№ 340
гр. Бургас, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200082 по описа за 2022
година
Производството е образувано по жалба на АТ. ИВ. Т., ЕГН: ***********, от
гр.Бургас, ***, против Наказателно постановление № 22-0000681/30.11.2021г. на К.С.К. -
директор на РД "АА", Бургас, ул.“Индустриална” № 2, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.23, §1, изр.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл.105, ал.1 от
ЗАвПр е наложена глоба в размер на 200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на
разноски, в която връзка се излагат и подробни съображения.
В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
За административно - наказващия орган, редовно призован, се явява юк.М., която
моли за потвърждаване на обжалваното НП и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от
фактическа страна следното:
На 24.11.2021г. около 11,30 часа в гр.Бургас, на разклон кв. Долно
Езерово- „Лукойл“, в посока „Лукойл“, АТ. ИВ. Т., ЕГН: ***********, управлявал товарен
автомобил „Волво ФМ12420“ категория N3 с peг. № ****, собственост на „***“ ЕООД.
Видно от пътен лист № 5525792/24.11.21г. същият извършвал обществен
превоз на товари - земна маса от кв.Горно Езерово до Северен обход. В хода на извършена
проверка се констатирало, че водачът използва аналогов тахограф SIMENS VDO AG тип
1324.51 с № 01791573, който не е бил представен за контролна проверка в срок - 2 години от
предишната контролна проверка, която е извършена на 07.03.2019г. с валидност до
07.03.2021г. Това обстоятелство било констатирано от монтирания тахограф и закрепената
1
монтажна табела в автомобила.
Във връзка с констатираното нарушение на жалбоподателя, в качеството му на
водач на МПС-то бил съставен АУАН бл. 297404, в който нарушението било
квалифицирано като такова по чл.23, §1, изр.2, предл. последно от Регламент (ЕС) №
165/2014.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
Настоящият състав намира, че административнонаказателното производство е
проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН, от категорията на
съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в
чл.42 от ЗАНН и е надлежно предявен. Със съставяне на АУАН на 24.11.2021г. е спазен
преклузивния 3-месечен срок по чл. 34 от ЗАНН, доколкото нарушението е установено при
извършена на тази дата проверка, видно и от показанията на свидетелите по акта. Както
АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 37, ал.1 от ЗАНН, вр.
чл.92, ал.1 от ЗАвтП и чл.47, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.92, ал.2 от ЗАвП. В
административнонаказателната преписка е приложена Заповед №РД-08-30 от 24.02.2020
година на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която
са посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация",
които имат право да издадат НП за установени нарушения на Регламенти на Европейския
парламент и на Съвета, ЗАвПр, Закона за движение по пътищата и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях.
В АУАН и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на
нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е
стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е
нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен
обем. Предвид гореизложеното, въззивния съд намира, че в случая не е налице нарушение
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, респективно на процесуалните правила, имащи за последица
незаконосъобразност на така издаденото наказателно постановление.
Според разпоредбата на чл.23, §1, изр.2, предл. последно от Регламент (ЕС) №
165/2014 тахографите се подлагат на редовни технически прегледи от одобрени сервизи.
Редовните технически прегледи се извършват най-малко веднъж на всеки две години.
Цитираната разпоредба на регламента не посочва, чие е това задължение, както това е
сторено във връзка с останалите вменени на транспортните предприятия и водачите
задължения. Ето и защо поради допуснатата непрецизност, разпоредбата следва да се
тълкува с оглед цялостния смисъл на Регламент (ЕС) № 165/2014. Логично е процесното
задължение да е за превозвача. Посочената разпоредба се намира в глава IV „Монтиране и
технически преглед“. Всички норми в същата обаче не са адресирани като задължения към
2
конкретен правен субект, както това е сторено в останалите глави от Регламента.
Единствено в чл.24, т.4 се говори за „конфликти на интереси между монтьорите или
сервизите и транспортните предприятия“, от което евентуално може да се заключи, че след
като се цели избягване на такъв конфликт на интереси, то именно транспортното
предприятие е субектът, който следва да осигури извършването на периодични технически
прегледи на тахографите.
На следващо место вмененото на жалбоподателя нарушение е както следва:
„водачът използва аналогов тахограф SIMENS VDO AG тип 1324.51 с № 01791573, който
не е бил представен за контролна проверка в срок - 2 години от предишната контролна
проверка, която е извършена на 07.03.2019г. с валидност до 07.03.2021г.“ В Регламент (ЕС)
№ 165/2014 обаче липсва посочено изпълнително деяние на нарушение „използване на
тахограф, който не е преминал контролна проверка“, а единствено е предвидено подлагане
на редовни технически прегледи на тези устройства. Соченото задължение обаче няма как да
се тълкува разширително, като се приеме, че използването на непредставени за такава
проверка уреди от страна на водача на превозното средство се явява самостоятелно
нарушение.
Посочената в НП административно-наказателна разпоредба – чл.105 ал.1 от ЗАвтПр е
обща, тя предвижда наказание глоба или имуществена санкция за нарушение на този закон –
ЗАвтПр, на подзаконовите актове по неговото прилагане, за които не е предвидено друго
наказание. Тя не се отнася за нарушения на европейските регламенти. В чл. 93в ЗАвтПр,
който касае отговорността на водача за всички нарушения, свързани с боравенето с
тахографа са предвидени и съответни наказания.
В случая съдът счита, че водачът евентуално може да носи отговорност по чл. 93 ал.1
ЗАвтПр, който предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. В конкретния случай водачът извършва обществен
превоз на товари без документ, който се изисква от европейски регламент, а именно
документ, че тахографът е преминал редовен технически преглед. Затова съдът счита, че
водачът неправилно е санкциониран на осн. чл. 105 ал.1 от ЗАвтПр, който не предвижда
отговорност за водача за неизпълнение на изисквания на европейските регламенти. Такава за
описаното нарушение се съдържа в друга санкционна норма – чл. 93 ал.1 ЗАвтПр. /в този
смисъл Решение № 516/25.07.2018г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, по
КАНД № 527/2018г./. За пълнота следва да се отбележи, че разпитания по делото свидетел –
Р. заяви, че жалбоподателят като водач на автомобила е следвало да им представи именно
документ за преминаване на контролна проверка, което не е сторил. Ето защо и неясно за
съда остава, защо той не е бил санкциониран именно за това нарушение.
Отделно от горното и дори да се приеме, че правилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя и нарушението правилно е съотнесено към съответната
санкционна норма, то следва да се има предвид, че същото се явява недоказано. Тъй като
вмененото във вина на Т. нарушение е непредставяне на тахографа за контролна проверка
/респ. управление с непредставен за проверка тахограф/, следва да се установи, че такава
проверка действително не е извършена. По делото липсват доказателства в тази връзка.
Действително, свидетелят Р. посочи, че не е предствен документ в тази насока от страна на
водача. Това обаче не води автоматично до извода за липса на осъществена проверка
изобщо. В същото време снимката, находяща се на л.9 от делото на стикера, който именно
удостоверява момента на последната извършена проверка, е с изключително лошо качество,
непозволяващо да се направи извод в тази насока.
С оглед на всичко гореизложено и тъй като АНО неправилно е определил субекта
3
на административно - наказателната отговорност и приложимата към настоящия случай
санкционна норма, НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал. 1 от АПК когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 31), имащ
характер и на разписка, в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент
от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че
следва да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- София (
предвид чл. 2 от устройствения правилник на агенцията, който предвижда, че същата е
юридическо лице със седалище гр. София) да заплати сторените в настоящото
производство разноски по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000681/30.11.2021г. на К.С.К. -
директор на РД "АА", Бургас, ул. "Индустриална” № 2, с което на жалбоподателя - АТ. ИВ.
Т., ЕГН: ***********, от гр.Бургас, *** за нарушение на чл. 23, §1, изр.2 от Регламент (ЕС)
№ 165/2014, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- София, да
заплати в полза на АТ. ИВ. Т., ЕГН: ***********, от гр.Бургас, ж.к.***, сумата в размер на
100 /сто/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4