РЕШЕНИЕ
№….../…...г.
Гр.
С., …………………….
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врати на седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зорница
Гладилова
При секретаря Божанка Аврамова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско, дело № 2225 по описа за 2014г. и
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на молителя по чл.625
и сл. от ТЗ.
Молителят „В К.” ООД
твърди, че е извършвало дейност по производство и пласмент на полупроводникови
преобразуватели, трансформатори и други електронни и електротехнически уреди и
компоненти, инсталиране и ремонт на същите, както и други услуги в областта на
електрониката, електротехниката и мехатрониката. При задъбочаването на
икономическата криза загубило клиентите и пазара си, постъпленията по
договорите спрели, наложило се да освободи служителите и изпаднало в
невъзможност да обслужва частните и публичните си кредитори. През
Молителят твърди, че е в
трайна невъзможност да обслужва паричните си
задължения по търговски сделки и публичноправните си задължения, поради
което е налице хипотезата на чл. 630 от ТЗ.
Молителят
твърди, че по образуваното изпълнително дело №
20137510400591/2013 г. пред ЧСИ Е.Д. с район на
действие Окръжен съд П., предстои опис и продажба на имота, като за същия имот имат претенции
да се удовлетворяват и „У." АД с вписана възбрана
/което вземане оспорваме/ и ипотекарният кредитор В.Ф.. Тъй
като размерът на вземането на взискателя бил относитено малък - 4376 лева заедно с таксите на ЧСИ, видно от приложената
покана за доброволно изпълнение, било
възможно имотът да се продаде бързо и по занижена цена, тъй като ЧСИ не било заинтересовано да търси удовлетворение на всички кредитори, а
само на вземането на взискателя по
делото и събиране на таксата на ЧСИ. По този начин можело да се увредят
интересите на останалите кредитори и на длъжника. Счита, че откриването на
производството по несъстоятелност и последващото универсално принудително
изпълнение под контрола на Съда, ще гарантират в максимална степен
правата на кредиторите и длъжника, за разлика от провежданото в момента
индивидуално принудитено изпълнение от ЧСИ.
Молителят иска от съда на основание чл. 630 ал. 1 от ТЗ да открие производство по несъстоятелност за „В К." ООД, ЕИК ******** и на основание чл. 628 /4/ от ТЗ да назначи за
синдик адв. В.Л.Ц. ЕГН **********
включен в утвърдения от министъра на
правосъдието и обнародван в "Държавен вестник" списък на лицата,
които могат да бъдат назначавани за синдици, ДВ бр. 16 от
21.02.2006 г.; адрес – С., 1202, ул."В."**,
ет.*, ап.*, тел
********.
Молителят
представя: разпечатка за актуалното състояние на дружеството от ТР; Уведомление
по чл. 78 от ДОПК; Справка по имотната партида на ответника; Годишни финансови
отчети разпечатани от Търговския регистър, както и последния
ГФО за
По делото е изслушана
съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена и като компетентно
извършена съдът възприема. В заключението на вещото лице С.Й.
са представени стойността на активите и пасивите на „В
К.” ООД към 31.12.2012 г., към 31.12.2013 г. и към 31.03.2014 г. Анализът на
капиталовата структура показвал, че капиталовия ресурс на ответното дружество
към 31.12.2013 г. се състои само от привлечен капитал /задължения/ в размер 596
хил.лв., съставляващи 100% от капиталовия ресурс. Към 31.12.2013 г.
краткотрайните активи са на обща стойност 51 хил.лв., представляващи 13.8% от
всички активи. Материалните запаси, отразени в баланса на дружеството към
31.12.2013 г. са в размер на 3 хил.лв., представляващи 5.9% от общата стойност
на краткотрайните активи. Вземанията към 31.12.2013 г. са 41 х.лв.,
представляващи 80.4% от общата стойност на краткотрайните активи, а паричните
средства са 7 х.лв. и представляват 13.7% от общата стойност на краткотрайните
активи. Съгласно баланса на „В К.” ООД към 31.03.2014 г. вземанията от клиенти,
осчетоводени по сметка Клиенти са в общ размер 40 031.37 лв. Задължението
на „В К.” ООД към 31.03.2014 г. по сметка Доставчици са 96 х.лв. задълженията
на дружеството, осчетоводени по сметка Клиенти по аванси в лева са 37065.20 лв.
вещото лице е описало и другите кредитори на дружеството. Вещото лице е
изчислило коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към
31.12.2012 г., към 31.12.2013 г. и към 31.03.2014 г. За целият период същите са
под единица като към 31.03.2014 г. коефициентите на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност са: обща – 0.0856; бърза – 0.0805; незабавна и абсолютна –
0.0117. Показателите за финансова автономност характеризират степента на
финансова независимост на предприятието от кредиторите. Тези показатели за
изследвания период са с отрицателни стойности, а за да се осигури възможност за
разплащане с крадиторите за дълъг период от време общият норматив следва да е
0.33. Вещото лице е посочило, че финансовия резултат от дейността на „В К.” ООД
в изследвания период е отрицателен или дружеството е на загуба. Вещото лице е
посочило, че „В К.” ООД се намира в трайна невъзможност да обслужва паричните
си задължения по търговски сделки и публично-правните си задължения
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на
сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и
чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до
компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в
чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на
длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно
вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608,
ал.1 от ТЗ или да се установи
свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно
търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг.
чл.631 от ТЗ.
Молителят поддържа, че е
неплатежоспособен.
Неплатежоспособността
е правна категория, като легално определение за нея е дадено
в чл.608 ал. 1 от ТЗ.
Съгласно него, неплатежоспособен
е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а
именно: изискуеми парични
задължения по търговска
сделка, публични задължения /към
държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и
частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ служи
за разпределение на
доказателствената тежест при
доказване на състоянието
на неплатежоспособност на търговеца, поради което под „спиране на
плащанията" по см. на чл.608 ал.2 от ТЗ
на база на легалното определение на
понятието
неплатежоспособност, следва
да се
разбира не спиране
на плащанията на
задълженията на
длъжника изобщо, а
единствено на задълженията,
които са от изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на
плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на
неплатежоспособност, защото съгласно
ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за
правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.
В настоящият случай към датата на подаване на молбата молителят е спрял
плащанията по търговските
сделки, както и на публичните задължения, поради което на основание чл.608
ал.2 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по
отношение на длъжника.
Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват
за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената
си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които
именно са източника за погасяване /плащане/
на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално
развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като
то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите
за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри
групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/,
краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства
/акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се
различават и по ликвидността на активите в
тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността
един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко
отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй
като предприятието може незабавно да ги трансформира
в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност
на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към
краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част или на
всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при
коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни
активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти
на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи
краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между
коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в
това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват
материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като
съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие
показателя за наличните парични средства е най-динамичен / както беше
посочено те са най-ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори
няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността си едно стабилно
предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на
паричните средства като част от него, то
този коефициент, ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност,
следва да се приеме за помощен спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ
възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен
капитал т.е включително с материалните запаси, краткосрочните си вземания и
краткосрочни финансови активи, които при реализирането им, която се осъществява
при стопанските операции, се трансформират в парични средства.
Следва да се отбележи, че
делението на краткотрайните активи на 4-ри вида
според тяхната ликвидност не следва да се абсолютизира, тъй като с оглед слабата
развитост у нас на финансовия пазар спрямо стоковия пазар, не може да се
приеме, че корпоративните ценни книжа имат по-голяма ликвидност от материалните запаси /такава може да се признае
единствено на ДЦК/. На следващо място, помощните коефициенти на
ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от
вътрешната структура на краткотрайните
активи т.е. от
това колко са
материалните запаси, краткосрочните
вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от
своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието.
Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания,
съответно краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия размер
на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали,
стоки, готова продукция/, порази което ниският коефициент на бърза, незабавна
или обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на
предприятието.
На база на гореизложеното, съдът приема, че
водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на
длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички
краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Съдът възприема за
меродавни коефициентите по заключението на вещото лице, тъй като показателите,
с които работи експертът, отразяват реалното
положение на предприятието към посочения момент /който е и последният
най-близък момент към хода на устните състезания
- чл.188 ал.З от ГПК /, с оглед на това, че са взети предвид всички фактори. За
норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1", тъй
като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то
може да поема плащанията по тях. Коефициентът на обща ликвидност на
ответника в случая е 0.0856 при норматив 1-ца, което сочи, че предприятието не
може да поеме на 100% плащанията си. Ето
защо, въз основа на коефициента на обща ликвидност, съдът приема, че не се
оборва презумпцията на чл.608 ал.2 от ГПК, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.608 ал.З от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само
вземанията на отделни кредитори, какъвто е настоящия случай. Трябва да се отбележи, че при икономическия
анализ на състоянието на предприятието на длъжника се използват различни
икономически показатели, но те са носители на различна информация и на
тази плоскост относими за състоянието на неплатежоспособност на длъжника са
единствено показателите на ликвидност.
Останалите показатели, като показателите за автономност, за рентабилност
и ефективност, дават друга, макар и значима информация за предприятието, служеща за други цели, различни от
тези, за които се използват показателите за ликвидност.Така например,
коефициентите за рентабилност са съотношение на финансовия резултат към
такива величини като собствения капитал,
пасивите и активите и в случая са отрицателни, тъй като предприятието е
на загуба. Коефициентът на финансова автономност сочи, че предприятието не е в състояние да посрещне
дългосрочните си задължения, тъй като активите му са формирани почти
изключително със заемни, а не със собствени средства. На база на
гореизложеното, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно
за покриване на задълженията му, без
опасност за интересите на кредиторите.
Пред вид осъществяването на
състава на чл.630 ал.1 от ТЗ и липса на пречки по чл.631 от ТЗ, молбата по
чл.625 и чл.629 ал.З от ТЗ за откриване на производство
по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да се уважи.
По аргумент на чл.608 ал.1
от ТЗ, в който е дадено легално определение на понятието неплатежоспособност,
началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в
състояние да изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка. Видно от
представените писмени документи, експертизата и признанието на молителя за начална
дата на неплатежоспособност следва да бъде определена 31.12.2012 г.
Молителят следва да бъде
осъден да заплати разноски по делото в размер 250 лв., които да се съберат от
масата на несъстоятелността.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ на „В К.” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.В. *, бл.***,
вх.Б, ет.*,
ап.**, ЕИК ********,
и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособност – 31.12.2012 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „В К.” ООД, със седалище
и адрес на управление гр. С., ж.к.В. *, бл.***,
вх*, ет*, ап.**, ЕИК
********.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „В К.”
ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.В. *, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, ЕИК ********, В.Л.Ц.,
ЕГН **********, със служебен адрес:*** при месечно
възнаграждение в размер на 700 лева, като определя срок за встъпване- 3- ри дни
от съобщението.
СВИКВА Първо събрание на
кредиторите на „В К.” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.В. *, бл.***,
вх.*, ет.*, ап.**,
ЕИК ******** на 18.11.2014 г. от
11.00 часа в Съдебната
палата, гр. С., бул. "В. №*, СГС.
ОСЪЖДА „В К.” ООД, със седалище
и адрес на управление гр. С., ж.к.В.*, бл.***, вх.*, ет.* ап.**,
ЕИК ******** да заплати държавна такса по делото в
размер 250 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в
търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в
търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
Препис от решението да се изплати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в
търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: