№ 1262
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Мария Яначкова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000500963 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260586 от 16.02.2022г. постановено по гр.д.№ 5575/2021г., по описа на
СГС, ГО, 19 с-в, съдът е отхвърлил предявения от "СТЕФАНОВ БМ" ООД, ЕИК *********
срещу Република България, представлявана от Министъра на финансите, осъдителен иск с
правно основание чл. 2в ал.1 ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, за заплащане на сумата от 68 040,
16 лв. - имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от нереализиране на приход
за периода 30.04.2016г. - 30.04.2018г., настъпили в следствие приемането на § 18 ал.1 от ПЗР
ЗИДЗЕ /ДВ бр.56/2015г./ като неоснователен.
Със същото решение "СТЕФАНОВ БМ" ООД е осъден да заплати в полза на
Република България, представлявана от Министъра на финансите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец "СТЕФАНОВ БМ" ООД оспорва решението изцяло и моли
същото да бъде отменено, а искът - уважен. Посочва, че съдът не е взел предвид, че с
Решение на СЕС от 15.04.2021г. по съединени дела С 798/18 и С 799/18, СЕС е разгледал
сходен с настоящия казус. Практиката на Европейския съд по правата на човека във връзка с
член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи следва, че бъдещият доход може да се смята за „собственост", която би
1
могла да се ползва от закрилата по член 17 от Хартата само ако вече е бил спечелен, ако е
бил обект на сигурно вземане или ако са налице особени обстоятелства, които могат да
създадат у заинтересованото лице оправдани правни очаквания да получи имуществена
стойност, какъвто е настоящия случай. Посочва, че е сключил договор за изкупуване със
срок до 28.06.2032г. съгласно който преференциалната цена на ел. енергия при изкупуване
не подлежи на промяна през целия срок на договора, т.е. в случая очакваният бъдещ доход
безспорно представлява негова собственост. В решението СЕС посочва, че според
постоянната практика на Съда следва, че всеки икономически оператор, у когото
национален орган е породил основателни надежди, може да се позове на принципа на
защита на оправданите правни очаквания. Когато обаче предпазлив и съобразителен
икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на мярка, която може да
засегне неговите интереси, той не може да се позове на принципа за защита на оправданите
правни очаквания, когато тази мярка бъде приета. Изтъква факта, че има право да се позове
на принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като нито е имал възможност,
нито би могъл по някакъв начин да предвиди приемането на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, ДВ
бр.56/2015г. Сключването на договора за изкупуване на ел.енергия не представлява
достатъчно ясно указание за икономическия оператор, че съответната преференциална цена
може да бъде изменена чрез въвеждането на законодателно изменение в ЗЕ (т.51 от С 798/18
и С 799/18). Правното положение е придобито и обхванато от защитата, предвидена в член
17 от Хартата и следователно промяната на размера на преференциалната цена, извършена с
§ 18, се приравнява на нарушаване на правото на собственост, признато в посочения член
17.
На второ място оспорва извода на СГС, че се е лишил от собственост в обществена
полза като именно с тази цел е обоснована процесната законодателна промяна на §18 от
ПЗРЗИДЗЕ, която полза е предмет на обсъждане на КС на РБ, който с решение 5/11.05.2017
г. по к.д.№ 12/2016 г, е посочил, че: „държавната интервенция в разходите на обществото
чрез ограничаване на мерките за подпомагане, когато икономическата ситуация го изисква
(в случая - доказан дефицит на НЕК и несъразмерна тежест за потребителите - битови и
бизнеса), е социално оправдана".
Намира, че с въвеждането на § 18 и приемането на Решение Ц-14/01.07.2014г.
определена категория ВЕИ производители, а именно тези подпомогнати по програми от
ДФЗ, са поставени в по-неблагоприятна позиция спрямо останалите ВЕИ производители на
ел.енергия. Приемането на § 18 противоречи на основни начала на правото на ЕС, отнасящи
се до правната сигурност и легитимните очаквания на лицата. По-конкретно пар. 18 ПЗР на
ЗИДЗЕ не е формулиран по начин, който позволява формирането на ясна представа за
точното му съдържание, без системен прочит на множество разпоредби в други нормативни
актове. Освен изискването за ясно и точно представено съдържание на разпоредбите на
правните норми, изискването за предвидимост на техните последици също не е спазено.
Влизането в сила с обратно действие на една разпоредба, която преурежда вече възникнали
договорни отношения, няма как да е съобразено с правните очаквания на субектите, а още
2
по-малко да може да се разглежда като предвидимо за тях правно разрешение. Съдът на ЕС е
създал установена Практика, съгласно която: „правните норми да бъдат ясни, точни и
предвидими, що се отнася до техните последици, особено когато могат да имат
неблагоприятни последици за физическите лица и за дружествата. Правило, което не
отговаря на изискванията на принципа на правна сигурност, не може да се разглежда
като пропорционално на преследваните цели". Възможност да се позове на принципа на
защита на оправданите правни очаквания съществува за всеки, у когото национален орган е
породил основателни очаквания - Решение от 10 септември 2009 г. по дело Plantanol. С-
201/08, т.53. Счита, че принципът на правна сигурност не позволява преуреждането на вече
възникнали въз основа на специални норми отношения между частни лица или между
държавата и частни лица, ако с това преуреждане се засягат по неблагоприятен начин
оправданите правни очаквания на частноправните субекти и вече придобити от тях права.
В резултат на възприетото c пap.18 ПЗР ЗИДЗЕ нормативно разрешение към
еднородна дейност - производството на електроенергия от възобновяеми източници чрез
фотоволтаични технологии се прилагат различни цени на изкупуване на електроенергията.
Ако за всички останали производители на електроенергия от фотоволтаични технологии
(централи) се прилага цената, определена по решение на КЕВР, действаща към момента на
въвеждане в експлоатация, то за производителите на електроенергия от възобновяеми
източници - фотоволтаични централи, влизащи в приложното поле на пар.18 ПЗР ЗИДЗЕ,
това положение е нарушено, като цената за изкупуване на произведената електроенергия се
определя спрямо последното решение на КЕВР на цената на електроенергия от
фотоволтаични централи, прието преди измененията по пар.18 ПЗР ЗИДЗЕ. В резултат на
това е налице нарушаване на равенството на частните субекти пред закона в две
направления. Първо, ако за останалите субекти цената се определя според момента на
въвеждане в експлоатация от КЕВР, за субектите, които влизат в обхвата на пар.18 ПЗР
ЗИДЗЕ тази цена е определена от НС с измененията по визирания параграф. От друга страна
в резултат на измененията по пар.18 ПЗР ЗИДЗЕ към фотоволтаични централи, които
осъществяват еднородна икономическа дейност, разполагат с една и съща инсталирана
мощност и са изградени с един и същ процент публично финансиране от ДФ Земеделие за
изграждането им, се прилагат различни изкупни цени на произведената електроенергия
според това, дали влизат в обхвата на пар.18 ПЗР ЗИДЗЕ или остават извън него. За
централите, които влизат в обхвата на приложение на пар.18 ПЗР ЗИДЗЕ НС е определило
цена спрямо решение Ц-14/01.07.2014 г. на КЕВР. За останалите централи, които не влизат в
обхвата на визирания параграф, цените произтичат от други решения на КЕВР - Ц-
36/7.11.2011 г. и др. Подобно разграничение не почива на никакъв обективен критерий, с
оглед на което то нарушава изискванията, произтичащи от чл.20 на Хартата на основните
права на Европейския съюз. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Държавата, представлявана от Министъра на финансите,
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Изтъква факта, че с Решение № 5/11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016г. КС на РБ е отхвърлил
3
искането за обявяване на противоконституционност и за установяване на несъответствие на
пар.18 ПЗР ЗИДЗЕ с чл. 63 от ДФЕС. За да постанови решението си, КС е извършил
задълбочен анализ на европейското и национално право, като е приел, че оспорената
разпоредба изцяло съответства на приложимото законодателство. КС е приел, че процесната
разпоредба има за цел да определи цената на ВЕИ енергията по такъв начин, че да отразява
влиянието на средствата на одобрената схема за подпомагане. Тези цени са определени по
групи, които отразяват осреднени стойности на съотношението на безвъзмездното
финансиране в общия размер на инвестициите. Определят се съгласно Наредба № 1 за
регулиране на цените на електрическата енергия от 18.03.2013 г. В цитираното решение КС
е отчел и актуалните тенденция на ниво ЕС за осигуряване на преход към свободен пазар на
енергия. В тази връзка държавите членки на ЕС, вкл. и България, предприемат промени в
енергийния сектор и започват да реформират своите схеми за подпомагане и въвеждат
различни пазарно ориентирани схеми, в съответствие с предписанието в пункт 107 и 108 от
Насоките за държавна помощ 2014 - 2020г., в каквато връзка е и законодателната промяна на
§18 от ПЗР на ЗИДЗЕ. Българският законодател надлежно е въвел в националното
законодателство т.н. Трети енергиен пакет на ЕС, целящ либерализацията на енергийния
пазар - 3EBИ, Закона за енергетиката, Правилата на КЕВР за търговия с електрическа
енергия и др. Осигуряването на преход от регулиран към свободен, либерализиран пазар на
енергия, предполага промяна и в мерките за подпомагане. Част от промените включват
реформи на предоставените схеми за подпомагане на производство на ВЕИ енергия.
