№ 373
гр. ***, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Росица Георгиева Слабакова (АП-София)
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Наказателно дело за
възобновяване № 20211000601090 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.
От упълномощения защитник на осъдения Х. Д. А. от гр. *** - адвокат Х. К. К. - е
постъпило искане с правно основание чл.419, ал.1, чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 2311/2020 г. по описа на СГС.
В искането за възобновяване се твърди, че с решение № 260024/15.01.2021 г. по ВНОХД №
2311/2020 г. на СГС е изменена първоинстанционна присъда от 06.02.2020 г., постановена
по НОХД № 17363/2013 г. на СРС, НО, 1с-в, с която подсъдимият Х. Д. А. е признат за
виновен за извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Сочи се също, че въззивното решение противоречи на материалния закон и че е постановено
при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата
на подсъдимия/осъдения, поради което се иска да бъде отменено. Изтъква се, че съдът
неправилно е приложил материалния закон, като е преценил, че Х.А. е виновен по
повдигнатото му обвинение, като с цел да набави имотна облага за себе си е възбудил и
поддържал заблуждение у пострадалите лица.
Прави се оплакване, че предходните инстанции неправилно са преценили действителната
воля на пострадалите лица. Претендира се, че категорично и несъмнено е доказано, че
пострадалите са имали граждански отношения с представлявано от Х.А. дружество; че
уговорките между страните са обективирани в писмен документ - в приложените по делото
1
договори; че съдоговорителите са пълнолетни дееспособни български граждани и напълно
свободно са изразили волята си; както и че всяка от страните е била наясно какви права и
задължения получава по силата на договора. Твърди се също, че не са събрани
доказателства, че пострадалите са изпълнили задълженията си по приложените договори и
че по делото са събрани единствено твърдения на лицата, че били платили сумите по
договорите. Като забележителен се определя факта, че всяко едно от разпитаните лица ясно
заявява, че е платило инкриминираните суми с ясното намерение да изпълни задължението
си именно по приложените по делото договори и за да получи описаните в тях услуги; че
всяко едно от разпитаните лица категорично заявява, че е желаело настъпването на
последиците от приложените договори; че към нито един момент в нито един от
пострадалите не е имало съмнение относно клаузите на договора и не е бил въвеждан в
заблуждение, че ще му бъде търсена работа извън Р. България, поради което да е претърпял
имотна вреда.
Като любопитно и некоментирано от съда обстоятелство се сочи твърдението на множество
от свидетелите, че са се уговорили предварително да се съберат и заедно да подават жалби
против осъдения Х.А..
В обобщение се изтъква, че при преценката на доказателствата предходните инстанции
погрешно са преценили действителната воля на пострадалите лица като са дали предимство
на твърдения, противоречащи на действителното им желание, обективирано в приложените
по делото писмени доказателства.
Предвид така изложеното подалият искането за възобновяване защитник моли да бъде
отменено обжалваното решение и делото да бъде върнато на предходна инстанция за
отстраняване на пороците.
В съдебното заседание пред апелативния съд защитникът на осъдения Х. Д. А. - адвокат Х.
К. – моли да бъде уважено искането за възобновяване. Твърди, че в хода на наказателното
производство неправилно са преценени доказателствата и неправилно е приложен
материалния закон. Защитникът формулира оплакване, че напълно в противоречие на
събраните доказателства, особено писмените такива, е преценено, че осъденият А. е въвел
когото и да било в заблуждение и му е причинил имотна вреда. Сочи, че отношенията между
съдоговорителите са категорично и ясно определени в приложените по делото договори, за
които свидетелите категорично заявяват, че са ги разписали доброволно и са желаели
настъпването на последиците им, като именно по този повод твърдят, че са плащали пари на
Х.А.. Излага и доводи, че нито един от свидетелите не твърди, че се е разпореждал със свое
имущество на някакво друго основание, поради това, че е бил заблуден, че ще се случи нещо
друго, освен описаното в договорите. В тази връзка защитникът изтъква, че всеки един от
свидетелите категорично заявява, че е искал настъпването на последиците на този договор и
именно въз основа на него се е разпоредил с имуществото, както и че нито един от
свидетелите не се е опитвал да разваля договорите и да си търси парите обратно. Предвид
така изложеното моли да бъде прието, че неправилно е приложен материалния закон. Моли
на това основание да бъде възобновено наказателното производство.
2
В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от САП сочи, че няма
основание да се уважава искането за възобновяване. Твърди, че изложените накратко в
искането за възобновяване съображения касаят необоснованост на влезлия в сила съдебен
акт. Заявява, че в случая защитникът представя личния си прочит на приобщените
доказателства, което, според прокурора, не е сред основанията за възобновяване. С оглед на
това участващият по делото прокурор счита, че няма основание за възобновяване на това
основание. Изтъква, че не са изложени съображения, въз основа на какви процесуални
нарушения се претендира законът да не е приложен правилно.
В последната си дума пред настоящия съд осъденият Х.А. иска да се възобнови делото.
Апелативен съд - София, след като прецени данните по делото и като ги обсъди във
връзка с постъпилото искане за възобновяване, както и с изразените становища от страните,
в рамките на правомощията си намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е съдебен
акт /съдебни актове/ от категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК. Постановената по отношение на Х. Д. А. първоинстанционна присъда е влязла в сила
след въззивна проверка, като въззивното решение не е било проверявано по касационен ред.
Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по същество, искането на осъдения Х.А., подадено чрез защитника му
адвокат Х. К., се явява неоснователно.
С присъда от 06.02.2020 г. на СРС-НО, 1 състав, постановена по НОХД №
17636/2013 г. по описа на същия съд, Х. Д. А., с установена по делото самоличност, е
признат за виновен в това, че за времето от 26.10.2011 г. до 29.12.2011 г. в гр. ***, в
условията на продължавано престъпление, като деянията осъществяват поотделно състава
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите възбудил и поддържал
заблуждение у различни граждани под предлог, посредничество при сключване на договори
за наемане на работа и с това им е причинил имотна вреда в общ размер на 11 509. 58 лв.
/единадесет хиляди петстотин и девет лева и 58 стотинки/, както следва:
1. За това, че на 26.10.2011 г., в гр. ***, офис, находящ се на ул. „Стара планина“ № 5 с цел
да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у П. А. П. /под
предлог, сключване на договор за наемане на работа във фабрика за рибопреработка в град
Берген - Норвегия и за това следва да се плати сумата от 1000 лева/ и с това му е причинил
имотна вреда в размер на 1000.00 лева.
2. За това, че на 29.10.2011 г., в гр. *** , офис, находящ се на ул. „Стара планина“ № 5, с цел
да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у И. Й.Й. /под
предлог, сключване на договор за наемане на работа във фабрика за рибопреработка в град
Берген - Норвегия и за това следва да се плати сумата от 970 лева/ и с това му е причинил
имотна вреда в размер на 970.00 лева.
3
3. За това, че на 14.11.2011 г., около 16.00 часа в гр. ***, офис, находящ се на ул. „Стара
планина“ № 5, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение
у М. Р. К. /под предлог, сключване на договор за наемане на работа във фабрика за
рибопреработка в град Берген - Норвегия и за това следва да се плати сумата от 970 лева/ и с
това му е причинил имотна вреда в размер на 970.00 лева.
4. За това, че на 14.11.2011 г., в гр. ***, офис, находящ се на ул. „Стара планина“ № 5, с цел
да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Д. Д. К. /под
предлог, сключване на договор за наемане на работа във фабрика за рибопреработка в град
Берген-Норвегия и за това следва да се плати сумата от 500 евро/ с левова равностойност
977.92 лв. /деветстотин седемдесет и седем лева и 92 стотинки/ с това му е причинил имотна
вреда в размер на 977.92 лева.
5. За това, че на 22.11.2011 г. в гр. ***, офис, находящ се на ул. „Стара планина“ № 5, с цел
да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у И. С. Б. /под
предлог, сключване на договор за наемане на работа във фабрика за рибопреработка в град
Берген-Норвегия и за това следва да се плати сумата от 750 лева/ и с това му е причинил
имотна вреда в размер на 750.00 лева.
