РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Разлог, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря Анелия Р. Татарска
разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова Гражданско дело №
20211240101086 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от „Ю”ЕООД, с ЕИК*,
с адрес: г.С., б.„Б.”№81, в.В, е.8, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв. В.Г.т САК, против
Д.В.М., ЕГН*, от г.Б., у.„Р.“№28.
Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
Д.В.М., че дължи сумата от 127.89 лв. - неизплатена далекосъобщителни услуги за периода
от 08.04.2018 г. до 08.08.2018 г., дължима по повод на валидно действали договори с
клиентски №*, сключени между ответника и мобилния оператор „Б.”ЕАД, за което са
издадени фактури с №№* от 08.05.2018 г., * от 08.06.2018 г., * от 08.07.2018 г. и * от
09.08.2018 г.
Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, процесуалният представител на ищцовото
дружество представя писмено становище, с което поддържа предявените искове и
направените доказателствени искания.
В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника не е представен писмен
отговор.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си оспорва изцяло всички фактически твърдения в
исковата молба. Оспорва твърдението, че между ищеца и ответника е сключван договор за
далекосъобщителни услуги, както и че е предоставял на ответника далекосъобщителни
услуги. Прави възражение за изтекла погасителн адавност по отношение на главницата и
претендираните лихви. Претендира да бъдат заплатени разноските по делото.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.
№816/2021 г. по описа на Рг.РС, по което е издадена Заповед №90 от 23.06.2021 г., с която е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 127.89 лв.
- неизплатени далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги с
клиентски №*, съгласно фактури с №№* от 08.05.2018 г., * от 08.06.2018 г., * от 08.07.2018
г. и * от 09.08.2018 г. за периода от 08.04.2018 г. до 08.08.2018 г. и сумата от 29.47 лв.,
1
представляваща мораторна лихва за периода от 25.08.2018 г. до 30.11.2020 г., както и сумата
от 205.00 лв., представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна
такса адвокатско възнаграждение.
На 22.07.2021 г. длъжникът е депозирал в Рг.РС възражение против заповедта по чл.414 от
ГПК.
На 27.08.2021 г. заявителят по ч. гр. д. №816/2021 г. по описа на Рг.РС е депозирал искова
молба в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
От представеното по делото заверено копие на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски №* от дата 18.09.2017 г. се установява, че на същата
дата между „Б..”ЕАД, ЕИК* и Д.В.М., ЕГН*, е сключен договор, по силата на който
ищцовото дружество е предоставило на ответника за ползване мобилна услуга за №*, при
условията на тарифен план Smart М с месечна абонаментна такса 15.99 лева с ДДС. Срокът
на договора бил за 24 месеца. На 07.11.2017 г. с Допълнително споразумение абонатът
добавил за ползване и мобилна услуга за №*, при условията на тарифен план V. i-T.L с
месечна абонаментна такса 19.99 лева /с ДДС/, за срок от 24 месеца.
С договор от 18.04.2018 г. Д.В.М. заявила за ползване и мобилна услуга за №* при
условията на тарифен план Smart L+ с месечна абонаментна такса 26.99 лева /с ДДС/.
Срокът на договора е бил за 24 месеца.
По силата на облигационното отношение ищцовото дружество претендира, че ответницата
има изискуеми задължения към същото в общ размер на 127.89 лв., за които има издадени
фактури №* от 08.05.2018 г., №* от 08.06.2018 г., №* от 08.07.2018 г. и №* от 09.08.2018 г.
На 16.10.2018 г. „Б..”ЕАД и С.Г.Г.“ООД, ЕИК*, сключили договор за прехвърляне на
вземания спрямо физически и юридически лица. От своя страна на 01.10.2019 г. С.Г.Г.“ООД
прехвърлил вземанията си на „Ю.”ЕООД, с ЕИК*, подробно описани в Приложение №1 от
договора.
По делото не се съдържат доказателства за връчване на уведомление за извършеното
прехвърляне на задължението.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание проведено на
13.01.2022 г., съдът е задължил ищеца да представи оригиналите на приложените към
исковата молба доказателства - договор от 18.09.2017 г., от 07.11.2017 г. и от 18.04.2018 г.,
сключен между „Б..”ЕАД и Д.В.М.. Изрично е указал на ищеца, че при непредставяне на
доказателствата в предоставения от съда едноседмичен срок, същите ще бъдат изключени от
доказателствения материал по делото.
В законоустановения срок ищецът не е представил оригиналите на цитираните документи,
предвид което съдът с нарочно определение, постановено в открито съдебно заседание
проведено на 09.03.2022 г., ги изключи от доказателствения материал по делото.
Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Съдът намира предявения иск за процесуално допустим, предявен пред компетентния съд -
РС-Рг, в съдебния район на който е местожителството на ответника.
Разгледан по същество този иск се явява неоснователен и недоказан. Съображенията за това
са следните:
Ищецът по иска с правно основание чл.422 от ГПК, следва да посочи кое е материалното
право, чието изпълнение се претендира в заповедното производство и да докаже
пораждането на задължението по него, а ответникът - погасяването му. В настоящето
производство ищцовото дружество следваше да докаже наличието на облигационно
отношение между същото и ответницата, наличието на непогасени и изискуеми задължения
във връзка с изпълнението на облигационното отношение, наличието на основание за
начисляване на неустойка.
В хода на съдебното производство ищцовото дружество не доказа наличието на
облигационно отношение между него и ответницата. С подадената искова молба са
2
приложени копия на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №*
от 18.09.2017 г., копие на Допълнително споразумение от 07.11.2017 г. и копие на договор
от 18.04.2018 г., сключени между Б..”ЕАД и Д.В.М..
След направеното в съдебно заседание възражение по чл.184 и чл.183 от ГПК, за
представяне на оригинали на приложените към исковата молба копия на договори, ведно с
приложенията към същия, в съдебно заседание, проведено на 13.01.2022 г. съдът задължи
ищцовото дружество да представи приложените към исковата молба доказателства в
оригинал в едноседмичен срок от датата на съдебното заседание, като изрично предупреди
дружеството, че при непредставяне, същите ще бъдат изключени от доказателствата по
делото. В предоставения от съда срок ищцовото дружество не представи оригинали на
приложените към исковата молба копия на доказателства и в проведеното на 09.03.2022 г.
съдебно заседание съдът изключи от доказателствата по делото цитираните по-горе писмени
доказателства.
С изключване на доказателствата по делото, ищцовото дружество не доказа наличието на
облигационно отношение, наличието на изискуеми вземания и основателността на
предявената от същото главница. За да бъде уважен иска за установяване на вземане по
договорно задължение, то ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да
докаже наличието на облигационното отншение. В настоящото производство това не беше
доказано от ищцовото дружество, като същото не представи доказателства за наличието на
облигационно отношение с ответника. След като ищцовото дружество не изпълни
задълженията си по чл.183 и чл.184 от ГПК, да представи оригинали на приложените към
исковата молба копия на доказателства и същите бяха изключени от доказателствения
материал по делото, то следва, че в исковата молба е налице твърдение за наличие на
облигационни отношения между ищцовото дружество и ответника, без същото да е
подкрепено с каквито и да било доказателства. Във връзка с посоченото ищцовото
дружество не доказа първата от предпоставките за уважаване на иска, а именно при
условията на пълно и главно доказване не доказа наличието на облигационно отношение
между същото и ответника.
Ищцовото дружество не доказа наличието на изскуеми задължения по твърдяното от него
облигационно отношение. По делото не бяха събрани доказателства, за наличието на
задължения към дружеството, а именно фактури и разпечатки на реално потребените от
ответника мобилни услуги, с посочено в същото количество и период. Ищцовото дружество
не доказа реалното потребление на услуги, начисляването на задължения, тяхната
изискуемост и ликвидност. След като ищцовото дружество не представи изисканите по
чл.183 от ГПК, оригинали на доказателства, то същото не доказа наличието на непогасени
задължения по твърдяното от него облигационно отношение, не доказа изпълнение на
задълженията си за ежемесечно издаване на фактури. С оглед изложеното ищцовото
дружество не доказа основателността на предявения от него установителен иск за наличие
на задължения за неплатени услуги за периода от 08.04.2018 г. до 08.08.2018 г. от страна на
ответника, като същото не доказа наличието на облигационно отношение и наличието на
документ, удостоверяващ вземанията му по него.
Предвид изложеното дотук е налице основание за формиране на извод за недоказаност на
твърденията на ищеца по установителна претенция, поради което предявеният от него иск за
установяване дължимостта на процесните суми следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед неоснователността на установителния иск, следва да бъде оставено без уважение и
искането за присъждане в полза на ищеца на разноски в настоящето производство.
Същевременно искането за присъждане на разноски на ответника е основателно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.”ЕООД, с ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Б.”№81, в.В, е.8,
3
представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв. В.Г. от САК, против Д.В.М., ЕГН*, от г.Б., у.„.“№28,
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 127.89 лв. -
неизплатена далекосъобщителни услуги за периода от 08.04.2018 г. до 08.08.2018 г.,
дължима по повод на валидно действали договори с клиентски №*, сключени между
ответника и мобилния оператор „Б..”ЕАД, за което са издадени фактури с №№* от
08.05.2018 г., * от 08.06.2018 г., * от 08.07.2018 г. и * от 09.08.2018 г., считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 23.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Ю.”ЕООД, с ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Б.”№81, в.В, е.8,
представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв. В.Г. за присъждане на сторените разноски в
производството по делото.
ОСЪЖДА „Ю”ЕООД, с ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Б.”№81, в.В, т.8, представлявано от Ю.Б.Ц.,
ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.М., ЕГН*, от г.Б., у.„Р.“№28, сумата от 500.00 лева, представляваща
сторените разноски в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4