Поддържането на необосновано високи преференциални цени създава риск от
„свръхкомпенсация“ и деформация на електроенергийния пазар. Предприетата
законодателна промяна е в съответствие с политиката по изграждането на единен
електроенергиен конкурентен пазар за ЕС. До такива изводи е достигнал и КС в
постановеното решение. Твърди, че разпоредбата на §18, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ разпростира
действието си по отношение на тези производители на ВЕИ енергия, чиито обекти са
изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и чиито
заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ. Посочва, че ищцовото
дружество е получило безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване
и развитие на микропредприятията“, проект № 15/312/01720 от 06.08.2010г. Договорът
между ищеца и ДФ„Земеделие“ е сключен на 01.12.2011г. През 2012г. Генерална дирекция
„Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия провежда (ГД „ЗРСР“
на ЕК) одитна мисия № RD1/2012/806/BG по Програмата за развитие на селските райони
2007г. - 2013г. В резултат на проверката е предложена финансова корекция, т.е.
изключване от финансиране на разходи за периода 2009г.- 2013 г. при предоставяне на
финансова помощ по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (ЕЗФРСР). Във връзка с констатациите от одитната проверка е предложена
финансова корекция върху възстановените от бюджета на ЕЗФСР разходи по мярка 311 и
312 в общ размер на 28 831 832, 78 евро. Намерението на Комисията да предложи
посочените корекции е продиктувано от надхвърлянето на определеният в ПРСР 2003-2011
максимален размер на помощта. Според ЕК превишаването се дължи на кумулиране на
4
помощта по мерки 311 и 312 с помощта на други национални схеми и по-конкретно с
предвидената в националното ни законодателство преференциална цена за изкупуване на
ВЕИ енергия. ЕК изразява позиция, че при преценка относно това дали финансовата
подкрепа за отделните проекти надвишава допустимия размер от 200 000 евро за проект е
трябвало да бъде взета предвид печалбата, натрупана вследствие на преференциалната цена.
Именно затова пар.18 е приет с оглед на предложенията и заключенията от одитната мисия.
Тази разпоредба има за цел осигуряване покриването на собствените разходи за
осъществяване на инвестицията и избягване на свръхкомпенсиранего при предоставянето
на оперативна и/или инвестиционна помощ за производство на енергия от ВЕИ: привеждане
на съществуващите схеми за подпомагане в съответствие с новите изисквания в областта на
държавните помощи; постигане на съответствие на прилаганите насърчителни схеми с
насоките в енергийната политика на Съюза за интегрирането на пазара на енергията от ВИ.
Въвеждането на § 18 е взето предвид от страна на ГД "ЗРСР'‘ на ЕК. Законодателното
изменение се взема предвид в изчисленията на симулационния модел на одитното
проучване. В резултат на това е налице значително намаляване на стойността на
предложеното изключване от финансиране от бюджета на Съюза, и по-конкретно от 28 831
832, 78 евро на 4 776 746, 60 евро. В окончателната позиция по одитното проучаване ГД
„ЗРСР“ на ЕК изрично обръща внимание на България, че ако новият закон (§18 ПЗР ЗИДЗЕ)
бъде отменен или изменен, ГД ще трябва да преразгледа своята позиция и да върне поне
отчасти към първоначално определената финансова корекция, като предложи на ЕК да вземе
решение за втора финансова корекция.
С оглед горното твърди, че въведените с § 18 промени в ЗЕВИ са продиктувани
от и съобразени изцяло с препоръките и оценени положително от ЕК и обективирани в
Решение № СА.44840 (2016/NN), с което преференциалните цени за изкупуване на
електроенергия от BE по ЗЕВИ са обявени за държавна помощ, която е съвместима с
вътрешния пазар по силата на чл. 107, параграф 3, буква ..в““ от ДФЕС. Съгласно
решението помощта по мярката (преференциалните цени) може да се натрупва с
инвестиционна помощ. Когато изграждането на съоръжения за производство на енергия от
ВИ се финансира от национална или европейска схема за подпомагане, преференциалните
цени се коригират, за да се вземе предвид нивото на предоставеното подпомагане на
инвестиране. Корекцията се извършва чрез пропорционално намаляване на регулаторната
база на активите, използвана за изчисляване на преференциалните цени за изкупуване, със
стойността на инвестицията, предоставена по линия на национални схеми за подпомагане
или схеми за подпомагане на ЕС. Когато инвестиционната помощ първоначално не е била
приспадната при определянето на нивото на подпомагането преференциалната цена за
изкупуване е намалена с изменението на ЗЕВИ от 24.07.2015г., именно за да се гарантира
спазването на правилата за натрупването и елиминирането на риска от
свъркомпенсиране. Въведените промени в ЗЕВИ по отношение на намалените нива на
подпомагане за енергийните обекти, които са получили инвестиционна помощ, с което се
допуска двойно подпомагане на тези производители под формата на пълни преференциални
цени и финансиране по линия на национални или европейски схеми за подпомагане, са
5
оценени положително при разглеждане от ЕК на прилаганата схема за държавна помощ. В
този смисъл липсва противоправност, както и нарушение на принципи на общностно
право на СЕС т.е. не може да се ангажира деликтната отговорност на държавата.
Пространни аргументи за това, че не може да има защитено легитимно очакване за
неизменност на законодателната в т.ч. финансова рамка в сферата на производство на
енергията от ВЕИ на регулирания пазар на електроенергия, са изложени в Решение № 5 от
11.05.2017 г. на КС по к. д. № 12/2016г., които намират пълно приложение по отношение на
настоящия казус. В тази връзка, ищецът категорично не може да има легитимни очаквания,
че привилегиите, които същият е получавал във връзка с действаща схема за предоставяне
на държавна помощ за производство на ВЕИ енергия, ще остане непроменена. Съгласно
чл.11 ал.4 изр.2 от Договора за изкупуване на ел.енергия № 278/29.06.2012г., в случай на
промяна в действащото законодателство, в резултат на която се промени договорената
преференциална цена между страните, те се съгласяват същата да бъде актуализирана в
съответствие със законодателните промени. В ал.5 на § 18 изрично е предвидено, че за
производителите на ел.енергия от възобновяеми източници по пар.18, ал.1, не се прилагат
разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 ЗЕВИ. Следователно сочените разпоредби
изобщо не се прилагат по отношение на договора за изкупуване на енергия на ищеца.
Отделно от горното счита, че СЕС възприема подход на ограничаване на
възможностите, при които държавите-членки могат да носят отговорност във връзка с
осъществяваната законодателна дейност. СЕС е приел, че ЕС не следва да носи отговорност,
освен ако съответният орган достатъчно явно и сериозно е превишил пределите на
правомощията си. В случая няма съществено нарушение и липсва пряка причинно-
следствена връзка, тъй като жалбоподателят има договор с „ЧЕЗ Електро България АД" т.е.
вредите не са преки, а косвени. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2в ал.1 ЗОДОВ вр. чл.
4, § 3 от ДЕС.
