№ 477
гр. Русе, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Й.
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Й. Гражданско дело №
20234520104266 по описа за 2023 година
Ищецът ЕОС МАТРИКС ЕООД е предявил иск за установяване съществуването на
парично задължение, възникнало въз основа на договор за револвиращ потребителски
кредит и ползване на кредитна карта PLUS - ***, сключен на *** г. от ответника с трето
лице, което обаче е цедирало вземането си срещу него на ищеца.
Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че на *** г. между трето лице БНБ
Париба Пърсънъл Файненс С.А. и ответника по делото бил сключен договор за отпускане на
потребителски кредит в общ размер 20 хиляди лева при посочени в него условия.
Кредитополучателят не извършвал плащане за погасяване на задълженията си по
уговорения начин и условия, в резултат на което останал непогасен остатък от 17 645.58 лв.
- дължим размер на главница и 7 727.63 лв. – дължим размер на договорна лихва. На
27.04.2022 г. кредитодателят цедирал на ищеца вземанията си по договора към ответника.
Било изпратено и писмено съобщение до длъжника за извършване на цесията, което не било
реално доставено, тъй като не било потърсено от адресата. Също така била изпратено и
покана от името на цесионера. Писмото било връчено на 12.09.2022 г. и по този начин
длъжника бил уведомен за цесията. Не било връчено писмо за наличие на предсрочна
изискуемост, защото не било потърсено от адресата. Ищецът счита, че с оглед тези
обстоятелства е придобил валидно изискуемо вземане по силата на извършена цесия. На
02.11.2022 г. кредитополучателя платил по сметка на ищеца 350 лв., с което частично
погасил задължението си за лихва. Предвид липсата на доброволно изпълнение по реда на
заповедното производство по приложеното частно гражданско дело №***/23 г. на РРС
1
претендирали 2565.92 лв.- главница, представляваща падежирали погасителни вноски за
периода от 20.02.2021 г. до 20.03.2022 г. и 1653,23 лв.- договорна лихва за периода от
20.02.2021 г. (начална дата на претендиран период) до 20.03.2022 г. (крайна дата на
претендиран период). Срещу заповедта било подадено възражение от длъжника, поради
което претендират за установяване на задължението му в горепосочения размер по исков
ред по настоящото дело.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Представя декларация за промяна на обстоятелствата, подадена при първоначалния
кредитодател, с която е посочил изрично адрес за кореспонденция, адрес на електронна
поща и телефонен номер, подадена на 20 август 2021 г.. В тази връзка са изложени доводи за
неизпълнение на задължението за уведомяване за цесията. Изложени са правни доводи за
недействителност на договора за кредит. Моли се да се вземе предвид частичното плащане в
размер на 350 лв., което се признава в исковата молба, което било осъществено по сметка на
ищеца. Изложени са и изрични доводи за недействителност на договора за кредит поради
неспазване на изискването за минимален шрифт по чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит. С оглед на това счита, че се дължи само чистата сума по кредита и предвид
осъществените плащания до момента е погасил главница до 42 вноска включително, поради
което счита че искът е неоснователен не само в частта за лихва, но и в частта за главница за
посочените вноски за период.
За да се произнесе съдът взе предвид следното :
Признава се и не се спори, че на *** г. между трето лице БНБ Париба
Пърсънъл Файненс С.А. и ответника по делото е сключен договор за отпускане на
потребителски кредит в общ размер 20 хиляди лева при посочени в него условия. Същия е
предоставен и в заверен препис по делото. По отношение на същия е налице и изрично
възражение за нищожност на основание противоречие с императивна разпоредба на ЗПК. В
случая е налице основание за обявяване нищожността на процесния договор за
потребителски кредит. Законодателят с нормата на чл. 10, ал.1 ЗПК изисква договорът да
бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 (pt), в два екземпляра - по един
за всяка от страните. В настоящия случай представените по делото Договор за кредит е
сключени в противоречие с цитираното законово изискване. Не всички елементи на
договора са представени с размер шрифт не по-малък от 12, което е видимо и с просто око и
при сравняване с актовете на съда, отпечатани със шрифтове 11, 12 и 13 (за съпоставка
мотивите и диспозитива на настоящото решение са отпечатани със шрифт 12), което по
силата на чл. 22 ЗПК прави договора недействителен (в този смисъл Решение № 35 от
22.03.2018г. по в.т.д. №3/2018г. по описа на ОС – Русе).
С оглед нормата на чл. 23 ЗПК, който намира приложение към спора, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, т.е.
длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов
2
ресурс. Върху тази сума ответникът дължи и законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК.
По делото е представен и препис от декларация за промяна на данни, подадена от
ответника към кредитодателя на 20.08.2021 г. под формата за утвърден образец на
кредитодателя и със заверка и печат на същия. Със същата ответникът е заявил промяна на
адреса за кореспонденция, електронен адрес и телефон. На 27.04.2022 г. кредитодателят е
цедирал на ищеца вземанията си по договора към ответника. Представени са преписи от
уведомление за извършена цесия и товарителница на куриерска фирма, от които е видно, че
на 12.09.2022 г. именно на променения адрес съгласно декларацията от 20.08.2021 г. ,
уведомлението е получено от ответника, с оглед на което съдът приема, че цесията е
надлежно съобщена още преди образуването на приложеното ч.г.д. №***/23 г. на РРС, по
което ищецът е претендирал срещу него 2565.92 лв.- главница, представляваща падежирали
погасителни вноски по договора за периода от 20.02.2021 г. до 20.03.2022 г. и 1653,23 лв.-
договорна лихва за периода от 20.02.2021 г. до 20.03.2022 г. В подкрепа на този извод е и
осъщественото частично плащане от 02.11.2022 г. в размер на 350 лв.
По делото е представен и препис от погасителния план към договора и допълнително
споразумение за отсрочване на погасителни вноски №18, №19 и №20 при условията на
увеличаване на размера на месечната вноска, отлагане на крайната дата на погасяване на
кредита с три месеца и при посочена нова общо дължима сума по кредита, която е близка до
общо дължимата сума в началото на първоначалния погасителен план, независимо от това,
че вече са били платени първите 17 вноски по него. И в двата погасителни плана размера на
месечните вноски не съдържа разбивка за част главница и част – лихви и разходи. Съгласно
приложението към договора за цесия размера на непогасените главница и лихви към него
момент са съответно 17 645,58 лв. и 7 727,63 лв., т.е ищецът до него момент е заплатил общо
7 098,29 лв. Съобразявайки погасителните планове по делото и недействителността на
договора на основание чл.22 от ЗПК и приложението на чл.23 от ЗПК е видно, че тази сума е
достатъчна да покрие задълженията му за главница по договора за период от още около 23
вноски, които обхващат и периода от 20.02.2021 г. до 20.03.2022 г., а е налице и последващо
плащане в размер на 350 лв. С оглед на това съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен не само в частта за лихвата за забава – поради недействителност по чл.22 от
ЗПК, но и в частта по отношение на главницата – поради осъществено погасяване на
задължението за периода и размера, които се претендира. .
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо
Петков – Казанджията № 4-6, представлявано от управителя Райна И.а Миткова Тодорова,
чрез пълномощник адв. Доброслава Димитрова Керекова, преупълномощена от адв. Жельо
3
Денев Денев, със съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. Ивайло № 4, ет. 2 против ответника
М. Р. М., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе, ул.
*** № 29, ет. 1, да се признае за установено на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от
ГПК, вземането на ищеца срещу ответника в размер на 2565,92 лв. дължим размер на
главницата за периода от 20.02.2021г. до 20.03.2022г., представляващи неплатени
погасителни вноски с настъпил падеж по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-*** от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2023г. до
окончателното изплащане на задължението; 1653,23 лв. договорна лихва за периода от
20.02.2021г. (начална дата на претендиран период) до 20.03.2022г. (крайна дата на
претендиран период), които суми са били претендирани по реда на заповедното
производство по приложеното частно гражданско дело №***/23 г. на РРС.
ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков –
Казанджията № 4-6, представлявано от управителя Райна И.а Миткова Тодорова, чрез
пълномощник адв. Доброслава Димитрова Керекова, преупълномощена от адв. Жельо Денев
Денев, със съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. Ивайло № 4, ет. 2 да заплати на адв. Г. Я.
от АК-Русе сумата в размер на 1 021,91 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адв. помощ по делото.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4