РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 29.05.2017 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
при
секретаря ГАЛИНА
АВРАМОВА и в присъствието на
прокурора ПАВЛИНКА
КРЪСТИНОВА като изслуша
докладваното от съдия МИТЕВА гражданско дело № 583 по описа за 2016 година, за да
се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба вх. № 8778/ 21.12.2016 година от Д.Ч.Д.,***, ЕГН **********, чрез адв.
С.Г., против Прокуратурата
на Република България - София и районен съд - гр. Ловеч, с посочено правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 6, § 1 ЕКПЧ. Пр
По иска против Прокуратурата На Република България с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано, с цена на иска 30 000 лева за причинени
неимуществени вреди.
През началото на
В хода на разследване по посоченото досъдебно
производство на 13.09.2010 г. с Постановление от същата дата, докладвано по
реда на чл. 219, ал. 1 НПК на наблюдаващия прокурор от Районна прокуратура -
Ловеч, ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.
311, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК за това, че през
периода от 05.02.2007 г. до 16.03.2007 г., в качеството му на длъжностно лице,
в кръга на службата си, сам и в съучастие като извършител с няколко лица -
помагачи, съставил 39 официални документа - подробно описани превозни билети, в
които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като доказателство за посочените в тях
обстоятелства. Била му определена мярка за неотклонение „Подписка".
След приключване на разследването, въз основа на внесения обвинителен акт изх. №
Д-124/19.08.2011 г. в Ловешкия районен съд било образувано НОХД № 52/2011 г.,
което приключило с
оправдателна присъда № 26 на
16.05.2013 г. с нов номер, а именно НОХД № 1274/2011 г. (поради връщане на делото от съда на Районна
прокуратура - Ловеч за отстраняване на допуснати на досъдебното производство
съществени процесуални нарушения).
По внесен срещу присъдата протест
било образувано ВНОХД № 783/2013 г. , завършило с
Решение от 14.01.2014 г. на Плевенският окръжен съд, с което поради наличие на
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и на
основание чл. 335, ал. 2 НПК, е отменил Присъда №
26/16.05.2013 г. по НОХД № 1274/2011 г. по описа на Ловешкия районен съд и
върнал делото на същия съд за изправяне на подробно посочените съществени
процесуални нарушения.
Делото отново било пренесено за разглеждане в
Плевенския районен съд, в който било образувано НОХД № 862/2014 г. по описа на
съда, като с Разпореждане № 3365/26.05.2014 г.
съдията-докладчик по делото приел, че по досъдебно производство № 1709/2008 г.
по описа на Районна прокуратура - Ловеч са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила и постановил прекратяване на производството
по делото и връщането му на Ловешката районна прокуратура за тяхното
отстраняване.
След отстраняване на допуснатите съществени
процесуални нарушения, делото отново било внесено за разглеждане в Плевенския
районен съд, който с присъда № 26/03.02.2015 г., постановена по НОХД № 862/2014
г. по описа на съда оправдал подсъдимите, в т.ч. и ищеца по обвинението му,
повдигнато с обвинителния акт на Ловешката районна прокуратура за престъпление
по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК.
Поради постъпил протест с Решение № 82/05.05.2015 г. по ВНОХД №
207/2015 г. Плевенският окръжен съд отменил присъда № 26/03.02.2015 г. по НОХД
№ 862/2014 г. по описа на Плевенския районен съд поради допуснати отстраними
процесуални нарушения на фазата на досъдебното производство и разпоредил
връщане на делото за ново разглеждане на Районна прокуратура - Ловеч.
При предявяване на материалите по разследването,
ищецът направил искане за прекратяване на обвинението против него поради липса
на безспорни доказателства за извършено от него престъпление, за което му било
предявено обвинението. С Постановление на прокурор от Ловешката районна
проктуратура от 09.09.2015 г. това искане било оставено без уважение, като на 29.10.2015 г. прокурор от Ловешката районна
прокуратура внесъл отново обвинителен акт в Плевенския районен съд. С Присъда № 144/16.06.2016 г., НОХД № 2770/2015
г. по описа на Плевенския районен съд, заедно с останалите
подсъдими, ищецът бил признат за невиновен и оправдан изцяло.
Така постановеното присъда е
протестирана и с Решение №
239/21.10.2016 г., постановено по ВНОХД № 590/2016 г. по описа на Плевенския
окръжен съд, същият потвърдил Присъда № 144/16.06.2016 г., постановена по НОХД
№ 2770/2015 г. по описа на Плевенския районен съд като обоснована и
законосъобразна, което Решение влязло в сила на посочената по-горе дата и като
окончателно.
По иска солидарно против Прокуратурата На Република България
и Районен съд ловеч с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ - незаконно
налагане на мярка за неотклонение домашен арест с цена на иска 5 000 лева за
причинени неимуществени вреди
При привличането му в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 311,
ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК е определена мярка за неотклонение „Подписка".
На 06.04.2011 г. Ловешкият районен съд провел открито
съдебно заседание по НОХД № 52/2011 г. по описа на съда , като при проверка на явилите се лица било установено, че
ищецът не е бил редовно призован. Председателят на съдебния състав съобщил на
страните, че съдебният секретар се бил свързал с ищеца по телефона предишншия
ден / 05.04.2011 г./ и го уведомил за насроченото съдебно заседание. Съдът
приел, че ход на делото в отсъствие на ищеца не следва да се дава и отложил
същото за друга дата.
Горното обстоятелство дало повод на представителя на
Ловешката районна прокуратура да направи искане за изменение на мярката за
неотклонение на ищеца от „Подписка" в „Задържане под стража", след
което съдът се оттеглил на съвещание. Междувременно констатирал преди да се
произнесе, че ищецът се е явил в съдебната зала в 10:50 часа, при което му дал
възможност да изрази отношение, както по хода на делото, така и по искането на
прокурора за изменение на мярката му за неотклонение. Ищецът заявил, че не е
напускал страната, че не знаел кой му звъни по телефона и така също, че има
постоянен адрес. Въпреки това представителят на Районна прокуратура Ловеч
отново настоял да бъде изменена мярката за неотклонение на ищеца.
Въпреки това и без да обсъди всички тези обстоятелства, съдът се е
произнесъл с определение, с което е изменил мярката за неотклонение на ищеца от
„Подписка" в „Домамшен арест", началото на който било 06.04.2011 г.
Против това Определение била подадена частна жалба, по
която Ловешкият окръжен съд се произнесъл с Определение № 117/18.04.2011 г. по
ВЧНД № 176/2011 г., с което отменил мярката за неотклонение „Домашен
арест", взета по отношение на ищеца и определил парична гаранция в размер
на 1 000 лева.
Домашният арест на ищеца продължил 12 дена - от
06.04.2011 г. до 18.04.2011 г.
Счита, че солидарната отговорност на двамата ответници произтича
от съвмеастния им принос в причинените на ищеца вреди - чл. 53 ЗЗД.
По иска против Прокуратурата На Република България С Правно
Основание чл. 26 ал. 1 ЗОДОВ за нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията С Цена На Иска 30
000 лева за причинени неимущественивреди .
Посочва, че наказателното
производство против него, завършило с
Решение, постановено по ВНОХД № 590/2016 г. по описа на Плевенския окръжен, като продължило от 13.09.2010 г. до 21.10.2016 г. - шест
години един месец и осем дни - изключително неразумен срок с оглед
обстоятелството, че нито ищецът, нито останалите подсъдими по някакъв начин със
своето процесуално поведение са станали причина за това.
Нещо повече: прави впечатление упоритостта, с която
представителите на прокуратурата са осъществявали своите процесуални правомощия
да отстояват своята грешна позиция, посочена от съда още при първото
разглеждане на делото от първата инстанция. Представителите на прокуратурата е
следвало да установят на първо място своите грешки при допуснатите съществени
процесуални нарушения -няколкократното връщане на делото за отстраняване на
допуснатите съществените ^-у процесуални нарушения, които са установявани от
съдилищата и на второ място - приключване
на делото още при неговото първо разглеждане от Ловешкия районен съд с оправдателни
присъди и то против всичките подсъми; на следващо място — постановени трикратно
оправдателни присъди от първоинстанционните съдилища. Тези обстоятелства е
следвало да покажат на представителите на прокуратурата, че деянията на
подсъдимите, в т.ч. и на ищеца не са доказани по изискващия се от закона
безспорен и несъмнен начин. Не на последно място - броя на проведените по
делото съдебни заседания - над 50. Следва да се отбележи и обстоятелството, че
наказателното производство е приключило окончателнво в края на 2016 г. за
деяния, за които прокуратурата е твърдяла, че са извършени от подсъдимите през
2007 г., т.е. повече от 10 години от извършване на тези деяния.
Изтъква че описаното по-горе изцяло попада в хипотезите на чл. 2,
ал. 1, т. 3; чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 26 ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 6, § 1
от Европейската конвенция за правата на човека за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок
В резултат на описаните по-горе незаконни действия от
страна на Прокуратурата и Районен съд - Ловеч е претърпял и продължава да търпи
значителни неимуществени вреди, както и други тежки последици, довели до сериозни,
непоправими и необратими
негативни преживявания, които сложили отпечатък върху личния и семейния му живот, отразили негативно върху ищеца, който изпаднал в един
постоянен и дълготраен психически стрес и срив.
Посочва, че особено тежко обаче възприел обвинението в извършване на престъпление, тъй като считал, че винаги и добросъвестно е изпълнявал служебните си
задължения. Бил стриктен в работата си. Не е допускал извършване на нарушения
на служебната и технологична дисциплина, не са му налагани никакви наказания в
тази връзка. Ползвал се с добро име пред ръководството на държавното
лесничейство, където работел, както и сред своите колеги. Бил безкомпромисен
към нарушителите на законовите разпоредби, свързани с опазването и
възстановяването на горския фонд.
Привличането му в качеството на обвиняем го направило
от жизнерадостен и приветлив човек, в затворен в себе си. Станал мълчалив,
умислен, загрижен. Занемарил външния си вид. Тези обстоятелства били забелязани
и започнали да правят впечатление на неговите близки и познати. В семейството си станал напрегнат, раздразнителен.
Често и безпричинно повишавал тон. Нарушен бил и неговия сън. Спял по малко,
събуждал се нощем и дълго не можел да заспи. Съпругата му и синът му започнали да се тревожат за
него, което не останало незабелязаяно за ищеца и това още повече засилвало
напрежението му и се отразявало негативно на психиката му.
Не можел да приеме оправдателните присъди като
реалност, защото след тях следвали протестите на прокуратурата, отмяна на
присъдите, връщане на делото за ново разглеждане и отново, и отново... Заживял
с мисълта, че прокуратурата е всесилна и всевластна и изпитвал страх от всяка
среща с документ, издаден от прокурорски орган. Всичко това се превърнало в
обезверение към правораздавателните и правозащитни органи и като цяло към
държавата.
Междувременно започнал и частен бизнес, свързан с
извършване на дърводобив, за издръжката на
семейството си, но не смеел да разшири дейността си, тъй като според него бъдещето му било неясно. Твърди, че тревожността и напрежението все още не са го
напуснали и след окончателното влизане на последната оправдателна присъда в
сила. Оценява така
претърпените неимуществени вреди
на сума в размер на 30 000 лева.
Не по-малкто травмирал психиката му и изключително дългият срок, през който
продължило наказателното производство. През всичките тези над шест години били
проведени около 50 съдебни заседания, като най-продължителен
период от време делото е престояло в Ловешкия районен съд. Продължителния срок, през който било проведено
наказателното производство не се дължало според ищеца на лошо процесуално
поведение, както от негова страна, така и от страна на останалите подсъдими, нито на лоша организация в работата на отделните съдилища.
Провеждането на наказателното производство в очевидно неразумния срок от шест
години един месец и осем дни е последица единствено и главно от неразчетените и
незаконосъобразни действия на представителите на Ловешката районна прокуратура, поради липса на задълбочен анализ на доказателствения
материал по делото, което е следвало да ги доведе до изводите,
направени от съдилищата, а именно, че обвиненията, в частност и против ищеца,
не са доказани по безспорен и несъмнен начин и да прецизират своите действия по
протестиране на присъдите и внасяни на обвинителни актове. Постоянните ограничения, произтичащи от качеството му
на обвиняем и подсъдим, не му давали възможност за един нормален и пълноценен
живот, сложили траен отпечатък върху психиката и начина на
живот на ищеца и в отношенията му към близки и познати. Станал затворен,
мнителен, жизнерадостта изчезнала от начина му на живот.. Не можел да планира
живота и бизнеса си дори в краткосрочен или средносрочен план, та камо ли за
по-дълго време.
Наказателното производство, което се провеждало за
престъпни деяния, извършени през началото на 2007 г., приключило в края на 2016
г. - около 10 години, като тази системност и
цикличност на действията на представителите на Ловешката районна прокуратура е
задълбочила в голяма степен негативните преживявания, моралните болки и страдания – неимуществени вреди, които той оценява на сума в размер на 30 000
лева.
По отношение на наложената мярка
за неотклонение, посочва, че
домашният арест продължил 12 дена - от 06.04.2011 г. до 18.04.2011 г. Макар и
за кратък период от време, ищецът преживял най-тежките последици от
образуваното против него наказателно производство. Ограничението, което му
налагала посочената мярка за неотклонение, го довело до стресово психично
състояние. Чувствал се като затворен в клетка. Била му отнета волността, с която
бил съпътстван живота му, свързан с работата му сред природата и гората.
Изживял страх и несигурност. Тези неимуществени вреди ищецът оценява на сума в размер
на 5 000 лева. В
този смисъл да бъде постановено осъдително решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски, направени са
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от
РАЙОНЕН СЪД –
ЛОВЕЧ, в който се посочва, че
заявената срещу тях претенция за
заплащане на обезщетение за причинени вреди във връзка с взета мярка за
неотклонение „домашен арест" срещу ищеца, отменено от въззивната инстанция, е процесуално недопустима и основание за прекратяване на производството по делото
в тази му част. Съгласно TP № 5/15.06.2015
г. по ТД № 5/2013 г. на ОСГК съдът е легитимиран да представлява държавата като
процесуален субституент в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 4 и 5 ЗОДОВ. Държавата
не отговаря чрез съда по искове за обезщетяване на вреди за взети мерки за
неотклонение /задържане под стража и домашен арест/, когато те са отменени по
пътя на инстанционния контрол. В тези случаи отговорен за вредите е органа
повдигнал и поддържал незаконното обвинение пред съда, а това е Прокуратурата
на Република България. В изложения смисъл е цитирани и практика на ВКС.
В случай, че не бъдат приети доводите за недопустимост, са изложени съображения и за
неоснователност на претенцията. В този смисъл моли да бъде постановено
прекратяване на производството по отношение на РС – Ловеч, евентуално исковата
претенция да бъде отхвърлена.
Постъпил е отговор и от Прокуратурата На
Република България,
чрез Окръжна прокуратура – Ловеч, в който се оспорва иска по
чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ като неоснователен. Съгласно
т. 13 от TP № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ако лицето е оправдано, обезщетението
за неимуществени вреди включва и обезщетението за вредите от незаконно
приложената мярка за неотклонение - в случая приложената в срок от 12 дни мярка
за неотклонение „домашен арест".
Оспорва се иска по
чл.2б ЗОДОВ като недопустим и неоснователен, тъй като не
са представени доказателства, да е инициирана и изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а" от ЗСВ, по
която да няма постигнато споразумение.
Направено е възражение и за неоснователност на иска доколкото с
последния се претендира обезщетение за идентични с иска по чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ вреди. Според законовия критерий, обезщетението
следва да е съобразено с вида и характера на упражнената процесуална принуда, с
продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания и с
причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило такова. Като база за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още
икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането,
както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на
репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на
обогатяване на пострадалия. Алтернативно:
Оспорват исковете
като недоказани. Наличието на действително търпяни вреди е елемент от
фактическия състав на отговорността по чл. 2 ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал
доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение. В исковата молба се твърди, че от незаконното
обвинение спрямо ищеца и от нарушеното му право на разглеждане и решаване на
делото му в разумен срок са настъпили отрицателни последици в личен, семеен,
социален и професионален план, изразили се в уронен престиж и авторитет,
преживяни напрегнатост, раздразнителност и тревожност, увреждане в морален и
психологичен план, като за съществуващата пряка причинна връзка между
твърдяните вреди и дейността на Прокуратурата на Република България не са
представени доказателства.
Оспорват иска по
чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди и по размер.
Според възприетото в т.П на ППВС № 4/1968 г., въпрос на фактическа преценка, с
оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения е определянето
на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката
на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по
чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъпление се
е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на
увредения. Следва да се има предвид, че паричното обезщетение за моралните
вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди /вж Решение № 832/10.12.2010., НД № 593/2010 г., IV ГО на ВКС/.
Посочва се още, че претенцията на ищеца е изключително завишена и
не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р. България
и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. За продължителността на съдебната фаза на процеса, в
резултат на направените самоотводи на съдии от съдебен район Ловеч, при
многократното отлагане на съдебните заседания в хода на разглеждане на делото,
както и за периода на повторното разглеждане на делото от първоинстанционен
съд, не може да се ангажира отговорността на ПРБ. Следва да се има предвид и
факта, че не се сочат данни за приложени други мерки на процесуална принуда
спрямо ищеца, както и че влязлата в сила оправдателна присъда не е с основание
несъставомерност на извършеното.
По отношение исковата претенции по чл.2б ЗОДОВ. Правото на разглеждане на едно дело в разумен срок се
гарантира от чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. За да
възникне притезателното право на едно лице за обезвреждане на неимуществените
вреди, причинени му от правораздавателен орган в Република България, вследствие
нарушаване на принципа за разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
трябва в обективната действителност да се осъществят следните юридически факти
за конкретния случай: ищецът да е страна по висящ, респ. приключил наказателен
процес; наказателното производство да е с продължителност надхвърлящ рамките на
обичайно необходимото време за разглеждане и приключване на дело със съответния
предмет, ищецът да е претърпял неимуществени вреди и същите да са необходима и
закономерна последица от прекомерната продължителност на процеса, т.е. да е
налице причинно-следствена връзка между продължителността на наказателното
производство и вредоносният резултат. В чл. 26 от ЗОДОВ са посочени критериите,
които следва да бъдат съобразени при преценката нарушен ли е принципът за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а именно: общата
продължителност и предметът на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и техните процесуални представители,
поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи.
Считат, че претендираните
обезщетения за неимуществени вреди не са съобразени с икономическия стандарт в
страната. Така например, при използване само на един икономически обективен
критерий - официалните данни на НСИ за среден годишен доход на лице /включващ
доходи от работна заплата, доходи от собственост и други/, към 2015 г., този
доход е 5147 лева, т.е. ищецът претендира обезщетение, равняващо се на близо
шестгодишен доход на лице за страната към този период, който размер е в разрез
с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ.
По отношение на разноските моли да бъдат съобразени т.т. 1, 2 и 3 на TP № 6/06.11.2013г. на ВКС,
по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК. Направени са и доказателствени
искания.
С определение № 112/ 02.02.2017
година е оставен без разглеждане предявеният от Д.Ч.Д.,***
иск на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за заплащане на сума в размер на 5
000 лева, представляваща обезщетение за причинените на Д. неимуществени вреди,
произтичащи от незаконно определената му мярка за неотклонение „Домашен
арест" за периода от 06.04.2011 г. до 18.04.2011 г.., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 21.10.2016 г. до окончателното й изплащане е
недопустим и
производството в тази част е прекратано.
С протоколно определение от
24.02.2017 година е прекратено производството по делото в частта по предявения на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България (неправилно посочено в
определението РС – Ловеч) да
заплати на ищеца сума в размер на 5 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, произтичащи
от незаконно определената му мярка за неотклонение „Домашен арест" за
периода от 06.04.2011 г. до 18.04.2011 г.., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 21.10.2016 г. до окончателното й изплащане. Прекратено е и на основание чл.
8, ал.2 от ЗОДОВ произвоството в частта относно предявения на основание чл.2, ал.1, т. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата
на човека и основните свободи, съставена в Рим на 04.11.1950 г. /ратифицирана
със Закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.;, изм., бр. 137
от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г./ Прокуратурата на
Република България да заплати на ищеца сума в размер на 30 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
нарушение на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
ведно със законната лихва, считано от 21.10.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Допуснато е изменение на исковата
претенция на основание чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ против
Прокуратурата на Република
България да заплати на ищеца сума в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, произтичащи от незаконно образуваното против него
досъдебно проризводство и предявяване на посоченото по-горе обвинение за
умишлено престъпление, като делото е приключило с оправдателна присада за
ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2016 г. до
окончателното й изплащане, като сумата е увеличена на 35 000 лева.
В съдебно заседание за ищеца се явяв адв. Ст. Г.,
поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена. Развива подробни
съображения в писмени бележки.
За ответника Прокуратура на РБългария, чрез Окръжна
прокуратура – Ловеч, се явява зам. окръжен прокурор Павлинка Кръстинова, която
застъпва становище, че предявеният иск е завишен по размер, с оглед конкретните
обстоятелства по делото –тежестта на обвинението, постановените мерки за неотклонение
по отношение на ищеца, съответно „подписка” и краткия период на „домашен
арест”. Представя писмени бележки.
От събраните по делото писмени доказателств......., НОХД № 2770/ 2015 година
на РС – Плевен и НОХД № 862/ 2014 година на РС - Плевен, показанията на
свидетелите М.П.К., К.Р.П., Й.Н.Н. и Ч.Д.Ч., както и становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и
обусловеност, съдът приема за установено следното:
Ищецът Д.Ч.Д. е работил като горски стражар в ДГС – Л.
през времето, за което е обвинен в извършване на престъпна дейност. Със Заповед
№ 237/ 24.10.2008 година на Директора на ДГС – Л., въз основа на подадена от
него молба вх. № 1554/ 23.10.2008 година, трудовото му правоотношение е
прекратено.
С постановление
от 13.09.2010 година по досъдебно
производство № 230/ 2010 година Д.Ч.Д. е привлечен като обвиняем, за
престъпление по чл. 311, ал.1, вр. Чл. 26, ал. 1, вр. Чл. 20, ал.2 от НК, като
е взета мярка за неотклонение „подписка”.
С протоколно определение от 06.04.2011 година,
постановено по НОХД № 52/ 2011 година по описа на РС – Ловеч, съдът е изменил
взетата спрямо Д. мярка за неотклонение „подписк” в „Домашен арест”, която да
търпи на адрес: град Ловеч, ул. ”Св. Св. Кирил и Методий” № 15. Определението е
отменено с определение № 117/ 18.04.2011 година по ВЧНД № 176/ 2011 година по
описа на ОС – Ловеч, като определението на въззивният съд е окончателно.
Срещу Д. е повдигнато обвинение с обвинителен акт изх.
№ Д 124-119/ 19.08.2011 година за престъплението, за което е привлечен като
обвиняем.
С присъда № 26/ 16.05.2013 година по нохд № 1274/ 2011
година на Ловешкия районен съд, образувано по внесения обвинителен акт, Д.Д. е
признат за невинен по повдигнатото обвинение.
Присъдата е протестирана и с въззивно решение № 10/ 14.01.2014 година на ОС-
Плевен (поради отвод на съставите от ОС – Ловеч) по внохд № 783/ 2011 година
присъдата е отменена и делото върнато на РС-Ловеч за ново разглеждане.
С разпореждане № 3365/ 26.05.2014 година по НОХД №
862/ 2014 година на РС – Плевен (поради отвод на съставите от РС – Ловеч),
съдебното производство е прекратено и върнато на РП – Ловеч за отстраняване на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
С определение № 481/ 29.07.2014 година на ОС – Плевен,
постановено по ВЧНД № 601/ 2014 година горното разпореждане е отменено и делото
върнато на РС – Плевен за продължаване
на производството.
С Присъда № 26/ 03.02.2015 година на РС – Плевен
по НОХД № 862/ 2014 година на РС – Плевен
Д.Ч.Д. е оправдан по повдигнатото му от РП-Ловеч
обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл.
26, ал. 1 от НК. Присъдата е отменена с решение № 82/ 05.05.2015 година на ОС –
Плевен, постановено по внохд № 208/ 2015 година и върната за ново разглеждане
от РП - Ловеч.
На 03.11.2015 година в РС – Плевен е внесен
обвинителен акт изх. № 1709/ 2008 от 29.10.2015 година на РП- Ловеч, по който е
образувано НОХД № 2770/ 2015 година по описа на РС – Плевен. С присъда № 144/
16.06.2016 година, постановена по НОХД 2770/ 2015 година по описа на РС –
Плевен Д. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 311, ал.1, вр. Чл. 26, ал. 1, вр. Чл. 20, ал.2 от НК.
След протест на РП-Ловеч, присъдата е потвърдена с
решение № 239/ 21.20.2016 година на ОС – Плевен, постановено по ВНОХД № 590/
2016 година, като решението на въззивният съд е окончателно.
Представени са и гласни доказателства, които
установяват, че проведеното срещу ищеца наказателно преследване се е отразило
негативно върху психичното му състояние и отношенията му с познатите и
семейството.
Съдът е сезиран с иск по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ,
предявен от Д.Ч.Д.
против Прокуратурата на Република България да заплати
на ищеца сума в размер на 35 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, произтичащи от незаконно образуваното против него
досъдебно проризводство и предявяване на посоченото по-горе обвинение за
умишлено престъпление, като делото е приключило с оправдателна присада за
ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2016 г. до
окончателното й изплащане.
От данните по делото, а и страните не спорят, че
ищецът Д.Ч.Д. *** в извършване на престъпление от общ характер, по което е
оправдан. Налице е първата предпоставка за ангажиране на отговорността на
държавата за вреди причинени на граждани.
Второ задължително условие е на ищеца да са причинени
вреди от незаконното обвинение (чл. 4 от ЗОДВПГ ), които подлежат на доказване
в процеса, а не се презюмират. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място
следват противоправния резултат. Преките вреди обосновават причинната връзка
между противоправността на поведението на делинквента и вредите.
При определяне на справедлив размер по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД на обезщетението на неимуществени вреди, съдът следва
да съобрази конкретните обстоятелства по всеки отделен случай: тежестта на повдигнатото обвинение – дали е от общ
характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат
за него; вида на наказателното производство – дали е приключило в досъдебната
фаза или е проведено и съдебно производство; продължителността на наказателното
производство (като период от време); видът на взетата мярка за неотклонение,
продължителност на задържането, момент на задържането; има ли разгласяване чрез
медиите; има или влошаване на здравословното състояние; конкретните
преживявания на ищеца и отражение върху живота му – семейство, професионална и
обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането,
за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно
изтърпяване на наказания; прояви на съпричиняване на вредите от увредения;
всички други факти, които са наведени като основание на исковете или като
защита срещу тях, които са свързани изтърпените неблагоприятни последици от
незаконното наказателно производство. (В този смисъл решение № 83/2/ 10.12.2010
година на ВКС по гр.д. № 593/ 2010 г.
постановено по чл. 290 от ГПК).
В конкретния случай ищецът Д.Д. е бил привлечен като
обвиняем с постановление от 13.09.2010 година, за престъпление по чл. 311,
ал.1, вр. Чл. 26, ал. 1, вр. Чл. 20, ал.2 от НК за това, че за времето от
05.02.2001 година до 16.03.2007 година в град У., Ловешка област, на временен
склад – площта ДЗС, в условията на продължавано престъпление, в качеството си
на длъжностно лице – горски стражар към ДЛ – Л., с охранителен участък – Д., в
кръга на службата си, като извършител, сам и в съучастие с други лица, съставил
официални документи – превозни билети, конкртно изброени, в които удостоверил
неверни обстоятелства – че транспортираната с тях дървесина е с произход от
държавен горски фонд – отдел 1058 Б, местността „Бранил”, землището на град У.,
Ловешка област, с цел да бъдат използвани тази документи, като доказателства за
цитираните в тях обстоятелства при транспортиране на дървесината.
Безспорно установено е че производството е продължило
от 13.09.2010 година до 21.20.2016 година – постановяването на оправдателната
присъда, а взетата по отношение на него мярка за неотклонение „домашен арест”
от 06.04.2011 година до 18.04.2011 година.
Не се спори между страните, а и от данни по делото се
установява, че Д.Ч.Д. е неосъждан, към момента на наказателното преследване.
По делото като свидетели са разпитани М.П.К., К.Р.П., Й.Н.Н.
и синът на ищеца Ч.Д.Ч. които твърдят, че след привличането му като обвиняем
ищецът видимо се променил, станал по-затворен, не бил предишния „весел и засмян
човек”, „загубил желание за живот”, бил по-раздразнителен, според свидетеля К. П.
изпаднал в депресия, но не знае дали е търсил медицинска помощ.
Свидетелят Й.Н. посочва, че заедно имали фирма до 2014
година, като Д. също имал фирма „Чернефф” ЕООД, но до 2014 година всичко
приключило, тъй като след повдигането на обвинение срещу него, той не можел да
се справя с работата, не ходел по сделки и държавни търгове. Не искал да
излиза, тъй като „имал чувството, че всеки говори за него, че ще го съдят.”
Според св. Ч.Ч. (син на ищеца) делото му се отразило
по негативен начин. Преди бил спокоен и весел човек, редовно излизали навън.
След това започнал да се притеснява, станал доста по-нервен и агресивен, спрял
да излиза с приятели. В по-късен етап ходел с него до го вози до Плевен, тъй
като се притеснявал, не можел да кара спокойно. Посочва още, че имал
здравословни проблеми – високо кръвно, за което взимал медикаменти. Твърди, че
като гледал телевизия и давали нещо, свързано със съд, сменя програмата.
Фирмата му фалирала след като започнало делото, като свидетелят предполага, че
това е свързано с липсата на доверие към баща му от страна на клиените, с което
работи, дължащо се на това, че е подсъдим.
Обективни данни за наличието здравословни проблеми –
психически или физически, по делото не се съдържат.
Настоящият състав като съобрази, че наказателното
преследване е продължило шест години, като по отношение на ищеца е била
приложена принудителна мярка „домашен арест” само за периода 06.04.2011 година
- 18.04.2011 година, престъплението за което е уличен е тежко по смисъла на НК,
не е бил осъждан за други престъпления, липса на безспорно установени
здравословни проблеми, счита, че претърпените от Д. неимуществени вреди са в
значително в по-нисък интензитет и по-малък обем отколкото е претендирано с
исковата молба.
В конкретният случай ищецът, не е установил при пълно
главно доказване увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси,
произтичащо само от незаконосъобразното обвинение. Не са доказани безспорно и
специфични увреждания – психически и физически, които се дължат единствено и
само от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда.
При тези съображения въззивният съд счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за репарирането на претендираните
неимуществени вреди възлиза на сумата от 10 000 лева. С оглед на това
претенцията за неимуществени вреди се явява частично основателна и доказана до
размер на тази сума, като в останалата част за сумата от 25 000 лева до
пълния претендиран размер от 35 000 лева, като неоснователен и недоказан следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на процеса ответникът Прокуратурата на
РБългария следва да бъде осъдена за заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски
съразмерно уважената част на иска. Съдът, като съобрази, че за предявените
претенции е посочен адв. хонорар общо 2 500 лева, счита, че по
съразмерност за разгледания по същество иск за сумата от 35 000 лева, възнаграждението
възлиза на 1 346.16 лева. При това положение дължимият размер, който на
основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца е 384.62 лева, както и 10 лева внесена д.т.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, град
София, бул. “Витоша” № 2, ет.4, на
основание чл. 2, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Д.Ч.Д., ЕГН **********,***, сумата от 10 000 (десет хиляди) лева,
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно образуваното против
него досъдебно производство и предявяване на обвинение за умишлено престъпление
по чл. 311, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, като делото е
приключило с оправдателна присъда - решение № 239/ 21.20.2016 година на ОС –
Плевен, постановено по ВНОХД № 590/ 2016 година, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 21.10.2016 г. до окончателното й изплащане, като
искът в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева до пълния претендиран
размер от 35 000 лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с горните данни, да заплати на Д.Ч.Д., с горните данни, съдебно-деловодни разноски в размер на 384.62 (триста осемдесет и
четири 0.62) лева адв. хонорар, съобразно уважения размер, както и 10 лева
внесена д.т.
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен
срок от съобщението на страните, че е изготвено ведно с мотивите.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: