Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 02.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на 02.07.2020 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Цецка Симеонова като разгледа
докладваното от съдия Видолова гр. д. № 7483 по описа за 2019 година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”Д.К.Б.”
АД, ***, против Д.П.Т., ЕГН **********, с която се твърди, че между страните е
сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта ***, от
12.10.2017г., въз основа на който на ответника е предоставена карта с кредитен
лимит от 500лв., за извършвана на
безналични плащания на стоки и услуги и за теглене в брой от терминално
устройство - АТМ или ПОС. Посочва се, че ответникът е получил кредитната карта,
за което е съставен протокол от 18.10.2017г. Посочва се, че за всички операции,
извършени с картата, през един отчетен период, длъжникът има право на гратисен период в размер до 45 дни, през
който не се начислява уговорената годишна лихва в размер на 12%, при условие,
че до падежа е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния
период. Отчетен период е периода от 1-во до последно число на месеца, през
времето на действие на договора. След изтичане на периода, длъжникът е
получавал извлечение и е бил длъжен да погаси усвоената част от кредитния лимит
- чл. 10.1 от ОУ, или е бил длъжен да погаси минималната погасителна вноска,
която е 5% от размера на главницата формирана към последния ден на отчетния
период. При непогасяване, длъжникът държи наказателна лихва - т.7.2 от
Договора. Посочва се, че на осн. чл. 3.2.1 от ОУ, кредитът става автоматично
изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляра по картата, при
забава в плащането на което и да е
изискуемо задължение, за срок по – дълъг от 150 календарни дни, считано от
датата на изискуемостта на задължението. Твърди се, че непогасените суми по договора с в размер на
615.98лв, от които главница от 494.40лв. и лихва от 121.58лв. за периода от
01.02.2018г. до 31.05.2019г. Твърди се, че
считано от 15.03.2018г. кредитът е станал предстрочно изискуем. Моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо Д.П.Т., че
дължи сумата, присъдена със Заповед за изпълнение № 1976/3.6.2019г. по ч.гр.д.
3579 от 2019г. на ПлРС. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован,
не се явява и не се представлява. Не е ангажирал становище по предявения иск,
не е попълнил делото с доказателства и не е направил искания за такива или за
отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в
отсъствие на представител на ответната страна.
В съдебно
заседание на 18.06.2020г. с писмено становище ищецът поддържа иска и прави
искане за постановяване на неприсъствено решение.
При това
положение, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК,
чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание; а и исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени
доказателства в заповедното и исковото производства – договор между страните за
издаване на револвираща международна кредитна карта ***, от 12.10.2017г., ОУ на
ищеца за издаване и използване на такава карта, тарифа, удостоверение от ищеца, имащо характер на извлечение от
счетоводните му книги, протокол за получаване на кредитна карта и ПИН-код,,
извлечения от сметката на ответницата.
Поради изложеното, исковете следва да се уважат
изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК, без то да
се мотивира по същество, т.к. са налице предпоставките, визирани в ГПК за
постановяване на неприсъствено решение и е направено своевременно искане за
това от ищеца.
При този изход на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските на ищеца в исковото
производство – 75.00лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. – редуцирано
съобразно сложността на делото юрисконсултско възнаграждение. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното
производство, които се изчисляват в размер на 75.00 лв.
По изложените съображения, и на осн. чл. 238 и чл.239
от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че Д.П.Т., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Д.К.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от *** – изпълнителен директор, сумата от сумата 494,40 лева
просрочена главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта ***, от 12.10.2017г., наказателна лихва 121,58 лева за периода 01.02.2018
г. до 31.05.2019 г. и законна лихва от 31.05.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1976/3.6.2019г.
по ч.гр.д. 3579/2019г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК, Д.П.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Д.К.Б.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** – изпълнителен
директор, направените по делото разноски в размер на 175.00лв., както и
разноските по ч.гр.д.№ 3579/2019г. по описа на ПлРС, в размер на 75.00 лв.
Решението, като неприсъствено, не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: