О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в,
в закрито съдебно заседание проведено на 16.10.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1906 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 268, вр.
чл. 310 и сл. ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от ОП „ЗООПАРК СЦ - Варна, чрез адв. Б.М.,
срещу Решение № 3775 от 30.08.2019 г.,
постановено по гр.д. № 4968/2019 г.
по описа на ВРС, XX с-в,
с което първоинстанционният съд:
1/ ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Д.В.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** А, извършено на основание чл. 325, ал. 1,т.9 от КТ
със Заповед № 3/12.03.2019 г. на Директора на ОП „Зоопарк - СЦ“ - Варна, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
2/ ВЪЗСТАНОВЯВА Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
А, на заеманата до уволнението длъжност – „Пазач животни зоопарк" в ОП
„Зоопарк - СЦ“ - Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
3/
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Зоопарк - СЦ“ - Варна, ЕИК 0000934420290, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност „Салтанат“ № 5, да заплати
на Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** А, сумата 1000,00 лв. (хиляда лева),
представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода 13.03.2019 г. до 08.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 01.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят ОП „ЗООПАРК СЦ - Варна счита
постановеното решение за неправилно и необосновано, като постановено при
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в
предприятието на ответника има свободна щатна длъжност, която да съответства на
здравословното състояние на ищеца и която той да може да изпълнява. В тази
връзка излага, че ищецът не е заявявал в исковата молба, че длъжността
„работник озеленяване“ е подходяща за него, а следва да се има предвид, че
същата е заета от работника Биляна Неделчева. Твърди, че първоинстанционният
съд е допуснал процесуално нарушение като е разгледал възражение срещу
уволнението, което не е въведено в спора от ищеца. Сочи, че при липса на такива
твърдения от ищеца е нарушено и правото на ответника да ангажира съответни
доказателства за опровергаването им. В тази връзка излага, че с доклада по
делото не му е указана доказателствена тежест за установяването на тези факти,
с което е нарушено правото му на защита. Иска от въззивния съд да разпредели
доказателствената тежест, да даде указания на страните и да му допусне писмено
доказателство – справка от НАП, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца бройката работник-озеленител е
заета, съгласно трудов договор от 06.02.2019 г. със служителя Биляна Неделчева.
Допълнително сочи аргументи във връзка с позицията си, че длъжността „пазач
животни зоопарк“ изисква полагането на нощен труд, с които изисквания
работникът е бил запознат, като след ЕР на ТЕЛК такива условия на труд не се
препоръчват. В тази връзка излага още, че щатното разписание от 5 души на тази
длъжност не позволява някой от пазачите да полага само дневна смяна, както и че
изискването на чл. 315, ал. 1 КТ е неприложимо. Твърди, че е доказал наличието
на основанията за уволнение, поради което моли за отмяна на обжалваното решение
и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Д.В.Г.
е депозирал писмен отговор. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Във
връзка с твърденията в жалбата сочи, че за периода ноември 2017 г. – март 2019
г. не е полагал нощен труд в предприятието. Излага, че е оспорил
обстоятелството, че работодателят не е изпълнил задължението си да предложи на
работника друга подходяща работа. Твърди, че извършения от първоинстанционния
съд доклад е пълен и не се налага даването на допълнителни указания, като
твърдението на въззивника, че длъжността „работник озеленяване“ е преклудирано
и не може да се заяви за първи път с въззивната жалба. В заключение сочи, че не
са били налице промени в числеността на
персонала за длъжността „пазач животни зоопарк“, поради което не са били налице
условията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
разноски. Счита отправеното доказателствено искане, за допускане на писмено
доказателство, за преклудирано.
Постъпилата въззивна жалба
е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна
страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.
По доказателствените искания:
Въззивникът е поискал приемането на
писмено доказателство – Справка от НАП за актуално състояние на действащите
трудови договори в предприятието към дата 19.09.2019 г., позовавайки се на
допуснати нарушения от първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото,
които са довели до нарушаване правото му на защита. Твърди, че
първоинстанционният съд не му е указал, че не сочи доказателства за
установяване на факта, за който носи доказателствена тежест, а именно че в
предприятието няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника
или служителя.
Настоящият състав на въззивния съд
намира искането на въззивника за допускане на писмено доказателство на
основание чл. 266, ал. 3 ГПК за допустимо
и относимо, поради което същото следва да се уважи. Видно от изготвения от
първоинстанционния съд доклад, на страните не са дадени указания за кои факти,
за които носят доказателствена тежест, не сочат доказателства, който пропуск на
съда е в нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК. Също така на ответника
му е указано само бланкетно да установи предпоставките на разпоредбата на чл.
325, ал. 1, т. 9 КТ и съдът не е посочил конкретно за кои факти се носи
доказателствена тежест, както повелява чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК. Предвид тези процесуални
нарушения на първоинстанционния съд ответната страна не е била информирана и не
е могла своевременно да ангажира доказателства за факт, който впоследствие е
бил възприет от съда като недоказан в решението му, а именно, че в
предприятието няма свободна работа, подходяща за здравното състояние на
работника.
Делото следва да се насрочи
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от ОП „ЗООПАРК СЦ - Варна, чрез адв. Б.М.,
срещу Решение № 3775 от 30.08.2019 г.,
постановено по гр.д. № 4968/2019 г.
по описа на ВРС, XX с-в,
с което първоинстанционният съд:
1/ ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Д.В.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** А, извършено на основание чл. 325, ал. 1,т.9 от КТ
със Заповед № 3/12.03.2019 г. на Директора на ОП „Зоопарк - СЦ“ - Варна, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
2/ ВЪЗСТАНОВЯВА Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
А, на заеманата до уволнението длъжност – „Пазач животни зоопарк" в ОП
„Зоопарк - СЦ“ - Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
3/
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Зоопарк - СЦ“ - Варна, ЕИК 0000934420290, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност „Салтанат“ № 5, да заплати
на Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** А, сумата 1000,00 лв. (хиляда лева),
представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода 13.03.2019 г. до 08.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 01.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
ДОПУСКА до приемане като доказателство по делото
Справка от НАП за актуално състояние на действащите трудови договори в
предприятието към дата 19.09.2019 г.
НАПЪТВА на основание чл. 273, вр. чл.
140, ал. 3 ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на
същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на
всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора помежду им и ще
благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения между тях. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 1906/2019 г. на ВОС за
30.10.2019 г. от 09,00 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.