Р АЗ П О Р Е Ж Д А Н Е
№520 14.12.2020г. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На единадесети декември 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
Секретар: Минка Петкова
Като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА административно дело № 722 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.276 и
сл. от ЗИНЗС вр. с Глава петнадесета, раздел І от АПК, образувано по искането
на А.Ф.Х. ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗО
„Черна гора“, затвор гр. Стара Загора с правно основание чл.276 ал.1 т.1 от ЗИНЗС. А.Х. иска от съда да бъде разпоредено на
Началника на затвора в град Стара Загора в качеството му на орган по
изпълнение на наказанието да извърши действия, с които да прекрати незаконосъобразните
си действия, да не допуска Х. до работното му място в кухнята на общежитието.
Фактите, посочени в искането и становищата
на процесуалния представител като нарушаване на забраната за нечовешко и
унизително отношение по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС са следните:
А.Х. е полагал доброволен труд като
помощник-готвач в кухнята на ЗОЗТ „Черна гора“ към затвора в град Стара Загора
до месец юни 2020г. Не се спори, че във връзка
с междуличностен конфликт с друг лишен от свобода и подавани сигнали за качеството на храната,
е отстранен от работа. Това е извършено без лицето да се изслуша, като вземе становище по
твърдените извършени от него нарушения и
без да му е връчване и заповед за освобождаването му. Тези факти Х. счита за
нарушение на забраната по чл.3 ал.1 от ЗИНЗС и иска от съда да бъде
преустановено упражняваното спрямо него унизително отношение като се разпореди
връщането му на работа в кухнята към ЗОЗТ „Черна гора“ при Затвора в град Стара
Загора. Счита, че неспазването на реда по чл.170 и сл. от ППЗИНЗС свидетелства
за проявеното към него отношение, отговарящо на забраната по чл.3 ал.1 от
ЗИЗНЗС, а освен това е лишен от друг ред за защита на правото на работа,
предвид липсата на административен акт, срещу чиито последици да се
защити.
В открито съдебно заседание Х. поддържа
искането си.
Представителя на Х. - адвокат М. иска от
съда да приеме, че е налице нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС и да бъде
разпоредено на органа по изпълнение на наказанията да допусне доверителя му да
работа. Претендира възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Ответника – Началника на затвора в град
Стара Загора оспорва искането, като недопустимо, респективно като неоснователно.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Съгласно справка изх.№ 485/2016г. от
10.12.2020 година Х. изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора гр. Стара
Загора, считано от 23.10.2012 година. Видно от заповед №16/11.07.2017 година на
основание чл. 172 от ЗИНЗС във връзка с чл.35,ал.1 и ал.4 и чл. 165 от ППЗИНЗС
на А.Х. е възложено да работи като помощник готвач при обект ЗО „Черна гора”,
считано от 11.07.2017 година. Според справка от 07.12.2020 година той е изведен
в условията на общежитие от открит тип и е устроен на работа в затворническата
столова. Същият е отстранен от тази длъжност поради допуснато дисциплинарно
нарушение. Със заповед №84 от 13.12.2019 година на началника на затвора основание
чл. 172 от ЗИНЗС във връзка с чл.35, ал.1 и ал.4 и чл. 165 от ППЗИНЗС на Х. отново е възложено да работи като помощник
готвач в ЗО „Черна гора” , считано от 13.12.2019 година. Според докладна записки
/лист 20-31 от делото/ той е полагал труд
като помощник готвач за периода от месец януари до месец юни 2020 година и тези
дни на полагане на труд са му зачетени на основание чл. 80 ал.1, т. 1 от ЗИНСЗ
и чл. 175,ал.1 и ал.2 и ал.6 от ППЗИНЗС. Според цитираната по-горе справка било
установено, че той не се справя със служебните си задължения, имало жалби за
неправилно сготвена храни от други затворници и неуредици в склада за хранителни продукти,
поради което той бил спрян от полагане на труд. Според справката и от приложените
медицински документи - експертно решение № 0938 от 039 от 06.03.2019 година се
установява, че лицето е болно от артериална хипертония и му е определена 30
процента тайно намалена трудоспособност, считано от 24.11.2017 година. Заповед за
отстраняването му от работа не е издавана.
При тези факти се налагат следните
изводи:
Искането не е недопустимо. Вярно, че за
прекратяването на работата му като помощник готвач е необходимо издаване на
заповед по чл. 170,ал.3 от ППЗИНЗС. Но не се оспорва от ответника, че такава не
е издавана, но са предприети фактически действия по недопускане до работа на Х., като същият е спрян от работа.
Защитата срещу тези действия, които не се основават на административен акт или
на закона се оспорва от лицето, поради което следва да се приеме, че искането е
допустимо.
Действително Х. е назначен на работа в кухнята
на ЗОЗТ „Черна гора“, считано от 13.12.2019г., а считано от месец юли 2020
година е лишен от свобода, който не
работи.
Съдът споделя доводите на ответника,
че полагането на труд, е право на
лишените от свобода, установено с нормата на чл. 77, ал. 1
от ЗИНЗС. С разпоредбата на чл. 172, ал.
1 от ЗИНЗС се предвижда, че участието на лишените от свобода в
трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация, а според ал. 2 – работата,
която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията
съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, полът,
здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността,
професионалната квалификация и предпочитанията му, т. е. на правото на труд не
съответства задължение за администрацията непременно да осигури работа на
лишения от свобода. Следва, че изпълнението на горното задължение не е
безусловно, а зависи от обстоятелства и предпоставки, които са от обективен и
субективен характер. Обективни са съществуващите възможности за работа, вкл.
вида и тежестта на трудовата дейност, откритите работни места и условията на
труд. Субективни са останалите критерии по чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС, както и преценката на администрацията
чрез комисията по чл. 35 от
ППЗИНЗС.
Според
чл. 164, ал.
1 от ППЗИНЗС възможностите за участие в трудова дейност се определят
от администрацията на затвора или затворническото общежитие в рамките на
разкритите работни места в ДП "Фонд затворно дело" и в обслужващата и
комунално-битова дейност на затворническите заведения, като в ал. 7 /нова/
изрично се посочва, че приоритетно се разглеждат заявленията за работа на
лишени от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови
качества. Процедурата по обявяване на работните места, кандидатстването за
заемане на същите и за избор на кандидатите е надлежно уредена в чл. 164, ал.
2 – ал. 7 от ППЗИНЗС,
а в ал. 3
изрично се сочи, че включването на лишените от свобода в трудова дейност се
извършва след оценката на риска. Последният е задължителен критерий за преценка
и формиране на решение на комисията по чл. 35 от
ППЗИНЗС, която разпределя лишените от свобода по работни обекти. В
този смисъл е и нормата на чл. 166, ал.
1 от ППЗИНЗС, според която решенията на комисията се вземат въз
основа на оценката по чл. 55, ал. 2
от ЗИНЗС при първоначално назначаване на новопостъпилите или по
предложение на съответния инспектор социални дейности и възпитателна работа.
Описаната
по-горе детайлно процедура по назначаване на работа на лишен от свобода дава
възможност на затворническата
администрация да прецени дали лицето следва
да полага труд. Същата приключва със заповедта на началника затвора по чл.
166,ал.2 от ППЗИНСЗ, според която за назначаването на работа на лишените от
свобода и в случаите, в които се налага преместване в друга група, началникът
на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие издава писмена
заповед.
Веднъж назначено на работа лишеният от
свобода придобива право да полага труд и той може да бъде лишен от това право
при наличието на предвидените в закона предпоставки. Аргумент в тази насока е
разпоредбата на чл. 164, ал.8 от ППЗИНЗС според която когато работата изисква
да се провери годността на лишения от свобода да я изпълнява, може да се
определи срок за изпитване до 3 месеца. Ако в срока за изпитване лишеният от
свобода покаже, че не се справя с работата, изпълнението на заповедта за
възлагането й се прекратява с нова заповед на съответния началник. В противен
случай възлагането на работата се смята за окончателно. По делото липсват
доказателства Х. да се отказал да изпълнява възложената му работа, за което да
е съставен протокол по чл. 117 от ППЗИНСЗ , нито се установява да е издавана
заповед по чл.170, ал.3 от ППЗИНЗС, която касае случаите на обективна
невъзможност, негативно отношение към трудовата дейност и други тежки нарушения
на трудовата дисциплина. В докладната записка на ИСДВР са посочени, като причини
за отстраняването му множество жалби и несправяне със работата, както и здравословното
състояние на Х.. Вторият довод е несъстоятелен,
тъй като видно от експертно решение затворническата администрация е била наясно
със здравословното състояние Х., така експертното решение е издадено на 06.03.2019
година. Към момента на възлагането му да работи като помощник готвач, а именно
13.12.2019 година този факт е следвало да бъде преценен от началника на затвора,
като невъзможност същият да полага труд
поради здравословни причини. Съгласно искането до съда, счита отстраняването си
от работа като нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, поради не издаване на заповед. Като
унизително приема и твърди като факт, не обсъждането на неговите аргументи.
Следователно не може да се приеме, че Х. е отстранен от работа на законно
основание. Поради липсата на заповед по
чл.170 ал.3 от ППЗИНЗС не би могло да се обсъжда дали на законно основание е
отстранен от работа, или не. Неспазването на реда за прекратяване на трудовите
правоотношения с лишен от свобода сочи на липса на правно основание за
извършваните действия от страна на органа по изпълнение на наказанията по
аргумент от чл. 250 ал.1 от АПК вр. с чл. 283 от ЗИНЗС. Разпоредбата на чл.283
от ЗИНЗС препраща към разпоредбите на глава петнадесета, раздел І от АПК –
защита срещу неоснователни действия за неуредените в част шеста от ЗИНЗС въпрос
тоест не само към реда, но и към материално правните въпроси. Оттук следва
заключението, че посочените в чл.276 ал.1 от ЗИНЗС действия или бездействия
трябва да имат своето правно основание, за да не бъдат квалифицирани като
унизително отношение спрямо лишените от свобода. Този извод е подкрепен и от
посочените в чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, чрез примерно изброяване, не изпълнение на
задълженията за осигуряване на минимално необходими битови условия за
изтърпяване на наказанието. Не е задължително действията на органите по
изпълнение на наказанията да имат за резултат изтезания, да са жестокост по
своята същност или нечовешки, но ако те не нямат законова обоснованост –
фактически и правно, се налага извода, че същите отговарят на последното по
степен забранено отношение, а именно унизителното. Лишеният от свобода не следва да се отстранява без да се спазва
установения специалния ред, който му осигурява не само право на защита, но и
съхранява достойнството. Неговата лична оценка или ако ответника се позовава на
чл.170 ал.2 от ППЗИНЗС с нарочна заповед по чл.170 ал.3 от ППЗИНЗС, сочи на
поставяне на лишения от свобода в положение на безизходица, която по своята
същност е унижение. Съгласно главната цел на наказанието, с лишените от свобода
се работи за тяхното превъзпитание, чрез работа, учение, психологическо въздействие
и овладяване на негативните емоции, които без съмнение възникват при липсата на
свободно движение. Ето защо и по аргумент от чл. 276 ал.1 т.1 от ЗИНЗС вр. с
чл.250 ал.1 от АПК и на основание чл. 280 ал.2 т.2 от ЗИНЗС, Административен
съд Стара Загора
РАЗПОРЕДИ
Началника на затвора в град Стара
Загора следва да прекрати незаконосъобразните
си действия спрямо А.Ф.Х., изразяващи се в недопускането му до работа в кухнята
на в ЗОЗТ „Черна гора“, при затвора гр. Стара Загора.
Разпореждането подлежи
на обжалване в 3-дневен срок от обявяването му пред 3-членен състав на АС Стара
Загора.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: