Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 09.06.2022год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 2417 по описа за 2015год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от К.Е.К. и Д.П.П. срещу ЗК„Л.И.“АД, искове
с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
за осъждане на ответника да заплати на К.К. сума в размер на 200000,00лв.,
а на Д.П. сума в размер на 250000,00лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П.В.П.,
настъпила по време на пътно-транспортно произшествие от 09.02.2014г., ведно със
законната лихва от 09.02.2014 г. до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се
доводи, че на 09.02.2014г., около 07:07часа в гр. София, на кръстовището
образувано между локалното и пътното платно на бул. „Царица Йоанна“, с посока
на движение от бул. „Д-р Петър Дертлиев“ към бул. „Панчо Владигеров“, в района
на блок №158, срещу мебелен магазин „Арон“ е
настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил марка „БМВ“, модел
„530ХД“, рег. № ******, управляван от Д.П.П. и лек
автомобил, с марка „Шевролет“, модел „Авео“, рег. № ******,
управляван от П.В.П.. Поддържа се, че произшествието е настъпило по вина на
водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530ХД“ Д.П.П.,
който се е движил с превишена скорост от 114 км./ч., като след инцидента е
отказал да бъде подложен на проверка за употреба на алкохол. Вследствие на деянието
П.В.П. е получил тежка съчетана черепно-мозъчна травма, гръдна и коремна травми
с травматични увреждания на вътрешните органи в черепно-гръдна и коремна
кухини, които са довели до неговата смърт. Посочва се, че ищцата К.Е.К. живеела
на семейни начала с починалия, заедно с техния син – ищецът Д.П.П.. Навеждат се доводи, че смъртта на П.П.
предизвикала изключително силен шок за ищците. Ищцата К.Е.К. била лишена от
своя партньор, от неговата подкрепа и присъствие. Това довело до силни
негативни емоционални и психични реакции, предизвикали смесено,
тревожно-депресивно разстройство, за което се наложило провеждането на терапия.
От своя страна ищецът Д.П.П. загубил свой родител,
като цял живот ще бъде лишен от бащина подкрепа, любов и закрила. Навеждат се
доводи, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е застрахована
при ответното дружество.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗК Л.И.
АД в указания законоустановен срок за отговор излага становище за
неоснователност на предявените искове. Посочва, че при описания в исковата
молба механизъм, водачът на лек автомобил „Шевролет Авео“
е пресякъл перпендикулярно лентите за движение на главен път, с което е
предприел неподсигурена маневра и е поставил в опасност себе си и останалите
участници в движението. Оспорва твърдението, че пострадалият не е могъл да
възприеме скоростта на лек автомобил „БМВ 530ХД“, доколкото при предприемане на
маневра за смяна на посоката на движението си е бил длъжен да се увери, че няма
да застраши останалите участници в движението, като съобрази всяко предвидимо
препятствие. Не оспорва, че е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „БМВ“, модел „530ХД“,
рег. № ******. При условията на евентуалност сочи на прекомерност на
претендираните обезщетения за неимуществени вреди.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковите претенции. Претендират
се разноски.
Третото лице
помагач-Д. П. П. излага становище при постановяване на
решението да се отчете съпричиняване от страна на пострадалото лице. Излага становище за прекомерност на претендираното обезщетение.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните настъпването на пътно-транспортно
произшествие на 09.02.2014год., в гр.София, на бул.Царица Йоана, между лек
автомобил с марка „БМВ, модел 530 ХД, с рег.№ ******, управляван от Д. П.П. и лек автомобил, с марка Шевролет, модел Авео, с рег.№******, управляван от
П.В.
П., при което е настъпила смъртта на П.П..
От влязла в сила
на 18,05,2021год. присъда от 02,10,2019год.
на Софийски градски съд, НО, 14 състав, постановена по НОХД №1273/2017год. се установява, че Д.П.П.,
е признат за виновен в това, че на 09,02,2014год., в гр.София, около 07,07часа,
по бул. Царица Йоана, с посока на движение от ул.Добринова
скала към ул. Панчо Владигеров, в района
на бл.158, при управление на лек автомобил, с марка БМВ, модел 530 ХД, с рег.№******,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДВП, като
се е движил със скорост 119км/ч., и реализирал пътнотранспортно
произшествие с лек автомобил марка Шевролет, модел Авео,
с ДКН ******, при което по
непредпазливост е причинил смъртта на П.В.
П. и Е.Б.А., престъпление по
чл.343, ал.3, б.“б“, вр.ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
За безспорно между страните е прието наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ покриваща деликтната отговорност на
виновния водач към датата на застрахователното събитие./определение постановено
по реда на чл.146 от ГПТК в с.з. проведено на 07,09,2021год./.
Видно от удостоверение за наследници на Столична Община
ищецът Д. П. П. се
легитимира като законен правоприемник на починалото лице- низходящ/син/.
За установено по делото съдът намира обстоятелството смъртта на П.В.П.
да е причинена от пътнотранспортното произшествие-чл.300 ГПК.
От заключението на
изслушаната съдебна автотехническа експертиза,
прието от съдът се установява, че мястото
на удара между лек автомобил БМВ и
Шевролет по широчината на платното за
движение на бул.Царица Йоана е на около
4-6метра вляво от десния бордюр по посока на движението на лек автомобил БМВ като ударът е
настъпил върху втората пътна лента от дясно на ляво за посоката на движение на лек автомобил БМВ. В
момента на удара лек автомобил Шевролет е бил позициониран напречно на платното
за движение като надлъжните оси на двата
автомобила са сключили ъгъл около
90градуса. Изложено е становище в
момента на удара водачът на лек
автомобил Шевролет да е извършвал маневра ляв завой излизащ от локалното платно на бул.Царица Йоана, от дясно наляво за посоката на движение на лек автомобил БМВ.
При изслушване на заключението в съдебно
заседание се пояснява, че в случай траекторията на лек автомобил Шевролет да е
била различна, то деформациите по двата автомобила да не биха били същите. Преди
да навлезе върху платното за движение на
бул.Царица Йоана водачът на МПС Шевролет е имал възможност
да спре преди кръстовището и да забележи приближаващ го от лявата страна лек автомобил БМВ от разстояние
по-голямо от 100,00м. За посоката на
движение на МПС Шевролет има поставен пътен знак, задължаващ водачите да завият на дясно.
От
заключението на съдебно-психологическата експертиза, неоспорено от страните,
което следва да бъде кредитирано се установява следното:
По отношение на К.Е.К.: В резултат на голямата лична загуба, внезапната смърт
на П.П., ищцата е развила остра стресова реакция.
Поради оплаквания от неспокойствие, напрегнатост, нарушен сън и плачливост, е
потърсила експертна помощ. Изписани
са медикаменти - лечение с Xanax 1/2т. 2 пъти дневно. Острата
стресова реакция представлява преходно разстройство в отговор на силен соматичен
или психичен стрес и обикновено продължава от няколко часа до дни. Симптомите
включват първоначално състояние на зашеметеност с
известно стесняване на полето на ясното съзнание, стеснение на вниманието и
невъзможност за възприемане на стимули и дезорганизация. Симптомите се появяват
в разстояние на няколко минути след въздействието на събитието и изчезват в
разстояние на два-три дни. Може да се наблюдава частична или пълна амнезия за
времето на епизода.
|
|
Поради персистиране
на оплакванията и невъзможност да възприеме случилото се, ищцата е осъществила
психологична консултация с клиничен психолог, която констатира, че в резултат
на травматичното събитие Острата стресова реакция при К. е протрахирала
в разстройства в адаптацията. Касае се за състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, нарушаващо социалното
функциониране и възниква в период на адаптация към значими жизнени промени или
към последиците на стресогенно събитие. Стресорът може да засяга целостта на социалното обкръжение
на индивида. Настъпва около 1 месец след събитието и продължава
около 6 месеца. Разстройството в адаптацията е протрахирало в
смесено тревожно депресивно разстройство, което е в пряка
причинно-следствена връзка със събитието.
Внезапната и
ненавременна загуба на партньора й и баща на детето й има характер на психотравма, последиците от която са преодолени до степен
да предприеме съвместен живот с нов партньор, с който имат дете. Към момента
при нея е останал травматичен спомен за преживяното, усещане за ощетеност,
тревожност в моменти, в които остава сама и притеснение за съдбата на общото й
дете с П.П..
По отношение на Д.П.П.:
Ищецът е първо дете не родителите си К.К. и П.В.П.,
като към датата на ПТП е бил на една година и десет месеца. Имал е проблеми в
нервно психическото му развитие, които се изразявали с „хиперактивност“.
Проговорил по-късно от очакваното, на пет години. С него се занимавал логопед
като е започнал училище 1 година по-късно от планираното. Към момента е със специални
образователни потребности, за което получава ресурсно подпомагане. Възрастта на
която е било детето към събитието-1год. и 10месеца, сочи на вече изградена емоционална връзка с бащата, прекъсването на
която го поставя в състояние на депривация/емоционално лишаване/; Д.П., макар
на ниска възраст към момента на смъртта на баща си е преживял напрежение и
емоционално лишаване от рязкото прекъсване на присъствието в живота му. Не може
да бъде изследвано психологическото му състояние към настоящия момент във
връзка с понесената загуба, тъй като детето не е уведомено за смъртта на своя
баща и приема като такъв новия партньор на майка си. Независимо от съобщеното
от майката за много добро отношение на партньора й към Д., загубата на рождения
му баща го лишава от автентичността на чувствата между тях и неговата
безрезервна грижа и подкрепа. Освен това на детето неизбежно му предстои да
узнае действителното състояние на житейската си ситуация, което няма как да не
предизвика травматични изживявания и психологически конфликт, с последиците от
който ще трябва да се справя в продължителен период от време занапред. От друга
страна когнитивните проблеми на детето нямат връзка със събитието, тъй като са с органичен произход. Въпреки наличието на някакви дефицити в усвояването на навици и умения, то би могло в задоволителна
степен да се вгради и изпълнява различни видове дейности, но несъмнено
узнаването за събитието би го смутило и
разтревожило, но с оглед добрата адаптация се очаква по-лесно да приеме
информацията.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Л.С.-очевидец на
произшествието, от които се установява, че лек автомобил Шевролет е
излязъл от локалното платно и опитал да извърши обратен завой, без да спира;
От свидетелските
показания на свид. Спасова, ценени по реда на чл.172
от ГПК се установява, че К.К. и П.П. са живели на
съпружески начала от 2011г. в гр.Враца, впоследствие са се преместили в
гр.София, където са живели съвместно до датата на инцидента заедно с Д. роден през 2012год. През
лятото на 2014 г. са планували сключването на брак. Отношенията им са били
топли и емоционални. През първите 6-7
месеца ищцата е била в тежко емоционално
състояние- отказвала да се храни, да излиза, да гледа детето си. Започнала
консултации с психиатър. Две години след произшествието ищцата започнала нова
връзка със сегашния си партньор, от когото има и второ дете.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед наличието на влязла в сила присъда по НОХД №1273/2017год. по описа на Софийски
градски съд, която е задължителна за
гражданския съд по смисъла на
чл. 300 от ГПК, е установено наличието на извършено деяние, неговата противоправност
и виновността на дееца. Установи
се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав
на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение
по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, поради което застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран да отговаря по предявения
иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно
възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване
на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. Ищците, в качеството на лице съжителстващо на съпружески начала и низходящ на
пострадалия са активно материално правно легитимирани да претендират
обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на партньор и родител. В този
смисъл и ПП на ВС №4/1961год. и ППВС №5/1969год.
При определяне на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год.,
т.11, според което същите се възмездяват
от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/
Доколкото
паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от ищцата К.К. неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер
на 100000,00лв. При определяне на същия, съдът съобрази, че починалият е бил фактически
партньор на ищцата, близките, топли отношения между тях, възрастта на „съпрузите“,
лишаването на ищцата от подкрепата на партньора при наличие на малолетно дете
на 1година и 10месеца, периода на съвместното им съжителство от 2011год. до
09,02,2014год. и обстоятелство, че смъртта на П. е предизвикала изключително
негативни усещания на тъга, стрес онеправданост, ощетеност и чувство за несправедливост. Следва да се
отчете обстоятелството, че грижата за детето е останала изцяло върху нея, с
която за определен период от време не е могла да се справи поради емоционална
лабилност. Съдът взе предвид и установените с назначената по делото
съдебно-психологическа експертиза последици остра стресова реакция,
разстройство в адаптацията и смесено тревожно депресивно разстройство, влошаване
качеството на живот - засилено безпокойство, засегнатото чувство на
справедливост, ощетеност и неравностойност като бе съобразена и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането.
Що
се отнася до ищеца Д.П. П. претъпените от него неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 130000,00лв. При определянето им съдът взе предвид
родствените отношения между починалият и ищеца /баща-дете/, ранната възраст на
ищеца /едва 1години и 10месеца към момента на смъртта, отношенията на грижа до
момента на възникване на инцидента, които съгласно заключението на съдебно
психологическата експертиза сочат на
изградена емоционална връзка, прекъсването на която го е поставила в ситуация
на емоционален дефицит. Фактът, че към момента детето не е уведомено за смъртта
на бащата, мислейки за такъв партньора на майката, не променя изводите на
съда за дължимост на обезщетение за
неимуществени вреди. Биологичният родител е един и няма как да бъде заменен, а компенсацията по исковата
претенция касае именно това, че детето завинаги ще бъде лишено от родителската
подкрепа на биологичния си родител или
съгласно експертното становище на експертизата от автентичността на
чувствата между дете и родител и
неговата безусловна грижа и подкрепа. Обстоятелството, че сегашният партньор на
майката демонстрира грижа и отношение
към детето не може да компенсира връзката с биологичен родител. За определяне на дължимото обезщетение следва
да бъде съобразено, че до края на живота си ищецът ще бъде лишен от основен мъжки
образ на подражание, особено важен предвид пола на детето, от подкрепа на значима родителска фигура,
морална опора, независимо от неосъзнатата липса
към момента. Съобрази се и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането през 2014год.
Възраженията
на ответното дружество поведението на пострадалото лице да е допринесло за
настъпване на произшествието посредством
предприемане на
неподсигурена маневра/ по
същество за съпричиняване/, съдът намира за основателно. От заключението на
САТЕ се установи, че към момента на удара водачът е разположен перпендикулярно
на платното за движение на бул. Царица
Йоана, което се потвърди и от
свидетелските показания на св. С., който сочи че е предприета маневра „обратен завой“. Видно
от заключението на САТЕ за водача на
Шевролет на образуваното кръстовище между локалното платно и бул.Царица Йоана,
е бил наличен знак Г2“ движение само надясно
след знака“, който не е спазен или е налице нарушение на чл.35 от ЗДВП. Наличен
е и пътен знак Б1„Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Така
установените нарушения съдът намира да
съставляват съществена причина за
реализиране на пътнотранспортното произшествие, което е основание
за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Така установеното съпричиняване според настоящия състав се определя на 50%.
Предвид установеното съпричиняване
дължимото обезщетение на ищцата К.К. е в размер на
50000,00лв., а на ищеца Д.П. 65000,00лв.
Съобразно изложеното
исковите претенции следва да бъдат уважени в посочените размери и отхвърлени за
разликата до предявените размери.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -09,02,2014год.
до окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта,
както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По
разноските:
Ищците са освободени от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 4775,00лв., от които 4600,00лв. -
държавна такса и 175,00лв. от общо 700,00лв.-в.л./.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 325,60лв. от общо 440,00лв., от които 100,00лв.-юрк.възнаграждение, 300,00лв.-в.л. и 40,00лв.-свидетел.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАДв. на адв.В. В. О. се
дължи адв.хонорар в размер на 2632,50лв. от общия
размер 10530,00лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ. С оглед данните
за регистрация по ЗДДС се начислява 20% ДДС в размер на 526,50лв. или общо
дължимото възнаграждение е 3159,00лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“******да заплати на К.Е.К., с ЕГН **********, с
адрес *** ******на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 50 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени
от смъртта на П.В. П. настъпила по повод
пътнотранспортно произшествие реализирано на 09,02,2014год., ведно със
законната лихва считано от 09.02.2014г. до окончателното изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 50000,00лв.
до 200000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“******да заплати по банкова сметка *** Д.П. П., с ЕГН **********,
с адрес *** ******на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 65 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди
причинени от смъртта на П.В. П.
настъпила по повод пътнотранспортно произшествие реализирано на 09,02,2014год.,
ведно със законната лихва считано от 09.02.2014г. до окончателното изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над
65000,00лв. до 250000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“******да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 4775,00лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА К.Е.К., с ЕГН ********** и Д.П. П., с ЕГН **********,
с адрес *** ******, чрез законен представител
К.Е.К. да заплатят на ЗК„Л.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“******на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 325,60лв. -разноски.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“******да заплати на адв.В. В. О. на осн.чл.38,
ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 3159,00лв. адв.хонорар.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на
трето лице помагач Д.П.П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: