Мотиви към
присъда, постановена по Н.О.Х.Д. № 3890/2015г.
по описа на
СГС, НО, 17-ти състав.
Обвинението
е повдигнато против С.Б.Т., ЕГН ********** е българин, български гражданин,
роден на ***г***, настоящ адрес:*** за това, че:
на
13.11.2014г. в периода от 14.00ч. до16.30ч. в гр.С.,**********“, в района на XX
поликлиника, като дльжностно лице в качеството му на полицейски орган-държавен
служител в МВР - младши автоконтрольор I степен в 01 група „Контрол, регулиране
и осигуряване на мероприятия” на 02 сектор „Контрол, регулиране и осигуряване
на мероприятия” към отдел „П.П.” при СДВР, определен съгласно ежедневна
ведомост от 13.11.2014г. за обслужване на маршрут в гр.С.,***, в кръга на
службата си, съставил официален документ - известие за глоба с фиш серия С
№0802935, в който удостоверил невярно обстоятелство, а именно, че нарушителят К.Н.С.
в качеството на пешеходец е осъществил нарушение, изразяващо се в неправилно
пресичане на пътното платно, като вписал нарушение на чл.113 от ЗДвП и
санкционирал С. на основание чл.186 с известие за глоба с фиш, във връзка с чл.184, ал.2
от от Закона за движение по пътищата, като разпоредбата на чл.184, ал.2 от ЗДвП
се отнася до нарушения, извършени от пешеходци, докато същият е управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“ с ДК№ *********, собственост на
фирма „А.“ ЕООД и извършил нарушение, предвидено в чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, а
именно използване на мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, с цел да бъде използван този документ като доказателство за това
обстоятелство - престъпление по чл.311, ал.1 пр.1 от НК.
На 13.11.2014г. в периода от 16.00ч. до 18.00ч. на
територията на гр.С.,***, като длъжностно лице, в качеството му на полицейски
орган - държавен служител в МВР - младши автоконтрольор I степен в 01 група
„Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия” на 02 сектор „Контрол,
регулиране и осигуряване на мероприятия” към отдел „П.П.” при СДВР, определен
съгласно ежедневна ведомост от 13.11.2014г. за обслужване на маршрут в гр.С.,***,
при условията на продължавано престъпление - когато две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, е поискал и
приел дар, който не му се следва, за да не извърши действия по служба, а
именно да състави акт за установяване на административни нарушения, съгласно
задълженията си по чл.189, ал.1 от ЗДвП или да наложи наказание с известие за
глоба с фиш съгласно задълженията си по чл.186, ал.1
от ЗДвП, във връзка с констатирани нарушения от Закона за движение по пътищата
на нарушителите, както следва:
1. На 13.11.2014г. около 16.00 часа на територията на
гр.С. ***, като длъжностно лице в качеството му на полицейски орган - държавен
служител в МВР - младши автоконтрольор I степен в 01 група „Контрол, регулиране
и осигуряване на мероприятия” на 02 сектор „Контрол, регулиране и осигуряване
на мероприятия” към отдел „П.П.” при СДВР, определен съгласно ежедневна
ведомост от 13.11.2014г. за обслужване на маршрут в гр.С.,***, е поискал от П.И.И.,
водач на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“ с ДК№ *******, дар, който не му се следва -
сумата от 20 лева /двадесет лева/ и приел дар, който не му се следва - сумата
от 20 лева /двадесет лева/ в една банкнота с номинал от двадесет лева, за да не
извърпши действие по служба, а именно да състави акт за установяване на
административно нарушение съгласно задълженията си по чл.189, ал.1 от ЗДвП във
връзка с констатирани нарушения на правилата за движение по пътищата и въпреки
наличието на основанията, предвидени в чл.179, ал.1, т.5 и чл.183, ал.4, т.7 от
Закона за движение по пътищата - отнето предимство и управление на автомобила
без поставен предпазен колан.
2.
На
13.11.2014г. за времето от 17.00 часа до 18.00 часа на територията на гр.С. ***,
като длъжностно лице, в качеството му на полицейски орган - държавен служител в
МВР - младши автоконтрольор I степен в 01 група „Контрол, регулиране н
осигуряване на мероприятия” на 02 сектор „Контрол, регулиране и осигуряване на
мероприятия” към отдел „П.П.” при СДВР, определен съгласно ежедневна ведомост
от 13.11.2014г. за обслужване на маршрут в гр.С.,***, приел от И.А.Р., водач на
лек автомобил марка „БМВ“, модел „525“ с ДК№ *********дар, който не му се
следва - сумата от 10 лева /десет лева/ в една банкнота с номинал от десет
лева, за да не извърши действие по служба, а именно да състави акт за
установяване на административно нарушение съгласно задълженията си по чл.189,
ал.1 от ЗДвП или да наложи наказание с известие за глоба с фиш съгласно
задълженията си по чл.186, ал.1 от ЗДвП, във връзка с констатирано нарушение на
правилата за движение по пьтищата и въпреки наличието на основанието,
предвидено в чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движение по пътищата - управление
на автомобила без поставен предпазен колан - престъпление по чл.302, т.1, пр.6,
вр. чл.301, ал.1, пр.1 и 2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението против подсъдимия. Счита, че както от обективна, така и от субективна страна извършеното от
подсъдимия се доказва по несъмнен начин. Пледира за наказание ориентирано към минимума, предвиден в закона, при
условията на чл.66 от НК, като бъде взета предвид обществената опасност на
подсъдимият, налагане на кумулативно предвиденото в закона наказание „лишаване
от право да се упражнява опредЕ.професия или дейност” по чл.37, ал.1, т.6 от НК,
както и наказание „Глоба“.
Защитата не се
съгласява със становището на прокурора по отношение на обвинението. Счита на първо място, че е налице
недобросъвестност по отношение на свидетеля Д.К.Д.. Посочва, че е неясна
процесуалната стойност на приобщените по делото видеозаписи. На следващо място
изтъква, че всички свидетели освен св.И. са отговорили отрицателно на въпроса
дали подсъдимия им е искал пари във връзка с работата си. В тази връзка прави
анализ на изнесеното от този свидетел, с оглед на изгледаните в съдебна зала
видеозаписи, приложени към делото. Излага извод, че дори да се приеме за вярно това, което свидетелят твърди,
че е дал на Т. 20 лева, то това не са били пари, с които се е целяло подсъдимия
да извърши действия по служба, тъй като проверката е била приключила и водачът
не е бил санкциониран в един преходен момент. Посочва, че няма доказателства,
че даденото е банкнота. Според защитата не се вижда има ли холограмен стикер и
не е ясно каква е серията на банкнотата. Изтъква, че предметът на
престъплението липсва по делото и не може да бъде индивидуализиран, като се
аргументира, че експертите също не са били категорични дали подадената вещ са
пари. Обръща внимание, че единствено само свидетеля И. твърди, че с подсъдимия Т.
е извършвал неправомерни действия.
Относно свидетелят Р. посочва, че показанията
му са категорични, че изобщо няма разговор на проверката, от която да става
ясно, че подсъдимия би могъл да не извършва определени действия по служба, ако
срещу това нещо му се даде някакъв имотен дар. Допълва, че от видеозаписа става
ясно, че на свидетеля Р. е извършена проверка от подсъдимия Т. и ясно се вижда,
че проверката е приключила, когато свидетелят Р. подава на Т. вещ, приличаща на
класьор. Изтъква, че за защитата категорично не се вижда действие от този
класьор дали Т. взема пари. От друга страна приема, че ако съдът прецени, че е
видно от видеозаписа, че Т. от класьора взема пари, то в случая става въпрос за
извършено престъпление от подсъдимия Т., което по никакъв начин не би следвало
да се квалифицира по чл.301 от НК, още по-малко, защото Р. категорично заявява,
че проверяващия го полицай не е искал пари от него.
Оспорва и достоверността на показанията на
св.С..
Счита, че с действията си подсъдимият не
покрива състава на чл.311, ал.1, пр.1 от НК дотолкова, доколкото не се
установяват данни за пряк умисъл и особена цел
Алтернативно моля ако Съдът приеме, че
подсъдимият е извършил това престъпление, то да приеме, че и същото е извършено
по ал.2 на същия състав, предвид неговата малозначителност.
В последната си дума подсъдимия заявява, че
няма какво да каже.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на
страните и прецени доказателствата
по делото, събрани по реда на чл.13 и чл.14 от НПК и съобразно своето вътрешно убеждение,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият
С.Б.Т., ЕГН: ********** е българин, български гражданин, роден на ***г***,
настоящ адрес:***.
Подсъдимият С.Б.Т. работил в системата на МВР, като държавен служител от 1996г. Към
момента на инкриминираните деяния същият изпълнявал длъжността младши
автоконтрольор I степен в 01 група ..Контрол, регулиране и осигуряване на
мероприятия” на 02 сектор „Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия”
към отдел „П.П.” при СДВР, съгласно заповед per.№ 11887/25.10.2011г.. Относно определяне на длъжностни лица от МВР да
съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движение
по пътищата, съгласно Заповед № 1з 1745 от 28.08.2012г, както и специфична
длъжностна характеристика, обвиняемият Т., като младши автоконтрольор към отдел
„П.П.“ при СДВР имал правомощие да издава известия за глоба с фиш, както и
актове за установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата.
Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП обвиняемият Т. имал задължение да съставя АУАН за установяване на нарушения на ЗДвП, когато са
констатирани такива, а съгласно чл.186, ал.1 от ЗДвП обвиняемият Т. имал
задължение да съставя известия за глоба с фиш при маловажни случаи на
нарушения, които са установени в момента на извършването им, на мястото на нарушението. Съгласно
ЗДвП, актовете, съставени по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното.
На 13.11.2014г.,
съгласно ежедневната ведомост утвърдена от Началник 0“ПП“ - СДВР, обвиняемият Т.
и свидетеля Е.С. били определени да обслужват маршрут в гр.С.,*** на посочената
дата за времето от 13.30ч. до 21.30ч., като следвало да упражняват контрол по
спазване правилата за безопасност на движението от водачите на пътни превозни
средства в района и преимуществено да следят за нарушения, извършвани от
пешеходци.
За
времето между 14.00ч. и 16.30ч. на същата дата подсъдимият Т., заедно със
свидетеля С. ***, в близост до пешеходна пътека, където осъществявали
служебните си функции като автопатрул със служебен автомобил с
ДК № С 2181
МР, в района до XX поликлиника.
По
същото време свидетелят К.Н.С. в периода от 14.00ч. до 16.30ч. управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“ с ДК № *********, собственост на
търговско дружество „А.“ ЕООД. Движейки се по бул.„*******“, в близост до XX
поликлиника, свидетеля С., управлявайки автомобила, едновременно с това говорел
и по мобилен телефон и като видял полицейските служители, извършващи проверки,
пуснал телефона между краката си. Виждайки това С. бил спрян за извършване на полицейска
проверка от Т.. Последният след като установил, че водачът на автомобила разговарял
по мобилен телефон докато управлява МПС, следвало да приложи разпоредбата
визирана в нормата на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, а именно: „Наказва се с глоба
50лв. водач, който: използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му”. Въпреки това, подсъдимият Т. не съставил на
С. АУАН по посочения текст от ЗДвП, а изготвил друг документ в кръга на
изпълняваната от него служба - известие за глоба с фиш серия С №0802935, в
който посочил като извършено нарушение на чл.113 от ЗДвП, съгласно който „При
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки...“, като посочил за установено нарушение - неправилно
пресичане на пътното платно от пешеходец и наложил за това глоба в размер на 20
лева на основание чл.186 от ЗДвП „При маловажни случаи на нарушения, които са
установени в момента на извършването им на мястото на нарушението може да бъде
наложена глоба с фиш в размер до 50лв“, във връзка с чл.184, ал.2 от ЗДвП,
която разпоредба се отнася до нарушения, извършени от пешеходци. По този начин подсъдимият
удостоверил обстоятелство, което не отговаряло на действително установено
такова, а именно, че свидетел С. бил пешеходец и извършил нарушение в
качеството на пешеходец, което се изразявало в неправилно пресичане на пътното
платно, вместо действително извършеното нарушение от водач на моторно превозно
средство, използващ мобилен телефон по време на управление на моторно превозно
средство. Т. изготвил документа - известие за глоба с фиш, след което го подписал
в реквизита ..съставил“ и връчил екземпляр от него на свидетел С.. Документът
бил създаден с цел да бъде използван, като доказателство за това, че е било
извършено нарушение от страна на свидетел С. в качеството на пешеходец, което
нарушение пък от своя страна е било санкционирано като маловажен случай,
предвиден в Закона за движение по пътищата и което нарушение е било
санкционирано на мястото на нарушението.
Около 16.00ч. на посочената дата свидетелят П.И.И.
управлявал лек автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“ с ДК № ******** в гр.С.,***,
в района па XX ДКЦ отнел по време на управление предимство на друг участник в
движението, което обстоятелство било възприето от подс.Т., който от своя страна
пред XX ДКЦ подал сигнал на лекия автомобил, управляван от И. да спре за
проверка. След като И. отбил, за да спре на подадения сигнал, Т. констатирал и
че водачът на автомобила управлявал последния без поставен предпазен колан.
След като свидетел И. спрял автомобила, подсъдимия Тръцков му обяснил, че бил
извършил две нарушения, едното от които било, че отнел предимство на друг
участник в движението, както и че управлявал моторно превозно средство без
поставен предпазен колан, поради което следвало да бъде санкциониран.
И. започнал да обясняна, че бил изключително притеснен
и бързал, поради което Т. му казал да даде „една двайсетачка“ и да „бяга“. И.
подал на подсъдимия една банкнота с номинал 20 лева, която последния взел от
ръцете на свидетеля И. и я сложил в джоба си, след което освободил водача на
автомобила и се отдалечил. Подсъдимия не съставил акт за установяване на
административно нарушение, въпреки констатираните нарушения по Закона за
движение по пътищата, а именно неспазване на правилата за предимство и
управление на моторно превозно средство без поставен предпазен колан съгласноЗДвП.
Въпреки наличието на основанията, предвидени в чл.179, ал.1, т.5 „Наказва се с
глоба от 50 до 150 лв., който не спазва... правилата за предимство...“ от ЗДвП
и чл.183, ал.4, т.7 „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: ...не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска“ от ЗДВП, акт
за установяване на административни нарушения не бил съставен от подсъдимия. Също
така не обявил моторното превозно средство, управлявано от И. по радиоефир,
както и на отговорник дежурна част при отдел „П.П.“- СДВР, че е било спирано за
извършване на проверка, каквото му било вменено в задълженията по служба.
Отново на същата дата за времето от около 17.00ч. до
18.00ч. свидетеля И.А.Р. управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „525“ с ДК
№ *******“ в района контролиран от Т. и С., като бил без поставен предпазен
колан. Подсъдимият видял това и спрял за извършване на полицейска проверка
водача на моторното превозно средство - свидетеля Р.. Поискал документите за
самоличност и за управление на МПС на водача и след като ги прегледал, му
обяснил, че следвало да му напише акт за установяване на административно
нарушение, тъй като управлявал лекия автомобила без поставен предпазен колан.
Свидетеля Р. подал на обвиняемия Т. класьор за документи, в който се намирали освен
документи и банкноти. Т. отворил класьора, видял, че в него били поставени
банкноти, след което взел и поставил в джоба си една банкнота с поминал 10
лева. В същото време не съставил на водача Р. документ, удостоверяващ
извършването на административно нарушение, а именно акт за установяване на
административно нарушение или известие за глоба с фиш, във връзка с констатирано
нарушение на ЗДвП по чл.183, ал.4, т.7. След като взел банкнотата, Т. тръгнал в
посока към находяща се наблизо пешеходна пътека. Моторното превозно средство,
управлявано от свидетел Р. не било обявено от него по радиоефир, както и на
отговорник дежурна част при отдел „П.П.“ - СДВР, че е било спирано за
извършване на проверка.
По
същото време, на същата дата свидетеля Д.К.Д., който живеел на адрес ***, се
намирал на терасата на жилището си, откъдето имал пряка видимост към извършваните
на пътя пред неговия блок проверки от подсъдимия Т.. Наблюдавайки действиятя по
извършване на полицейският служител, забелязал, че подсъдимият Т. приел и
поставил в джоба си банкнота с номинал 20лв. от водач на моторно превозно
средство. Виждайки тези действия от страна на полицейският служител, той решил
да заснеме действията на подсъдимия, който при последваща проверка отново взел
банкнота от водач на автомобил, който бил спрян за извършване на проверка. Виждайки
тези действия на подсъдимия и заснемайки последните Д. се обадил по телефона на
приятелката си Е.З. за видяното от него.
Непосредствено след това последната дошла пред жилищния блок, пред който били
извършвани полицейските проверки и предвид съобщеното й от нейният приятел З.
отишла при подсъдимия Т. и разговаряла с него. След като се прибрала, видяла
заснетия от Д. клип и разбрала, че е разговаряла със същия полицейски служител,
който бил заснет да взима банкноти от водачи на моторни превозни средства.
Впоследствие
тя и приятелят й качили заснетия материал в социалните мрежи, което
предизвикало обществен интерес и такъв в представителите на електронните медии,
които от своя страна излъчили заснетия от Д. видеоматериал в телевизионен ефир.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена, след като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно:
разпита
на свидетели Д.К.Д., Е.З.З., В.П.Г., Е.И.С., Т.И.Т., С.И.З., В.Б.И., Л.Б.Р., П.И.И.,
И.А.Р., И.А.Я., С.П.В., И.Г.Т., В.С.Т., В.Д.В., К.Н.С., К.М.М., Л.Т.К., П.Х.Ц.,
Д.Е.Я., Д.Х.П., Г.Ж.А., И. А.К., заключението на назначените по делото съдебно-техническа
експертиза и графологична експертиза, приложените като ВД видеоматериали, протоколи
за оглед на ВД, както и от останалите материали по съдебното производство, а
именно изискани и приобщени справки и други писмени доказателства от МВР и др..
От
изисканите и приобщени справки се установява категорично, че съгласно графика по
единната разстановка на екипите от отдел “П.П.” - СДВР се изпращат с часови
график по определени маршрути с посочени улици и граници с посочени точки за
контрол на служителите изпълняващи задачи по пътен контрол. Наряда за деня се
изпълнява по преценка на началника на групата, като определя маршрута за контрол
с определени точки. Наряда от полицейски служители, изпълнява задачите с
точките за контрол, като и сами могат да определят местата за контрол в
посочения маршрут. Ежедневните часови графици за работа на екипите от отдел “П.П.”
- СДВР имат номер и са подписани от началник групата провел инструктажа. В
приложената ежедневна ведомост са написани екипите и техните маршрути. Писмена
заповед за осъществяване на контрол на определено място не се издава и няма
такава.
Видно също така от приложените документи и
свидетелски показания, за деня на инкриминираните събития подс.Т. и св.С. е
трябвало приоритетно да проверяват за неправилно пресичащи пешеходци.
От
съществено значение по делото са показанията на свидетелите К.С., П.И., И.Р. и Д.Д.,
които имат преки наблюдения при осъществяване на инкриминираната от Т. дейност.
Разпитан
пред съдебния състав свидетеля С. дава доста ясни, точни и конкретни показания.
Същият недвусмислено обяснява относно случая при който му е бил написан фиш по
реда на чл.186, ал.1 от ЗДвП за нарушение извършено в качеството му на
пешеходец. Видно от показанията на този свидетел към момента на установяване на
нарушението по ЗДвП, извършено от него същият е управлявал МПС – л.а.“Фолксваген
Туран“, като сам посочва и действително извършеното от него нарушение на ЗДвП,
а именно разговор по мобилен телефон, докато управлява автомобила. Действително
свидетеля е изразил съжаление на място и е признал за извършеното от него
нарушение, като е прибрал фиша, който му е бил написан без да го прочете, като
впоследствие го е и заплатил без да обърне внимание на вписаното в същия.
Подробно посочва, че е получил обаждане от КАТ, като изрично е бил запитан дали
фиша му е бил съставен като водач на МПС или като пешеходец. След това видял в
интернет пространството видео-клипчета с полицейският служител, който преди
това го е бил спрял за проверка и чак след това прочел вписаното във фиша за
глоба, като установил, че е вписано, че е извършил нарушение на ЗДвП в
качеството му на пешеходец.
В
случая няма за съда съмнение и относно авторството на деянието, доколкото
свидетеля ясно и категорично посочи (и в съдебна зала) подсъдимия Т., като
лицето, което го е спряло за извършване на полицейска проверка и му е съставило
фиш за нарушение на правилата посочени в ЗДвП. В тази връзка свидетеля посочва,
че е разпознал подсъдимия и в изгледаните от него видео-клипчета в интернет
пространството.
Настоящият
съдебен състав изцяло кредитира показанията на този свидетел, като следва
изрично да отбележи, че същите се отличават с прецизност, последователност и
конкретика. В подкрепа на това са изнесените подробни данни от свидетеля за
времето и мястото на управление от него на МПС, като и в съдебна зала цитира
ДК№ на управлявания от него автомобил, лицата които са пътували с него в
автомобила – майка му и детето му, конкретните действия от негова страна към
момента, когато е бил спрян за проверка, а именно как е пуснал мобилният си
телефон между краката и подробности около разговора му с подсъдимия Т. при
извършване на проверката. За ясния и категоричен спомен у свидетеля,
недвусмислено говори и факта, че той посочи и точно с кого е разговарял по
телефона, когато е управлявал автомобила си и е бил забелязан, и спрян за
проверка, а именно със сестра си. В същия ред на мисли следва да се отбележи и
спомена му за репликите, които са били изречени към него от страна на майка му
в този момент. Също така и подробности около разговора му с посъдимия. Подробно
обяснява и маршрута, по който се е движел до спирането му за проверка. Всички
тези факти в съвкупност дават основание на съдебния състав да не се съмнява в
достоверността на изнесеното от този свидетел, а напротив да възприеме
изнесеното от свидетеля С., като изцяло отговарящо на случилото се. Видно от
изнесеното от него пред съда, същият не се опитва да наглася фактите, като
пресъздаде една невярна обстановка, за който факт говори и категорично
изнесеното от него, че нито е предлагал парични средства, нито са му били
искани такива от подсъдимия.
Също
така липсват каквито и да е било данни за недобросъвестност или обвързаност у
този свидетел, които да дадат основание на съда да се усъмни в изнесеното от
него, дори още повече С. изрично заяви, че подсъдимия се е отнесъл много добре
към него.
Относно
достоверността на изнесеното от С. говори и факта, че съобщеното от него се
потвърждава и от данните съдържащи се в извършената вътрешна проверка в
началния момент от органите на СДВР, че е бил осъществен такъв телефонен
разговор със свидетеля от проверяващите.
Съда
не споделя възражението на защитата относно достоверността на изнесеното от
този свидетел предвид, че се е бил разписал на връчения му фиш, а в досъдебна и
съдебна фаза на процеса заявява различна фактическа обстановка. Това е така,
тъй като както бе посочено по-горе се установи, че свидетелят не е прочел
вписаното във въпросния фиш преди да го подпише, а е сторил това на един доста
по-късен момент. Този факт е и житейски обясним предвид притеснението и
смущението, което всеки един човек изпитва при установяване на извършено от
него нарушение от органите на полицията, още повече, че самият той знае, че е
извършил такова.
Извършената
графологична експертиза недвусмислено и категорично посочва, че съставеният фиш
е подписан от подсъдимия, т.е. няма никакви съмнения относно авторството на
деянието.
В
обобщение следва да се отбележи, че по делото липсва дори и косвено
доказателство, което да разколебава, извода за доказаност от фактическа страна
на извършването на това деяние от страна на подсъдимия.
Относно
деянието по пункт първи, квалифицирано по чл.302 от НК, съда кредитира изцяло
показанията на свидетеля П.И., като достоверни, логични, последователни и
достатъчно конкретни.
В
разпита си в качеството на свидетел, пред съдебния състав свидетеля даде
подробни обяснения, като обясни спомена си с фактите, че е гледал
видео-клипчетата в интернет пространството, където се е разпознал и e давал обяснения по случая в МВР. Това обяснение според
настоящия съдебен състав е житейски логично, доколкото тези неща не се случват
всеки ден в битието на един човек и факта, че случилото се е било записано и
разпространено в интернет пространството, като е станало достъпно до
неопределен брой лица категорично оставя по-ясен спомен от останалото, което е
вършил свидетеля към онзи ден.
Извод
за наличието на ясни спомени у свидетеля, съда прави и от изнесените
подробности от последния, като например това, че след като е предал парите,
полицая му е казал, че и той има същия автомобил, т.е. факти и обстоятелства
извън случващото се по отношение на инкриминираното деяние.
И.
категорично разпознава подс.Т., като лицето което го е спряло за полицейска
проверка, като го посочва и в съдебна зала. Изрично заявява, че помни полицая,
който го е спрял, като посочва и характерни белези, а именно, че накуцва и ходи
по характерен начин. Освен това изрично заявява, че е видял полицая добре в
лице, като го разпознава и по фигурата. Съда дава вяра на така заявеното от
свидетеля, доколкото подсъдимия действително се е намирал в непосредствена
близост до него, точно до отворения прозорец на шофьорската врата, което е дало
възможност на св. П.И. да възприеме много добре физиономията и фигурата на
проверяващият го полицай.
Това
негово твърдение се потвърждава и от приложените по делото документи от
КАТ-СДВР, видно от които подс.Т. и колегата му С. са били разпределени на това
място да извършват проверки и контрол по ЗДвП.
Свидетелят
обяснява случилото се, като признава, че действително е бил без поставен
предпазен колан при управление на автомобила си.
Посочва,
че си е тръгвал от двадесета поликлиника, бил е без поставен предпазен колан,
когато е бил спрян за полицейска проверка.
Пресъздава
разговора с подсъдимия, като посочва буквално и репликите имащи значение в
случая, а именно, че Т. му е поискал двадесет лева, за да не го санкционира,
тъй като е бил извършил две нарушения и може да си загуби шофьорската книжка.
По
същия начин в подробности обяснява, че е извадил банкнота от двадесет лева от
портфейла си и я е дал на подсъдимия, който е смачкал същата и я е сложил в
джоба си. Изрично посочва и подробности около тези действия, а именно, че Т. си
е държал ръцете напред, които са били вкарани през прозореца на шофьорската
врата и е мърдал с пръсти.
Логично
е и обяснението на свидетеля, че е дал поисканата му сума, тъй като работата му
е била свързана с управление на автомобил и се уплашил да не си загуби
шофьорската книжка предвид, че Т. му е обяснил, че ще загуби много точки от
контролния си талон.
Също
така недвусмислено заявява, че след като е дал исканата сума не му е бил
съставен документ за установено нарушение на правилата по ЗДвП.
Изрично заявява, че се
е разпознал на видео-клипа в интернет пространството и тогава е подал сигнал в
МВР, тъй като се е уплашил, че след като тези записи са станали публично
достояние, нещата няма да останат така и ще има последствия. В тази връзка обяснява,
че е бил посъветван от негови приятели – полицейски служители да подаде сигнал
за случилото се.
Свидетелят посочва
точно какъв автомобил е шофирал, а именно „Нисан Терано“ и маршрута по който се
е движел.
На следващо място
следва да се отбележи и категорично заявеното от свидетеля, че отразеното във
видео-клипа на сто процента отговаря на реално случилото се и не е забелязъл в
него нещо което да не отговаря на това което се е случило.
Изнесеното от този
свидетел изцяло кореспондира и съвпада с изгледания и в съдебна зала
видео-материал, съдържащ се във файл №4, а именно заснетите видео-клипове на
случващото се от св. Д., като не бяха направени никакви възражения и от страна на
защитата при възпроизвеждането на видеоматериала, и бе изведена констатацията:
„е видно, че водачът на автомобила подава банкнота на подсъдимия Т., видимо по
преценка на съда от 20лв., които Т. с лявата си ръка я смачква и прибира“.
И относно този
свидетел, също като при предходно обсъдения не са налични каквито и да е
доказателства, които да разколебават достоверността на изнесеното от него във
връзка с инкриминиранато деяние от страна на подсъдимия.
Относно възраженията на
защитата по отношение на свидетеля И., следва да се отбележи, че същите не се
споделят от съдебния състав.
Защитата направи
възражения относно достоверността на изнесеното от този свидетел, а също така
посочва, че дори да е дадена банкнота от 20лв., то това действие не може да се
отнесе към инкриминираното деяние, тъй като към този момент проверката е била
приключила. Това възражение се явява неоснователно, доколкото видно от
показанията на И. и наличния видеоматериал, подсъдимия и свидетеля разговарят,
докато първия преглежда изисканите документи. Именно в този разговор е
постигната и уговорката за предаване на сумата от 20лв. и точно поради
постигнато съгласие по това искане от страна на Т., последния връща документите
на И., т.е. проверката е приключила поради постигнатата уговорка между двамата
за предаване на сумата от 20лв., за да не бъде санкциониран по ЗДвП, а не
поради други обстоятелства.
За другите възражения
следва само да се отбележи, че както бе посочено по-горе за съда не са налице
каквито и да е основания да не се довери на изнесеното от св.И. в съдебно
заседание. Не са налице нито преки, нито косвени доказателства, които да оборват
по някакъв начин изнесеното от него или дори да го разколебават, напротив,
както бе отбелязано неговите показания се потвърждават в пълнота от изгледания
в съдебна зала видеоматериал и съдебния състав се убеди лично в неговото
съдържание.
На последно място следва изрично
да се отбележи, че видно от приобщените по делото писмени доказателства подс.Т. не е обявил моторното превозно средство, управлявано
от И. по радиоефир, както и на отговорник дежурна част при отдел „П.П.“- СДВР,
че е било спирано за извършване на проверка, каквото му било вменено в
задълженията по служба.
Относно
деянието по пункт втори, квалифицирано по чл.302 от НК, съда кредитира изцяло
показанията на свидетеля Р. също като достоверни, логични, последователни и достатъчно
конкретни.
Свидетелят
посочва маршрута по който се е движел и къде точно е бил спрян за проверка от
полицейски служител. Посочва също така и времевия период на тази проверка –
около 18 часа, есента, преди две години (отнесено към датата на съдебно
заседание, когато е проведен разпита на Р. в качеството на свидетел).
Същият
разказа в достатъчно подробна степен какво точно се е случило при спирането му
за проверка, а именно че е бил спрян на пешеходната пътека в района на 20-та
поликлиника, поради факта, че е управлявал автомобила си без поставен предпазен
колан. Подробно обяснява последователността на случилото се и разговора, който
са провеждали с проверяващият го полицейски служител.
Това
негово твърдение относно мястото на което е бил спрян за проверка се
потвърждава и от приложените по делото документи от КАТ-СДВР, видно от които
подс.Т. и колегата му С. са били разпределени на това място да извършват
проверки и контрол по ЗДвП.
Изрично
заявява, че първо е дал шофьорската книжка и контролния талон на ръка, а
застраховката „гражданска отговорност“ е била в класьор за документи, като е
дал на проверяващият го полицейски служител целия класьор. Също така изрично
посочва, че в класьора е имал дребни пари, които давал сутрин на децата си за
училище. Също така заяви, че е узнал за липсата на 10лв. от класьора вечерта,
когато се е прибрал в къщи и си е подреждал нещата в този класьор. Посочва, че
не е видял дали полицейският служител ги е взел тези 10 лв. от този класьор.
Свидетелят
е категоричен, че подсъдимия не му е искал пари, но в същото време със същата
категоричност заявява, че от класьора с документи, който е дал на проверяващият
го полицай липсва банкнота от десет лева.
Тук бе
установено едно противоречие в показанията на този свидетел с тези дадени малко
след това, където заявява, че е установил за липсата на тези 10 лв. още в
колата, докато си е прибирал документите, като е забелязъл липсата им, тъй като
е имал в класьора само една банкнота от 10лв..
Това
противоречие и липсата на спомен за някой факти и обстоятелства бе преодоляно
чрез прочитане показанията на свидетеля от досъдебното производство по искане
на представителя на държавното обвинение. Същите са прочетени по реда на
чл.281, ал.4 от НПК, предвид липсата на съгласие за това процесуално-следствено
действие от страна на защитата.
В
показанията си от досъдебното производство свидетеля дава доста по-подробни
сведения за случилото, като от най-голямо значение е изнесеното от него към
онзи момент, че е видял как полицая си взема 10лв. от подаденият му класьор,
както и относно казаното му от последния, че за извършеното нарушение трябва да
му напише АУАН.
Също
така посочва, че към онзи момент е гледал видео-клиповете в интернет
пространството, който факт не съобщи пред съда.
След прочитане
на показанията дадени в хода на досъдебното производство в посочената в
съдебния протокол част, свидетеля изрично заяви, че поддържа казаното от него в
хода на досъдебното производство и не е съобщил тези факти пред съда, тъй като
се е страхувал да не бъде подведен под отговорност.
Относно
противоречието дали полицаят му е казал, че ще му състави АУАН свидетеля даде
резонно обяснение, а именно, че като шофьор е наясно, че след като е
установено, че е извършил нарушение на правилата по ЗДвП, следва съставяне на
АУАН.
В
случая съда кредитира прочетените показания дадени в хода на досъдебното
производство, предвид факта, че първо към онзи момент спомените на свидетеля са
били много по-пресни и второ даденото логично обяснение от него защо е
пропуснал някой факти и обстоятелства при разпита си пред съда, а именно, че се
е страхувал да не бъде подведен под отговорност. Още повече, че свидетеля
изрично заяви, че поддържа това което е казал в хода на досъдебното
производство.
Следва
изрично да се отбележи, че изнесеното от свидетеля в хода на досъдебното производство
не се явява единствено и изолирано доказателство, а се подкрепя от останалия
приобщен по делото доказателствен материал, предвид императивната разпоредба на
чл.281, ал.8 от НПК.
Относно
сравнително добрият спомен за случилото се, говори и изнесеното от него за
странични факти и обстоятелства, които са се случили към онзи момент а именно,
че по време на извършване на проверката зад управлявания от него автомобил нещо
се е случило, като се е чул шум от рязко използване на спирачки от друг
автомобил, при което проверяващият се е насочил първоначална натам, като след
това се е върнал при него. Един такъв факт дава основание на съдебния състав да
възприеме показанията на този свидетел, като основани на добър спомен за
случилото се.
На
следващо място следва да се отбележи и че показанията на свидетеля Р. се
подкрепят и от останалия доказателствен материал по делото, а именно изгледаните
видеофайлове, от които е видно извършената проверка от страна на подсъдимия на
св.Р., което пък от своя страна подкрепя прочетените показания по реда на
чл.281, ал.4 от НПК и не прави същите изолирано доказателство с оглед императивната
норма, визирана в хипотезата на чл.281, ал.8 от НПК.
Също
така недвусмислено съдебния състав констатира единодушно след неколкократно
изглеждане на видеоклипа, съдържащ се в осми фидеофайл, в съдебна зала, че
подсъдимия с дясната ръка избутва с палец от кафява калъфка банкнота от 10лв.,
след което с 2,3,4 и 5 пръст я прибира в дланта на дясната си ръка.
Следва
изрично да се отбележи, че в случая доказателствата в тази насока, а именно
показанията на свидетеля Р. и видеоматериала, абсолютно съвпадат и дават една
много ясна и точна картина на случилото се. За съдебния състав няма абсолютно
никакво съмнение в описаната фактическа обстановка, касаеща св.Р. предвид
пълната корелация на приобщените доказателства за тази част от фактическата
обстановка.
Относно
възраженията на защитата по отношение фактическата обстановка касаеща св.Р.
съда следва да отбележи, че не е съгласен с нито едно от тях. Защитата
възразява, че не се вижда на видеоклипа, че Т. взема 10лв. от калъфчето, което
му подава свидетеля, както и че ако съда прецени, че се вижда такова действие
от страна на подсъдимия то квалификацията на деянието не следва да бъде по
чл.301 от НК, тъй като към този момент проверката вече е била приключила. Както
бе посочено по-горе съдебния състав бе единодушен при преценка на това
доказателство, а именно след неколкократно възпроизвеждане на този
видео-материал, именно с цел преодоляване на всякакви съмнения, че реално
случилата се фактическа обстановка, отговаря на описаното в обвинителният акт.
Защитата
твърди, че Р. е подал на подсъдимия класьора след приключване на проверката.
Това възражение изцяло противоречи на останалите доказателства и най-вече на
заявеното от Р., че е подал класора с документи на проверяващият го полицая,
тъй като в него са се намирали част от документите, които е следвало да
представи по извършваната му проверка. Напълно е обяснимо, че няма как да е
приключила проверката преди проверяващия да се запознае с всички изискани
документи от проверявания, поради което и възражението се явява неоснователно.
Относно
алтернативното възражение на защитата в тази насока касаещо квалификацията на
деянието, съда ще обсъди същото в раздел „от правна страна“.
Относно възражението на
защитата, че в изнесеното от свидетеля никъде не се говори, че Т. му е поискал
пари или изобщо разговор за пари, то следва да се отбележи следното: свидитиля Р.
посочва, че са водили разговор с подсъдимия, че е обяснил, че много бърза и бил
видимо притеснен от лични здравословни проблеми.
В случая действително подсъдимия не е поискал лично и
вербално парична сума, но е приел, че му се предоставят такива, съдържащи се във въпросния класьор и си е взел оттам една
банкнота от 10лв.. В тази връзка трябва да се
отчете и това, че подсъдимия е възприел парите и макар без изрична договорка
се е разпоредил с тях, което може да бъде
преценено като осъществяване на състава на престъплението от обективна страна.
По отношение на искането и получаването на паричната облага трябва да се
отбележи и това, че е обяснимо и естествено при осъществяването на
престъпленията по чл.301 и сл. НК да се действа конспиративно, с желание да се
прикрие извършването на престъплението и да се затрудни разкриването му. Ето
защо е нормално извършителят му да не иска словно и открито подкупа и да се
стреми да няма разговор на тази тема при получаването им. Това обяснява
обстоятелството, че подсъдимия е взел парични средства „по преценка“, без изрична договорка за
размер, начин на даване и място на даване. Още повече че в
случая не става дума за отделен случай, а една от множеството проверки
извършени от подсъдимия на инкриминираните дата и място, за да се наложи
по-специално договаряне на условията за предаване на парите.
Следва и тук също така изрично
да се отбележи, че видно от приобщените по делото писмени доказателства подс.Т. не е обявил моторното превозно средство, управлявано
от И. по радиоефир, както и на отговорник дежурна част при отдел „П.П.“- СДВР,
че е било спирано за извършване на проверка, каквото му било вменено в
задълженията по служба. Този факт говори за желанието на подсъдимия да не
остават следи, че е спирал точно този свидетел с управляваното от него МПС.
Относно свидетеля Д.
следва също да се отбележи, че неговите показания са пълни, последователни,
непротиворечащи на останалия доказателствен материал, дори напротив същите са
взаимодопълващи се, поради което настоящия съдебен състав изцяло ги кредитира,
като правдиви и отразяващи в конкретика действителната фактическа обстановка.
Неговите показания се
отличават с особена конкретност и пълнота. В подкрепа на това е и факта, че
свидетеля съобщава за точната дата на случилото се – 13.11.2014г. и точния
времеви отрязък – около 16-17 часа. Посочва и точно какво е правил и точно къде
се е намирал в апартамента си. Изрично посочва какво е видял, което от своя
страна е възбудило интереса му, за да започне да снима с фотоапарата си в режим
на видео-заснемане и също така, и снимки. Изрично посочва, че интереса му е бил
възбуден от видяното, че спрян за проверка водач на автомобил, а именно, че:
„човека отваря портмонето си и дава банкнота“. Този факт е провокирал интереса
му и той е започнал за заснема в рамките на около половин час. Изрично също
така посочва, че когато е видял да спира автомобил за проверка е включвал
фотоапарата на запис, след което е спирал записа. Недвусмислено посочва, че е
видял неведнъж да се подават банкноти, като уточнява, че някъде това не се
виждало. Не може да посочи точната бройка на видените от него спрени за
проверка автомобили, но също така излага, че са повече от 10 на брой. Подробно
описва местоположението на подсъдимия и колегата му. Изрично също така посочва
разстоянието от него до подс.Т., като не повече от 50 метра, което от своя
страна води до извода, че същият е имал много добра видимост към случващото се.
Подробно също така описва методиката по която са били спирани автомобилите за
проверка и случващото се след това. Категорично също така посочва, че е видял
между три и пет пъти да се подават пари, а също така и че са спирани само
автомобили, но не и пешеходци. В същото време категорично разпознава лицето,
което е извършвало тези действия в лицето на подсъдимия, като го посочи и в
съдебна зала.
Посочва също така, че
след приключване на заснемането е изрязал част от филмовия материал, сглобил го
е в едно филмче, което качил в социалната мрежа, по-точно „Фейсбук“.
Изнася и факта, че
след като първоначално е видял случващото се, преди да започне да снима е
съобщил на приятелката си в телефонен разговор – св.Е.З., какво е видял. Дава
информация и че последната, преди да се прибере е отишла до подсъдимия, за да
изрази възмущението си от казаното й от Д..
Съобщава, че е качил
видеоматериала във „Фейсбук“ няколко дни след заснемането му и още същата вечер
с него са се свързали от „БТВ“, на които е дал материала който е заснел, след
което с него са се свързали и от полицията, като на тях също е предоставил
същия видео и снимков материал. Изрично посочва, че във качения от него филм в
интернет пространството е използвал само заснетите лично от него материали.
Според настоящия
съдебен състав липсват основания, които да компрометират изнесеното от този
свидетел, дори напротив, съобщеното от него категорично кореспондира и със съдържанието
на приобщените видео и фотоматериали. Няма никакво разминаване или противоречие
между тези доказателства, а също така кореспондират и със изнесеното от св.Е.З.,
поради което и съда ги цени като достоверни и разкриващи фактическата
обстановка. Изнесеното от този свидетел кореспондира и със заявеното от свидетелите
Р. и И., като единствено се взаимодопълват.
Защитата оспорва
добросъвестността на свидетелските показания на св. Д., като изтъква, че при
първоначално дадените от него сведения, той е посочил грешно ЕГН-то си и вписал
това на приятелката си. Това възражение не се споделя от съдебния състав,
доколкото Д. подробно обясни в съдебна зала, как е попълнил това сведение и е
ползвал написаното от приятелката му като образец за формата на съдържащото се
в него, при което в началото погрешка е преписал нейното ЕГН. Следва изрично да
се посочи, че едно такова обстоятелство по никакъв начин не компрометира
изнесеното от него предвид, че същият е дал идентични показания в качеството си
на свидетел в хода но досъдебното производство и съдебно такова, и след като е
предупреден за отговорността предвидена в хипотезата на нормата визирана в
чл.290 от НК. Още повече, както бе посочено по-горе неговите показания
кореспондират в цялост с останалия по делото доказателствен материал.
Съда не споделя и
възражението на защитата относно добросъвестността на св.Д., че в
приемо-предавателен протокол (т.І, л.39) е записан модел на камерата, а в
протокола за извършена експертиза е посочен модел с наименование съдържащо още
една буква. Този факт е житейски обясним като технически пропуск при изписването
на една буква, което по никакъв начин не опорочава съдържащото се в свидетелските
показания на този свидетел.
В заключение следва
да се отбележи, че в свидетелските показания на този свидетел се съдържат
всички правно-релевантни факти имащи отношение към случая, като дата, време,
място, възприети действия от страна на подсъдимия и продължителност на същите.
На следващо място
следва да се посочат показанията на св. Е.З.. Съдът кредитира същите също като
достоверни, изчерпателни, конкретни и имащи отношение към случая. В показанията
си свидетелката подробно описва случилото се, а именно как след разговор по
телефона с приятеля си – св Д., при прибиране към вкъщи е отишла до подсъдимия,
който е извършвал полицейски проверки пред ХХ поликлиника и е провела разговор
с него, който описва много подробно, с оглед съобщеното й от Д., че е видял и
заснел предаването на пари от водачи на автомобили на подсъдимия.
Същата категорично
разпозна подс.Т., като лицето с което е разговаряла и това видяно от нея на
заснетите видео и снимков материал от приятелят й.
Освен подробности за
разговора с подсъдимия, свидетелката дава такива и относно това какво се е
случило след това, а именно как е изгледала записите направени от Д., качването
на същите от видеокамерата на компютъра, качването на същите в социалните мрежи
и предаването им впоследствие на полицейските органи. Видно от същите тя
изрично заявява, че видеозаписите и снимковия материал не са манипулирани по
никакъв начин, а единствено е използвана програма позволяваща прехвърлянето им
от фотоапарата на компютъра.
Изрично посочва, че
на място е установила двама полицейски служители, но се е насочила към
подсъдимия и разговаряла с него предвид, че Д. й е казал, че е установил извършването
на неправомерни действия от по-пълния от двамата, който факт се установи и от
съдебния състав.
Нейните показания
изцяло кореспондират с изнесеното от св.Д. за всеки един детайл, като за съда
липсват каквито и да е основания, които да компрометират същите, а напротив
според съдебния състав същите са правдиви, достоверни и отразяват реално възприетата
от свидетелката фактическа обстановка.
Относно възраженията
на защитата за достоверността на изнесеното от З. съда счита, че същите са неоснователни,
като не следва да се преповтаря предвид, че са налице същите основания посочени
по-горе за св. Д. в тази насока и за З..
Разпитан пред съда
св. Е.С. дава също подробни показания за деня на инкриминираните деяния, които
съда кредитира в цялост. С. е работил в екип с подсъдимия на инкриминираната
дата и от неговите показания се потвърждава фактическата обстановка относно
това на този ден кога и къде точно са изпълнявали служебните си задължения
заедно с подсъдимия. Освен тази информация от показанията на този свидетел не
могат да се извлекат други правно-значими факти и обстоятелства относно
предмета на делото, предвид обстоятелството, че двамата са работили на
разстояние 40-50 метра един от друг и подсъдимият е бил с гръб към С.. Последния
изрично заявява, че не е видял нищо нередно да се случва с участието на
подсъдимия при изпълнение на служебните му задължения. Посочва, че е узнал за
случая от медиите и не може да каже нищо по случая предвид, че не е видял нищо.
Същият свидетел дава информация, че от много време работи с Т. в екип и никога
не е видял извършването на неправомерни действия от страна на последния.
Разпитан бе и С.З. в
качеството на свидетел предвид, че същият е работил като инспектор към КАТ-СДВР
и във функционалните му задължения се е включвало да прави проверки на място на
автоконтрольорите. Видно от неговите показания е, че не са установени нарушения
на служебните правила от Т. преди инкриминираната дата, дори напротив
последният бе посочен като служител за пример. Относно предмета на делото този
свидетел не може да съобщи нищо друго.
Съдът дава вяра
изцяло и на изнесеното от свидетелите Т.Т., Л.К., И.Т. и В.В., всички служители
в системата на МВР.
Свидетелят Т. към
инкриминираният момент е бил директор на КАТ-СДВР. Същият дава подробна
информация относно начина и методиката на работа в КАТ-СДВР. Подробно описва
задълженията на подсъдимия, като служител на КАТ-СДВР и начина по който
последният е следвало да ги изпълнява. Дава също така информация относно това
как е разбрал за инкриминирания случай и действията извършени след това в
службата ръководена от него. Относно конкретиката на самия случай същият не
може да даде сведения предвид, че не е бил пряк свидетел на случилото се.
Изнесеното от него има отношение дотолкова, доколкото следва да се прецени дали
Т. е нарушил правилата за разстановка, проверки и съответното отразяване на
тези действия, както и уведомяването по радиоефир на дежурна част за спрените
за проверка лица и автомобили. Всичко останало в тази връзка се намира към
доказателствата по делото, а именно в материалите по извършената вътрешна
проверка, както и допълнително изисканата от КАТ-СДВР информация от съда в хода
на съдебното следствие.
Същият съобщава за
проведен разговор с подсъдимия в хода на тази вътрешна проверка, но изрично
заявява, че Т. не е дал никакви смислени обяснения по случая.
Същото се отнася и до
останалите трима свидетели К., който е бил пряк ръководител на Т., св.Т., който
е бил началник група на Т. и св.В., който е бил в ГД „П.П.“ и само е съобщил на
Т. за разпространените в интернет пространството видеоматериали за негов
служител.
Като цяло съда
кредитира изцяло техните показания, като правдиви и достоверни и не намира
основания да счита, че тези свидетели по някакъв начин са обвързани с
подсъдимия, предубедени са или по някаква друга причина да се приеме, че изнесената
информация от тях е некоректна.
Съдът също така
кредитира показанията на свидетелите П.Ц., В.И., И.Я., В.Т., К.М., Л.Р., С.В., Д.П.
и Д.Я., като правдиви и достоверни, като следва да се отчете, че това са всички
свидетели, за които има данни, че са били спирани за проверка на
инкриминираната дата от подсъдимия, но техните показания по никакъв начин нямат
отношение към настоящият случай освен, че същите съобщават, че от тях нито са
искани парични средства във връзка с извършената им проверка, нито те са
предлагали такива. От така посоченото може да се направи извода, че свидетелите,
с които е постъпвано така и са включени в обвиненията към подсъдимия са
избирани избирателно, тъй като не е постъпвано по този начин с всички спрени за
проверка.
Следва да се обърне
по-специално внимание на съобщеното от св. В.Г.. Същият категорично съобщава,
че на инкриминираната дата, като не може да посочи точната такава, но дава
сведение за годината и месеца, е управлявал л.а.“Алфа ромео“ с ДК№ *****, като
е бил спрян за проверка, с оглед факта, че е управлявал МПС без поставен
предпазен колан. Изрично също така заявява, че му е бил съставен фиш за
нарушение но извършено в качеството му на пешеходец, а не на управляващ МПС.
Изрично свидетелят посочва, че прочел вписаното в съставеният му фиш. Същият
заявява, че обстоятелството, че ще му бъде съставен фиш за нарушение в
качеството на пешеходец му е било съобщено още преди самото съставяне на фиша и
той се е съгласил. Вярно е, че свидетеля съобщава, че нито са му искани парични
средства, нито той е предлагал, но в случая става въпрос за същото правонарушение
от страна на подсъдимия, като това извършено със свидетеля С.. Действително
няма повдигнато обвинение спрямо Т. относно тези негови действия, но това
правомощие е единствено в преценката на държавното обвинение. Съдът кредитира
тези показания на св.Г., като правдиви и достоверни, но същите единствено
показват, че случилото се със св.С. не е било единствен и изолиран случай при
проверките извършвани на инкриминираните дата и място. Съда отдава факта, че не
е било повдигнато обвинение за този случай предвид обстоятелството, че
свидетеля не може точно да посочи кой от двамата проверяващи го, Т. или С. му е
съставил фиша за нарушение.
Съгласно чл.303 от българския
наказателно-процесуален кодекс, присъдата не може да почива на
предположения и съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин.
Този
принцип е необходимия стандарт за преценка на доказателствата при постановяването
на осъдителна присъда, както и разпоредбата на чл.103 от НПК, че тежестта да се докаже обвинението
по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи, както и
че обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. Дефицитът на доказателства
относно възлов момент по проверката на достоверността на установената фактическа обстановка не може
да бъде запълнен само с
твърдения на страните, а следва да бъде
проверена съгласно правилата посочени в НПК.
Въпреки, че тежестта на доказване в наказателния процес лежи върху прокурора,
който като държавен обвинител следва да представи доказателства за присъствието
и участието на дееца в инкриминирания инцидент, довел до настъпване на
съставомерния резултат, индивидуализиран с обвинителния акт, съдът като орган
по ръководство и решаване на делото в съдебната фаза, е задължен в пределите на
своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина,
съгласно принципната норма на чл.13 НПК, поради което и
допусна до разпит в качеството на свидетели още две лица, а именно Г.А.и И.К..
Апостолов и К. са били служители на СДВР, и са били определени двамата в
състав да извършат вътрешната проверка по случая. Видно от техните показания те
са отишли на мястото на извършваните от подсъдимия и С. проверки на
инкриминираната дата и са установили откъде и от кого са заснети
ведеоматериалите, разпространени в интернет пространството и електронните
медии. Първоначално видеоматериалите са били предадени с протокол за доброволно
предаване от св.Д., като са били качени на флаш-памет и същата е била отнесена
в СДВР. Предвид, че въпросната флаш-памет е била собственост на св.Апостолов се
е наложило повторно да отидат до адреса на св.Д. и отново да се свалят
въпросните видео-клипове и снимков материал, този път на компютърни дискове на
СДВР. Видно от изнесеното и от двамата свидетели е била свалена същата
информация, от същия компютър и от същото лице – св.Д., след което Апостолов си
е прибрал личната флаш-памет и впоследствие е изтрил информацията от нея,
поради което и същата не е приобщена към доказателствата по делото.
Въпреки, че не е съставян нов протокол за доброволно предаване, то за съда
няма основания да се съмнява в идентичност на информацията, която е била
записана на тези носители, доколкото в тази насока са свидетелските показания
на тези двама свидетели, които не могат да бъдат упрекнати в пристрастност,
предубеденост или недобросъвестност, както и тези на свидетелите Д. и З.. Видно
е от всички тези посочени свидетелски показания е свалена една и съща
информация, от един и същ компютър и от едно и също лице. Също така това
обстоятелство се подкрепя и от факта, че първоначално отнесената в сградата
информация, съдържаща се на въпросната флаш-памет е била изгледана от служителите
на СДВР и тази съдържаща се на оптичните носители – CD също, като информацията съдържаща се на двата носителя
е била идентична. Следва да се отчете, че съответният протокол по смисъла на
НПК за приобщаване на доказателства има за цел да удостовери, че точно тези
доказателства се приобщават, иззети или предадени от съответното лице. Факта, че това лице също
потвърждава идентичността на тази информация, приобщена към делото, съобразено
с изнесеното от двамата свидетели – полицейски служители могат да доведат до
правнообоснованият извод, че действително информацията съдържаща се в тези два
различни носителя е идентична. Следва също така да се подчертае, че целта на
тези протоколи по смисъла на НПК са да удостоверят приобщените доказателства, а
не носителя на който те са били поставени. За целите на наказателния процес е
от значение съдържанието, а не формата, като се вземе в предвид и че все пак е
налице съответен протокол за приобщаване на тази информация. На последно място
следва да се отбележи, че тази информация е доброволно предадена от св.Д., а не
е била принудително иззета от него, за да се презумира каквато и да е
недобросъвестност от негова страна в тази насока. Същият е искал тази
информация да стане достояние на неограничен кръг лица, поради което я е качил
в интернет пространството още преди същата да бъде взета от органите на
полицията. Относно идентичността на съдържащото се в двата различни носителя,
говори и факта, че наличната информация съответства и на тази качена от Д. в интернет
пространството преди да бъде предадена на полицейските органи.
С оглед всичко изнесено за съдебния състав не е налице каквото и да е
съмнение в идентичността на информацията предадена от св.Д. и качена
първоначално на флаш-памет, а в последствие на оптични носители-CD.
Следва също така да се отчете, че при извършване на вътрешната проверка и
запознаване с всички факти и обстоятелства, органите на полицията са преценили,
че същата следва да бъде предадена за преценка на органите на прокуратурата, а
не да приключи по административен ред в рамките на МВР.
На следващо място следва да се отбележи, че съда кредитира изцяло
видеотехническата експертиза. Както бе отчетено и в хода на съдебно следствие
същата е изготвена компетентно и в цялост и пълнота отговаря на поставените
въпроси.
Най-важният въпрос изследван от експертите е дали са налице манипулации в
записа предоставен за изследване.
Експертизата бе защитена поотделно за видеочастта и за аудиочастта
съдържаши се в изследваните материали.
Относно изследваните
видеофайлове експертите са категорични в становището си, че не са
установени следи от манипулации на видеофайловете и снимковите
файлове, предоставени на оптичния носител. Изрично обясняват, че манипулацията
е промяна на хронологическата последователност в кадрите, при внасяне на някакви
елементи, прекъсвания, зашумяване и т.н. Също така много подробно обясниха
точно какво са изследвали и какво може да се направи. Видно от изнесеното от
тях цифровият презапис е по битово прехвърляне на информация от един носител на
друг и за разлика от аналоговия презапис при него се запазва пълната информация
и не се наблюдава загуба на такава, и
нарушаване на качеството. В настояшият случай, както бе посочено по-горе
презаписът е осъществен по цифров път – от компютъра на св.Д. на оптични
носители (CD). Изрично посочват,
че не са изследвали записващото устройство, а само презаписаната информация, но
подчертават, че за снимковите файлове има информация, така наречените „мета
данни“ или скрита информация, от които може да се заключи, че е с модел на
камера „Сони“ ДЕС-НХ 300, като това устройство дава възможност за видеозаснемане,
каквато е камерата използвана от св.Д. за заснемане на тези файлове.
Също така
изрично подчертават, че предвид факта, че са изследвали цифров презапис, ако при
първичният запис има някакви манипулации, в цифровия презапис те ще се
установят, а в случая не са установили данни за такива действия и че: „при презаписа от първичния носител на
магнитния носител диск, цифровия презапис не може да се получи манипулация на
първичният, като настоящият случай е точно такъв. Няма манипулация на първичния
запис“.
Посочват
също така, че видео файловете са със сравнително добро качество, но наличието
на шапка, която прикрива идентификационни признаци като вежди и на косата и
базирайки се на методиката за лицева идентификация не им дава право да дадат
категорично заключение за лицето, при отсъствието на такива идентификационни
признаци, като точно поради тази причина заключението е вероятностно и са
заключили, че най-вероятно е лицето Трьпков. В тази връзка изрично допълват, че
„по принцип тези вероятностни изводи
нямат процентно изражение, но да кажем, че това е една категорична идентификация, без
наличие на частни признаци“.
Така
изнесеното от експертите дава отговор и на въпроса обсъден по-горе относно
презаписа на информацията първо на флаш-памет, а
впоследствие на оптични носители (CD).
Относно
аудиочастта експертите посочват, че разговорите, които се вижда на
видеофайловете да водят лицата не могат да бъдат възпроизведени, поради
голямото разстояние от записващото устройство до тях и силният страничен шум.
Относно
използването но тези видеозаписи за целите на наказателното производство следва
да се отчете, че несъмнено е
обаче, че е налице значителна като обем и последователна съдебна практика, че
такива записи могат да бъдат годно доказателство в производството и да се
ползват за изясняване на релевантни за изхода му факти (в този смисъл вж. Р.№
170/19.07.2013 година на ВКС, ІІ НО, Р.185/10.04.2012 година на ВКС, ІІІ НО и
др.).
Съда съобрази, че сами по себе си приетите CD не са годно
доказателствено средство и изглеждането и прослушването на видео и звукозаписа не е достатъчно, за да бъдат счетени те за годен източник на доказателства. Необходимо е, каквото е било и стореноа именно назначването на
съответната видео и
аудиотехническа експертиза, чието заключение следва да бъде преценявано съвкупно с останалите доказателствени източници.
С оглед посоченото съда изцяло кредитира приобщените към доказателствата по
делото на посочените видео и аудио файлове.
Също
така следва да се отчете, че няма никакви възражения на страните в никоя част
на настоящия наказателен процес относно приетата техническа експертиза.
Съда
кредитира изцяло и изготвената и приета графическа експертиза, видно от която фиш
серия С №0802935 (приложен на л.59, т.ІІІ от ДП) е положен от подсъдимия С.Т..
Същата е изготвена компетентно и в цялост отговаря на поставените въпроси.
Тук
също следва да се отбележи, че относно приемането на тази експертиза също
липсват каквито и да е възражения от страна на страните по делото.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът прие
от правна страна, че подсъдимият С.Б.Т. с действията си от обективна и
субективна страна е осъществила състава на престъпления по чл.311, ал.1, пр.1
от НК и по чл.302, т.1, пр.6, вр. чл.301, ал.1, пр.1 и 2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна с действията си подсъдимия Т. като длъжностно
лице в качеството му на полицейски орган -
държавен служител в МВР - младши автоконтрольор I степен в 01 група „Контрол,
регулиране и осигуряване на мероприятия” на 02 сектор „Контрол, регулиране и
осигуряване на мероприятия” към отдел „П.П.” при СДВР, определен съгласно
ежедневна ведомост от 13.11.2014г. за обслужване на маршрут в гр.С.,***, в кръга на службата
си, съставил официален документ -
известие за глоба с фиш серия С №0802935, в който удостоверил невярно
обстоятелство, а именно, че нарушителят К.Н.С. в качеството на пешеходец е
осъществил нарушение, изразяващо се в неправилно пресичане на пътното платно,
като вписал нарушение на чл.113 от ЗДвП и санкционирал С. на основание чл.186 с известие за
глоба с фиш, във връзка с чл.184, ал.2 от от Закона за движение по пътищата,
като разпоредбата на чл.184, ал.2 от ЗДвП се отнася до нарушения, извършени от
пешеходци, докато същият е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Туран“ с ДК№ *********, собственост на фирма „А.“ ЕООД и извършил нарушение,
предвидено в чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, а именно използване на мобилен телефон
по време на управление на превозното средство, с цел да бъде използван този
документ като доказателство за това обстоятелство.
Също така на 13.11.2014г. в периода от 16.00ч. до 18.00ч. на
територията на гр.С.,***, като длъжностно лице, в качеството му на полицейски
орган - държавен служител в МВР - младши автоконтрольор I степен в 01 група
„Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия” на 02 сектор „Контрол,
регулиране и осигуряване на мероприятия” към отдел „П.П.” при СДВР, определен
съгласно ежедневна ведомост от 13.11.2014г. за обслужване на маршрут в гр.С.,***,
при условията на продължавано престъпление - когато две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, е поискал и
приел дар, който не му се следва, за да не извърши действия по служба, а
именно да състави акт за установяване на административни нарушения, съгласно
задълженията си по чл.189, ал.1 от ЗДвП или да наложи наказание с известие за
глоба с фиш съгласно задълженията си по чл.186, ал.1
от ЗДвП, във връзка с констатирани нарушения от Закона за движение по пътищата
на нарушителите, както следва:
1. На 13.11.2014г. около 16.00 часа на територията на
гр.С. ***, като длъжностно лице в качеството му на полицейски орган - държавен
служител в МВР - младши автоконтрольор I степен в 01 група „Контрол, регулиране
и осигуряване на мероприятия” на 02 сектор „Контрол, регулиране и осигуряване
на мероприятия” към отдел „П.П.” при СДВР, определен съгласно ежедневна
ведомост от 13.11.2014г. за обслужване на маршрут в гр.С.,***, е поискал от П.И.И.,
водач на лек автомобил марка „Нисан“, модел Терано с ДК№ *******, дар, който не му се следва -
сумата от 20 лева /двадесет лева/ и приел дар, който не му се следва - сумата
от 20 лева /двадесет лева/ в една банкнота с номинал от двадесет лева, за да не
извърпши действие по служба, а именно да състави акт за установяване на
административно нарушение съгласно задълженията си по чл.189, ал.1 от ЗДвП във
връзка с констатирани нарушения на правилата за движение по пътищата и въпреки
наличието на основанията, предвидени в чл.179, ал.1, т.5 и чл.183, ал.4, т.7 от
Закона за движение по пътищата - отнето предимство и управление на автомобила
без поставен предпазен колан.
2. На 13.11.2014г. за времето от 17.00 часа до 18.00
часа на територията на гр.С. ***, като длъжностно лице, в качеството му на
полицейски орган - държавен служител в МВР - младши автоконтрольор I степен в
01 група „Контрол, регулиране н осигуряване на мероприятия” на 02 сектор
„Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия” към отдел „П.П.” при СДВР,
определен съгласно ежедневна ведомост от 13.11.2014г. за обслужване на маршрут
в гр.С.,***, приел от И.А.Р., водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „525“ с
ДК№ *********дар, който не му се следва - сумата от 10 лева /десет лева/ в една
банкнота с номинал от десет лева, за да не извърши действие по служба, а именно
да състави акт за установяване на административно нарушение съгласно
задълженията си по чл.189, ал.1 от ЗДвП или да наложи наказание с известие за
глоба с фиш съгласно задълженията си по чл.186, ал.1 от ЗДвП, във връзка с
констатирано нарушение на правилата за движение по пьнпцата и въпреки наличието
на основанието, предвидено в чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движение по
пътищата - управление на автомобила без поставен предпазен колан.
При така установените факти и обстоятелства материалният закон е приложен
правилно при повдигането на обвинения. Съображенията за това са следните:
При престъплението подкуп длъжностното лице приема
дар, за да извърши действия по служба, които влизат в обсега на неговите
правомощия, като видно от материалите по делото подс.Т. е
служител на КАТ-СДВР, т.е. на полицията и в преките му служебни задължения се
съдържа задължението му да прави проверки по ЗДвП на водачи на МПС и пешеходци,
както и да съставя необходимите документи при установени нарушения. Отнесено към инкриминирания случай, такова действие би било съставянето на
акт за установяване на административно
нарушение, който би поставил началото на административно-наказателно производство,
в хода на което би се стигнало до санкциониране на водача, допуснал
нарушението. За да е съставомерно поискването, респективно, получаването на
неследваща се имотна облага, то следва да е функционално обвързано с
извършването или неизвършването на
съответното служебно задължение. Необходимо е да се направи разграничение между
съдържанието /същността/ на служебното задължение и неговия фактически обхват, като съвкупност от служебни правомощия, запълващи
съдържанието му. В случая, полицейското правомощие по констатиране на нарушение
и съставянето на акт за административно нарушение включва в своя обхват
съвкупност от фактически действия: спиране на автомобила със стоп-палка,
пристъпване към проверка на документите на водача и на превозното средство,
уведомяване на водача за допуснато нарушение на правилата за движение,
съставяне на акт за административно нарушение, а след приключване на
процедурата, връщане документите на водача. Функционалната връзка, взаимната обвързаност, между изпълнението, респективно,
неизпълнението, на съответното служебно задължение и поискването /получаването/
на неследващата се имотна облага е необходима предпоставка, за да възникне
наказателна отговорност за подкуп. Отнесено към настоящия случай, е налице такава обвързаност, тъй като подсъдимият е поискал дар от 20 лв, за да не състави акт за административно
нарушение и респективно е
получил сумата 20 лв, със същата цел от св.И.. Така формулирано, обвинението
съдържа необходимата функционална обвързаност, за да бъде изпълнен съставът на
престъплението подкуп. От друга страна, в конкретния случай, съгласно
разпределението на служебните задачи, подсъдимият е могъл и е бил длъжен да състави акт за
административно нарушение, откъдето следва, че от неговите действия по служба, като пряка последица не произтича евентуалното
санкциониране на свидетеля по административен ред. На следващо място, не е произволен и изводът, че подсъдимият е „поискал“ сумата от 20 лв. и е получил 20 лв, с което е изпълнил две от формите на
изпълнителното деяние на престъплението подкуп. От приетите факти е видно, че подсъдимия е казал на св.И.
„дай една двайсетачка и бягай“, след което последният е предал поисканата му
сума. Предоставената от св.И. сума има отношение към
съставяне на акт за нарушение на правилата за движение и задвижване на
процедурата по ЗАНН, тъй като разговор с такава насоченост е бил проведен между подсъдимия и св.И., а и последният е предоставил 20 лв, за да избегне административно-наказателна
отговорност,. С оглед на изложеното са изпълнени елементите от състава на престъплението подкуп, поради което,
като е квалифицирал деянието по този текст, прокурора е приложил правилно материалния закон.
Абсолютно същите доводи са относими и към деянието с
участието на св.Р.. Тук единствено липсва елемента „поискал“, но в същото време
е налице елемента „получил“.
Не може да бъде възприета тезата на защитата, че от
доказателствата по делото не е било установено категорично получаването
на паричните средства в размер на 10 лева. Действително
съгласно Решение № 86/1990 г., ВС, ІІ НО, съдът е
приел, че получаването на подкупа е свързано с фактическото му взимане,
респективно с упражнена фактическа власт върху предмета на престъплението, но
този съд прие, че в конкретният случай това е сторено. Отново от показанията на
свидетеля Р., който е предоставил сумата от 10
лева, с предаването им в кожената калъфка, ведно с
документите за проверка.
В случая действително Р. не е предал пряко
паричната сума, но е знаел, че предоставя такива,
предвид, че е обяснимо и естествено при осъществяването на
престъпленията по чл.301 и сл. НК да се действа конспиративно, с желание да се
прикрие извършването на престъплението и да се затрудни разкриването му. Ето
защо е нормално извършителят му да не иска словно и открито подкупа, а
предаващият също да не отправя словно покана за това и да се
стреми да няма непосредствен контакт с паричните средства при предаването
им. Това обяснява обстоятелството, че свидетелят е предал средствата като
ги е бил поставил при изисканите му за проверка документи и не
е предложил да предаде парите на
ръка, а приканил подсъдимия да ги вземе от въпросният
класьор. Няма съмнение, че средствата - предмет на
престъплението са напуснали патримониума на свидетеля и са преминали в този на
подсъдимия, респективно той ги е
получил по смисъла на чл.301 от НК. В тази връзка трябва да
се отчете и това, че подсъдимия е възприел парите и макар
без словесни изрази се е разпоредил с тях,
като ги прибира в дрехите си, което може да бъде преценено
като осъществяване на състава на престъплението от обективна страна. Така
изнесеното дава отговор и на възражението на защитата, че дори да се приеме, че
подсъдимия е взел сумата от 10лв. от въпросния класьор, то деянието не попада
под квалификацията на чл.301 от НК.
Не може да бъде сподЕ.и тезата на защитата, че по делото липсват
доказателства за естеството на действието по служба, което подсъдимият
е приел да не извърши. Напротив и в обстоятелствената част на обвинителния акт
и в диспозитива му е отразено това, че паричната облага е поискана,
респективно получена, за да не бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение. В случая съставомерен е бил отказа
да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (в нарушение
на служебните задължения и компетентност на подсъдимият),
като именно неизвършването на това действие е било в основата на полученият
подкуп. Няма как да бъде споделено виждането, че е налице непълнота или
неяснота по отношение на елементите на престъплението, респективно, че
обвинителната конструкция е съставена в нарушение на материалния закон.
От субективна страна деянието
е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимия Т. е съзнавал
общественоопасния характер на деянията, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Т. е съзнавал, че иска и
получава облага в пари, която не му се следва, за да не осъществи определено
действие по служба, както и че
извършва същото посредством злоупотреба със служебното
положение.
Относно
деянието по чл.311 от НК следва да се отбележи, че установяването на подобен състав е свързано
с основното служебно задължение на длъжностните лица във всички случаи, когато
от тях се изисква да документират определени обстоятелства с оглед на това,
документът да служи като доказателство за последните, те да удостоверят именно
истината, а не да заблуждават държавните органи и
гражданите относно действителното положение на нещата. Още повече, че в тази
насока официалният документ, именно защото е официален, притежава опредЕ.доказателствена
стойност, има своята удостоверителна функция, която именно бива накърнена във
всеки случаи на съставяне подобен документ с невярно съдържание.
С оглед на това субект на
престъплението може да бъде само длъжностно лице, и то такова, което е
компетентно по начало да издава официални удостоверителни документи. Официални документи, които са от естество да
служат като доказателство относно изразените в тях факти. В настоящият случай
подс.Т. е точно такова лице, предвид, че към инкриминираната дата същият е
полицейски служител към КАТ-СДВР и му е вменено в задълженията да извършва
точно проверки по ЗДвП и да съставя съответните документи при установени
нарушения, като и съгласно ежедневното разпределение в службата му, той е
осъществявал тези свои служебни задължения точно на инкриминираното място.
Законът визира внасяне в
документа на „неверни обстоятелства или изаявления“. И в единия, и в другия
случай се касае до факти, отразени чрез изявлението на
длъжностно лице в съдържанието на документа. Съставянето на официалния документ
се явява в тези случаи престъпление поради това именно, че в него са внесени
обстоятелства или заявления, които са неверни, т.е. фактите, отразени в
документа чрез изявлението на длъжностното лице, не съответстват на обективното
положение на нещата.
Независимо от тяхната
конкретна характеристика неверните обстоятелства трябва да бъдат такива, които са свързани с правното
значение на документа. Нещо повече даже, законът изрично подчертава
необходимостта документът да служи като доказателство за тези именно така
удостоверени в него обстоятелства.
В случая длъжностното лице е
удостоверило, че св.С. е извършил нарушение на ЗДвП, в качеството му на
пешеходец, докато същият е управлявал МПС и също е бил извършил нарушение на
правилата отразени в ЗДвП, а именно управление на МПС без поставен предпазен
колан.
Престъплението е довършено
със самия факт на изготвянето на официалния документ с указаната цел.
От субективна страна е необходим
умисъл, който предполага преди всичко представи на длъжностното лице, че при
съставяне на документа то внася в него неверни обстоятелства, което в случая е недвусмислено
естановено.
Наред с това обаче законът
изисква деянието да бъде извършено с цел така съставеният документ да бъде
изполван като доказателство за тия обстоятелства или заявления. Включването в състава на този втори специфичен
субективен елемент е обусловено от особеностите на разглежданото документно
престъпление, чийто общественоопасен характер е свързан
с накърняване именно на удостоверителната функция на официалните документи. В
случая със съставянето на този документ св.С. няма
да понесе административно-наказателна отговорност, а само финансова такава. Още
повече, че при административно-наказателната отговорност финансовата санкция е
в значително по-голям размер от наложената такава с фиш.
С оглед всичко
изложено настоящият съдебен състав не възприема възражението на защитата по
алтернативно направеното искане, а именно деянието да бъде квалифицирано по
чл.311, ал.2 от НК, тъй като по никакъв начин извършеното от подс.Т. не може да
бъде квалифицирано като маловажен случай.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Настоящия съдебен състав счита, че следва да
отбележи, че поначало степента на обществената опасност на
престъплението „подкуп“ е висока и това е изводимо, както от обществените
отношения, които се засягат с него, така и от динамиката на този вид престъпна
дейност и нейната обществена укоримост. Действията на всеки полицейски служител
следва да бъдат ориентирани към издигане авторитета на полицията и защита на
обществените ценности като законност, справедливост и равноправие. Ето защо,
извършването на престъпления от такова лице и то най-вече престъпления, свързани
с корупционни практики, дълбоко резонират в общественото съзнание и подкопават
общественото доверие в цялата правоохранителна система. Според съда обстоятелството, че престъплението „подкуп“ е осъществено от
полицейски орган, е било съобразено от законодателя, който го е въздигнал в квалифициращо
обстоятелство и е предвидил по-висок размер на наказанията „лишаване от свобода“ и „глоба“, като е добавил и
наказание „лишаване
от права“.
Следва
също така да се отбележи и относно престъплението по чл.311 от НК също се явява
такова с по-голяма укоримост, когато е извършено от полицейски служител, в
чийто служебни прерогативи по принцип е отстояване на законността и
предотвратяване на извършването на престъпления и закононарушения.
Според съда като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат констатирани престъпната
упоритост на Т. при извършване на деянията. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно
минало и отличните характеристични данни на подсъдимия, както и здравословно му
състояние, като следва да се отчете, че подсъдимия в хода на разглеждане на делото в
съдебна фаза на два пъти постъпва по спешност в болнично заведение.
Като извърши комплексната оценка на всички обстоятелства, имащи
отношение към отмерване на наказанието при определяне и индивидуализация на
наказанието на подсъдимия Т. и съобрази наличието на
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно влошеното
здравословно състояние на подсъдимия, преценено на базата и на доказателствата по делото, приобщени в хода на
съдебно следствие, отчете
като отегчаващи отговорността обстоятелства високия ръст на подобен род
престъпления, които от една страна
сериозно уронват авторитета на полицията, а от друга - поощряват нарушителите
на ЗДвП, които по този начин намират
оправдание на поведението си, както и упоритостта, с която е преследвал престъпната си цел – активно и многократно.
Също така
обаче следва да се отбележи, че специфичните цели, които държавата преследва с наказанието
и чрез постигането на които се осъществява неговата обществена функция, в
случая с Т. биха се постигнали и с по-ниско по размер наказание, а именно
ориентирано към минимума, предвиден в закона, поради което съда
прие, че размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъде определен
към минимума и за двете престъпления, за които му е повдигнато обвинение, а
именно в размер на три години за деянията по чл.302 от НК и в размер на една година за деянието по чл.311 от НК. Следва
изрично да се подчертае, че определянето
на размера на наказанието не е в резултат на механичен математически сбор на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а е следствие на една
комплексна логическа дейност по цялостната им оценка, която позволява да
бъде установена действителната тежест на извършеното престъпление, като сложно
обществено явление и налагането на онова наказание, което с оглед на тази
тежест и личността на дееца най-добре отговаря на целите по чл.36 от НК.
Съдебния състав счете, че в случая за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не е
наложително ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Ето
защо и при наличие на формалните предпоставки – чисто съдебно минало и
наказание до три години лишаване от свобода, на основание чл.66, ал.1 от НК
съдът отложи изпълнението на наложените на подсъдимия Т. наказания лишаване от свобода съответно за
срок от пет години за престъплението
по чл.302 от НК и за срок от три години за престъплението по чл.311 от НК,
считано от влизане на присъдата в сила. По - дългия изпитателен срок съдът
прие, че ще въздейства предупредително и възпиращо на подсъдимия при
по-нататъшния избор на
поведение в обществото.
На
основание чл.302, т.1 от НК съдът лиши
подсъдимия от правото по чл.37,
ал.1, т.6 от НК да заема длъжност в държавна или обществена организация за срок
от три години. Мотива на законодателя, както и на съда за
налагане на това наказание е фактът, че заемането на тази длъжност е
несъвместимо с вида и характера на извършеното от подсъдимия престъпление. Съдът наложи само
наказание по смисъла на чл.37, ал.1, т.6 от НК и не наложи такова по т.7 от
същия член на НК, доколкото полицейската професия се осъществява само и
единствено в държавна организация, а именно в структурите на МВР. Също така
наложи и наказание „ГЛОБА“ ориентирано към минимума, а именно в размер на
2000лв. Съда определи размера на глобата по критерии посочени по-горе, касаещи
наказанието „лишаване от свобода“, като съобрази и настоящето имуществено
положение на подсъдимия, което не се отличава с някакви по-сериозни мащаби.
На основание чл.23, ал.1 от НК съда наложи едно общо
най-тежко наказание измежду наложените наказания в размер на 3 /три/ години
лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК, отлага изтърпяването
на наказанието за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в
сила, на ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и на лишаване от право да
заема длъжност в държавна или обществена организация за срок от 3 /три/ години.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът, на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия Т. да заплати
направените по делото разноски в размер на
1430,44 лева, както и 5 лева за
служебно издаден изпълнителен лист, платими по сметка на СГС.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: