РЕШЕНИЕ
№……
Гр. София,
25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При
секретаря Йорданка П.а, като разгледа докладваното от съдия МАДЖЕВ т.
дело № 2189/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и
сл.ГПК.
Образувано е
по искова молба от 18.08.2020 г., която е подадена от ЕТ „С.И.“, с ЕИК *****,
със седалище – гр. Враца, срещу ЗАД „А.“ АД и има за предмет предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва
: по чл. 405 КЗ, във връзка с чл. 134 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 58
600,00 лв. – съставляваща застрахователно обезщетение дължимо по повод сключен
застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско и Злополука“ от дата
04.07.2016 г. за настъпила щета в периода 21.02.2017 г. – 22.02.2017 г.
изразяваща се в кражба на застрахования автомобил – “BMW”, с рег. № *****,
ползван от ищеца въз основа на договор за финансов Л. сключен на 03.07.2012 г.
с „Б.Л.“ АД, ведно със законната лихва следваща се върху главното вземане,
считано от момента на подаване на ИМ – 18.08.2020 г. до окончателното й
плащане, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер 16 600,00 лв. –
представляваща дължимо обезщетение за забава в плащането на главното вземане
/58 600 лв./ за периода от 17.10.2017 г. до 17.08.2020 г.
Ищецът
твърди, че на дата 03.07.2012г между него и „Б.Л.“ АД е бил сключен договор за
финансов Л. №20120701, по силата на който Л.одателят се е задължил да придобие
за сметка на Л.ополучателя лек автомобил марка „BMW“, модел 530d x Drive, Рег.№
***** шаси № WBAFV31010DW19501. По отношение на Л.ованата вещ е бил сключен
застрахователен договор между Л.одателя „Б.Л.“ АД и ЗАД „А.“ АД, със срок на
действие 06.07.2016 г. – 06.07.2017 г. и при определена застрахователна
стойност от 30 166 евро. Ползването на обекта на Л.овия обект било предадено на
ищеца в качеството му на Л.ополучател. На датата 22.06.2017г. Л.ополучателят
установил, че вещта предмет на договора за Л. е била отнета, за което е
образувано ДП № 3388-506/2017г. по описа на РП Бургас. Твърди, че по повод
настъпилото събитие, застрахователят ЗАД „А.“ АД е бил уведомен, за което е
образувана щета № 12017-0301-01648/2017г.. Извежда своята процесуална
легитимация на основание чл. 134 ЗЗД. Твърди, че от страна на застрахователя е
последвал отказ за заплащане на сумата, поради което моли на основание чл. 405 КЗ, във връзка с чл. 134 ЗЗД, ЗАД „А.“
АД да бъде осъдено да заплати сумата в размер на 58 600,00 лв. – съставляваща
застрахователно обезщетение дължимо по повод сключен застрахователен договор по
имуществена застраховка „Каско и Злополука“ от дата 04.07.2016 г. ведно със
законната лихва следваща се върху главното вземане, считано от момента на
подаване на ИМ – 18.08.2020 г. до окончателното й плащане, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер 16 600,00 лв. – представляваща дължимо
обезщетение за забава в плащането на главното вземане /58 600 лв./ за периода
от 17.10.2017 г. до 17.08.2020 г.
На основание
чл. 367 ГПК от ответното дружество – ЗАД „А.“ АД е постъпил писмен отговор на
исковата молба, като с него е направено и възражение за местна неподсъдност на
делото при сезирания ОС – Враца. Ответникът излага доводи за недопустимост на
исковата претенция, а в условията на евентуалност оспорва същата по основание и
размер. Твърди, че не са налице предпоставките на чл.134 ЗЗД, доколкото
договорът за Л. бил прекратен считано от 03.11.2016г., поради което ищците
нямали качеството „кредитор“ и „длъжник“. Излага доводи, че не е налице
хипотезата на чл.74 ЗЗД, не е налице правоприемство /частно или универсално/,
поради което няма основание, на което застрахователят да дължи плащане в полза
на ищеца. Ответникът не оспорва, че между него и дружеството - „Б.Л.“ АД бил
сключен застрахователен договор по отношение на лек автомобил марка „BMW“,
модел 530d x Drive, Рег.№ ***** шаси № WBAFV31010DW19501, със срок на действие
06.07.2016 г. – 06.07.2017 г. Позовава се на т. 14.5 от Общите условия към
застрахователния договор, като твърди, че в случая е налице умишлена или груба
небрежност от страна на застрахования, поради което правомерно е отказал
заплащане на застрахователната сума. Позовава се и на чл. 395 ал.4 във вр. с
ал.1, както и на т.50.9 от ОУ, като твърди, че застрахованият е длъжен да вземе
мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, каквото задължение
не е изпълнил, като в случай, че същият не го е направил, застрахователят може
да намали или откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Ответникът
прави изрично възражение за погасителна давност на претенцията за главница на
основание чл. 378 КЗ и на претенцията за лихва на основание чл.111 б „в“ ЗЗД.
Оспорва иска по размер, като твърди, че към датата на настъпването на
застрахователното събитие, действителната стойност на вещта е по-ниска от
претендираната от ищеца. Прави изрично възражение за прихващане изпълнението на
задължение по две предходни образувани от ищеца щети, в чиито предели са били
осъществени плащания на обезщетения в размер на сумата от общо 3 631,12 лв.,
като с тази сума следвало да се редуцира уговорената застрахователна сума на
автомобила, доколкото липсвало дозастраховане.
С
определение от 09.10.2020 г. ОС – Враца е прекратил образуваното производство
пред себе си и е изпратил делото по компетентност на Софийски градски съд.
С
разпореждане № 262934 от 16.11.2020г. е последвало обездвижване на исковата
молба, с което на ищецът са дадени указания относно уточняване на предявените
искови претенции и по-конкретно за това, дали действа в качеството си на
процесуален субституент на неговия длъжник „Б.Л.“ АД или действа в лично
качество, както и че в случай, че действа в качеството си на процесуален субституент
то да има предвид, че посоченото дружество също следва да бъде конституирано
като ищец в производството.
С
уточнителна молба с вх.№ 306119 от 23.12.2020г. ищецът „ЕТ С.-Д.П.“,
конкретизира своята искова претенция, като уточнява, че на основание чл. 8 от
Споразумението от 27.03.2019г. сключеното между ЕТ С.-Д.П.“ и „Б.Л.“ АД,
съгласно което, след изплащане на дължимата сума по договора за финансов Л.,
дружеството „Б.Л.“ АД се е задължило да преведе по посочена от длъжника банкова
сметка, ***е. Излага твърдения, че е заплатило цялата дължима сума по договора
за Л.. Въз основа на това, ищецът моли съдът да конституира „БМ Л.“ като страна
по делото.
С ново
Разпореждане № 264624 от 30.12.2020г. са дадени допълнителни указания, относно
петитумната част на исковата молба, като на ищецът е указано да уточни, в полза
на кого желае да бъде присъдена сумата в размер на 75 200 лв.
С
уточнителна молба с вх.№265053 от 15.01.2021г., ищецът конкретизира искането си
до съда, като моли, сумата в размер на 75 200 лв. да бъде присъдена в полза на
„Б.Л.“ АД.
С
определение от 18.01.2021 г. СГС е конституирал в качеството му на съищец по
т.д. № 2189/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав – „БМ Л.“ ЕАД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***.
Допълнителната
искова молба по реда на чл. 372 ГПК не е депозирана.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
С договор за
продажба от 04.07.2012 г. се установява, че Б.Л.“ АД е придобил чрез закупуване
от „КАМОР АУТО“ ЕООД собствеността върху лек автомобил с марка „БМВ“, модел
„530Д ХИКС ДРАЙВ“ с упоменати в договора номера на шаси и двигател. С протокол
за предаване подписан между страните по очертаното продажбено правоотношение на
датата – 05.07.2012 г. продавачът е предал на купувача фактическата власт върху
продаденото МПС
Видно от
приложеното към ИМ свидетелство за регистрация – Част I се
установява, че „Б.Л.“ АД, считано от 09.07.2012 г. е регистрирано в КАТ в
качеството му на собственик на лек автомобил с марка „БМВ“, модел „530Д ХИКС
ДРАЙВ“, с ДК № *****.
Междувременно
на 03.07.2012 г. между Д.И.П.– лично, и в качеството му на ЕТ „С.-Д.П.“, като Л.ополучател
и "Б.Л." АД в качеството му на Л.одател, е сключен договор за
финансов Л. № 20120701 имащ за предмет за Л.ов обект – лек автомобил „БМВ“, модел „530Д ХИКС ДРАЙВ“ произведен през
2012 г. с номер на шаси WBAFV31010DW19501
На 04.07.2016 г., е сключен
застрахователен договор за имуществена застраховка „КАСКО и ЗЛОПОЛУКИ“,
чрез застрахователна полица № **********, с покритие в периода от 06.07.2016 г.
до 05.07.2017 г., като страни по това съглашение са съищеца "Б.Л." АД
/собственик на автомобила/ в качеството му на застрахован и ответника в
качеството му на застраховател. Имуществото, което е предмет на застраховката е
лек автомобил с марка „БМВ“, модел „530Д ХИКС ДРАЙВ“, с ДК № ***** при
определена обща застрахователна сума в размер до 30 166 евро. Уговорено е,
че дължимата от застрахования премия възлиза на сумата от 2 708,10 лв.,
като плащането й е разсрочено на 4 вноски през времето на действие на полицата.
Между страните не съществува спор за това, че застрахованата страна надлежно е
изпълнила договорното си задължение да заплати уговорената застрахователна
премия придържайки се към установените дати за заплащане на всяка вноска.
Неразделна част от съдържанието на застрахователния договор съставляват
правилата установени за страните в изготвените, одобрени и действащи към
сключването му Общи условия за застраховка на моторни превозни средства
/КАСКО/. Съгласно т. 14.5. присъства хипотеза на изключен риск при умишлени или
с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов
служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица,
чиито действия са предизвикали застрахователно събитие. Сред задълженията на
застрахованото лице очертани в ОУ е да пази и ползва застрахованото МПС с
грижата на добър стопанин и да го поддържа със същата грижа в добро техническо
състояние, а така също да предприема всички обичайни и разумни предохранителни
действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, като в т.50.9
от ОУ е предвидена възможност за застрахователя при констатирано неспазване на
някое от посочените задължения на застрахования да му бъде намалено или пък да
му се откаже изцяло заплащането на застрахователно обезщетение.
Видно от
приложена по делото нотариална покана от 10.10.2016 г. "Б.Л." АД се е
обърнало към Д.И.П.– лично, и в качеството му на ЕТ „С.-Д.П.“, като го е
осведомило, че в качеството му на страна обвързана от сключен на 03.07.2012 г.
договор за Л. на – лек автомобил „БМВ“,
модел „530Д ХИКС ДРАЙВ“ произведен през 2012 г. /застрахованият автомобил/ е
длъжник за парични задължения, чиито размер към 07.10.2016 г. възлиза на
59 518,13 лв. /Л.ови вноски, в т.ч. просрочено ДДС, застрахователни
премии, данък МПС/, наред с това е посочено, че адресатът на поканата е длъжник
и по начислена му неустойка в размер от 32 346,46 лв. – заради допусната
забава в срочното изпълнение на задължението за заплащане на Л.ови вноски. Указано
е, че сумите по поканата следва да бъдат заплатени по банкова сметка *** – Л.одател
в 7-дневен срок, считано от получаване на същата. При липса на погасяване
кредиторът е предупредил длъжника, че следва да счита договорът за финансов Л.
сключен по между им за развален, поради вина на Л.ополучателя, като последният
трябва да върне незабавно държането върху Л.овия обект. Установява се, че
нотариалната покана е била връчена на нейният адресат успешно при спазване
правилата на чл. 47 ГПК на датата – 03.11.2016 г.
Впоследствие
на 22.06.2017 г. /в периода на валидност на застрахователното правоотношение,
учредено с цитираната по-горе полица/ от Л.ополучателя и ползвател на
застрахования автомобил БМВ през ответния-застраховател е заявено уведомление
за щета, в което е съобщено, че на датата – 22.06.2017 г. около 10 часа –
сутринта е констатирал, че паркирания от него автомобил – БМВ в района до хотел
– АКВА в гр. Бургас липсва. Щетата е заведена в рамките на същия ден при
дружеството-застраховател.
Съгласно
издадено от ОД на МВР – Бургас, Пето РУ от датата 17.08.2017 г. удостоверение е
отбелязано, че по повод на това, че на 22.06.2017 г. лицето – Д.И.П.е съобщил
на органите на полицията за извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 НК,
състоящо се в това, че неизвестен извършител за времето от 23,00 ч. на
21.06.2017 г. до 10,00 ч. на 22.06.2017 г. в гр. Бургас, к-с Лазур, от паркинг
до бл. 68, противозаконно е отнел чуждо МПС – марка „БМВ“, модел „530Д“, с рег.
номер ***** без съгласието на собственика и с намерение да го ползва. По повод
на описаното престъпно деяния е пояснено, че е било образувано досъдебно
производство.
С
Постановление от 20.10.2017 г. прокурор при РП-Бургас е спрял наказателното
производство по досъдебното производство с номер 3388-506/2017 г. по описа на
05 РУ ОД на МВР, гр. Бургас.
С писмо от
17.10.2017 г. ответният застраховател – ЗАД „А.“ АД се е обърнал към
застрахованото лице по цитираната полица – „БМ Л.“ ЕАД по повод образуваната щета вследствие на
уведомление от 22.06.2017 г. изхождащо от Данаил Петков, като го е уведомил, че
по случая са констатирани обстоятелства освобождаващи застрахователя от
задължението да изплаща застрахователно обезщетение по преписката. Позоваването
за направения отказ е мотивирано с клаузата на т. 50.3 от ОУ.
Със
споразумение от 27.03.2019 г. „БМ Л.“ ЕАД и Д.И.П.са установили в отношенията
си, че към датата на подписване на споразумението П.е длъжник по парични
вземания на „БМ Л.“ ЕАД в размер на
сумата от общо 65 686,74 лв., които са предмет на събиране по образувано
изпълнително дело № 391/2018 г. по описа на ЧСИ-Ст. П.. Постигнато е съгласие „БМ
Л.“ ЕАД да опрости като кредитор сумата в размер от 5 686,74 лв., а Д.П.да
заплати оставащият неопростен паричен дълг в размер на сумата от 60 000
лв. на 12 месечни вноски при установен към споразумението погасителен план. В
чл. 8 от споразумението е предвидено, че при реализиране на права по чл. 134 ЗЗД от Д.П.спрямо ЗАД „А.“ АД по застрахователна полица № ********** и
получаване на обезщетение при влязъл в сила съдебен акт, то „БМ Л.“ ЕАД поема
задължение в 3-дневен срок от момента на заверяване на сметката му да преведе в полза на Д.П.сумата по полученото
застрахователно обезщетение.
Съгласно представени по делото 4 броя вносни
бележки и едно преводно нареждане се установява, че в уговорения срок по
споразумението длъжникът – Д.П.е заплатил в полза на кредитора - „БМ Л.“ ЕАД
уговорените със споразумението вземания.
За целите на
доказването в исковия процес е допусната са допусната САТЕ. Съобразно приетото
заключение вещото лице е дало отговор, че действителната стойност на процесния
лек автомобил БМВ описан в ИМ определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 22.06.2017 г. възлиза на сумата от 51 626,00
лв.
І. Относно
иска по чл. 405, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 134 ЗЗД :
За да бъде
уважен така предявения иск, то ределите на съдебното дирене е необходимо със
способите на доказването да се се установи
съществуването на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между
застрахователя и увредения, настъпване на събитие, което съгласно договора е
риск, който застрахователят покрива, настъпването на щети по застрахованото
имущество, които да са в причинна връзка със събитието, както и че ищецът се
явява кредитор на съищеца, поради което може да упражни негови имуществени
права, доколкото неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора и
за упражняването на тези права не зависи от чисто личната преценка на длъжника.
Видно от
изложените в исковата молба фактически твърдения ищецът- ЕТ извежда
легитимацията си на носител на вземане спрямо съищеца – „БМ Л.“ ЕАД, което има
за свои източник подписаното на 27.03.2019 г. споразумение, както и че
дружеството към упражняването по реда на чл. 134 ЗЗД материални права се
упражняват от ищеца демонстрира бездействие по отношение събиране на вземането
си за застрахователно обезщетение от ответника по сключен застрахователен
договор от 2017 г. , като това бездействие осуетява удовлетворяването на
вземането на ищеца, защото последното е поставено под условие, че бъде
присъдено в полза на „БМ Л.“ ЕАД.
Предвид
изложеното съдът приема, че е налице процесуална легитимация на ищеца да
предяви исковете, тъй като е кредитор на Л.одателя относно твърдяното вземане,
а Л.одателят бездейства, доколкото не е предприел защита на правата си срещу
постановения от застрахователя отказ, а и в настоящия процес не изразява
становище, като неупражняваното на правата му заплашва успешното
удовлетворяване на ищецът- ЕТ, съставляваща застрахователното обезщетение,
което „БМ Л.“ ЕАД би получил в качеството му на застрахован по полицата от
04.07.2016 г. Според уговореното в чл. 8 от сключеното на 27.03.2019 г.
споразумение „БМ Л.“ ЕАД е изразил съгласие евентуално дължимото в негова полза
застрахователно обезщетение при присъждане да бъде изплатено на ищеца. Следователно
макар и с условен характер се касае до наличие на вземане, което ищецът би имал
към „БМ Л.“ ЕАД при сбъдването на очертаните в клаузата обстоятелства. В
подкрепа на това е и изпълнението на насрещните му задължения поети по
коментираното споразумение от 2019 г. Важно е да се отбележи, че в случаят
ищецът не черпи права от договора за финансов Л., който е сключил през 2016 г.
с дружеството - „БМ Л.“ ЕАД, респективно прекратяването на това Л.ово
правоотношение, поради неговото едностранно разваляне от Л.одателя през есента
на 2016 г. не рефлектира върху качеството кредитор, с което ищецът се
легитимира в настоящото производство.
В този
смисъл има постановена съдебна практика на ВКС - решение № 96/05.08.2016 г. по
т.д. № 907/2015 г. на ВКС, ІІ Т. О., определение № 670/11.12.2017 г. по т.д. №
1484/2017 г. на ВКС, ІІ Т. О., определение № 532/04.07.2016 г. по т.д. №
2983/2015 г. на ВКС, ІІ Т. О., определение № 440/26.06.2013 г. по т.д. №
2042/2013 г. на ВКС, ІІ Т. О. и др.
Проведеното по
делото доказване е еднопосочно по отношение на обстоятелството, че през 2012 г.
в пределите на валидно учредено Л.ово правоотношение „БМ Л.“ ЕАД е предоставил
на ищецът за временно и възмездно ползване описания в сключения договор за Л.
лек автомобил. Вярно е и това, че през м. 11.2016 г. по повод едностранно
волеизявление на „БМ Л.“ ЕАД, поради изтъкнато неизпълнение на парични
задължения облигационната връзка е била преустановена с разваляне на договора
за л. „Б.Л.“ ЕАД е приканил получателят на Л.овият обект – Д.И.в качеството му
на ЕТ „С.– Д.И.“ да го върне незабавно, но такова действие не се констатира да
е било предприето.
Ясно разкрит
по делото е и фактът, че за периода 06.07.2016 г. – 05.07.207 г. „БМ Л.“ ЕАД и
ЗАД „А.“ АД са встъпили във валидно застрахователно правоотношение сключвайки
застрахователна полица по имуществена застраховка „КАСКО“, като предмет на
застрахователно покритие е лекият автомобил предоставен на Л. ищеца по договора
за Л. от 2012 г. Безспорно е, че застрахованото лице по обсъждания договор
надлежно е изпълнил задължението си да заплати уговорените вноски по
определената застрахователна премия, което означава, че полицата е влязла в
сила и е проявила правните си последици. Няма данни тази полица да е прекратена
на определено законово или договорно основание преждевременно. Това означава,
че към датата 22.06.2017 г. същата е проявявала своя ефект в отношенията между
застрахован и застраховател. Именно към тази дата се установява от
доказателствата по делото да е настъпило застрахователно събитие – кражба на
лекия автомобил. Същото е станало в град Бургас и застрахователя е бил
своевременно уведомен за неговото настъпване. На застрахователя са били
предоставени и всички необходими му документи за разглеждане и произнасяне по
щетата.
Разкрито по
делото е, че преписката по образуваната щета е завършила с отрицателно
произнасяне от сезирания застраховател, като е мотивиран отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение в полза на „БМ Л.“ ЕАД при съображения, че
последният не е предприел всички обичайни и разумни предохранителни действия и
мерки за предпазване на застрахования автомобил от вреди, в т.ч. да се положи
необходимата грижа за застрахованото МПС да се пази с грижата на добрия
стопанин. Тази си констатация застрахователя базира на това, че след
прекратяване на договора за л. „Б.Л.“ ЕАД не е предприело действия, с които да
си върне владението върху лекия автомобил, чиято собственост притежава, а го е
оставил в недобросъвестния Л.ополучател. Това е довело до завишаване на риска и
е в пряка причинна връзка с настъпването на конкретното събитие.
Съобразно
чл. 395, ал. 1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и
на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. В, ал. 4 е
предвидено, че при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може
да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на
задължението по, ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай
че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението
по, ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в
договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение
съответно на тежестта на неизпълнението. Съгласно, ал. 5, независимо от, ал. 4
застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на
задължението на застрахования по, ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка с
настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида
или размера на вредата. Отчитайки съдържанието на създадените за застрахованият
с тази разпоредба и с клаузите на т.50.2. и 50.3. от ОУ задължения и
съпоставяйки ги с поведението на застрахованото лице по отношение охраняване
правото му на собственост върху застрахования лек автомобил, настоящата
инстанция намира, че липсва приписваното от ответника бездействие спрямо лицето
комуто превозното средство е било предоставено за ползване по Л.овото
правоотношение. В приложената по делото нотариална покана „БМ Л.“ ЕАД е
изискало от лицето Л.ополучател незабавно да му върне държането върху
предоставения за ползване лек автомобил. Тоест налице е достатъчно ясно
волеизявление от застрахования, с което той е манифестирал волята си спрямо
насрещната страна по подлежащия на разваляне договор. Обстоятелството, че
длъжникът на това задължение не се е отзовал не може да се разглежда, като
недобросъвестно виновно поведение на застрахования. Ако от последния се очаква
незабавно да притъпи към съдебна защита на правата му, респективно липсата на
подобни мерки да се третира от застрахователя, като неполагане на дължимата
грижа за охрана на правото на собственост, то това не се споделя от съда като
аргумент за отказ, доколкото евентуална съдебна защита при липса на доброволно
изпълнение не би могла да се развие в такива срокове, които да предшестват
момента на настъпване на застрахователното събитие – 22.06.2016 г., още повече,
че в случая има данни, че Л.ополучателят не се открива на регистрираният му
адрес. Уместно е обаче да се отбележи, че без значение, дали е налице Л.ово или
някакво друго правоотношение, или пък изобщо не е налице учредено
правоотношение, а на дадено лице е предоставено фактическото ползване на лекия
автомобил, то покритието на застрахователната полица по имуществена застраховка
„КАСКО“ има действие, като не може да се възприеме, че за интереса на
застрахователя е налице по-висок риск от това, че автомобилът фактически се
държи и управлява от лице различно от неговия собственик. Ако застрахователят е
поставил изрична забрана към застрахования да предоставя автомобила за ползване
на трети лица, то при допуснато нарушение на същата той би могъл да се позове
на действие спомогнало за увреждане на неговия интерес. В случая с
разглежданата полица обаче подобна забрана няма. Нещо повече от самия
застраховател са предоставени доказателства за заявени и удовлетворени от него
щети по именно тази полица към момент следващ сочения такъв според който
застрахования е трябвало да си възстанови държането върху автомобила предмет на
прекратения договор за Л.. Тези щети са образувани от именно от Л.ополучателя –
Д.И., като по тях няма доводи за отказ, а напротив те са приети, като
автомобилът е бил ремонтиран. Вярно е, че застрахователят може да се позове на
обстоятелството, че към този момент не е знаел а прекратяването на договора за Л.,
но също така е вярно, че е могъл да направи проверка за актуалния статут на Л.овото
правоотношение, като поиска информация от „БМ Л.“ ЕАД. Липсата на такива действия
показват, че същият не е считал застрахователния си интерес за потенциално
застрашен към този момент.
Разбира се
не на последно място необосновано е позоваването на застрахователя, че ако
застрахованият автомобил бе върнат във фактическа власт на застрахования след
момента на прекратяване на договора за Л., то тогава същият не би станал обект
на посегателството в гр. Бургас. Няма налична пряка причинна връзка между
бездействието по връщане на фактическата власт върху автомобила от страна на
неговия собственик и застраховано лице и настъпването на застрахователното
събитие, защото изборът на място, където даден автомобил да престой за
определен период от денонощието сам по себе си не се явява предпоставка за
отнемането му. Още повече, че същият е бил паркиран в населено място, където се
предполага че има органи следящи за подобни прояви.
Като
неоснователно следва да се определи възражението, че се касае за събитие
явяващо се изключен риск, за чието обезщетяване полицата няма покритие. По
отношение на вложеното разбиране за обстоятелството - груба небрежност,
уговорено като изключен риск по т. 14.5 от общите условия към застрахователния
договор във вр. с чл. 345, ал. 5, т. 1 от КЗ е необходимо да се отбележи, че
уредбата на грубата небрежност е лаконична и се съдържа в разпоредбите на чл.
94, ал. 1, пр. последно и чл. 255, ал. 2, изр. първо от ЗЗД. Съгласно правната
доктрина, небрежността и грубата небрежност се различават по съдържанието на
модела на дължимо поведение и различието е само количествено. При груба
небрежност действа този, който не полага грижа, каквато и най-небрежният човек
не би положил в подобна обстановка - К., А., Облигационно право - Обща част,
седмо издание, Сиби-2016 г., стр. 459. Съгласно трайно установената и
непротиворечива практика на ВКС, грубата небрежност не се отличава по форма от
небрежността, а по степен, тъй като е неполагане на грижа, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност и при подобни условия. В
този смисъл са решенията по гр. д. № 387/2010 г., гр. д. № 1577/2010 г., гр. д.
№ 951/2011 г., гр. д. № 4075/2013 г., гр. д. № 2798/2014 г., , гр. д. №
4417/2015 г. - всички на IV гр. о. на ВКС, както и решенията по т.д. №
3092/2014 г. на II т.о. на ВКС и т.д. № 656/2019 г. на I т.о. на ВКС. Така
обяснено и възприето понятието груба небрежност не би могло да намери отражение
в действията на застрахованото лице, доколкото вече се посочи, че същото е
предприело защита на собственическия си интерес, като е поискало от ищеца да му
възстанови държането върху отдадената на Л. вещ. Липсата на насрещно изпълнение
не може да се вмени в бездействие на
застрахования, което да покрива хипотеза на груба небрежност в какъвто
контекст е позоваването на ответния застраховател с оглед избягване
ангажирането на неговата отговорност по застрахователното правоотношение. Тоест
не е налице хипотеза на изключен риск, а обратно настъпилото застрахователно
събитие е покрито от сключената и действаща към момента на реализацията му
застрахователна полица по имуществена застраховка.
Върху
отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение за реализирал се
застрахователен риск не може да се отрази и факта, че застрахованият има
правото да получи плащане на Л.овите вноски до момента на прекратяване на
договора за Л.. Това плащане има за свои източник самостоятелно договорно
основание, като то е обусловено от факта на ползването на Л.овия обект за
определен период от време, а застрахователното обезщетение има за цел да покрие
имуществената вреда от погиването или увреждането на този обект. Тоест не е
налице кумулация на вземания, която би довела до неоснователно обогатяване на
техния носител.
По отношение
на своевременно извършеното позоваване /с отговора на ИМ/ от ответника за
изтекла погасителна давност спрямо заявеното за присъждане вземане за
застрахователно обезщетение решаващият състав намира следното : 3-годишната
давност приложима по смисъла на чл. 378, ал. 1 КЗ спрямо съдебно предявеното
вземане за застрахователно обезщетение е
започнала да тече от 22.06.2017 г., когато е настъпило застрахователното
събитие сочено от ищеца в ИМ. Следователно този срок ако няма спирания и
прекъсвания изтича на 22.06.2020 г. Наблюдава се обаче реализация на основание
водещо до временно спиране течението на давността, а именно по смисъла на чл.
3, т. 1 ЗМДВИП тя е спряла да тече от 13.03.2020 г., когато е обявено
извънредното положение до 20.05.2020 г., когато са изтекли 7 дни от обнародване
на нормата на § 13 от ПЗР на ЗЗдравето /ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г. / предвиждаща,
че сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат до
изтичане на 7 дни от обнародване на този закон. Или спирането на течащата
давност е обхванало 69 дни, като считано от 21.05.2020 г. течението на коментирания
срок на давността се е възобновило. Така след 22.06.2020 г., когато е следвало
да изтече срокът преди факта на осъщественото спиране трябва да се добави и
периодът на реализираното спиране, който обхваща общо 69 дни. При това
положение коментираният давностен срок изтича на 30.08.2020 г., а ИМ е
депозирана от ищеца пред РС-Враца на 18.08.2020 г., което означава, че това
прекъсващо давността действие е сторено преди момента на нейното изтичане. С
оглед на казаното така упражненото от ответника възражение се явява
неоснователно.
При тези
съображения настоящият състав намира, че претенцията по чл.405 КЗ е доказана в
своето основание и следва да се разгледа по заявения размер. Застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и
доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се
определя в рамките на договорната максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на уреждането. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване
на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. 3а размера на вредата съдът кредитира
заключението на вещото лице по САТЕ, а именно в размер на 51 626 лева.
Предвидената в полицата застрахователна сума е 30 166 евро /58 999,57
лв./, което надвишава определената пазарна стойност на вредите търпени от
реализираното застрахователно събитие в периода на действие на полицата.
Доводът на ответния застраховател, че посочената застрахователна сума подлежи
на редуциране с равностойността на удовлетворени две предходни щети заявени
отново е периода й на действие е правилен, като сумата от 3 631, 12 лв.,
за която се установява да е била разходвана за покриването на двете предходни
заявени щети подлежи на изваждане от застрахователната сума. Въпреки това
намаляване на застрахователната сума, която е достигнала до ниво от 55 368,45
лв., което отново надвишава установения размер на реално понесените от
застрахованото лице вреди. При тези съображения исковата претенция се явява
доказана до сумата от 51 626,00 лева, като в този предел тя подлежи на
присъждане, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 58 600,00
лв. следва да се отхвърли.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
Предвид
уважаване на главния иск до посочения размер, подлежи на разглеждане и
акцесорната претенция на ищеца. Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл.
108, ал. 1-3 или 5 КЗ, а в последната разпоредба предвижда срокът да е 15 дни,
считано от представяне на всички
доказателства по чл. 106 КЗ. Това е предвидена и в т. 82 от приложимите към
процесния договор за застраховане Общи условия, съгласно които изплащането на
застрахователното обезщетение се извършва до 15 дни след представяне на всички
изискани от застрахователя документи. В разглеждания случай няма яснота за
момента, когато на застрахователя е предоставен последния изискан от него
документ във връзка с обработка на преписката, но доколкото началният момент на
претенцията за присъждане на обезщетение за забава датира от 17.10.2017 г.,
което съвпада с момента на произнасянето на застрахователя по същество относно
образуваната пред него преписка – отказът да плати обезщетение по нея, то
трябва да се приеме, че несъмнено към този момент всички документи необходими
за преценка по преписката са били осигурени на застрахователя. Ето защо
претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателна за целия период от 17.07.2017 г.
до 17.08.2020 г., но до размера от 15 731,58 лв., изчислен по реда на чл.
162 ГПК с помощта на електронен калкулатор. За разликата до пълния предявен
размер от 16 600,00 лв. предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По отношение
на разноските: Ищецът-ЕТ и ответния застраховател търсят с изрични изявления
присъждане на разноски за участието им в производство. От страна на ищеца - ЕТ
„С.И.“ се доказаха извършени разноски в размер на сумата от общо 6 211
лв., от които 3 011 лв. – заплатена държавна такса, 2 800 лв. – уговорен и
реално заплатен адвокатски хонорар по договор сключен през м.юли 2020 г. между
ищеца и адвокат Е. и 400 лв. – депозит за вещо лице. От ответната страна
своевременно е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заявения за присъждане адвокатски хонорар. Съдът намира, че това възражение е
неоснователно, доколкото заплатения хонорар е уговорен в размер съвсем близък
до минималната възможна граница разписана в НМРАВ, която при заявения за разглеждане
материален интерес предполага минимално адвокатско възнаграждение от 2 786
лв., а уговореното такова е с 14 лв. по-високо, което категорично с оглед
особеностите на спора не го прави прекомерно. При това положение на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищеца –
ЕТ следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 5 563,27 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски, които се
свеждат само до пожелано за присъждане възнаграждение за представителство от
юрисконсулт в размер на 150,00 лв. съгласно представен списък по смисъла на чл.
80 ГПК. Съразмерно на отхвърлената част от претенциите в полза на ответника се
поражда право да получи разноски в размер от 15,65 лв. Тези разноски следва да се понесат изцяло от
ищеца – ЕТ „С.– Д.И.“, тъй като негова е процесуалната инициатива по реда на
чл. 134 ЗЗД за образуване на исковото производство спрямо ответника по приетите
за неоснователни искове.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА по предявения от Д.И.Петков,
действащ в качеството му на регистриран ЕТ „С.И.“, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление *** иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, във връзка с чл.
134 ЗЗД „ЗАД А.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да
заплати в полза на „БМ Л.“ ЕАД *****, със седалище и адрес на управление ***
/конституиран като същец по делото/ сумата в размер от 51 626,00 лв. –
съставляваща застрахователно обезщетение дължимо по повод сключен
застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско и Злополука“ от дата
04.07.2016 г. за настъпила щета в периода 21.02.2017 г. – 22.02.2017 г.
изразяваща се в кражба на застрахования автомобил – “BMW”, с рег. № *****,
ползван от ищеца въз основа на договор за финансов Л. сключен на 03.07.2012 г.
с „Б.Л.“ АД, ведно със законната лихва следваща се върху главното вземане,
считано от момента на подаване на ИМ – 18.08.2020 г. до окончателното й плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 51 626,00
лв. до пълния му предявен размер от 58 600,00 лв.
ОСЪЖДА по предявения от Д.И.Петков,
действащ в качеството му на регистриран ЕТ „С.И.“, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление *** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 134 ЗЗД „ЗАД А.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати
в полза на „БМ Л.“ ЕАД *****, със седалище и адрес на управление *** /конституиран
като същец по делото/ сумата в размер от 15 731,58 лв. – представляваща
дължимо обезщетение за забава в плащането на главното вземане /51 626,00 лв./
за периода от 17.10.2017 г. до 17.08.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от 15 731,56 лв. до пълния му предявен
размер от 16 600,00 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на Д.И.Петков,
действащ в качеството му на регистриран
ЕТ „С.И.“, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 5 563,27 лв. – представляваща
съдебни разноски направени от ищеца в производството развило се пред Софийски
градски съд, изчислени според уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.И.Петков, действащ в
качеството му на регистриран ЕТ „С.И.“,
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на „ЗАД
А.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.
78, ал. 3, във връзка с ал. 8 ГПК сумата в размер от 15,65 лв. – начислено
възнаграждение за юрисконсулт осъществил процесуално представителство на
ответната страна в пределите на исковия процес развил се пред Софийски градски
съд, определено съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: