№ 141
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231000501193 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 29/05.01.2023 г., постановено по гр.д. № 2125/22 г. по описа на
Софийски градски съд, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С.
Д. Г. сумата от 5 000 лв., обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. I ЗОДОВ за претърпени
неимуществени вреди (уронване на доброто му име, накърняване на честта и достойнството
му и изживян стрес) ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.04.2019г. до
окончателното изплащане на задължението поради незаконосъобразно обвинение за
престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, по което е оправдан с присъда от 23.05.2018г.,
постановена по НОХД №22535/2016 г. по описа на СРС, НО, 109 състав, влязла в сила на
17.04.2019 г. Искът до пълния предявен размер от 30 000 лв. е отхвърлен като
неоснователен.
Срещу решението в отхвърлителната част е депозирана въззивна жалба от ищеца в
производството. Той счита, че решението в тази част е неправилно, а присъденият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е несправедлив. Твърди, че първоинстанционният
съд не е възприел и анализирал в пълен обем показания, дадени от свидетеля Ф., от които се
установявало, че ищецът бил затворен в себе си, с опетнено добро име и репутация, нямал
възможност да упражнява единственото си развлечение-лов. Моли искът да бъде уважен в
пълния предявен размер.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил.
При служебна проверка САС установи, че въззивната жалба е допустима, а
обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт. Дължи се произнасяне относно
правилността на решението според доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната
жалба.
1
В производството пред въззивния съд не са представяни нови доказателства и се
дължи произнасяне на база доказателствения материал, приобщен към
първоинстанционното дело.
В рамките на очертания предмет на проверка и твърденията на въззивника САС
прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ от С. Д. Г. срещу
Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 30 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 206,
ал.1 НК, за което на 17.04. 2019г. е бил оправдан.
По делото няма спор относно фактите, а и при съвкупна преценка на събраните
доказателства се установява, че ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно
производство, пр. пр. на СРП 43254/2015 г. на 16.11.2016 г. за това, че на 05.01.2010 г. в гр.
София противозаконно е присвоил, като не предал владението на чужда движима вещ -
влекач марка „Скания" модел „R 124.420", рег. номер ******** на стойност 31 500 лева,
собственост на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" АД, която владеел по силата на договор за
финансов лизинг № 85110/04.09.2008 г., сключен между „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" АД, като
лизингодател и „Нист 92" ЕООД представлявано от Г. като лизингополучател. В съда бил
внесен обвинителен акт за съответното престъпление, вследствие на което било образувано
НОХД № 22535/2016 г. по описа на СРС - 109 състав. Производството по това дело
приключило с присъда от 23.05.2018 г., с която подсъдимият бил признат за невиновен по
повдигнатото срещу него обвинение. Поради постъпил протест от СРП срещу
оправдателната присъда, пред СГС било образувано ВНОХД № 74 по описа на СГС за 2019
г., IV въззивен състав, приключило с решение, с което съдът е потвърдил оправдателната
присъда с мотиви, че престъплението не е извършено тъй като не се доказва субективната
страна.
Пред Софийски градски съд са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпит на И. Ф. - колега на ищеца. От показанията му се установява, че Ф. е
бил управител на фирма на ищеца за производство на мебели в гр. Годеч. Вследствие на
образуваното срещу ищеца наказателно производство същият бил много притеснен,
защото много от хората, с които работил сметнали, че е измамник. Променил се много,
спрял да ходи на лов заедно с дружината си, имал и семейни проблеми. От около 1-2
години започнал да се успокоява и започнал да общува както преди обвинението.
Съдът приема, че са налице предпоставките за основателност на исковете по чл.2
,ал.1, т.3 ЗОДОВ: срещу ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление
от общ характер, за което той е бил оправдан, налице са вредоносни последици, които се
намират в пряка причинна връзка с неправомерно образуваното и водено от Прокуратурата
наказателно производство. Отговорността на държавата за причинените вреди е обективна,
като извъндоговорният й характер – за непозволени действия – налага тя да бъде определена
като форма на деликтната отговорност. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, аналогично на чл.
51, ал. 1 от ЗЗД, установява принципа на пълна обезвреда: на поправяне подлежат всички
2
вреди от непозволеното увреждане, както имуществените, така и неимуществените, при
това - както претърпените, така и онези, които неминуемо пострадалият ще търпи, ако са
пряка е непосредствена последица от увреждането (в този смисъл е и т.10 от Постановление
на Пленума № 4/1975 г. на ВС). Обезщетението за неимуществените вреди се определя от
съда по справедливост, както предписва чл. 52 от ЗЗД, тъй като съгласно препращащата
норма на § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените случаи се прилагат гражданските закони. .
Въпросите, свързани с определяне обезщетението за неимуществени вреди, са доразвити в
съдебната практика с решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV г.о.,
в което се приема, че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от
ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически терзания на личността,
накърнената чест, достойнство, доброто име в обществото. Целта на обезщетението е да
възстанови психическото и емоционално равновесие на пострадалото лице. Нормално е да
се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в
престъпление, което не е извършило, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване.
В настоящия случай, преценявайки всички обстоятелства от значение за определяне
на размера на обезщетението за неимуществените вреди, а именно: вид и тежест на
повдигнатото обвинение, предвиденото за него наказание, вида и характера на взетата мярка
за неотклонение, продължителността на наказателното производство - около 3 години,
негативната промяна в социалния живот, психиката, самочувствието и самоопределението в
семейството и обществото, отрицателните емоции и опасения пред възможността да бъде
несправедливо осъден, възрастта на ищеца, както и икономическата обстановка в страната,
настоящият състав намира, че сумата от 5 000 лв. е размер, който справедливо и адекватно
обезщетява ищецаИзводите на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора не следва да се присъждат разноски на ищеца.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му отхвърлителна част решение № 29/05.01.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 2125/2022 г. по описа на Софийски градски съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4