№ 557
гр. Варна, 07.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДиА. В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500463 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.2, предл. второ и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. В. Ф., чрез процесуалния му
представител адв. К. против определение № 2550/06.07.2022г. на ОС - Варна,
постановено по в.ч.гр.д. № 1439/2022г. и с което е оставена без разглеждане
подадената от него жалба срещу определение № 4587/27.04.2022г. по гр.д. №
3414/2022г. на РС – Варна в частта, в която е оставено без уважение искането
му за приемане за съвместно разглеждане на предявен насрещен иск за делба.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че
първоинстанционният съд е оставил без разглеждане предявеният от него
насрещен иск, съответно не е постановил образуването му в отделно
производство, поради което и счита, че позоваването от съда на т.7 от ТР №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС е неправилно. Иска се отмяна на определението и
връщане на делото за произнасяне по същество на жалбата му.
В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор от насрещната стрА..
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирА. стрА. и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. РазгледА. по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
Производството пред ОС – Варна е образувано по подадена от Д. Ф.
частна жалба срещу определение на РС – Варна, с което първостепенният съд
е отказал да приеме за съвместно разглеждане в производството по гр.д. №
3414/2022г., образувано по иск с правно основание чл.49 СК, предявеният от
него насрещен иск за делба.
1
Въпросът относно обжалваемостта на този отказ е разрешен със
задължителните разяснения по т.7 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в
което е направено ясно разграничение между хипотезата на неприемане на
предявен насрещен иск, в която хипотеза актът на съда не подлежи на
обжалване и хипотезата на приет насрещен иск, производството по
отношение на който е прекратено при условията на чл.129, ал.3 ГПК. В
настоящия случай е налице именно първата хипотеза.
Доводите на настоящия жалбоподател, че се касае за отказ да бъде
разгледан насрещния му иск, което прегражда правото му на защита,
доколкото съдът не е постановил образуването на ново производство са
неоснователни. Неизпълнението на задължението от стрА. на съда да
постанови изпращането на насрещната искова молба за образуване в отделно
производство не е равнозначно на отказ от правосъдие, съответно на
прекратяване на производството по тази искова молба. Изрично в
определението си съдът му е указал, че може да го предяви като
самостоятелен иск, което с оглед характера на насрещния иск /делба/ не би
повлияло върху правото за неговото упражняване /правото за делба не се
погасява по давност/. Отделно от това посочения пропуск на
първоинстнанционния съд може да бъде отстранен по реда на чл.250 ГПК.
Ето защо като е приел, че подадената от жалбоподателя ДА.ил Ф.
частна жалба е недопустима и е оставил същата без разглеждане, ОС – Варна
е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2550/06.07.2022г. на ОС - Варна,
постановено по в.ч.гр.д. № 1439/2022г.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване /в
т.см. ТР № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2