№ 227
гр. Благоевград, 28.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Надя Узунова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело №
20251200900068 по описа за 2025 година
Проектодоклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК:
По т. 1 Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права и възражения:
Сочи се в исковата молба, че на 16.10.2024 г. между ищецът
Държавен фонд земеделие/ДФЗ/ и ЕТ „***“/ЕТ/ е сключен Договор
№23/311/01065 за отпускане на финансова помощ по мярка 311
“Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР.
С представения от ответника при кандидастване бизнес плана
той се е задължил да изгради “Спортно-развлекателен център с места за
настаняване, находящ се в местността “Свети Петър”, в землището на село Г.”;
както и да реализира определени приходи от предоставяните услуги, след
изграждане на комплекса и да създаде и поддържа работни места.
С Контролен лист за посещение на място от 25.06.2019 г.,
служители на ДФЗ са констатирали неизпълнение на бизнес плана, както и
изкуствено създадени условия за получаване на помощта.
На 17.07.2020 г. изпълнителният директор на ДФЗ е издава Акт
за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№
01/311/01065/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8840#2, с който на ЕТ е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 386
467,56 лева. Издаденият АУПДВ е обжалван пред Административен съд като с
1
влязло в сила на 13.04.2022 г. Решение № 3566 от 13.04.2022г., на ВАС,
постановено по адм. д. № 8014/2021 г., АУПДВ е отменен.
Отмяната на АУПДВ е постановена с мотиви, че след като е
налице основание по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, то дължимото на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ следва да се установи по реда
на чл.73 във вр. с чл.70, ал. 1 ,т.7 от ЗУСЕФСУ /пред. наим. ЗУСЕСИФ/.
Във връзка с решението на ВАС на 18.05.2022 г. с писмо изх. 01
-6500/8840# 15, Изпълнителният директор на ДФЗ открива производство по
налагане на финансова корекция.
На 24.06.2022 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 18, том 4, per. № 5666, дело № 602 от 2022г. ЕТ „***“
продава на „В.“ ЕООД, следния недвижим имот, а именно: МАСИВНА
СГРАДА-КЪЩА № 1 със застроена площ от 185,43 кв.м. и РЗП 550,08 кв.м. и
БАРБЕКЮ със застроена площ от 43,59 кв.м., построени в УПИ - парцел XI,
отреден за имот с пл. № 327 от кв. 23 по действащия
дворищно[1]регулационен план на село С., с площ на имота от 1440 кв. м.,,
ведно с учреденото срочно право на ползване на северната половина на
парцела с площ от 720 кв.
На 11.10.2022г. е издадено Решение № 01/311/01065/3/01/04/02,
за налагане на финансова корекция /РФК/, с което на ЕТ е определено
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 386
467, 56 лв.
РФК е обжалвано пред Административен съд - Благоевград,
който с Решение № 1714 от 12.10.2023г. по адм. д. 20237030700360 е
отхвърлил жалбата на ЕТ. , потвъредено от ВАС с Решение № 8798 от
15.07.2024 г., постановено по адм. д. 700/2024 г.
На 16.01.2023г. в ТРРЮЛНЦ е вписана промяна на фирмата на
„В.“ ЕООД, ЕИК ***, като името е променено на „К.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че публичните задължения на ЕТ са
установени от ДФЗ още с извършените проверки на място от служители на
ДФЗ, за които е издаден Контролен лист за посещение на място от 06.08.2019
г., който по своята правна същност е официален документ.
Производството по издаването на РФК е започнало на
13.05.2022г. а увреждащият държавата НА е сключен на дата 24.06.2022 г. -
2
един месец след откриване на производството по определяне на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 386 467, 56 лв.
Преди тези дати на ЕТ за същите суми и за същото
неизпълнение е издаден и АУПДВ, което ЕТ оспорва само относно
процесуалните нарушения при издаването му.
ЕТ е уведомен за откриване на административно производство
за определяне на финансова корекция, в което писмо изрично ДФЗ, сочейки
договорните неизпълнения, се позовава и на Решенията на административния
съд във вр. с обжалване на АУПДВ /по адм.д. 720/2020г. на БлАС и на
Решение №3566 от 13.04.2022г. по адм.д. 8014/2021 г. по описа на ВАС/. На
11.10.2022г. ИД на ДФЗ издава Решение № 01/311/01065/3/01/04/02,
потвърдено от административния съд по повод жалба на ответника.
Сочи се от ищеца, че установяването на публичното
задължение започва със спазване на общите разпоредби на чл. 34 - чл. 36 и чл.
45 - чл. 46 от глава пета, раздел I АПК, както и че императивната норма на
чл.35 от АПК задължава административния орган да изпрати уведомително
писмо, в което да уведоми ползвателя, че на същия ще му бъде издадено РФК,
като се изложат всички релевантни факти и обстоятелства, които разпоредби
ищецът сочи, че е спазил.
Сочи, че сделката за продажбата на недвижимия имот е
сключена след датата на установяване на публичното задължение.
Твърди, че с разпоредително действие е налице увреждане на
кредитора, в лицето на държавата, тъй като имуществен обект е изваден от
патримониума на длъжника. В резултат на договора ЕТ се е лишил от правото
си на собственост върху недвижим имот, намалявайки по този начин
сигурните ликвидни активи, като със сумата, платена от купувача по сделката
ЕТ не е пристъпил към плащане на установените публични задължения и към
настоящия момент същото не е платено. Сочи, че ЕТ няма друго имущество,
върху което да може да се насочи принудителното изпълнение, което води до
невъзможност публичният изпълнител е да събере вземането. От факта, че
продажбата е извършена не с оглед на стопанската дейност на ЕТ, а само с цел
да се „освободи“ от имущество, счита за косвено доказателство за
намерението на ответника да увреди публичния взискател, като с получените
суми не се погасява задължението. Видно от записаното в НА банковата
3
сметка, по която са превеждани сумите на ЕТ не е негова банкова сметка.
Отделно от горното банковите сметки на ЕТ са били запорирани, предвид
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на АУПДВ, което
счита, че е мотивирало страните да впишат в НА, че покупната цена ще се
плати по посочена от Продавача банкова сметка. Намерението за увреждане на
публичния взискател се доказва от изложените факти, С.Г. извършва
разпореждане с недвижимия имот, след като публичното задължение е
установено и същото не е платено. Що се отнася до намерението за увреждане
от страна на лицето, с което ЕТ е договаряла, следва да се има предвид, че
нормата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК не изисква доказване на такова намерение у
лицето, с което ЕТ е договарял.
Счита, че е налице недобросъвестност на ЕТ, защото освен че
се е разпоредил с недвижимия имот, то и публичното вземане е останало
неудовлетворено.
Ответниците - ЕТ „С.Г.- С.“ и „К.“, ЕООД депозират отговор.
Изразяват становище за неоснователност на иска. Сочат, че
хипотезата на чл. 216 от ДОПК предвижда да са налице алтернативно
предпоставките разпоредителната сделка да е извършена след деклариране на
публичното задължение, разпоредителната сделка да е извършена след
установяване на публичното задължение или след връчването на заповед за
възлагане на ревизия.
В случая те не са налице предвид твърдението в исковата
молба, че процесната сделка е сключена след датата на установяване на
публичното задължение.
15
Да се има предвид, че макар и писмо изх. № 01-6500/8840 от
ДФ „Земеделие“, с което ответникът е уведомен за откритото производство за
издаване на решение за налагане на финансова корекция, да е издадено на
18.05.2022 г., то е връчено на С.Г. на 12.07.2022 г. Очевидно е, че сключвайки
разпоредителната сделка е недвижимия си имот на 24.06.2024 г., ответникът
не би могъл, а и не е задължен да предполага дали ищецът възнамерява да
предприеме някакви правни действия срещу него, преди да бъде надлежно
уведомен за това по предвидения в закона ред с писмо изх. № 01-6500/8840.
Сочи, че фактическите твърдения в исковата молба не се
отнасят до нито една регламентираните две хипотези в Глава XIV, Раздел I от
4
ДОПК, озаглавен „Предварително установяване“- едната - за задълженията по
декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия
данък и/или задължителните осигурителни вноски и втората — когато
органът по приходите установява размера на дължимия данък или
осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице
декларация.
Сочи, че правното основание за издаване на връченото на 12.07.2022 г.
писмо изх. № 01-6500/884015 е чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на
средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ),
където се сочи, че преди издаването на решението по ал. 1 управляващият
орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен
срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени
възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при
необходимост да приложи доказателства. От което заключава, че с писмото не
се създават права и задължения, не се установява задължение, не се уведомява
за установено задължение, т.е. то няма друга правна функция освен да
уведоми бенефициента за развиващото се административно производство и да
му предостави възможност да направи възражения и да представи
доказателства.
Оспорва твърдението, че в мотивите на решение 3566/13.04.2022 г.
постановено по адм. дело 8014/2021 г. било констатирано, че ответникът ЕТ
„С.Г. — С.“ не отричал дължимостта на публичното задължение.
Акцентира, че при извършените проверки на място от служители на
ДФЗ, за които е издаден Контролен лист за посещение на място от 06.08.2019
г., за който няма спор, че е официален документ, е посочено, че не са открити
нарушения. Сочи, че посоченото се подкрепя и от обсъдената в разпита на
свидетеля Н.М. по адм. дело № 935/2023 г. докладна записка с вх. № 05-2-
012/245 от 25.10.2019 г., представена от Директора на ДФЗ по адм. дело №
360/2023 г. по описа на АС Благоевград.
Обобщава, че ответниците са сключили нотариалния акт за
покупко- продажба на недвижимите имоти след като претенциите на ДФЗ са
отхвърлени от ВАС с окончателно, влязло в сила решение, след като
обезпечителните мерки са отменени и производството по събиране на
публични вземания е прекратено, и преди да бъдат уведомени от ищеца за
5
новото производство по издаване на Решение за налагане на финансова
корекция.
Противно на твърденията на ищеца, ответникът сочи, че сумите от
полученото на 15.06.2022 г. авансово плащане по сделката за покупко-
продажба на недвижими имот, още на 21.06.2022 г. са използвани от ЕТ
именно за погасяване на единствените към онзи момент изискуеми публични
вземания — тези към община Гърмен — за такса битови отпадъци, в общ
размер на 26 277,60 лв.; както и че сумите от продажбата, са превеждани по
сметка на продавача ЕТ „***“, като сметката към момента на превеждане на сумите не
е била запорирана.
По т. 2 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Правна квалификация на
правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на
ответника – иска е с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК
По т. 3 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Кои права и обстоятелства се
признават: сключване на сделката.
По т. 4 на чл. 146 от ГПК: Кои обстоятелства не се нуждаят
от доказване- няма такива
По т. 5 на чл. 146, ал. 1 ГПК : Как се разпределя
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
В тежест на ищеца е да установи твърдяните факти, визирани в
ИМ, а именно: че ЕТ има публично държавно вземане в размер на 386 467,56
лв.; че публичните задължения на ЕТ са установени от ДФЗ с извършените
проверки от служители на ДФЗ, за които е издаден Контролен лист за
посещение на място от 06.08.2019 г.; че на 18.05.2022 г. с писмо изх. 01 -
6500/8840# 15, Изпълнителният директор на ДФЗ открива производство по
налагане на финансова корекция; датата, на която ЕТ е уведомен за откриване
на административно производство за определяне на финансова корекция, с
писмо, в което ДФЗ изрично сочи договорните неизпълнения и се позовава и
на Решенията на административния съд във вр. с обжалване на АУПДВ /по
адм.д. 720/2020г. на БлАС и на Решение №3566 от 13.04.2022г. по адм.д.
8014/2021 г. по описа на ВАС/; че на 11.10.2022г. ИД на ДФЗ издава Решение
№ 01/311/01065/3/01/04/02, с което на ЕТ е определено подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 386 467, 56 лв.; че
сделката за продажбата на недвижимия имот е сключена след датата на
6
установяване на публичното задължение; че в НА банковата сметка, по която
са превеждани сумите на ЕТ не е на ЕТ; че сметките на ЕТ са били
запорирани.
В тежест на ответникът е да докаже, обстоятелствата, които
сочи, че ответниците са сключили процесната сделка за покупко- продажба на
недвижимите имоти след като претенциите на ДФЗ са отхвърлени от ВАС с
окончателно, влязло в сила решение, след като обезпечителните мерки са
отменени и производството по събиране на публични вземания е прекратено,
и преди да бъдат уведомени от ищеца за новото производство по издаване на
Решение за налагане на финансова корекция.
Доказателствени исканията на страните са допустими
относими и необходими, поради което съдът ги уважава.
Водим от изложеното и на основание чл.140, чл. 157 и чл. 159,
ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Обявява проектодоклада на страните, съобразно обстоятелствената част на
настоящия акт.
Приема представените от страните писмени доказателства.
Задължава ДФ „Земеделие“ да представи доказателства,
удостоверяващи датата на връчване на писмо изх. № 01-6500/884015 от ДФ
„Земеделие“ на ЕТ „***“ .
Да се издаде на ответника съдебно удостоверение по силата, на
което да се снабди с друго такова от лицензирания пощенски оператор, чрез
който е връчено писмо изх. № 01-6500/8840150 от ДФ „Земеделие“, от което
да е видна датата на връчване на писмо изх. № 01-6500/884015 от ДФ
„Земеделие“. За целта указва на ответника да посочи пощенския оператор.
Указва на ищеца да впише исковата молба, в едноседмичен срок
от връчване на настоящия акт.
Насрочва делото за 12.06.2025 г. от 14:00 ч., за която дата да се призоват
страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7
8