Р
Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. София, 23.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл.съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Нина Светославова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в. гр. дело № 9814 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 ГПК (отм.) – чл. 211 ГПК (отм.), приложими на основание § 2, ал.1 ПЗР на ГПК след
отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и връщане
на делото за ново разглеждане съобразно решение № 153/10.12.2018 г. по гр.д. №
3632/2014 г. по описа на ВКС, II г.о.
С решение № 85410/05.04.2019г.,
постановено по гр.д. №2257/2019 г. по описа на СРС, 162 състав е отхвърлен предявения
от Б.П.К., ЕГН: ********** и Е.Б.К., ЕГН: ********** срещу П.Н.Д., ЕГН: **********
и В.Д., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване на
правото на собственост на ищците върху недвижим имот, представляващ апартамент
№ 7а, находящ се в гр. София, ул „Силиврия“ ********, със застроена площ от
49,16 кв.м., състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, ведно с
прилежащото на апартамента мазе № 14 и с 5,230 % идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху мястото, върху която сградата е
построена, придобито по договор за продажба, респ. по давност в периода
09.04.2012 г. – 10.12.2018 г., и за осъждане на ответниците П.Н.Д., ЕГН: **********
и В.-М.Д., ЕГН: ********** да предадат на ищците Б.П.К., ЕГН: ********** и Е.Б.К.,
ЕГН: ********** владението върху описания имот.
Срещу решението, в срока по чл.
197, ал.1 ГПК /отм./ е подадена въззивна жалба от ищците Б.П.К. и Е.Б.К.. В
жалбата се поддържа, че решението на СРС е неправилно. Сочи се, че с влязло в
сила решение от 20.06.2006 г. по гр.д. №12149/2004 г. по описа на СРС, 30
състав, потвърдено с Решение от 16.11.2009 г. по гр.д. №3562/2006 г. на СГС, II-Д
въззивен състав е прието, че продажбата на процесния недвижим имот от
10.10.2002 г. от ищците е абсолютно симулативна и като такава е нищожна. Сочи
се, че при първоначалното разглеждане на иск ответниците Д. не са твърдяли, че
са придобили имота преди вписване на исковата молба и респ. да са добросъвестни
по смисъла на чл.17, ал.2 от ЗЗД, като сторили това едва във въззивното
производство. Сочи се, че ответниците не са обжалвани самостоятелно
първоинстанционното решение в частта на уважаване на ревандикационния иск, а
въззивният съд не се е съобразил с обстоятелството, че своевременно
присъединилият се към въззивната жалба другар не може да добавя свои оплаквания
срещу обжалваното решение, поради което и ВКС правилно не е допуснал касационно
обжалване на въззивното решение в частта на ревандикационния иск. Твърди се, че
с отмяната на влязлото в сила решение на СРС, 30 състав ВКС е допуснал
ответниците да черпят права от процесуалния си пропуск да обжалват решението по
иска по чл.108 ЗС на първата инстанция. Поддържа се, че районният съд
неправилно е приел, че по делото няма данни и твърдения ответниците да са
знаели за привидността на сделката, от която са черпили правата си. Сочи се, че
по делото е установено, че всички прехвърлителни сделки за имота са ставали
през кратки периоди от време и между свързани лица. Недобросъвестността на
ответниците можела да се изведе и от тяхното процесуално поведение –
незаинтересованост от хода на делото, не са обжалвали решението на СРС, а само
са се присъединили към жалбата на В.Н.. На следващо място се сочи, че изводът
на СРС, че не е налице влязло в сила решение, с което е признато правото на
собственост на ищците по отношение на ответниците, тъй като не е предявен
положителен установителен иск, а само ревандикационен иск е неправилен.
Поддържа се и че неправилно не е било уважено възражението за придобиване на
имота от ищците на основание придобивна давност, доколкото същите са владяли
имота повече от пет години – от 09.04.2012 г. до 10.12.2018 г. /постановяване
на решението за отмяна на първоинстанционното решение/. Иска се отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 201 ГПК /отм./ не са
постъпили писмени възражения срещу въззивната жалба от ответниците П.Н. Д. В.-М.Д..
В откритото съдебно заседание проведено по делото,
жалбоподатели са представлявания от адв. Занев и адв. Д., които поддържат
въззивната жалба. Ответникът П.Д. е представляван от адв.П., който оспорва
въззивната жалба като неоснователна, иска нейното отхвърляне и претендира
разноски за производството.
Софийски градски съд, като преценява
изложените оплаквания в жалбите, с оглед доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл. 208 ГПК (отм.) приема следното:
На основание § 2, ал.1 ГПК /отм./
депозираната жалба следва да се разгледа по реда на ГПК от 1952 г. /отм./. Съгласно
разясненията, дадени в ТР № 1/04.01.2011 г. на ВКС, ОСГК, т.19, дейността на
въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция, като без да
представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на
самия материалноправен спор. При въззивното обжалване решаващият съд при
самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция
доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по
съществото на спора
Обжалваното съдебно решение е валидно
и допустимо. Първоинстанционното решение е и правилно като краен извод и следва
да бъде оставено в сила.
От фактическа страна:
Както правилно е установил СРС,
между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че
-
с договор от 27.10.1999 г., обективиран
в нотариален акт № 99, том I, рег. № 1863, дело № 416/1999 г., ищецът Б.П.К. е
придобил по дарение описания в исковата молба апартамент, като е продал същия
на Р.С.Х.
-
с договор от 24.08.2001 г., обективиран
в нотариален акт № 75, том II, рег. № 6259, дело № 209/2001 г. На 17.07.2002 г.
Р.С.Х. е продал процесното жилище обратно на Б.П.К. , по време на брака му с
ищцата Е.Б.К.,
-
с договор за продажба на недвижим имот
от 10.10.2002 г., обективиран в
нотариален акт № 155, том II, рег. № 10885, дело № 269/2002 г., Б.П.К. и Е.Б.К.
са прехвърлили процесния имот на И.П.П.
-
с договор от 19.04.2004 г. /нотариален
акт № 9, том II, рег. № 5323, дело № 174/2004 г./ И.П.П. е продал имота на „Е.
2002“ ЕООД.
-
с договор за дарение от 05.07.2004 г.,
обективиран в нотариален акт № 167, том II, рег. № 9496, дело № 317/2004 г.,
дружеството е прехвърлило апартамента на малолетната В.К.Н.
-
с договор за продажба на недвижим имот
от 05.10.2004 г., обективиран в нотариален акт № 37, том II, рег. № 8500, дело
№ 200/2004 г. В.К.Н. чрез своята майка и законен представител В.С.Н.е продала процесния имот на П.Н.Д. и В.Д.
По гр.д. № 12149/2004 г. на СРС първоинтанционният
съд е бил сезиран с предявени от на Б.П.К. и Е.Б.К. при условията на обективно
и субективно съединяване иск за установяване нищожност на договор от 10.10.2002
г. по нотариален акт № 155, том II, рег. № 10885, дело № 269/2002 г. на
нотариус рег. № 039 като привиден, установителни искове за собственост против
всеки от посочените по-горе приобретателите на имота и ревандикационен иск
против последните приобретатели/ П.Н.Д. и В.Д./.
Искът за нищожност е основан на
твърденията, че договорът от 10.10.2002 г. по нотариален акт № 155, том II,
рег. № 10885, дело № 269/2002 г. на нотариус рег. № 039, с който ищците са
продали имота на И.П.П. е привиден и прикрива обезпечение на отпуснат заем.
Исковете за собственост са основани на твърдението, че договорите за
покупко-продажба, с които И.П.П. е продал имота на 19.04.2002 г. на „Е. 2002“
ЕООД, което дружество на 05.07.2004 г. го е прехвърлило на В.К.Н., която го е
продала на 05.10.2004 г. на П.Н.Д. и В.Д. са сключени с несобственик и нямат
вещно прехвърлителен ефект.
При първото разглеждане на
исковете, пред СРС /открито съдебно заседание на 14.02.2006 г. – л.122-124/ са
разпитани свидетелите Е.Г.-С.и П.Б.К. /баща на ищеца Б.К./.
От показанията на свид. Г.-С.се
установява, че тя е живеее в жилище съседно на процесното. Разказва, че ищците
са живели в апартамента до лятото на 2004 г., след което в него са се настанили
адв. Х. и две жени, като след като те са го освободили, имотът е даван по наем
на различни лица. Сочи, че имотът е отдаван под наем от лице, което се е
представило за пълномощник на семейство Д.. Към момента на разпита в имота е
имало наематели, които свидетелят не познава.
От показанията на свид. К. се
установява, че ищците са обитавали процесното жилище до 14.06.2004 г., Сочи, че
в жилището са живели В.Н. и членове на нейното семейство. Разказва, че през
есента на 2004 г. за последно е посещавал имота /при опит К. да бъдат въведени
в имота/, като към този момент апартамента не е бил обитаван от някой от
ответниците. Не знае кой живее в имота към момента на разпита.
На основание чл. 114 от ГПК И.П.е
обяснил, че никога не е виждал закупения от него на 10.10.2002 г. имот. От
показанията му се установява, че В.Н.З.е негова братовчедка, като тя му е
обяснила, че апартамента ще му бъде прехвърлен. Сочи, че не е заплащал сума за
закупуването.
Исковата молба за разкриване на
симулацията вх. № 25706/22.10.2004 г. е вписана в Агенция по вписванията в том
213, рег. № 57368 на 17.12.2008 г.
/л.108 от р.д. № 12149/2004 г. по описа на СРС, 30 състав/
Други
доказателства относими към спора не са събрани
С влязло в сила решение от
20.06.2006 г., постановено по гр.д. № 12149/2004 г. по описа на СРС, 30 състав,
е установено със сила на пресъдено нещо между страните, че договорът за
продажба на процесния недвижим имот от 10.10.2002
г., с който ищците са продали вещта
на И.П.П., обективиран в нотариален акт № 155, том II, рег. № 10885, дело №
269/2002 г., е нищожен поради симулация, като действителната воля на страните е
била учредяването на ипотека върху имота в обезпечение на договор за заем.
С решение от 16.11.2009 г. по гр.д. № 3562/2006 г.,
СГС по въззивни жалби на „Е. 2002“ ЕООД и В.К.Н. с
присъединени към последната жалбоподатели П.Н.Д. и В.Д. е отменил
решението на СРС в частта, с която е признато за установено по отношение на И.П.П., „Е.
2002“ ЕООД и В.К.Н., че Б.П.К.
и Е.Б.К. са собственици на апартамент № 7-а, находящ се в гр.
София, ул „С.“ ********. Този изход на спора е основан на изводите на съда, че
макар договорът от 10.10.2002 г. да е нищожен като привиден, исковата молба по
иска за установяване на нищожността е вписана след сключване на сделките между
ответниците и на основание чл.17, ал.2 ЗЗД доколкото П.Н.Д.
и В.Д. като
последни приобретатели са добросъвестни, то същите са придобили собствеността,
съответно ищците са я загубили
С решение № 153/10.12.2018 г. по гр.д. № 3632/2014 по
описа на ВКС, II г.о. е
отменено, на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК, влязлото в сила решение от
20.06.2006 г., постановено по гр.д. № 12149 по описа за 2004 г. на Софийски
районен съд, 30 състав в частта по
предявения от Б.П.К. и Е.Б.К. против П.Н.Д.
и В.Д. ревандикационен
иск. В решението е прието, че между К. от една страна и Д. от друга страна са налице
две влезли в сила решения /решение от 20.06.2006 г. по гр.д. № 12149/2004 г. на
Софийски районен съд и решение от 16.11.2009 г. по гр.д. № 3562/2006 г. на
Софийски градски съд/, които чрез произнасянето на съда по установителни искове
са собственост и по ревандикационен иск по противоречив начин разрешават спора
дали К. са носители на правото на
собственост на процесния по делото имот.
От правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл.108 от ЗС. За да се уважи ревандикационния иск по чл. 108
ЗС, е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: 1/ ищецът да е
титуляр на вещно право, включващо правомощието да владее вещта; 2/ ответникът
да упражнява фактическа власт върху нея / доказателствената тежест да докажат
тези обстоятелства е на ищците/ и 3/ липса на валидно правно основание за
упражняваната фактическа власт /в тежест на ответниците е да докажат, че са
владели имота на годно правно основание/. По наведеното евентуално придобивно
основание за изтекла придобивна давност в тежест на ищците е да установят, че
са упражнявали в продължение на 5 години непрекъснато, спокойно и явно
фактическа власт върху имота като добросъвестни владелци с намерение да го
своят.
С оглед изложеното развитие на спора между страните,
въззивният съд напълно споделя извода на районният съд, че като е отменил
първоинстанционното решение в частта по предявения между посочените страни
ревандикационен иск по реда на чл. 303 ГПК, ВКС по същество е отменил решението
както в осъдителната част за предаване на владението, така и в установителната
част относно правото на собственост на ищците спрямо ответниците Д., доколкото
тези две части формират произнасянето на съда по предмета на иска по чл. 108 ЗС.
По тази причина между страните не е налице влязло в сила решение, установяващо
със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ищците върху процесния
имот, поради което възражението на ищците в този смисъл е неоснователно. Този
извод, както правилно е посочил СРС се основава на предмета на разглеждане на
иска по чл.108 от ЗС, който включва два елемента – установяване правото на
собственост в патримониума на ищеца и осъждане на ответника да предаде владението
върху имота, като съдът се произнася с два отделни диспозитиви по тези две
отделни искания съдържащи се в претенцията на ревандикационния иск. Поради тази
същност на иска по чл. 108 от ЗС е
недопустимо едновременно предявяване на положителен установителен иск за
собственост и на ревандикационен иск между едни и същи страни по отношение на
един и същи имот, поради което и в конкретния случай не може да се приеме, че
между страните има влязло в сила решение по установителен иск за собственост,
доколкото с решението по чл. 303 от ГПК ВКС е върнал ревандикационният иск за
ново разглеждане. Съобразно изводите на ВКС, между страните не е разрешен
въпроса за принадлежността на правото на собственост, доколкото са налице две
противоречиви произнасяния на съда. Именно, коя страна притежава правото на
собственост върху процесния имот е въпросът, който следва да бъде разрешен в
настоящото производство.
По отношение на приложението на
чл.17, ал.2 от ЗЗД
Със сила на пресъдено нещо
между страните е установена нищожността поради привидност на договора от
10.10.2002 г. по нотариален акт № 155, том II, рег. № 10885, дело № 269/2002 г.
на нотариус рег. № 039, с който Б.П.К. и Е.Б.К. са продали имота на И.П.П..
В
този случай от значение затова, дали се запазват правата на третите лица /Д./, придобили имота от приобретателя по този привиден договор, е
дали третите
лица са били добросъвестни и кога е била вписана исковата молба за установяване
на привидността- преди или след придобиването на имота от третите лица. В този смисъл е разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД.
Исковата молба за разкриване на
симулацията вх. № 25706/22.10.2004 г. е вписана в Агенция по вписванията в том
213, рег. № 57368 на 17.12.2008 г.
Разпоредителните сделки с имота са извършени преди вписване на исковата молба,
като И.П.П. го е продал на 19.04.2002 г. на „Е. 2002“ ЕООД, което
дружество на 05.07.2004 г. го е прехвърлило на В.К.Н. , която го е продала на
5.10.2004 г. на Д..
В тежест на ищците е било да
докажат, че Д. към момента на придобиване на процесния имот на
05.10.2004 г. са били недобросъвестни, т.е. тоест дали към момента на
покупко-продажбата на имота / продажба на недвижим имот от 05.10.2004 г.,
обективиран в нотариален акт № 37, том II, рег. № 8500, дело № 200/2004 г. /
приобретателите са знаели за привидността на договора
от 10.10.2002 г. обективиран в нотариален акт № 155, том II, рег. № 10885, дело
№ 269/2002 г. на нотариус рег. № 039.
Във въззивната жалба ищците
са навели твърдения, че недобросъвестността на Д. може да се изведе от
обстоятелството, че видно от материалите по делото всички прехвърлителни сделки
са осъществени през кратък период от време и между свързани лица, както и от
факта, че от свидетелските показания се установява, че в имота са живели
множество хора под наем.
Съдът намира, че от събраните
в хода на първото разглеждане на делото свидетелски показания реално се
установя, че в имота са живели множество хора, което обаче обстоятелство е
ирелевантно за спора. От показанията на свидетелите и от обясненията на И.П.не
се установява ответниците Д. да са знаели за привидността на сделката от 10.10.2002
г., както и същите да са свързани с някой от предходните приобретатели на
имота.
На следващо място, във
въззивната жалба ищците поддържат, че недобросъвестността на ответниците т.е.
знанието им за привидността на сделката от 2002 г. може да се изведе от
процесуалното им поведение на незаинтересованост от хода на делото /при първото
му разглеждане/ и липсата на самостоятелна жалба срещу първото решение на СРС.
Съдът намира, че тези твърдения на ищците са неоснователни, като процесуалното
поведение на страната, колко активно да е то и каква да е защитната теза на
страната е нейн избор, като в съответствие с него и е определените от закона
изрични случаи могат да настъпят определени последици от предприетите действия
или бездействието на страната. Неотносимо към спора в случая е процесуалното
поведение на ответниците при първото разглеждане на делото, доколкото при
повторното му разглеждане ищците са имали възможността и са били длъжни съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, да проведат пълно и
главно доказване на твърдяната от тях недобросъвестност /знание/ на ответниците,
като твърдения в тази посока са наведени във въззивната жалба, но същите с
оглед изложените от съда изводи остават недоказани.
В обобщение, по делото не са
събрани доказателства, от които да се направи извод, че приобреталите по
договора от 05.10.2004 г. - Д. са знаели за симулативността на договора от
10.10.2002 г. Следователно като добросъвестни правоприемници на купувач по
симулативен договор, по сделка, сключена преди вписване на искова молба за
разкриване на симулацията, същите са придобили собствеността – чл.17, ал.2 ЗЗД,
съответно К. след 05.10.2004 г. не се легитимират като собственици на имота на
договорно основание.
По възражението за
придобивна давност
При повторното разглеждане на
делото, пред СРС, ищците са навели допълнително /ново/ спрямо наведените в
исковата молба, по която е образувано гр.д. № 12149/2001 г. по
описа на СРС основание за придобиване на процесния имот – кратна /5-годишна/
придобивна давност, въз основа на осъществено
добросъвестно владение върху процесния имот в период от 09.04.2012 г. до
10.12.2018 г. /постановяване на решението на ВКС за отмяна на влязло в сила
решение по чл.303 от ГПК /.
Настоящият
състав намира, че навеждането на ново придобивно основание, т.е. добавянето на
основание на иска по чл. 108 ЗС, е недопустимо при новото разглеждане на делото
по реда на чл.308 от ГПК по следните съображения:
Както бе посочено настоящото производство се развива по
процесуалните правила на ГПК /отм./ на основание § 2, ал.1
ПЗР на ГПК. Съгласно чл. 116, ал.1 от ГПК /отм./ ищецът
може при всяко положение на делото в първата инстанция да измени основанието на
своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно. Този
преклузивен срок е предвиден с оглед гарантиране правата на ответника и
очертаване предмета на спора между страните. При липсата на действия по
изменение на иск в предвидения срок, през ищците стои възможността да предявен
отделен иск на посоченото различно правно основание, който ще е допустим с
оглед липсата на обективен идентитет на предмета на разглеждане. Ищците не могат
да изтъкват при новото разглеждане на иска нов юридически факт като ново
основание на иска си в сравнение с този, посочен от него в исковата му молба,
доколкото това ново разглеждане е вследствие на отмяна на влязло в сила решение
по специалния извънинстанционен ред предвиден в чл.303 и сл. ГПК, като
решението по отмяна се основава на наличие на някоя от изрични предвидените
предпоставки за отмяна и има за цел решаване на спора, така както вече е бил
очертан от страните при първото му разглеждане.
Този извод на съда се подкрепя от задължителните
разяснения дадени в т.11 и т.12 от Тълкувателно решение №
1/04.01.2001 г. на ВКС по т.гр.д. №1/2000 г. ОСГК, които въпреки, че се отнасят
за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд изясняват
допустимостта на събирането на нови доказателства и навеждането на нови защитни
средства, като приетите положения са приложими и в настоящия случай. В т.12 от
тълкувателното решение е посочено, че при
новото разглеждане на делото с оглед препращането към чл. 211 ГПК /отм/./
страните могат да ползват всички защитни средства. Заинтересуваната страна може
да се позове не само на факти и доказателства, на които се е позовала при
първоначалното разглеждане, но са били игнорирани от съда като неотносими към
спора, а така също и на нови защитни средства. По същността си те представляват
фактически твърдения, с които се свързват изгодни правни последици - изтекла
давност, право на задържане, изключване от доказателствата на неистински
документ. Макар и за пръв път заявени, те могат да се основават на събрания при
първоначалното разглеждане фактически и доказателствен материал, а така също на
установени при новото разглеждане обстоятелства поради допуснати от съда
процесуални нарушения при предишното разглеждане, както и на новооткрити или
новонастъпили обстоятелства. Във всички случаи използването на нови защитни
средства ще е допустимо, но когато се основава на нови факти и доказателства
извън случаите, в които непредставянето и неизтъкването им е резултат на
допуснати процесуални нарушения от въззивния съд при първоначалното
разглеждане. Обсъждането на последните от съда ще се свърже с ограничението на
чл. 218з, ал. 3 ГПК за тяхната допустимост / С разпоредбата на чл. 218з, ал. 3 ГПК се предвижда, че при новото разглеждане на делото се допускат само
доказателства за новооткрити и новонастъпили обстоятелства и за проверка на
събраните доказателства. В т.11 от тълкувателното решение е изяснено, че с тази
разпоредба по съображения за процесуална дисциплина и бързина се изключва
допускането на нови доказателства, които страната би могла да представи при
първоначалното разглеждане на делото/. Когато за пръв път се използва при
новото разглеждане на делото защитно средство, срещу него като отбранително
/реплика/ може да се посочат и нови факти и доказателства без ограничението на
чл. 218з, ал. 3 ГПК.
От така дадените задължителни
разяснения, става ясно, че при ново разглеждане на делото страните могат да
навеждат нови защитни средства, която
възможност обаче разгледана в съчетание
с правилата за изменение на иска чрез добавяне на основание, води до извод, че
защитните средства основаващи се на новоузнати/новонастъпили обстоятелства
следва да са такива, направени във връзка с наведените в исковата молба или в
срока за изменение на иска по чл.116 от ГПК /отм./ основания на иска, а не
свързани с изцяло новонаведено основание на иска /при новото разглеждане/, в
който случай следва да се образува друго исково производство.
При изложеното, основание за придобиване на процесния
имот – кратка придобивна давност, не е следвало да бъде разглеждано по същество
от първоинстанционния съд, който извод обаче не променя крайния изход на делото.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се остави в сила.
При този изхода на спора, в тях
полза да бъдат присъдени разноски имат ответниците. Единствено ответникът Д. е
направил искане в негова полза да бъде бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция, като е представил и доказателства за
реалното заплащане на сумата от 1200 лв. / договор за правна защита и
съдействие на лист без номер между л.25-л.26 от делото пред СГС/, като с оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че сумата от 1200 лв.
следва да бъде присъдена в цялост на ответника.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
85410/05.04.2019г., постановено по гр.д. №2257/2019 г. по описа на СРС, 162
състав
ОСЪЖДА
Б.П.К., ЕГН: ********** и Е.Б.К., ЕГН: **********
и двамата с адрес: *** да заплатят на П.Н.Д., ЕГН: ********** с адрес: **********сумата
от 1200,00 лв. /хиляда и двеста лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал.1
и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.