№ 100
гр. Стара Загора, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20215501001229 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Е.***” ЕАД против Решение
№260507/02.06.2021 по гр.д. №3806/2020г. по описа на Районен съд-Стара
Загора, с което е осъдено “Е.***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.”***” 37, представлявано от Р.Д., М.М.М.Д. и Ж.П.С.,
да заплати на "В.**" ЕООД, гр.Ст.Загора, ул."***" №**, представлявано от
Р.Т.Р., ЕИК ***, сумата от 101,04 лв., представляваща недължимо платена
сума за такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - помпена станция „К.П.В.", ИТ №***, за периода 28.08,2015г. до
30,09.2015г., ведно със законната лихва считано от завеждане на иска -
30.09.2020г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски общо в размер на 630 лв.
Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на
постановеното първоинстанционно решение, като са изложени подробни
съображения в тази връзка. Направено е искане да се отмени решението и да
се постанови друго, с което да се отхвърли предявения от „В**” ЕООД, гр.
Стара Загора иск като неоснователен. Претендират се направените пред двете
1
инстанции разноски.
В законния срок е постъпил отговор от „В**” ЕООД, в който подробно
е взето становище по всички направени във въззивната жалба възражения и
оплаквания по отношение на първоинстанционното решение. Направено е
искане да се потвърди решението на районния съд.
Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото,
намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предмет на делото е иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за
осъждане на „Е.***” ЕАД да заплати на ищеца, като получена без основание,
сумата от 101,04 лв., представляваща недължимо платена сума за такса
достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение -
помпена станция „К.П.В.", ИТ №***, за периода 28.08,2015г. до 30,09.2015г.,
ведно със законната лихва считано от завеждане на иска - 30.09.2020г. до
окончателното плащане.
По делото не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото,
че ищецът е потребител на ел.енергия за обект с ИТН *** - ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „К.П.В.", Община Т., присъединен към електропреносната
система посредством Електропровод „В." 20 kV, както и че измерването на
консумираната ел. енергия на този обект през процесния период 28.08.2015г.
до 30.09.2015г. се осъществявало на ниво ниско напрежение.
От представените по делото писмени доказателства - заповед
№135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и предаване на основни
средства, инвентаризационен опис, характеристика на ДМА - трафопост „О.",
акт обр.1б за електропровод „В." 20 kV, помпена станция „О." с. О., на
помпена станция „К.П.В.", разрешение за ползване, се установява, че ищецът
е собственик на електропровода, помпените станции и намиращите се в тях
ЗРУ /закрити разпределителни уредби/ от 1995г.
Видно от представената по делото кореспонденцията между страните
във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна
на нивото на мерене, с писмо изх. № 6053- 30/24.09.2008г., „Е.**" ЕАД
уведомява „В**" ЕООД Стара Загора, че съгласно решение №Ц-021 от
2
26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти,
които са присъединени със собствени електропроводи към електрически
подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите,
които са изпратили необходимите документи, Е.Е. вече не начислява цена за
пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в
сила. В писмото е посочено, че „Е.** АД" все още не е получило от ищеца
документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи,
присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е
изпратил писмо с изх. №1784/23.10.2008г. относно идентифициране на
обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически
подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които и
обект, захранен от Подстанция Т. - извод „В.", като са посочени документите
за собственост, обсъдени по-горе. С писмо до „Е.**" АД с изх.
№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле мерене
от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в
Подстанция гр.Т. на ИТ №*** ПС „О.", с. О. и на ИТ № *** В** с. К.П.В.,
като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „В.",
собственост на „В**" ЕООД, за което с писмо изх.№1784/23.10.2008г. са
представени всички необходими документи за собственост. С писмо изх.
№01/09.01.2009г. Е.Е. отново изисква документи за собственост на ел.провод
20 kV извод „В." и сочи, че след представянето им ще даде становище за
промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно напрежение.
Установява се, че за периода 28.08.2015г. до 30.09.2015г., от ответника
е издадена фактура №**********/30.09.2015г., която е платена от ищеца,
видно от преводно нареждане от 08.10.2015г. за заплатени задължения на
ищеца към ответника за м.09.2015г., в т.ч. и такса достъп. Това е факт, който
не се и оспорва от ответника и се потвърждава от заключението на приетета
съдебно-икономическа екпертиза.
По делото пред първата инстанция е допусната съдебно-техническа
експертиза.
Съгласно заключението й, неоспорено от страните, през периода
28.08.2015г. до 30.09.2015г., измерването на потребената от ищеца ел.енергия
по процесната фактура за обект ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.П.В.", ИТ № ***
се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително
3
устройство/ 20kV/400V в ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.П.В.", собственост на
ищеца. Според експертизата, ако се приеме, че електропровод „В." 20 kV,
изходящ от подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през процесния
период, границата на собствеността му са изводите на електропровод „В." в
ЗРУ на подстанция „Т." на ниво средно напрежение; Е.Е. е трябвало да
монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение,
включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез
обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Вещото
лице сочи също, че процесния обект не попада в обхвата на договор от
19.06.2013Г., сключен между ищеца и ответника, няма никакъв достъп до
електроразпределителната мрежа на Е.Е., като той се захранвана ниво средно
напрежение по собствен електропровод директно от подстанция ECO ЕАД.
Захранващия електропровод „В." е собственост на ищеца, подстанция „Т." е
собственост на Е. ЕАД. Е.Е. ЕАД няма технически достъп до подстанция „Т."
за електропровод „В.", няма разходи по този достъп.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне. Ответникът поддържа, че следва да задържи платената сума,
позовавайки се на нормативната уредба и договорните отношения между
страните и твърдението за правилно определяне на мястото на
измервателните уреди. Съгласно разясненията, дадени в решение №227 от
11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС И т.о. по въпроса за
предпоставките, при които се дължи цена за достъп до и цена за пренос по
електроразпределителната мрежа, дължимостта на цената за достъп и цената
за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на
консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от
Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба
на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят
към дейността по цялостното управление на електроенергийната система,
като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на
всеки потребител за тяхното настъпване, в т.ч. разходите, свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им,
както и всички други административни разходи и разходи с общо
4
предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител
за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение
на цената за достъп и цената за пренос, като компоненти на цената на
електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско
измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.
Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни
от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде
основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно,
тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми,
от което произтича съответно и тяхната недължимост.
В настоящия случай, ищецът е собственик на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„К.П.В.", на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод „В." 20kV, като поо
цялата верига на електрозахранването на процесния обект ПС „К.П.В.", Е.Е.
няма никакви собствени електропроводи и електросъоръжения. Съгласно §1,
т.22 от ДР на ЗЕ, електроразпределителната мрежа е съвкупност от
електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение,
която служи за разпределение на електрическа енергия, а съгласно чл.88 от
ЗЕ, услугите по достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа се
предоставят от ЕВН ЕС и Е.Е., когато тези дружества са собственици на
такава мрежа на обособена територия. Следователно, основанието за
получаване на такси за посочените услуги е тези две дружества да бъдат
собственици на мрежата, в противен случай платените суми са недължими и
на основание чл. 55 от ЗЗД подлежат на връщане.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният от ищеца иск за
заплащане на сумата от 101,04 лв., като недължимо начислена и платена за
такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„К.П.В.", ИТ № ***, за периода 28.08.2015г. до 30.09.2015г. се явява
основателен и доказан. Тъй като районния съд е стигнал до същия извод,
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, като се
препрати към мотивите му на основание чл.272 ГПК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, въззивникът“Е.***” АД, следва да
заплати на „В.**” ЕООД направените пред настоящата съдебна инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв с ДДС.
5
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260507/02.06.2021 по гр.д. №3806/2020г.
по описа на Районен съд-Стара Загора.
ОСЪЖДА “Е.***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.П., ул.”***” 37, представлявано от Р.Д., М.М.М.Д. и Ж.П.С., да заплати на
„В.**“ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „***“ **, ЕИК ***, представлявано от
Р.Т.Р. направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. по банкова сметка в “Централна
Кооперативна банка” АД, IBAN - *******, BIC - CECB ***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6