връщането на вещта, ако с договора не са определени срокът и целта на ползването. В
исковата молба по гр.д.№ 9903/2021г. е записано следното: „Синът ми ме помоли да
предоставя ползването на апартамента на него и съпругата му, с оглед на това да им
помогна като семейство с две малки деца, прибрало се от чужбина, за да задоволят
жилищните си нужди. Така и стана: отстъпих ползването на жилището на родителите, за да
имат семеен дом за децата“. Това твърдение напълно съответства на твърдението на
жалбоподателката, че жилището им е било предоставено от въззиваемата за задоволяване на
жилищните им нужди като четиричленно семейство.
Целта, с оглед на която е сключен договорът за заем за послужване, е ясна-
осигуряване на жилище не само за сина на заемодателката, но и за членовете на семейството
му. Срокът обаче е неясен- докато ползвателите си намерят друго подходящо жилище, до
навършване от децата на определена възраст или др. Изискването с договора да са
определени срокът и целта на ползването е такова при условие на комулативност- трябва да
са определени и целта и срокът. Щом като срокът не е определен, заемодателят се ползва с
правото да поиска връщане на дадената на заем вещ по всяко време. Следва да се отбележи
и това, че в отправената до жалбоподателката и до съпруга й нотариална покана като
причина за прекратяване на договора са наведени доводи за неполагане на грижата на добри
стопани за жилището и по- конкретно неподдържането му в чист вид, рушене на същото,
нарушаване на реда в сградата. С отговора на исковата молба твърденията в нотариалната
покана не са оспорени. Те не са оспорени и извънсъдебно, поради което следва да се приеме,
че е налице още едно основание за прекратяване на ползването от страна на въззиваемата.
Заявеното едва с въззивната жалба възражение от страна на жалбоподателката за
погасяване на правото на ползване на въззиваемата поради неупражняването му не подлежи
на разглеждане в настоящето производство, тъй като е ненавременно. Не са сочат, а и не се
констатират допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, по причина на
които жалбоподателката да е била възпрепятствана да заяви това възражение в срока по
чл.131 от ГПК. Все пак за пълнота на мотивите следва да се отбележи, че въззиваемата,
предоставяйки жилището на ул.“*****“ за ползване от сина й и снаха й, е упражнявала
правото си на ползване чрез тях.
Искът по чл.59 от ЗЗД се явява неоснователен за периода 15.03.2021г.- 15.04.2021г.,
тъй като с нотариалната покана от въззиваемата е дала едномесечен срок на ползвателите да
й предадат ключовете за имота. Определяйки този срок, тя е изразила воля през същия те да
продължат да ползват, което означава, че прекратяването следва да е настъпило с изтичане
на срока.
На л.24- 25 по първоинстанционното дело е налице заверен препис от определение №
2663/28.04.2021г. по гр.д.№ 7065/2021г. на ПдРС, с което определение е предоставена
защита по реда на ЗЗДН на жалбоподателката и на двете деца от брака, като на съпруга й е
наложена включително и мярка отстраняване от съвместно обитаваното жилище, находяща
се в гр.*****Б, ет.5. В мотивите на определението е отразено твърдение на молителката-
жалбоподателка по настоящето дело, че след инцидента на 24.04.2021г., с оглед на който е
подадена молбата за защита, на 25.04.2021г. сутринта напуснала жилището, заедно с двете
деца. По обяд се върнала, за да вземе сухи обувки за сина си, „но не били допуснати от
ответника / има се предвид съпруга й/, който се бил заключил вътре“. От страна на
въззиваемата не е заявено становище по твърдението на жалбоподателката, че през периода
от 25.04.2021г. до 10.05.2021г. не е живяла в горепосоченото жилище, поради което това
3
обстоятелство следва да се приеме за безспорно. Същото се потвърждава и от показанията на
свидетелката М. К., които кореспондират с изложеното в мотивите към определение №
2663/28.04.2021г. по гр.д.№ 7065/2021г. на ПдРС и по никакъв начин не се опровергават от
показанията на другата свидетелка- С. Т., както и от останалите доказателства по делото.
Щом като през посочения период не е налице ползване, не е налице и неоснователно
обогатяване.
В обобщение на горното съдът намира, че искът по чл.59 от ЗЗД се явява основателен
само за периодите от 16.04.2021г. до 24.04.2021г. вкл. и от 10.05.2021г. до 15.06.2021г. вкл.
или за период от общо 46 дни. Видно от приетото по първоинстанционното дело заключение
на в.л.В. Р., ½ от пазарният наем за цялото жилище през периода 15.03.2021г.- 15.06.2021г. е
в размер от 874 лева, а при приспадане на ползваната от двете деца площ- 863 лева. Съдът
намира, че следва обезщетението по чл.59 от ЗЗД да бъде определено на база на наема за
целия имот, тъй като децата не дължат обезщетение за ползваните съвместно с техните
родители жилища. Като разделим пазарния наем от 874 лева на 61, колкото са дните,
включващи се в периода 15.03.2021г.- 15.06.2021г., се получава сума в размер от 14,33 лева
на ден. Умножена по 46 дни тази сума дава размера на дължимото обезщетение от 659 лева.
Ето защо до размер на тази сума решението на ПдРС ще следва да бъде потвърдено, като
бъде отменено за разликата до пълния размер на присъдената сума от 874.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК в полза на
жалбоподателката ще следва да бъде присъдена 215/874- та част от направените от нея
съдебни разноски, които са в общ размер от 350 лева, а именно сума в размер от 86,10 лева;
в полза на въззиваемата ще следва да бъде присъдена 659/874- та част от 400 лева- платено
адв.възнаграждение, или 301,60 лева- съдебни разноски.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2344/01.12.2021г. по гр.д.№ 9903/2021г. на ПдРС, ХV
гр.с., в частта, с която жалбоподателката Н. К. Г. от гр.*****, ЕГН: ********** е осъдена да
заплати на въззиваемата Д. Г. Д. от гр.*****, ЕГН: ********** сумата 659 лева,
представляваща част от присъдената с обжалваното решение сума от 874 лева- обезщетение
по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване от ползването на жилище- ап.****,
находящ се в гр.*****, върху което въззиваемата притежава право на ползване, през периода
15.03.2021г. - 15.06.2021г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума от 659
лева, считано от 15.06.2021г.- датата на подаване на исковата молба в съда.
ОТМЕНЯ решение № 2344/01.12.2021г. по гр.д.№ 9903/2021г. на ПдРС, ХV гр.с., в
частта с която жалбоподателката Н. К. Г. от гр.*****, ЕГН: ********** е осъдена да
заплати на въззиваемата Д. Г. Д. от гр.*****, ЕГН: ********** сумата 215 лева,
представляваща част от присъдената с обжалваното решение сума от 874 лева- обезщетение
по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване от ползването на жилище- ап.****,
находящ се в гр.*****, върху което въззиваемата притежава право на ползване, през
периода 15.03.2021г. - 15.06.2021г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума от
215 лева, считано от 15.06.2021г.- датата на подаване на исковата молба в съда, като вместо
това
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Д. от гр.*****, ЕГН: ********** иск по чл.59 от ЗЗД
против Н. К. Г. от гр.*****, вх.“Б“, ет.5, ап.9, ЕГН: ********** за осъждане на ответницата
да й заплати обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване от ползването
на жилище- ап.****, находящ се в гр.*****, върху което въззиваемата притежава право на
ползване, през периода 15.03.2021г. - 15.06.2021г., по отношение на сумата от 215 лева,
явяваща се разликата между сумата от 874 лева, присъдена с обжалваното решение, и
дължимото обезщетение в размер от 659 лева, както и по отношение на периодите
4
15.03.2021г.- 15.04.2021г. и 24.04.2021г.- 10.05.2021г..
ОСЪЖДА Д. Г. Д. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на Н. К. Г. от гр.*****,
ЕГН: ********** сумата от 86,10 лева- съдебни разноски.
ОСЪЖДА Н. К. Г. от гр.*****, вх.“Б“, ет.5, ап.9, ЕГН: ********** да заплати на Д. Г.
Д. от гр.*****, ЕГН: ********** сумата от 301,60 лева- съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5