№ 1436
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Ковачев
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20231100500956 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от П. И., ищец в първоинстанционното производство,
чрез адв. Н., срещу решение № 12738 от 14.11.2022 г. по гр. дело № 28159/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, 125-и състав, с което е отхвърлен предявеният иск за признаване
на установено, че П. И. не дължи чрез принудително изпълнение на „Топлофикация София“
ЕАД сумата от 919,19 лева присъдени разноски по гр. дело 19354/2014 г. по описа на СРС,
54-ти състав.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушения
на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът отхвърлил иска като приел, че
давността е била прекъсната с молба за издаване на изпълнителен лист от 18.05.2020 г. и с
молба за образуване на изпълнително дело от 18.06.2020 г. Позовава се на Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г, на ОСГТК на ВКС, според което образуването на
изпълнителното дело не прекъсва давността. Искането към СГС е обжалваното решение да
бъде отменено като предявеният иск бъде уважен изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД,
ответник в първоинстанционното производство, чрез юрк. Н.а, е подала отговор на
въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност. Възлагането на изпълнение по
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ било действие, водещо до прекъсване на давността. По образуваното изп.
дело № 1343/2020 г. по описа на ЧСИ С.Я. била депозирана молба за образуване на делото и
за предприемане на конкретни изпълнителни действия. Позовава се на практика на ВКС.
Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта в обжалваната му част. По въпроса за неговата правилност
съдът е ограничен от посоченото в жалбата като следи служебно за правилното приложение
1
на императивна правна норма, за интереса на някоя от страните по делото, когато има
изрично законово задължение, и за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от
09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Казусът не попада в тези изключения,
поради което въззивният съд се произнася по правилността на решението само по
наведените в жалбата основания.
Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав
на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и
срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По
отношение на неговата правилност съдът обсъди събраните по делото доказателства и
доводи на страните като достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. Неговият предмет е
установяването на недължимост на изпълняемото материално право, основаван на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В конкретиката на делото в тежест на въззивника е да докаже
правопогасяващото си възражение като установи изтичане на законоустановения давностен
срок за погасяване на процесните вземания. В тежест на въззиваемия е да докаже
настъпването на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на предвидената в
закона давност.
В случая изпълнителното основание по чл. 404 ГПК е решението по гр. дело
19354/2013 г. по описа на СРС, 54-ти състав, което на основание чл. 296, т. 1 ГПК е влязло в
сила на 24.09.2015 г. (датата на постановяването на въззивното решение по гр. дело
13383/2014 г. по описа на СГС, IV-Б състав). От влизане в сила на решението започва да тече
погасителна давност по отношение на присъдените суми като съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
когато е вземането е установено със съдебно решение, то срокът на новата давност е пет
години.
Следва да се има предвид спирането на всички давностни срокове съгласно чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (обн. ДВ, бр.
28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн.
ДВ, бр. 44/13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичане на 7 дни от обнародването на закона в Държавен вестник. Ето защо
давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. (два месеца и осем дни) е спрял
да тече и продължава да тече, считано от 21.05.2020 г. Този период от време следва да бъде
добавен към течащата от 24.09.2015 г. петгодишна погасителна давност за процесното
вземане, която в случая изтича на 02.12.2020 г.
Страните са формирали спор дали в този давностен срок, от 24.09.2015 г. до 02.12.2020
г., са извършени действия на принудително изпълнение, чиято правна последица е
прекъсването на давността.
Основателно е възражението в жалбата, че подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист от въззиваемия на 18.05.2020 г. не прекъсва давността. В чл. 116, б. „в“
ЗЗД е установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение може да
предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и именно то прекъсва давността
(Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. дело 1747/2020 г.). Това е така, защото само
тези органи са овластени да осъществяват принуда спрямо длъжника с цел събиране на
вземането. Фактът на подаване на молба за издаване на изпълнителен лист по никакъв начин
не засяга правната сфера на длъжника, поради което не може да бъде разглеждан като
действие на принудително изпълнение по смисъла на чл. чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
2
Следва да бъде разгледан въпросът дали давността е прекъсната на 18.06.2020 г. с
подаването на молбата от „Топлофикация София“ ЕАД до ЧСИ С.Я. по чл. 426 ГПК за
образуване на изпълнително дело. Основателен е доводът в жалбата, че в мотивите на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, е прието, че
образуваното на изпълнително дело не е изпълнително действие, поради което то не
прекъсва давността.
В молбата до съдебния изпълнител обаче освен искане за образуване на изпълнително
дело, са направени и други искания. Кредиторът е поискал да бъде извършена справка за
банкови сметки и сейфове на длъжника и да бъде наложен запор върху откритите такива;
поискано е да бъде извършена проверка в НОИ за действащи трудови договори с оглед
налагане на запор върху същите; в случай, че не бъдат открити банкови сметки и трудови
договори, е поискано изпълнението да бъде насочено към опис и оценка на движими вещи с
изнасянето им на публична продан. На основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложено
проучването на имущественото състояние на длъжника.
Настоящият състав намира, че тези искания на въззиваемия към съдебния изпълнител,
заявени в молбата за образуване на изпълнително дело от 18.06.2020 г., са юридически факт,
който прекъсва погасителната давност. Тази хипотеза е разгледана в мотивите на
Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д № 2/2023 г., ОСГТК, в което е
прието, до прекъсване на давността води молба от взискателя до съдебния изпълнител, в
която е посочен начинът на изпълнение, в случая налагането на запори. В това Тълкувателно
решение е изрично посочено, че молбата за проучване на имуществото на длъжника сама по
себе си не прекъсва давността, но съединена с искане за налагане на запори върху
имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, прекъсва
давността. Активността на взискателя да направи такова искане до съдебния изпълнител е
достатъчна за нейното прекъсване, защото той не може да извърши сам желаното
изпълнително действие.
Гореизложеното обосновава изводът, че погасителната давност за процесното вземане
е прекъсната на 18.06.2020 г., преди изтичане на нейния срок. От тази дата започва да тече
нова давност, която отново е със срок от пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД).
По изложените мотиви погасителната давност не е изтекла нито към датата на
подаване на исковата молба в съда на 30.05.2022 г., нито в хода процеса, поради което
предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави
без уважение, а обжалваното решение е правилно и следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
въззиваемият. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК в отговора на въззивната жалба своевременно
е претендирано възнаграждение за юрисконсулт, който е представлявал „Топлофикация
София“ ЕАД в производството пред СГС. Съдът определи размера на възнаграждението на
100 лева при съобразяване с чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. По
аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса за въззивното производство
остават за сметка на съда.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12738 от 14.11.2022 г. по гр. дело № 28159/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 125-и състав
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. И. И., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 100 лева, представляваща разноски
във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4