6. За това, че на 29.11.2011 г., около 11.30 часа в гр. ***, офис, находящ се на ул. „Стара
планина“ № 5, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение
у И. М. В. /под предлог, сключване на договор за наемане на работа във фабрика за
рибопреработка в град Берген-Норвегия и за това следва да се плати сумата от 970 лева/ и с
това му е причинил имотна вреда в размер на 970.00 лева.
7. За това, че на 29.11.2011 г., в гр. ***, офис, находящ се на ул. „Стара планина“ № 5, с цел
да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у П. М. Т. /под
предлог, сключване на договор за наемане на работа във фабрика за рибопреработка в град
Берген-Норвегия и за това следва да се плати сумата от 500 евро с левова равностойност
977.92 лв. /деветстотин седемдесет и седем лева и 92 стотинки/ с това му е причинил имотна
вреда в размер на 977.92 лева.
8. За това, че на 15.12.2011 г., в гр. ***, офис, находящ се на ул. „Стара планина“ № 5, с цел
да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у С. Г. С. /под
предлог, сключване на договор за наемане на работа в цех за европалета в град Пори –
Финландия и за това следва да се плати сумата от 330 лева/ и с това му е причинил имотна
вреда в размер на 330.00 лева.
9. За това, че на 16.12.2011 г., в гр. ***, офис, находящ се на ул. „Стара планина“ № 5, с цел
да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у С. Г. С. /под
предлог, сключване на договор за наемане на работа в цех за европалета в град Пори-
Финландия/ и за това следва да се плати сумата от 660 лева и с това му е причинил имотна
вреда в размер на 660.00 лева.
10. За това,че на 16.12.2011 г., в гр. ***, офис, находящ се на ул. „Стара планина“ № 5, с цел
да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у К. Д. И. /под
4
предлог, сключване на договор за наемане на работа във фабрика за рибопреработка в град
Берген-Норвегия и за това следва да се плати сумата от 1000 евро с левова равностойност
1955.83 лв. /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и 83 стотинки/ и с това му е причинил
имотна вреда в размер на 1955.83 лева.
11. За това, че на 23.12.2011 г., около 16.00 часа в гр. ***, офис, находящ се на ул. „Стара
планина“ № 5, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение
у В. Б. М. /под предлог, сключване на договор за наемане на работа във фабрика за
рибопреработка в град Берген-Норвегия и за това следва да се плати сумата от 970 лева/ и с
това ѝ е причинил имотна вреда в размер на 970.00 лева.
12. За това, че на 29.12.2011 г., в гр. ***, офис, находящ се на ул. „Стара планина“ № 5, с цел
да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Т. С. И. /под
предлог, сключване на договор за наемане на работа във фабрика за рибопреработка в град
Берген-Норвегия и за това следва да се плати сумата от 500 евро с левова равностойност
977.92 лв. /деветстотин седемдесет и седем лева и 92 стотинки/ и с това му е причинил
имотна вреда в размер на 977.92 лева, поради което и на основание чл. 209, ал.1, вр. чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на
основание чл. 304 от НПК е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение да е
извършил дванадесетте деяния в съучастие с Б. И. С. – съизвършител, както и за това
продължаваното престъпление да е с правна квалификация по чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С
присъдата на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание
„лишаване от свобода” е отложено за срок от три години.
С присъдата Х. Д. А. е осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в полза
на държавата, по сметка на СДВР, сумата в размер на 115.55 лева и по сметка на Софийски
районен съд сумата в размер на 581.00 лева-представляващи сторените по делото разноски,
както и 10 лева държавна такса за служебно издаване на 2 бр. изпълнителен лист.
Със същата присъда Б. И. С. е призната за невиновна в това за времето от 26.10.2011
г. до 29.12.11 г. в гр. *** в съучастие с Х. Д. А. в условията на продължавано престъпление,
като деянията осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, да е възбудила и поддържала заблуждение у различни граждани под
предлог посредничество при сключване на договори за наемане на работа и с това да им е
причинила имотна вреда в общ размер на 11509.58 лв. /единадесет хиляди петстотин и девет
лева и 58 стотинки/, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по
повдигнатото й обвинение да е извършила престъпление по чл. 209 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр.
чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Така постановената от Софийски районен съд присъда е била обжалвана пред СГС от
защитника на подсъдимия /сега осъден/ Х. Д. А. в частта й относно престъпното деяние на
последния, като въззивният съд със свое решение № 260024 от 15.01.2021 г. по ВНОХД №
2311/2020 г. по описа на СГС-НО, III въззивен състав е изменил присъда от 16.06.2020 г.,
5
постановена по НОХД № 4160/2020 г. по описа на СРС, 95 състав както следва:
1. ИЗМЕНИЛ е датата на деянието по т. 1 от присъдата, на която подсъдимият Х. Д. А. е
признат за виновен, че в гр. ***, в офис, находящ се на ул. „Стара планина“ № 5, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у П. А. П. (под предлог сключване
на договор за наемане на работа във фабрика за рибопреработка в град Берген, Норвегия и за
това следва да се плати сумата от 1000,00 (хиляда) лева) и с това му е причинил имотна
вреда в размер на 1000,00 (хиляда) лева, от „26.10.2011 г.“ на „27.10.2011 г.“
2.ИЗМЕНИЛ е датата на деянието по т. 3 от присъдата, на която подсъдимият Х. Д. А. е
признат за виновен, че в гр. ***, офис, находящ се на ул. „Стара планина“ № 5, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у М. Р. К. (под предлог сключване на
договор за наемане на работа във фабрика за рибопреработка в град Берген, Норвегия и за
това следва да се плати сумата от 970,00 (деветстотин и седемдесет) лева) и с това му е
причинил имотна вреда в размер на 970,00 (деветстотин и седемдесет) лева, от „14.11.2011
г.“ на „26.11.2011 г.“; НАМАЛИЛ е размера на платената от М. Р. К. под предлог сключване
на договор за наемане на работа във фабрика за рибопреработка в град Берген, Норвегия от
„970,00 лв.“ на „880,00 (осемстотин и осемдесет) лева“; НАМАЛИЛ е размера на
причинената от подсъдимия имотна вреда на М. Р. К. в размер от „970,00 лв.“ на 880,00
(осемстотин и осемдесет) лева и е ПРИЗНАЛ подсъдимия Х. Д. А. за НЕВИНЕН за
разликата над 880 лв. до 970 лв. в размер на 90 лв.
3.ИЗМЕНИЛ е мястото на деянието по т. 8 от присъдата - за това, че на 15.12.2011 г., в гр.
***, с цел да набави за себе си имотна облага подсъдимият Х. Д. А. възбудил заблуждение у
С. Г. С. (под предлог сключване на договор за наемане на работа в цех за европалета в гр.
Пори, Финландия и за това следва да се плати сумата от 330,00 (триста и тридесет) лева) и с
това му причинил имотна вреда в размер на 330,00 (триста и тридесет) лева - от „офис,
находящ се на ул. „Стара планина“ № 5“ на „заведение, находящо се в базар „Поли“, кв.
„Герена“; НАМАЛИЛ е размера на платената от С. Г. С. под предлог сключване на договор
за наемане на работа в цех за европалета в гр. Пори, Финландияот от „330,00 лв.“ на „300,00
(триста) лева“; НАМАЛИЛ е размера на причинената от подсъдимия имотна вреда на М. Р.
К. в размер от „330,00 лв.“ на 300,00 (триста) лева и е ПРИЗНАЛ подсъдимия Х. Д. А. за
НЕВИНЕН за разликата над 300 лв. до 330 лв. в размер на 30 лв.
4.ИЗМЕНИЛ е мястото на деянието по т. 9 от присъдата - за това, че на 16.12.2011 г., в гр.
***, с цел да набави за себе си имотна облага подсъдимият Х. Д. А. възбудил заблуждение у
С. Г. С. (под предлог сключване на договор за наемане на работа в цех за европалета в гр.
Пори, Финландия и за това следва да се плати сумата от 660,00 (шестстотин и шестдесет)
лева) и с това му причинил имотна вреда в размер на 660,00 (шестстотин и шестдесет) лева -
от „офис, находящ се на ул. „Стара планина“ № 5“ на „заведение, находящо се в базар
„Поли“, кв. „Герена“.
5.ИЗМЕНИЛ е размера на причинената от подсъдимия Х. Д. А. обща имотна вреда в
резултат на продължаваното престъпление, като я НАМАЛИЛ от 11 509,58 лв. на 11 381,67
6
(единадесет хиляди триста осемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки).
Със същото въззивно решение съставът на СГС на основание чл. 304 НПК е ПРИЗНАЛ
подсъдимия Х. Д. А. за НЕВИНЕН и го е оправдал за това:
- извършването на продължаваното престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК да е
започнало на 26.10.2011 г.;
- да е поддържал заблуждение у П. А. П., И. Й. Й., М. Р. К., Д. Д. К., И. С. Б., И. М. В., П. М.
Т., С. Г. С., К. Д. И., В. Б. М., Т. С. И.;
- както и за разликата в общата стойност на причинената от продължаваното престъпление
имотна вреда за сумата над 11 381,67 (единадесет хиляди триста осемдесет и един лева и
шестдесет и седем стотинки) лева до сумата от 11 509,58 (единадесет хиляди петстотин и
девет лева и петдесет и осем стотинки) лева.
С въззивното си решение СГС е ПОТВЪРДИЛ присъдата в останалата й част.
На първо място следва да се отбележи, че макар в искането за възобновяване да се
претендира наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК
/нарушаване на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила/ изложените доводи на практика са свързани с необоснованост на въззивния
съдебен акт.
Необосноваността не представлява касационно основание по смисъла на чл. 348 от НПК,
поради което в случая САС не дължи произнасяне по него. В настоящото производство
апелативният съд не е съд по фактите, а по правото, и той се произнася за правилното
приложение на материалния закон въз основа на установените от решаващите съдебни
инстанции фактически констатации. Следователно, всякакви претенции, изведени от
личната преценка на атакуващата страна за допуснати нарушения, свързани не с
процесуалната законосъобразност на доказателствения анализ, извършен от предходната
съдебна инстанция, чийто акт подлежи на контрол и ревизия, а с основанията за кредитирани
или не на доказателствените материали, не влиза в обхвата на произнасяне на апелативния
съд в производството по възобновяване. И това е така, дори и необосноваността да е
прикрита под оплаквания за реализирани съществени процесуални нарушения. В случая
развитите съображения в сезиращия настоящата инстанция процесуален документ, че
предходните инстанции неправилно са преценили действителната воля на пострадалите
лица, респ. че при преценката на доказателствата погрешно са преценили действителната
воля на пострадалите лица като са дали предимство на твърдения, противоречащи на
действителното им желание, обективирано в приложените по делото писмени доказателства,
не могат да се преценят като такива, подкрепящи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2
от НПК. По своята същност тези оплаквания на подсъдимия и неговата защита се свеждат
до оспорване обосноваността на второинстанционното решение и на присъдата на районния
съд, т.е. до оспорване на извършената от инстанционните съдилища преценка на
доказателствата и на приетата от тях въз основа на тези доказателства фактическа
обстановка. Оценката за достоверността на доказателствените материали не подлежи обаче
7
на преобсъждане в настоящото производство. В него апелативният съд не разполага с
процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо
въззивния съд, който е последна инстанция по фактите, и не може да подменя вътрешното
убеждение на решаващите съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл.
102 от НПК. Затова настоящата инстанция не може да установява нови фактически
положения и следва да се произнесе в рамките на приетата от въззивния съд фактология,
като е задължена да разгледа единствено оплакванията за несъблюдаване на процесуалните
правила при събиране, проверка и оценка на доказателствата. По тези съображения без
обсъждане следва да бъдат оставени заявените в искането за възобновяване оплаквания за
погрешна и неправилна преценка от страна на предходните инстанции на доказателствата
относно действителната воля на пострадалите лица при встъпването им в правоотношения с
осъдения А., респективно с представляваното от него търговско дружество. В крайна сметка
тези оплаквания целят преоценка на събраната доказателствена съвкупност и
препроизнасяне по нея, а с оглед на това и възприемане на нова фактическа обстановка,
различна от установената във въззивното решение, което САС не може да стори.
Същественото в случая е, че в хода на събирането, проверката и оценката на
доказателствата от страна на инстанционните съдилища е спазен регламентирания
процесуален ред. Като конкретно въззивната инстанция при установяване на
правнорелевантните факти не е възприела доказателствата превратно - в разрез с правилата
на формалната логика. Изводите й за съпричастността на Х. Д. А. в осъществяване от
обективна и субективна страна на състава на инкриминираното престъпление измама се
основават на събрани по предвидения в НПК процесуален ред доказателства и средства за
тяхното установяване. В частност те се основават на доказателствата, съдържащи се в
показанията на пострадалите – свидетелите П. А. П., И. Й. Й., М. Р. К., Д. Д. К., И. С. Б., И.
М. В., П. М. Т., С. Г. С., К. Д. И., В. Б. М. и Т. С. И., в обясненията на подсъдимия
/частично/; на данните в приобщените писмени доказателства; както и на заключението на
графическата експертиза. Следователно, вътрешното убеждение на въззивния съд по
фактите не е изградено върху произволно възприети фактически положения, а на базата на
самостоятелен, сериозен, задълбочен, подробен и прецизен анализ на събраните
доказателства. Достоверността на последните е била преценявана на базата на вътрешната
им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду им. Наличните противоречия
между данните в част от доказателствените средства са били обсъдени съобразно
предписанията на процесуалния закон, като действителното съдържание на нито едно
доказателство не е тълкувано превратно и точно е посочено на кои от тях се дава вяра, на
кои не и защо и на кои се гради направения извод за авторството на деянието и виновността
на подсъдимия. Освен това в случая вътрешното убеждение на предходните съдебни
инстанции е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства. А след като в процеса на доказване са били спазени всички процесуални
гаранции за правото на защита на подсъдимия Х.А. /понастоящем осъден/, няма никакво
основание за контролиране и ревизия по реда на възобновяването на вътрешното убеждение
на въззивния съд при вземане на решението по съществото на делото.
8
Предвид гореизложеното несъгласието на осъдения А. и на защитата му с установените
обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като приетите
за достоверни от двете предходни инстанции доказателствени средства са установили факти,
които не биха могли повече да бъдат оспорени от страните в настоящото производство по
възобновяване. При установените релевантни фактически обстоятелства САС не намира, че
са налице основания да бъде прието, че вмененото във вина на Х.А. деяние не е извършено
от него, респективно че това деяние не е престъпно и не съставлява престъпление по
посочения текст от НК. В случая установените данни от преките доказателствени
източници, каквито са свидетелските показания на всички пострадали, подкрепени и
допълнени от останалите свидетелски показания, от експертните заключения и от
приложените писмени доказателства, правилно оценени и от въззивната инстанция, при
спазване процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 НПК законосъобразно са я мотивирали
да приеме, че с деянието си Х. Д. А. е осъществил именно състава на инкриминираното
престъпление по чл. 209 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК. Така, при приетите за установени и от
въззивния съд фактически обстоятелства, които не подлежат на извънинстанционен контрол
в производството по възобновяване /съобразно ограничителните основания по чл. 348 НПК/,
материалният закон се явява приложен правилно, доколкото е приложен именно законът,
който е трябвало да бъде приложен. С оглед на това неоснователно е декларативно
претендираното неправилно приложение на материалния закон, предвидено като
касационно основание в разпоредбата на чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК.
Заявеното в искането за възобновяване оплакване, че въззивното решение е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на
подсъдимия/осъдения, също се явява неоснователно. Така посоченото отменително
основание, такова по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е формулирано твърде общо /бланкетно/ и не е
конкретизирано в какво точно се изразява. Но във всички случаи то не се подкрепя от
данните по делото. При извършената проверка на въззивния съдебен акт не се констатират
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на
подсъдимия/осъдения А.. В принципен план, за да са налице такива, е необходимо да са
нарушени специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които
прогласяват и отразяват основните начала на наказателния процес. В случая, видно от
мотивите на атакуваното въззивно решение, СГС по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК е
проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда. Била е обезпечена
процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е била възможност за устни
възражения и изложения по направени доводи. По никакъв начин не са били ограничени
процесуалните права на подсъдимия А.. Процесуалната дейност на въззивния съд, не е била
несъвместима с процесуалните норми. СГС е действал в пълно съответствие с
правомощията си, предвидени в чл. 334 – 338 от НПК, поради което не може да има никакво
съмнение, че тази инстанция е действала в съответствие с разпоредбите на процесуалния
закон. Изпълнила е в пълен обем и процесуалните си задължения за обективно, всестранно и
пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на
9
доказване в процеса. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти са
основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. При установяване на
релевантните факти относно въпроса извършено ли е или не престъпление от подсъдимия
Х.А. градският съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с
решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, чрез които е установил
поведението и действията му през инкриминирания период. При това въззивната инстанция
не е възприела превратно доказателствата - в разред с правилата на формалната логика. А
след като СГС е установил по несъмнен начин, че подсъдимият А. е осъществил състава на
инкриминираното с обвинението деяние, последният напълно правилно е бил осъден за това.
Предвид гореизложеното се налага извода, че не е налице претендираното в искането
отменително основание по чл. 348 ал.1 т.2 във вр. ал. 3 т.1 от НПК, за да възникне
задължение за настоящата инстанция за отмяна на въззивния съдебен акт по реда на
възобновяването.
При проверката на атакуваното по реда на възобновяването въззивно решение настоящата
инстанция служебно констатира, че в диспозитива на същото погрешно са изписани датата,
на която е постановена проверяваната и в частност изменена от СГС първоинстанционна
присъда; номера на делото по описа на СРС, по което е било постановена проверяваната и
изменена присъда; както и номера на съдебния състав на СРС, който е постановил тази
присъда. Проверената от СГС присъда в действителност е постановена на датата 06.02.2020
г., а не на датата 16.06.2020 г. /както погрешно е посочено във въззивното решение/;
постановена е по НОХД № 17636/2013 г., а не по НОХД № 4160/2020 г. /както погрешно е
изписано във въззивното решение/; и е постановена от 1 състав на НО на СРС, а не от 95
състав на НО на СРС /както отново погрешно е посочено във въззивното решение/.
Същевременно в уводната част на решението си въззивният съд коректно е посочил и
индивидуализирал проверявания първоинстанционен съдебен акт - присъда от 06.02.2020 г.
на СРС-НО, 1 състав, постановена по НОХД № 17636/2013 г. по описа на същия съд. Така
на практика е допуснато вътрешно противоречие във въззивното решение между уводната
му част и диспозитива му относно обстоятелството коя е проверяваната от градския съд
присъда – кога, по кое дело и от кой състав на първостепенния съд е била постановена.
Принципно противоречието в съдебния акт винаги съставлява съществено процесуално
нарушение и е основание за отмяна на този съдебен акт, но само тогава, когато не може да се
установи и провери действителната воля на съда, постановил този акт. Като САС счита, че в
случая не е налице това основание, доколкото въпреки описаните по-горе грешки в
диспозитива на въззивното решение все пак достатъчно ясна се явява волята на въззивния
съд относно това коя е проверяваната от него присъда – кога, по кое дело и от кой състав на
първостепенния съд е била постановена. Фактическите грешки при изписването в
диспозитива на въззивното решение на датата на постановяване на първоинстанционната
присъда; на номера на първоинстанционното дело, по което е била постановена тази
присъда; както и на номера на съдебния състав на първоинстанционния съд, постановил
присъдата, на практика с нищо не водят до ограничаване процесуалните права на
10
подсъдимия/осъдения А., доколкото в кориците на делото е напълно ясно по кое точно дело
е постановил присъдата си Софийски районен съд и коя точно присъда частично е изменил
и съответно частично потвърдил Софийски градски съд с въззивното си решение. Затова в
случая коментираното нарушение, допуснато от СГС при постановяването на въззивното
решение, не е от категорията на съществените процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3
НПК. Отделен е въпросът, че ако при привеждането в изпълнение на присъдата евентуално
се породи някакво затруднение или съмнение относно тълкуването на влезлия в сила
съдебен акт, то съществува законовата възможност за произнасяне на въззивния съд по чл.
414, ал. 1, т. 1 НПК.
По така изложените съображения настоящият състав намира, че искането за възобновяване
се явява неоснователно и че като такова следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното Апелативен съд - София
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Х. К. К., упълномощен защитник на
осъдения Х. Д. А. от гр. *** и с ЕГН **********, за възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД № 2311/2020 г. по описа на СГС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11