Ищецът „Стефанов БМ" ООД твърди, че е собственик и оперира фотоволтаична
електроцентрала ФТЕЦ „Стефанов", находяща се в УПИ ХІІІ-101, кв. 68, гр.***,
присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България" АД
на основание сключен договор, по силата на който последното дружество се е задължило да
изкупува произведената от ищеца ел.енергия, съгласно условията и сроковете в него по
преференциална цена, определена от КЕВР. Договор е със срок на действие до 28.06.2032г.
Електроцентралата е частично финансирана с договор от 01.12.2011г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 312 от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013г.,
съгласно който е предоставена безвъзмездна финансова помощ на ищеца. Съгласно
договора, преференциалната цена на електрическа енергия не подлежи на промяна през
целия срок на неговото действие, а същата е определена с оглед решение Ц-18/20.06.2011 г.
6
на КЕВР, действащо до 24.07.2015 г., а впоследствие с оглед последващо решение Ц-
14/01.07.2014 г. В срока на действие на договора, настъпили промени относно цената на
произвеждана и доставяна ел. енергия предвид разпоредбата на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ.
Изтъква факта, че спрямо произведената ел.енергия са приложими клаузите на сключения
договор, а не сочения параграф на закона, довел до намаляване на преференциалната цена.
Твърди, че разпоредбата на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ на практика въвежда очевидна и
несъразмерна намеса на държавата в патримониума на засегнатите дружества и осуетяване
на легитимното очакване, базирано на ясен закон и сключени в негово изпълнение
дългосрочни договори. Приемането на този параграф противоречи на основни начала на
правото на ЕС, отнасящи се до правната сигурност и легитимни очаквания на лицата.
Нормата на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ противоречи на Директива 2009/28/ЕО, на Директива
2009/72/ЕО, на ХОПЕС, по подробно развити в ИМ съображения. С оглед соченото
противоречие на законовата норма с правото на ЕС са изложени твърдения, че
произведената от ищеца ел. енергия в периода април 2016г. - април 2018г., за което са
издавани фактури на обща стойност 14 629, 35 лв., при уговорената в договора
преференциална цена са били на обща стойност от 82 669, 51 лв., поради което неплатената
разлика от 68 040, 16 лв., поради въвеждането на §18 от ПРЗ на ЗИДЗЕ се явява
имуществена вреда, под формата на пропуснати ползи от нереализиране на приход за
периода 30.04.2016г. - 30.04.2018г. Претендира горепосочената сума, ведно със законна
лихва и направените по делото разноски.
От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че разпоредбата в ал.1 от §18
ПЗР ЗИДЗЕ установява правилото, че за производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от
национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за
подпомагане са постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8
от същия закон, които последно са определени с решение на КЕВР към датата на влизането
в сила на този закон. Следващите три алинеи от §18 (ал. 2 - 4) уреждат реда и сроковете за
реализиране на ал.1: съгласно ал.2, производителите по ал.1 в срок до 31 юли 2015 г.
привеждат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с
обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията на
ал.1; съгласно ал.3, след изтичане на срока по ал.2 общественият доставчик или съответният
краен снабдител изкупуват произведената електрическа енергия по цените, предвидени в ал.
1 и съгласно ал.4, ал. 3 се прилага и в случаите на неизпълнение на задължението по ал. 2.
Последната ал. 5 от §18 ПЗР ЗИДЗЕ предвижда, че за производителите на електрическа
енергия от възобновяеми източници по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и
чл. 32, ал. 3 ЗЕВИ, и прави уточнението, в предложение второ на същата, че след изтичане
на срока на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ преференциални цени не се
предоставят.
