Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Радомир, 05.03.2020г.
Радомирският районен съд, първи състав, в публично заседание на тринадесети февруари
през хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Ивета
Павлова
при
секретаря:
Теменуга Пацова като разгледа
докладваното от съдията АНД №14 по описа на Радомирския
районен съд за 2020 година , за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
“Е.П.“ ЕООД ***, с ЕИК …, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от К.К.Б.,
с ЕГН:********** срещу Наказателно постановление № 435239-F447425/23.05.2019г. на Началник Сектор “Оперативни дейности” – София в ЦУ на НАП, съгласно
заповед на Изпълнителния Директор на НАП за упълномощаване на
АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр.
с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС са наложени на дружеството административни наказания
„имуществена санкция” в размер на от по 500.00
лева, за извършени три броя административни нарушения на 12.11.2018г.,
на 13.11.2018г. и 14.11.2018г. по чл.39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ.
Във
въззивната жалба и в съдебно заседание от
адвокат-пълномощника на дружеството-жалбоподател се твърди, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, и като такова
следва да бъде отменено от съда. На първо място се навеждат доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения от АНО при издаване на НП довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Сочи
се, че неправилно в НП е отразено от АНО, че подлежи на обжалване пред Пернишки
районен съд, а не пред местно компетентния да разгледа правния спор Районен съд
гр.Радомир. Твърди, се от жалбоподателя,че в атакуваното наказателно
постановление АНО не е посочил доказателствата,
които потвърждават извършените от дружеството адм.нарушения.На
второ място по същество на спора във въззивната жалба и в
с.з. се пледира от адвокат-защитника на жалбоподателя за
недоказаност на фактическата обстановка
описана в процесния АУАН и НП като се твърди, че не са доказани извършени от дружеството адм. нарушения, за
които са му наложени с атакуваното НП адм.наказания. Алтернативно се пледира за приложение от
съда на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Претендира се от жалбоподателя присъждане
на разноски на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр.
с чл.143 от АПК.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП гр.София чрез процесуалния си
представител с „писмени бележки“ депозирани по делото, след приключване на
устните състезания, рег.№944/20.02.2020г./п.к.-18.02.2020г./оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно.Претендира се и заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63, ал.5 ЗАНН.
ТО-Радомир при Районна
прокуратура гр. Перник редовно призована не изпраща представител е не е взела
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 15.11.2018 г.
в 17.34 часа свидетелите М.В.И. на
длъжност „ инспектор по приходите“ и И.Л.З. заемащ
длъжността „ главен инспектор по
приходите“ в ТД на НАП гр.София са извършили проверка в търговски обект-ресторант
„К.п.“, находящ се в с.К., общ. Ковачевци, област
Перник, стопанисван от „Е.П.“ ЕООД, представлявано от К.К.Б.,
със седалище и адрес на управление:***, с
ЕИК …. Контролните органи при проверката
са констатирали, че в обекта се използва един брой компютърна конфигурация със
софтуер за управление на продажби с фискален принтер модел „ Datecs „ с ИН на ФУ DT653237 и ФП № 02653237, като е установено, че на дати 12.11.2018
г. , 13.11.2018 г. и , 14.11.2018 г. „Е.П.“ ЕООД, с ЕИК ********* е
регистрирало продажби от монтираното и регистрирано в НАП фискално
устройство модел „ Datecs „ с ИН на ФУ DT653237 и ФП № 02653237, като за извършените
продажби са издавани касови бележки, обективирани в
КЛЕН от цитираните дати, но не е издало
пълни дневни финансови отчети за
12.11.2018 г., 13.11.2018 г. и
14.11.2018 г., съгласно изискването на разпоредбата на чл. 39, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ съгласно, която лицето по чл. 3 от наредбата отпечатва пълен дневен финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в
устройството са регистрирани продажби/сторно операции.
Извършената проверка е обективирана в Протокол за извършена проверка № 0397891/15.11.2018г.
Въз основа на
така установеното при проверката св. М.И. е съставила АУАН №F447425/23.11.2018г. в присъствието
на свидетеля И.Л.З. „главен инспектор по
приходи“ в ТД на НАП-София, тъй като
контролните органи са констатирали, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си, не е издал пълни дневни
финансов отчети за датите 12.11.2018 г., 13.11.2018 г. и 14.11.2018 г., с което
е нарушил чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Процесният АУАН е връчен лично на управителя
на дружеството- жалбоподател К.Б..
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
от страна на жалбоподателя не е постъпило
писмено възражение.
Въз основа на събраните по
преписката доказателства и съставения АУАН административно-наказващия
орган е издал атакуваното в настоящето производство НП № 435239-F447425/23.05.2019г.,
като със същото е наложено на дружеството-жалбоподател, предвид разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, за
всяко едно от трите административни нарушения „имуществена санкция“ в размер на от по 500 лева, на основание чл.185, ал.2, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.39, ал.1 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118,
ал.4 от ЗДДС.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
В хода на съдебното следствие
са разпитани актосъставителката М.И. и св.И.З. -
очевидец на проверката, присъствал при установяване на нарушенията. И двамата
свидетели сочат, че по представени от
управителя на дружеството документи са констатирали извършване в търговския
обект продажби на процесните дати 12.11.
2018г.,13.11.2018г., 14.11.2018г. като за същите дати не е отпечатван дневен
финансов отчет на регистрираните продажби с фискалното устройство. Свидетелят З.
заявява: „Установи се, че не е отпечатван всеки ден дневен финансов отчет на
регистрирани продажби с фискалното устройство. Това се констатира, когато
управителят съвместно със счетоводителя
на дружеството дойде в сградата на НАП и ни представи книга за дневните
финансови отчети, която към момента на проверката не беше налична в търговския
обект. Липсваха дневни финансови отчети,
не бяха отпечатани същите за датите 12,13 и 14 ноември 2018г. Ние
констатирахме, че през този период има регистрирани продажби“. Свидетелката И.
потвърждава казаното от св.З., като в хода на съдебното дирене заявява: “…. не
бяха представени документи във фискалното устройство – свидетелство, паспорт.
Тъй като не беше представена книга за дневни финансови отчети в момента на
проверката, тя беше изискана допълнително. Книгата беше предоставена на бул.
„Хр.Б.“ № . в гр.София, в сградата на НАП. Бяхме изискали и разпечатка КЛЕН за
периода от 12.11.2018 г. до 15.11.2018 г. Документите бяха предоставен от
управителя на дружеството, който беше придружаван от счетоводителя на
дружеството. Констатирахме във връзка с представената книга за дневни финансови
отчети, че за периода от 12.11. до 15.11.2018 г. няма генерирани и съхранени
дневни финансови отчети. ………………В настоящият случай от разпечатката КЛЕН
предоставена от управителя на дружеството става ясно, че за периода е имало продажби
за всеки един ден и независимо от това не е генериран дневен финансов отчет.“ Показанията
на свидетелите напълно си кореспондират
напълно и пресъздават една и съща
фактическа обстановка, обективирана в процесния АУАН и НП, поради което съдът им дава вяра. Освен това в
хода на съдебното дирене от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани
доказателства опровергаващи описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. В тази
връзка следва да се отбележи относно възражението на адвокат-защитника на
жалбоподателя за липса на писмени доказателства установяващи наличие на
продажби в търговския обект на процесните дати, то
същото е неоснователна . АНП е попълнена изцяло с всички относими
към спора писмени доказателства включително и разпечатка КЛЕН/контролна лента
на електронен носител/ съдържаща копие на всяка отпечатана /генерирана в
електронен вид фискална касова бележка от ФУ – чл.25,ал.5 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ, установяващи извършени продажби на процесните дати. Т.е доказано е от АНО по безспорен начин, че
дружеството –жалбоподател е извършило адм.нарушения,
за които се санкционирано с атакуваното НП. Правилно е приложен и материалния
закон- съгласно чл.39 ал.1 от НАРЕДБА №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, в редакцията и от ДВ,
бр. 80/28.09.2018г. и в сила към момента
на извършване и установяване на адм.нарушения лицето
по чл. 3 от наредбата им задължение да отпечатва пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който
в устройството са регистрирани продажби/сторно
операции. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Действително
впоследствие е налице изменение на нарушената правна норма и към настоящият
момент в редакцията си в ДВ. бр. 75 от
2019 г. гласи, че всяко фискално
устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, генерира
автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет
и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа),
през които в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени
операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от
лицето по чл. 3. Лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват
дневен финансов отчет, т.е отпаднало е
задължението на лицата по чл.3 да отпечатват ДФО, но същото е свързано с редица
изменения и преустройства включително и технически при експлоатацията на ФУ
,което към момента на извършване на адм.нарушение от
жалбоподателя не е било налице, поради което не би могло да се приеме,че са
налице предпоставките на чл.3, ал.2 ЗАНН и да се приложи новата разпоредба,
действаща към настоящият момент.Последвалата нормативна промяна не води автоматично до отпадане на
посоченото задължение за лицата по чл. 3 от Наредба №Н-18, както счита касатора. Разпоредбата на чл.
39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. /в настоящата й редакция/ изисква
фискалното устройство да е с коригирана версия на фърмуера,
осигуряваща изпълнение на изискването за генериране на дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа),
през който в устройството са регистрирани продажби/сторно
или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет
не е отпечатан от лицето по чл. 3. На основание § 21, ал. 2 от ПЗР към
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. /ДВ бр.
52/2019 г., в сила от 02.07.2019 г. / до привеждане на въведените в
експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно
от 31 март 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН. По делото няма данни
фискалното устройство, въведено в експлоатация в обекта на касатора,
да е осигурявало изпълнение на изискването за генериране на дневен финансов
отчет към момента на проверката, няма и такива твърдения. Ето защо съдът
приема, че в случая посоченото задължение съществува за лицата, визирани в чл.
3 от Наредба №Н-18, доколкото те не са въвели в експлоатация фискални
устройства с посочените характеристики, в срока, визиран в §
21, ал. 2 от ПЗР на Наредба №Н-18/ДВ бр. 52/2019 г. /.Последвалата
нормативна промяна не води автоматично до отпадане на посоченото задължение за
лицата по чл. 3 от Наредбата. Разпоредбата на чл.
39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. /в настоящата й редакция/ изисква
фискалното устройство да е с коригирана версия на фърмуера,
осигуряваща изпълнение на изискването за генериране на дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа),
през който в устройството са регистрирани продажби/сторно
или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет
не е отпечатан от лицето по чл. 3. На
основание § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. /ДВ бр.
52/2019 г., в сила от 02.07.2019 г. / до привеждане на въведените в
експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно
от 31 март 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН. По делото няма данни
фискалното устройство, въведено в експлоатация в обекта да е осигурявало
изпълнение на изискването за генериране на дневен финансов отчет към момента на
проверката и обективно към онзи момент не съществува такава техническа
възможност, а и няма и такива твърдения
от жалбоподателя. Ето защо настоящият състав приема, че в случая посоченото
задължение съществува за лицата, визирани в чл. 3 от Наредба №Н-18, доколкото
те не са въвели в експлоатация фискални устройства с посочените характеристики,
в срока, визиран в §
21, ал. 2 от ПЗР на Наредба №Н-18/ДВ бр. 52/2019 г. /.
По отношение на алтернативно
изложените доводи във въззивната жалба за наличие на
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, то съдът намира, че извършеното нарушение
не представлява маловажен случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи от този вид ,напротив извършените от жалбоподателя адм.нарушения
засягат важни обществени отношения в държавата свързани с фискалната й политика
и не биха могли да бъдат квалифицирани като маловажни.Следва само да се посочи, че
формалните нарушения сами по себе си са не са нито привилигирован
състав, нито определят приложението на института на маловажен случай.
При разглеждане е
решаване на правния спор съдът е длъжен и служебно да провери дали АНО при съставяне
на АУАН и НП е допуснал съществени процесуални нарушения.В настоящият случай
съдът констатира следното:
При съставяне на
АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.
42 и чл.
57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при
които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както
и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена
санкцията. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват
правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното
НП. Относно
наведените във въззивната жалба доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвяне на атакуваното НП и АУАН, то
съдът намира същите а неоснователни.Предвид императивната разпоредба на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН АНО в НП е описал нарушенията, датата и мястото, където са извършени, обстоятелствата, при които са
извършени, както доказателствата, които ги потвърждават.Относно втория довод за
допуснато съществено процесуално нарушение, а именно неправилно посочване на
съда, пред който би могъл жалбоподателят да атакува НП, то същото не
представлява съществено такова водещо до нарушаване правото му на защита.
Действително предвид разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗАНН местно компетентен да
разгледа и реши правния спор е Районен съд –Радомир, а не Районен съд-Перник, както
е посочено в НП, но в чл.42 ,ал.2 от НПК, приложим в настоящият случай, предвид
препращащата норма на чл.84 от ЗАНН когато съдът намери, че делото е подсъдно
на друг, равен по степен съд, прекратява съдебното производство и изпраща
делото на този съд т.е не се нарушава правото на защита на жалбоподателя, а
образуваното дело се изпраща служебно на компетентния съд.
За правна
пълнота настоящия състав на решаващия съд следва да отбележи, че при всяко едно осъществяване на състава на
нарушението по чл. 39, ал.1 от Наредба №Н-18/
НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г.на МФ ще е налице извършване на отделно
административно нарушение, за което по аргумент на чл. 18 от ЗАНН следва да бъде наложено и изтърпяно
отделно административно наказание, какъвто е и настоящият случай и както правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за три
отделни адм.нарушения. В
административно-наказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл. 23 - 26 НК и ако са налице две или повече
деяния, за всяко едно от тях ще се наложи административно наказание, като няма
да се определя общо такова. Няма пречка обаче нарушенията да се констатират с
един акт и да се издаде едно наказателно постановление, какъвто е и настоящият случай.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Размерът
на наложените имуществени санкции е
съобразен с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, като размера им за всяко едно е
минималния предвиден от законодателя за този вид административно нарушение,
поради което съдът намира, че е правилно и законосъобразно определен от
административно - наказващия орган.
С оглед изхода на
делото и предвид претендираните от страните разноски
съгл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН съдът намира, следното:
Разноските са претендирани
от процесуалния представител на АНО едва в представените по делото „писмени
бележки“, депозирани с писмо рег.№944/20.02.2020г. /п.к.18.02.2020г./ Т.е след
приключване на устните състезания по делото, поради което това искане не следва
да бъде разглеждано и уважавано от съда. Предвид чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс. В АПК обаче не е уреден въпроса относно
направено искане на разноски след приключване
на устните състезания поради, което предвид чл.144 от АПК, който гласи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс и по аргумент на т.11
от ТР №6 /2012г. на ОС на ГТК на
ВКС –/претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно
най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото
пред съответната инстанция/ разноски за юрисконсултско
възнаграждение независимо от изхода на делото не следва да се присъждан на АНО.
Водим от горното и
на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 435239-F447425/23.05.2019г. на Началник на Сектор “Оперативни дейности” -София в ЦУ на НАП-София, с което е
наложил на “Е.п.“ ЕООД
с ЕИК …, находящо се в с.Калище,община
Ковачевци, област Перник, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от К.К.Б., с
ЕГН:********** три броя административни
наказания „имуществена санкция” в размер на от по 500.00 лева, на основание чл.185, ал.2 , във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушения по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване по реда на АПК пред Пернишки административен съд в 14 – дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала,
Секретар: /И.С./