№ 2***9
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110141816 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Н. М. Е. против А. ЕАД с искане
уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност Ръководител „Проекти Югоизточна България“ и
да му бъде заплатено обезщетение в размер на 4720 лева за периода от
07.05.2024 г. до 07.07.2024 г. Ищецът твърди, че бил служител на ответника на
тази длъжност с брутно месечно възнаграждение от 4720 лева. Със Заповед №
***/22.04.2024 г., получена от него на 07.05.2024 г. трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради
съкращаване на щата. Счита, че заповедта била незаконосъобразна, тъй като
била издадена от некомпетентен за това орган. Освен това бил присъединен
към сключения с ответника Колективен трудов договор и подлежал на закрила
съгласно чл. 333, ал. 4 КТ, а при съкращаването му не било взето разрешение
от синдикалната организация. Твърди, че на 18.01.2023 г. бил назначен на
длъжност Ръководител служба „Администриране на сигнали“ при ответника, с
цел изпълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или
публично оповестяващи информация за нарушения. В изпълнение на тези си
функции подал сигнали до Комисията за зашита на личните данни, както и до
Агенцията за държавна финансова инспекция. Счита, че поради това
подлежал на закрила и по специалните правила на този закон. Твърди, че
вследствие на тези подадени сигнали, отношението на ръководството на
ответника към него се влошило значително. На 31.01.2024 г. бил назначен на
длъжността Ръководител „Проекти Югоизточна България“. Тъй като
длъжността била съкратена три месеца по-късно, счита, че със закриването
ответникът злоупотребил с правото си, като това съкращение било извършено
с цел освобождаването му от работа. Моли съда да уважи исковете,
претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор
1
на исковата молба. Не оспорва фактите, че ищецът е бил негов служител на
посочената длъжност, прекратяването на трудовото правоотношение с
посочената заповед, подадените от него сигнали, различните му
преназначавания. Взима становище за недопустимост на иска. Твърди, че
исковата молба била подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 358,
ал. 1, т. 2 КТ като излага подробни съображения за това. По същество счита, че
заповедта била законосъобразна. Била издадена от оправомощен за това орган,
след решение на съвета на директорите на ответника, който орган имал
правомощията да съкрати щата. Счита, че това съкращаване било субективно
право на работодателя, което не подлежало на съдебна преценка. Твърди, че
ищецът нямал качеството на синдикален член и закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ
не важала спрямо него. Оспорва наличието на злоупотреба с право от своя
страна и счита, че подадените от ищеца сигнали към КЗЛД и АДФИ били
ирелевантни към спора. Оспорва размера на трудовото възнаграждение на
ищеца. Счита, че то било в размер на 4000 лева, тъй като последният пълен
месец, отработен от ищеца бил месец март 2024 г. Твърди, че при
съкращаването на ищеца били изплатени 4720 лева – обезщетение на
основание чл. 220, ал. 1 КТ, 4720 лева – обезщетение на основание чл. 222, ал.
1 КТ за периода от 01.05.2024 г. до 30.06.2024 г., 1930,92 лева – обезщетение
на основание чл. 224, ал. 1 КТ и сумата от 3***0 лева – обезщетение на
основание чл. 32, ал. 1 от Колективния трудов договор. Прави възражение за
прихващане на тези суми с претендираното от ищеца обезщетение на
основание чл. 225, ал. 1 КТ. Моли съда да отхвърли исковете, претендира
разноски.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, изпращат
представители, чрез които поддържат исканията си. След направено от ищеца
искане, размерът на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е увеличен
на 28320 лева.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното: безспорни между страните са фактите, че ищецът е бил служител
към ответника на длъжност Ръководител „Проекти Югоизточна България“,
считано от 31.01.2024 г., че трудовото правоотношение е било прекратено със
Заповед № ***/22.04.2024 г., получена от ищеца на 07.05.2024 г., че на
18.01.2023 г. бил назначен на длъжност Ръководител служба „Администриране
на сигнали“, като в изпълнение на функциите си подал сигнали до Комисията
за зашита на личните данни, както и до Агенцията за държавна финансова
инспекция, че преди издаване на процесната Заповед, ответникът не е взел
предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
В открито съдебно заседание за безспорни бяха приети и фактите, че ищецът е
присъединен към колективния трудов договор, сключен в предприятието, но
не е синдикален член, както и че исковата молба е подадена в съда на
08.07.2024 г.
По делото е представен препис от Устава на ответника (л. 241 до л. 250
от делото). Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 15 от същия Едноличният собственик на
капитала на дружеството дава разрешение за съществена промяна в дейността
на дружеството, съществени организационни промени и дългосрочно
сътрудничество от съществено значение за дружеството. Съгласно чл. 16, ал.
1, т. 4 от същия Съветът на директорите взима решения за оптимизиране и
приемане на функционалната и организационна структура на дружеството.
Представен е и препис на протокол № VІІ-11 от 17.04.2024 г. (л. 219 до л. 222
2
от делото), от които се установява, че на проведено на тази дата заседание на
съвета на директорите единодушно е взето решение да се съкратят
длъжностите „Ръководител проекти Югоизточна България“ и „Главен експерт
Проекти Югоизточна България“. Въз основа на това решение е издадена
процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение с
ответника и е издадена Заповед № РД-11-245 от 02.05.2024 г. (л. 159 от
делото), с която е прието ново шатно разписание в ответника.
По делото е представен и препис от Колективния трудов договор,
сключен между ответника, Синдикална организация към Синдикат „Пътно
дело“ КНСБ и Синдикална организация към Федерация „Строителство,
индустрия и водоснабдяване“ – Подкрепа (л. 278 до л. 283 от делото).
Съгласно чл. 53 от същия, работодателят може да прекрати трудовото
правоотношение с работник или служител – член на една от синдикалните
организации, страна по договора при съкращаване на щата и намаляване на
обема на работа, само след предварително съгласие на съответното
синдикално ръководство.
От представения по делото препис за писмо издадено от Комисията за
защита на личните данни (л. 277 от делото) се установява, че от ищеца е бил
подаден сигнал към тази комисия, като е било взето решение тя да бъде
препратена по компетентност на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“.
Между страните не се спори, а и от представените фишове (л. 225 и л.
226 от делото) се установява, че при прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца са заплатени: обезщетение на основание чл. 222 КТ
в размер на 3903,95 лева, както и обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 КТ,
чл. 224 КТ и чл. 32, ал. 1 КТД в общ размер на 8941 лева. От представения
фиш за заплата за месец април 2024 г. (л. 228 от делото) се установява, че
брутното трудово възнаграждение на ищеца за този месец е възлизало на 4720
лева.
Между страните не се спори, а и от представената служебна бележка (л.
268 от делото) се установява, че ищецът не е полагал труд по друго трудово
правоотношение след 22.04.2024 г.
Всички останали писмени доказателства по делото съдът намира за
ирелевантни към предмета на спора.
Като свидетел по делото беше разпитана В.В.Д. – бивша съпруга на
ищеца и бивш служител на ответника. Заявява, че ищецът бил в борда на
директорите, след което напуснал от там и бил назначен като ръководител
администриране сигнали и в последствие бил назначен, като ръководител
проекти Югоизточна България. Бил уволнен. Имал пререкания с
изпълнителния директор И.С.. Имали непрекъснато спорове във връзка с
работата на дружеството. Спроед свидетелката Е. следял да се спазват
законите, а на изпълнителния директор това не му харесвало. Е. пускал
сигнали до съответните органи. Последния, за който свидетелката се сеща, бил
в нарушение на процедурите на ЗОП за изпълнение на ремонти, за които
нямало възложени договори. Когато бил на длъжност да администрира
сигнали, имал проблеми. По принцип трябвало да има пълен достъп до
програмата, където се виждали договори, доклади, всичко което е свързано с
дейността, а той нямал такъв. Имало коментари, разправии в борда точно
заради това, че на него не му се давал достъп до деловодната система, за да
няма информация. Директорът бил ограничил достъпа му до счетоводната
3
система. Било наредено на колеги от други отдели да не сътрудничат по
какъвто и да е начин на Е. и ако той поиска от тях някаква информация, да
бъде съобщавано на директора какво той иска, какво търси и съответно по
никакъв начин да не му се сътрудничи. Причината била да няма достъп до
информация за дейността на дружеството, за да не подава сигнали. Бил по
всякакъв начин изолиран. Служебната му кола се следяла. Свидетелката и
ищецът не били женени от 2012 г. Март месец, колега на свидетелката под
секрет казал да предаде на Е. да се пази, защото изпълнителния директор
Станчев се опитвал да го злепоставяне и уволни. Последната длъжност на
свидетелката била заместник ръководител механизация и автотранспорт. След
което била преназначена по заместване, като ръководител отдел доставки.
Началото на февруари 2024г. била накарана да приеме длъжност главен
експерт отдел проекти Югоизточна България. Работодателят я освободил.
Обжалвала уволнението. Докато Е. изпълнявал длъжността администриране
на сигнали, свидетелката била ръководител отдел доставки. Нямала пряко
наблюдение върху неговата работа. Не знае да му е отправяно предложение да
бъде назначен на последната заемана от него длъжност.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
На първо място съдът намира направеното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на правото на иск на основание чл. 358,
ал. 1 т. 2 КТ за неоснователно. Действително тази разпоредба урежда
двумесечен срок за оспорване на прекратяването на правоотношението, но в
случая той е спазен. Процесната заповед е издадена на 22.04.2024 г. и връчена
на ищеца на 07.05.2024 г., видно от преписа приложен на л. 65 от делото. В нея
е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява от датата на
връчване. Т.е. от тази дата започва да тече двумесечния срок за предявяване на
иск – така чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ. Изтичането на този срок става на 07.07.2024 г.
– така чл. 60, ал. 3 ГПК. Общоизвестен е фактът, че 07.07.2024 г. е неделя, т.е.
неприсъствен ден, поради което и на основание чл. 60, ал. 6 ГПК настоящата
инстанция приема, че на този ден изтича давностният срок и тъй като между
страните не е спорно, че именно тогава е подадена исковата молба, исковете не
са погасени по давност и спорът следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят може да прекрати
едностранно трудовото правоотношение с ответника поради съкращаване на
щата. Фактическият състав на уволнението поради съкращаване на щата
предвижда установяване на реално премахване, считано от определен момент
за в бъдеще, на отделни бройки (длъжности) от утвърдения общ брой на
служителите за заеманата длъжност, което се извършва от работодателя по
съответния ред. В случая съдът не споделя съображенията на ищеца, че
решението за съкращаване на щата не е взето от компетентен орган. Съгласно
Устава на ответника, именно съветът на директорите има прерогатив да
определя структурата на дружеството съгласно чл. 16 и да извършва промени
в нея, както и във фунционалността му. Посочените в чл. 12, ал. 1, т. 15
съществени организационни промени, за които е необходимо да се вземе
разрешение от едноличния собственик на капитала, могат да засягат
евентуалната промяна на правно-организационната му форма,
преразпределение на активи или други дейности свързани по скоро с
управлението на дружеството, но за настоящият състав не съществува
съмнение, че приемането и измененията на щатното разписание и създаването
или съкращаването на отделни длъжности от него, е правомощие именно на
4
съветът на директорите. В този смисъл приема, че както решението, взето с
протокол № VІІ-11 от 17.04.2024 г., така и процесната заповед за уволнение са
издадени от компетентен орган.
Възражението за приложимост на чл. 333, ал. 4 КТ съдът намира за
основателно. Без съмнение е между страните, че макар и да не е синдикален
член, ищецът е присъединен към Колективния трудов договор по смисъла на
чл. 57, ал. 2 КТ. Съгласно разясненията, дадени към т. 1 от ТР № 4/17.12.2013
г. на ОСГК на ВКС, със закрилата дадена в чл. 333, ал. 4 от КТ се разширява
синдикалната закрила при уволнение, предвидена за членовете на
синдикалното ръководство с разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ, като се
урежда възможността за страните по КТД да предвидят закрила при
уволнение и на работници и служители – членове на синдикална организация,
която е страна по КТД, както и на работници и служители, присъединили се
към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 от КТ. С тази разпоредба е разширена
синдикалната закрила при уволнение, предвидена за членовете на
синдикалното ръководство с разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ и по
отношение на работниците и служителите – членове на синдикална
организация. Със същото тълкувателно решение е прието, че ако в клауза на
колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува
уволнението или да вземе становището, мнението или да информира
синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е
налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ. Видно е от
текста на чл. 53 от процесния КТД, че в случая, е необходимо предварително
писмено съгласие. Приложимото основание за прекратяване на трудовото
правоотношение е именно съкращаване в щата, т.е. както разпоредбата на чл.
53 КТД, така и на чл. 333, ал. 4 КТ следва да намерят приложение в случая.
Тъй като безспорно между страните такова разрешение не е взето, съдът
намира, че на това основание прекратяването на трудовото правоотношение е
незаконно.
Възражението за наличие на специална защита на ищеца по реда на чл.
33, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично
оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) съдът също намира
за основателно. На първо място, съгласно практиката на ВКС – Определение
№ 3727 от 24.07.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2512/2024 г., III г. о., ГК – тази
защита може да бъде търсена с отделен иск, поради което и по аргумент за по-
силното основание настоящият състав приема, че тя може да бъде наведена и
с възражение в производство по признаване на уволнение за незаконно. Без
съмнение ищецът е работник, т.е. попада в кръга от лица по смисъла на чл. 5,
ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗЛПСПОИН. Подаденият от него сигнал до Комисията за
защита на личните данни попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. К от
закона. Следователно ищецът се е ползвал със защитата, предоставена от този
закон, а на основание чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от същия, всяко ответно действие
– в случая прекратяването на трудовото правоотношение – е недействително.
В заключение съдът намира, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед на това основателен е и вторият иск на ищеца на основание чл.
344, ал.1, т. 2 КТ, като същият следва да бъде възстановен на длъжността
Ръководител „Проекти Югоизточна България“ .
По отношение предявения от ищеца иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ: на основание чл. 225, ал. 1 КТ При незаконно уволнение работникът
5
или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. В случая, такова
обезщетение се претендира за период от два месеца – от 07.05.2024 г. до
07.07.2024 г. От представения по делото фиш (л. 228 от делото) беше
установено, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за
последния пълен отработен от него месец възлиза на 4720 лева. За два месеца
това определя обезщетение в размер на 9440 лева. До тази сума искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е доказан и е недоказан за разликата над тази
сума до пълният предявен размер от 28320 лева. Направеното от ответника
възражение за прихващане, съдът намира за основателно. Между страните не
се спори, а и от представените по делото фишове се установява, че при
прекратяването на трудовото правоотношение ищецът е получил обезщетения
на основание чл. 222 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 224 КТ и чл. 32, ал. 1 КТД на
обща стойност 12844,95 лева. Доколкото всички тези обезщетения са пряка
последица от прекратяването на трудовото правоотношение, с неговата
отмяна те подлежат на връщане. Тъй като тази сума надвишава размера на
дължимото на ищеца обезщетение от 9440 лева, искът с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ е напълно неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съобразно с изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни. От
ищеца бяха доказани такива на стойност 2000 лева – адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира за основателно и с оглед броя проведени
заседания и фактическата и правна сложност на делото намира, че следва да
бъде намалено до 1500 лева. Съобразно с уважената част от исковете, следва
да му бъдат заплатени 1000 лева. От ответника се претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя на 210 лева. Съобразно с отхвърлената
част от исковете, на ответника следва да се заплатят 140 лева. Съгласно чл. 78,
ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на съда сумата от 50 лева –
държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и сумата от
50 лева – държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ прекратяването на трудовото правоотношение на Н. М. Е., ЕГН
********** със съдебен адрес гр. ***, офис 6 със Заповед № ***/22.04.2024 г.,
издадена от А. ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр. *** на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Н. М. Е., ЕГН
********** на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение
длъжност Ръководител „Проекти Югоизточна България“ към А. ЕАД, ЕИК:
***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. М. Е., ЕГН ********** срещу А. ЕАД,
ЕИК: *** иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на
обезщетение за оставането му без работа за периода от 07.05.2024 г. до
07.07.2024 г. като неоснователен за сумата от 9440 лева поради извършено
6
прихващане с насрещно вземане на А. ЕАД, ЕИК: *** срещу Н. М. Е., ЕГН
********** в размер на 12844,95 лева и като недоказан за сумата над 9440
лева до пълния предявен размер от 28320 лева.
ОСЪЖДА А. ЕАД, ЕИК: *** да заплати на Н. М. Е., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1500 лева – адвокатско възнаграждение
съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. М. Е., ЕГН ********** да заплати на А. ЕАД, ЕИК: ***
сумата от 140 лева – юрисконсултско възнаграждение съобразно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК А. ЕАД, ЕИК: *** да заплати
по сметка на Софийски районен съд сумата от 50 лева – държавна такса по
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и сумата от 50 лева – държавна
такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от 17.02.2025 г., на основание чл. 315, ал. 2
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7