С решение на КС на РБ № 5/11.05.2017г. по к.д.№ 1282016г. е прието, че оспорените
законодателни промени, въведени с §18 ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
7
за енергетиката (ПЗР ЗИДЗЕ)( обн., ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.), не могат да бъдат
квалифицирани като нарушаващи правната предвидимост и доверието в стабилността на
правната рамка за сектор енергия от възобновяеми източници, за всеки разумен и
добросъвестен инвеститор, и приема, че §18 ПЗР ЗИДЗЕ не противоречи на чл. 4, ал. 1 от
Конституцията на това основание. Като неоснователно Конституционният съд преценява и
твърдяното от вносителя, че с §18 ПЗР ЗИДЗЕ се нарушава принципа на законност поради
противоречие с целите на Закона за енергията от възобновяеми източници и че неговите
разпоредби водят до вътрешно противоречие в същия закон. Конституционният съд счита,
също така, че са неоснователни твърденията на вносителя за противоречие с чл.4 ал. 1 от
Конституцията, поради нарушаване на принципа на правна сигурност, чрез допуснато
обратното действие на оспорената разпоредба. Очевидно, по отношение на правилото в
§18,ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ, е налице действие на оспорената законова норма върху заварени
правоотношения, юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на закон, но
не са завършили действието си и тези правоотношения се развиват в контекста на регулиран
пазар. Средствата, избрани от законодателя за постигането на целта на закона, са разумни и
подходящи, доколкото преференциалните цени не отпадат с ретроактивен ефект stricto
sensu, а само се намаляват при гарантиран срок на договорите и изкупуването така, че да се
осигури възвръщане на инвестициите и разумна печалба в срока на договора. Съдът счита,
че с оспорената законодателна промяна не само не се нарушава, но се постига ефективно
реализиране на принципа - законът да гарантира равни условия за стопанска дейност на
всички икономически активни субекти, установен в чл.19 ал.2 от Конституцията. Да се
твърди при това положение, че групата стопански субекти, в обхвата на §18, ал. 1 ПЗР
ЗИДЗЕ, е произволно определена от законодателя и че същата норма отнема техни
придобити права и ги дискриминира, с което нарушава чл.19, ал. 2 от Конституцията, е
неоснователно. Стопанските субекти в обхвата на §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ, са в регулирания
сегмент на пазара и тъкмо с оспорената промяна се постига постепенното им извеждането
на свободния пазар, на който те не са, но което е наложително, за да бъде постигната
националната и общностна цел за реален конкурентен бизнес в електроенергийния сектор в
ЕС (такава е и оценката на ЕК за държавна помощ SA.44840 (2016/NN) - България, т. 29).
Съдът намира, че в конкретния случай твърдяното от вносителя наличие на оправдани
правни очаквания, за субектите по §18, ал.1ПЗР ЗИДЗЕ, е неоснователно и приема, че не е
налице несъответствие на оспорената в искането законова разпоредба с чл. 63 ДФЕС.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението на СГС за
правилно по същество по следните съображения:
Промяната на §18 от ПЗРЗИДЗЕ касае бъдещ доход на определени стопански субекти -
производители на електроенергия от възобновяеми източници и за да се признае същия за
„собственост" следва да притежава качествата на сигурно вземане. Такъв характер
процесното по делото вземане, безспорно не притежава, доколкото в текста на самия
договор между ищеца и третото за спора лице за изкупуване на ел. енергия от 29.06.2012г.
8
изрично са предвидени обстоятелства, които по естеството си влияят на начина на
определяне на преференциалните цени и допускат промяна в отношенията между
страните.
Тази обществена полза е предмет на обсъждане и на КС на РБ, който с решение
5/11.05.2017г. по к.д.№ 12/2016г. е посочил, че „държавната интервенция в разходите на
обществото чрез ограничаване на мерките за подпомагане, когато икономическата ситуация
го изисква (в случая - доказан дефицит на НЕК и несъразмерна тежест за потребителите -
битови и бизнеса), е социално оправдана. Предприетата законодателна промяна, е с оглед
обществения интерес за регулиране на енергийния пазар. Недопускане на промяна в
действащата законодателна рамка за дълъг период от време /20 годишния период на
действие на процесния договор/ в динамична ситуация на преход към отварящ се за
конкуренция електроенергиен пазар на национално ниво и изграждането на вътрешен
енергиен пазар за ЕС не намират правна опора. Аналогични по съдържание са и мотивите на
КС на РБ в цитираното вече решение, в което изрично е подчертано, че със законодателната
промяна „се постига ефективно реализиране на принципа - законът да гарантира равни
условия за стопанска дейност на всички икономически активни субекти, установен в чл.19
ал.2 от КРБ", с което изрично се опровергават наведените в ИМ твърдения за нарушение на
чл. 16, чл. 20 и чл. 21 от ХОПЕС. Нещо повече, в решението на КС изрично се посочва, „че
СЕС не е особено благосклонен към аргумента за легитимни правни очаквания в контекста
на държавната помощ и поставя съществени изисквания към инвеститорите.
Отново в цитираното решение на КС се дава отговор на твърденията, че чл.16 от ХОПЕС не
допуска при сключен договор да се осъществява изменение на един от основните му
елементи /цената/ чрез законодателен акт в полза на един от субектите на договора. КС
отбелязва, че „правилото на §18 от ПЗРЗИДЗЕ не води до промяна на съществени
елементи на заварените договори за изкупуване на електроенергия от ВИ, каквито са
предметът и срокът на договора, преференциалният характер на цената за изкупуване,
приложима за производителите по същата ал. 1, а единствено режима на ценообразуване, за
договори за изкупуване с неприключил срок".
Материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за
нарушаване правото на ЕС са три, идентични при всеки вид неизпълнение, кумулативни, а
именно: нарушената правна норма на правото на ЕС да предоставя права на частноправните
субекти; нарушението да е достатъчно съществено; да е налице пряка причинно - следствена
връзка между нарушението и настъпилите вреди. ( така решение от 05.03.1996г., Brasserie du
pecheur и Factortame, С-46/93 и С48/93, Еи:С:199б:79 и решение от 08.10.1996г., Dillenkofer,
С-178/94, С-179/94, С-188/94, С-189/94 и С-190/94, Еи:С:1996: 375) По делото няма спор по
фактите. Критериите, на които следва да отговаря нарушението на правото на ЕС, за да бъде
характеризирано като достатъчно съществено се извеждат от практиката на СЕС. Наборът
от критерии е изведен за първи път в решението на съда по делото Brasserie du pecheur и
Factortame - т.55 , т.56 и т.57 и впоследствие преповтарян и уточняван, включително в
цитираното от жалбоподателя решение на СЕС от 28.07.2016г. по дело С-168/15, Tomasova,
9
т.25 и т.26. При всички положения обаче нарушението се счита достатъчно съществено,
когато е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област (
така т.57 от решението по делото Brasserie du pecheur и Factortame и т. 26 от решението по
дело С-168/15 ).
САС споделя изводите на първа инстанция досежно липсата на предпоставките, визирани
по-горе, като освен липсата на противоправност /т.е. нарушена правна норма/, счита че
липсва пряка причинно-следствена връзка, доколкото настъпването на вредите, под формата
на пропуснати ползи, следва да е сигурно и предвидимо, доказано пълно и главно. Тази
сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора не се предполага. Установяването
на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото
на кредитора би се намирало, ако длъжникът бе изпълнил точно задължението си,
съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата
полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се
изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да
почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Поради това
ищецът следва да установи наличието на правоотношения с трети лица по повод ползването
или разпореждането с обекта, които са били осуетени именно в резултат на забавата на
длъжника или да установи, че при конкретни пазарни условия в периода на забавата е
съществувала реална възможност за получаване на доходи чрез използването му за
осъществяване на търговска дейност или за разпореждане с обекта при изгодни условия.
В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 67 от 22.04.2013 г. по т. д. № 28/2012
г. на ВКС, ТК, II т. о., е прието, че сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е
налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата,
отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован
извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.
В случая такава сигурна възможност няма, доколкото пазарът е регулиран от КЕВР с оглед
обществения интерес, който има приоритет над частния такъв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец дължи в полза на въззиваемата страна
направените разноски за явяване пред настоящата инстанция, но такива няма направени.
На осн.чл.78 ал.8 ГПК е дължимо юрисконсултско възнаграждение, което е изрично
поискано, в раземр на 300 лв.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260586 от 16.02.2022г. постановено по гр.д.№ 5575/2021г., по
описа на СГС, ГО, 19 с-в.
ОСЪЖДА „СТЕФАНОВ БМ" ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к.
„Младост 3", бл. 347, вх.1, ет.8, ап. 23 - адв. Х. Х. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
10
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на финансите, с адрес: гр. София,
ул. „Г.С.Раковски" 102 сумата от 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение за явяване пред
въззивна инстации инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11