Решение по дело №275/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

Образувано е по жалба, подадена от А. Н. Л.-Х. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ет. 6, ап. 23 и Н. А. Н. с [ЕГН], адрес [населено място], общ. Павликени, [улица], срещу Решение № 1040-04-16/ 13.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Л.-Х. и Н. Н., срещу Разпореждане № РО-5-04-01837694/ 29.01.2025 г. на оправомощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, на посочените лица е разпоредено да внесат сума по Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01775403/ 27.12.2024 г., в размер на 1 603,39 лева. Жалбоподателите твърдят незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, поради постановяването им при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Посочват, че разпореждането на оправомощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО не съдържа фактически и правни основания за събиране на посочените в него суми. Изтъкват, че като единствено основание е посочен ревизионен акт за начет, в който са налице констатации за причинени щети на ДОО от отменен акт на медицинската експертиза, но по никакъв начин не е доказана вина на членовете на ТЕЛК. Предвид това считат, че отговорността им е ангажирана без правно основание. С тези доводи, развити в жалбата, в хода на устните състезания и по-подробно в представена писмена защита от пълномощника им по делото, оспорващите искат от съда да отменени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него разпореждане на оправомощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в същото териториално поделение. Претендират присъждане на направените разноски, съобразно представени договори за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ – гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото гл. юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по съображения, подробно изложени в хода на устните състезания и в представени по делото писмени бележки. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, заплатени от жалбоподателите.

 

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. тези от административната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Експертно решение № 90221/ 08.02.2023 г. от заседание № 28 от същата дата на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД в състав: председател д-р А. Л.-Х. и членове д-р Н. Н. и д-р Р. Р., на М. А. И. е определена оценка на работоспособността 95,00 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване, без чужда помощ, дата на инвалидизиране 12.12.2018 г., срок на определения процент ТНР – три години /до 01.07.2025 година/. Експертното решение на ТЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ - Велико Търново и е отменено с ЕР № 90398/ 28.04.2023 г. от заседание № 28 от същата дата, издадено от НЕЛК - специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, като преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. При новото освидетелстване с ЕР № 90107/ 28.06.2023 г. от заседание № 59 на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД /друг състав/, на М. А. И. е определена оценка на работоспособността 58 % ТНР по причини общо заболяване, без чужда помощ, дата на инвалидизиране 12.12.2018 г., срок на определения процент ТНР – три години /до 01.06.2026 г./. Посоченото експертно решение на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД е обжалвано от председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ - Велико Търново и е отменено с ЕР № 92225/ 30.11.2023 г. от заседание № 145 от същата дата, издадено от НЕЛК - специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ, като преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. При новото освидетелстване с ЕР № 90615/ 09.05.2024 г. от заседание № 88 на ТЕЛК към „МБАЛ „Д-р Димитър Павлович “ ЕООД – [населено място], на М. А. И. е определена оценка на работоспособността 58 % ТНР по причини общо заболяване, без чужда помощ, дата на инвалидизиране 12.12.2018 г., срок на определения процент ТНР – една година /до 01.05.2025 г./. Посоченото експертно решение на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД е било потвърдено с Решение № 3190 от заседание №022 от 05.06.2024г. на МК при ТП на НОИ - Велико Търново. Според направената заверка от РЗИ, същото е влязло в сила на 14.06.2024 година.

От наличните в административната преписка доказателства се установява и между страните не се спори, че М. А. И. е получавала лична социална пенсия за инвалидност, отпусната от 21.12.2018 г. до 01.06.2022 г., който срок е удължен до 31.12.2022 г. на основание § 20а, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ПЗР на ЗМДВИП/. С разпореждане [номер] от 22.03.2023г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, на И. е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност, считано от 02.06.2022 г. до 01.07.2025 година. Пенсията е определена в минимален размер на основание чл. 98, ал. 7 от КСО и чл. 30, ал. 3 от НПОС. Пенсията на И. е спряна с разпореждане [номер]-04-2917#1/ 02.06.2023 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“, считано от 22.05.2023 г., поради отмяната на ЕР № 90221/ 08.02.2023 г. на ТЕЛК. Впоследствие с разпореждане [номер]-04-4064#1/ 26.06.2024 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО личната социална пенсия за инвалидност на лицето е прекратена, считано от 02.06.2022 г. – денят, следващ определения срок, до който И. е имала право на пенсия. Няма данни посочените разпореждания на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, да са били обжалвани от М. И.. Съгласно съдържащите се в административната преписка сметка за надвзета пенсия по вина на ТЕЛК, размерът на изплатените пенсии на М. И. за периода 01.01.2023 г. - 31.05.2023 г. е общо 1 305,00 лв. – главница, и начислена лихва по реда на чл. 113, ал. 1 от КСО в размер на 207,45 лв. към дата 26.06.2024 година.

Производството по издаването на процесното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново е започнало въз основа на Заповед № ЗР-5-04-01724299/ 21.10.2024 г. на лице, изпълняващо функциите на ръководител на ТП на НОИ – Велико Търново. Със същата е възложено извършването на частична ревизия по разходите на ДОО на А. Н. Л.-Х. и Н. А. Н., във връзка с отменени актове на медицинската експертиза. Определени са срок за извършване на ревизията, времеви обхват на същата /01.01.2023 г. – 31.05.2023 г./ и контролен орган, който да я извърши. В хода на ревизията са били приобщени коментираните по-горе експертни решения на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, НЕЛК и ТЕЛК към „МБАЛ „Д-р Димитър Павлович “ ЕООД – [населено място], решения на медицинската комисия при ТП на НОИ - Велико Търново и жалби до НЕЛК, разпореждания на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, справки от регистри на НОИ. От началника на отдел „КПК“ при ТП на НОИ – Велико Търново е изготвено Становище вътр.: № 1056-04-447#2/ 03.10.2024 година. Ревизията е приключила с издаването на Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01775403/ 27.12.2024 г. - от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново. Със същия на основание чл. 110, ал. 1 от КСО, са определени като подлежащи на възстановяване от ревизираните лица, солидарно, сумите 1 305,00 лв. – неправомерно изплатени пенсии за инвалидност и 298,39 лв. – лихви за забава към датата на издаване на ревизионния акт. Към ревизионният акт е изготвен анализ, в който подробно са изложени фактите по развилите се процедури по издаването и отмяната на ЕР № 90221/ 08.02.2023 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, отпускането, спирането и прекратяването въз основа на същото, на пенсия за инвалидност на М. И.. Изложени са и съображенията на контролния орган относно допуснати нарушения на нормативните разпоредби при издаването на посоченото експертно решение.

Ревизионният акт е връчен на адресатите му на 31.12.2024 г. и на 03.01.2025 г. /л. 32 и л. 33 от делото/, същите, чрез пълномощник, са подали възражение на основание чл.110, ал. 2 от КСО. След представяне от ст. инспектор по осигуряването на мотивирано заключение за неоснователност на възражението, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, е издадено Разпореждане № РО-5-04-01837694/ 29.01.2025 г. за внасяне от А. Л.-Х. и Н. Н., на сумите по ревизионния акт за начет /общо 1 603,39 лева/. Разпореждането е връчено на лицата, чрез пълномощника им, на дата 12.02.2025 г. /л. 19 - гръб от преписката/, обжалвано е по реда на чл. 117 от АПК, като с Решение № 1040-04-16/ 13.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, жалбата срещу него е била отхвърлена. Решението е връчено на лицата, чрез пълномощника им, на дата 26.03.2025 г. /л. 10 от преписката/. Жалбата срещу него пред АСВТ е подадена чрез административния орган на 26.03.2025 г., съгласно входящия номер на ответната администрация.

В хода на съдебното производство от ответника е представена административната преписка, изпратена с Писмо вх. № 1444/ 31.03.2025 г. от ТП на НОИ – Велико Търново.

На основание чл. 192 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, от трето неучастващо лице - РЗИ-Велико Търново с писмо вх. № 1562/ 07.04.2025 г. са представени документи, съхранявани в Регионалната картотека на Медицинската експертиза при РЗИ Велико Търново, приложени в Медицинското експертно досие на лицето М. А. И..

 

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от правоимащи лица, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

При издаването на основание чл. 110, ал. 1 и ал. 3 от КСО, на Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01775403/ 27.12.2024 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново и Разпореждане № РО-5-04-01837694/ 29.01.2025 г. на оправомощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в същото териториално поделение на НОИ, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Касае се за извънпланова частична ревизия по смисъла на чл. 7, ал. 3 от Инструкция № 1/ 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт /по-нататък Инструкция № 1 от 2015 г./, издадена от управителя на НОИ, при упражняване на правомощията, делегирани с чл. 108, ал. 3 от КСО. Ревизията е започнала след надлежно възлагане със Заповед № ЗР-5-04-01724299/ 21.10.2024 г. на лице, изпълняващо функциите на ръководител на ТП на НОИ – Велико Търново. Ревизионният акт е издаден от контролен орган в териториалното поделение, в пределите на компетентността, вменена му от чл. 110, ал. 1 от КСО и посочената по-горе заповед за възлагане на ревизия. В хода на производството са спазени приложимите предвид спецификата на ревизията, разпоредби на чл. 11 – чл. 14, вр. с чл. 21 от Инструкция № 1/ 2015 г. на управителя на НОИ, като са събрани/проверени относими към предмета й доказателства по чл. 17, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от същата инструкция. Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01775403/ 27.12.2024 г. отговаря на формалните изисквания по чл. 23, ал. 1 от Инструкция № 1/ 2015 г. на управителя на НОИ и към него са изготвени приложенията по алинея втора на същата норма. Същият е издаден в срока, определен със заповедта за възлагане и с него са определени задължения за периода и на лицата, на които е възложена ревизията. Чрез връчването му и предоставяне на екземпляр от същия, жалбоподателите са надлежно уведомени за установените при ревизията обстоятелства. Разпореждане № РО-5-04-01837694/ 29.01.2025 г. на оправомощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ е издадено при спазване на процедурата, установена в чл. 110, ал. 2 – ал. 3 от КСО и чл. 26 от Инструкция № 1/ 2015 г. на управителя на НОИ. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите за липса на мотиви в РА и в разпореждането под форма на изложение на фактическите и правни основания за издаването им. Всъщност и в двата акта се съдържа посочване на нормативните основания за тяхното издаване, както и на част от фактическите такива. Видно от разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО, актовете за начет не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност. В чл. 23, ал. 1 от Инструкция № 1/ 2015 г. е определено съдържанието на тези актове, а в чл. 23, ал. 2, т. 2 от инструкцията, като задължително приложение към РА е посочен анализ към същия. Именно този анализ /неразделна част от акта, със съдържание определено в чл. 23, ал. 4 от инструкцията/, съставлява мотиви на РА, а заедно с мотивираното заключение на контролния орган /чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от инструкцията/, изпълняват функциите и на мотиви за издаването на разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО. Такава конструкция е допустима, предвид константно възприетото в съдебната практика становище, че мотивите на административния орган може да се съдържат в друг документ, намиращ се в административната преписка - ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС на РБ. В конкретния случай както анализът към РА, така и мотивираното заключение, изготвено във връзка с възражението срещу него, съдържат подробно изложение на фактическите и правните основания за определяне на процесните задължения. В анализа и мотивираното заключение е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 62 и Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, като за виновни са приети действията на лекарите, членове на ТЕЛК. Поради това следва да се приеме, че Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01775403/ 27.12.2024 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново и Разпореждане № РО-5-04-01837694/ 29.01.2025 г. на оправомощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, съдържат мотиви за издаването им, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – [населено място] е издадено от оправомощено за това лице в пределите на материалната му компетентност, определена с чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е изготвено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 117, ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

 

Съдът намира, че обжалваният административен е издаден в съответствие и с материалноправните разпоредби на закона.

На практика по делото не е налице спор относно фактите, установени в хода на административното производство. Спорният въпрос се свежда до това дали жалбоподателите дължат възстановяване по реда на чл. 110, ал. 3 от КСО на вредите причинени на бюджета на ДОО, след като експертното решение, издадено от тях в качеството им на членове на ТЕЛК, въз основа на което на М. А. И. е била отпусната лична пенсия за инвалидност, е отменено от НЕЛК и впоследствие е определен друг процент на намалена ТНР, при който на освидетелстваното лице не се следва пенсия за инвалидност.

Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане /чл. 45 от ЗЗД/ и приложение по отношение на нея намират постулатите на този институт по ЗЗД. Касае се за обективна /безвиновна/ отговорност, възникваща по силата на изрична правна норма на специалния закон и намираща приложение само в осигурителните правоотношения. Необходимият и достатъчен фактически състав за реализирането й изисква доказването на следните елементи: 1. отменен акт на медицинската експертиза; 2. реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания за временна/трайна неработоспособност; 3. пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. Във връзка с горното и на основание чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно. Тоест при доказване на изброените по-горе предпоставки е налице основание, лицата издали отменения акт на медицинската експертиза /в случая двама от лекарите от състава на ТЕЛК към МБАЛ – Павликени, като за третия лекар са налице данни, че е починал/, да понесат солидарно имуществена отговорност. Както се посочи, същата е установена по силата на специален закон и за възникването й е без значение, че физическите лица са действали като членове на колективен експертен орган с определени административни правомощия.

В конкретният случай доказателствата по делото установяват отмяната от НЕЛК на издаденото от оспорващите лица ЕР № 90221/ 08.02.2023 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, но в жалбата и в хода на производството се навеждат доводи, че тази отмяна не се дължи на нарушаване на нормативните разпоредби при издаването на решението, каквото е изискването за реализиране на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Съдът намира тези възражения за неоснователни.

Действително съгласно константно възприетото в съдебната практика разбиране, коментираната отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО възниква единствено при отмяна на актове на медицинската експертиза, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им, като е необходимо установяването във всеки конкретен случай на това обстоятелство. Това тълкуване съответства както на буквалния прочит на последно цитираната норма, така и на обстоятелството, че актовете на МЕ освен белезите на административен акт, имат и характеристиките на експертиза/оценка на здравословното състояние на конкретно лице. Ето защо се приема, че субективната преценка, извършвана в рамките на определените медицински знания и/или в зависимост от професионалната подготовка на членовете на ТЕЛК, може да бъде различна от професионалната преценка на НЕЛК, която инстанционно контролира правилността на професионалните изводи и може да ги променя, без да са налице нарушения на нормативни разпоредби по издаването на решението.

Също така безпротиворечиво съдебната практика е възприела, че в качеството на професионална оценка на ТНР, решенията на ТЕЛК/НЕЛК следва да се базират на преглед и оценка на медицинската документация и на всички относими за здравословното му състояние доказателства и обстоятелства за формиране на извода за ТНР, в съответствие с изискванията на чл. 62 и чл. 63 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Съответно се приема, че постановяването на решението на ТЕЛК без съобразяване данните от относимата и задължителна медицинска документация или при липсата на такава, достигане до изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на ТНР, както и неспазването на административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на ЕР, се определят като нарушения на нормативни разпоредби по издаването на решението. Такива по вида си действия на членовете на колективния експертен орган при издаването на отменено впоследствие ЕР, обосновават отговорността им по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Същевременно тези действия следва да бъдат точно установени и посочени от контролните органи, за да се гарантира възможността членовете на ТЕЛК/НЕЛК да организират защитата си в производството по реализиране на имуществената им отговорност.

Както се посочи, в случая отговорността на жалбоподателите е ангажирана за издаването на едно експертно решение. При отмяната на ЕР № 90221/ 08.02.2023 г., с което е определена 95 % ТНР на М. А. И., в Експертно решение № 90398/ 28.04.2023 г. на НЕЛК /л. 113 – л. 114/, са направени следните забележки по отношение и на четирите процесни отправни точки:

На първо място, по отношение на дадената оценка в ЕР на ТЕЛК по ч. 4, р. 5, т. 2, вр. с ч. 4, р. 6 /от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, бел. моя/ – 40 % е прието, че така определеният процент не е достатъчно мотивиран, както в диагностичен, така и във функционален аспект. Посочено е, че в ЕР на ТЕЛК е приета надкамерна тахикардия /НТ/ без ЕКГ обективизация на пристъпи от ектопичен ритъм, като физическият капацитет и коронарен резерв не могат да бъдат уточнени предвид неинформативното ниво на натоварване.

По отношение на дадената оценка в ЕР на ТЕЛК по ч. 7, т. 3.3 – 75 % е прието, че същата е крайно необоснована, тъй като Диагнозата „Световъртеж от централен произход“ не е доказана нито клинично, нито параклинично. Отбелязано е, че в приложените документи е коментирана Д. Д с психогенна и периферна генеза, което не е уточнено.

Оценката по ч. 7, т. 15.2 – 30 % също е приета за необоснована, тъй като в МЕД на лицето липсват документи, доказващи хронично-персистираща радикулопатия, като е изтъкнато, че оценката е извършена единствено на невролог. преглед и ЕМГ от м. 06.2022 година.

Оценката по ч. 9, р. 2, т.2.2 – 30 % е приета за немотивирана, като е посочено, че са налице противоречиви данни относно функцията на щитовидната жлеза, не са доказани усложнения или резистентност към провежданото лечение /независимо дали е за хипо или хипер функция/.

На основание чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ НЕЛК е отменила решението на ТЕЛК и е върнала за ново освидетелстване, като се съобразят посочените пропуски.

 

Така изложените мотиви в ЕР на НЕЛК установяват нарушение на изискванията на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от НМЕ, в отонсимите им редакции. Налага се извода, че членовете на ТЕЛК към МБАЛ „Павликени“ ЕООД - [населено място] не са оценили правилно вида и степента на заболяванията въз основа на наличните документи в медицинските досиета на освидетелстваното лице, както и не са изискали актуални изследвания, които да обосноват процент ТНР, съответстващ на обективното му състояние. Горепосочените процесуални нарушения водят до извода, че не са налице различни изводи на отделните медицински състави, а са констатирани непълноти в представената медицинска документация, която членовете на ТЕЛК са игнорирали, като по този начин не са спазили правилата на медицинската логика за определяне на процент ТНР.

Посочените изводи на съда от фактическа страна не се променят от представените в хода на съдебното дирене писмени доказателства – медицински документи. Съдът не може в настоящото производство да извършва преценка на констатациите, дадени в ЕР на НЕЛК и да подлага под съмнение направената оценка на работоспособността, респ. да приема други критерии и да обосновава други отправни точки за оценка на ТНР. Експертното решение на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД е отменено с акт на горестоящия орган, който не е обжалван и е придобил стабилитет, заради допуснати от ТЕЛК нарушения или несъбрани своевременно данни за действителното здравословно състояние на лицето към момента на освидетелстването му. Поради това въпросите дали освидетелстваното лице наистина е страдало от всички посочени в ЕР заболявания и то в степен обосноваваща съответната определена от ТЕЛК неработоспособност, не могат да бъдат преразгледани в настоящото производство.

Изложеното обосновава извод, че членовете на ТЕЛК са постановили решението си в разрез с правилата на медицинската логика при определяне на съответната отправна точка и в разрез с нормативно заложените критерии за това, поради което законосъобразно е била реализирана отговорността им по реда на чл. 110 КСО. Отмененото експертно решение е издадено в нарушение на нормативни разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и ПУОРОМЕРКМЕ, при което е налице първата от коментираните по-горе предпоставки за реализиране на отговорността на жалбоподателите по чл. 110, ал. 1 от КСО.

Видно от представената с административната преписка справка за неправилно получена пенсия, както и от ревизионния акт за начет, и от разпорежданията на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново, въз основа на отмененото в частта му на определения процент ТНР решение на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, на лицето М. А. И. е била отпусната и изплащана лична пенсия за инвалидност. От жалбоподателите не е оспорен размера на извършените периодични плащания към инвалидизираното лице, общият размер на тези плащания, както и начислените лихви.

При това положение, следва да се приеме, че е доказана и втората предпоставка за ангажиране имуществената им отговорност като членове на ТЕЛК - реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания за трайна неработоспособност.

Безспорно налице е и третата предпоставка – наличие на причинно-следствена връзка между отмененото поради нарушаване на нормативните разпоредби ЕР на ТЕЛК и настъпилата щета на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи. Отмененото незаконосъобразно решение на ТЕЛК е било законово основание за изплащане на социалната пенсия за инвалидност, според определения процент на трайно намалена работоспособност и степен на увреждане, които средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи, което се явява щета за ДОО.

 

Предвид така изложеното съдът намира, че в разглеждания случай е осъществен съставът на чл. 110, ал. 1 от КСО и са налице условия за ангажиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, издали ЕР № 90221/ 08.02.2023 г. на същата ТЕЛК. В развилото се административно производство по ангажирането на тази отговорност не са допуснати нарушения, съставляващи пороци по чл. 146, т. 1, т. 2, т. 3 или точка 5 от АПК. Съответно на това обжалваното решение на ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № РО-5-04-01837694/ 29.01.2025 г. на оправомощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

 

При този изход на спора, разноски на жалбоподателите не следва да бъдат присъждани. При своевременно заявеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателите следва да заплатят на администрацията, в чиято структура е ответният административен орган, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв., определен съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата на А. Н. Л.-Х. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ет. 6, ап. 23 и Н. А. Н. с [ЕГН], адрес [населено място], общ. Павликени, [улица], срещу Решение № 1040-04-16/ 13.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново.

 

Осъжда А. Н. Л.-Х. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], ет. 6, ап. 23 и Н. А. Н. с [ЕГН], адрес [населено място], общ. Павликени, [улица], да заплатят на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново, разноски по делото в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.