№ 620
гр. Плевен, 23.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря П. П. АНТОВА
в присъствието на прокурора И. Сл. И.
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Частно наказателно дело
№ 20224430201772 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64 от НПК
Първоинстанционният съд е сезиран с искане от РП-Плевен по реда
на чл.64, ал. 1 от НПК да бъде взета мярка за неотклонение “Задържане под
стража” спрямо Л. П. Т. от гр.Плевен - обвиняем по бързо производство №
ЗМ 582/2022г. по описа на Първо РУ-Плевен, пр. №5455/2022г. по описа на
същата прокуратура.
В съдебното заседание представителят на РП-Плевен поддържа
изцяло така направеното предложение. Счита, че са налице всички
предпоставки по смисъла на чл.64, във вр.с чл.63 от НПК да бъде взета
спрямо обвиняемия Л. П. Т. най – тежката мярка за неотклонение. Позовава се
на събраните в досъдебната фаза на наказателното производство
доказателства, въз основа на които счита, че може да се направи обосновано
предположение за авторството на обвиняемия в извършване на
инкриминираното деяние, както и реалната опасност обвиняемият да извърши
ново престъпление предвид предходното му осъждане и лошите
характеристични данни. Според прокурора е налице изключителен случай по
1
смисъла на чл.386 ал.2 от НПК и спрямо непълнолетния обвиняем Т. следва
да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Обвиняемият Л. П. Т. се явява лично, със своята *** П. Т.а З. и със
служебен защитник адв. Н. И. от АК-Плевен, който изразява становище, че не
е основателно внесеното искане по реда на чл.64 от НПК. Навежда доводи, че
не са налице предпоставките на чл.63 от НПК за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение, като от доказателствата по делото не може да се
направи обосновано предположение за авторството на извършеното
престъпление и не съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или
да извърши друго престъпление. Навежда доводи, че при противозаконното
отнемане на вещите обвиняемият Т. не е употребил нито сила и заплашване и
поради това деянието следва да бъде квалифицирано като кражба. Моли съда
да определи по-лека мярка за неотклонение.
Съдът, като съобрази събраните в досъдебната фаза на наказателното
производство доказателства, изложените в предложението доводи,
съображенията на страните и разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
С постановление от 21.09.2022г. лицето Л. П. Т. с ЕГН ********** от
гр. Плевен е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл. 198
ал.1 от НК, за това, че на 20.09.2022г. около 15:35 часа в гр. Плевен, ул.
„София“ до старо депо на *** – Плевен, отнел чужди движими вещи – 1бр.
несесер със сумата от около 230 лева и 6 броя кочани с билети за автобусни
превози от владението на В.П.В., с ЕГН ********** от гр.Плевен, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила
/нанасяне на удар в областта на лицето/.
В хода на разследването като свидетели са разпитани В.П.В., Л.Ц.Б. и
К.Ч.П..
Приобщени са като писмени доказателства по делото протокол за
разпознаване на лица и предмети от 21.09.2022г., справка за съдимост от
21.09.2022 на Бюро за съдимост при РС – Плевен за обвиняемия Л. П. Т. и
характеристична справка.
Преценявайки горните обстоятелства съдът счита, че така внесеното от
страна на РП-Плевен предложение по реда на чл.64 от НПК, е
2
ОСНОВАТЕЛНО.
Разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК предвижда мярка за неотклонение
“Задържане под стража” да се взема, когато е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е
привлечен в това му качество, както и съответното наказание за него да е
“Лишаване от свобода” или друго по–тежко наказание, и доказателствата по
делото да сочат, че съществува реална опасност той да извърши ново
престъпление или да се укрие. До настоящия момент от събрания
доказателствен материал по делото може да се направи напълно обосновано
предположение, че обвиняемият Т. е автор на деянието, предмет на
повдигнатото обвинение. Законодателят не изисква по категоричен начин да
се установи деянието, дееца и неговата вина, а само наличието на обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението. В тази насока
събраните доказателства, в това число показанията на свидетелите В.П.В.,
Л.Ц.Б. и К.Ч.П. и приобщените по делото писмени доказателства – протокол
за разпознаване на лица и предмети от 21.09.2022г., справка за съдимост от
21.09.2022 на Бюро за съдимост при РС – Плевен за обвиняемия Л. П. Т. и
характеристична справка са достатъчни, за да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият Т. е автор на деянието. За престъплението по
чл. 198, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до
десет години. Следователно престъплението, за което е налице обосновано
предположение, че е извършено от обвиняемия Т. е наказуемо с лишаване от
свобода. Налице е и третата кумулативна предпоставка на чл.63 ал.1 от НПК,
а именно, че доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност
обвиняемият да се укрие и да извърши друго престъпление. За наличие на
реална опасност от извършване на престъпление при изпълнение на най-
тежката мярка за неотклонение може да се изхожда от всички релевантни
фактори, сред които характера, морала, имуществото на лицето /например
делото W. срещу Ш. на ЕСПЧ/, както и със строгостта на очакваното
наказание и общественото безпокойство за определено време /делата
Льотелие и Томази на ЕСПЧ/. Според богатата съдебна практика на съда в гр.
Страсбург опасността от извършване на престъпление се мотивира предимно
със съдебното минало на обвиняемото лице, а в конкретния случай то е
незавидно. От справката за съдимост се установява, че обвиняемият Т. е
осъждан за извършено умишлено престъпление от общ характер. Също така
3
от характеристичната справка се установява, че обвиняемият Т. е регистриран
като извършител по 19 заявителски материала, като 4 от тях за 2021г., както и
че по отношение на обвиняемия Т. с Решение №21 от 16.01.2019г. на РС-
Плевен по предложение на МКБППММ-Плевен е наложена мярка по чл.13
ал.1 т.13 от ЗБПБМН – „Настаняване във ВУИ” и понастоящем Т. е *** в
ВУИ ***. Освен това в конкретния случай се касае за извършено деяние,
което се отличава с изключително висока степен на обществена опасност,
предвид на същественото засягане на особено важни и значими охраняеми
обществени интереси, както и предвид условията на време, място и
обстановка, и механизмът на извършването на деянието. Личната опасност на
обвиняемия Т. в случая е мотивирана както от предходното му осъждане,
което не е изиграло своето превъзпитателно и предупредително въздействие,
така и от механизма и начина на извършване на деянието, което също не
може да се игнорира. Тази опасност се извежда от обстоятелството, че се
касае за извършено тежко умишлено престъпление, извършено на обществено
място през светлата част на денонощието, което показва крайно незачитане на
установените правила и силна мотивация за реализиране на престъплението.
Отнетите вещи обвиняемият е отнел чрез употреба на сила, изразяваща се в
нанасяне на удар в областта на лицето. Всички тези обстоятелства,
характеризират самото деяние като такова с изключително висока степен на
обществена опасност, предвид на същественото засягане на особено важни и
значими охраняеми обществени интереси, както и предвид условията на
време, място и обстановка, и механизмът на извършването на деянията.
Съществува реална опасност при налагане на по-лека мярка за неотклонение
обвиняемият Т. да извърши други престъпления. В този смисъл следва да се
има предвид, че целите на мерките за неотклонение се свеждат до
обезпечаване на законосъобразното провеждане на наказателното
производство, както и до ограничаване възможността обвиняемият да се
укрие или да извърши престъпление. В конкретният случай са налице високи
по интензитет опасности от укриване и от извършване на престъпление от
страна на обвиняемия Т..
Следователно налице са всички кумулативни предпоставки на чл.63
ал.1 от НПК и спрямо обвиняемия Т. следва да се вземе мярка за
неотклонение “Задържане под стража”. Според съда случаят е изключителен
по смисъл на чл.306 ал.2 от НПК като с оглед изключително високата степен
4
на обществена опасност на обвиняемия Т. предвид миналото му осъждане и
предвид наличието на регистрирани 19 заявителски материала за извършени
престъпления от общ характер, така и с оглед условията на време, място и
обстановка, и механизмът на извършването на деянието – в светлата част на
денонощието, на обществено оживено място, като употребената сила за
противозаконното отнемане на вещите се е изразила в удар с юмрук в лицето
на пострадалия. При формиране на своето решение за изключителност на
случая съдът съобрази и обстоятелството, че осъждането на обвиняемия Т. и
наложената мярка „Настаняване във ВУИ, която се изтърпява почти 3 години,
не са изиграли своето превъзпитателно и предупредително действие.
Водим от горното и на основание чл. 64 ал.1 във вр. с чл. 63 ал.1 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо обвиняемия Л. П. Т. с ЕГН ********** от гр.Плевен
мярка за неотклонение „Задържане под стража” по бързо производство № ЗМ
582/2022г. по описа на Първо РУ-Плевен, пр. №5455/2022г. по описа на РП-
Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 3 дневен срок от
днес пред ПОС.
В случай на жалба или протест НАСРОЧВА делото за разглеждане пред
ПОС в открито съдебно заседание на 27.09.2022г. от 14:00 часа, за която дата
защитника и прокурора уведомени в днешното съдебно заседание, а
обвиняемият да се призове от ОЗ “Следствени арести “ Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5