№ 12986
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря В. С. Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110135830 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от М. Г. М.,ЕГН
**********,от [населено място],[жк] [жилищен адрес],с пълномощник адв.К.
Б.,с адрес [населено място],[улица],ет.1,против [фирма-О],ЕИК [ЕИК],със
седалище и адрес на управление [населено място],[улица],ет.2 и
3,представлявано от В. Т.,с искане да бъде постановено решение,с което да
бъде признато за установено,че ищцата не дължи сумата от 548,43
лева,начислена за периода 02.06.2017 г. до 05.03.2019 г. за клиентски №
[номер].
В исковата молба се твърди,че по твърдения на ответника партида за
клиентски № [номер] е открита на името на ищцата М. и за процесния период
е начислена сума за вода и ВиК услуги в размер от 548,43 лева. Ищцата М.
оспорва дължимостта на паричната сума като твърди,че между страните не
съществува договорно правоотношение – сочи се,че ищцата не е нито
собственик,нито носител на вещно право на ползване върху недвижимия
имот,твърди се,че претендираната парична сума не съответства на реално
отчетено количество вода и предоставени ВиК услуги,формулирано е
възражение за настъпила погасителна давност. Ищцата моли съда да уважи
исковата претенция.
Ответникът в депозирания писмен отговор признава исковата
претенция по основание и по размер,твърди,че са налице предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска и излага аргументи,че не
отговаря за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
1
Според справка извлечение за задълженията за абонатен № [номер]
задъленията по фактури,издадени в периода 02.06.2017 г. до 05.03.2019 г.
възлизат на 548,43 лева.
С писмо от 24.09.2021 г. уведомява М. М. за размера на задълженията за
периода 12.07.2012 г. до 02.09.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед твърденията на ищцата,че не дължи паричната сума,както и при
съобразяване,че паричната сума не е заплатена,съдът приема,че съществува
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,т.е. ищцовата страна
оспорва вземане и отрича неговата дължимост,доказателствената тежест е
възложена на ответника,който следва да проведе доказване,че разполага с
вземането. В настоящия случай ищцата М. оспорва парични суми,начислени
за вода и ВиК услуги,което означава,че ответното дружество следва да
проведе доказване,че между страните съществува договорно правоотношение
и ищцата като потребител е задължена да заплати цената на доставена вода и
предоставени ВиК услуги. Легалната дефиниция на понятието потребител на
вода и ВиК услуги е регламентирана съгласно § 1,т.2 от Допълнителните
разпоредби на ЗРВКУ и предвижда,че потребител е собственикът или
ползвателят на имот,до който е доставяна вода. За да бъде възприето,че
между страните съществува договорно правоотношение,необходимо е да бъде
доказано при условията на пълно доказване,че лицето има качеството
потребител. В хода на производството ответното дружество не ангажира
доказателства,че ищцата М. е собственик или носител на вещно право на
ползване,което означава,че предявеният отрицателен установителен иск
подлежи на уважаване. В тази насока следва да бъде отчетено и
обстоятелството,че ответникът в депозирания писмен отговор признава
исковата претенция по отрицателния установителен иск.
Развитите съображения мотивираха съда да счете,че искът подлежи
изцяло на уважаване.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
отношение на [фирма-О],ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на управление
[населено място],[улица],ет.2 и 3,представлявано от В. Т.,че М. Г. М.,ЕГН
**********,от [населено място],[жк] [жилищен адрес] не дължи сумата от
548,43 лева ( петстотин четиридесет и осем лева четиридесет и три стотинки
),начислена за периода 02.06.2017 г. до 05.03.2019 г. за клиентски № [номер].
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3