№ 2410
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110205607 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от З. ЯНК. Б., с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление (НП) № 22-4332-004697/30.03.2022 г., издадено от Д.Д.Д., на длъжност
началник сектор в СДВР, отдел Пътна полиция СДВР , упълномощена с peг. № 8121 з-
1632/02.12.2021 г. - заповед на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.
179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на З. ЯНК. Б., с
ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП. Посочва се, че нарушението не е
извършено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Г., който пледира за отмяна на атакуваното НП, като посочва, че товарният
автомобил, участник в ПТП се е отклонил от посоката си на движение и така се е стигнало
до реализиране на ПТП.
Въззиваемата страна – отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
След анализа на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 08.03.2022 г. около 20:30 часа в гр. София свидетелят Ч. управлявал товарен
автомобил МАН ТГЛ 12.210 ББ с рег. №Е......МР движейки се по ул.Околовръстен път от
бул.Братя Бъкстон с посока на движение бул.Черни връх. По същото време жалбоподателят
Б. управлявал лек автомобил КИА СЕЕД, с рег.№СА****СС, регистриран на фирма
"Мегатакси 91999" ЕООД по същия път и със същата посока на движение. Пътят бил
двупосочен с няколко ленти за движение в една посока. Таксиметровият автомобил се
1
намирал отдясно на управлявания от свидетеля Ч. камион. Свидетелят Ч. не виждал и не
знаел, че отдясно на него се движи автомобил. След пътен възел Банкя при неустановени
обстоятелства двете превозни средства, движещи се успоредно, в една посока, се сблъскали
при което пострадали лявата предна част на таксиметровия автомобил и съответно дясната
предна част и отстрани вдясно на камиона. Тогава Ч. погледнал в дясното странично
огледало и забелязал автомобила на жалбоподателя. Двамата спрели и бил извикан екип на
ОПП-СДВР и на място срещу жалбоподателя Б. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение с бл. № АД207742, от 08.03.2022 г за нарушение на чл. 25, ал.
1 ЗДвП. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал, като не посочил
възражения и впоследствие такива не постъпили.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно
постановление (НП) № 22-4332-004697/30.03.2022 г., издадено от Д.Д.Д., на длъжност
началник сектор в СДВР, отдел Пътна полиция СДВР , упълномощена с peг. № 8121 з-
1632/02.12.2021 г. - заповед на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.
179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на З. ЯНК. Б., с
ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно –
показанията на свидетеля Ч. и свидетеля Д., , 2 бр. декларации, протокол за ПТП, справка
картон на водача, копие от заповед № 8121к-13318и заповед № 8121з-1632.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Ч. доколкото същият се явява пряк
свидетел на ПТП, тъй като именно той е управлявал камиона, участник в ПТП, като
съобщава обстоятелства относно мястото и механизма на реализиране на ПТП. Показанията
са добросъвестно депозирани и съдът ги кредитира с доверие. На тяхна база обаче не може
да бъде изяснен механизмът на ПТП, напротив в тази част показанията са колебливи и се
базират на предположения, както признава и самият свидетел. Същият изобщо не е възприел
местоположението на автомобила на жалбоподателя преди ПТП, не е бил наясно с
разположението му върху платното за движение, още по-малко е възприел маневрите, които
е извършил непосредствено преди настъпване на произшествието. Самият свидетел заявява,
че предполага, че таксиметровият автомобил се е включил в движението от бул. България и
е навлязъл на ул. Околовръстен път. Видно от представените от защитата разпечатки от GPS
системата за следене на таксиметровите автомобили на компанията, собственик на лекия
автомобил, управляван от жалбоподателя, последният се е движел по ул. Околовръстен път
преди детелината, чрез която се осъществява връзката между бул. България и ул.
Околовръстен път. В по-голямата си част показанията на този свидетел са предположения,
както се посочва и в самия разпит, поради което същите не са на самостоятелно основание
годни да установят точния механизъм на ПТП.
От друга страна показанията на свидетеля Д., актосъставител, са също логични и
непротиворечиви и се кредитират от съда. Същите обаче изясняват щетите по автомобилите
и действията на двамата водачи след пристигането на органите на ОПП СДВР, но този
свидетел не е възприел самото произшествие и изготвения от него АУАН е на базата на
заявеното от Ч., което като вече бе посочено, не се отличава с категоричност, а представлява
предположения и умозаключения на база неговите собствени действия, но не и на
възприетото поведение на другия участник в ПТП.
Съдът се довери и на писмените доказателства – същите са обективни и достоверни и
от тях съдът извлече информация относно компетентността на актосъставителя и АНО.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
2
Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира,
че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
от ЗАНН.
На първо място съдът намира, че нарушението не е доказано по несъмнен начин и
съответно липсва неговата обективна съставомерност. Не се събраха достатъчно
доказателства, които несъмнено да установят, че ПТП се е реализирало по начина, описан в
АУАН и НП. В противоречие с изложеното от свидетеля Ч. в хода на състоялата се
проверката на място от ОПП СДВР и посоченото от него в декларацията, същият не
потвърди, че автомобилът на жалбоподателя се е включил в ул. Околовръстен път
непосредствено преди ПТП. Същият заяви, че това е предположение, а от представените
разпечатки за местоположението на таксито, се установява, че същото не е преминавало
през детелината с бул. България. Ч. не е възприел автомобила на жалбоподателя
непосредствено преди ПТП и не се доказа, че същият е извършвал маневрата, описана в
АУАН и НП.
Отделно от това, от текста на съставения АУАН и издаденото впоследствие НП не
става ясно какъв е механизмът на настъпилото ПТП и какво е било поведението на водача
на лекия автомобил "Киа", движещ се вдясно от камиона, управляван от Ч.. Посочено е
единствено, че е налице отклонение вляво, като в АУАН и НП липсва описание в коя част
на превозните средства е настъпил ударът, както и на мястото на удара на пътното платно –
в коя лента, за да може да се съобрази и механизмът на ПТП и евентуалното виновно
поведение на жалбоподателя, като дори и в скиците и в протокола за ПТП липсва
очертаване на лентите.
От друга страна е допуснато и съществено процесуално нарушение в описание на
нарушението (чл.57, ал.1, т.5 и съответно чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН), доколкото съгласно чл.
25, ал. 1 ЗДвП, цитирана като нарушена в наказателното постановление и АУАН, водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Следователно, за да е налице нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП водачът трябва или да не се е
убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, преди да извърши
маневрата или да я е извърши, като не се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост
на движение. В НП обаче АНО не е изложил твърдения, жалбоподателят да е осъществил
което и да е от изпълнителните деяния на нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП – не се
твърди, че водачът не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, преди извършването на маневрата, нито се твърди, че същият не се е съобразил
с положението, посоката или скоростта им на движение. В НП е посочено, че водачът "
поради неподсигурена маневра отклонение в ляво реализира ПТП с попътно движещият се
от ляво товарен автомобил ". Така формулирано нарушението е неясно, доколкото се сочи
като изпълнително деяние реализирането на ПТП, а подобно изпълнително деяние
3
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП не предвижда. Не става ясно какво влага наказващия
орган в понятието неподсигурена маневра, как е следвало същата да бъде подсигурена, от
кого и по какъв начин, съответно не става ясно и каква е тази извършена маневра.
Законодателят е посочил, че отклонение вляво се свежда до действия, изразяващи се в
преминаване в друга пътна лента, завиване надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот. От така направеното словесно описание на нарушението не става ясно
коя от хипотезите се визира. Липсата на ясно и точно описание на вмененото на
жалбоподателя нарушение и несъответствието му със сочената като нарушена правна норма
е накърнило съществено правото на защита на санкционираното лице, като препятства съда
да осъществи дължимия контрол дали жалбоподателят е осъществил вмененото му
нарушение.
В разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП се съдържат общи правила за всички видове
маневри, а в разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е въздигнато в административно
нарушение неспазване само на изрично посочени в текста маневри, като в съставените
АУАН и НП не е конкретизирано кои точно от изброените правила са нарушени. В
посочената санкционна разпоредба се санкционира поведение, свързано неспазване
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението. Не става ясно кое точно от тези правила
не е спазено. Нито цифрово е посочено кое предложение е визирал АНО, което е нарушение
на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, нито от словесното описание на нарушението може да се изведе
волята на наказващия орган. Изложеното също представлява съществено процесуално
нарушение, което съществено е ограничило правото на защита на санкционираното лице.
Ето защо, съдът намира, че НП следва да се отмени, тъй като са допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на наказателното постановление.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, който не претендира
такива и не е представил доказателства за извършването им, поради което такива не му се
следват.
Така мотивиран Софийски районен съд, НО, 116-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-4332-004697/30.03.2022 г., издадено
от Д.Д.Д., на длъжност началник сектор в СДВР, отдел Пътна полиция СДВР ,
упълномощена с peг. № 8121 з-1632/02.12.2021 г. - заповед на министъра на вътрешните
работи, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на З. ЯНК. Б., с ЕГН ********** е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. София
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните на
основанията, предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4