РЕШЕНИЕ
№ 260045/25.03.2021 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К.
като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева въззивно гражданско дело № 534 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260604/06.10.2020г., постановено по гр.д. № 1753/2019г. ОС - Варна е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М.И.Н., ЕГН ********** сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди: уронване личните и професионални (като Директор на Дирекция "Събиране" на ТД на НАП Варна) чест и достойнство, оскърбление и потиснатост, напрежение и тревожност, чувство за вина за психическите травми у дъщеря му Г.Н., родена 1988г., впоследствие довели до влошаване на семейните й отношения и у дъщеря му М., раздяла с майката на М. К.К., хипертония, гастроезофагеална рефлуксна болест, алергия, холелитиаза - дисептична форма, хроничен калкулозен холецистит, хроничен обострен гастродуоденит и сумата от 58 220.80 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, от които: 3 450 лева платено адвокатско възнаграждение, 54 250 лева неполучени заплати за периода на отстраняването му от служба: от м. март 201Зг. до м. октомври 2015 г. вкл. (31 месеца х 1750 лева), 520.80 лева платени от ищеца здравни осигуровки по 16.80 лв. месечно за периода 13.03.201Зг. до 12.10.2015г. (общо 31 месеца), всички в резултат на незаконно повдигнатите и поддържани, обвинения по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК по ДП № 233/2012 г. и образуваното чрез разделяне ДП № 324/2014 г. по описа на ОД на МВР Варна, прекратено на 08.07.2015г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на извършено престъпление, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 16.09.2016г. върху всяко от присъдените обезщетения до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 3 260 лв., представляваща сторените разноски съразмерно уважената част от исковете, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
Със същото решение съдът е отхвърлил исковете на М.И.Н. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане горницата над присъдените 40 000 лв. до претендираната сума 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди: уронване личните и професионални (като Директор на Дирекция "Събиране" на ТД на НАГ1 Варна) чест и достойнство, оскърбление и потиснатост, напрежение и тревожност, чувство за вина за психическите травми у дъщеря му Г.Н., р. 1988 г., впоследствие довели до влошаване на семейните й отношения и у дъщеря му М., раздяла с майката на М. К.К., хипертония, гастроезофагеална рефлуксна болест, алергия, холелитиаза - дисептична форма, хроничен калкулозен холецистит, хроничен обострен гастродуоденит и от подслушването, наблюдението и видеозаснемането на ищеца от ответника, евентуално от разследващия орган под надзора на ответника, без да е издавано разрешение за това, евентуално и да е било издадено в резултат на незаконно повдигнатите и поддържани и широко медийно отразени по информация, изнесена от ответника, обвинения по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК по ДП № 233/2012 г. и образуваното чрез разделяне ДП № 324/2014 г. по описа на ОД на МВР Варна, прекратено на 08.07.2015 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на извършено престъпление, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 08.07.2015 г. върху всяко от претендираните обезщетения до окончателното им изплащане и за периода от 08.07.2015 г, до 16.09.2016 г. върху присъдените обезщетения.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.
Ищецът М.Н., чрез процесуалния си представител адв. Р. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди за горницата над присъдените 40 000 лв. до сумата от 50 000 лв. В жалбата си излага оплаквания за неправилност и необоснованост на същото, постановено в противоречие с материалния закон и съдебната практика. Твърди се, че в мотивите си съдът е изложил кои от твърдените неимуществени вреди са доказани, но в същото време при изписването на отхвърлителния диспозитив са посочени и приетите за доказани вреди, за които е присъдено обезщетение в размер на 40 000 лева. Оспорват се изводите на съда, че не е установено по делото длъжностни лица от Прокуратурата да са разгласявали информация за воденото наказателно производство, както и приетия за справедлив размер по см. на чл.52 ЗЗД на дължимото се обезщетение. Навеждат се подробни аргументи по съществото на спора, както и за постановена съдебна практика по идентични казуси. Иска се от настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част и да уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в претендирания с въззивната жалба размер от 50 000 лева.
Прокуратурата на РБ обжалва решението в неговата осъдителна част /съгласно жалба вх. № 268049/16.10.2020г. и допълнителна жалба с вх. № 268226/20.10.2020г./. Наведените оплаквания са за неправилност на изводите на съда относно приетите за доказани неимуществени вреди, връзката им с воденото наказателно производство и техния интензитет. Сочи се също така, че съдът не е изложил мотиви защо е приел размерът на обезщетението да бъде съпоставим с по-високите обезщетения, присъдени на някои от обвинените по същото наказателно производство лица, а не към по-ниската сума, присъдена на други обвиняеми по това производство. Относно уважените претенции за имуществени вреди се излагат доводи за неправилно определяне на периода на отстраняване от работа, за който Прокуратурата следва да отговаря. Отправеното искане е за отмяна на решението в обжалваната му част като бъде намалено присъденото обезщетение за неимуществени вреди, а имуществените претенции бъдат изчислени на база период от седем месеца.
В срока по чл.263 ГПК не са постъпили отговори на въззивните жалби, но в с.з., чрез процесуалния си представител всяка една от страните поддържа подадената от нея въззивна жалба и оспорва насрещната като неоснователна.
В частта, в която исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за сумата над 50 000 лева до предявения размер на иска от 60 000 лева, както и по отхвърлената претенция за заплащане обезщетение за забава върху присъдените главници за периода 08.07.2015г. - 16.09.2016г., първоинстанционното решение не е обжалвано.
Обжалваното решение е постановено по предявени от М.И.Н. против Прокуратурата на РБ искове с правно основание чл.2 ал.1 т.З ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като при извършената проверка по валидността на същото, съобразно чл.269 ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
В исковата си молба ищецът е навел твърдения, че от 1986г. е работил в системата на данъчната администрация, като на 18.05.2009г. е назначен на длъжност Директор на дирекция "Събиране" на ТД на НАП - Варна, която е заемал и към 12.03.201Зг. На въпросната дата, сутринта, във връзка образувано ДП № 233/2012г. са били извършени обиски на обитаваното от него жилище и личния му автомобил, жилището на майка му и брат му, както и служебния му кабинет, при които са иззети множество документи, лични вещи и парични суми. Тези действия били извършени с голяма показност и станали достояние на съседите му, както и на колегите по месторабота. След приключване на претърсването на жилището му е бил отведен в Областна дирекция на МВР, впоследствие и задържан за срок от 72 часа във връзка с повдигнати обвинения за извършено от него престъпление по чл.282 НК, по повод на което е преведен в следствения арест. С Постановление от 15.03.2013г. му е била определена мярка за неотклонение "парична гаранция", както и му е наложена забрана да напуска пределите на страната без разрешение на Прокуратурата. На основание чл.100 ал.2 ЗДСл. със Заповед № 93/13.03.201Зг. е бил временно отстранен от работа, а предприетите от Прокуратурата действия по неговия арест и повдигнати обвинения били активно медийно отразени. Впоследствие, материалите относно повдигнатите обвинения по чл.282 НК спрямо него и други негови колеги са отделени в ДП № 324/2014г., производството по което е прекратено с Постановление от 08.07.2015г. поради липса на извършено престъпление. Твърди се, че в резултат на така воденото срещу него наказателно производство е претърпял следните неимуществени вреди - уронено било доброто му име, чест и професионален авторитет, граден с години; изпаднал в социална изолация; чувствал се оскърбен и потиснат, тревожен, депресиран и унизен от неоснователно повдигнатите му обвинения и предприетите спрямо него действия /задържане в следствения арест при изключително нечовешки условия и сред престъпници; ограничаване правото му да напуска страната; широко медийно отразяване на ареста и повдигнати обвинения; бил обект на прилагане на специални разузнавателни средства, в резултат на което са документирани и разгласени факти от личния му живот/; поради иззетите му лични вещи и отстраняването от работа нямал доходи, с които да издържа семейството си, което го карало да се чувства безпомощен, непълноценен и зависим, да търси заеми от познати и банкови институции; появили се проблеми в отношенията му с жената, с която живеел на семейни начала и майка на малката му дъщеря М., в резултат на което и последвала раздялата им; изпитвал чувство за вина относно възникнали в резултат на преживения стрес от случващото се с него здравословни проблеми у дъщеря му Гергана /внезапно побеляване на косата, отключване на психично заболяване и влошаване на семейните й отношения/ и у дъщеря му М. /нощно напикаване/; влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в безсъние, депресивност, невъзможност да се справя с ежедневни житейски ситуации, поява на хипертония, гастроезофагеална рефлуксна болест, алергия, камъни в жлъчката.
Относно имуществените вреди се твърди, че същите съставляват направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по досъдебното производство, заплатени здравни осигуровки, както и неполученото трудово възнаграждение за периода на отстраняването му от длъжност, размерите на които подробно са посочени в исковата молба.
Ответната страна е оспорила предявените срещу нея искове с възражения за недоказаност на твърдените неимуществени вреди, липса на причинна връзка между някои от тях, в частност заболяванията на ищеца и воденото наказателно производство. Счита, че не следва да носи отговорност за медийните публикации и направените в тях коментари и внушения, тъй като Прокуратурата не е разгласявала данни от делото, не отговаря и за евентуално претърпени вреди от прилагането на специални разузнавателни средства, нито за вреди, претърпени от трети лица - съпругата и децата на ищеца. Сочи се също така, че ищецът е осъден по друго повдигнато му обвинение по чл.255 ал.1 т.2 НК и което е обусловило настъпването на неимуществените вреди. Оспорва претендирания размер на обезщетението за тези вреди като прекомерен. Относно претенцията за имуществени вреди вр. неполучени трудови възнаграждения и заплатени здравни осигуровки са изложени доводи, че отговорността на Прокуратурата е ограничена до датата на прекратяването на наказателното производство. Оспорва се и размера на претендираното като заплатено адвокатско възнаграждение с възражения за прекомерност на същото. Направено е и възражение за погасяване по давност на претенцията за законна лихва върху главниците за периода до 19.06.2016г.
По съществото на спора, съобразно предметните предели на въззивното производство и наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва спор между страните, респ. наведени във въззивните жалби оплаквания относно приетото от първоинстанционния съд и установено въз основа на ангажираните по депото доказателства, че с Постановление от 12.03.2013г. по ДП № 233/2012г. въззивникът М.Н. е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че за периода от 2011 г. до 12.03.201Зг. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - директор на дирекция "Събиране" в ТД на НАП - Варна, не е изпълнил и нарушил служебните си задължения съгласно чл.195 ал.5 и сл. ДОПК, раздел V, т.1 и т.З на Длъжностна характеристика, Процедура № С 1, версия "Ж" от 09.05.2011 г. и Процедура № С 14, версия "Д" от 19.12.2009г. във връзка с иницииране и замяна на предварителни обезпечителни мерки по отношение на дружества "А и Н 07" ЕООД и "Варненски строежи" ООД. Предявяването на обвинението е било предшествано от извършени на същия ден процесуално-следствени действия - претърсване и изземване на вещи от обитавания от Н. имот - триетажна къща в гр. Варна, м."Се.Никола", личния му автомобил "Шкода Суперб" с ДК № В 59 62 КН, на л.а. "Мицубиши Паджеро" с ДК № В 88 73 ВН, на служебния му кабинет в сградата на ТД на НАП - Варна, както и на обитаваните от майка му и брат му жилища. След обиска въззивникът е бил отведен в ОД на МВР, а след предявяване на обвинението е постановено задържането му за срок от 72 часа, считано от 21:25 на 12.03.201Зг. и същият е бил приведен в следствения арест /Постановление от 12.03.201Зг./. С Постановления от 15.03.201Зг. на ОП - Варна спрямо Н. е била взета мярка за неотклонение "парична гаранция в размер на 10 000 лева" и наложена процесуална принуда "забрана да напуска пределите на РБ", които са отменени с Постановление от 15.09.2014г. поради изтичане на предвидения в чл.234 ал.8 НПК максимален срок на продължителност.
В хода на досъдебното производство освен посочените мерки на процесуална принуда и обиски са били извършени разпити на обвиняемия, постановени са и два отказа за връщане на част от иззети документи и вещи, в т.ч. и банкови карти /постановления от 20.03.201Зг./.
Не е спорно, че спрямо Н. са били използвани и специални разузнавателни средства, като до приключване на производството пред първоинстанционния съд не са представени доказателства използването им да е било неправомерно, т.е. да не са били надлежно разрешени. Индиция за прилагането им е и приетото по делото писмо на НБКСРС изх. № ИК- 305/27.08.2020г.
Извършеният арест на въззивника, както и на други две лица, спрямо които също са повдигнати обвинения по чл.282 НК е бил активно отразен в средствата за масова информация. От представените в тази връзка доказателства е видно, че в същите подробно са описани имената и заеманите длъжности на задържаните, посочено е, че по данни на говорителя на ОП - Варна са събрани доказателства за извършени от тях 22 престъпления.
С Постановление от 31.07.2014г. част от материалите по ДП № 233/2012г., в това число и по повдигнатото срещу въззивника Н. обвинение по чл.282 НК и обвиненията срещу Б.О. и М.Д. /негови колеги/ също по чл.282 НК са отделени в ново ДП № 324/2014г. В хода на същото, с Постановление от 23.06.2015г. М.Н. е бил привлечен като обвиняем и за извършването на престъпление по чл.255 ал.1, предл.1 и 2, т.2, предл.1 от НК /избегнал установяване и плащане на данъци в големи размери/.
С Постановление от 08.07.2015г., след реализирани процедури по чл.368 НПК наказателното производство относно повдигнатите срещу въззивника и другите две лица обвинения по чл.282 НК е прекратено поради несъставомерност на извършените от тях деяния, на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК. Производството по другото повдигнато обвинение на Н. е продължило, като не е спорно, че по това обвинение с решение № 91/20.03.2018г. по АНД № 1541/2017г. на ОС - Варна същият е признат за виновен, но на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500 лева.
Наличието на повдигнато обвинение, по което въззивникът М.Н. е оправдан ангажира отговорността на Прокуратурата на РБ по чл.2 ал.1 т.З ЗОДОВ, като на основание чл.4 от същия закон на обезвреда подлежат всички вреди /имуществени и неимуществени/, пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото му обвинение. В тази връзка спорните в настоящото производство въпроси са какви са претърпените неимуществени и имуществени вреди, кои от тях са в причинна връзка с това обвинение и за кои от вредите следва да отговаря ответната страна, респ. какъв е справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, при отчитане и на признатата вина на въззивника по другото му повдигнато обвинение.
Съгласно неоспореното заключение на вещите лица по Комплексната психиатрична, психологична и медицинска експертиза в резултат на задържането му при въззивника се е развила остра стресова реакция, чиято проява е повишена тревожност, напрежение, повишение на артериалното налягане, упорито безсъние. Продължителността на стресогенните фактори /воденото наказателно производство/ е довело до развитието на смесено тревожно депресивно разстройство, което се проявява с наличието на невротични и депресивни симптоми. Нарушена е била комуникацията с околните, ограничени контакти, настъпила е цялостна промяна в начина на живот. Към настоящия момент психотравмата не е преодоляна, макар и да не се наблюдават симптоми на личностово разстройство. Състоянието му се характеризира с акценти в някои черти на личността, при което е ограничено социалното му функциониране и връзки с други хора. Емоционалните преживявания са свързани с диапазона на негативните емоции като гняв, тревожност, изразена инсомия /заспиване/пробуждане от напрежение и затруднение в дишането, болки в стомаха и трудно заспиване след това/, депресивност със съпътстващи психо-вегетативни симптоми и повишено артериално налягане. Част от депресивната симптоматика е и чувството на вина, което изпитва към децата си /обяснения на в.л. от с.з./.
Въз основа на представената по делото медицинска документация и въз основа на извършен медицински преглед вещите лица сочат, че към настоящия момент въззивникът страда от гастроезофагеална рефлуксна болест, характеризираща се с чувство на парене зад гръдната кост, свързано с навлизане на повишено количество стомашно съдържимо в хранопровода, както и от "функционапно подуване на корема", които състояния при липсата на данни за установеност преди началото на наказателното производство според вещите могат да са обусловени от състоянието на стрес. Липсва връзка на обусловеност обаче между поставената му диагноза "камъни в жлъчката" и стресовите изживявания от воденото срещу него наказателно преследване.
Изводи за психо-емоционалното състояние на М.Н. в резултат на извършения арест и повдигнатото му обвинение, както и отражението на същото върху личния му живот следват и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите възпроизвеждат непосредствени впечатления, кореспондиращи и на останалия доказателствен материал.
Така от показанията на св.В.Н., колежка на въззивника се установява, че същият се е ползвал с авторитет сред колегите си и подчинените, професионалист, постигал добри резултати в ръководената от него дирекция. В тази насока са и представените доказателства за ежегодно извършваното оценяване на работата му. Всички в службата са узнали за ареста му, както и на другите им колеги, коментирали са изнесените в пресата данни за извършени от тях над 20 престъпления, а част от коментарите са били негативни, т.е. изразявали мнение за вероятна основателност на обвиненията. Свидетелката сочи също така, че след освобождаването му го е срещала случайно, при което й направило впечатление, че е видимо отслабнал, подтиснат и депресиран. След възстановяването му на работа често е отсъствал поради отпуск по болест. Не знае до 201Зг. въззивникът да е имал семейни проблеми, в частност със съжителстващата с него на семейни начала тяхна колежка К.
Св.С.Т. и св. Г.Н. /дъщеря на въззивника/ също свидетелстват, че към момента на повдигане на обвинението по чл.282 НК отношенията в семейството на въззивника са били добри, били общителни и поддържали контакти с приятелите си, Н. бил весел и забавен. Впоследствие настъпил разрив между съпрузите, К., която също била задържана, коренно променила поведението си, имала психични проблеми, отказвала да се лекува, въззивникът бил принуден да спи с дъщеря им М. на заключена врата. Впоследствие настъпила и фактическата им раздяла.
За влошаването на отношенията между М.Н. и К.К. и настъпилата между тях фактическа раздяла сочат и приетите като доказателства съдебни решения по водени между тях съдебни дела по ЗЗДН и относно упражняването на родителските права по отношение на общото им дете М..
Според св.Т. след задържането му въззивникът бил неузнаваем - унил, небръснат, стресиран, станал затворен, отказвал да общува, изпитвал срам и неудобство, отказвал да се вижда с приятели, да спортува, изпитвал финансови затруднения и с голямо неудобство му искал парични суми за покриване на ежедневни разходи, чувствал вина за влошеното здравословно състояние на децата си Г.и М..
Съгласно показанията на св.Г.Н. при научаване за ареста на баща й за няколко дена се появили бели кичури по косата й, получила паник атака, обострило се психично заболяване /биполярно разстройство/, срамувала се да каже кой е баща й.
Относно здравословното състояние на детето М. от приетите писмени доказателства е видно, че в периода 09.03.2015г. - 17.03.2015г. е лекувана в болнично заведение с диагноза остър нефрит.
Съвкупният анализ на така обсъдените гласни и писмени доказателства обуславят и извода на настоящия състав, че в резултат на образуваното и водено срещу въззивника наказателно производство по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по служба същият безспорно е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване доброто му име, чест, достойнство и професионален авторитет, изпитал е стрес, тревожност с депресивна симптоматика, оскърбление, притеснение и неудобства по повод покриването на финансовите нужди за издръжката на семейството му, ограничил е социалните си контакти, страдал от безсъние и повишено артериално налягане, появили се здравословни проблеми, част от които са в пряка причинна връзка с преживения стрес - гастроезофагеална рефлуксна болест, характеризираща се с чувство на парене зад гръдната кост, свързано с навлизане на повишено количество стомашно съдържимо в хранопровода, както и от "функционално подуване на корема". Като последица от незаконно повдигнатото му обвинение е настъпил разрив в семейството му, довело до фактическата раздяла с майката на малката му дъщеря М.. Въззивникът е изпитвал и продължава да изпитва вина за здравословните проблеми на дъщерите си Г.и М.. Макар и тези здравословни проблеми да касаят трети лица, то субективното чувство на отговорност у въззивника е елемент от палитрата на депресивната симптоматика, която се е развила у него в резултат на воденото наказателно производство /изрично в този смисъл са обясненията на в.л., дадени в с.з./.
Отчитайки така приетите за доказани неимуществени вреди съдът намира, че справедлив еквивалент за обезщетение на същите по см. на чл.52 ЗЗД е сумата от 40 000 лева.
Въззивникът е бил обвинен в извършване на престъпление по служба, за което се предвижда наказание пишаване от свобода от една до осем години, т.е. тежко по см. на чл.93 т.7 от ДР на НК, както и лишаване от правото по чл.37 ал.1 т.6 НК. Обвинението е касаело множество деяния, извършени в условията на продължавано престъпление. Разследването е продължило две години и четири месеца, през което време въззивникът е бил задържан за срок от 72 часа, наложена му е била забрана да напуска страната и мярка за процесуална принуда "гаранция”, провеждани са разпити, иззети са бипи множество лични вещи, вкл. и банкови карти, експлоатирани са СРС. Образуваното наказателно производство по това обвинение и предприетите процесуално-следствени действия /арест и обиски/ са станали достояние на близките и колегите му. Същите са били и широко медийно отразени по направено прессъобщение от страна на Прокуратурата, с посочване имената на задържаните и че са събрани данни за извършени 22 престъпления, последвана от публикации с коментари за имотното му състояние, професионален и личен живот. Ето защо, макар и Прокуратурата да не е отговорна за журналистическите интерпретации и коментари, обстоятелството по огласяване на случая от нейна страна е в пряка причинна връзка с претърпените от него вреди и относимо към определяне техния интензитет.
Характера на повдигнатото обвинение, заеманата от въззивника длъжност /директор на дирекция "Събиране"/, предпоставяща по-високи обществени очаквания и отговорности, разглеждани в контекста на доказаните високи професионални качества от въззивника и авторитет сред колегите му са обстоятелства, които съдът отчита като обуславящи по-висок интензитет на претърпените от него вреди вр. уронените чест и достойнство.
При определяне на следващото се обезщетение съдът отчита и обстоятелството, че негативните психо-емоционални преживявания, причинени от неоснователно повдигнатото му обвинение не са отшумели и към настоящия момент, налице е и трайна промяна в личния му и социален живот.
Наличието на друго повдигнато обвинение, по което въззивникът е признат за виновен безспорно също е допринесло за преживените негативни емоции и страдания. Следва да се отчете обаче, че това обвинение е повдигнато малко преди прекратяването на наказателното производство по обвинението по чл.282 НК, което е било водещото и към което са били насочени действията на разследващите органи, както и това, че досъдебното производство по него е приключило с мнения за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК.
Присъдените в полза на другите две обвиняеми /М.Д. и Б.О./ обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди вр. повдигнатите и към тях обвинения по чл.282 НК не обвързват настоящия състав при определяне размера на настоящото обезщетение. Размерът на същото зависи от установените по всеки отделен случай конкретни обективно съществуващи обстоятелства, определящи обема, вида и интензитета на претърпените неимуществени вреди и причинната им връзка с необосновано повдигнатите обвинения.
С оглед на изложеното, съдът наМ., че искът за заплащане на обезщетение за претърпените от въззивника М.Н. неимуществени вреди е основателен до размер на сумата от 40 000 лева.
По исковите претенции за обезщетение на претърпени имуществении вреди:
Наведените във въззивната жалба на Прокуратурата оплаквания са единствено досежно периода, за който е прието, че следва да отговаря за вредите, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение и заплатени здравни осигуровки поради отстраняването на въззивника от длъжност. Оплаквания относно приетите фактически обстоятелства касателно размера на месечната основа на трудовото възнаграждение и заплатените здравни осигуровки не са направени. Липсват и оплаквания досежно фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд по размера на претърпяната вреда, изразяваща се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производство.
По така очертания спорен въпрос съдът намира, че съгласно действащата към датата на привличането на въззивника Н. като обвиняем разпоредба на чл.100 ал.2 ЗДСл във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б."а" от НК, органът по назначаването го отстранява временно от работа. Последният действа в условията на обвързана компетентност, без право на преценка. Отстраняването е последица от образуваното наказателно производство, поради което и при незаконност на обвинението именно Прокуратурата е отговорна да обезщети претърпените от обвинения имуществени вреди, произтичащи от отстраняването му от длъжност. В същото време, законодателят не е установил изискване възстановяването да става по почин на отстранения, нито по самостоятелна инициатива на работодателя. В тежест на органа, повдигнал обвинението е да го уведоми, че причината за отстраняването е отпаднала, така както уведомява за образуваното наказателно производство.
В настоящия случай няма данни такова уведомяване да е извършено след влизане в сила на постановлението за прекратяване, както и не са ангажирани доказателства за установяване датата на връчване на преписа от постановлението за прекратяване на НАП. Няма данни, респ. наведени възражения в срока по чл.131 ГПК другото повдигнато обвинение по чл.255 НК да е основание за продължаване отстраняването от длъжност. Индиция за това е и обстоятелството, че възстановяването е извършено значително преди приключване на производството по това второ обвинение, вкл. и преди обявяването противоконституционността на разпоредбата на чл.100 ал.2 ЗДСл. /заповедта за възстановяване е от 07.10.2015г. и връчена на въззивника на 12.10.2015г., решението на КС е обн. ДВ бр.38/20.05.2016г., а решението на ОС - Варна вр. обвинението по чл.255 НК е от 20.03.2018г./.
Ето защо, Прокуратурата на РБ отговаря за вредите за целия период - от отстраняването до действителното възстановяване на работа, т.е. за времето до 12.10.2015г., вкл., когато е връчена заповедта за възстановяване.
С оглед на това и предвид липсата на оплаквания относно месечния размер на неполученото трудово възнаграждение, респ. на заплатените здравни осигуровки исковите претенции досежно тези вреди са основателни в предявените размери.
Основателна е и исковата претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди вр. заплатено за наказателното производство адвокатско възнаграждение, като на основание чл.269 ГПК съдът приема установените фактически изводи на първостепенния съд за размера на тази вреда.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК Прокуратурата следва да заплати направените от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, съответно на уважената част от исковите му претенции, предмет на въззивното решение /предвид наличието на въззивни жалби и от двете страни по спора/ или сумата от 1 361.40 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260604/06.10.2020г., постановено по гр.д. № 1753/2019г. на ОС - Варна в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М.И.Н., ЕГН ********** сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и сумата от 58 220.80 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, всички в резултат на незаконно повдигнатите и поддържани, обвинения по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК по ДП № 233/2012 г. и образуваното чрез разделяне ДП № 324/2014г. по описа на ОД на МВР Варна, прекратено на 08.07.2015г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на извършено престъпление, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 16.09.2016г. върху всяко от присъдените обезщетения до окончателното изплащане на сумите, както и в частта в която исковата претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлена за горницата над присъдените 40 000 лева до размер на сумата от 50 000 лева.
В частта, в която исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за сумата над 50 000 лева до предявения размер на иска от 60 000 лева, както и по отхвърлената претенция за заплащане обезщетение за забава върху присъдените главници за периода 08.07.2015г. - 16.09.2016г., първоинстанционното решение не е обжалвано.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Н., ЕГН ********** сумата от 1 361.40 лева /хиляда триста шестдесет и един лв. и 40 ст./, представляваща направени разноски за въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване, при условията на чл. 280 от ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.