Р
Е Ш Е
Н И Е
№180
22.03.2022г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 966 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Делото е образувано е по жалба от Ж.Д.Г. *** против
Отказ на кмета на община Хасково да разреши изменение на ПУП от 1990г. по
отношение УПИ XV и УПИ XIV по плана на с.Стамболийски, съгласно заявление рег.
индекс 94Ж-628-2/05.08.2021г., обективиран в писмо рег. индекс 94 Ж-628-2#1/17.08.2021г.
Жалбоподателят твърди, че оспореният отказ е
незаконосъобразен, немотивиран и издаден в противоречие с материалния закон и
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че
граничната линия между парцели XIV 210, XV 210 и XVII 209 следва
да бъде приведена в границите преди приемането на план №3225 от 1990г. Съгласно
същия граничната регулационна линия била прокарана под ъгъл спрямо собствения
му имот, като по този начин се отнемала една правоъгълна част от него и се
придавала към съседния УПИ. Посочва, че желае изменение на ПУП на ПЗР по
чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ, като на първо място счита, че планът от 1990г. бил
одобрен при съществени закононарушения, поради неспазването на чл.15, ал.3 от ЗУТ, и на второ място планът от 1990г. не бил приложен, като в момента оградата
между двата имота минавала по регулационната линия на плана от 1976г. Твърди,
че одобреният през 1990г. план №3225 не бил съобразен с тoзи от предходните
години. По този план и конкретно относно регулационните линии между парцели XIV
210, XV 210 и XVII 209 не следвало да се предвижда придаване или отнемане на
части от имоти. Поради това моли да бъде изработен проект за изменение на
действащия план с издаване на съответния административен акт за уважаване или
отхвърляне на молбата му. Твърди също, че както праводателят му, така и той
владеели имота в съществуващите му граници, преди одобряване на съществуващата
дворищна регулация.
По изложените съображения жалбоподателят претендира
отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на административния орган с
даване на задължителни указания.
Ответникът
– Кмет на община Хасково, чрез процесуален представител, изразява становище за
недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление
рег. индекс 94 Ж-628-2#1/05.08.2021г. на Община Хасково жалбоподателят Ж.Д.Г.
е поискал изработване на проект за изменение на действащия кадастрален,
регулационен и застроителен план на село Стамболийски №3225 от 1990г., като
посочил, че граничната линия между парцели XIV 210, XV 210 и XVII 209 следва да
бъде приведена в границите преди приемането на този план. Изразил желание за
изменение на ПУП на ПЗР по реда на чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ, като в тази връзка
на първо място посочил, че планът от 1990г. бил одобрен при съществени
закононарушения, поради неспазването на чл.15, ал.3 от ЗУТ, и на второ място
планът от 1990г. не бил приложен, като в момента оградата между двата имота
минавала по регулационната линия на плана от 1976г. Одобреният през 1990г. план
не бил съобразен с тези от предходните години. По този план и конкретно относно
регулационните линии между парцели XIV 210, XV 210 и XVII 209 не следвало да се
предвижда придаване или отнемане на части от имоти.
Към молбата Г. приложил Скица №1003/11.05.2021г. на
УПИ XIV 210 в кв.9 по действащия кадастрален, регулационен и застроителен план
на с.Стамболийски, общ.Хасково, издадена от Община Хасково по молба
вх.94-Ж-628-1/28.04.2021г. и Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност №149, том I, дело 438/1992 от 11.03.1992г. от Д.Г.Г..
С оспорения административен акт кметът на община
Хасково е изискал от жалбоподателя да представи доказателства, като е посочил и
че при направена съпоставка между плана от 1990г. и предходния му от 1971г. не
била открита разлика в западната кадастрална и регулационна граница на УПИ XIV и XV – обща със съседния УПИ XVII. Тази граница била приложена и по
двата плана и не била променяна с изменението на плана през 1990г. Посочено е,
че при тази градоустройствена ситуация изменение на плана за регулация можело
да се извърши по взаимно съгласие на собствениците на трите имота, съгласно
чл.134, ал.2, т.6, при условията на чл.15, ал.3 от ЗУТ. Другата опция била да
се извърши предварително изменение на кадастралния план в условията на Закона за
кадастъра и имотния регистър и изменението на регулацията да се извърши при
условията на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ. В оспорения акт се посочва още, че
визираното от молителя основание на чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ не е
налице, тъй като не били установени закононарушения при приемане на плана от
1990г. Цитираният чл.15, ал.3 от ЗУТ не бил относим към този план, тъй като
това била разпоредба, приета много по-късно – в сила от 31.03.2001г.
По делото не се представят доказателства за датата на
връчване на оспорения акт на жалбоподателя. Жалбата е подадена директно пред Административен
съд - Хасково на 24.09.2021г.
За изясняване на делото от фактическа страна по делото
беше назначена съдебно-техническа експертиза. В изпълнение на поставената задача
вещото представи заключение, което съдът напълно кредитира, определяйки го за
релевантно по казуса, изготвено компетентно, обективно и безпристрастно. В същото експертът посочва, че при посещение
на място е установил, че описаният в жалбата на Г. проблем по същество касае
източните граници на УПИ XIV-210 и УПИ XV-210 с източния им УПИ XIII-211 ( в
квартал 9 по КиРП от 1990 година), а не с имот XVII 209 /на запад от
процесните/, в каквато насока е претендираното от жалбоподателя изменение на
ПУП.
Заключението сочи, че на КиРП от 1971година процесния
имот е нанесен като дворно място с
планоснимачен номер 210 с площ 2053 кв.м., с каквато площ е нанесен на КиРП от
1990г., като с този план за имота се отреждат УПИ XIV -210 с площ 1117 кв.м. и УПИ XV-210 с площ 936
кв.м. – в квартал 9. Вещото лице е посочило, че западните граници на УПИ XIV -210 и УПИ XV-210 към УПИ XVII- 209 са
поставени в съответствие с общата имотна граница. Сочи се, че при съпоставяне
на имотните и регулационните граници между плана от 1971 година и плана от
1990г. на приложените към СТЕ две комбинирани скици се установява, че и по
двата плана няма изменение в имотните граници на дворно място с планоснимачен
номер 210. Съобразно плана от 1990г., регулационните граници на УПИ XIV-210 и
УПИ XV-210 са поставени в съответствие с имотните граници на дворно място с
планоснимачен номер 210. Не се
установява изменение на западните регулационни граници на УПИ XIV-210 и УПИ
XV-210 в квартал 9 по КиРП от 1990г. в сравнение с КиРП от 1971г.
По делото като доказателства са приобщени заявление
рег. индекс 94 Ж-628-2#1/05.08.2021г. от
Ж.Д.Г. ***, НА за собственост на имот
придобит по давност № 149, том I, дело 438/ 1992г., Скица № 1003/
11.05.2021г., Заповед № 3225/14.11.1990г. с която се одобрява КЗР план на с.
Стамболийски, Област Хасково и т.н
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Не се споделят изложените от ответната страна
съображения за недопустимост на оспорването, предвид липсата на формиран от
страна на органа отказ за изменение на ПУП. В тази връзка следва да се посочи,
че от доказателствата по делото безпорно се установява, че процесния
административен орган е бил сезиран от жалбоподателя със заявление от
05.08.2021г. /л.15/ за изменение на ПУП по конкретно посочена от заявителя
процедура по чл. 134, ал.2, т.5 от ЗУТ. В изпратеното до последния писмо от
17.08.2021г., кмет на Община Хасково излага аргументи, въз основа на които сочи
липса на основание за изменение на ПУП по реда на чл. 134, ал.2, т.5 от ЗУТ.
Предвид последното, за съда не съществува съмнение, че в писмо рег. Индекс 94
Ж-628-2#1б
17.08.2021г. е инкорпориран изричен отказ за издаване на акт по заявената от жалбоподателя
процедура. С оглед изложеното и предвид нормата на чл. 135, ал.1 от ЗУТ жалбата
изхожда от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт.
Предвид липсата на доказателства за датата, на която процесния акт е бил връчен
на жалбоподателя, и липсата на изрично посочване пред кой орган и в какъв срок
може да се подаде жалба против него, с оглед разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, жалбата се явява подадена в законоустановения срок. По тези съображения жалбата
е допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Оспореният
административен акт е издаден от
компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност с оглед разпоредбата на чл. 135, ал.1 от ЗУТ.
Оспореният
отказ за изменение на ПУП е инкорпориран в писмо рег. индекс 94Ж-628-2#1 от 17.08.2021г. и независимо, че последното не е
наименувано „заповед“, настоящият съдебен състав намира че същото има характер
на ИАА по смисъла на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. В акта са изложени както фактически, така и правни основания за издаване
на оспорения отказ за изменение на ПУП, предвид което следва извод, че са спазени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК
при неговото издаване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 135, ал.4, т.1 от ЗУТ заповедта, с която се разрешава или
се отказва да се изработи проект за изменение на ПУП от вида на процесния се
издава от компетентния орган по чл. 135, ал.1 от ЗУТ след писменно становише на
главния архитект. В представената пред съда административна преписка не се
съдържат доказателства за наличие на такова становище. Такива не се представиха
от страна на администартивния орган и в хода на съдебното производство. При
тези доказателства, съдът достига до извод, че оспореният акт е издаден в
нарушение на процедурата по чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ. Последното обстоятелство макар и да
съставлява процесуално нарушение, не следва да се квалифицира като съществено
такова, предвид че оспореният акт е издаден при пълно съобразяване с
релевантните към случая факти и обстоятелства. Тук следва да се вземе предвид,
че не всяко процесуално нарушение е такова, което да доведе до отмяна на
административния акт. Този правен резултат се следва единствено при наличието
на допуснато от органа процесуално нарушение, което по своя характер може да
бъде определено като съществено. Правната доктрина и практика приема
процесуалното нарушение за „съществено“ тогава когато, ако същото не беше
допуснато, органът би постановил акт с различно съдържание от процесното.
Доколкото в процесния акт органът е обсъдил всички относими към неговото
издаване факти и обстоятелства, така допуснатото нарушение на процедурата по
издаването му, не се явява съществено. Други процесуални нарушения не се
установява да са били допуснати при издаването на оспорения акт, поради което причина за отмяната му на процесуално основание
не е налице.
Съдът приема оспорения административен акт за съответстващ на
материалния закон.
В настоящият случай,
жалбоподателя е поискал изменение на ПУП – ПЗР с № 3225/1990г., в частта му
засягаща границите на имоти с УПИ XIV-210 и УПИ XV-210 / по отношение на които се
легитимира като съсобственик, предвид представеното към жалбата удостоверение
за наследници/ с тази на имот с УПИ XVII 209, при условията на чл. 134, ал.2,
т.5 от ЗУТ, като претендира, че същият е одобрен при съществени закононарушения,
предвид че не е била спазена разпоредбата на чл. 15, ал.3 от ЗУТ.
Съгласно чл.15, ал.3 от ЗУТ, границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за
регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен
договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи.
В чл.134, ал.2 от ЗУТ са регламентирани
хипотези за изменение на влезлите в сила подробни
устройствени планове, като по т.5 това е възможно ако планът е одобрен при съществени закононарушения. Изрично
разпоредбата посочва, че на това основание не могат да се изменят планове, за
които има влязло в сила решение на съд
или когато планът е приложен.
Следователно по чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ изменението на плана, одобрен при
съществени закононарушения, е предпоставено от две алтернативни условия – липса
на влязло в сила решение на съд и неприложен план.
В настоящият случай,
административният орган е обосновал отказа за иаменение на ПУП в претендираната
от жалбоподателя насока, като е посочил, че същият е приложен, а освен това и
не е довел до изменение на регулационните граници на собствените на
жалбоподателя имоти откъм посочения имот с номер XVII 209 /на запад от процесните/, спрямо предходния ПУП от 1971г.
Така изложените от органа
аргументи, настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни, и за
подкрепени от събраните в хода на съдебното производство доказателства. От
последните следва извод за необоснованост на твърденията на жалбоподателя, че ПУП от 1990г. не е приложен.
Предвид, че
процесния ПУП от 1990г. е бил приет при действието на ЗТСУ/ отм./, по отношение
момента към който същият следва да се счита за приложен, приложение ще намерят
не нормите на ЗУТ, а тези действали към момента на неговото приемане и съотвтено
прилагане. Ето защо релевантно в случая се явява Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993г.
по гр.д. № 2/1993г., ОСГК на ВС, постановено при действието на ЗТСУ (отм.), в
който се приема, че дворищно регулационния план се счита приложен в момента, в
който регулационните граници се трансформират в имотни при хипотезите на чл.33,
ал.1 и 2 ЗТСУ (отм.), като понятието приложен план е относимо не към заемането
на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните
граници след завземането на придадените части и владението им, продължило
повече от десет години, след което не е допустимо изменянето на плана на това
основание.
От направените в СТЕ
констатации и от заключението в същата се установи, че по плана от 1971г. западната,
южната и източната регулационни граници на парцел 11-210 в квартал 21 са
поставени в съответствие със западната, южната и източната имотна граница на
дворно място с пл.номер 210. Регулационните граници на имота по плана от 1990г.
са поставени в съответствие с имотната граница на дворно място с планоснимачен
номер 210. От събраните по делото доказателства се установява, че в конкретния
случай, по отношение претендираните от жалбоподателя имотни граници между
собствените му имоти и съседния на тях, не е налице промяна. С плана от 1990г.
не се предвижда отнемане или придаване по границата на УПИ XIV - 210 и УПИ XV -
210 в квартал 9 с УПИ XVII - 209. Ето
защо, с оглед доказателствата по делото,
разпоредбите на чл.33, ал.1 и 2 ЗТСУ (отм.), които са били действащо право по време
на одобряването на кадастралния, застроителен и регулационен план на
с.Стамболийски от 1990г. и цитираното по-горе тълкувателно решение на ОСГК на
ВС, съдът намира, че регулационния план от 1990г. е бил приложен изцяло за УПИ
XIV - 210 и УПИ XV - 210 в квартал 9, към момента на влизане в сила на
заповедта за неговото одобряване, доколкото липсват сметки за уреждане по така
посочените от жалбоподател граници. Предвид този извод, че планът е приложен,
следва и извода за наличие на
предвиденото в чл. 134, ал.2, т.5 от ЗУТ законово ограничение за реализиране на
изменение по реда на претендираната от жалбоподателя законова хипотеза.
От приложените към СТЕ две комбинирани скици е видно, че няма изменение в имотните граници
на дворно място с планоснимачен номер 210 и по двата плана; западната, южната и
източната регулационни граници на парцел II- 210 в кв. 21 по плана от 1971г. са
поставени в съответствие с имотните граници на дворно място с планоснимачен
номер 210; регулационните граници на УПИ XIV-210 и УПИ XV-210 в квартал 9 по
плана от 1990г. са поставени в съответствие с имотните граници на дворно място
с планоснимачен номер 210; няма изменение на западните регулационни граници на
УПИ XIV - 210 и УПИ XV - 210 в квартал 9 по КиРП от 1990г. в сравнение с КиРП
от 1971г.
За УПИ XIV - 210 и УПИ XV – 210 няма одобрено ново
регулационно решение с плана от 1990г. Регулацията по отношение на процесните
УПИ с плана от 1990г. съвпада напълно с тази по плана от 1971г., което обстоятелство изключва наличието на
основанията за изменение на плана по чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ. В този смисъл са
изводите и в Решение № 7482 от 14.06.2017г. на ВАС по адм. д. № 248/2017г., II
о.
Предвид горното, при
липса на предпоставките на чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ правилно и законосъобразно
административният орган е постановил отказ да се измени ПУП на ПЗР за
процесните имоти на това основание.
Наред с изложеното следва
да се посочи като правилно изложената от органа неотносимост на разпоредбата на
чл. 15, ал.3 от ЗУТ към законосъобразността на ПУП- ПРЗ от 1990 г., доколкото
същата не е била част от действащото към момента на неговото одобряване право.
Независимо от това такава
незаконосъобразност в случая не е и налице, тъй като регулационните граници на на УПИ XIV - 210
и УПИ XV - 210 в квартал 9 по КиРП от 1990г. не са били изменени в сравнение с
КиРП от 1971г. В този
смисъл е Решение № 5559 от 3.05.2017
г. на ВАС по адм. д. № 9560/2016 г.
С оглед изложеното, съдът
намира, че жалбата е неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли.
При този изход на делото,
основателно е искането на ответника в негова полза да се присъдят разноски.
Такива се дължат на основание чл.143 от АПК, чл.144 от АПК, във вр. с чл.78,
ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ и са в общ размер на 450.00 лева, от
които 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение и 350.00 лева - възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Д.Г. *** да разреши
изменение на ПУП от 1990г. по отношение УПИ XV и УПИ XIV по плана на
с.Стамболийски, съгласно заявление рег. индекс 94 Ж-628-2/05.08.2021г.,
обективиран в писмо рег. индекс 94 Ж-628-2#1/17.08.2021г.
ОСЪЖДА Ж. Д. Г. ***, ЕГН **********,*** разноски по делото в
размер на 450.00 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: