Р Е Ш Е Н И Е
№ 731
гр. Кюстендил, 01.11.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на тридесет и първи октомври
две хиляди и осемнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа
докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 616/ 2018 год., за да се произнесе, взе в
предвид следното:
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД,ЕИК ********* ,адрес на управление на дейността-гр.София,ж.к.“Младост
4“,Бизнес парк София,сграда 6,п.к.1766, съдебен адрес-***,чрез адвокат И. В. от
Адвокатска колегия-София,съдебен адрес-***,чрез адв.И. В.,е предявило против В.М.К. ***,
искове да бъде признато за установено по отношение на ответника,че има против
него вземане за сумата от 563.77-петстотин и шестдесет и три лева и седемдесет
и седем стотинки,представляваща сбора на неплатени месечни абонаметни такси и
използвани услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + +359*********,неплатени лизингови вноски по договор за
лизинг на устройство HTC One /M8/ Silver
и неустойка във връзка с неизпълнение на задълженията към предпочетен номер +
+359*********, ведно със законната лихва за забава върху главницата,считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
до окончателното изплащане на сумата,и да бъде осъден ответникът да му
заплати сторените разноски по ч.гр.д.№ 2174/2017 г.КРС и в настоящото.
Ответникът признава задължението си
за незплатени лизингови вноски и оспорва съществуване на вземане за остатъка от
претенцията.
КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства
приема за установено следното:
На 03.08.2013 год. между страните бил подписан договор за
мобилни услуги ,по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответника
ползването на предпочетен мобилен номер + +359********* за срок от 12 месеца по
програма с месечна абонаментна такса от 10.99 лв.,а на 29.05.2014 год. и
допълнително споразумение към същият,по силата на което на ответникът било
предоставено ползването на допълнително устройство НТС успоредно с
предоговарянето на брой включени минути,промо минути и др.,както и продължаване
срокът на договора до 03.08.2016 год.На 29.05.2014 год. между страните бил
подписан и договор за лизинг /л.9/,по силата на които ищецът предоставил срещу
заплащане на
лизингова
вноска от 47.64 лв.месечно,на 23 вноски,с посочени в договора конткретни
падежни дати,ползването на устройството НТС,при пердвидена възможност за
придобиване на собствеността му.В периода на сключване на горните договори са
били действащи ОУ на договор за лизинг /л.10/ и ОУ за взаимоотношения на
ищцовото ТД с потребителите на мобилни телефонни услуги /л.13-19/.
За исковия период 10.08.2015 -09.11.2015 год. ищцовото ТД
издало фактури /л.20-22/ за дължащите се от ответникът суми за получените
услуги,месечни абонаментни такси и лизингови вноски, общо за сумата от 193.08
лв.Ответникът признава,че дължи сумите по тези фактури и не ги е изплатил.До
ответникът била изготвена последна покана за доброволно плащане с дата
11.11.2015 год./л.24/,съдържаща искане за плащане на горната сума и
предупреждение,че при неизпълнение на това задължение в 10-дневен срок ще бъдат начислени договорни неустойки в
размер на 84.85 лв. и оставащите лизингови вноски в размер на 285.84 лв.Няма
доказателства тази покана да е връчена на ответникът.Ищцовото ТД депозирало
пред КРС заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение,което било уважено по ч.гр.д.№ 2174/2017 г.КРС,но при условията на
чл.415,ал.1,2 ГПК се предявяват искове за установяване съществуване на
вземанията на ищеца.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
обсъдените доказателства.
Съобразявайки установеното съдът счете,че исковете са допустими,а по същество частично
основателни,поради което ще се уважат за признатата от ответника част от
исковата претенция и отхвърлят за разликата. Мотивите на съда са следните:
На основание на
представените и приети като неоспорени доказателства-договорът за
далекосъобщителни услуги от 03.08.2018 год. и приложенията към него ,ОУ към
същият,съдът приема за доказано,че между страните е възникнало валидно
облигационно отношение с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги ,по
силата на което ищецът е предоставил на ответника възможността да ползва
мрежата си чрез предпочетен мобилен номер, а посленият е поел задължението да
заплаща цената на услугата-проведените разговори,месечни абонаментни такси.При
положение,че няма спор по изпълнението на задължението на ищеца от ответника и
същият признава неизгодното за него обстоятелство,че за исковия период не е
заплатил цената на ползваните услуги,исковата претенция за установяване на
дължимостта им е основателна и ще се уважи.
Доказа се по делото и
съществуването на втора облигационна връзка между страните,възникнала по силата
на сключения договор за лизинг. Съгласно
чл.
342, ал. 1 от ТЗ по силата на договора за лизинг лизингодателят се
задължава да предостави за ползване определена вещ срещу възнаграждение.
Отношенията между страните по договора за лизинг се разглеждат съобразно чл. 342 и сл. от ТЗ и приложимите към него правила на договора за наем (арг. от чл. 347, ал. 2 от ТЗ).Няма спор между страните,това се
установява и от съдържанието на договора,че ищецът е изпълнил основното си
задължение да предостави на ответникът за ползване вещта.По това обстоятелство
последният и не спори,както и по неизпълнние на задължението си да заплати месечните
лизингови вноски за месеците от август до октомври на 2015 год.вкл. ,на уговорените в договора падежни
дати.Поради
изложеното е основателна и доказана претенцията на ищецът за установяване
дължимостта на тези вноски.
Общо дължимите суми за исковия период за дължима цена на
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски представлява сумата от 193.08 лв.
С разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността
страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като
предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от
евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват.
Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на
съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.
В процеса
фактически се претендират договорни неустойки и по двата
договора.Допълнителното споразумение от 29.05.2014 год. съдържа в чл.6
неустоечна клауза с определим размер-сумата от стандартните месечни
абонаменти,дължими до края на действие на споразумението,при нарушение на чл.3
от същото,което препраща към действащите в периода ОУ,конкретно т.3а и т.12 от
същите.Внимателният прочит на цитираните разпоредби на ОУ води до извода,че
неплащането на една или повече дължими суми по договора не е основание за
доставчика на услугата да претендира договорна неустойка. Дори и да се приеме
извод,обратен на приетият,договорна неустойка по договора за мобилни услуги не
се дължи и поради причините изложени по-долу.
Неустоечна клауза се
съдържа и в ОУ на договор за лизинг-чл.12,ал.1 и 2 ,която изисква писмено известяване от ищецът до
ответникът,съдържащо недвусмислено волята му,че обявява предсрочна изискуемост
на месечните вноски,когато лизингополучателят не изпълни свое задължение по
договора,а правото на ищеца да развали и прекрати действието на договора е
уредено и в членове 10 и 11 от ОУ-в хипотезата на чл.10,ал.2 с писмено изявление,без необходимост ищецът
да дава срок за изпълнение на ответникът,а при усл.на чл.11,ал.2 и с предвидено
задължение за заплащане на неустойка,равна на оставащите и неплатени месечни
лизингови вноски до размера на общата цена.По делото е приета като
доказателства изготвена покана от ищцовото ТД до ответникът за заплащане на
дължимите суми за месеците от август до октомври на 2015 год.,но няма никакви
доказателства тази покана да е връчена надлежно на последният,т.е тя не е
произвела действието си,фактическият състав за претендиране на неустойка не е
осъществен,поради което такава не се дължи,въпреки безспорното неизпълнение на
задължението на ответника да плати в срок месечна лизингова вноска,конкретно в
казуса три последователни такива.
Въпреки горното съдът
изтъква втори аргумент за неоснователност на претенцията.Страните по договор могат
да уговорят неустойка за вреди от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, в противен
случай клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента
на сключване на договора, а не към
един последващ момент- арг. т.3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. При
преценката съдът следва да изходи преди всичко от характерните особености на
договорите,съответно за услуга и наем, и вида на насрещните престации- задължението на
оператора да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят - да я заплати, съответно
по лизинговото отношение-задължението на ищецът да предостави на ответникът
ползването на вещта, а послендният да заплаща лизинговите вноски,т.е само срещу предоставената му услуга. При
уговорена от страните неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни и
лизингови вноски до
края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът
не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата. Уговорената по този начин неустойка
за предсрочно прекратяване излиза извън очертаните функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
Тъй като ответникът
има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДП на Закона
за защита на потребителите,намират приложение и разпоредбите на ЗЗП.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а според ал.2 не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия. Сключения договор за мобилни услуги и
приложенията към същият са бланкови и ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,като не се установява клаузата за
неустойка да е била индивидуално договорена.С оглед
изложеното съдът
приема, че клаузата за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване
на договора до изтичане на уговорения в него срок е нищожна поради противоречие
с добрите нрави ,в която насока е и константната
практика на ВКС-решение №
193/09.05.2016 г. по т.д.№ 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. решение № 110/21.07.2016
по т.д.№ 1226/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. №
203/2015 г. на ВКС, I т.о.; Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК/.Същото се отнася и по отношение
клаузите на ОУ.Нищожността като отрицателен
юридически факт препятства възникването на вземането за неустойка поради което
предявеният иск за неустойки, произтичаща от недействителна клауза се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед частичното
уважаване на исковата претенция съдът ще разпредели и разноските от
производствата.В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна
такса-сумата от 25.00 лв. и за адвокатско възнаграждение-сумата от 360.00 лв.В
исковото производство съответно е платена държавна такса от 125.00 лв. и
адвокатско възнаграждение от 360.00 лв.Няма възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение нито в заповедното,нито в настоящото
производство.Практически уважената част от исковата претенция –за сумата
от 193.08 лв.,представлява 34.24 % от
предявената общо за 563.77 лв.Съобразно изложеното за заповедното производство
ще се присъдят разноски от 131.85-сто тридесет и един лева и осемдесет и пет
стотинки, а за исковото-166.06-сто и шестдесет и шест лева и шест
стотинки.Ответникът няма данни да е сторил разноски и не претендира плащането
на такива.
Водим от горното и на осн.чл.415,ал.1 ,т.2 ГПК във вр. с
79,ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ
НА В.М.К. ***,че против него в полза на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД,ЕИК ********* ,адрес на управление на
дейността-гр.София,ж.к.“Младост 4“,Бизнес парк София,сграда 6,п.к.1766,
съществува вземане за сумата от 193.08-сто и деветдесет и три лева и осем
стотинки, представляваща сбора на неплатени месечни абонаметни такси и
използвани услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + +359*********,неплатени лизингови вноски по договор за
лизинг на устройство HTC One /M8/ Silver
от 29.05.2014 год., ведно със законната лихва за забава върху
главницата,считано от 05.10.2017 год.-датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
сумата,КАТО ЗА СУМАТА от 370.69-триста и седемдесет лева и шестдесет и девет
стотинки,представляваща договорна неустойка във връзка с неизпълнение на
задължения към предпочетен номер + +359********* и договор за лизинг от
29.05.2014 год.,и разликата до пълният
предявен размер на иска за сумата от 563.77-петстотин и шестдесет и три лева и
седемдесет и седем стотинки ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
В.М.К. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД,ЕИК ********* ,адрес на управление на
дейността-гр.София,ж.к.“Младост 4“,Бизнес парк София,сграда 6,п.к.1766,сумата
от 131.85-сто тридесет и един лева и осемдесет и пет стотинки, представляваща
сторените по ч.гр.д.№ 2174/2017 г.КРС разноски,съобразно уважената част от
исковата претенция,както и сумата от 166.06-сто и шестдесет и шест лева и шест
стотинки,представляваща сторените в настоящото производство разноски,съобразно
уважената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване с възивна жалба пред Окръжен
съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на
преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: