№ 1523
гр. София, 09.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело
№ 20221000501571 по описа за 2022 година
Производство по чл.278 вр.чл. 422 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от П. Б. П. срещу
протоколно определение, постановено в о.с.з. на 08.04.2022г. по гр.д.№ 8193/2021г. по описа на
СГС, ГО, 2 състав, с което производството по чл.422 ГПК е прекратено, поради липсата на правен
интерес - обезсилена заповед за изпълнение.
Определението е било съобщено на жалбоподателя в о.с.з. на 08.04.2022г., на което
ищецът, сега жалбоподател, е представляван надлежно от адв.В..
Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 15.04.2022г., т.е. преди
изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.
Жалбоподателят изтъква факта, че за да прекрати производството,
първоинстанционният съд се основава на разбирането, че предявеният иск по чл. 422 ал. 1 се
превръща в недопустим след обезсилване на заповедта за изпълнение във връзка, с която е
предявен. Твърди, че до 7 юли 2021 г. ищецът е следвало да предяви иск по чл.422 ГПК за
установяване на вземането, срещу което ответникът АПИ е възразил. На 25 юни 2021 г,
ищецът е предявил своята претенция пред СГС. Първото по делото заседание е на 11 март
2022 г. в което ищецът заявява, че заповедта за изпълнение е обезсилена (без да е влязло в
сила определението за обезсилване) и следователно за него е налице правен интерес да
премине от установителен към осъдителен иск. Видно от протокола от същото съдебно
заседание, СГС обявява искът за недопустим, но заявява, че ще чете определение в този
смисъл едва след влизане в сила на определението за обезсилване на заповедта т.е. не
допуска изменението на иска от установителен към осъдителен понеже обезсилването не е
влязло в сила, а когато вече обезсилването е в сила - не допуска изменението понеже
намира, че вече няма иск. Твърди, че е завел иска в срока по чл. 415 ал. 4 ГПК. В периода от
1
завеждане на иска до първото по делото заседание възникват обстоятелства, които променят
правния интерес на ищеца и той е заинтересован да премине към осъдителен. Вместо да
допусне изменение по реда на чл.214 ГПК в о.с.з. на 08.04.2022г. СГС прекратява
производството с аргумент, че то е изначално недопустимо поради това че заповедта е
обезсилена, въпреки че това е станало едва на 2 април 2022 г.
Ответникът по ч.ж. АПИ оспорва същата и моли съда да потвърди определението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че не би следвало съдът да се произнася, още
повече да уважи едно искане за изменение на иска, в момент когато самият заявител все още
легитимира пред заповедния съд правен интерес от завеждане на установителен иск и реално
претендира за едно и също вземане, както установителна, така и осъдителна претенция. Едва след
като е налице действително обезсилване, респ. влязло в сила определение за отмяна на въпросното
обезсилване, т.е. влязъл в сила акт на съда, възниква възможността пред разглеждащия исковото
производство състав да се произнесе по направеното от страна на ищеца искане за преминаване
към осъдителен иск. При обезсилена заповед за изпълнение, обаче, е налице и заличаване на
правните последици в разписаната от закона процедура - възниква недопустимост на депозирания
иск по чл.422 ГПК, а изменението на иска предполага допустимост на същия.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по
същество – същата е основателна.
Производството е било образувано по искова молба, депозирана от П. Б. П. срещу
АПИ по положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, след
подадено възражение от длъжника по реда на чл.415 ГПК.
Безспорно до 7 юли 2021 г. ищецът е следвало да предяви иск по чл.422 ГПК за
установяване на вземането, срещу което ответникът АПИ е възразил. На 25 юни 2021 г.
ищецът е предявил в срок своята претенция пред СГС.
В случая на подадено заявление за подаване на заповед за изпълнение, исковото
производство се явява негово продължение в изрично предвидени от законодателя хипотези.
Отсъствието на издадена заповед за изпълнение, води до недопустимост на депозирания
установителен иск, какъвто в действителност е депозираната от страна на жалбоподателя
претенция. Заповедното производство има преюдициален (обуславящ) характер по отношение на
исковото производство. Исковото производство по чл.422 ГПК е възможно само и доколкото
съществува предходно заповедно производство. Затова заповедното производство има обуславящ
характер по отношение на исковото производство.
С влязло в сила на 02.04.2022г. определение СРС, 50 състав, е обезсилил заповедта за
изпълнение, поради непредставяне на доказателства за депозиран в срок иск по чл.422 ГПК.
Затова още в първото о.с.з. ищецът е заявил искане за изменение по реда на чл.214 ГПК от
установителен в осъдителен, тъй като в периода от завеждане на иска до първото по делото
заседание възникват обстоятелства, които променят правния интерес на ищеца и той е
заинтересован да премине към осъдителен иск. Вместо да допусне изменение по реда на
чл.214 ГПК в о.с.з. на 08.04.2022г. СГС прекратява производството с аргумент, че то е
изначално недопустимо, поради това че заповедта е обезсилена, с влязло в сила на 2 април
2022 г. определение.
Настоящата съдебна инстанция не споделя горните правни изводи по следните
съображения:
Според разясненията в т. 11б от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК се разглежда по реда на
2
общия исков процес, но поради обусловеността му от издадена в заповедното производство
заповед по отношение на него не намират приложение правилата на чл. 214, ал. 1 ГПК за
изменение на основанието /чрез замяна или добавяне на друго основание/, от което
произтича вземането по заповедта за изпълнение; Предвид правната природа на заповедта
по чл. 417 ГПК и последиците от влизането й в сила е недопустим осъдителен иск за
отразеното в съдържанието й вземане, както и преминаване от предявен по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК установителен иск за вземането към осъдителен иск за същото вземане.
Постановките в т. 11б от тълкувателното решение не обхващат хипотезата, при която
заповедта за изпълнение е обезсилена с акт на съда при наличие на предвидени в
процесуалния закон предпоставки - чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК, чл. 415, ал. 2 /сега ал.5/
ГПК и др. В тази хипотеза правният интерес за ищеца от провеждане на установителния иск
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК отпада след обезсилване на заповедта за изпълнение и ако
актът на съда, с който е постановено обезсилването, е влязъл в сила до приключване на
съдебното дирене пред първата инстанция, е допустимо преминаване от установителен
към осъдителен иск за вземането, предмет на обезсилената заповед, посредством способа на
чл.214 ал.1 пр.3 ГПК. В този смисъл е формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на
ВКС, обективирана в служебно известните на съдебния състав решение № 141/06.11.2014 г.
по т. д. № 2706/2013 г., решение № 41/08.04.2015 г. по т. д. № 653/2014 г. на II т. о., решение
№ 168/01.10.2013 г. по т. д. № 1332/2013 г. на II т. о. и др.
В конкретния случай промяната във вида на търсената от ищеца съдебна защита е
провокирана от настъпилото след предявяване на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
обезсилване на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, постановено на основание чл. 415,
ал.5 ГПК с акт на заповедния съд, влязъл в сила след провеждане на първото о.с.з., поради
което и в съответствие с цитираната практика на ВКС следва да се допусне изменение на
иска по чл. 214, ал. 1, пр.3 ГПК, изразяващо се в преминаване от установителен към
осъдителен иск за вземането, отразено в съдържанието на заповедта за изпълнение и в
исковата молба, което не е процесуално недопустимо, стига да не се прави едновременно
изменение на основание и петитум. В същия смисъл са и решение № 78/06.06.2012 г. по
търг. дело № 511/2011 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение № 89/02.06.2011 г. по търг.
дело № 649/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС.
Воден от изложеното и на основание чл.278 ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в о.с.з. на 08.04.2022г. по гр.д.№ 8193/2021г.
по описа на СГС, ГО, 2 състав, с което производството по чл.422 ГПК е прекратено, поради
липсата на правен интерес - обезсилена заповед за изпълнение.
ВРЪЩА делото на СГС, ГО, 2 състав, за продължаване на процесуалните действия.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4