ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260025/18.01.2021г.
гр. Варна, 18.01.2021г.
Варненски апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ П.
МАРИЯ
МАРИНОВА
като разгледа докладваното от
съдията Славов в. гр. дело № 539/20г., намира следното:
Производството по настоящото дело e образувано по въззивни жалби на всяка от страните в първоинстанционното производство
против решение № 260009/15.09.20г., постановено по гр.д. № 188/19г. на
ОС-Търговище, както следва:
1.Въззивна жалба, подадена от
КПКОНПИ, гр. София срещу частта на решението, с която са отхвърлени исковете на
Комисията за отнемане на осн.чл.144 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 5
във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ в полза на държавата на незаконно придобито
имущество от М.Д., представляващо
сума от 7 500 лв. - пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек
автомобил марка „Фолксваген“ модел „УП“, рег. № ВТ7805ВС, рама WVWZZZ AAZD D069904, двигател CHY19 2569,
дата на първа регистрация 24.04. 2013г.; на основание чл. 151 във връзка с чл.
142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ - за отнемане в полза на
държавата от М.Е.А. на: сумата в
размер на 1 000 лв., представляваща сумата от продажбата на ремарке за товарен
автомобил марка „Деа“, модел „Р4С21“, рег. № Т4271ЕЕ; сумата в размер на 1 000
лв., представляваща сумата от продажбата на ремарке за лек автомобил марка
„Керензо“, модел „Керензо“, рег. № Т4420ЕЕ; сумата в размер на 500 лв.,
представляваща сумата от продажбата на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел
„Каризма“, рег. № Т0562СТ; сумата в размер на 6 400 лв., представляваща
пазарната стойност към датата на отчуждаването на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“, рег. № Т1324ТН ; сумата в размер на 53 267.06
лв., представляваща погасителни вноски по кредитна карта /сметка №
800231402384513, в „Обединена българска банка“ АД/ в периода от м. 07.2009г. до
31.12.2017г.; сумата в размер на 6 350 лв. представляваща направени вноски по
разплащателна сметка в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД; сумата в размер на 5 598.17
лв., представляваща погасителни вноски по кредит обслужван по сметка в„Уникредит
Булбанк“ АД; сумата в размер на 586.75 лв., представляваща направени вноски по
разплащателна сметка – ФЛ в EUR в „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД; сумата в размер на
2 690 лв., представляваща направени лични вноски по разплащателна сметка в
„ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД с титуляр „МЕСИН“ ЕООД през 2009г.; на
основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ за отнемане от Ф.М.А. - сумата
в размер на 300 лв., представляваща сумата от продажбата на лек автомобил марка
„Опел“ модел „Корса“, рег. № Т4596 КТ; сумата в размер на 3 500 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил
марка „Сеат“ модел „Алхамбра“, рег. № Т5404КТ; сумата в размер на 6 734.98
лв., представляваща направени вноски по срочен депозит № 17396344 в евро в
„Банка ДСК“ ЕАД и сумата в размер на 212.10 лв., представляваща изплатени лихви
върху вноски с неустановен произход по срочен депозит № 17396344 в евро в
„Банка ДСК“ ЕАД. Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материално-правните и процесуално-правните норми по
подробно изложени съображения, свързани с изводите на съда относно възможността
да се отнема в полза на държавата равностойността на отчужденото имущество или
равностойността на изтеглени и преминали през банкови сметки парични суми.
Претендира се отмяна на решението в посочените части и уважаване на предявените
осъдителни искове, ведно с присъждане на разноските по делото за двете
инстанции.
В предвидения срок е депозиран
отговор на въззивната жалба от насрещните страни М.Е.А., Ф.М. Ебил, М.Д. /както
и от Е.М.Е., но същата няма интерес от предприемане на това процесуално
действие, тъй като обжалваната от Комисията част от решението, не е свързана с
произнасяне по отношение на тази страна/, всички представлявани от адв. Г. А. ***,
с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Изложени са подробни
съображения, че имуществото, чието отнемане се иска от Комисията е законно
придобито, освен това е несъществуващо или трансформирано в друго имущество,
чието отнемане също се претендира. Претендира се потвърждаване на решението в
отхвърлителните му части.
2.Въззивна
жалба, подадена от М.Е.А., Ф.М. Ебил, М.Д. и от Е.М.Е. чрез своите родители и
законни представители М.Е.А. и Ф.М. Ебил, всички представлявани от адв. Г. А. ***,
насочена срещу решението в осъдителните му части за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество, както следва: на осн.чл. 144 във вр.
с чл. 142, ал. 2, т. 1-2 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Д. и Е.М.Е.,
последната действаща чрез своите родители и законни представители М.Е.А. и Ф.М.А.:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX- 51 с площ, съгласно скица от 1 130 кв.м., а
съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот № 195, том VIII дело 1601/2013
г. по описа на СВ гр. Търговище с площ от 1260 кв.м., в квартал 8, по плана на
с. Васил Левски, община и област Търговище, ведно с построената в имота ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгъната застроена площ от 231,61 кв.м., с пазарна
стойност към момента 134 700 лв.; на основание чл. 144 във връзка с чл. 142,
ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Д.: лек автомобил марка
„Мини“, модел „Уан“, рег. № Т7991ВТ, рама WMWRA 31050TA 28086, двигател
W10B16A, дата на първа регистрация 11.11. 2002 г.,пазарна стойност 3 500 лв.; на
основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 145 във
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Е.А., сумата в размер на 18 000 лв.,
представляваща парична вноска в капитала на „Месин“ ЕООД и сумата в размер на
10 000 лв., представляваща направена допълнителна парична вноска в капитала на
„Месин“ ЕООД през 2017г. В жалбата са изложени конкретни оплаквания за
недопустимост, евентуално за незаконосъобразност на решението в обжалваните му
от ответниците части. Отправени са и и доказателствени искания.
В
определения срок насрещната страна КПКОНПИ, гр. София чрез надлежно упълномощен
процесуален представител е депозирала отговор на въззивната жалба, с който
същата е оспорена като неоснователна по подробно изложени съображения.
Противопоставя се на отправените от насрещните страни искания за събиране на
доказателства във въззивното производство поради настъпила преклузия.
Претендира се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Въззивните
жалби са редовни, подадени е в срок от страни с правен интерес от обжалването
на обжалваем съдебен акт в съответните му обжалвани от всяка от страните части,
при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което
са допустими.
Предявените
искове са основани на твърденията на КПКОНПИ, че през проверявания период от 18.04.2008г.
до 18.04.2018г., ответникът М.Е.А. е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1,
т. 18 от ЗПКОНПИ и освен това са налице предпоставките за ангажирането на
гражданската му отговорност, както и тази на лица по чл. 144 от цитирания
закон, чрез отнемане на имущество, за което се твърди, че е незаконно придобито
поради липсата на установени законни източници на средства за неговото
придобиване, независимо от прекратяването на наказателното производство. В тази
връзка се твърди, че е налице обосновано предположение, че имуществото е
незаконно придобито, тъй като е налице значително несъответствие в имуществото
на ответника по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, надвишаващо сума от
150 000 лв.
На настоящият състав е служебно
известно, че с определение № 8181/02.04.2019г. по гр. д. № 704/2017г. Софийски
градски съд е отправил преюдициално запитване по следните въпроси, отправени до
Съда на Европейския съюз (СЕС):
1. Наказателна по смисъла на
Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в
Европейския съюз или гражданско-правна е мярката по отнемане на незаконно
придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ (отм.), ако:
A) обявената от националния закон
цел на отнемане на имуществото е генералната превенция - предотвратяване на
възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, но
без да се поставя като условие за конфискацията, съществуването на пряка или
косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество;
B) от отнемане е застрашен не
отделен имуществен обект, а (І) цялото имущество на проверяваното лице, (II)
имуществени права на третите лица (физически и юридически), придобити възмездно
или безвъзмездно от проверяваното лице;
C) единствено условие за отнемане
е въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за
което не е установен законен източник (без предварителна регулация на
значението на „законен/незаконен източник“);
D) преурежда законността на
придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети лица и
техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години назад като
резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на
проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към
момента на придобиването на конкретното имуществено право?
2. Следва ли установените в чл. 8
от Директива 2014/42/ЕС минимални стандарти на гарантирани права на
собствениците и третите лица да се тълкуват м смисъл, че допускат национално
право и съдебна практика, които предвиждат конфискация без наличие на
предвидените в чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от Директивата предпоставки за конфискация,
когато наказателното производство срещу съответното лице е прекратено поради
липса на престъпление (потвърдено от съда) или лицето е оправдано поради липса
на престъпление?
3. По-специално, следва ли чл. 8
от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба
предоставя на правата на осъдено лице, чиито имущество подлежи на конфискация,
следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича
паралелно и независимо от наказателното производство?
4. Следва ли презумпцията за
невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на
правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на основните
права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба като тази по главното производство, която:
·
създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или
недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);
·
създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно
придобито имущество (чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ отм.);
·
размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото
и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за
третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото
на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;
·
въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо
доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;
·
размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за
осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
·
допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и
анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер
на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е
обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен
съдебен контрол върху съдържането и прилагането на методиката?
5. Следва ли чл. 5 (1) от
Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014
година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност
в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да
замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени
от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с
предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване,
която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е
над посочена в националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение
на 10 години)?
6. Следва ли правото на
собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз,
установено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се
тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното
производство, която:
·
въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно
придобитото имущество (чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);.
7. Пораждат ли директен ефект
разпоредбите на чл. 6, параграф 2 и на чл. 8, параграф 1-10 от Директивата в
частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от
конфискацията лица или за добросъвестните трети лица?
По преюдициалното запитване е
образувано дело С-319/19 пред СЕС, а делото е висящо. Нормата на чл. 267, ал. 1
ДФЕС задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите,
когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното
решаване на спора (така и чл. 628 ГПК). С отправянето на запитването съдът
спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след
произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е
задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но
също така за всички съдилища и учреждения на Република България (чл. 633 ГПК).
Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд
на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за
разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на
разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по
делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК. Безпредметно
е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече
е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.
Изложеното важи и за настоящото
производство. Предметът на въззивното производство предполага тълкуването на
Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в
Европейския съюз от настоящия състав според цитираните по-горе въпроси, които
са поставени пред СЕС с определение № 8181/02.04.2019 г. по гр. д. № 704/2017
г. на Софийски градски съд.
Поради горното и на основание чл.
633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството
по в. гр. дело № 539/20г. по описа на Апелативен съд-Варна, на осн. на
основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК, до приключване на дело С-319/19 на
Съда на Европейския съюз
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване по арг. от чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: