№ 133
гр. Кюстендил, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
в присъствието на прокурора Е. Ив. П.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Частно наказателно дело
№ 20241500200407 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 30 и сл. във вр. с чл.16
от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИАКОРНФС/.
Делото е било образувано пред ОС- Благоевград, но при
извършена служебна справка е установено, че лицето е с настоящ адрес в гр.
К., обл. К., ул. ***. Същото под № 830/2024 г. е изпратено по подсъдност на
ОС - Кюстендил.
На 07.08.2024 г. в Окръжен съд- Кюстендил е постъпило искане,
придружено с едно удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета, издадени от Лауенбург, Федерална служба „Правосъдие“, относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по
отношение на лицето С. М., български гражданин, роден на *** г., ЕГН
**********, роден на *** г., с настоящ адрес: гр. К., обл. К., ул. ***.
На засегнатото лице С. М. е наложена финансова санкция в размер
на 263,50 € за извършено нарушение съгласно
1. чл. 34, ал. 3, чл. 31г, ал. 1, чл. 69а StVZO (Правилник за издаване
на разрешения за движение на превозни средства по пътищата); чл. 24, ал. 1, 3,
т.5 StVZO ( Закон за движението по пътищата); 198.2.4 BKat (Каталог за
глобите);
2. чл. 34 ал. 3, чл. 34, ал. 3, чл. 31г ал. 1 >, чл.69а StVZO; чл. 24 ал.
1, 3, т.5 StVZO; 198.2.6 BKat;
1
3. чл. 34 ал. 3, чл. 34, ал. 3, чл. 31г ал. 1 >, чл. 69а StVZO; чл. 24
ал. 1, 3, т.5 StVZO; 198.2.6 BKat;
Моли се да бъдат упражнени правомощията по споменатия закон,
т. е. да се допусне признаване изпълнението на решението.
Санкционираното лице С. М. не се явява пред окръжния съд.
Представителят на КОП също изразява становище за основателност
на искането.
Кюстендилският окръжен съд, след преценяване доводите и
възраженията на страните и условията на посочения закон, в частност разп. на
чл. 35 от него, визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл. 32
във вр. с чл. 16 ал.1-8 от Закона, прие от фактическа и правна страна следното:
С посоченото писмо на Федерална служба „Правосъдие“ на ФРГ
Кюстендилския окръжен съд е сезиран като компетентен съд по силата на
посочения закон за признаване и изпълнение на посоченото решение от
компетентните власти на ФРГ (издаваща държава по смисъла на закона) за
прилагане на финансови санкции - задължение за заплащане на 263,50 €,
нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено на 13.10.2023
г. на Федерална магистрала Гудо - 24,50,300 км, посока на движение Берлин –
затова, че българският гражданин С. М. е превишил допустимата обща маса,
допустимото натоварване на оста, допустимата обща маса на пътната
комбинация, при управление на камион марка **, с Рег. № ***, с което е
нарушил разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника за
издаване на разрешения за движение на превозни средства по пътищата на ФР
Германия.
Към писмото е представено удостоверение по чл. 4 от посочения
закон, от чийто превод от немски език, се установяват следните факти:
Издалият решението орган е компетентен орган по см. на чл.6 от
закона. Лицето е с посоченото име и адрес и местоживеене /обичайно
пребиваване в изпълняващата държава по см. на закона, т.е. Република
България. Решението е влязло в сила на 12.12.2023 г. Паричната сума,
наложена с решението е 263,50 в общ размер на финансовата санкция.
Нарушението е извършено на 13.10.2023 г. на федерална магистрала Гудо -
24,50,300 км, посока на движение Берлин, с което е нарушил разпоредбите на
Закона за движение по пътищата и Правилника за издаване на разрешения за
движение на превозни средства по пътищата на ФР Германия. Издаващата
държава не допуска в изпълняващата държава да бъдат издавани решения за
алтернативни санкции, ако решението за плащане на финансовата санкция не
може да бъде изпълнено, или може да бъде изпълнено само частично.
Според т. Ж, т. 3 от удостоверението е посочено, че е налице
поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата,
включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и
почивка на МПС, както и на разпоредбите относно опасни товари.
Посочено е, че решението е влязло в сила, както и че срещу същото
лице за същото деяние няма такова решение, което да е изпълнено в държава,
различна от решаващата или изпълняващата държава.
Потвърждава се, че съответното лице е уведомено съгласно
2
законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото му да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване.
От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Съгласно разп. на чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4 и 5 от посочения
закон, компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за
налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на
лицето или обичайното местопребиваване на лицето- Кюстендилския
окръжен съд. Засегнатото лице живее в гр.К., К. област, което обстоятелство
сочи, че местоживенето му е на тероторията на Кюстендилския окръжен съд.
Решението за изпълнение на наложената финансова санкция е изпратено
директно от издаващия орган до изпълняващия такъв.
Правилата за признаване на този род решения са уредени от чл. 32 от
Закона, който препраща към чл. 16, ал.1-8 от него. И двете посочени норми
препращат към субсидиарно приложение на НПК за неуредените случаи.
От съдържанието на удостоверението по чл.4 от закона и на
преведеното надлежно на български език съд решение безспорно се
установява, че българският гражданин С. М. е санкциониран с влязъл в сила
във ФРГермания акт на несъдебен орган за плащане на глоба, наложена за
нарушение във връзка с правилата за движение по пътищата. Т.е. в случая
безспорно се касае за влязъл в сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на страна - членка на
Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод извършено
административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно
правото си да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни дела.
В този смисъл липсват основанията на чл.3, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС за отказ
от признаване и изпълнение на решение, с което е наложена финансова
санкция.
Удостоверението по чл.4, ал.1 от същия закон съдържа реквизитите,
изискуеми по силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От
приложените доказателства се установява, че наказателното преследване, във
връзка с което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИАКОРНФС, касае
административно нарушение по чл.30, ал.2, т.1 от с.з. (поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата), т.е. в този случай
изследването на двойна наказуемост не се изисква.
В случая не е налице нито една от факултативните предпоставки за
отказ от признаване и изпълнение на процесното удостоверение, визирани в
чл. 35, ал. 1, т.1-8 от Закона. Удостоверението по чл. 4 е представено и е пълно
по съдържание. Не са налице данни за постановено и приведено в изпълнение
за същото деяние в България или друга, различна от издаващата държава
решение за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла
давност по българското законодателство и административното нарушение,
извършено в ФРГермания, не е подсъдно на български съд. Липсва имунитет
или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно
производство за такива деяния. Наложената финансова санкция не е по-малка
3
от 70 €. Решението е постановено срещу пълнолетен български гражданин,
който носи наказателна отговорност. От съдържанието на удостоверението е
видно, че производството е било писмено и е потвърдено, че лицето е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно
правото си да обжалва решението и следователно факултативното основание
за отказ по чл.35, т.9 от Закона не е налице.
Предвид изложеното съдът прие, че са налице условията на чл. 30, ал.
1 и 2 от Закона за признаване на процесното решение.
Съгласно разпоредбата на чл.16, ал. 8 от Закона съдът определи размера
на паричното задължение в левова равностойност според съотношението €-
български лев към деня на постановяване на решението. Размерът на
наложената с решението общата парична санкция от 263,50 € е с левова
равностойност в размер на 515,36 лева. Посочената равностойност е
съобразена с фиксирания курс на еврото към лева към датата на
постановяване на решението.
Предвид изложеното съдът на осн.чл.32 във вр. с чл.16 ал.7 от Закон
за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции, Кюстендилският
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение по преписка №III 7-9352/2E-B15-36A 3741/2024
с дата 19.07.2024 г. с приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Лауенбург към Федерална служба
„Правосъдие“ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, издадено въз основа на решение за прилагане на
финансови санкции № 615.147610.2, постановено на 22.11.2023 г., влязло в
сила на 12.12.2023 г. от несъдебен орган на Република Германия за прилагане
на финансови санкции по отношение на българския гражданин С. М., роден
на *** г. в гр. Б., с настоящ адрес: гр. К., обл. К., ул. *** - за заплащане на
263,50 € левова равностойност 515,36 лева за извършено нарушение на
правилата за движение по пътищата- затова, че на 13.10.2023 г. на Федерална
магистрала Гудо - 24,50,300 км, посока на движение Берлин при управление
на камион марка **, с Рег. № *** е превишил допустимата обща маса,
допустимото натоварване на оста, допустимата обща маса на пътната
комбинация- административно нарашение на Закона за движение по пътищата
и Правилника за издаване на разрешения за движение на превозни средства по
пътищата на ФР Германия.
На осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС да се уведоми незабавно органа,
постановил решението, с изпращане на съответния формуляр за
постановеното решение на посочения в удостоверението по чл.4 адрес, както и
на посочения имейл - адрес в б. „в” на Удостоверението по РР 2005/214/ПВР.
На осн.чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС копие от горното уведомление да
се изпрати незабавно и на Министерство на правосъдието.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на
Националната агенция по приходите за изпълнение.
4
Решението може да се обжалва пред САС в 7- дневен срок, считано от
днес, като обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5