№ 1077
гр. С., 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000501670 по описа за 2024 година
и взе предвид, че производството по гр. дело 1670/2024 г. по описа на Апелативен съд -
С., Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ищеца Н. С. А. чрез адв.
С. Н. срещу отхвърлителната част и въззивна жалба на ЗАД „Армеец“ АД чрез юрк. Л. М.
срещу осъдителната част на решение 1160 на СГС от 29.02.2024 г. по гр.д. 12095/2022 г., I
ГО, 9 състав.
С обжалваното решение ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на
ищцата на основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 150000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и
страдания/ от настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, полица № BG/11/121002772624 с период на покритие до 22.09.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането като
е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 150000 лева до пълния предявен
размер от 250000 лева.
Отхвърлено е искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от
26.08.2022 г. до 15.11.2022 г., като в тази част решението не е обжалвано. Решението е
постановено при участието на ТЛП на страната на ответника ЗАД „ДаллБог: Живот и
здраве“ АД. Оплакванията в двете жалби са срещу размера на обезщетението и неговата
обоснованост и справедливост. В жалбата на ответника се твърди, че не се установява по
категоричен начин, че за ПТП е виновен застрахованият при него водач. Поискано е спиране
на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 или евентуално т. 4 ГПК. Постъпил е
отговор от застрахователя на въззивната жалба на ищцата.
Жалбите са допустими. Няма направени доказателствени искания и от настоящата
инстанция не са събирани доказателства. В съдебно заседание процесуалните представители
на страните поддържат жалбите и искат произнасяне съответно с тях. Процесуалният
представител на ответника застраховател не поддържа искането за спиране на
производството. Процесуалният представител на третото лице-помагач моли в решението да
1
бъде постановено, че застрахованият при него водач няма вина за настъпване на инцидента.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. Пред въззивната инстанция не е
спорно наличието на валидна застрахователна полица към деня на пътния инцидент,
издадена от ответното застрахователно дружество за гражданската отговорност на
автомобилистите относно водача на автомобила, в който се е возила ищцата. Страните не
спорят, че на на 23.06.2022 г. около 11.40 часа е настъпило пътно транспортно произшествие,
при което ищцата, която е пътувала в управлявания от водача А. Ю. Х. лек автомобил
„БМВ“, с рег. № ******** е получила фрактура на черепа вдясно, фрактура на първо и второ
ребро, както и че водачът А. Ю. Х. е е навлязъл в лентата за насрещно движение, блъснал се
е в лявата мантинела, завъртял се е и се е ударил странично в насрещно движещия се
участник в движението. Не се спори, че ищцата е била пътник в л.а. „БМВ“, и в резултат на
инцидента е получила телесни увреждания, откарана е по спешност в болница, където е
подложена на лечение.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество не се оспорва механизмът на
пътния инцидент, възприет от първата инстанция, но се твърди, че констативният протокол
за ПТП е оспорен своевременно, както и че не се установява по категоричен начин, че ПТП
се дължи на поведението на водача А. Х..
В първоинстанционното решение правилно е отбелязано, че протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ с обвързваща съда материална доказателствена сила
само относно удостовереното в него обстоятелство, пряко възприето от съставителя му –
настъпилото ПТП. По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на
ПТП, протоколът няма материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение
на съставителя му, поради което и съдът не е обвързан от извода на административния
орган, а механизмът е елемент от предмета на доказване в производството.
Заключението на съда е въз основа на изслушаните свидетели М. Х. Д. и К. Г. Д. и
назначената САТЕ. От показанията на свидетеля М. Д. се установява следното: процесните
лек автомобил „БМВ 5“ и лек автомобил „Форд Фокус“ са се ударили челно, като лек
автомобил „БМВ 5“ се е бил спрял в мантинелата в посока в насрещната лента, като преди
това се е завъртял с предната си част към гр. С., а лек автомобил „Форд Фокус“ се е бил
завъртял наобратно, само че се е обърнал в посока към гр. Велико Търново; свидетелят
заявява, че лек автомобил „БМВ 5“ е изпреварил него и сина му /свидетелят е пътувал в
управляван от сина му автомобил „Пежо 307“ като скоростта им на движение не е била
повече от 90 км/ч/. Св. К. Г. Д. е възприел как лек автомобил „БМВ 5“ е започнал да
изпреварва и впоследствие е поднесъл на пътната настилка, впоследствие се е ударил в
лявата мантинела, завъртял се е и се е ударил в лекия автомобил „Форд Фокус“; лекият
автомобил „Форд Фокус“ се е движел с не повече от 90 км/ч.
Заключението на КСМАТЕ е прието без оспорване в с.з. от 01.02.2024 г. Според вещото
лице инж. К. Г. в частта АТЕ ричина за настъпване на произшествието е навлизането на лек
автомобил „БМВ“, с рег. № ******** в насрещната пътна лента в момент, когато по нея се е
движел и приближавал лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ********; поотделно двамата
водачи не са разполагали с техническа възможност да предотвратят настъпването на
процесното ПТП чрез аварийно спиране; произшествието е нямало да настъпи ако
автомобилът не е навлязъл в насрещната пътна лента; по делото липсват материали –
обективни данни и свидетелски показания, от които да се определи дали причина за това
навлизане е по някакви неустановени причини, включително и внезапно възникнали
технически такива; определеното място на удара по широчина на пътното платно показва, че
водачът е възприел навлизащото в пътната му лента МПС и е отклонил управлявания от
него автомобил наляво, като към момента на удара автомобилът е бил частично разположен
и върху разделителната линия. При разрешена скорост от 90 км/ч за пътния участък водачът
на лек автомобил „БМВ“ се е движил със скорост от 112 км/ч, а водачът на лек автомобил
2
„Форд Фокус“ се е движил със скорост от 97 км/ч. И за двамата ударът е бил непредотвратим
чрез екстрено безаварийно спиране. По делото не е изследван въпросът за
предотвратимостта на удара при движение на „Форд Фокус“ с разрешената скорост, поради
което съдът не може да се произнесе относно наличието или липсата на причинна връзка
между неговото поведение и ПТП.
От показанията на свидетелите и заключението на КСМАТЕ следва, че навлизането от
страна на загиналия водач, застрахован при ответника, в лентата за насрещно движение,
след като е загубил контрол над управляваното от него МПС и при движение с по-висока от
разрешената скорост е причина за настъпването на пътния инцидент. Поведението му е
противоправно, а презумпцията за вина не е оборена. Неоснователни са оплакванията, че не
се установява причина за ПТП да е поведението на застрахования при ответника водач.
Спорно във въззивното производство е и какво е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди.
По справедливия размер на обезщетението съдът намира следното. В заключението на
СМЕ, част от комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Х. М.,
неврохирург и д-р Р. Д., ортопед-травматолог, е описано проведеното лечение на ищцата:
След инцидента е настанена за лечение в УМБАЛ «Д-р Георги Странски» ЕАД, гр. Плевен,
Клиника по неврохирургия. По данни на екипа на ФСМП - Ловеч, оказал първа медицинска
помощ, след инцидента пострадалата е била в безсъзнание. При постъпването е в съзнание,
елементарно контактна. Оплаква се от болки в шията и гърдите. Няма спомен за случилото
се. След извършени КТ изследвания на глава, шия, гръден кош и корем в гр. Ловеч, се
приема в Клиника по неврохирургия за консервативно лечение и наблюдение. Проведено е
комплексно медикаментозно и инфузионно лечение с добро повлияване. По настояване на
близките пострадалата е изписана в добро общо състояние, в съзнание, контактна, авто- и
алопсихично ориентирана, с персистираща отоликворея вдясно афебрилна, и е насочена към
Клиника по неврохирургия към УМБАЛСМ «Пирогов». Окончателна диагноза:Контузио
капитис ет корпорис. Фрактура крании регио базотемпоралис билатералис. Фрактура синус
сфеноидалис. Контузио церебри гр I. Пневмоцефалия. Фрактура вертебре С6 ет С7.
Фрактура костарум I бил. ет II декстра. Лечението на пострадалата е продължено в
УМБАЛСМ «Пирогов» ЕАД, гр. С., Клиника по неврохирургия, за периода 30.06.2022 г. -
18.07.2022 г. При постъпването е в ясно съзнание, контактна и адекватна. Без СМРД. ВКФ -
съхранени. ЧМН - в норма, без лицева асимметрия. Понижена слухова острота. Обилна
отоликворея от дясно ухо, оскъдна - от ляво. Запазена мускулна сила, без латерализиращ
двигателен дефицит. Сетивност и рефлексна дейност - съхранени. ТР - контролира.
Фебрилитет до 39 градуса, главоболие и световъртеж. Проведено е антибиотично лечение по
антибиограма. Контролна КТ на главен мозък от 30.06.22.: Не се установяват огнищни
промени в мозъчния паренхим. Минимално количество САХ по тенториума, предимно
вляво. Вентрикулна система по средна линия, без компресинно-дислокационен синдром.
Минимално количество кръв в тилния рог на левия страничен вентрикул. Фрактура на дясна
пирамида и десен процесус мастоидеус, както и суспектни данни за фрактура на лява
пирамида. Фрактура на сфеноидалния синус. КТ на шийна област: Фрактура на процесус
спинози С4, С5, С6. Фрактура на процесус трансверзи С5, С6, С7. Фрактура на първо ребро
двустранно, паравертебрално. Суспектни данни за фисура на тялото на С4. Контролна КТ на
глава (без отбелязана дата): Не се установяват огнищни промени в мозъчния паренхим. Няма
данни за интракраниална хеморагия и САХ. Фрактури известни. Кръв в сфеноидален синус.
Извършени са консултации с хирург - описан е повърхностен хематом в долен коремен етаж
от спина (илиака) до спина - от колан на автомобил. Без клинични и образни данни за
травматична увреда на вътрегръдни и коремни органи; Травматолог - двукратно, контузия на
лава рамена става, ляво ходило; УНГ - многократно, при отоскопия се установява натичане
на бистър, жълтеникав ексудат двустранно, най-вероятно ликвор, по-изразено за дясното
ухо. Проведено е комплексно лечение с водно-солеви разтвори, нискомолекулярен хеларин,
антибиотици по антибиограма, антиепилептични медикаменти, гастропротектори,
обезболяващи. Субективните оплаквания на болната постепенно отшумяха. Фебрилитетът е
3
овладян, с негативна култура от микробиологичното изследване на ликвор. Вертикализирана
и раздвижена. При изписването е в съзнание, афебрилна, без двигателен дефицит. Редуциран
болков синдром. Без отоликворея вдясно. Дадени указания за хигиенно-диетичен режим и
домашно лечение. За контролна КТ на глава след 30 дни. Окончателна диагноза: Контузио
церебри. Фрактура базис крании фосе медие билатералис. Пневмоцефалия. Отоликворея
декстра. Оторагия синистра. Фрактура процесус спинози С4, С5, С6. Фрактура процесус
трансверзи С5, С6, С7. Фрактура косте 1 билатералис. Контузионес ет екскориационес регио
антебрахии билатералис.
Според вещите лица в резултат на ПТП ищцата е получила тежка съчетана травма –
черепномозъчна, гръбначна, гръдно-коремна и на опорно-двигателния апарат; всички
счупвания на черепната основа – средна черепна ямка са зараснали; при пострадалата са
описани множество увреждания на шийния отдел на гръбначния стълб като най-тежка и
потенциално опасна от тях е спондиполистезата на ниво С5-С6; експертът изтъква, че на
ищцата е предложено оперативно лечение – репозиция и стабилизация, което е валидно и
към момента; функциите на I ребро и II ребро са възстановени; за пълно възстановяване на
анатомичната дейност и физиологичната дейност на травматично увредените органи и
системи, включително главен мозък, централна и периферна нервна система, гръбначен
стълб не може да се говори; от момента на инцидента са изминали 18 месеца /година и
половина/; срокът за възстановяване на черепно-мозъчни травми с характер на процесната
продължава поне 2-3 години, а възникване на допълнителни усложнения е възможно и
години по-късно; към момента на изготвяне на заключението възстановителният процес все
още не е завършил; от представената медицинска документация са налице и следните
усложнения: централен отоневрологичен синдром – декомпенсиран, лека степен; неврит на
двата слухови нерва /ДУ=40 Дб; ЛУ=60 Дб/ - умерена загуба на слух; спондиполистеза С5-
С6; цялостното здравословно състояние на ищцата е определено от ТЕЛК с ЕР № 91898/132
от 13.07.2023 г. като 65% ТНР за срок от 3 години с основна диагноза: последици от други
уточнени травми на главата, код Т90.8.; при прегледа на ищцата на 10.01.2024 г. са
установени анамнестични и клинични данни за средно тежка посттравматична
енцефалопатия, съдържаща следните признаци: затруднения в походката и в движенията на
ръцете – изпуска предмети, трудно се облича и съблича самостоятелно; трудно се ориентира
в пространството; затруднения в паметта; хипербулимичен синдром; полидипсичен и
полиуричен синдром; нарушена самокритичност с елементи на еуфоричност и
брадипсихичност; координационни нарушения; хорео-атетозни движения в крайниците;
нестабилна, атактична походка; нарушени висши корови функции – говорни нарушения по
тип на частична сензо-моторна афазия; затруднени гнозис и праксис; в резултата на
получените травматични увреждания ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания за
срок до 6 месеца, значителни до 10-12 месеца и продължаващи в лека степен и към момента
на изготвяне на заключението; прогнозата за в бъдеще е трудно предсказуема, в голяма
степен зависима от допълнително извършените лечебно-диагностични действия.
Заключението на СМЕ е компетентно изготвено, не е оспорено от страните, и изводите
му се възприемат от съда.
Съпругът на ищцата Х. Х. А. разказва, че след инцидента ищцата била настанена в
болнично заведение, като впоследствие е била преместена в „Пирогов“, където е изкарала
един месец; ищцата е била в безсъзнание не е можела да говори, нищо не е можела да прави,
само е лежала; и към момента на показанията ищцата не чува добре, с едното око не вижда;
не може да ходи сама изобщо; придвижва се изключително трудно; спъва се; пада; няма
двигателна опора; състоянието й не се подобрява изобщо; не може да си върти главата; не е
същият човек; била е на памперси; изпитвала е навсякъде болки; оплаква се от болки в
областта на главата и врата; коремът на ищцата е бил син, предвид поставения на ищцата
предпазен колан; много трудно е дишала; все още изпитва оплаквания; преди катастрофата е
била нормална жена и не е страдала от никакви физически заболявания. Съдът кредитира
свидетелските показания, тъй като са в синхрон с приетото заключение на СМЕ и
медицинските документи.
4
От значение за определяне на обезщетението са установените множество увреждания и
трайните последици за организма. Следва да се съобрази едномесечен болничен престой,
проведените изследвания, медикаментозно и инфузионно лечение, период от шест месеца,
значителни до 10-12 месеца и продължаващи в лека степен и към момента на изготвяне на
заключението, зависимостта от чужда помощ и към момента на изготвяне на заключението.
На обезщетение подлежат и обичайните за такива стресогенни събития психически
последици – страх и избягване на социалните контакти за около шест месеца. От значение са
и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент – 23.06.2022 г., когато е настъпило
произшествието. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната
практика по сходни случаи. По повод определянето на обезщетение по справедливост са
налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с
трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост”
в нормата на чл. 52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно
съществуващи конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези
обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и
продължителността на болките, психическите и физически последици, степента на
възстановяване и пр. Като съобрази всички относими към установяване на обема на вредите
обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, от
значение за обществено-оправданата мярка за справедливост и въз основа на анализа и
съвкупната им оценка паричният еквивалент на вредите е в размер на 150 000 (сто и
петдесет хиляди) лева. Като се отчетат всички тези фактори, неоснователни се явяват
оплакванията на застрахователя за завишен размер на обезщетението и на ищцата за
занижен размер, като определената от СГС сума е адекватна за настоящия случай.
Обезщетението не е завишено предвид наличието на множество увреждания на
организма и тежките последици, независимо че слухът не е тежко увреден, счупванията са
зараснали, функциите на ребрата са възстановени и дегенеративните изменения в гръбнака
без връзка с ПТП. Независимо дали в представената медицинска документация са отразени
суспектни данни за посттравматична енцефалопатия, д-р М. е категоричен, че при г-жа А. са
налице анамнестични и клинични данни за средно тежка посттравматична енцефалопатия.
Вярно е, че препоръката му е да се направят консултации с ендокринолог, невролог,
психиатър след ЕЕГ, МРТ на глава, ПКК и биохимия, за да се уточни състоянието, но
въпреки липсата на тези допълнителни изследвания, категорично е налице средно тежка
посттравматична енцефалопатия във връзка с претърпяната черепно-мозъчна травма
(протокол от о.с.з. на 01.02.2024 г. пред СГС). Без значение е също така отказаната операция
от ищцата по повод шийната травма, тъй като според обясненията на вещите лица в същото
с.з. тя не би намалила общия възстановителен период, а би повлияла единствено върху
болката и ограничените движения във врата.
Обезщетението не е занижено, т.к. болките вече не са толкова интензивни, колкото в
началото като същевременно функциите на ребрата са възстановени и всички счупвания на
черепната ямка са зараснали, не са извършвани оперативни интервенции, не е имало
имобилизация на крайници, отолкивореята е излекувана, трайно намалената
работоспособност за срок от три години е 65%, а не 100 %. Наред с това, не се доказва
изкривената носна преграда, както и дегенеративните изменения на гръбнака да са във
връзка с ПТП. Следва да се посочи, че възстановителният период все още не е приключил и
вещото лице не е дало прогноза, която евентуално да бъде съобразена при определяне на
обезщетението. Към момента то включва описаните увреждания, включени в тежка съчетана
травма – черепномозъчна, гръбначна, гръдно-коремна и на опорно-двигателния апарат,
както и възстановителен период от 18 месеца до 10.01.2024 г., когато ищцата е прегледана от
вещите лица, назначени от СГС. Обезщетението включва и средно тежка посттравматична
енцефалопатия, съдържаща следните признаци: затруднения в походката и в движенията на
ръцете – изпуска предмети, трудно се облича и съблича самостоятелно; трудно се ориентира
в пространството; затруднения в паметта; хипербулимичен синдром; полидипсичен и
полиуричен синдром; нарушена самокритичност с елементи на еуфоричност и
5
брадипсихичност; координационни нарушения; хорео-атетозни движения в крайниците;
нестабилна, атактична походка; нарушени висши корови функции – говорни нарушения по
тип на частична сензо-моторна афазия; затруднени гнозис и праксис. Обезщетението не
включва евентуално настъпили след 10.01.2024 г. усложнения или други проявления,
неописани в заключението на д-р Х. М., и д-р Р. Д.. Следва да се отбележи също така, че
предмет на делото са само неимуществените вреди, а не и потенциалните разходи за
придружител или друг вид имуществени вреди във връзка с пътния инцидент.
По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено изцяло. Разноските
за първата инстанция остават непроменени, а за въззивната инстанция не се дължат
разноските, направени за въззивната жалба на съответната страна, съответно не се дължи и
адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. За въззивната инстанция в полза на адв. Н. на
основание чл. 38 ЗАдв при съобразяване на възражението на юрк. М., следва да се определи
адвокатско възнаграждение за защита по въззивната жалба на насрещната страна в размер на
1000 (хиляда) лева. На ответника- застраховател следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение за защита по жалбата на ищцата в размер на 200 (двеста)
лева.
С тези мотиви, Апелативен съд – С., 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 1160 на Софийски градски съд I ГО, 9 състав от 29.02.2024 г.
по гр.д. 12095/2022 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Стефан Караджа” № 2 да заплати на адв. С. К. Н. от Софийска адвокатска
колегия, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатски
хонорар за въззивната инстанция в размер на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА Н. С. А., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Македония“ №
12, ет. 3 да заплати в полза на „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Стефан Караджа” № 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за
въззивната инстанция в размер 200 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника ЗАД „ДаллБог: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6