№ 131
гр. Пазарджик, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500104 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на В.ски районен съд №62 от 01.10.2021г. постановено по
гр.д.№20205210100653 по описа на съда за 2020г., С КОЕТО е признато за
установено на основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.54 ал.2 от ЗКИР по
отношение на държавата, представлявана от Министъра на земеделието,
храните и горите-Д.Т., че С. Р. ИБ., ЕГН-**********, с постоянен адрес
гр.С.ул.“С.“ №83, е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с проектен
идентификатор 70648.161.776 с площ от 1220кв.м., съобразно действащата
Кадастрална карта на гр.С. обл.Пазарджик, представляващ „ЛИВАДА“, с
площ от 1.220дка, находящ се в землището с.С. местност “Голяма и малка
круша“, за който имот е отреден парцел №27 от масив 143 от съществуващи
стари реални граници на землище с.С. обл. Пазарджик, при граници и съседи:
ПИ 1002-местен път; ПИ №1395-дере, оврг,яма; ПИ-1641-др.водни терени,
сервитут на яз.Д.; ПИ1392-дере, овраг, яма, по картата на землището на с.С.
община В., съгласно нотариален акт за дарение №122,том 1, дело
№725/1998г., на нотариус при РС-В. ЗСПВ ,вх.№487,том №67, сгр.487 от
1
13.05. 1998г. на Службата по вписване в партидната книга към РС-В., който
имот е посочен в скица-проект №15-738311-14.08.2020г. за изменение на КК
на гр.С. обл. Пазарджик и е ДОПУСНАТО нанасяне на същия в КК в
границите, посочени на скицата-проект, която да се счита за неразделна част
от решението.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК от Държавата представлявана от Министъра на
земеделието, храните и горите чрез пълномощника си К.К. при
Обл.Д“Земеделие“-Пазарджик, с доводи за недопустимост на решението, тъй
като съдът се е произнесъл по недопустим иск. Твърди се, че подаденият иск е
с правно основание в чл.54 ал.2 от ЗКИР за установяване право на
собственост както и на непълнота и грешка в КК касаеща част от земеделски
имот с идентификатор №70648.161.419, с предходен номер по КВС 000169.
Твърди се, че имотът се намира в залесена горска територия, в м.“Орлино“,
вид на територията по предназначение -за нуждите на горското стопанство,
като в случая не се касаело за земеделски имот, който се намира в
урбанизирана територия на населеното място и че нормата на чл.54 ал.2 от
ЗКИР не намира приложение и че имотът се намира в залесена горска
територия, в местност „Орлино“, поради което за ищеца липсва правен
интерес и така подадения иск е процесуално недопустим. Затова се моли да се
обезсили обжалваното решение и се прекрати делото. При условията на
евентуалност, жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, доколкото не отговаря на обективната истина за
съществуването на спорното право и че противоречието на решението с
материалния закон е порок на правните изводи на съда и в случая порокът е
основание за отмяна на решението. Твърди се за допусната грешка от РС в
съдебния акт и крайния извод, между които според жалбоподателят има
обусловеност, при която тази грешка е довела до друго съдържание на
съдебния акт. Твърди се, че със заповед по чл.17 ал.8 от ЗСПЗЗ на Министъра
на земеделието, картата и регистъра на възстановената собственост за
землището на с.С. е преработена изцяло като в последствие е приета нова
КВС, а от 2019г. землището е с неурбанизирана територия на КК, като по нея
имота вече не съществува в същия вид и номерация. Със заповедта по чл.17
ал.8 от ЗСПЗЗ от 08.09.1999г. било разпоредено да бъдат изцяло преработени
картата и регистъра на съществуващите стари реални граници на гр.С. с площ
2
от 13538дка. Цитира се разпоредбата на чл.34в от ЗСПЗЗ за правните
последици от заповедта на министъра по чл.17 ал.8 от ЗСПЗЗ и за
обезсилването по право на всички издадени решения на ОСЗ и издадените
въз основа на тях КНА за засегнатите от преработката имоти. Твърди се, че
съгласно съдебната практика, с допусната преработка на плана за
земеразделяне, актовете с конститутивно действие относно собствеността и
производните им /нот. акт на ищеца/, се считат за обезсилени по силата на
закона, с оглед липсата на годен обект на правото на собственост поради
което ищецът не се явява носител на право на собственост. Като
допълнителен аргумент се сочи, че заповедта по чл.17 ал.8 и чл.34в от ЗСПЗЗ
№РД -46-1257 от 08.09. 1999г. е издадена от компетентен орган, не е отменена
и следва да се зачете от съда като същата обуславя отпадане на правата на
собственост на засегнатите от промяната лица, включително и от
правоприемниците на бившите собственици и възстановяване на предишното
състояние на собствеността, което настъпва по силата на закона. Счита, че
дори ищецът да се легитимира като приобретател на имотите по силата на
правна сделка, сключена от лицата, на които собствеността е била
възстановена по реда на ЗСПЗЗ, при отпадане на правата на праводателите,
правоприемникът не може да противопостави права, различни от тези на
своите праводатели-възстановените собственици. За несъответствието на
решението с действителното правно положение жалбоподателят сочи пороци
при установяване на фактите и пороци при извеждане на правните им
последици и на материалния закон, като се поддържа, че имотът с посочения
идентификатор, е отразен в КККР като собствен на МЗХГ -ДГС “Селище“-
тоест, като собственост на държавата и правото на собственост е възникнало
при хипотезата на чл.77 предл.трето от ЗС-по друг начин, определен в закона.
Допълва, че в границите на този имот се намира процесната част за която се
претендира нанасяне, като имотът е част от ДГФ и собствеността му е
определена съгласно регистъра към КВС и КККР и е включен в обхвата на
одобрената карта на възстановената собственост и в последствие на КККР,
като характерът му е ЧДС по смисъла на чл.27 ал.4 от ЗГ и включен във
влязлата в сила КВС като собственост на държавата. Като последен довод се
посочва, че имотът е придобит от държавата по реституция-ЗСПЗЗ и
ЗВСГЗГФ и съгласно чл.14а от ЗВСГЗГФ. Допълва се, че от техническата
експертиза не може да се направи извод за грешка в картата и регистрите и че
3
имотът е доказано държавна собственост, за което е съставен и АДС и
удостоверение по чл.27 ал.4 от ЗГ, доказващи правата на държавата.
Поддържа, че с решението си съдът е нарушил правилата на логическото
мислене и общо приетите и общо известни опитни правила без конкретизация
и обосновка на този си довод. Моли да се отмени решението и се отхвърли
иска.
В срок е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна в който
същата се квалифицира като неоснователна. Проследява се установената по
делото фактическа обстановка, начина на придобиване на собствеността от
ищеца, предхождащата преди това реституция на имота по ЗСПЗЗ и
извършения въвод във владение, като се повтарят фактите и обстоятелствата
изложени в исковата молба, както и действието на КВС и липса на оспорване
на правата на собственост на ищеца върху дарения имот. Подробно се
обосновава в отговора правния интерес на ищеца от предявяването на иска,
анализира се подробно установената фактическа обстановка и заключението
на експерта, коментирано е правното действие на заповедта на министъра за
преработка на КВС за с.С. от 02.11. 1999г. и че с нея не се обезсилват
нотариалните актове, които са издадени по възмездни сделки за придобиване
на имот съгласно чл.34в и чл.17 ал.8 от ЗСПЗЗ, поради което се навежда
извода, че разпоредителното действие-дарение в полза на ищеца, е запазило
действието си. Изложени са доводи за характера и естеството на дарената
земя-земеделска земя-ливада, към момента на придобиването й в собственост
през 1998г., когато не е бил обнародван и приет ЗВСГЗГФ. Повтаря се, че
претендираният имот попада в обхвата на проектен ПИ с проектен
идентификатор 70648.161.776 от 1220кв.м като се обосновава и тезата, че
съгласно чл.41 ал.1 от ЗКИР към КККР следва да се причислят и всички карти
и планове, които са създадени по реда на ЗСПЗЗ към момента на действащото
законодателство и съставляват част от КК и споровете за материално право се
решават по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР. Моли да се потвърди решението.
Няма ангажирани от страните доказателствени искания пред въззивната
инстанция по реда на чл.266 от ГПК
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
4
Държавата представлявана от Министъра на земеделието, храните и
горите като представител на държавата и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Предявен е иск за собственост върху земеделски имот с правно
основание в чл.124 от ГПК във връзка с чл.54 ал.2 от Закона за кадастъра
и имотния регистър.
В исковата си молба против Държавата, представлявана от Министъра
на земеделието, храните и горите, ищецът С. Р. ИБ., ЕГН-********** от гр.С.
ул.“С.“ №83 чрез пълномощника си адв. Ч.Ч. от АК-Пазарджик твърди, че е
собственик по силата на дарение, обективирано в нотариален акт за дарение
№122, том I, дело №725/1998г. на нотариус при РС-В., ЗСПВ вх.рег.№487,
том №67, стр.487 от 13.05.1998г. на Службата по вписванията в партидната
книга към РС-В., на поземлен земеделски имот, съставляваща ливада с площ
от 1.220дка, находящ се в землището на с.С. местност“Голяма и малка
круша“, за който е отреден парцел №27 от масив 143 от съществуващи стари
реални граници на землище с.С. обл.Пазарджик, при граници и съседи: ПИ
1002-местен път, ПИ №1395-дере, овраг, яма; ПИ-1641-др. водни терени,
сервитут на яз.Д., ПИ-1392-дере, овраг, яма, по картата на землището на с.С.
община В., съгласно цитирания нотариален акт за дарение. Твърди се, че този
имот е дарен на ищеца от наследниците на Р.С. И., с ЕГН-**********,
възстановен му с решение №124а от 16.04.1997г. от ПК на с.С. постановено
по преписка №124, издадено на основание чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж от
ППЗСПЗЗ, което е влязло в сила и за този имот е налице въвод във владение в
землището на с.С. ЕКНМ 70648, община В.. Твърди, че този имот има
издаден и нот. акт №31, т.III ,дело №648/1997г. на 25.04.1997г. от РС-В., по
молба на Р.С. И. и представени документи по чл.483 ал.1 от ГПК. Твърди се,
че в последствие със заповед на Министъра на земеделието с №РД-46-1257
от 08.09.1999г., обнародван в ДВ бр.95 от 02.11.1999г., е извършена
преработка на КВС на с.С. общ.В., като плана за земеразделяне на с.С. е
обезсилен, но разпоредителното действие на процесния имот е извършено с
посочения нотариален акт за дарение в полза на ищеца и което
разпоредително действие е запазило действието си. Твърди се, че от момента
на обнародване на процесната заповед на Министъра на земеделието, горите и
аграрната реформа на основание чл.17 ал.8 от ЗСПЗЗ, се считат за обезсилени
по право само онези нотариални актове, които са издадени въз основа на
5
решения на Поземлените комисии за засегнатите от преработката имоти, но
не и нотариалните актове в чиято законова форма са изповядват сделки,
касаещи такива имоти и издадените въз основа на тях КНА. Твърди се, че
предвид инвестиционни намерения от страна на ищеца, същият поискал със
заявление вх.№ПО-21-152 от 30.01.2020г. до началника на ОС „Земеделие“-
Община С. да му бъде издадена скица и история на процесния, като с писмо
изх.№ ПО-21-152-1 от 03.02.2020г. началникът на ОСЗ е отговорил, че към
момента собственият му имот не е отразен в КВС, а попада изцяло и е част от
имот №000169, собственост на ДГС“Селище“, с НТП „Залесена територия“,
без да посочи правното основание за това обстоятелство и по тази причина не
може да бъде издадена скица и решението за реституция на имот №27 от
масив 143 описан в нотариалния акт за дарение. Твърди, че ищецът не е бил
уведомяван за тази промяна и че никой не е оспорвал фактически правото му
на собственост и че от момента на дарението, с отреден парцел №27 от масив
143 по плана за земеразделяне на гр.С. до настоящия момент и имота се
ползва от ищеца като ливада, която коси.
Твърди, че предназначението на тази земеделска земя не се е променило
от ливада на залесена гора, като начин на трайно ползване по
лесоустройствения план на С. и същата на място фактически не представлява
залесена гора. Твърди се, че този имот има земеделски характер и към
влизането в колективизацията и към момента на прехвърлянето на имота.
Твърди се, че последно действащата КВС, не отразява пространствените
предели на материалното право на собственост на ищеца върху процесни
имот. Твърди се, че този имот не е отразен, а е инкорпориран изцяло в имот
№000169, собственост на ДГС „Селище“, чиято непълнота не е отстранена
при действието на КВС, с нанасяне на установения имот на ищеца. Твърди се,
че понастоящем за землището на гр.С. със заповед №РД-794 от 11.11.2019г.
на ИД на АГКК има одобрена и действаща КК и че в настоящия случай на
КВС, която е част от КК, имотът на ищеца изобщо не е отразен поради което
тази непълнота следва да се отстрани като на КК се нанесе установения имот
на същия. Затова ищецът със заявление рег.№01-21/9984 от 02.06.2020г. до
началника на СГКК-Пазарджик е поискал изменение на действащата КККР на
гр.С. изразяващо се в нанасянето на проектен имот с идентификатор
70648.161.776 съобразно действащата КК, съответстващ на собствения му
поземлен земеделски имот №143027 по обезсилената КВС, за сметка на имот
6
с идентификатор 70648.161.169, съответстващ на имот №000169 по последно
действащата КВС, местност “Орлино“-собственост на държавата, с
отразяване на МЗХГ, стопанисвано от ТП ДГС „Селище“. Твърди, че за целта
била изготвена скица-проект за изменени на КК на база комбинирана скица,
отразяваща именно поисканото изменение, с допълване на процесния имот с
посочения проектен идентификатор. Въпреки това от страна на държавата
чрез ТП ДГС „Селище“ било подадено възражение с рег.№02-807-
06.08.2020г. с което било оспорено исканото изменение, при което
началникът на СГКК-Пазарджик приел, че е налице спор за материално право
и с решение №17-187 от 07.08.2020г. отказал поисканото от ищеца
изменение, до решаването на спора за собствеността. Била издадена скица
проект №15-738311 от 14.08.2020г. за изменение на КК с проектен имот с
идентификатор 70648.161.776 с площ от 1220кв.м. при съответните съседни
имоти с идентификатори. Позовавайки се на чл.41 ал.1 от ЗКИР ищецът
твърди, че КККР се създава чрез обединяване на данни, които се съдържат в
карти, планове, кадастрални планове, приложени подробни
градоустройствени планове, приложени подробни устройствени планове,
регистри и друга документация по реда на отменените ЗЕК на НРБ, ЗТСУ,
действащите ЗУТ и ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ, като навежда извода, че това са
според ищеца всички карти и планове, създадени по реда на ЗСПЗЗ към
момента на действащото законодателство и съставляващи част от КК и че
споровете за материално право се решават по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР.
Цитира съдебна практика според която след приемането на КВС допуснатите
грешки се отстраняват по реда на ЗКИР, като решението по иска по чл.53
ал.2 от ЗКИР в редакцията от преди 2014г. ДВ бр.49, ще послужи като
основание за изменение на КК, предвид предмета на иска-установяване на
правото на собственост с оглед правилното му отразяване в КК. И предвид
оборимата презумпция въведена на чл.2 ал.5 от ЗКИР за истинност на данните
в КККР до опровергаването им, като КВС обединява всички данни по
съществуващите реални граници или с план за земеразделяне и е основа за
изготвяне на КККР. С това ищецът обосновава правния си интерес от
предявяването на иска. Твърди още, че предвид отразяванията по КК имот с
идентификатор 70668.161.169 с трайно предназначение на територията
“Горска“ и начин на трайно ползване-Друг вид дървопроизводствена гора,
вид собственост “държавна частна“ и с оглед разпоредбата на чл.22 от ЗГ, то
7
правото на собственост принадлежи на Държавата, която с оглед специалната
норма на чл.27 ал.6 от ЗГ и като представител на държавата следва да се
представлява от Министъра на земеделието, храните и горите. Моли ищецът
С. Р. ИБ. да се признае за установено по отношение на ответника
ДЪРЖАВАТА, че е собственик на ПИ с проектен идентификатор
70648.161.776 с площ 1220кв.м, съобразно действащата КК на гр.С.
обл.Пазарджик, одобрена със заповед № РД-794 от 11.11.2019г. на ИД на
АГКК, при съседи-имот с идентификатор 70648.161.173; имот с
идентификатор 70648.161.419 и имот с идентификатор 70648.161.777,
посочени на скицата проект №15-738311 от 14.08.2020г. за изменение на КК
на гр.С. представляваща ливада с площ от 1.220дка, находящ се в землището
на гр.С. местност “Голяма и малка круша“ за който имот е отреден парцел
№27 от масив 143 от съществуващи стари реални граници на землището на
с.С. при граници и съседи-ПИ 1002-местен път; ПИ №1395-дере, овраг, яма;
ПИ1641-др.водни терени, сервитут на яз.“Д.“, ПИ-1392-дере, овраг, яма, по
картата на землището на с.С. площта на който е заснета неправилно в
действащата КК на гр.С. изцяло като част от имот с идентификатор
70648.161.169 с трайно предназначение на територията „Горска“, начин на
трайно ползване „Друг вид дървопроизводителна гора“, вид на собствеността
-Държава и част, с площ от 11014кв.м.,регистриран като собственост на
МЗХ-ДГС„Селище“, съответстващ на имот №0001609 от КВС, местност
„Орлино“. и се допусне нанасяне на същия на КК в границите и по
координати посочени в процесната скица-проект за изменение на КК гр.С. на
основание чл.54 ал.2 от ЗКИР.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпи писмен отговор от ответника
Държавата чрез представителя Министъра на земеделието, храните и горите
чрез упълномощения директор на ДАПФСДЧР при Обл.ДЗ-Пазарджик и
пълномощник на Министъра по чл.32 т.3 и чл.34 ал.1 т.3 и т.4 от ГПК.
Исковата претенция се оспорва изцяло, като на първо място се излага довод
за недопустимост на иска тъй в случая предмет на чл.54 ал.2 от ЗКИР не е
имот представляващ земеделска земя, намиращ се в урбанизирана територия
на населеното място и затова нормата от ЗКИР не намира приложение.
Посочва, че спорът за материално право е свързан със земеделска земя, която
се намира извън урбанизираната територия на гр.С. като в случая се касае за
имот попадащ в залесена горска територия в м.“Орлино“, вид на територия по
8
предназначение-за нуждите на горското стопанство. Затова ищецът поддържа
липса на правен интерес за ищеца да предяви иска и същият е процесуално
недопустим. При условията на евентуалност се поддържа довод за
неоснователност на иска. Твърди се, че с влязла в сила заповед по чл.17 ал.8
от ЗСПЗЗ на Министъра на земеделието № РД-46-1257/1999г., обн. ДВ
бр.95/1999г. картата и регистъра на възстановената собственост за
землището на с.С. е преработена изцяло и в последствие е приета нова
КВС, а към днешна дата е в сила КК, като по нея имотът по нотариалните
актове на ищеца вече не съществува в същия вид и номерация. Допълва, че
със същата заповед №РД-46-1257 от 08.09.1999г., на Министъра на ЗГАР на
основание чл.17. ал.8 от ЗСПЗЗ е наредено да бъдат изцяло преработени
картата и регистър на съществуващите стари реални граници на гр.С. с
площ от 13538дка. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.34в от ЗСПЗЗ от
момента на обнародването в ДВ на заповедта за преработка на плана по чл.17
ал.8 от ЗСПЗЗ, се смятат за обезсилени по право на всички издадени решения
от ОСЗ и издадените въз основа на тях КНА за засегнатите от преработката
имоти. Твърди, че според съдебната практика ,с допуснатата преработка на
плана за земеразделяне, актовете с конститутивно действие относно
собствеността на производните им /нот. акт за дарение на ищеца/, се считат за
обезсилени по силата на закона, с оглед липсата на годен обект на правото на
собственост и затова ищецът според ответника не се явява носител на правото
на собственост. Посочва още, че заповедта с №РД 46-1257 от 08.09.1999г. е
издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му по чл.17 ал.8 и
чл.34в от ЗСПЗЗ и не е отменена, поради което следва да бъде зачетена от
съда. Поддържа, че тази заповед обуславя отпадане на правата на собственост
на засегнатите от промяната лица, включително и на правоприемниците на
бившите собственици и възстановяване на предишното състояние на
собствеността, което настъпва по силата на закона. Изводът който се
поддържа е, че ищецът дори да се легитимира като приобретател на имота по
силата на правна сделка, сключена с лица, на които собствеността е била
реституирана по реда на ЗСПЗЗ при отпадане на правата на праводателите,
правоприемникът не може да противопостави права, различни от тези на
самите праводатели-въстановените собственици. Посочено е и записването на
имота по КК и записан в регистъра като собствен на МЗХГ-ДГС-Селище и че
процесният имот е собственост на държавата, като правото на собственост е
9
възникнало в хипотезата на чл.77 предл.трето от ЗС-по друг начин определен
със закона. И че собствеността е определена съгласно регистъра; че имотът е
включен в обхвата на одобрената КВС, като характерът му е на частна
държавна собственост по смисъла на чл.27 ал.4 от ЗГ. Поддържа,че след като
имотът е включен във влязлата в сила КВС като собствен на държавата, то за
същата са доказани собственическите права върху имота, което се установява
от удостоверение от ОСЗ и приложената към него скица, удостоверяваща
изискването на чл.27 ал.5 т.3 от ЗГ за удостоверяване собствеността на
държавата. Като последен довод се изтъква, че имотът е придобит от
държавата по силата на реституционни закони ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, като
съгласно чл.14а от ЗВСГЗГФ държавата стопанисва и управлява горите и
земите от горския фонд останали след възстановяване правото на
собственост и че този имот е подлежал на възстановяване и е останал
след възстановяване на собствеността на държавата. Моли да се отхвърли
иска.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Ищецът С. Р. ИБ. се легитимира като собственик на недвижим имот
представляващ Ливада в местността “Голяма и малка Крушица“ с площ от
1220кв.м., находящ се в землището на с.С. /понастоящем гр.С.
обл.Пазарджик/, съставляващ парцел 27 от масив 143 по съществуващи стари
и реални граници, при съседи имот №1002-местен път; имот №1395-
дере,овраг, яма; имот №1641-други водни терени, сервитут на язовир „Д.“;
имот 1392-дере, овраг, яма, по сключен във формата на нотариален акт
договор за дарение №122, том I дело №725/1998г. от 13.05.1998г. на нотариус
при РС-В., с дарител на имота Р.С. И.. За сключването на договора за дарение,
пред нотариуса са представени писмени документи, установяващи правото на
собственост на дарителя, описани в договора между които и нотариален акт
№31/1997г., скица на имота и удостоверения. Съгласно посочения
нотариален акт №31, том III, дело №648 от 25.04.1997г., същият е съставен по
документи за право на собственост на недвижим имот, възстановен по закона
за собствеността и ползването на земеделските земи от нотариус при РС-В.,
според който Р.С. И. от с.С.общ.В., обл.Пловдив /към посочената дата и
действащото тогава административно-териториално деление на РБ/ е признат
на основание влязло в сила решение на Поземлена комисия в с.С. ЕКМН
10
70648, №124А от 16.04.1997г. по чл.14 ал.1т.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж ал.1 от
ППЗСПЗЗ, за собственик процесния имот, предмет в последствие на
дарствения акт от 13.05.1998г. описан по-горе. В този нотариален акт са
посочени като приложения в него решението на ПК за реституция №124а от
16.04.1997г., скица №233 от 11.04.1997г. и протокол за въвод във владение.
Към исковото производство е приложена образуваната реституционна
преписка по ЗЗПЗЗ пред ОбПК-с.С. за процесия имот, с вх.номер на
заявлението №124 от 15.01.1992г., /л.85/ със заявител Р.С. И., ЕГН-
********** от с.С. като наследник на С.М. И., с което е поискано да бъде
възстановена собствеността на наследниците на С.М. И. върху 57.2дка
земеделски земи. Няма описан в заявлението за реституция имот ливада от
1.220дка в местността“ „Голяма и малка круша“ в землището на с.С. /л.85/.
Няма приложено към преписката решение на Поземлената комисия №124а от
16.04.1997г. с което да е въстановено правото на собственост върху такъм
имот. Първото реституционно решение на ПК е по протокол №124 от
18.02.1993г. /л.81/ с което са реституирани първите заявени четири имот -
нива от 6дка в м.“Гюмюшдере“, нива от 6дка в м.“Караасан“, нива от 8дка в
м.“Ст.Чарк“ и ливада от 6дка в м.Гюмюшдере“.Приложена е скица на имот
парцел №27 от масив 183, №239 от 16.04.1997г.,в която е записано,че
съгласно решение №124а от 16.04.1997г./неприложено по делото/ ОПК-с.С.
по реда на чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ парцелът е записан на името на Р.С. И. /л.88/,
и е с площ от 1.22дка, с начин на трайно ползване ливада и се намира в
местността“ Голяма и малки крушици“,представлява парцел 27 от масив 143,
в землището на с.С.. Приложено е решение на ПК-В. от 28.04.1999г. или след
като е извършено дарението и преди заповедта на министъра за преработка на
плана по чл.17 ал.8 от ЗСПЗЗ № РД 46-1257 от 08.09.1999г., №124 за
възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановили
стари реални граници на наследниците на С.М. И., в което няма реституиран
имот площ ливада от 1.22дка, с начин на трайно ползване ливада, находяща
се в местността “Голяма и малки крушици“, представлява парцел 27 от масив
143, в землището на с.С.. Датата на решението предхожда датите на
описаните в него административни актове от 08.09.1999г., /включително и
заповедта по чл.17 ал.8 от ЗСПЗЗ на Министъра на ЗГАР за преработка на
КВС от същата дата/, което предполага, че постановяването на решението
следва по време тези цитирани документи и е допусната техническа грешка в
11
изписването на датата. Постановен е от ПК и протокол №124 от 28.04.1999г. с
което ПК В. е отказала да възстанови правото на собственост с план
земеразделяне на наследниците С.М. И. върху 10 земеделски имота заявени с
нотариално заверена декларация по чл.12 ал.3 от ЗСПЗЗ, като сред имотите
няма такъв заявен в м.“Голяма и малки крушици“, ливада от 1.220дка
представляващ парцел 27 от масив 143, в землището на с.С..
Приложено е и решение № С01 от 02.04.2001г. /л.96-л.98/ на ПК-В. по
преписка вх.№124 от 15.01.1992г., /без да е описано в решението заповедта
на министъра от 08.09.1999г по чл.17 ал.8 от ЗСПЗЗ/ с което е възстановено
правото на собственост на наследниците на С.М. И. в
съществуващи/възстановими/ стари реални граници на 22 земеделски имота,
като решението се постановява на основание чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ и
решение №124 от 28.04.1999г., като сред реституираните имоти няма имот от
1.22дка, с начин на трайно ползване ливада и да се намира в местността“
Голяма и малки крушици“, представлява парцел 27 от масив 143, в землището
на с.С. /така както е посочен в скица Приложена е скица на имот парцел №27
от масив 183, №239 от 16.04.1997г. и цитирано в същата реституционно
решение на Поземлената комисия №124а от 16.04.1997г. За съществуването
на процесното реституционно решение на ПК с.С. №124а от 16.04. 1997г. по
заявление №124 от 15.01.1992г. се позовава и експерта Г. в изготвеното
заключение /л.118 и следващите/ по назначена съдебно-лесотехническа
експертиза, но решението също не е приложено към него.
Съгласно писмо от МЗХГ на РБ изпратено до ищеца С. Р. ИБ., изх.№
РД -12-05281-1 от 04.10.2019г. /л.104/, последният е уведомен, че не може да
му бъде издадена скица по двата нотариални акта -КНА и по дарението на
описания в тях имот защото Министърът на Земеделието, горите и аграрната
реформа е издал заповед № РД-46-1257 от 08.09.1999г., която гласи, че на
основание чл.17 ал.8 от ЗСПЗЗ е разпоредено да бъдат изцяло преработени
картата и регистъра на съществуващите стари реални граници на с. С. общ.В.,
обл. Пазарджик с площ от 13538дка, като заповедта е издадена въз основа на
протокол от 02.09.1999г. на комисията назначена от Министъра на ЗГАР по
реда на чл.26 от ППЗСПЗЗ.
При тези данни и без да се обсъждат по същество останалите
събраните по делото доказателства въззивният съд приема, че за ищеца
12
липсва правен интерес да води установителен иск за собственост и да
иска попълване на кадастъра поради незаснемане на имота в
действащата КК.
Трайна и последователна е съдебната практика която еднозначно
приема, че всички първоначално постановени реституционни решения както
и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове по ЗСПЗЗ в
хипотеза на издадена в последствие заповед по чл.17 ал.8 от ЗСПЗЗ за
преработка на плана, автоматично водят до тяхното обезсилване с обратна
сила, което вече след себе си и невъзможност да бъде трансформирано
правото на собственост в полза на частните приобретатели върху
реституирания имот независимо кога прехвърлителната сделка е
осъществена. В случая, в хипотеза на обезсилени по силата на закона
реституционни актове, считано от обнародването на Заповед №РД - 46-
1257/08.09.1999г. на Министъра на земеделието горите и аграрната
реформа същите не предполагат конверсия на собствеността по
отношение на новите обекти на правото на собственост, възстановени с
новия, преработен план за земеразделяне. С решението по чл.27 от
ППЗСПЗЗ приключва реституционната процедура при възстановяване право
на собственост върху земеделски земи в нови реални граници. Това решение
има конститутивен ефект и след влизането му в сила неговият адресат
придобива правото на собственост върху описаните в него земеделски земи.
Съответно, обезсилването на това решение води до отпадане правото на
собственост върху тези земи, тъй като придобивното основание - реституция
по ЗСПЗЗ, вече не съществува поради настъпил правопогасяващ юридически
факт, произтичащ от закона-чл.34в от ЗСПЗЗ. В случая ищецът твърди, че
процесният имот описан в Исковата молба е реституиран с решение №124а на
ПК от 1997г. Такива данни за номера на акта и съдържанието му се съдържат
в приложената по дело документи. По отношение на такъв имот -ливада от
1.220дка в м.“Голяма и малка круша“ парцел 27 масив 143, землище с.С.
липсва произнасяне от ПК в постановеното след заповедта за обезсилване на
плана по чл.17 ал.8 от ЗСПЗЗ ново реституционно решение № С 01 от
02.04.2001г. от 2001г. Този имот нито е реституиран на молителите нито е
отказано да бъде реституиран, като при отказ заинтересованата страна може
да подаде съответната жалба и да иска отмяна на отказа на ПК.
Следователно за ищеца С. Р. ИБ. липсва правен интерес към момента
13
да предяви такъв иск тъй въпросът за реституирането или отказ от
реституирането на този имот не е разрешен окончателно с влязло в сила
решение на ПК, респективно на такова по реда на чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ.
Ищецът би имал интерес от иска по чл.124 във връзка с чл.54 ал.2 от ЗКИР в
хипотеза на собственик на земеделския имот, възстановен по последващата
реституция след преработката на плана и последвалото дарение в хипотеза на
17 ал.8 от ЗСПЗЗ. В случая, за този имот липсва постановено окончателно
позитивно реституционно решение на ПК за възстановяване на собствеността
поради което искът за собственост срещу Държавата със заснемането на
имота по картата е преждевременно предявен. Следва да се отбележи, че при
служебно извършена справка, действително в Държавен вестник, брой 95 от
02.11.1999г. е публикувана заповед, издадена от Министъра на земеделието,
горите и аграрната реформа , № РД-46-1257 от 8 септември 1999 г.
съдържанието на която е възпроизведено в Държавен вестник и според
която Министър В. НАРЕЖДА на основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ: 1. Да
бъдат изцяло преработени картата и регистър на съществуващите стари
реални граници на с. С. община В., област Пазарджик, с площ 13 538 дка.2.
Контрола по изпълнението на заповедта възлагам на началника на ГУ
“Поземлена реформа”. Министър: В. В. /57358/, тоест разпоредено е
цялостна преработка на картите и регистъра на съществуващите стари
реални граници за с.С. по отношение на всички реституирани земеделски
земи, включително и по отношение процесната ливада от 1.220дка ,находяща
се в землището на с.С. в местността“ Голяма и малка Круша за която е
отреден парцел 27 от масив 143 от съществуващи стари реални граници за
землището на с.С.. Преработката на плана поради наличие явна фактическа
грешка означава изцяло обезсилване по постановените до момента
реституционни решения за възстановяване правото на собственост и
издадените въз основа на тях констативни нотариални актове за засегнатите
от преработката имота/ чл.34в от ЗСПЗЗ/, в случаите по чл.17 ал.8 и по § 31,
32 и 34 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
(обн., ДВ, бр. 98 от 1997 г.; изм., бр. 36 и 88 от 1998 г.) от момента на
обнародването в "Държавен вестник" на заповедта за преработка на плана по
чл.17 ал.8 и се смятат за обезсилени по право всички издадени решения на
общинската служба по земеделие и издадените въз основа на тях констативни
14
нотариални актове за засегнатите от преработката имоти. Процедурата по
констатиране и отстраняване на явната фактическа грешка е предвидена в
чл.26 от ППЗСПЗЗ при участието и на заинтересуваните лица, която
предвижда и възможност за обжалване на заповедта за преработка на плана,
като съгласно ал.14 се издават повторно реституционни решения на
общинската служба по земеделие, издадени на основание чл.14 ал.1, т. 1, чл.
17, ал. 1 и чл. 19а, ал. 4, т. 1 ЗСПЗЗ, които се връчват по реда на ГПК и
подлежат на обжалване по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, а при спор за материално
право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред.
Предвидено е, че в хипотеза на ал.15 от чл.26 от ППЗСПЗЗ в случаите,
когато засегнатите имоти са били предмет на делба или на разпоредителни
сделки, общинската служба по земеделие издава решение, което съдържа
описание на имота след отстраняване на явната фактическа грешка с данни за
неговите размер и категория, местоположение, граници, съседи, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях. В решението се
посочва и стойността на дължимото обезщетение за засегнатата част от
имота. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската
служба по земеделие. Когато за имота е одобрена кадастрална карта, скицата
се издава по реда на ЗКИР и това решение се връчва по реда на ГПК и
подлежи на обжалване по реда на като при спор за материално право
заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред.
Следователно едва след изпълнение на цялостната посочена в
закона и ППЗСПЗЗ процедура по преработването на КВС и след постановено
и окончателно влязло в сила позитивно реституционно решение,
легитимиращо ищеца С. Р. ИБ. за собственик на процесната ливада, описана в
исковата молба и предвид оспорването на собствеността му от държавата,
позовавайки се, че процесният имотът е държавна собственост и попада в
горски фонд /чл.14а от ЗВСГЗГФ/ и съобразно отказа на СГКК за изменение
на действащата КККР за гр.С. поради постъпило възражение от
заинтересованата страна ТПДГС „Селище“, ищецът би имал наличен
правен интерес да установи по съдебен ред и срещу Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, че е
собственик по реституция и дарение на процесия земеделски имот-ливада от
1.220дка, находящ се в землището на гр.С. обл.Пазарджик, в местността
“Голяма и малка круша“ за който е отреден парцел №27 от масив 143 на
15
съществуващи стари реални граници за землище гр.С. площта на който е
заснета неправилно в действащата КК изцяло като част от имот с
идентификатор 70648.161.169, с трайно предназначение на територията
“Горска“, начин на трайно ползване „Друг вид дървопроизводителна гора“,
вид на собствеността-държавна частна от 11014кв.м., съответстващ на имот
000169 от КВС и за нанасянето му на КК по скицата проект на основание
чл.54 ал.2 от ЗКИР.
Предвид изложеното обжалваното решение е процесуално
недопустимо поради липса на правен интерес на ищеца да предяви така
заявената исковата претенция. Основание за предявяването й следва да бъде
постановено ново позитивно реституционно решение по отношение на
процесния имот, след преработването на плана по чл.17 ал.8 от ЗСПЗЗ,
предмет на извършеното дарение в полза на ищеца. В случая въззивната
инстанция констатира, че реституционната процедура не е приключила тъй
като липсват данни ПК да се е произнесла с решение по искането за
реституция след преработването по плана, на някое от основанията
предвидени в чл.26 от ППЗСПЗЗ, евентуално по ал.14 или по ал.15 . След
приключване на процедурата по реституция по преработения план и при
позитивно решение и ако собствеността на ищеца се оспорва, респективно
искането му да бъде нанесен имота в КК по границите на скицата проект,
следва да предяви надлежно установителната си претенция. В случая същата
е заявена преждевременно и като такава се явява процесуално недопустима
поради липса на правен интерес. Затова обжалваното решение се явява
процесуално недопустимо поради липса на правен интерес по чл.130 от ГПК
за предявяването на иска, и поради което постановеният съдебен акт ще
следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати на
основание чл.270 ал.3 изр.първо от ГПК и без претенцията да се разглежда по
същество предвид на съществения порок от който страда обжалваното
първоинстанционно решение, непозволяващ такава проверка. В този смисъл е
и практиката на ВКС на РБ-решение №871 от 22.02.2011г. на ВКС по гр.д.
№1285/2010г., I г.о.; решение №25 от 19.07.2021г. по гр.д.№2675/2020г.
второ г.о.; решение №143 от 19.02.2009г. по гр.д.№829/2008г. ,трето г.о;
решение №228 от 19.03.2010г. по гр.д.№ 5137/2008г., трето г.о.; определение
№437 от 14.07.2017г. по гр.д.№236/ 2017г., първо г.о.
При този изход на спора в полза на Държавата представлявана от
16
Министъра на земеделието, храните и горите, ще следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв общо за двете
инстанции или по 100лв за всяка инстанция.
Водим от горното и на основание чл.270 ал.3 изр. Първо от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на В.ски районен съд №62 от 01.10.2021г.
постановено по гр.д.№20205210100653 по описа на съда за 2020г., С КОЕТО е
признато за установено на основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.54 ал.2
от ЗКИР по отношение на държавата, представлявана от Министъра на
земеделието, храните и горите-Д.Т., че С. Р. ИБ., ЕГН-**********, с
постоянен адрес гр.С. ул.“С.“ №83, е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
проектен идентификатор 70648.161.776 с площ от 1220кв.м., съобразно
действащата Кадастрална карта на гр.С. обл.Пазарджик, представляващ
„ЛИВАДА“, с площ от 1.220дка, находящ се в землището с.С. местност
“Голяма и малка круша“, за който имот е отреден парцел №27 от масив 143 от
съществуващи стари реални граници на землище с.С. обл. Пазарджик, при
граници и съседи: ПИ 1002-местен път; ПИ №1395-дере, оврг,яма; ПИ-1641-
др.водни терени, сервитут на яз.Д.; ПИ1392-дере, овраг, яма, по картата на
землището на с.С. община В., съгласно нотариален акт за дарение №122,том
1, дело №725/1998г., на нотариус при РС-В. ЗСПВ ,вх.№487,том №67, сгр.487
от 13.05. 1998г. на Службата по вписване в партидната книга към РС-В., който
имот е посочен в скица-проект №15-738311-14.08.2020г. за изменение на КК
на гр.С. обл. Пазарджик и е ДОПУСНАТО нанасяне на същия в КК в
границите, посочени на скицата-проект, която да се счита за неразделна част
от решението.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО.
ОСЪЖДА С. Р. ИБ., с посочен адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на земеделието, храните и
горите, сумата от 200лв/двеста лева/ разноски по делото общо за двете
инстанции.
17
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните през Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18