Решение по дело №1644/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262267
Дата: 14 юли 2021 г. (в сила от 16 юни 2023 г.)
Съдия: Антония Светлинова
Дело: 20203110101644
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….........../14.07.2021 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА

                                                                   

при участието на секретаря Дияна Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1644 по описа на съда за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Предмет на разглеждане са следните обективно кумулативно съединени искове:

- предявени от Я.А. в.д.Ф., роден на *** г. във ****, с адрес: ****, срещу Л.В.В., ЕГН **********, гражданин на ****, с постоянен адрес:***, м-ст „****“ № 9, ****,  Р.Н.В., роден на *** г., гражданин на  ****, с адрес: с. ****, общ. ****, обл. Варна, м-ст „****“ № 9, ****, и А.П.К.-С., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.06.2012 г., обективиран в нотариален акт № 188, том 2, рег. № 8658, дело № 337/2012 г. на нотариус Ваня Георгиева с рег. № 549 на НК, поради персонална симулация по отношение на купувачите Л.В.В. и Р.Н.В., и за обявяване, че действителният купувач по договора е Я.А. в.д.Ф., както и

- предявен от Я.А. в.д.Ф., роден на *** г. във ****, с адрес: ****, срещу Л.В.В., ЕГН **********, гражданин на ****, с постоянен адрес:***, м-ст „****“ № 9, ПИ № ****, осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху недвижимия имот – предмет на договора за покупко-продажба от 25.06.2012, г. а именно: двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ****.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-****г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ по скица от 69 кв.м., находяща се в в с. ****, общ. ****, обл. Варна, местност „****“, изградена в поземлен имот с идентификатор № ****.

По твърдения в исковата молба, на 10.11.2006 г. ищецът Я.А. в.д.Ф. сключил граждански брак с М.Р. В., гражданин на ****, който впоследствие бил прекратен чрез развод със съдебно решение от 09.06.2017 г. През есента на 2011 г. ищецът решил да закупи лично за себе си имот в Република България, като по настояване на съпругата му към онзи момент се съгласил формално купувачи по сделката да бъдат нейните родители – ответниците Л.В.В. и Р.Н.В., тъй като така можели да получат по-лесно разрешение за пребиваване в страната. В изпълнение на намеренията си ищецът се свързал със своя позната – Д.В., която била брокер на недвижими имоти в *** и работела в сътрудничество с Д.В.Д., също брокер в гр. Варна, и на 25.06.2012 г. между Л.В.В. и Р.Н.В., като купувачи, действащи чрез пълномощника Д.В.Д., и А.П.К.-С., като продавач, бил сключен договор за покупко-продажба на двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. ****, общ. ****, обл. Варна, ПИ с идентификатор ****, при продажна цена от 130 000 евро. Цената била заплатена изцяло с лични средства на ищеца, които по негово искане били преведени директно по банкова сметка *** Л.В.В. и Р.Н.В. в **** от страна на Г.Р.Б. – управител на дружество във Великобритания, с което ищецът бил в търговски отношения. Впоследствие преведената сума от 175000 евро била прехвърлена по сметка на Р.Н.В. в „*****“ АД, от която сметка била заплатена и продажната цена на имота в полза на продавача по сделката.

На 08.05.2014 г. между вече бившите съпрузи Л.В.В. и Р.Н.В. бил сключен последващ договор за покупко-продажба, с който Р.Н.В. прехвърлил на Л.В.В. своята ½ ид.ч. от жилищната сграда за сумата от 7000 лв.

От закупуването на имота ищецът считал къщата за своя, като дори и след развода му с М. В. продължил да заплаща 300 евро месечно такса за поддръжка на имота по сметка на нейната майка Л.В.. Последният превод в размер на 620 евро бил извършен на 11.06.2019 г. След като разбрал, че е подведен, ищецът направил опити за извънсъдебно уреждане на отношенията с бившата му съпруга и нейните родители, но М. В. се опитвала да отложи това, уверявайки го, че майка й е направила завещание на имота в негова полза. На 01.07.2019 г. обаче го уведомила, че такова завещание няма да има. При посещение на имота на 07.07.2019 г. настоящата съпруга на ищеца и майка й не били допуснати до къщата от Л.В., която упражнявала фактическата власт върху вещта и понастоящем.

Ищецът счита договора за покупко-продажба на имота за нищожен като привиден вследствие на извършена персонална симулация, прикриващ действителната воля на страните купувач по сделката да бъде той, а не родителите на бившата му съпруга. За тази уговорка бил наясно и пълномощникът на привидните купувачи по сделката Д.Д., който подписал нарочно заявление, имащо характеристиките на обратно писмо.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените искове.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Д.Д., поддържа исковата претенция и формулираното искане по същество и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. В представена по делото писмена защита излага правни аргументи, съобразно събрания по делото доказателствен материал. Счита, че от представените писмени доказателства и свидетелските показания на ангажираните от него свидетели е доказана твърдяната персонална симулация и средствата за закупуване на имота са били лично негови, поради което той е станал едноличен собственик на имота по силата на прикритата сделка, по която е купувач.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата А.П.К.-С. депозира отговор на исковата молба, в който излага твърдения, че през 2011 г. обявила за продажба къщата й в с. ****, общ. ****, и през есента на същата година с нея се свързала Д.В., представила се като брокер на недвижими имоти в ***, и проявила интерес към имота. В началото на 2012 г. същата я уведомила, че намерила купувач за къщата, а именно ищеца Ян д.Ф., за който й обяснила, че бил женен за рускиня и имал желание да закупи къщата със собствени средства от негов бизнес в Англия. Ищецът, заедно със съпругата му, тяхното дете и родителите на съпругата му, извършили оглед на имота и го харесали. На огледа присъствал и г-н Д.Д., брокер на недвижими имоти в гр. Варна, който работел в сътрудничество с г-жа Д.В. и който бил пълномощник на купувачите по сделка. Брокерите били разяснили на ответницата, че Ян д.Ф. желае да направи услуга и да запише в нотариалния акт за продажбата имената на родителите на съпругата му, тъй като това щяло да им даде възможност да получат по-лесно разрешение за пребиваване в България.

В открито съдебно заседание ответницата А.К.-С. не се явява лично и не се представлява. Предварително депозира писмена молба, с която поддържа отговора.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л.В.В. депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. По твърдения в отговора, ищецът Ян д.Ф. и бившата му съпруга М. В. се установили да живеят в ***, а родителите на последната Л.В. и Р.В. живеели в ****, поради което през м. декември 2011 г. ищецът им предложил да закупят имот в страна от Европейския съюз, за да може да пътуват без визи и да се виждат по-често. След месец Ян и М. съобщили на ответниците, че намерили брокер и им възложили да разглеждат обяви за недвижими имоти в Република България и да си открият сметка, по която да им преведат пари за закупуването на избрания имот. Ответниците нямали желание да притежават такъв, нито имали намерение да напускат ****, където работели, но заради желанието и удобството на семейството на дъщеря им се съгласили. През м. март 2012 г. ответниците, заедно с ищеца и бившата му съпруга, пристигнали в България за оглед на няколко имота, като се спрели на процесния такъв и оставили задатък за същия. Подписали и пълномощно на Д.Д., който да ги представлява при сключването на сделката, след което се прибрали обратно в ****. В края на м. юни 2012 г. ответникът Р.В. превел на продавача уговорената продажна цена за имота от своя банкова сметка.

*** Л.В. упълномощила също така дъщеря й и ищеца да ползват банковата й сметка, по която впоследствие ищецът превеждал значителни суми под предлог, че не може да има повече от една банкова сметка ***, след което ползвал даденото му пълномощно, за да тегли преведените суми, а понякога и възлагал да ответницата да изтегли преведените от него средства и да му ги даде лично или на упълномощено от него лице.

През 2013 г. ответниците Л.В. и Р.В. се разделили и последният заминал да живее в ****, като след развода им през същата година Р.В. прехвърлил в полза на бившата му съпруга притежаваната от него ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот. Ответницата останала да живее сама в къщата и направила ремонт, за който похарчила спестяванията й от около 50 000 евро. Отношенията й със семейството на ищеца били хармонични, те я посещавали периодично в с. **** и й изпращали средства, с които да им се осигури комфорта, на който са свикнали. През 2017 г. дъщерята на ответниците и ищецът се развели и последният престанал да посещава процесния имот, а единствено изпращал пари за детето му, което продължавало да отсяда периодично в къщата заедно с неговата майка. След известно време се появила нова жена в живота на ищеца и той започнал да съжалява, че купил процесния имот за родителите на бившата му съпруга и да има претенции към него. През м. юни 2019 г. поискал ключове от къщата и ответницата му изпратила такива. На 07.07.2019 г. новата съпруга на ищеца и нейната майка дошли в с. **** и се опитали да влязат в къщата, но ответницата не ги пуснала, тъй като се държали неадекватно. Повикала и полиция, като дошлите на място служители им съставили предупредителен протокол и те напуснали имота. След този случай ищецът прекратил всякакви отношения с бившата му съпруга и общия им син.

Ответницата поддържа, че средствата за покупката на процесния имот са придобити в режим на СИО между ищеца и бившата му съпруга, както и че помежду им не е имало уговорка къщата само формално да бъде придобита на името на ответниците, а е била предназначена именно за тях, за да им бъдат осигурени спокойни старини.

По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответницата Л.В., чрез процесуалния й представител адв. Йонка Баирева, поддържа подадения отговор и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. Депозира и писмена защита, в която излага подробни правни аргументи. В същата поддържа, че по делото не е доказано общото желание на нея и на бившия й съпруг, от една страна, и на ищеца, от друга, да скрият кой е действителният приобретател по процесния продажбен договор, като знанието у продавача не е достатъчно, за да се направи положителен извод за наличието на персонална симулация. Отделно счита, че в случая по-скоро е налице косвено представителство, погрешно квалифицирано от ищеца като симулация. Намира за недопустими събраните свидетелските показания поради липсата на обратно писмо или друг документ, съставляващ начало на писмено доказателство. Не оспорва, че средствата за закупуване на имота да предоставени от ищеца, но намира това обстоятелство за ирелевантно по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р.Н.В. не е депозирал отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.

 

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че на 25.06.2012 г. е сключен процесният договор за покупко-продажба на двуетажна жилищна сграда, изградена в поземлен имот № 001169, находящ се в с. ****, общ. ****, обл. Варна, с продавач А.П.К.-С. и купувачи Л.В.В. и Р.Н.В., който договор е обективиран в нотариален акт № ****, **** г. на нотариус **** с рег. № *** на НК. От съдържанието на приложения нотариален акт (л. 9 от делото пред ВОС) е видно още, че при изповядване на сделката купувачите са били представлявани от общия им пълномощник Д.В.Д..

От представения нотариален акт № **** на нотариус **** с рег. № *** на НК (л. 11 от делото пред ВОС) се изяснява, че на следващия ден – 26.06.2012 г. между същия продавач и купувача „****“ ЕООД, чийто управител е Л.В.В., действаща чрез пълномощника ****, е сключен договор за покупко-продажба на поземления имот № 001169, в който е построена жилищната сграда.

Видно от съдържанието на приобщения нотариален акт № *****. на нотариус *** с рег. № *** на НК (л. 13 от делото пред ВОС), на 08.05.2014 г. Р.Н.В., в качеството му на продавач, действащ чрез пълномощника Д.В.Д., е прехвърлил в полза на вече бившата му съпруга и купувач Л.В.В. притежаваната от него ½ идеална част от жилищната сграда, придобита от прекратената СИО с развода помежду им.

Ангажирано от ищеца и е заявление без дата, подписано от Д.В.Д., в което се съдържа изявление на посоченото лице, че през м. март 2012 г. е било помолено от Д.В. да съдейства на Ян в.д.Ф. при покупка на къща в с. ****, собственост тогава на А.К.-С., която той бил харесал по снимки в *** за ваканционен имот. Според заявлението след като взел окончателно решение да закупи къщата и се договорил с продавача, Ян изявил желание имотът да бъде записан на името на Л. и Р.В., тъй като притежаването на имота щяло да им послужи като основание да получат пребиваване в Република България, и за целта заявителят Д. бил упълномощен да закупи къщата от името на Л. и Р.В., а Ян трябвало да преведе средствата за продажната цена по банкова сметка *** Л.В..

Страните не спорят, че към настоящия момент фактическата власт върху имота се упражнява от ответницата Л.В..

Безспорно е още, а се установява и от приобщените в заверен за вярност превод на български език документи - уведомление за вписване и съдебно решение (л. 19 и сл. от делото пред ВОС), че ищецът Я.А. в.д.Ф. и М. В., последната дъщеря на ответниците Л. и Р.В., са сключили граждански брак на 10.11.2006 г. в ****, който е прекратен чрез развод по взаимно съгласие със съдебно решение от 09.06.2017 г. на съд в ****, който развод е вписан в регистрите на Служба по гражданско състояние в ****на 23.06.2017 г.

От приложеното извлечение от фирмена сметка на Я.А. В.Д.Ф. ****БВ (л. 26 и сл. от делото пред ВОС) се изяснява, че в периода 01.02.2015 г. – 01.08.2019 г. от банковата сметка с посочения титуляр са превеждани ежемесечно суми в размер от по 300 евро по банкова сметка *** Л.В..

От представената електронна кореспонденция, водена между ищеца и Д.В. през м. януари 2012 г. (л. 86), се установява, че ищецът се е обърнал към посоченото лице по повод търсена от него къща в България за тъста и тъща му, като е заявил изискванията си за максимална цена, местонахождение, разположение и състояние на имота.

Приобщена е и представена от ищеца кореспонденция, водена между него и бившата му съпруга в периода 25.06.2019 г. – 01.07.2019 г. (л. 42 от делото пред ВОС), съдържанието на която не е оспорено.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на водените от страните свидетели (л. 108 и сл.).

От показанията на ангажирания от ищеца св. Д.В. (без дела и родство със страните) се изяснява, че същата е агент на недвижими имоти в ***, като има партньори в България. По нейни данни в края на 2011 г. – началото на 2012 г. с нея се е свързал ищецът с желание да инвестира спечелени от бизнеса му средства в недвижим имот в България. Той й обяснил, че възнамерява да „запише“ къщата на името на родителите на съпругата му, т.к. са руски граждани и живеят далеч, а така биха могли да получат разрешение за пребиваване в страна от ЕС. Свидетелката излага, че при тези уговорки тя предложила на ищеца оферти и той избрал няколко от предложените му имоти, след което го изпратила при колегата й в България – Д.Д., който да го заведе на огледи на място. Така ищецът се спрял на процесния имот и го купил на името на тъстовете си.

Ангажиран от ищеца е и св. Д.Д.. От неговите показания се потвърждава изложеното от първия свидетел. Установява се още, че на огледи в България ищецът е пристигнал заедно със съпругата му и нейните родители, както и че всички те видели закупената по-късно къща в с. ****, но ищецът, който имал намерение да инвестира в имота, я избрал, както и че той осигурил необходимите средства за продажната цена на имота. По данни на свидетеля ищецът искал да закупи къщата на името на тъстовете си, за да получат те разрешение за пребиваване в България. Поради това превел средствата по тяхна сметка в **** и след това сумата била прехвърлена по банкова сметка ***, разкрита на името на В., от която сметка била заплатена продажната цена на имота в полза на продавача. Свидетелят твърди, че участвал при сключването на сделката като пълномощник на Л. и Р.В. и заедно обсъждали посочения метод за плащане. Обяснява още, че поради забраната физически лица да купуват земя в България, поземленият имот, в който е построена къщата, бил закупен от специално учредено за целта търговско дружество.

Разпитана по инициатива на отв. Л. ****е нейната дъщеря М. В.. Същата излага, че заедно с бившия й съпруг (ищеца) решили да закупят на нейните родители къща в България, за да може да се преместят да живеят по-близо до тях и при по-благоприятни климатични условия. Така се свързали с Д.В. и харесали заедно с родителите й няколко имота, след което всички пристигнали в България на огледи и в крайна сметка се спрели на процесния имот. По дейни данни имотът бил избран от нея и майка й, а средствата за покупката били спечелени от бизнес сделка на бившия й съпруг с трето лице – англичанин. Свидетелката твърди, че до появата на новата съпруга на ищеца той не проявявал интерес към къщата, вкл. и към извършвания в нея ремонт, както и че дори след развода превеждал ежемесечно по 300 евро по сметка на майка й, предназначени за разходи по имота и общото им дете, което често гостувало там.

От свидетелските показания на втория воден от ответницата св. Светла С. (без дела и родство със страните) се установява, че тя живее в съседен на процесния имот в с. ****, както и че при гостуването й в къщата там присъствали Л.В., дъщеря й М. и бившия й съпруг, като в разговора помежду им разбрала, че последните помогнали на Л.В. да си купи къщата, за да могат по-често да се виждат.

 

 При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 108 ЗС за прогласяване нищожността на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот поради персонална симулация по отношение на купувачите и обявяване, че действителният купувач по прикритата сделка е ищецът, както и за осъждане на ответницата Л. ****да предаде на ищеца владението върху имота.

Персоналната симулация, на която се позовава ищцовата страна, не е изрично регламентирана като правна фигура. В съдебната практика се приема, че се касае до симулация в субектите (т.нар. „подставено лице“ или „сламен човек“), при която се цели да остане скрит за третите лица действителният приобретател по един договор, чрез извършването на следните три сделки: упълномощаване между скритата (действителна) страна и привидната такава (подставеното лице) за сключването на договора, въпросният (симулативен) договор между привидната страна и трето лице и действително желаният (прикрит) договор между скритата страна и това трето лице. Първите две сделки не обективират действителната воля на участниците, респ. са привидни и нищожни, на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД. Третата, прикрита сделка, която отразява реално търсените последици, е валидна, ако не страда от други пороци, и по агр. от чл. 17, ал. 1 ЗЗД именно приобретателят по нея става титуляр на прехвърляните права. Затова е необходимо знанието и съгласието на страните по тази прикрита сделка относно действителния носител на правата и симулираното участие на привидна страна. Последната може и да не знае, че идентичността й е ползвана и фигурира като страна по договора (т.нар. едностранна персонална симулация) или да знае, да е съгласна и да съдейства за осъществяване на привидността (двустранна персонална симулация). В този смисъл - решение № 34/23.03.2015 г. по гр.д. № 7201/2013 г. на ВКС, III г.о., решение № 79/26.06.2012 г. по гр.д. № 791/2012 г. по гр.д. № 791/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 247/04.02.2019 г. по гр.д. № 4288/2016 г. на ВКС, IV г.о. и др.

Безспорно по делото е, че процесният договор за покупко-продажба на недвижим имот е сключен между ответницата А.К.-С., действаща като продавач, и другите двама ответници Л. ****и Р.В., като купувачи. При наведените твърдения да е налице персонална симулация по отношение на последните и действителен (прикрит) купувач да е ищецът, изясненият по-горе смисъл на подставянето налага установяване на прикритото съглашение между продавача и ищеца, а не между продавача и привидните купувачи, каквито доводи застъпва процесуалният представител на отв. Л. ***. Доказването би могло да се извърши чрез обратно писмо – документ, в който е обективирано съдържанието на прикритата сделка, респ. представлява пълно доказателство за разкриване на твърдяната симулация, или чрез свидетелски показания, но последните са допустими само при условие, че по делото е налице т.нар. начало на писмено доказателство - документ, изходящ от другата страна или пък удостоверяващ нейни изявления пред държавен орган, от който може да се направи извод, че симулацията е вероятна (арг. от чл. 165, ал. 2 ГПК).

В случая не е представено обратно писмо, но вероятната привидност на договора следва от твърденията на продавача А.К.-С., наведени в депозирания по делото отговор на исковата молба, както и от съдържанието на представеното от ищеца заявление, подписано от лицето Д.Д., който е бил пълномощник на купувачите при сключване на процесния договор. Доколкото по делото не е оспорена нито автентичността на това заявление, нито пряката представителна власт на пълномощника, съдържащото се в документа негово изявление следва да бъде прието като такова на самата представлявана страна и начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК.

При така направения извод за допустимост на гласните доказателствени средства, по делото са разпитани водените от страните свидетели, като чрез събраните по инициатива на ищеца свидетелски показания вероятната от документите симулация е доказана напълно. Съдът кредитира изцяло тези показания, доколкото са конкретни, подробни, последователни и съответни на останалия доказателствен материал. Както св. Д. В., така и св. Д. Д. имат преки впечатления за изложените от тях обстоятелства и лично са възприели действителната воля на страните, като първият свидетел е участвал в преддоговорните им отношения, а вторият и в самото изповядване на сделката.  Според показанията им ищецът е искал да инвестира собствени средства в закупуването на имот в България и така се обърнал към св. В. за съдействие, като впоследствие избрал един от предложените му имоти, които посетил на място заедно със св. Д.. И двамата свидетели са категорични също, че желанието на ищеца било родителите на съпругата му да фигурират като формални купувачи по сделката, за да придобият по-лесно разрешение за пребиваване в страна от ЕС, и тази негова воля е манифестирана изрично пред свидетелите още в преддоговорния процес. Посочените като установени от разпитаните лица обстоятелства се потвърждават и от другите данни по делото, вкл. водената между ищеца и св. В. електронна кореспонденция, както и от безспорния между страните начин на заплащане на продажната цена на имота и със средства от бизнес отношения на ищеца. Потвърждават се също и от последващо сключването на договора поведение на ищеца, изразяващо се в поемане на необходимите разноски за поддържане на къщата, присъщо на действителния собственик на вещта. Съдът не споделя възраженията на ответницата, че тези суми са били предназначени за детето му, което продължавало да отсяда периодично в къщата заедно с неговата майка. Същите не са подкрепени от убедителни доказателства, а отделно са лишени и от житейска логика, тъй като плащанията са извършвани по сметка на бабата на детето (а не на майката), както и понеже тези преводи не са преустановени дори след развода на родителите.

Така установените факти не се опровергават и от показанията на водените от ответницата Л. В. свидетели. Нейната дъщеря М. В. не отрича, че инициативата за закупуване на имота е била на ищеца, че изборът е направен с посредничеството на Д. В. и Д. Д., че средствата за продажната цена са били осигурени от вземане на ищеца към трето лице, както и че ищецът е превеждал на майка й по 300 евро месечно, предназначени за разходи по имота, вкл. и след развода им. Нейните свидетелски показания в частта, съдържаща твърдения за предоставяне на средствата за закупуване на имота от ищеца на нейните родители с дарствено намерение, съдът преценява като недостоверни, при условията на чл. 172 ГПК, предвид роднинската връзка на свидетелката с ангажиралата я страна и пряката й заинтересованост от изхода на делото. Освен това тези показания се разколебават от извънсъдебните изявления на самата свидетелка във водената с ищеца кореспонденция в периода 25.06.2019 г. – 01.07.2019 г., в която тя споделя намерението на майка й да завещае имота в негова полза, потвърждава, че майка й му е изпратила ключ от къщата (по твърдения в отговора през същия м. юни 2019 г.), изразява недоволството си от желанието на ищеца този ключ да бъде ползван от новата му съпруга, която да отседне в имота, въпреки предварителната им уговорка „други хора да не идват“ там без него, и при проявената от ищеца настоятелност за това му заявява, че „няма да има завещание“ и „може да забрави за къщата в България“. Тези изявления не биха имали смисъл, в случай че майката на свидетелката е действителният купувач и реален собственик на къщата, което налага логичният извод в обратна насока. Нещо повече – знанието и съгласието на ответниците, имащи качеството на привидни купувачи по договора, е ирелевантно за персоналното им подставяне, щом е налице воля за симулирането между продавача и прикрития зад тяхната идентичност действителен купувач (ищец).

 Показанията на втория ангажиран от ответницата свидетел Св. С. също нямат отношение към привидността, тъй като в тях се съдържат данни само относно безспорните по делото обстоятелства, че в къщата живее ответницата Л.В., както и че ищецът и бившата му съпруга са й помогнали за закупуването на имота.

При съвкупната преценка на посочените доказателства и при направеното от продавача признание, че действителният негов контрагент по процесния продажбен договор е ищецът, а не отразените формално в договора купувачи, съдът намира доказването на персоналната симулация за успешно проведено. Поради това и с оглед липсата на данни за наличието на самостоятелен порок, от който да страда прикритата сделка, предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени, като се прогласи нищожността на процесния привиден договор и се обяви за действителна прикритата сделка, по която купувач е ищецът.

По делото няма спор, а се установява и от обсъдените писмени и гласни доказателствени средства, вкл. тези на ангажираната от ответницата св. М. В., че продажната цена на имота е заплатена изцяло с лични средства на ищеца-купувач, придобити от него по силата на търговско правоотношение с трето лице. Дадената от свидетелката квалификация на средствата като „семейни“ не обвързва съда, нито разколебава техния източник, релевантен за правилното им определяне. Затова и при доказания произход на средствата от търговска дейност на ищеца, съдът намира възражението за пълна трансформация на лично имуществено за основателно и приема, че ищецът Я.А. в.д.Ф. е станал едноличен собственик на процесния имот по силата на прикрития договор за покупко-продажба, въпреки че сделката е сключена по време на брака му с М. В..

Следователно е доказано придобитото от ищеца еднолично право на собственост върху имота – предмет на кумулативно съединения вещен иск по чл. 108 ГПК и на посоченото основание. Претенцията за ревандикиране на цялата вещ е насочена срещу надлежна страна – ответницата Л. В., която безспорно владее имота и формално се легитимира като единствен негов собственик въз основа на симулативния продажбен договор, по който тя и бившият й съпруг са привидни купувачи, и следващото прекратяването на брака им прехвърляне на притежаваната от вече бившия й съпруг ½ ид.ч. от имота. От изложените по-горе съображения за привидност на сделката, от която ответницата и нейния праводател (бивш съпруг) черпят правата си по отношение на вещта, упражняваната от нея фактическа власт е лишена от правно основание и имотът подлежи на връщане на правоимащия действителен собственик, какъвто се явява ищецът. Следователно и този иск следва да бъде изцяло уважен.

 

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 919,56 лв., от които 242,96 лв. за дължимата държавна такса (по 1% от данъчната оценка на имота за всеки от трите кумулативно съединени иска), 32 лв. за преписи от документи, 16,20 лв. за вписване на исковата молба, 10 лв. за 2 бр. съдебни удостоверения, 573,40 лв. за разноски за преводач от нидерландски и английски език, както и 45 лв. за разноски по обезпечителното производство (40 лв. за държавна такса и 5 лв. за издаване на обезпечителна заповед). Останалите направени разходи (за налагане на обезпечителната мярка, издаване на скица и данъчна оценка), посочени в списъка, не представляват подлежащи на възстановяване по реда на чл. 78 ГПК разноски, а надвнесената държавна такса подлежи на връщане по реда на чл. 4б ЗДТ.

Доколкото ответницата А.К.-С. признава предявените срещу нея облигационни искове, по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК същата не носи отговорност за разноски. Дължимата в полза на ищеца сума следва да бъде разпределена между останалите ответници и съобразно броя на уважените срещу всеки от тях искови претенции, при което в тежест на ответницата Л.В. бъде възложената сумата от 613,04 лв., а на Р.В. – 306, 52 лв.

С оглед изхода на делото, разноски на ответната страна не се следват.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за покупко-продажба от 25.06.2012 г., обективиран в нотариален акт № *****. на нотариус ***** с рег. № *** на НК, с който продавачът А.П.К.-С., ЕГН **********, с адрес: ***, продава на купувачите Л.В.В., ЕГН **********, гражданин на ****, с постоянен адрес:***, м-ст „****“ № 9, ****, и Р.Н.В., роден на *** г., гражданин на  ****, с адрес: с. ****, общ. ****, обл. Варна, м-ст „****“ № ** ****, следния недвижим имот, а именно: двуетажна жилищна сграда с идентификатор № **** по Кадастралната карта и Кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-****г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в с. ****, общ. ****, обл. Варна, местност „****“, със застроена площ по скица от 69 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор № ****, КАТО ПРИВИДЕН поради персонална симулация по отношение на купувачите Л.В.В. и Р.Н.В., по предявения иск от Я.А. в.д.Ф., гражданин на Кралство ****, роден на *** г. във ****, с адрес: ****, срещу А.П.К.-С., Л.В.В. и Р.Н.В., на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД.

 

ОБЯВЯВА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН ПРИКРИТИЯ ДОГОВОР за покупко-продажба от  25.06.2012 г. по нотариален акт № **** на нотариус **** с рег. № **** на НК, с който продавачът А.П.К.-С., ЕГН **********, с адрес: ***, продава на прикрития купувач Я.А. в.д.Ф., гражданин на Кралство ****, роден на *** г. във ****, с адрес: ****, следния недвижим имот, а именно: двуетажна жилищна сграда с идентификатор № **** по Кадастралната карта и Кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-****г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в с. ****, общ. ****, обл. Варна, местност „****“, със застроена площ по скица от 69 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор № ****, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД.

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Я.А. в.д.Ф., гражданин на Кралство ***, роден на *** г. във ****, с адрес: ****, и ответницата Л.В.В., ЕГН **********, гражданин на ****, с постоянен адрес:***, м-ст „****“ № **, ****, ЧЕ ИЩЕЦЪТ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно: двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ****.1 по Кадастралната карта и Кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-****г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в с. ****, общ. ****, обл. Варна, местност „****“, със застроена площ по скица от 69 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор № ****, и ОСЪЖДА ответницата Л.В.В. да предаде на ищеца Я.А. в.д.Ф. владението върху посочения недвижим имот, на основание чл. 108 ЗС.

 

ОСЪЖДА Л.В.В., ЕГН **********, гражданин на ****, с постоянен адрес:***, м-ст „****“ № 9, ****, да заплати на Я.А. в.д.Ф., гражданин на Кралство Нидерландия, роден на *** г. във ****, с адрес: ****, сумата от 613,04 лв. (шестстотин и тринадесет лева и четири стотинки) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Р.Н.В., роден на *** г., гражданин на  ****, с адрес: с. ****, общ. ****, обл. Варна, м-ст „****“ № **, ****, да заплати на Я.А. в.д.Ф., гражданин на Кралство ***, роден на *** г. във ****, с адрес: ****, сумата от 306,52 лв. (триста и шест лева и петдесет и две стотинки) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

                                                                      

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: